ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Нед Ное 19, 2017 6:58 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Проф. Анчо Калоянов
Ново мнениеПубликувано на: Пет Фев 17, 2017 4:44 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Проф. Анчо Калоянов: Патриаршията ни съществува два века след падането на Търново

От Емил Спахийски
08.10.2016 • 09:30 13

Гръцки свещеници са наемали еничари, за да събират данъците от българите

– Съвсем скоро очакваме по книжарниците да излезе четвъртият том на „Славянска православна цивилизация“. В нея има някои наистина изненадващи разкрития, които биха могли да променят виждането ни за съдбата на Българската православна църква и българския народ през османско време.
Ще говорим за тях малко по-надолу, но първо – как се роди идеята да се впуснете в създаването на поредицата, професор Калоянов?

– Всъщност аз изпълних една своя благородна закана. През 1993 г. участвах в поредния славистичен конгрес в Братислава. Тогава се навършваше кръгла годишнина от Преславския събор от 893 г. – 1100 години от първия славистичен конгрес, когато се утвърждава славянският език. Бях провокиран, меко казано от изказванията на руския славист академик Никита Илич Толстой, правнук на Лев Толстой. В пленарния си доклад той говореше за „македонско езиково пространство“ през Х век. Представяте ли си? И тъй като никой от нашата делегация не възрази – нямаше такива желания да се противопоставя на посегателства, присвоителства, аз не се сдържах. Бях в секция, чийто председател беше Толстой, и трябваше да представя моя доклад. Само да отбележа, че той беше много добре запознат с българския фолклор; русист, който е живял в Сърбия като белоемигрант с огромно творчество, но в ущърб на България. В цялата си дейност на филолог и фолклорист той игнорира всичко, което идва от България, защото е антибългарист до мозъка на костите си, бих казал – професионален антибългарист. Това се знае.

Когато каза това за „македонското езиково пространство“, възмутен аз набързо изчетох доклада си и се обърнах към него, и казах, че възразявам срещу този термин, който използва, защото няма никаква разлика между македонското „Сурва весела година“, което той цитира в доклада си, и „Сурва весела година“ на български. Тогава той каза „да, разбира се, че няма разлика между двата езика, разликата е само географска“. Аз бях много разпален и му казах буквално следното: „Защо тогава не казвате в научните си работи, че разликата между македонския и българския език е единствено географска?“ и допълних: „Ще отговоря на това, което правите с историята, с думите на един български хан – Пресиян. Когато превзел Филипопол, написал „Българите направиха много добро на християните. Християните забравиха това, но Бог вижда.“ Аз ще ви го кажа по друг начин – българите направиха много за славяните, но славяните забравиха това, но Бог вижда!“

– Какво стана?

– Оказа се, че Толстой е много набожен и моята „анатема“ му подейства страшно. Прилоша му, почервеня, аха да припадне. Накрая завърших, че съм роден в Бъзовец, което е близо до Велики Преслав, и от името на наследниците на тези, мъже, които са правили първия славистичен конгрес, му обещавам, че ще има възмездие. Тогава се зарекох да напиша историята, тази поредица за славянската православна цивилизация – откъде се заражда, как се развива и къде са лъжите. Мисля си, че небето ме закриля. Не съм църковен човек, но вярвам, че историята на човечеството не е оставена в ръцете на самото човечество, защото то е лудо, и че Бог бди над тази история.

– Ако можем да обобщим за нашите читатели, кои са основните разкрития на четвъртия том на „Славянската цивилизация“?

– На първо място поставих на здрава основа тезата, че не е имало нужда да се възстановява Българската патриаршия през 1235 г. и разказът за възстановяването е фалшификат.
Откритото от Иван Снегаров през 1954 г. житие на св. Йоаким, патриарх Търновски, е добре познато, но непълноценно използвано в историографията ни, защото влиза в противоречие с приемането за безусловно достоверен разказ за възобновяване на Българската патриаршия през 1235 г. От житието е отдран един лист (известното „дране на български памети от пергаментните кожи на православието“), но в оцелялата част на текста преди одирането и след него се съобщава за два събора. Първият е „на архиереите на цялата българска земя“ (през февруари 1232 г. с решение за завръщане в лоното на православието), а вторият е на „всички западни архиереи“ (включително от Охрид, Жича и Драч) на 6 април 1235 г. (символично избран ден заради паметта на архиепископ Методий). Освен че интронизирали Йоаким за патриарх на „Великата патриаршия на Царевград Търнов“, те взели решения за обновяване на езика на литургичните книги и за въвеждане на паметите на българските, сръбските и руските светци в богослужебната практика в диоцеза на Великата патриаршия на Царевград Търнов. Документ на събора е преработеното от патриарх Йоаким съчинение на Черноризец Храбър, т.нар. Втора апология на славянската писменост, от който са сведенията за решенията на събора, а също и за датирането на събора на Разпети петък, 6 април 1235 г.

– Вие твърдите, че по време на османското владичество Търновската патриаршия продължава да съществува още много дълго време, след Евтимий.

– Да. След 1907 г. се установява, без изобщо да се проверява, че патриаршията престава да съществува малко след като пада и Търновград, вероятно някъде около смъртта на Евтимий. Йордан Трифонов казва, че има няколко документа, в които се казва, че тя престава да съществува. Другите документи – дори ги цитира – доказват, че тя се е запазила. Той цитира и това обръщение на Екзархията от Константинопол, че нашата Църква е закрита незаконно през 1570 г. Всичко това той го знае и го предлага на дискусия. В крайна сметка се приема, че нашата патриаршия е закрита веднага след падането на Търновград. Така едно предположение се превръща в история.

– Защо? Защо са прибързали и Трифонов, и другите да приемат, че всичко е затрито още през XIV век?

– За съзнанието на народа е по-добре да се каже, че щом падне главата на царя, няма да има и държава и църква. Звучи иконично, че след смъртта на Иван Шишман е заточен и Евтимий и всичко българско престава да съществува. Край. Затова знаем това и учим това.

– Звучи логично при възстановяване на монархията, че щом няма цар, няма държава.

– Странно е, че наистина прибързват да приключат с българската държава още с падането на Шишман. Но моите колеги Иван Тютюнджиев и Пламен Павлов установяват, че има възстановяване на българското царство след 1402 г., след смъртта на Баязид, до 1422 г. Синовете на Иван Срацимир – Константин Срацимир и на Иван Шишман-Фружин, всъщност оглавяват царство и това го пише в житието на Стефан Лазаревич от Константин Костенечки. Това означава, че имаме възстановяване на българското царство, макар и за две десетилетия. Това ме накара да преразгледам всички документи и да кажа, че това, което е днешната история, противоречи на истината, защото не сме проверили останалите факти, които съществуват и са пред очите ни.

Вижте, нищо не е повече политизирано от църковната история. Нито историята на царете, нито на народите, колкото на църквата

– Защо е толкова важно да се фалшифицира историята на църквата?

– Заради много неща, власт, пари.

Вижте, през 1872 г. в деня на Кирил и Методий, българската екзархия изпраща послание до своето паство, в което казва, че Българската патриаршия е закрита незаконно през 1570 г. на базата на фалшиви документи

– Има ли доказателства за това?

– Старобългарските приноси за славянската православна цивилизация през ХХ век се подценяват поради доверието към фалшификациите на историята на автокефалната българска църква, обвинявана в непълноценност въпреки следните факти:

Първо, нейната автокефалност е постановена на 24 декември 879 г. с решение на събор в Константинопол в присъствието на представители на Рим (наричан и Осми вселенски събор); Второ, със съгласието на Рим и на Константинопол през 913 г. във Велики Преслав е обявен патриаршеският титул на нейния предстоятел; Трето, византийският император през 1018 г. незаконно „връща“ на предстоятеля й в Охрид титула „архиепископ“, който е отпреди 913 г., но при възстановяването на българското царство през 1185 г. актът му е отменен и българската църква канонично приема предишното си достойнство на автокефална и оглавявана от патриарх под името „Великата църква на Царевград Търнов“.

Разгадаването на целите на фалшификаторите започва от „случая Игнатий“ – „търновския митрополит“ в списъците на Фераро-флорентинския събор през 1439 г., вече посочен в историографията като подставено лице, а не като истинския предстоятел на Търновската църква.

На свикания през 1463 г. в Цариград поместен църковен събор биело поискано от султан Мехмед ІІ да унищожи самостойната Търновска църква – фалшификатите имат за цел да покажат, че „исторически“ вече се е състояло усвояването на най-важните й митрополии през втората половина на ХІV в. и самоунищожението й при падането на Търновското царство през 1393 г.

– Чия игра е това да се затрие българската православна църква?

– Разбира се, че на Цариградската патриаршия, която иска парите от българския диоцез, за да могат да се финансират битките кой да овладее патриаршеския трон. През XVII век, когато българската патриаршия окончателно пада през 1626 г., се сменят около 50 патриарси. Това са жестоки битки за овладяване на църквата и тези вноски, наречени „пешкеш“, които отиват за тази война, нарастват на 25 хиляди жълтици и се събират от българския диоцез. Може да се каже, че не толкова правилата на Османската империя и нейната администрация са били най-големият враг на българите, а гръцкото духовенство. Петър Богдан пише, че гръцките митрополити посещават България и са съпровождани от еничари, за да събират църковния данък.

– Защо?

– Еничаринът е българин, знае езика, а гъркът знае какво иска да вземе. Използват се и двата инструмента, за да се попилее всичко, което е останало от българщината. Когато в църквата слушаш божието слово на родния си език, ти оставаш християнин. Знаете ли, че когато пътешественици посещават Ветрен в началото на XIX век, установяват, че ветренци са много религиозни и имат четири църкви, защото се намират в този момент в Сръбската патриаршия и затова там е запазена религиозността. А същите пътешественици описват печалното положение на християните, защото гръцките митрополити не им дават да служат на български език.

Нашият гост

Анчо Калоянов е роден на 25 септември 1943 г. в русенското село Бъзовец. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като уредник-фолклорист в музея на гр. Дългопол, Варненско. През 1972 г. става асистент по български фолклор във ВТУ, по-късно получава званието доцент, а сетне и професор. Автор е на книгите „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981), „Див огън“ (роман, 1997), „Девети“ (роман, 2003) и др. През 2015 г. Анчо Калоянов е избран за Преподавател на годината от студентите във ВТУ.

Очаква се да излезе на пазара четвъртият том на „Славянската православна цивилизация“.
https://trud.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%8 ... B8-%D1%81/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"