ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Нед Дек 17, 2017 10:21 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 12:03 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Нищо не се променило през последните 2000 години на историческата сцена наречена Балкани, играчите са все едни и същи! Целта е контрол и пари с лъжи и подмяна на историческата Истина.
Вартоломей І би трябвало да знае, че българите приемат християнството директно от апостолите Павел, Андрей и Ерм, а преди 1150 години България приема не християнството, а гръцката догма.
Призовавам Вартоломей да върне изгорените от наместниците на Вселенската патриаршия богослужебни книги написани на старобългарски език и също да съдейства за връщането на българите - естествените правоимащи на Западна Тракия принадлежаща им по право и по род, както да съдейства за връщането в Западна Тракия на прогонените от родните им места българи!
Призовавам Вартоломей да съдейства за възстановяването на Българската Охридска архиепископия закрита по настояване на неговите предшественици! Настоявам Вартоломей да върне всичко, което принадлежи на българите и на България!
Настоявам Вартоломей да поиска прошка от Българския народ за всички нанесени му щети през последните 600 години от Вселенската патриаршия!
И като един уж богобоязлив служител на Христовата църква той трябва да направи това заради историческата Истина, заради Всевиждащия Бог и пред Върховния Бог, Богът на Българите!

Най Великото дело в новата история на Българския народ, обявената през 1870
година Българската екзархия и независима Българска църква още смущава съня на Вселенския патриарх!
Нека най-после Вартоломей да каже Цариградската патриаршия Вселенска църква ли е или гръцка!?
Дали Вартоломей Първи би държал такъв тон в Москва, а?

..............................................................................................
Премиерът Борисов отказва да приеме Вселенския патриарх
10 ноем. 2015 | 09:12
"Плевнелиев връчи на Вартоломей орден „Стара планина“ - първа степен, той си поиска "светини", които принадлежали на гърците. Поведението му скандализира общественици.
След като Вартоломей Първи се обърна към патриарх Неофит като към епископ
Премиерът Борисов отказва да приеме Вселенския патриарх

Плевнелиев връчи на Вартоломей орден „Стара планина“ - първа степен, той си поиска "светини", които принадлежали на гърците. Поведението му скандализира общественици

Министър-председателят Бойко Борисов е отменил срещата си с Вартоломей Първи, която беше определена за утре рано сутринта, научи Епицентър.бг. Височайшата визита на "Дондуков" 1 бе включена като първа среща за деня - от 8.30 до 09.10 часа в програмата на Вселенския патриарх.

След скандала обаче, който Вартоломей Първи предизвика с неглижираното си отношение към патриарх Неофит, обръщайки се към него като към епископ, и назидателния му тон към Българската православна църква, наричайки я поместна, а не автокефална, каквато е, премиерът е решил да откаже срещата си с Вселенския патриарх. Дипломатическият отказ е бил мотивиран с ангажиментите на министър-председателя към заседанието на КСНС при президента, което започва в 10.00 часа.

Този отказ на премиера Борисов дойде само три часа след като Вселенският патриарх поиска от българската държава да върне църковни ценности, които според него принадлежали на гърците. Вартоломей Първи отправи претенциите си от сградата на „Дондуков“2, след като бе удостоен от българския президент Росен Плевнелиев с най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ I степен.

Главата на Вселенската патриаршия свърза напредъка на България в ЕС и единството на църквата ни с „връщането на отнетите по време на войни и неразбории на Балканския полуостров Свещени Богослужебни ценности на естествените им правоимащи - Свети митрополии и Свети обители на Северна Гърция и по-точно на Сяр, Ксанти и Драма”, съобщи БГНЕС.

Вселенският патриарх настойчиво поиска страната ни да върне църковните ценности, които са в България, но и други митрополии имат претенции за собственост към тях.
Той дори настоя това да стане в настоящия мандат на Плевнелиев.

Припомняме, митрополитът на Серес от доста време настоява България да му върне иконите, църковната утвар, ръкописите и другите ценности, които били „откраднати“ от нашата страна.

„Особено молим за светините от нашите свети патриаршески и ставропигиални обители – Св. Богородица Икосифиниса в планината Пангей и Честния предтеча край Сяр и други, които за съжаление са били ограбени и не са в богослужебна употреба у естествените си правоимащи места, което безспорно е грях пред Бога и хората“, посочи негово Всесветейшество.

Историята сочи, че по време на войните на национално обединение от 1912 до 1918 г. в цитираните от Вартоломей територии живее основно българско, турско и гръцко население. Българите в Сяр, Ксанти и Драма са имали свои училища и църкви, построени със средствата на техните църковни общини. След като България губи последователно Междусъюзническата /1913 г./ а след това и Първата световна война/1914-1918/ българското население в днешна Северна Гърция е било прокудено от родните си домове. Техните църкви и училища са били отнети насилствено от Екзархията и предадени на Константинополската патриаршия, чийто глава днес е Вартоломей. Бруталните сцени на насилия: масовото изтребление на българите от Драма и Сяр - са описани в Кранегиевата анкета.

Според Вартоломей едно такова действие като „похвалния аналог с връщането преди години на „Историята“ на Паисий на Зорграфския манастир на Света гора би потвърдило на дело общия съвместен път в лоното на Европейския съюз и на Православната вселена“.

Президентът Росен Плевнелиев каза, че за него е чест да удостои с най-високото държавно отличие Вартоломей. Държавният ни глава отбеляза, че той е забележителна личност с огромно влияние както в православния свят, така и в глобален аспект. „Негово Все Светейшество не изолира православната вяра от обществените дела, а напротив дири нейните социални измерения като винаги търси съгласието и диалога“, каза Плевнелиев. Той определи като знаково за всички българи е, че в деня на Свети Архангел Михаил духовните водачи на вселенската патриаршия на българската православна църква отправиха благослов за всички български деца и в частност – децата на загиналите в изпълнение на своя държавен дълг. „Още повече в трудните времена на растяща тревога в обществото от многото кризи по света и около нас, имаме нужда от своите духовни водачи, които да ни покажат верния път, да дадат урок за чест и дълг, да се погрижат за духовното развитие на младите и на обществото като цяло“, каза Росен Плевнелиев.

Стана ясно, че Вартоломей е разговарял и с българския патриарх Неофит за връщането на църковните ценности още при посещението му във Вселенската патриаршия. Не е ясно какъв е бил отговорът на патриарх Неофит.

По-рано през деня се завихри друг неприятен момент около посещението на Вселенския патриарх в България. В приветствието си по време на обяда, даден от ръководството на БАН след удостояването му с „Доктор хонориз кауза“, Вартоломей Първи демонстрира отношение към патриарх Неофит като към епископ, а не като глава на автокефалната Българска православна църква. В потвърждение на това си отношение Вартоломей даде да се разбере, че той приема БПЦ като поместна, а не като автокефална църква, каквото в действителност е още от 1872 година, когато се отделя от Вселенската патриаршия.

Скандалът гръмна още в неделя след светата съборна литургия в храма „Александър Невски“, отслужена от предстоятелите на Вселенската и Българската патриаршии. В 45-минутното си слово Вартоломей Първи заклейми етнофилетизма - тоест българския национален характер на БПЦ. С остър език той изрази недоволството си за това, че БПЦ се е отделила от патриаршията-майка, намеквайки, че едва ли не по милост тя ни е признала по-късно за независима църква.

Българската православна църква бе обвинена, че като държи на своята националност, дава лош пример на други вярващи народи, които също се борят за независимост. А когато връчи своя дар на Негово Светейшество патриарх Неофит, Вартоломей се провикна “Достоен“ - възглас, който се произнася при ръкоположение на епископ. Така Вселенският патриарх показа, че смята българския патриарх за подчинен, за своето рода „ръкоположен“ в исторически план от Вселенската църква. В отговор българският патриарх Неофит му припомни, че ние сме покръстени преди 1150 години и сме самостоятелна църква.

Поведението на Вартоломей скандализира не само духовници, но и историци, общественици, които напускайки обяда, останаха с огорчението, че БПЦ е подложена на подобно унижение, а патриарх Неофит няма възможност да реагира. Членове на Светия синод обясниха, че Вселенският патриарх е ядосан от искането на БПЦ да получи пето място сред патриаршиите, т.нар. диптих - каквото място нашата църква е имала след Поместния събор в Лимпсак през 1235 година. Днес обаче Вартоломей поставя БПЦ на последно или предпоследно място сред патриаршиите, което още повече скандализира посещението му.

След като президентът Плевнелиев му връчи орден „Стара планина“- първа степен, членове на правителството заявиха пред Епицентър.бг, че министър-председателят на България трябва да отклони срещата с Вартоломей Първи, за да даде знак, че поведението на Вселенския патриарх е неприемливо за нашата страна.

Повече от 250 интелектуалци – академични учени, университетски преподаватели, публицисти и общественици от различни професии отправиха призив „Върнете достойнството на Българската патриаршия“, с което настояват БПЦ да бъде поставена на полагащото ѝ се пето място в диптихите на православните църкви. Тя ще бъде връчена на Вартоломей Първи.

След приемането на ордена "Стара планина", Вартоломей демонстрира и уважение към българския народ. "Нашата радост се уголемява от отбелязания през последните десетилетия напредък и развитие на страната ви като член на ЕС и самостоен държавен субект в тази сигурна международна институция. България се слави с великолепни храмове – като този на Александър Невски, увенчан от юг до север с прочути и исторически свети обители като тази на Св. Йоан Рилски и Бачковската Света Богородица. Украсена е от изключителни духовни личности и светци като Св. Теодосий Търновски и многочислено новомъченици, които дадоха кръвта си, за да пребъде тази ваша земя християнска и православна”, заяви Вартоломей I, цитиран от агенция "Фокус".

По думите му, в продължение на много векове след унищожаване на Българското царство в края на 14 век, българският народ е претърпял множество изпитания, за да запази православната си вяра. „Истинско чудо е, че въпреки гоненията и кланетата, въпреки тежките икономически последици, които носел след себе си фактът, че българите са християни, вашият благословен народ остана верен на вярата на своите бащи и я съхрани с толкова жертви и реки от кръв. Съхрани православната си вяра като зеницата на окото си и прискърбите на неотдавнашните гонения срещу църквата веднага след Втората световна война. Днес православната църква на България се възражда от пепелта и се подновява като на орел нейната младост”, допълни Вселенският патриарх. Той посочи, че на този възродителен духовен път на България и Вселенската патриаршия винаги са били спътници. „Ваше превъзходителство, радваме се, че върховната власт на страната, разбирате необходимостта от завръщането на вашия народ към духовните кроени и към християнската си традиция нуждата от подкрепата на църквата и на нейното дело, за да доведе тя докрай стремежа си за нова евангилизация на народа си за благото и напредъка от отечеството ви. Радваме се за стъпките на напредък и сътрудничество по време на плодотворния ви мандат”, посочи Вселенският патриарх. Според него, една от най-значителните стъпки е било и заздравяването на отношенията с Вселенската патриаршия чрез проведените официални посещения и сътрудничество.

Като част от програмата на Вартоломей в днешния ден бяха и официалните разговори между двете Посестрими православни църкви в Светия синод. Там Ватроломей Първи е смекчил тона си към българските митрополити и демонстрирал подчертано уважение към патриарх Неофит .

Журналистите обаче бяха изненадани от отменената в последния момент пресконференция на Вселенския патриарх, която той трябваше да даде за българските и чуждестранните медии от 18.00 до 19.00 часа в гранд хотел "София".

Вечерта домакин на Вартоломей Първи е гръцкият посланик в България.

Утре, 10 ноември, програмата на високопоставения гост предвижда посещение в Троянския манастир и молитвено възпоменание при гроба на блаженопочиналия и приснопаметен Български патриарх Максим. Вартоломей Първи ще отпътува от България на 10 ноември вечерта в 21.30 часа."
http://epicenter.bg/article/Vartolomey- ... /85227/2/0


Последна промяна men на Вто Ное 10, 2015 4:01 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 3:59 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Най-прочутото фанариотско престъпление е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека...

Изгарянето на търновската патриаршеска библиотека
Библиотеката на двореца била една от многото ценности на старата столица. В тази библиотека били запазени ръкописи, създадени от български средновековни учени, писатели и хронисти. Патриарх Евтимий заповядал всички книги да бъдат скрити, когато станало ясно, че турците настъпват към българската столица. Много дни наред монасите пренасяли книгите и когато градът паднал, те били вече на сигурно място. Там останали повече от 400 години. Според преданието на това място е някогашната патриаршеска църква „Св. Петър и Павел”. Там обаче властвал гръцки владика. Един ден той наредил да се отвори път към олтара на черквата и когато майсторите започнали да разбиват една от стените, в краката им се изсипали купища книги. Гръцкият владика прегледал книгите, украсени с изящни миниатюри, видял царски писма и договори, жития и псалтири и заповядал всичките да бъдат изгорени. И пак дни наред неговите хора хвърляли книги в огъня. Българите бързо научили какво е сторил гъркът и още повече го намразили. Където го срещнели, навсякъде го изпращали с клетви и не след дълго той починал. Погребали го пред царските врати в същата църква. Когато след време разкопали гроба, за да опеят по източен обичай останките му, намерили костите на владиката нестопени.

ЛЕГЕНДАТА Е ИСТИНА
Според едно от преданията Евтимий може да е скрил книгите в „Св. 40 мъченици”. Но когато пада Търново, Патриарх Евтимий слиза в църквата „Св. Петър и Павел” и остава в нея няколко месеца, преди да бъде осъден и изпратен на заточение, затова другата версия не е много точна. Книгите са били великолепни. През Средновековието хората са ги украсявали със сребърен обков, който им е помагал да се запазят толкова много години.
Моско Москов и д-р Васил Берон споменават за някогашната патриаршеска църква „Св. св. Петър и Павел”. Казват, че в източната си част галерията завършва с параклис. Вероятно той е бил зазидан и там са скрити книгите. Вероятно Евтимий е занесъл в църквата и мощите на Михаил Воин. В „Моите спомени за Търново” П. Р. Славейков казва, че е виждал главата на Михаил Воин. Кога точно е била унищожена библиотеката, не се знае, но сигурно това е станало през 17 - 18 век. Тогава гръцкият владика Неофит решил да прави ремонт на църквата. Така откриват книгите. П. Р. Славейков посочва именно гръцкия владика като виновник за унищожението на българските книги. Според него Неофит е заповядал на секретаря си да изгори книгите, скрити в църквата срещу олтара в южната ниша. И пак П. Р. Славейков в своите „Български книжици” казва, че хората са скрили част от книгите на друго място. Той споменава за 2 товара, единият от които бил прибран в женското отделение на църквата в Килифаревския манастир. Друга част били зазидани в темелите на църквата в Беляковец. През 1986 - 87 г. е създаден клуб „1300 г. България”. Тогава е имало разкопки в Килифарево и Беляковец. Археолозите са търсили именно Патриаршеската библиотека, но безуспешно. В Беляковец единственото, което археолозите намерили, били останките на още по-стара църква. Разкрили абсидата и спрели, защото останалата част оставала под физкултурния салон на училището и било невъзможно да се копае. Археолозите признават, че не са търсили Търновската книжовна школа само в Дебелец - третото селище, в което Славейков е учителствал. В църквата „Св. Петър и Павел” има едно квадратно помещение в източната част на Южната галерия. То е било зазидано при ремонт някъде в началото на 19 век. Така пише П. Р. Славейков. До 1913 г. църквата „Св. Петър и Павел” е била действащ храм. Сега е музеен обект. Това за книгите не е легенда, а е истина, категорични са екскурзоводите, които посрещат и разхождат в „Св. Петър и Павел” и признават, че често разказват историята за зазиданите книги.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА Сн. Светослав СТЕФАНОВ



Ето какво пише К. Иречек по този повод:
"Най-прочутото фанариотско престъпление е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. Търновският митрополит от гръцки произход Иларион Критски около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо за към двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колà, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. От старата библиотека останала само една желязна решетка".

http://starotarnovo.ucoz.com/news/izgar ... 5-04-22-17


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 4:20 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Унищожаване на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия
Още с основаването си през 869 г. нашата църква добила чисто народен характер. Когато на Запад всички европейски народи слушали Словото Божие и чели църковните и богослужебни книги на чужд непознат там латински език - в България още отначало тия книги били преведени на български език, на какъвто се извършвало и самото богослужение. Така щото Христовото учение ставало достъпно на всеки българин. А това било извънредно важно за духовното развитие на нашия народ. Както във Византия, от където нашата църква добила своята наредба, така и в България църквата била здрава опора на държавата. Поради това още княз Борис прави всички усилия да огради младата българска църква от всяко чуждо влияние - византийско или римско. Същата политика неуклонно следват и всички по-нататъшни царе. При разнитe съглашения с Византия или с Рим, те всякога се стремят да запазят народната църква от каквато и да било чужда власт или влияние. За тях едно било ясно: независимата българска държава е неделима от независима народна църква, и обратно - независимата българска църква не може да съществува без независима българска държава. Държавата и църквата били неразделно свързани и взаимно се допълняли. Докато съществува държавата, съществува и църквата. В българскитe покрайнини, напр., които през течение на вековете, поради променчивост на историческите съдбини, минавали ту под българска, ту под византийска власт - там духовенството, особено владиците, веднага било прогонвано и замествано с българско или с византийско. Защото, според тогавашните понятия, в пределите на една независима държава не може да има чуждо духовенство.
Обаче с падането под турците се турило край не само на българската държавна независимост, но и на българската църква. Когато през лятото на 1393 г. след тримесечна обсада и упорити бойове паднала българската столица, турците, както знаем, изпратили на заточение Патриарх Евтимия и с това унищожили българската църковна независимост. Сега завоевателите пръв път изменили на своята политика - да не посягат върху църковната организация и духовния живот на един завладян народ. Но това се дължело повече на Цариградската патриаршия, която никога не могла да се помири с църковната независимост на омразния „варварски народ», та употребила всички средства да издействува от победителя унищожението на тая независимост и закриването на Българската патриаршия.
Наистина, част от българските земи (Македония и Западна България) влезли в състава на самостойната Българска Охридска архиепископия, но още в началото тя била погърчена. От 1019 г., когато била основана, дори до 1767 г., когато била унищожена, всички охридски архиепископи, с изключение на заварения и утвърден от Василий II, Йоан, и на архиепископите от времето на Асеня II, винаги били гърци. Макар и погърчена, Охридската архиепископия поддържала спомена за някогашната българска църковна независимост и изиграла важна роля за пробуждането на българското народно съзнание. Затова цариградските патриарси винаги се сремели да унищожат и нея. Но тепърва през 18 в., когато видни фанариоти почнали да се настаняват на важни правителствени служби, Цариградската патриаршия добила по-голямо значение пред Високата Порта. С тяхна помощ образованият, умен и даровит патриарх Самуил I издействувал от турското правителство да се закрие Охридската архиепископия и нейната област да мине под негова пряка власт: Охридският архиепископ Арсений и подчинените му владици били накарани сами да молят да бъдат приети под властта на вселенския патриарх. На 16 януари 1767 г. Арсений подписал грамота, с която се отричал, а зависимите от него епископи подали молба до турското правителство: като сочат крайно бедственото положение на архиепископията, те молят тя да бъде присъединена към Вселенската цариградска църква с надежда, че под нейно управление състоянието й ще се подобри. По тоя начин всички български земи паднали под духовната власт на Цариградската патриаршия.
При завладяването на Цариград Мохамед II не само не унищожил Цариградската патриаршия, но я направил още по-мощна и по-властна. Той поканил новоизбрания Патриарх Генади II Схолари (1453–1459) на голям обяд, връчил му скъпа патерица и му казал: „Бъди патриарх и Бог да те пази! Надявай се на моето приятелство винаги, когато имаш нужда, и се ползувай от всички права и изгоди, които са имали твоите предшественици.” После тържествено го изпратил до вратата на двореца, дал му един от най-хубавите си коне и заповядал на своитe сановници да го съпроводят. Наистина, мнозина от византийските боляри загинали, други се потурчили, трети избягали в Западна Европа, но с течение на времето около Патриаршията във Фенер се създала нова аристокрация, известна под името фанариоти. Скоро те почнали да се настаняват на важни държавни служби и добили голямо влияние пред Високата Порта. Измежду тях султанът почнал да назначава дори своите наместници във Влашко и Молдава. Турското правителство дало своята мощна подкрепа и на патриарха, който бил обсипан с милости и привилегии, далеч подминаващи ония от византийско време. Турците не правели разлика по народност, а само по вяра; те смятали цялото християнско население в империята за един народ под име „Рум-милети”. Затова с особен ферман патриархът получил широки права като духовен глава на православното население в европейските владения на империята. Заедно с това той получил и значителна светска власт, като обществено-политически представител на същото население. Турция имала интерес да поддържа една силна Цариградска патриаршия по редица причини. От една страна, чрез надзор само върху един духовен началник по-лесно ще може да владее и държи в покорност християнските народи. От друга - ще се поднови вековното съперничество между Източната и Западна църква. И, от трета - ще спечели подкрепата на православните си поданици срещу западния католически свет, голям и опасен враг на империята още от времето на нейното настаняване на Балканския полуостров.

Погърчване на българското население
Напълно гръцка и пазейки своите собствени интереси, патриаршията натрапила на българския народ гръцки владици, които нито разбирали неговия език, нито се грижели за неговото умствено и нравствено издигане. Te не само били равнодушни към българската просвета, но по-късно се явяват и нейни врагове. Наистина, до 19 в. патриаршията не водела явна противобългарска политика, но все пак като гръцка, тя и подчинените й владици, вече по силата на своето гръцко съзнание, давали преднина на гръцкия език и образованост. По тоя начин гръцкото духовенство станало мощен разсадник на гърцизма в България. Обаянието от многовековната културна традиция и от по-високата елинска образованост подпомагали тяхното дело.
Още в края на 18 в. върху почвата на гръцкото възраждане и привилегированото положение на гърците в империята възниква гръцката „Велика идея”: чрез погърчване другите християнски народи на Балканския полуостров да се влеят нови животворни сокове в духовно изтощеното гръцко племе, след което да се прогонят турците от Европа и върху развалините на Отоманската империя да се възобнови византийската. Същата идея намерила силна подкрепа и в знаменития „гръцки проект” на Екатерина II. Следователно, гърците трябва да се отнасят враждебно към всеки народ, който би се явил пречка за осъществяване на тоя блян. Българите, като най-многобройни в империята, представлявали най-голяма спънка, затова именно те трябва да се унищожат като народ. Като не разполагали с други средства да спрат неговото развитие, гърците избрали религията за оръжие, с помощта на която се надявали да спънат народностното самосъзнание на българите. Тогава фанариотите почнали безмилостно да унищожават всички паметници, които биха съдействували за Българското възраждане. Така - в 1823 г. Софийският митрополит Йоаким, като узнал, че в едно село до Берковица се пазят стари български сборници с разни изображения, заповядал на селянитe да ги изгорят или заровят, като ги заплашвал, че в противен случай няма да стъпи в селото им. Неговото желание било изпълнено, и само три ръкописа били случайно спасени от местния български свещеник.
В началото на четиридесетте години в Зографската обител на Атон множество български ръкописи били унищожени или хвърлени в морето, а във Ватопедският манастир с тях палели пещитe; същото правели и в Серския манастир, както и в манастиря „Св. Наум”.
Към средата на 19 в. шуменският епископ при освещаване църквата в с. Тича заповядал да заровят в една яма български стари ръкописи. Така било направено и с ръкописите в Стара Загора, а в Търново били изгорени.
Фанариотите преследвали и новобългарската книжнина. Когато в 1840 г. Неофит Рилски превел с позволение на Търновския владика гръка Иларион Евангелието на български език, било спряно разпространението му, под предлог, че преводът му не бил точен. Друг превод на Евангелието от 1833 г., направен в Букурещ, бил гонен и изгарян при всеки сгоден случай.

Злоупотреби на гръцкото духовенство
Имало и друго, което усилвало противоречията между Цариградската патриаршия и нейното българско паство. Преди всичко това са отрицателните черти на гръцкия народен характер. Още в 1735 г. руският посланик в Цариград Вешняков пише на своето правителство: „Тукашните (цариградски) гърци в по-голямата си част са шмекери, които нямат нито вяра, нито закон, нито чест, а главният им интерес са парите.” По-късно граф Орлов, във време на Морейската експедиция (1770), имал възможност да ги наблюдава в самата Гърция и пише: „Тукашният народ е раболепен, лъжлив, непостоянен, дързък и сприхав, алчен е за пари и плячка, та нищо не може да ги удържи от тоя стремеж. Лековерие и лекомислие, трепет пред турците също са не от последните достойнства на нашите едноверци. Изповядват вярата само на думи, а в сърцето си нямат и най-малка следа от християнски добродетели. Привикнали са да живеят в разврат и невежество.”
Такъв е нравственият образ и на гръцкото духовенство. Особено дълбоко развалата проникнала в неговата среда, когато гръцките партии, които съперничели да прокарат свой кандидат в патриаршеския избор, въвели лошия обичай да дават на султана подкуп, във вид на подарък, който се обърнал в постоянен данък и непрестанно растял. (Тогава патриархът плащал 4 хиляди жълтици годишен данък и други 6 хиляди за подаръци на паши и разни влиятелни лица.) Затова зачестила и смяната на патриарсите, и вече през 17 в. на всеки две години се пада по един патриарх. Тия суми след това били разхвърляни върху владиците, които също с подкупи заемали своите места и които от своя страна стократно ги събирали от нисшето духовенство и от народа. А за да разшири своята злотворна дейност и да получи възможност за ограбване на населението в по-голям размер, патриаршията създала множество епископства в българските земи: почти всеки по-значителен град имал и своя владика. Духовните длъжности станали предмет на най-срамна търговия. Във Фенер всичко се продавало: патриаршески сан, владишки чин, епархии, манастири, църкви. Европейскитe пътешественици от 17 и 18 век единодушно рисуват поразителна картина на оная страшна развала, която обхванала Цариградската патриаршия и която паднала като черно тегло и тежка неволя върху българското население. Така, католишкият архиепископ в България Петър Богданов през 1640 г. пише до Рим: „А между владицитe има голяма развала, защото там, гдето има ръкоположен владика, друг плаща повече на патриарха, който веднага изпъжда първия и дава епархията на втория; и тоя, който е бил по-напред, трябва да си иде насила; а после, ако има пари, той прави същото и изгонва другиго. И така епископиите минават от ръка на ръка.”
Владиката се стремял не само да изплати дадения подкуп, но и да забогатее, та поради това гледал всякак да граби населението. Обкръжен с голяма свита и отряд яничари, той обикалял селата, безмилостно събирал владичината, като често биел, връзвал, затварял ония селяни, които не могли да му платят, взимал, каквото намирал в къщата, и вършел „хиляди безобразия”. Понякога пък, за да изплати дълговете си, той залагал своите приходи на турци, които упълномощавал да ги събират. Един български свещеник бележи през 1622 г., че трябвало да заложи евангелието „за владички дълг на евреи”. Общо, това положение неизменно продължава и през 19 в., за което ни свидетелствува и нашият писател и деец от черковните борби Неофит Бозвели, който, като протосингел на Търновския владика Неофит (1840-1842), имал възможност добре да изучи деянията на гръцките владици. Ето как описва той събирането на владичината.
„Владиката винаги тръгва с многобройна свита, така че с него вървят понякога не по-малко от 15 градски чорбаджии, 35 попа, неговият протосингел, четирма дякона, 25 калугера, 65 селяни, двама граматици (писари), един кафеджия, един готвач, 2 чибукчии, 6 сеизи, 8 сеймени, 6 едека, натоварени с пешкешлъци, два или три коня със златни хамути, с позлатени стремена и с пискюлии нагръдници и юзди. При това се носят много и разни прибори, като: тенджери, легени, ибрици, постелки, завивки, наргелета, кехлибарени чибуци и пр.
Като спре с такава свита в едно село, владиката преспива две или три нощи и взема от селото 550 гроша за освещаване вода на цялото село, от 1550 до 3300 гроша, според големината на селото, милостиня от цялото село. После събира по 15 гроша от венчило и по 8 гроша за вдовец или вдовица. След това разпитва има ли някои мъже да не живеят добре с жените си и да желаят развод. Ако има такива, той взима за развод от някого 2500 гроша, от другиго 1500, според състоянието на всекиго, но не по-малко от 550 гроша. Ако съпрузите се карат само, той им взима по 500, по 300 и по 150 гроша, според състоянието им. Ако се случи някои съпрузи да се наклеветят, че се оженили роднини, владиката ги глобява 550 гроша, а попа, който ги е венчал, отстранява го от черквата, а за да го прости, взима 850 гроша.
Освен това, селото непременно трябва да даде още и на протосингела 150 гроша, на челебиите 350 гроша, на дяконите 200, на кафеджията, чибукчиите и на готвача по 50 гроша, на сеизите по 24 гроша, на ясакчиите по 100 гроша. Понякога някой селянин доброволно подарява на владиката конче или юнче, за да го поменава. В което село има църква, владиката преседява по една седмица и повече, за да служи литургия. За литургия взима по 250 гроша. В такива села той свети вода и разнася дискус, на който всеки трябва да хвърли 5 гроша. На всяка църква дава по един антиминс и за него взима 350 гроша. Остава и по един устав и един миней на гръцки език и за първия взима 80 гроша, а за последния по 1250 гроша; взима и от всяка църква по 550 гроша за служба, а така също и по 250 гроша за водосвет по къщите! А в други села, освен гореизброеното, праща и турци сеймени и ясакчии да му събират от всекиго по 50 оки жито и ечемик; та че взима и по 250 оки ябълки, сушени сливи, круши и др. Същото върши и по градовете.
Ако някое село не му плаща, наклеветява го пред турския съд, като заявява, че го е афоресал по църковните закони и заповядва на ясакчиите си да обират на селяните котлите, тенджерите, чергите и веригите от комина. По искане на гръцкия владика, пашите или мухасилите изпращат гавази да доведат неколцина селски първенци, на които казва пред съдиите:
- Познавам ви, дебелоглави българи, че сте против султана и християнската вяра, защото се съпротивявате и не ми плащате владичината като другите султански поданици.
Бедните селяни със сълзи на очи го молят да им прости и да ги почака, докато намерят пари под лихва да му платят. А той им отговаря, като безмилостно проклина и мало и голямо, и им заявява, че догде не платят по християнския закон владичината, църквата ще стои затворена, а децата им ще стоят некръстени, защото не изпълнявали христовите евангелски заповеди и не плащали заповяданата от Бога и от султана владичина.
Ако някое село иска да поднови срутената си църква, то по заведения от гьрковладиците обичай, трябва най-напред да съобщят на своя владика, та той да пише в Цариград на фанариотския капукехая, да вземе позволителен ферман от Портата, който в днешно време струва 250 гроша, а гръцкият владика представя за него сметка, според мястото, 15 000 или 8500 или най-малко 5500 гроша. Като вземе тия пари, взима им още толкова други за освещаване. За всеки нов игумен взима от манастиря по 5500 гроша и, освен това, иска от манастира всичко потребно за продоволство на митрополията. За запопване взима 2250 гроша.”
Не напразно, значи, народът в своята песен се моли на султана:
„Смили си, царю, раята -
Изядоха я душмани,
Душмани, гръцки владици,
Владици, гръцки патрици,
Що нямат Бога, ни вяра,
Ни закон, царю, ни правда.”
Това поведение гръцките владици държели до самото създаване на Екзархията. Така, през 1864 г. руският вицеконсул в Пловдив, Н. Геров, който е имал възможност отблизо да следи и добре да познава работите, в една обширна записка до руското правителство между другото пише:
„- Да попречат за разпространение на българската писменост, винаги когато българите почват да си строят училищна сграда, местният архиерей веднага донася на властта, че те градят казарма или крепост. При това няма по-свесен учител, когото да не са обвинили в злонамереност и престъпни замисли против правителството.
- С преследването на български език и българското писмо гърците и гръцкото духовенство преследват също и българската народност. В епархиите архиереите употребяват името „българин” като насмешка и в ругателен смисъл.
- Преди 15 години в Цариград дълго време се смели поради сравняването им с циганите. На запитването на министъра на външните дела, защо не се посвещават и българи за архиереи, патриархът отговорил: „Както циганин не може да бъде имамин, така и българин не може да бъде владика.”
- Постоянното унижение на всичко българско от гръцките владици стигнало дотам, че и самите българи почнали да се срамуват от своето име, и оня от тях, който искал да влезе в реда на хората, трябвало да стане грък.
- Гръцкото духовенство при това гледало на българите като на свои крепостни. Купувайки архиерейските катедри за грамадни суми, гръцките владици отивали в България с огромни дългове от 300, 400 и 500 хиляди гроша. Всеки от тях смята своята епархия като аренда и се грижи само как да извлече от нея по-голям доход. Едни от тях прикриват своето користолюбие с лицемерие, но повечето по строгост и безпощадност при събиране на владичките данъци никак не отстъпват на наемателите на държавните данъци. Всички те не пропускат нищо, за да вземат повече и явно тъпкат и правосъдие, църковни правила, и вяра, и закон - и всичко.”
Всичко това понижавало още повече и без това низкото нравствено равнище на гръцкото духовенство. А невежеството и суеверието достигнали невероятни размери. Пътешествениците от най-старо до най-ново време се учудват от простотията на гръцките владици, а нисшето духовенство в България описват едва ли не в животинско състояние. Нашите домашни летописци рисуват същата картина. Напр., разпространявали безсмислици като тия: някакъв камък бил паднал от небето и бил написан на гръцки език; Св. Нур всяка година на великата събота пада от небето; показвали петата нога на ослицата, която яздил Исус и мн. др.
Така постепенно Гръцката патриаршия успяла да наложи своята тежка ръка върху българския народ и бавно, но сигурно да унищожава спомена за българското минало и да убива всяко съзнание за българската народност. За щастие, обаче това пакостно влияние засягало само градското население. Повечето от ония, които напускали селата и се заселвали в градовете, се отчуждавали от своя народ, срамели се от своето българско име и се отричали от своя език, като смятали за особена чест да се гърчеят и да се наричат елини.

Вана Кепова

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... &Itemid=61


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Вто Ное 10, 2015 4:31 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей (2)
05.2014

Ще продължим нашата тема за Вселенската патриаршия, Вартоломей І, масоните и тяхната роля в днешното православие.

Ще започнем с кратки биографични данни за Вартоломей І. Той е роден на 29 февруари 1040 г. в село Зейтинли, намиращо се на остров Гьокчеада (на гръцки Имврос), Турция, с името Димитриос Архондонис. Роден е като турски гражданин, но принадлежи към гръцкото етническо малцинство в Турция.

От 2 ноември 1991 г. Вартоломей І е 270-тият Вселенски патриарх на Константинопол и пръв сред равни (primus inter pares) между предстоятелите на православните църкви по света. Това определение е много важно, защото то е формулирано на вселенските църковни събори в раннохристиянската епоха, като на тях е утвърдено съборното начало в устройството и дейността на православните църкви, а Константинополския патриарх е определен "като пръв по чест и достойнство, но не и по власт". Неговото седалище е в Истанбул, древният Константинопол.

Своите първи стъпки в църковната кариера Архондонис прави в семинарията на остров Халки (Мраморно море), която завършва през 1961 г. След това е ръкоположен за дякон и е призован в редовете на турската армия, където служи две години. След казармата 23-годишният йеродякон продължава образованието си в Източния институт към Григорианския университет в Рим – най-важният и най-авторитетен университет на Римокатолическата църква, контролиран от йезуитите. Източният институт е създаден като факултет към Григорианския университет през втората половина на ХХ век. Негова основна задача е подготовката на кадри за мисионерска дейност на Ватикана в православния Изток. Немалък брой източноевропейци, араби и дори гърци, са обърнати в униати от випускниците на този институт.

Бъдещият патриарх Вартоломей защитава в Рим докторат в областта на църковното право, след това специализира в Икуменическия институт в Босей (Швейцария) и в Мюнхенския университет, които изиграват решаваща роля за формирането на неговите възгледи и убеждения. След дългогодишно обучение, стаж и защита на докторат той се завръща в родината си като убеден либерал и икуменист.

През 1972 г. новият патриарх Димитрий І назначава младия архимандрит за свой секретар и Вартоломей прави стремителна кариера във Фенер. Още през следващата 1973 г. той вече е един от титулярните архиереи, а през 1974 г. Вартоломей е избран за член на Синода на патриаршията и едновременно за председател на няколко синодални комисии: финансовата, каноническата, по междуправославните въпроси, по диалозите с монофизитите и с римокатолиците.

Той представлява Константинополската патриаршия на много междуправославни и междухристиянски конференции, член е на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровожда патриарх Димитрий І при всичките му пътувания зад граница в последните години на неговото патриаршество и накрая, още като митрополит, става член на Секретариата на Световния съвет на църквите.

Неговият успех в кариерата се дължи в много голяма степен на членството му в масонската "Велика лоша на Гърция", което е типично за вселенските патриарси след края на Първата световна война. Вартоломей е наследник и продължител на един масонско-икуменически клан, установен в Константинополската патриаршия от Мелетий Метаксакис (1921 – 1923 г.), и утвърден активно от неговите приемници. Този клан минава през приятелско-секретарска линия и е подкрепян задкулисно от Лондон и Вашингтон, чиито протежета се явяват Метаксакис и Атинагор І, като е свързан пряко с гръцките масони.

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:

Стремеж към активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото геополитическо статукво в света след края на Студената война.
Задържане на контрола над гръцката диаспора по света (особено тази в САЩ и Канада, която е източник на големи доходи за патриаршията) и по възможност установяване на такъв над цялата православна диаспора.
Продължаване на стратегическия курс на сдържане на Руската църква, наследен от Студената война, и на париране на нейното влияние, но вече в границите на бившата Руска империя и на СССР.

За 23 години от дейността си Вартоломей І отбеляза голям напредък в диалога с римската Курия. Никога преди, в историята, отношенията между Рим и Константинопол не са били толкова добри, колкото са в момента, като перспективите са те да се задълбочат още повече.

В реализацията на своите цели Вартоломей ползва широк набор от инструменти и похвати. На първо място е усилването на "специалните отношения" със Съединените щати, които придобиха още по-голям импулс след 1989 г. Вашингтон е ключов партньор на патриаршията и гарант за нейното съществуване, в замяна на което тя съобразява изцяло своята политика с американските интереси в Източна Европа. Това партньорство е установено от патриарх Атинагор още в самото начало на Студената война, но Вартоломей го задълбочи сериозно в края на миналия век и му придаде открит, публичен характер. Вартоломей посещава Щатите почти всяка година. Именно той – Вартоломей, превърна дългите задокеански визити в стандартна практика, съчетана с бляскава помпозност. Така например, по време на пищната си визита в Америка през есента на 1997 г., Константинополският патриарх беше награден от Конгреса със златен медал – награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни личности като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил. Почитта и тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му дават възможност да подчертава положението си на "лидер на православните от целия свят", както нерядко го наричат по време на срещите и приемите в Америка.

Фокусирането върху Щатите като главен приоритет във външно-църковната и политическата дейност на Вартоломей І има и друга причина – да бъде предотвратено отделянето от патриаршията на гръцката православна диаспора в САЩ, която е основен източник на доходи за Фенер.

Една от причините за този стремеж на Вартоломей е засилващата се съпротива на другите поместни православни църкви срещу неговия нарастващ авторитаризъм и мечтата му да се изживява като "източен папа". Тази съпротива се подклажда задкулисно и от турското правителство, което също се дразни от мегаломанските му амбиции. Израз на това е решението на Върховния касационен съд на Турция от 2007 г., с което той "отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски", с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на заведено съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата на свещеника, от патриарх Вартоломей. За правителството на Ердоган това беше удобен повод да "натрие носа" на властния и амбициозен Вартоломей и да му покаже, че той не бива да надвишава своите лимитирани права на религиозен водач.

По отношение на Руската църква Вселенският патриарх следва установената от неговите предшественици политика на сдържане, съчетана с активност спрямо нововъзникналите православни църкви в постсъветското пространство. Целта е да бъде осуетено тяхното връщане в лоното на Руската църква и да бъдат използвани като инструменти срещу нея в борбата за надмощие в православния свят и в постсъветското геополитическо пространство.

Основен акцент тук Вартоломей поставя върху неканоничните и непризнати от Московската патриаршия Естонска православна църква, Украинска православна църква, и Грузинската и Арменската църкви. По отношение на първите две патриаршията в Истанбул проявява своите апетити още през 20-те години на миналия век, когато патриарсите Мелетий Метаксакис, Григорий VІ и Василий ІІІ ги признават, макар и в емигрантски условия, с което подкрепят естонския и украинския национализъм в съветската епоха. Вартоломей продължи тази политика при официалното си посещение в Естония през септември 2013 г., посветено на 95-ата годишнина от независимостта на страната и 90 години от автономността на православната църква там.

Ако погледнем реално нещата не можем да не признаем, че Вселенската патриаршия, с помощта на Великобритания и САЩ, успя да спечели голямата борба за надмощие с Руската църква в православния свят, през ХХ век. Именно този стратегически успех даде тласък за развитието и успехите на тази патриаршия, изключително на антикомунистическа и антируска основа. Вартоломей – добър дипломат и канонист (специалист по църковно право), към традиционната фанариотска дипломатическа школа е добавил и някои йезуитски похвати, които е усвоил на Запад, по време на своето обучение там. Това го прави труден противник, но същевременно доста гъвкав и комбинативен за договаряне и споразумяване по важните въпроси в нашия сложен и динамичен свят.
http://strogosekretno.com/228/14/%D0%92 ... %B9-2.html


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Сря Ное 11, 2015 9:02 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Яну 08, 2013 1:53 pm
Мнения: 24
men написа:
Най-прочутото фанариотско престъпление е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека...

Изгарянето на търновската патриаршеска библиотека
Библиотеката на двореца била една от многото ценности на старата столица. В тази библиотека били запазени ръкописи, създадени от български средновековни учени, писатели и хронисти. Патриарх Евтимий заповядал всички книги да бъдат скрити, когато станало ясно, че турците настъпват към българската столица. Много дни наред монасите пренасяли книгите и когато градът паднал, те били вече на сигурно място. Там останали повече от 400 години. Според преданието на това място е някогашната патриаршеска църква „Св. Петър и Павел”. Там обаче властвал гръцки владика. Един ден той наредил да се отвори път към олтара на черквата и когато майсторите започнали да разбиват една от стените, в краката им се изсипали купища книги. Гръцкият владика прегледал книгите, украсени с изящни миниатюри, видял царски писма и договори, жития и псалтири и заповядал всичките да бъдат изгорени. И пак дни наред неговите хора хвърляли книги в огъня. Българите бързо научили какво е сторил гъркът и още повече го намразили. Където го срещнели, навсякъде го изпращали с клетви и не след дълго той починал. Погребали го пред царските врати в същата църква. Когато след време разкопали гроба, за да опеят по източен обичай останките му, намерили костите на владиката нестопени.

ЛЕГЕНДАТА Е ИСТИНА
Според едно от преданията Евтимий може да е скрил книгите в „Св. 40 мъченици”. Но когато пада Търново, Патриарх Евтимий слиза в църквата „Св. Петър и Павел” и остава в нея няколко месеца, преди да бъде осъден и изпратен на заточение, затова другата версия не е много точна. Книгите са били великолепни. През Средновековието хората са ги украсявали със сребърен обков, който им е помагал да се запазят толкова много години.
Моско Москов и д-р Васил Берон споменават за някогашната патриаршеска църква „Св. св. Петър и Павел”. Казват, че в източната си част галерията завършва с параклис. Вероятно той е бил зазидан и там са скрити книгите. Вероятно Евтимий е занесъл в църквата и мощите на Михаил Воин. В „Моите спомени за Търново” П. Р. Славейков казва, че е виждал главата на Михаил Воин. Кога точно е била унищожена библиотеката, не се знае, но сигурно това е станало през 17 - 18 век. Тогава гръцкият владика Неофит решил да прави ремонт на църквата. Така откриват книгите. П. Р. Славейков посочва именно гръцкия владика като виновник за унищожението на българските книги. Според него Неофит е заповядал на секретаря си да изгори книгите, скрити в църквата срещу олтара в южната ниша. И пак П. Р. Славейков в своите „Български книжици” казва, че хората са скрили част от книгите на друго място. Той споменава за 2 товара, единият от които бил прибран в женското отделение на църквата в Килифаревския манастир. Друга част били зазидани в темелите на църквата в Беляковец. През 1986 - 87 г. е създаден клуб „1300 г. България”. Тогава е имало разкопки в Килифарево и Беляковец. Археолозите са търсили именно Патриаршеската библиотека, но безуспешно. В Беляковец единственото, което археолозите намерили, били останките на още по-стара църква. Разкрили абсидата и спрели, защото останалата част оставала под физкултурния салон на училището и било невъзможно да се копае. Археолозите признават, че не са търсили Търновската книжовна школа само в Дебелец - третото селище, в което Славейков е учителствал. В църквата „Св. Петър и Павел” има едно квадратно помещение в източната част на Южната галерия. То е било зазидано при ремонт някъде в началото на 19 век. Така пише П. Р. Славейков. До 1913 г. църквата „Св. Петър и Павел” е била действащ храм. Сега е музеен обект. Това за книгите не е легенда, а е истина, категорични са екскурзоводите, които посрещат и разхождат в „Св. Петър и Павел” и признават, че често разказват историята за зазиданите книги.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА Сн. Светослав СТЕФАНОВ



Ето какво пише К. Иречек по този повод:
"Най-прочутото фанариотско престъпление е изгарянето на старата търновска патриаршеска библиотека. Търновският митрополит от гръцки произход Иларион Критски около 1825 г. заповядал да отворят в митрополитската черква врата от олтара направо за към двора. Когато почнали да пробиват стената, случайно се натъкнали на една малка със сводове стаичка, цяла пълна с книги — библиотеката на търновските патриарси. Там намерили и мощи на светии; от тях главата на св. Михаил от Потука Иларион продал във Влашко. Неофит, митрополитският протосингел, светогорец, се помъчил или да зазида книгите отново в черковните стени, или да ги зарови под пода на строящата се там наред с черквата конюшня. Иларион обаче прегледал сам книгите и отделил в едно сандъче само няколко гръцки църковни книги; останалите, цяла колà, заповядал да се изгорят. В митрополитската градина, под орешака, гдето по-късно бил погребан един самоубил се епископ, наклали огън и посред бял ден изгорили всички български ръкописи. От старата библиотека останала само една желязна решетка".

http://starotarnovo.ucoz.com/news/izgar ... 5-04-22-17

Царския и патриаршия архив е укрит от Патриарх Евтимий в изкуствено изсечени пещери в сух варовик извън Търново. Те все още не са открити и скоро няма да бъдат. Стоят си непокътнати и когато дойде времето ще се открият. Това което е открито в църквите и унищожено от гръцките попове са други архиви. За това откритие говорят много наши изтъкнати прорицатели, че от България ще дойде спасение за Русия и ще бъдем много близки двете страни, изградени от един народ.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Чет Ное 12, 2015 11:14 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1025
:roll: "Спасение за Русия"!? Какво означава това?
Че руснаците ще бъдат 500 години под турско робство и ние ще ги освободим, като ще направим в същото време договор с тях за окупация, при което ще ги задължим да ни изплатят около 25 тона злато?

Иначе като се замисля от близо 100 години двете страни сме си доста близки. Предимно икономически, социално, политически... колко по-близки, Куров?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 13, 2015 12:14 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Лицето Вартоломей 1 има претенциите за божи служител, има претциите за праведен и честен водач на православните християни, има претециите да казва и защитава правдата и истината и т.н.
Вартломей знае за Българската архиепископия в Охрид, знае също как и защо неговите предходници са направили всичко възможно да я закрият през 18 век.
Вартломей 1 знае, че до 1870 година в Македония живеят българи, това е записано в книгите на патриаршията.
Цариградската патриаршия получава добри такси от българите в Македония!
Вартломей 1 знае също, че до 1912, до 1918, до 1934 година в Македони живеят българи, все пак е образован човек!
Днес Вартоломей 1, като божи служител, борещ се за правдата и истината твърди, че в Македония не живеят българи ????????
Божият служител Вартоломей 1изведнъж забравя какво пише в архивите на Цариградската птриаршия и нарича българите в Македония - македонци!?
Г-н Вартломей Вие служител на бога на лъжата ли сте???


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 13, 2015 4:30 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 06, 2012 1:55 pm
Мнения: 53
Не, той е просто поп, като всички останали, че и грък ! Търси си келепира човечеца, какво тук значи някаква си истина ?! А за близостта с руснаците има нещо вярно, аз самия съм приятел с много народ отвъд Черно море и не са лоши хора, но с управленската им върхушка от време оно не ща да чуя или да имам нещо общо ! По-долнопробно "приятелство" не знам ! Що се лъжат някои, акъла ми не го побира ?! Ама и те не са виновни, защото на какво ни учеха, от къде да я научат тая пуста истина ! Та не знам дали ще ги освободим, но ако сме по-далечко, няма да е зле !


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 13, 2015 7:26 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Яну 08, 2013 1:53 pm
Мнения: 24
quote="sum"]:roll: "Спасение за Русия"!? Какво означава това?
Че руснаците ще бъдат 500 години под турско робство и ние ще ги освободим, като ще направим в същото време договор с тях за окупация, при което ще ги задължим да ни изплатят около 25 тона злато?

Иначе като се замисля от близо 100 години двете страни сме си доста близки. Предимно икономически, социално, политически... колко по-близки, Куров?[/quote]
Ванга и Слава Севрюкова правят предсказание за бъдещето на България, за проблеми на Русия които ще се решат с помощта на нещо което ще дойде от България. Аз нямам техните пророчески дарби. Аз работя само с налична информация, не правя предсказания.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Наглостта и арогантността на Вартоломей І
Ново мнениеПубликувано на: Съб Ное 14, 2015 10:46 am 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 01, 2015 4:19 pm
Мнения: 104
men написа:
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей (2)
05.2014

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:

Стремеж към активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото геополитическо статукво в света след края на Студената война.
...
Продължаване на стратегическия курс на сдържане на Руската църква, наследен от Студената война, и на париране на нейното влияние, но вече в границите на бившата Руска империя и на СССР.


За същото говори и проф. Матанов в Шоуто на Слави:
Професор Матанов намекна, че личността на Вселенския патриарх е замесена в междудържавни отношения, свързани с политиката на Съединените щати, Русия и Украйна: „Вартоломей играе една много сложна геополитическа игра, в която, според мен, ние не трябва да се месим, тъй като сме много малки. Той играе между големите църкви и цялото това настроение в Америка срещу Русия, за Украйна… той играе роля в цялата тази работа. И може би тези, които го помпат – да бъде някаква по-важна фигура отколкото е, играят точно тази геополитическа игра, която е твърде голяма за нас.“

Цялото интервю - http://www.slavishow.com/%D0%BF%D1%80%D ... 15-%D0%B3/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"