Религията на българите и произходът на тяхното име

Позната и непозната...
sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 06 апр 2012, 12:41

Men:
За да разберем какво е значението на думата „bulgari“ „болгари“, българи, трябва да разберем какво знание се крие зад bul, бол, вол!
Нататък вървя… :)

--- продължение---

На 50 км. северно от Гьобекли Тепе се намира друго храмово съоръжение, около което има интересни построики. Комплексът е наречен Невалъ Чори /Nevalı Çori/ и е проучен от проф. Харалд Хауптман и неговия екип до 1991 година. За съжаление днес не може да се види, защото се намира под водите на язовира „Ататюрк”. Благодарение на учените от Университета в Хайделберг можем да видим много различни артефакти, от които и една интересна плочка с изображение на бик:
Чори.jpg
Чори.jpg (9.22 KиБ) Видяна 6110 пъти
В радиус около Гьобекли Тепе /близо 400 км./ учените открили няколко различни селища със същите Т-образни сакрални стълбове, но с далеч по-малки размери. Някой от тях принадлежат към периода PPNA /9500-8500 г.пр.н.е./, а други са датирани към фазата PPNB /8400–8100 г.пр.н.е./. Разбира се в по-късните селища вече уникалните Т-образни стълбове изчезват от храмовите комплекси, но интересното в случая е, че в светилищата образите на биковете остават с видимо присъствие.
Ако желаете може подробно да се запознаете с работата на учените, които от години изследват различните обекти в Мала Азия. Например можете да видите материалите от ранното неолитно поселище /10 200 - 9 200 г.пр.н.е./, изследвано през 1994 от Майкъл Розенберг от Университета на Делауеър. Или да се запознаете със селищата с ритуалните сгради от Кападокийското плато, разкопани и изследвани от двама учени /Есин и Гюлчур/ от Истанбулския университет. Ако желаете вижте артефактите и становищата на учените от Ориенталския институт в Чикаго, които с проф. Жак Ковен от френския Национален център за научни изследвания, са работели по най-известното поселище от Сирия Тел Мурейбет с кръглите куполообразни постройки, датирано в периода 10 800 – 8 000 г.пр.н.е.; или пък може да направите сравнение с другите неолитни култури от Палестина до Ливан и да отчетете, че мегалитните светилища от района около Гьобекли Тепе не са били в изолация, защото подобни има регистрирани в радиус от стотици километри.
Разбира се моята цел не е да правя разбор и анализ на проучванията на учените, а да покажа, че в древните храмове винаги присъстват изображения на животното бик!
В тази насока искам да подчертая, че един от първите известни градове в историята, е Чатал Хююк. Той е датиран около 9 000 г.пр.н.е.. От археологическия музей в град Анкара добиваме ясна представа как е изглеждал храмът отвътре. Нека го видим:
хююк.jpg
хююк.jpg (54.83 KиБ) Видяна 6112 пъти
Бичите глави ясно се виждат, нали?
Отделно от това археолозите са намерили в града много други фигурки на бикове, които при хетейците вече са със ясно изразен статут на Бог:
http://www.pbase.com/dosseman/image/33314148
http://www.pbase.com/dosseman/image/33314100
Но да не отиваме засега при херейците и да обърнем поглед към археолога Джеймс Меларт, който обяснява, че жителите на Чатал Хююк са можели да планират, конструират и изчисляват, и разбирането им за изкуство е било далеч по-напреднало, отколкото се е смятано за хората от този период. Ето какво пише археологът:
Количеството на техническите достижения в Чатал Хююк е една от поразителните особености в това високоразвито общество, което очевидно е било в началото на неолитния прогрес… Как например те са полирали огледало от обсидиан, който е твърдо вулканично стъкло, без да го надраскат, и как са пробивали дупки в каменни мъниста (включително и обсидиан), толкова малки дупки, че е трудно да се открие съвременна желязна игла, която би могла да ги пробие? Кога и къде са се научили да разтопяват мед и олово…?
/и това хората са го умеели през 9000 г.пр.н.е.!?!?/
От друга страна професор Ян Ходър със своя екип от учени са категорични, че в този град женският образ на богинята Майка е изобразявана като дебела жена
http://www.newarthistory.eu/rus/chatalg ... zoom75.jpg
а мъжкият бог като… БИК!
Интересно становище на учен, нали?

Нека обаче сега обърнем поглед върху друг интересен факт. В Ливан има запазени три огромни исполински каменни плочи /по 1500 тона всяка/, които могат да се видят при прочутата Баалбекската веранда, с датировка около 10 000 - 9 000 г.пр.н.е.. Плочите вероятно /казват учените/ били докарвани по хълма, „от планините на Антиливан от каменоломна, където все още лежи „готовата", но още неотделена от скалистия масив четвърта плоча на Баалбекската веранда”. Ето я:
download/file.php?id=824

За отбелязване също е фактът, че единственият артефакт от този период е намерената в Баалбек фигурка с образа на теле!
Името Ваал-Бек /Bi'qa/ понякога се превежда от арабски автори като Ваал Бикра /bikra/ или Bааl Steer. Думите след Ваал означават "теле". Според изследователите словесната комбинация с думата "Ваал" е начин да бъде подчертано, че определен предмет или както е в случая определено животно, е свещено, и е обект на преклонение и практики в храма.
Учените също поясняват, че „заедно с намирането на изображението на телето в района на храма се засилва впечатлението, че богът, който е бил почитан в Баалбек, е ТЕЛЕ”.

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 06 апр 2012, 21:38

--- продължение---

Както предполагам вече се ориентирате, че в древността зад образа на бика стои сакрален смисъл, който за хората от онова време било мерило за духовност. Това със сигурност е така, защото в противен случай никога нямаше да срещнем този образ в храм от пред неолитно време.

Обаче в тази посока има един любопитен въпрос – има ли от нашите земи изображения или някакви артефакти с бика, или нещо друго, което може със сигурност да ни покаже, че има сходство между религиозните обичаи на хората от Азия с тези от Балканите?
Тоест можем ли да намерим някакви допирни точки, които да бъдат сигурен ориентир, че цивилизацията тук не се е развивала отделно от показаната в предните постове и също, че животното бик е било обожествявано от предците ни?

Смея да твърдя, че по нашите земи има запазени такива артефакти.
Първият такъв срещаме в рисунките от Магурата.
download/file.php?id=1223&mode=view

Т-ата изненадващо ги срещаме до Слънцето! А под лявото „ухо“ на светлика ясно е изрисуван стилизиран бичи череп с рога. Интересно…
За рисунките от Магурата много съм писал и обяснявал и моето становище е, че там в пещерата са съхранени стари ръкописи… повече по темата от този линк:
viewtopic.php?f=3&t=288

Пещерата си е пещера, но друго си е да видим бичи изображение под небесните простори… :) Все пак има такава фигура, изсечена на скала до скалния манастир при с.Рояк, Варненско.
манастир при с.Рояк, Варненско....jpg
/не мога да не отбележа факта, че образът на бика е запазен до манастира/
Другото интересно място на бичи череп откривам при разкопките по трасето на автомагистрала „Тракия”. В статията със заглавие „Намериха глава на бик, връстник на фараоните“, пише:
„Изключително добре запазен череп на бик отпреди близо 5000 години откри екипът на новозагорския археолог Красимир Велков. Експедицията попаднала на уникалната находка по време на разкопките, предшестващи строежа на трасето на автомагистрала „Тракия”, на около 1 км от новозагорското село Биково. Това съобщи за „Монитор” Красимир Велков, който не скри задоволството си от откритието. Според него бичата глава била заровена в ритуална яма от нашите древни предци, за да предадат оплождащата сила на бика на земята майка. Освен рогатия древен череп археолозите са разкрили и останки от вкопани човешки жилища отпреди повече от 8000 години.“
http://www.numizma.com/magazine/?p=260

Както виждате отново срещаме животното бик, който определено играел основна роля в духовния ритуал.
При това положение можем ли твърдим, че намереното от археолога Велков е прецедент?
Не, защото при праисторически некропол до Варна наши археолози открили повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. Сред предметите особено силно впечатление правят изрязаните от златна пластина обредни фигурки на бикове от гроб №36, както и златните апликации с форма на двойки бичи рога:
http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.in ... -Fig04.jpg
http://oshte-info.de-zorata.de/oshte.in ... -Fig05.jpg
Има една много добра статия за Варненския некропол от Елина Мирчева. Заслужава си да се прочете:
http://www.zemlemoria.org/aqualonia_fil ... kropol.htm
От статията изведох следното:
„От 294 гроба има злато само в 62, като над 5 килограма са разпределени в 4 от гробовете (в богатите символични 1, 4 и 36 и гроб 43) и около 1 кг. в останалите 58 гроба. Поразяващо е разнообразието на златните предмети – над 38 вида, като има и много разновидности – например мънистата са 5 подвида. Непознато е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 от камък и мрамор.“
И най-важното от статията, което касае моето търсене:
„Бикът също така е един от основните образи в иконографията на предходната неолитна епоха, което е сигурен показател и за неговото място в религиозните представи. Според всеобщото мнение на специалистите, в митологичните класификации бика е знак на мъжкото начало. В Анатолия още през неолита образът на бика постоянно се появява наред с антропоморфното женско божество. Изследователите го схващат като зооморфно въплъщение на сина/съпруга на Великата богиня. Отъждествяването на “мъжа” с “бика” е сред основните митологични универсалии. Най-ранните записи са от шумерските глинени таблички, а в критско-микенските документи думата “pu-wo” означавала едновременно и бик и мъж. В Шумер от ІІІ-то хил.пр.Хр. биковете олицетворявали силата на плодородието и божествеността. Идентично е положението и в Крит от ІІ – то хил.пр.Хр. Минойците поставяли около светилищата си гигантски каменни бичи рога и по този начин означавали земята като свещена.“

Преди да продължа нататък с минойците не мога да не обърна внимание, че само на 30-на км. от Варна на самия бряг на Дуранкулашкото езеро, са открити останки от храм и няколко гробници, в една от която виждаме погребан мъж с бичи череп:
zzz_diapozitiv3.jpg
zzz_diapozitiv3.jpg (40.01 KиБ) Видяна 6092 пъти
Чудя се защо човекът не е погребан например с красив паун или с някоя бяла пуйка?! Откъде накъде пък бичи череп… че малко ли животни е имало тогава?
Отговорът може да е само един – за предците ни бикът е бил образ с особен статут, който е пряко свързан със сакрално Знание, водещо човек по неговия духовен път преди или след неговата смърт!

Нека видим сега още две много интересни гробници от същия район.
grobnici.jpg
Бичият череп е изобразен на стената на първата каменна гробница.
Но при тези уникални каменни храмове-гробници за мен впечатляващото са правоъгълните отвори, които виждаме изобразени на двата обекта.
Защо предците ни ще хвърлят труд и време да правят тези отвори?
Каква била основната им роля?
Все пак мъртвият не може да избяга, нали?
Тогава?!..
За мен възможният отговор е само едни – отворът се прави, за да може съзнанието да напусне материалното тяло, когато Слънцето е НАД отвора. Тоест изрязаният правоъгълник играе роля на врата за починалия, през която БИКЪТ ще го изведе в световете от другите измерения!
Това е.
Точно затова предците ни са слагали в гробовете бичи черепи и фигурки със същия образ. Поради тази причина хората от Гьобекли Тепе, Невалъ Чори, Чатал Хююк и т.н. са ползвали образа на бика в своите храмове, защото този образ е свързан директно с върховният Бог, който в по-късни времена е познат с името Бал!

Все пак има ли по нашите земи храмове с изображение на бичи черепи или бичи рога?
Да, има.
Това е храмът до гр.Шипка, намерен от Китов. Нашият учен му е дал неподходящото име „Грифони“. Недоумявам как може човек да бърка бичи рога с грифони... Бичите рога са изобразени над входа на храма:
грифони.jpg
Повече за него съм писал тук:
viewtopic.php?f=30&t=355

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 07 апр 2012, 18:48

---продължение---

В предния пост подчертах, че едни от най-ранните текстове на глинени таблички са шумерските, а на тях, както и в критско-микенските документи думата
“pu-wo” означава едновременно и бик и мъж!
Преди това изведох заключението, направено от няколко учени, че в Баалбек /10 000 – 9 000 г.пр.н.е./ богът, когото хората почитали, е теле. Подобна картината виждаме и при първия град в историята Чатал Хююк, при когото професор Ян Ходър ясно разграничава женския образ на богинята Майка и мъжкият, който е с формата на бик.
Добре, бикът е ясен, но тогава кой ще е мъжът… нали са Едно?

Любопитното е да разберем дали при траките има някакви останали следи от духовната метаморфоза между Бик и Бог /мъж/?
Да, има. Ето какво е писал Ал.Фол по този въпрос:
„Тракийският Дионис, Загрей, е богът бик…“
Фол, А., Полис и Етност, В: Тракийската култура казано и премълчано, София 1995

„Като се основана на Плутарх (HN, XXIX, 52), където се съобщава за змийското яйце почитано от друидите и като посочва за пример олтари от Мавили и Париж, където се появява рогатата змия, Рейнак заключава, че може да се търсят орфически елементи в друидизма, както и у питагорейството. Това твърдение се свързва с въведеното от Александър Фол понятие за ролята на Тракия като "въртяща се шайба" между Изтока и Запада. Като доказателства в полза на тази теория в научната литература вече са направени аналогии с котела от Гундеструп (определен и като тракийска изработка – Bergquist – Taylor), изображенията на змии и на бога Кернунос от Вал Камионика (Северна Италия) представен върху стела като рогата змия т.е. като типичен Дионис – Загрей (Ал. Фол).“
Reinach, S., 1905-1906, Cultes, Mythes et Relioions, vol. 1-2; цит по Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 127-128, 270

Все пак да обърна внимание, че не е нужно да ходим до Париж, за да видим рогата змия с нейното яйце. Достатъчно е да прескочим до археологическия музей във Велико Търново, където още в двора можем да се изправим срещу уникалната богиня с бичите рога:
kibela s roga.jpg
Яйцето в средата на змийското тяло ясно се вижда, нали?
В тази посока не мога да не покажа хетейската Кибела с яйцата /16-15 в.пр.н.е./, по която се виждат бикове и други прелюбопитни животински образи:
download/file.php?id=3626&mode=view
Разбира се, че на Балканите имаме абсолютно същия сюжет с яйцата обаче разликата е само, че ги срещаме при бога Бал:
download/file.php?id=3625&mode=view
/фигурата е от колекцията на В.Божков/

Същите яйца ги виждаме отново върху главата на Бал, само че този път сюжетът е на каменна плоча от археологическия музей в град Одрин:
download/file.php?id=3622&mode=view
download/file.php?id=3623&mode=view

Разбира се някой може да се противопостави като каже, че тази каменна плоча е фалшива, защото на нея не е изобразен бичият череп, а мъжка фигура.
/знаете, че тук има множество артефакти с букраний. Нека видим няколко за сравнение download/file.php?id=3621&mode=view/

Точно това заместване на образите искам да покажа, защото при нас букраний има много по музеите, но вместо бик да има изобразен мъж това досега никъде не съм го срещал.
А това означава, че по нашите земи виждаме реално потвърждение на текстовете от глинените таблички, че образите на бика и на мъжа са взаимнозаменяеми!

Предлагам сега да обърнем поглед към митовете и легендите, за да видим можем ли да срещнем въпросната трансформация на бога в бик.

„Дионис излиза от морето в образа на бик“
Plut. Ques.Graec. 299 AB, цит. по Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 35

Пиндар разказа за аргонавтите и за бичата природа на Загрей.
Pind. Pyth. IV, 203-211, цит. по Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 33

„Дионис се появил в други форми, ту като кон с висок гребен, ту като дракон, ту като бик, който с рогата си бодял титаните и така убийците разсекли на части плътта на Дионис в бича природа с ножовете си“
Nonn, Dion, VI, 155- 223, цит. по Фол, А., Тракийският Дионис, книга 1, Загрей, София 1991 г., с. 173

От поемата на Овидий “Метаморфози”:
„Царят на Сидон Агенор се натъжил много, когато узнал, че дъщеря му Европа е отвлечена от превърналия се в бик Зевс.“

Озирис е бил изобразяван като Бик;
Бикът Апис е свещеното животно на египтяните, защото е въплъщение на Озирис;
Бикът Мервер бил свещено животно на слънчевия бог Ра;
Сурия е слънчев бог, който като източник на плодородието се появява като бял бик;
Шива язди Нанди /небесния бял Бик/;
Бикът също е животворният дъх на Адити;
Индра също е приемал форма на Бик;
Силата, която идва от Сома, често се отъждествява със силата на Бика;
Шанкара възседнал белия Бик, подпомаган от Брахма и така възвърнал образа си на Шива;
Мардук /Юпитер/ е изобразяван като крилат Бик;
Зевс /Юпитер/ се е превръщал в бял Бик;
Бикът е свещеното животно на Посейдон;
Бикът Умар Утуку за шумерите е създателят на живота;
При друидите Бикът е слънцето;
Загрей е бога Бик;
Дионис понякога е изобразяван с глава на Бик с рога;
В шумеро-семитската митология Небесният Бик е изорал голямата бразда в небето;
Ашур и Адат, които язят Бик, са "небесни бикове";
С Бика-водач акадците започват своята зодиакална година;
От Веданта: "Сатякама чул един голям Бик от стадото да му казва: “Сега вече сме хиляда; върни ни при своя учител. А аз ще те науча нещо за Брахман.” “Моля ви говорете, господине,” казал Сатякама. Тогава Бикът рекъл: “Изток е част от Бог, както и запад, както и юг, както и север. Четирите посоки на света са четирите части на Брахман. Огънят също ще те научи на нещо за Брахман.”
ПУРУША /духът на Вселената/ - от пу „Мъж“ и вриша „Бик“. Това е термин в Йога и Санкхя за трансценденталния Аз, или чист Дух, който обикновено е наричан Атман във Веданта. Един текст на повече от 3000 години /Го-патха или "Кравешки път" - брахмана 1.1.39/, определя Пуруша като "този, който почива в замъка"
/пури-шая/, като "замъкът" е тялото.

Всички гореизброени имена на богове са различни метаморфози от върховния Бог Бик във времето. Тоест Богът преминава от своята невидима за нас форма в образ на Бик и така става видим за нас.
Но тогава какво е първичното име на Бога, който винаги е неразделно свързан с Бика?
Първичното име на бога е познато в историографията с теонима… БАЛ!

Бал е върховен бог при ханаанците, финикийците, вавилонците, едомците с техните царе Кеназ, Бела, Билган /Битие 36:15-27-33/, фригийците, асирийците, филистимците, картагенците, халдейците и т.н. и т.н.. Въобще в древните земи на Сирия, Ливан, Израел, Палестина, дн. Турция, както в Гърция, Македония и България можем де срещнем запазени храмове на бога Бик /Бал/ или да срещнем неговите изображения по музеите.
Другото характерно за този върховен Бог е, че в древността са го призовавали с Огън!
Например в Палмира при разкопки на оригиналния храм на Бал, са открити няколко много интересни каменни стели, от които виждаме как хората призовават Бога до олтар, върху който гори огън с много гъст дим:
download/file.php?id=2259&mode=view
/Обърнете внимание на съдовете до олтара с огъня. В по-високия със сигурност е имало някаква течност, защото това е стара форма на стомна. Такива при траките има много/

От артефакта става ясно, че жреците са призовавали Бал чрез ОГЪН!

Но нали все пак има запазени свидетелства, че нашите предци са предсказвали бъдещето на Перперикон чрез огън?
Светоний Транквил:
"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената гора на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар."

Да не забравяме, че и на Белинташ имаме запазени свидетелства за палене на „небесен“ огън. Който е ходил там знае мястото, където е вдлъбната леща с 4-те дупки, в които под ъгъл, наклонени един към друг са били забити дървени колове.
download/file.php?id=1121&mode=view

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 09 апр 2012, 18:07

---продължение---

Във връзка със свещения огън предлагам да видим още един жречески артефакт от нашите земи. Това е прочутата при траките есхара.
Есхарата е олтар, култово огнище, жертвена площадка и искам да подчертая, че досега никой учен или изследовател не е правил връзка между нея и свещения огън, с който са призовавали бога Бал.

„Първото споменаване на есхарите в българската научна литература е в статията на Г. Фехер от 1935 г., където са публикувани проучванията на могила № 2 край Свещари (Мумджилар), Разградско (Фехер 1935, 106-114). По-късно започват разкопките в Севтополис, там се откриват най-многобройните находки от правоъгълни култови площадки - около тридесет (обр. 4 и 5). Есхарите са представени частично от Д. П. Димитров в няколко статии от 1957 и 1960 г. Той обръща внимание и на техния произход, като изказва мнение, че този тип култови жертвеници имат автохтонен характер и принадлежат на тракийската култура (Димитров 1957а, 61-92; Димитров 1957б, 65-81; Димитров 1957в, 199- 216; Димитров 1960, 3-15). Най-обстойно и подробно материалите са представени от М. Чичикова през 1975 г. Студията и може да се определи като основна за проучването на тракийските есхари, тъй като това е първият опит да се систематизират данните, да се обясни семантиката и произхода на този тип култови паметници. Материалите от България са съпоставени с подобни култови жертвеници от континентална Гърция и Микена и се потвърждава връзката между двете култури. Критско-микенската традиция се проследява и в целия средиземноморски басейн и по поречието на Днепър (Чичикова 1975, 180-194; Dimitrov, Čičikova 1978, 48-52, 74-78). Въз основа на открити жертвеници край Яна, Софийско и по течението на Тополница, през следващите години Т. Герасимов изказва мнение, че есхарите са свързани с келтите (Герасимов 1960, 167; Герасимов 1966, 133-163). По-късно връзката на есхарите с келтската култура е опровергана от В. Любенова, която ги отнася към местната тракийска традиция (Любенова 1985, 260-273).“
http://oikumen-doklad.blogspot.com/2008

Статията от линка е много добра и в нея са обобщени всички становища и заключения, които нашите учени са направили относно есхарите, намерени по земите ни. Искам обаче да обърна внимание на някой ключови изречения от студиата:
„Те се намират /есхарите – б.м./ в селища, подмогилни гробни съоръжения, в самия насип на могилите и в светилища.“

„Откритите от Д. Станчев правоъгълни жертвеници, намиращи се в подмогилни гробни съоръжения, потвърждават мнението на Г. Фехер за връзката им с погребалните ритуали на тракийското племе гети (обр. 2) (Станчев 2000, 114-119; Станчев 2005, 310-315).“

„В резервата в Сборяново Д. Гергова проучва тракийска могила, в която е открита есхара, ритуално начупена и поставена с горната основа надолу в могилния насип (Иванов 2005, 17-76).“

„Най-често се слага равенство между олтар, жертвеник, есхара, култово огнище, жертвена площадка или се предлагат словосъчетания като жертвеник-олтар, жертвеник-есхара, огнище-олтар. Всички споменати термини се използват за глинобитни култови площадки, с различни характеристики - форма, украса, функции. Те са място за почитане на дадено божество ...“

Забележете от изведените цитати, че предците са полагали есхарите в самия насип от могилите! Защо са го правели?
Правели са го заради ОГЪНЯ! Тоест есхарата се явява връзка между божеството и обекта, който е затрупан с пръст. А това може да е покойник или просто определен ритуален предмет.
А кой бог е почитан с огън?
Отговор: Бал!
А това означава, че траките са полагали в могилите есхари, които реално вършат същата работа като неолитните фигурки с образ на бикове /или бичи черепи/, защото крайната цел е една и съща – предметът да се използва за връзка с Бога.

„Есхарите варират от 0.32 м до 3 м дължина на страната и височина от 4 до 15 см. Най-големият олтар е открит в светилището на Великите самотракийски богове в Севтополис, със страна 3 м“
Нека видим тази 3 метрова есхара:
Eshar 5.JPG
Eshar 5.JPG (24.38 KиБ) Видяна 5783 пъти
Както знаете Севтополис е една от столиците на Одриските басилевси. Но на друго искам да обърна внимание. Забележете фигурите в есхарата. Това са два квадрата един в друг и кръг в средата.
Обръщам специално внимание върху фигурите, защото есхарите са своего рода мандали, а те, както знаем, съществуват от много древни времена и са използвани в много култури и религии, като ведантизма, будизма, таоизма, хиндуизма, брахманизма и прочее.
/сещам се за откритата от археолога Диана Гергова мандала, открита в Свещари, за която професорът твърди, че е тибетска!?!?/
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=979957

На санскрит думата „мандала“ има две основни значения - Кръг и Център. Кръгът представлява видимият външен материален свят, а Центърът това е вътрешният свят, който съществува в човешкото тяло. А в него, както подчертах в предишния пост, „живее“ Пуруша, тоест това е трансценденталният Аз, Атман, Великият Дух или духът на Вселената, който хората от хилядолетия познават под свещените образи на БИК И МЪЖ!

В тази връзка нека сега видим една оригинална есхара-мандала от музея „Кабиле”:
Picture 036.jpg
Двата квадрата и кръгът всъщност са „Кръгът от мандалата“. Тези фигури символизират материалния свят с четирите посоки. Но в кръга забележете е изобразен дясно въртящ вихър /слънчева свастика/, а това е „Центърът от мандалата“.
Интересното при тази есхара-мандала е това, че в средата й виждаме капковидна форма, а не точка.
download/file.php?id=2261&mode=view
Същите капки присъстват и на други есхари, които виждаме от студията на Ангелина Пировска. За сега няма да изразявам своето становище относно произхода и смисъла на елемента „капка“, защото обяснението изисква отделна студия, която няма връзка с настоящата тема.

В България формата на есхарите-мандали са изобразявани на много места, като едно от тях е на скалите при Перперикон. Проф.Николай Овчаров ги е класифицирал като „игра на дама“.
„Открити са и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8 чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.
Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света.”
http://news.ibox.bg/news/id_652773901

Ето фигурите, за които говори професорът:
dama.jpg
/обръщам такова внимание на "играта на дама", защото погледнат отгоре храмът на Бал в Палмира изглежда точно така http://forum.tisitova.com/download/file ... mode=view/

От друга страна неговият баща в своята книга /Овчаров, Д., Български средновековни рисунки-графити. С., 1982/ също показва изображения на „игра на дама“, но от Плиска и Преслав. Обаче още по-впечатляващи са изображенията на шаманите, които виждаме от неговата книга:
chamanizam 1.jpg
Забелязвате ли, че шамана от Преслав /фиг. 3/ е изобразен с бичи рога?
Много интересно, нали?..
Обаче още по-интересното е, че същите рога срещаме при артефактите на хетския Бог, който също е изобразен с такива:
http://forum.tisitova.com/download/file ... &mode=view

„Днес знаем доста за хетите, техните царе са водили успешни войни срещу Египет, Вавилон и Ханигалбат - държавата на митаните. В някои от битките като хетски съюзници са участвали тракийските племена – мизи ( наречени в по-късни времена българи ) и дардани [1] стр. 22. Техните имена са споменати за първи път през XIV-ти век пр. Христа в летописи отразяващи битката между войските на Муватали и Рамзес II... Хетите са известни също с необикновената за древността верска търпимост. Уважавали са религията на васалите си и са приемали в своя пантеон техните боговете като например тракийските Арес и Епта (Яриш, Епа). Интересен факт е това, че всяка година са се организирали военни походи на юг и запад, но никога в посока север – към Тракия.
„Напълно вероятно е доста преди XIV-ти век преди Христа тракийски племена са мигрирали от Балканите към Мала Азия. Това обяснява присъствието на хетската богиня Кубаба в пантеона на фригите ( Кубаба – Кибела) а също и присъствие на имена като Атас, Ата, Мамутас, Мамута, Тиес, Тиея и Татас, Тата... при хети и фриги.“
http://sparotok.blog.bg/politika/2011/0 ... ari.717264

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 10 апр 2012, 20:31

---продължение---

Изведох текста за хетската Кубаба-Кибела, защото Великата Майка не трябва да се разглежда отделно от върховния бог Бал. Всъщност те са Едно!
Смея да твърдя, че от страниците на нашия форум за първи път се изказа хипотезата, че в думата „кибела“ се крие древен синкретизъм, защото думите „Ки“ и „Бал“ визират различни по смисъл значения.

„Ки – това е жизнена енергия. При японците е Ки, при китайците е Ци, при индийците е Прана. Сричката Ки, визираща движението на жизнената енергия и е свързана с някои български думи, като уро-ки (ур-предводител, първенец; ки – енергия).
СУРВА-КИ, ПОЛИВ-КИ, ЗАСЕВ-КИ са названия на български обреди явно свързани с движението на КИ.
Казват, че семитските племена се заселват в Близкия изток от Балканите и района на Черно море. Името Бел/Бал/ на семитски означава Бог.
Така, че можем с голямо основание да предположим, че името на богинята Кибела/КИ-БЕЛ-А/, означава БОЖЕСТВЕНА ЕНЕРГИЯ /ЕНЕРГИЯТА НА БОГ/ или БОЖЕСТВЕНА СИЛА в космически мащаб!“
viewtopic.php?f=3&t=64&start=10

Всъщност, най-точният смисъл за името на върховната богиня Кибела е „Силата на Бог“ или по-друг начин казано „Силата на Бал“.
Както всеки човек, както всяко живо същество притежава своя собствена сила, така и Върховният Бал има своя такава. Това е така наречената КиБал /Кибела/, тоест Силата /Ки/ на Бал!
Предците ни със сигурност са разграничавали Бога /Бал/ от неговата Сила /КиБал/, защото при древните народи виждаме множество различни култове към Великата Майка. Тя е почитана като създателка на всичко живо на земята. Тя е Световната утроба и се грижи за безкрайния цикъл на живота, смъртта и прераждането на всички същества. Тя е върховната богиня, даваща изобилие от дарове на своите поклонници и е обожествявана от всички световни религии под различни имена.
„Великата Богиня често е изобразявана с лъвове или по-точно лъвици, които са неин трон, върху които е стъпила или ги държи в ръцете си. Лъвът е символ на сила, воля и непоколебимост, на царственост и смелост. Те често са поставяни като пазачи на вход.“
http://tukisun.blogspot.com/2009/09/blog-post.html

В предния пост показах как хетите /18-11 в.пр.Хр./ са изобразявали бога Бал – лъвско тяло с крила и мъжка глава, върху която има цилиндрична шапка с рога. В Месопотамия и Асирия обаче виждаме абсолютно същата фигура, само че вместо лъвско тяло Бал е изобразен с такова на БИК!
download/file.php?id=3552
download/file.php?id=3555

Абсолютно същата фигура виждаме и при Дарий от 5 в.пр.Хр. при „Портите на народите“:
download/file.php?id=3553&mode=view

Но за мен най-впечатляващото е, че открих каменна стела от музея в Одрин, на която ясно се вижда бога Бал със същия сюжет, какъвто видяхме при хетите. Тоест Бал е изобразен с лъвско тяло с крила и с бригийска /фригийска/ шапка с рога:
1.jpg
/вижте за сравнение друга стела с хетейския Бал: download/file.php?id=3587&mode=view /

Питам се какво прави тази плоча в Ускудама /една от столиците на Одриското царство/?!
Защо досега за нея няма никакви публикации?..
Може би защото Бал от Ускудама /дн.Одрин/ с това лъвско тяло и шапка с рога много прилича на хетския Бал:
download/file.php?id=3565

Или може би повече прилича на бригийския /фригийския/ Бал?
2.jpg
Май коментарите са излишни… Все пак вижте още две уникални снимки с бригийския Бал от археологическия музей в град Истанбул. Датировката на първия артефакт е 10 в.пр.Хр., а на втория 10-9 в.пр.Хр:
download/file.php?id=3582&mode=view
download/file.php?id=3583&mode=view

Снимките от музея са категоричен показател, че в нашите земите /дн. Одрин/ през 10-9 в.пр.Хр. хората са почитали бога БАЛ!
Но в музея в Истанбул има изложени други прелюбопитни артефакти, като например бригийския цар, който стои срещу върховния Бал. Стелата е датирана 8 в.пр.Хр.:
3 bal_istanbul 8в.пр.хр..JPG
3 bal_istanbul 8в.пр.хр..JPG (46.49 KиБ) Видяна 6321 пъти
Както забелязвате тук Бал вече е с човешко тяло, но шапката с бичите рога си остава характерен за него атрибут.
В тази връзка още една уникална стела с Бал от Малатия /9-8 в.пр.Хр./:
4 малатия 9-8 в.пр.хр..jpeg
Бал е вдясно и посреща царя, като държи кана, преливайки вода в друг съд! Зад Бал виждаме неговия жрец, който стои прав до бика. Пред Бал е бригийският цар с островърха шапка с бичи рога. А зад него е впрегнат бик в двуколка, управляван от човек със същата шапка.
Показвам тази уникална стела, защото искам да обърна внимание на начина, по който Бал посреща своя цар – това е ритуалното изливане /преливане/ на вода пред него.
Вижте в тази посока още една фрапантна сцена. Това са Бал и Кибела, посрещайки друг бригийски цар и бременната му съпруга:
5.jpg
Интересно… отново същата сцена. Бал и Кибела преливат /изливат/ вода пред владетеля и съпругата му.
Защо обръщам толкова внимание на този жест?
Защото при нашия народ има запазен аналогичен обичай. Когато изпращаме някого и искаме да му върви, тогава изливаме пред него вода с пожеланието „да ти върви по вода“!
При нашия фолклор са запазени много обичаи, свързани с водата. Например брашното за обредни хлябове е пресявано през няколко сита и е замесвано с мълчана вода. Този обичай първоначално е бил езически, а по-късно е християнизиран.
/запомнете думата „езически“, защото това определение има пряка връзка с настоящата тема/

В прекрасната студия на Николай Колев „Българска Етнография“ срещаме описани езически ритуали с водата:
„Все на Еньовден се вярва, че бродници житомамници ходят съблечени голи из чуждите ниви, обирайки росата им или най-едрите класове и като ги пренасят в своята нива, вярват, че по този начин пренасят, «открадват» чуждата реколта.
И на този празник, както на други големи празници, се надпяват пръстени. Вечерта преди Еньовден всяка девойка си прави китка, която бележи със свой нишан — най-често пръстен. Донасят от чешмата мълчана вода и поставят китките в този съд. Съдът с китките се оставя да пренощува под звездите или под трендафил. На другия ден момите се събират, обличат като булка едно момиченце от «цяло семейство» и поставят на лицето му червено було.“

„В Северозападна България при безводие се практикува «гонене на змей». Това е свързано с поверието, че определен змей, враг на селото, спира някъде водата, като пропъжда облаците от землището на селото. Тъй като се вярва, че този змей се крие някъде из селото, то мъжете, организирани на групи, съблечени съвсем голи и въоръжени със сопи и тояги, викат и мушкат навсякъде, където се съмняват, че змеят се крие. След това се изкъпват в близката река.“

„Обичаят пеперуда, наричан още додола в Източна България, се изпълнява от девойки. Окичват момиче, което трябва да е сираче, в зеленина от клонки и обикалят къщите, като останалите момичета припяват, а то играе. Някъде момичето в зелено е поливано с вода, за да може по аналогична магия да се осигури валеж на дъжд. Песента на пеперударките е своего рода молитва за дъжд.“

„Един от съществените моменти на Гергьовден е първото обредно издояване на овцете. Най-напред се дои първата обагнила се овца, чието агне се принася курбан на св. Георги. Първото мляко се излива в реката, за да тече млякото на овцете като реката, т. е. като вода.“

„Мъртвецът се пази много внимателно да не бъде прескочен от котка, кокошка или друго животно, за да не вампиряса. Страхът на българския народ от вампири е много голям, поради което са практикувани различни мерки — пробождания, покриване с рибарска мрежа и т. н. Тялото на умрелия бива изкъпвано и облечено в чисти дрехи. Ако умре младеж или девойка, те се обличат в сватбени дрехи и самото погребение наподобява сватба. В ковчега при мъртвеца се поставя нещо за ядене и най-необходими неща — гребен, лула, тютюн. В джоба му се слагат пари, а някъде ги поставят в устата на умрелия, за да си плаща на оня свят «пътните» и «борчовете».
Щом умре човек, вкъщи отварят прозорците, излива се водата от съдовете.“
/Хаджийски, 1974, 58—59; Генчев, 1968, 169—200, 1972, 365—396/
http://www.promacedonia.org/nk_etno/nk_6b.htm

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 11 апр 2012, 18:24

---продължение---

Съществуват ли други артефакти с Бал и Кибела, които посрещат царе, преливайки вода пред тях?
Да, съществуват. Ето още такива от Бригия, изложени в историческия музей в град Анкара:
download/file.php?id=3596&mode=view
download/file.php?id=3597&mode=view

За царство Фригия /Бригия/ много е писано. Според Страбон и Херодот /както и други хронисти/ фригийците са тракийско племе, което живяло на Балканите и се наричало бриги. Според различни автори те се преселват в Мала Азия през 11 в.пр.н.е.. Ето карта на тяхното царство:
download/file.php?id=3586&mode=view

Страбон гл3/2:
„Прочие, елините са приемали, че гетите са траки. А гетите са обитавали от двете страни на Истър, както и мюзите, които също са траки и са еднакви с народа, който днес се нарича мизи. От тези мюзи произхождат също и мюзите, които днес живеят между лидийците, фригите и троянците. А самите фриги са бриги, тракийско племе“

Обръщам внимание върху текста, защото вече показах каменни стели с изображения на бригийски царе с шапки с бичи рога! Но първоначално къде са локализирани?
В глава седем „Фрагменти“ 25, пише:
„Планината Бермион също е някъде в този район; в по-стари времена са я владяли бригите, тракийско племе; някои от тях се прехвърлили в Азия и името им се променило на фриги.“
А къде е тази планина Бермион?
Отговорът отново ни поднася Страбон, 26:
„Градът Бероя е разположен в подножията на пл. Бермион.“
Бероя/Берое е днешното има на Стара Загора. А това означава, че бригите са пренесли във Фригия своето Знание за боговете от нашите земи!.. Другото важно в текста е, че САМО ЧАСТ от бригите са се прехвърлили в Азия, а не целият народ!
Това е много важно, защото така лесно разбираме какво прави бригийското изображение на Бал на каменна плоча в Ускудама /дн. Одрин/.
download/file.php?id=3736&mode=view

Във връзка с изображенията на Бал искам да отворя една скоба, за да покажа как са го изобразявали през 2-то хил.пр.н.е. в Азия и на Балканите.
На следващата снимка от ляво на дясно са: Баал от Угарит, Баал от Палмира, Баал Адад от Сирия и главните ханаански божества Баал и Ашера.
1.jpg
А ето същата фигура от наши и хетски земи:
2...jpg
2...jpg (60.53 KиБ) Видяна 5565 пъти
Както виждате няма никаква разлика между изображенията на Бога. Разликата /ако мога да говоря за такава/ е, че в другите музеи ясно си пише Баал, а при нас „фигура на войн, бронз (II хил.пр.Хр.).

А сега нещо още по-интересно, защото от следващата снимка разбираме, че някои учени са прекръстили бога Бал на сфинкс /Бодрум 7-6 в.пр.Хр./!?!
бодрум.JPG
бодрум.JPG (67.02 KиБ) Видяна 5626 пъти
Интересно обаче какво ще кажат същите учени за този артефакт, изложен в Altes Museum в Берлин:
Altes Museum.jpg
Altes Museum.jpg (39.53 KиБ) Видяна 5631 пъти
Да се неначуди човек, защото се оказва, че сфинсковете всъщност били мъжки и женски…
Обаче още по-изненадващо е, че в британския музей в залата за етруски артефакти изведнъж виждаме "семейството" заедно и при това със същите цилиндрични шапки:
British (147).JPG
Ако човек не знае за артефактите, които видяхме в предния пост едва ли ще се досети, че сфинсковете всъщност са древни изображения на Бал и Кибела! За това грешката на учените е разбираема. Те виждат сфинкс, а всъщност това е Бал или Кибела.
Но при етруските има други впечатляващи факти, като например тази златна огърлица с Бал /музей "Пергамон"/:
download/file.php?id=3618&mode=view

Или този златен етруски венец с бичите рога /в средата/ и с лъвски закопчалки /музей "Пергамон"/:
download/file.php?id=3620&mode=view

Но за мен най-впечатляваща е монетата от италианския град Гела /5-4 в.пр.Хр./:
Gela_SNGANS_065.jpg
Gela_SNGANS_065.jpg (58.98 KиБ) Видяна 5608 пъти
Мисля, че вече едва ли можем да объркаме този симбиотичен образ - бик с мъжка глава, нали?

---следва---
Р.Ч.

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 12 апр 2012, 19:17

---продължение---

Етруските сфинксове ги видяхме, но какво ще кажат учените за тия от древните одриски територии?
odrisi.jpg
odrisi.jpg (70.27 KиБ) Видяна 5522 пъти
Както виждаме няма никаква разлика в изображенията между азиатските, етруските и одриските Бал и Кибела /сфинксовете/.
Но понеже стана въпрос за одрисите нека видим монетата на родоначалника на царската династия на Балканите. Първият владетел от нашите земи /8-7 в.пр.Хр./ носи името Одризовс ОΔRIЗʘYΣ. Учените датират първия династ ок. 715-650 пр.н.е.:
RIЗʘYΣ – ОДРИЗОВС.jpg
Това е Бал с биковете /единият бик е представен с човешко лице, както е на монетата от Гела от предния пост/.
Обаче на монетата на Одризовс друго ме впечатли – това са двете фигури в жълто. Виждаме ездач на кон, който оре земята с рало, като в същото време държи под лявата мишница жезъл. Тази сцена показва, че за предците ни оранта и обработването на земята е било действие със статут на свещенодействие!
Подобен жезъл има намерен в храма-лечебница в Мезек, за който българският учен Богдан Филов през 1931 г. дал определението „куполна гробница“, което е грешка според мен.
/много съм писал за Мезек и моето становище защо храмът е лечебница можете да прочетете в тази тема http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... f05f47b3e0 /

Ето снимка на жезъла от Мезек:
mezek.jpg
За сравнение нека насочим поглед към един Епископски жезъл от 18 век от Югозападните български земи:
http://www1.znam.bg/resources/2/513661235.jpg

Както виждаме сходството между Епископския жезъл, другият от монетата и от Мезек е поразяваща, защото реално основната форма е запазена, и не е променена във времето. А от следващия линк добиваме представа как са изглеждали тракийските рала:
http://selovasillevski-sz.eu/upload_fil ... trakia.jpg

Сега да обърнем внимание на човека срещу ездача. Той наблюдава процеса на оране, държейки един много странен… скиптър. Запомнете го, защото в единия край има подобие на кръст – в следващите постове ще обясня защо е много важна тази форма на скиптъра.

Така.
Във връзка с бика предлагам да разберем при кой друг народ този образ е бил със статут на свещено животно. Сещам се за Египет и божественият бик Апис.
„Интересен е примерът с пищният култ към Апис в Мемфис. За да бъде признат там един бик за свещен, той трябва да притежава определени характеристики, известни единствено на жреците. След смъртта на Апис, жреците, след дълъг пост, започвали търсенето на новия Апис, който трябвало да има на челото си бял триъгълник, на шията си – петно, наподобяващо орел, отстрани – петно във формата на нарастваща луна, а под езика – изображение на бръмбар. Той трябвало да бъде роден от крава, която след отелването си не можела да има друго теленце. Като цяла свещенният Апис трябвало да удовлетворява общо 29 признака. Неговото търсене продължавало 60 дена. В Мемфис Апис живял в открит обор пред храма на Птах, където приемал дарове от покланящите му се египтяни и правел предсказания. До времената на управление на ХІХ династия всеки бик имал своя собствена гробница. След това Рамзес ІІ заповадва биковете да бъдат погребвани в общ некропол – Серапеум. Произходът на това название идва от това, че умрелият Апис получавал името Осор-Апис, откъдето произлиза гръцкото име Серапис. Френският археолог Огюст Мариет, следвайки точните указания в текста на Страбон, открива през 1851 г. в Сакара легендарния Серапеум – широка дълга подземна галерия с погребални камери. В нея мумиите на свещенните бикове са поместени в монолитни саркофази от розов гранит, варовик и базалт, достигащи 4 м. височина и тежащи до 70 тона.“
http://history-bg.eu/свещенните-животни ... ен-египет/

От текста разбираме, че през 13-12 в.пр.н.е. култът към свещения Бик в Египет бил много на почит. Само за върховен Бог се правят саркофази с такива размери от розов гранит и базалт. Но от цитата мен ме впечатли открития от археолога легендарен Серапеум с погребалните камери, защото в „Преклонение към Серапис“ E. R. Bevan описва подобна картина.

Къщата на Птолемей, Глава II
Птолемей I Сотер /сатрап на Египет 323-305; цар на Египет от 305 до 283-282 г.пр.Хр./

„The Serapeum was a temple erected in connexion with the sepulchres of the dead Apis bulls, whose mummies were p42here bestowed in subterranean
corridors. The living Apis bull was kept at Memphis in an Apieum adjoining the great temple of Ptah, in the cultivated land, four miles away. The bull during his lifetime was ordinarily regarded as an embodiment of the divinity of the Nile, sometimes it was identified with Ptah.34 Just, however, as a man at death became an Osiris, so the dead bull became Osiris-Apis (Osir-Hapi). According to a view, prevalent in Roman times, if not earlier, the sacred animal's deity began with its death. Its funeral was an event for the whole of Egypt. There was mourning everywhere for seventy days, whilst the process of mummification went on. All the temples sent byssus for the wrappings. Two women priestesses lamented near the body in Memphis. When the mummy was ready it was brought in procession, led by a priest masked to impersonate the god Thoth, to the temple of Anubis on the edge of the desert. Here the mummy was taken over by another priest with the jackal-mask of Anubis, the Conductor of the dead, and escorted along the paved way to the Serapeum. It was laid to rest in a chamber prepared for it in one of the underground corridors. Ever since the chamber had been finished, perhaps years before, the corridors had been shut, no priest even allowed to set foot in them. The divine mummy once laid to rest, the corridors would be shut again till the funeral of the next bull, except for the time required to make a chamber ready to receive the next bull's mummy.“

"Серапеумът бил храм издигнат в близост до гробниците на мъртвите Апис-бикове, чиито мумии били тук, поставени в подземни коридори. Живият Апис-бик бил държан в Мемфис, в Апиеум граничещ с великия храм на Птах (Питах), в обработваемите земи отдалечени на четири мили. По време на живота си бикът обикновено бил считан за въплъщение на божествеността на Нил, а понякога бил отъждествяван с Птах (Питах). Точно, обаче, както човек при смъртта си се превърнал в Озирис, така и мъртвият бик станал Озирис-Апис (Озир-Хапи). Според схващане широко разпространено в римско време, ако не и по-рано, божествеността на свещеното животно започвала с неговата смърт. Погребението му било събитие за цял Египет. Навсякъде имало седемдесетдневен траур, докато течал процесът на мумифициране. Всички храмове изпращали бисус (специална тъкан) за опаковането. Две жрици оплаквали близо до тялото в Мемфис. Когато мумията била готова, била донасяна в шествие, водено от жрец, маскиран да олицетвори бог Тот, до храма на Анубис на ръба на пустинята. Тук мумията била поемана от друг жрец с чакаловидната маска на Анубис – водача на мъртвите и съпроводена по павирания път до Серапеума. Била поставяна да почива в камера приготвена за нея в един от подземните коридори. Веднага след като камерата била готова, вероятно години преди това, коридорите били затваряни и дори на жреците не било позволено да стъпват в тях. Свещената мумия веднъж положена да почива, коридорите били затваряни отново до погребението на следващия бик, с изключение на времето необходимо за направата на камера, готова да приеме мумията на следващия бик."
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/G ... OP/2*.html#

Нека видим как е изобразяван свещеният Бик Апис:
apis.jpg
Между рогата му е поставен слънчевият диск, а това означава, че Бикът е свързван предимно със слънчевите религиозни култове.
/Бикът бил на почит и при древните минойци от Крит. Вижте какво има до двореца Кносос:
http://forum.tisitova.com/download/file ... &mode=view
В определена точна от деня слънцето заставало между рогата и това било моментът минойците да почетат Апис или по друг начин казано Бика-Бал/

В Египет видяхме Апис със слънчевия диск, но има ли по нашите земи артефакти със същия сюжет, за да потвърдим, че тази форма на преклонение също била използвана от предците ни?
Да, има.
Ако отидете до галерия „Трак Арт“ в Пловдив /намира се в археологическия подлез/ ще се изправите срещу тази уникална колона:
bik plovdiv.JPG
Въпросът „култът от Балканите ли е преминал в Египет или обратното?“ няма значение за тази тема, защото целта на разработката е да разберем от сравнението между различните артефакти, че свещеният Бик и слънчевият Бог Бал са едно и също!

---следва---
Р.Ч.

volkar
Мнения: 17
Регистриран: 11 юли 2011, 10:40

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от volkar » 13 апр 2012, 11:52

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6435

погледнете изписването на Българин и вол

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от miroki » 13 апр 2012, 16:21

То хубаво, но коя от всички думи е Вол. :D
http://nauka.bg/forum/index.php?s=8bee2 ... ch_id=8870

sum
Мнения: 2600
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Религията на българите и произходът на тяхното име

Непрочетено мнение от sum » 13 апр 2012, 21:38

---продължение---

От предния пост разбрахме, че до управлението на Рамзес ІІ /13 в.пр.Хр./ всеки свещен Бик имал своя отделна гробница. Рамзес обаче заповядва биковете да се погребват заедно и така се създава общият некропол, наречен Серапеум.
Припомням този епизод от историята, защото в Египет след 3 в.пр.Хр. се появява нова трансформация на Бика Апис. Това се случва при управлението на генерала на Александър Македонски, Птолемей I Сотер, който през 305 г.пр.Хр. се обявява за фараон. В неговите владения влиза не само Египет, но също Либия и Финикия, както и някои острови в Средиземно море.
При управлението му страната търпи развитие и става независима елинистична държава. Александрия се превръща в средище за науката, където местните жреци вече нямали толкова голямо влияние. След като фараонът ограничил властта /на жреците/ се създало огромно напрежение, водещо до религиозни проблеми между хората. За да няма конфликти Птолемей I заедно с Деметрий от Фалерон въвеждат нов образ на бога Апис - това е прочутият в древността Сарапис. Така чрез новия Бог фараонът задоволил религиозните потребности на елини и египтяни, като по този начин постигнал така необходимия мир между тях.

САР-АПИС – това е Върховният (Величественият, Изначалният) Бог Бик.

От изображенията на Сарапис виждаме, че образът на свещения Бик го няма, а на негово място се появява брадат мъж с цилиндрична шапка, каквато видяхме на главите на сфинксовете /Бал и Кибела/. Нека припомним характерната за боговете шапка:
download/file.php?id=3616&mode=view

А ето как изглежда трансформацията на свещения Бик Апис в новата форма с име Сарапис:
bal-sarapis.jpg
За справка да видим Сарапис от историческия музей в Истанбул /Византион/:
download/file.php?id=3632

На следващата снимка артефактите са от нашите земи. Те са от музея в Одрин, от колекцията на В.Божков и от Никополския район.
sarapis - ball.jpg
От фактите, които видяхме разбираме, че Бикът и Сарапис, са трансформации на върховния Бог през различните епохи.
Все пак любопитно е да разберем дали има хроникьори или историци, които са писали в книгите си за новия бог Сарапис?
Разбира се, че има. Ето например какво е писал Павзаний „Описание на Елада“ кн.2 4/6:
„та нагоре по пътя за този Акрокоринт има храмови владения на Изида, от които едното се нарича на Изида Пеласгия, а другото – на Египетска, и две на Сарапис, като второто е в така наречения Канобос.“

34/10: „…Има и храм на Хелиос, и друг на Харитите, и трети, направен за Сарапис и Изида. Има също и ограждения от големи, неодялани камъни, вътре в тях се извършват свещени таинства на Деметра.“

Кн.3 14/5: „Лакедемонците твърдят, че Орфей им е предал култа към Деметра Хтония…
Най-новото светилище у спартанците е това на Сарапис

Кн.4 32/6: „В стадиона на месенците има и медна статуя на Аристомен. А близо до театъра има светилище на Сарапис и Изида.“

Кн7 21/13: „А в Патри, близо до свещаната дъбрава, има и две светилища на Сарапис. В едното от тях се намира гробът на египтянина Бел. Той, казват жителите на Патри, избягал в Арое заради скръбта по синовете си...“

26/7: „В храма има статуи в изправен ръст на Асклепий, а също и на Сарапис и на Изида, и то от пентелезийски мрамор.“

Кн9 24: „Тук има светилище на Деметра, друго на Дионис и трето на Сарапис.“

23/10: „…Мантикъл направил за месенците и светилището на Херакъл, богът е издигнат извън стената, и е наричан Херакъл Мантикъл, както се нарича и Амон в Либия, а във Вавилон Белос

Така.
В последния цитат Павзаний пише за месенците от Пелопонес. Нека видим къде се намира Месения:
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/c ... ssinia.png
Древногръцкият писател и пътешественик пише нещо много важно в книгата си, а именно, че образите на боговете Херакъл, Белос и Амон е ЕДИН И СЪЩ! Тоест имаме три различни имена на един Бог. Нека видим все пак лика му.
Ето бога Амон /Баал Амон/, за когото пише Павзаний:
5. Баал Амон.jpg
На трона това е Бал, а от двете му страни виждаме две фигури с лъвски крака и крила. За жалост главите не са запазени. Но и от малкото останало става ясно, че фигурите до трона са древните изображения /сфинксове/ на бога Бал!

А сега да видим друга снимка отново на бога Амон /Картаген, Либия/, от която вече няма никакво съмнение, че това всъщност е Бал.
6. baal_hammon.jpg
Тук вече Бал е с бригийска шапка, а фигурите до него са също с такива и с лъвски крака. Дори на едната /вдясно от Бал/ се вижда част от крилото.
Но този артефакт крие в себе си друга тайна. Това е БИКЪТ, който виждаме в скута на Бал:
8.jpg
Това са фактите.

А сега да обърнем поглед към визията на Вавилонския бог Белос.
/името Вавилон /Бабел/ идва от Ба-баща и Бел-бог, тоест бащата на боговете. От там иде и името на Вавилон – Бабилон/
Ето вавилонския бог Баал-Адат и Ищар. Артефактът се намира в Истанбул в музея на ориенталските антики:
download/file.php?id=3636&mode=view

Във всички музеи за горните артефакти пише, че това е върховният Бог Баал.
Характерно за него /както и за Кибела/, е цилиндричната шапка, която боговете носят върху главите си. Гърците наричат тази шапка ''калатос" и според тях е символ на изобилие и плодородие. В тази връзка предлагам да видим как точно е изобразявана Великата Майка Кибела. /снимките са от наши и чужди музеи…/:
kibela.jpg
Кибела винаги е изобразявана с калатос!
Все пак не мога да не покажа Кибела в триъгълния фронтон от храма в Балчик, който до 4 век бил действащ:
download/file.php?id=3642&mode=view

Предполагам вече се изясни, че в древността върховните Бал и Кибела навсякъде са изобразявани с цилиндрични шапки /калатоси/.
Това е ясно като две и две, но не и за нашите учени, защото за Кибела в нашите музеи пишат, че е богинята Хеката или Фортуна или Артемида или Гея или… тоест всичко друго, но не и Кибела! /имам снимки и мога да покажа наглостта на археолозите/
За да не бъда голословен и обвинен, че повдигам излишни страсти ще покажа снимка, на която ясно се вижда какво пише на табелката:
9.jpg
9.jpg (42.05 KиБ) Видяна 5327 пъти
Както виждаме за боговете ни пише „теракоти - божества 4-2 в.пр.Хр.“.
Но какви са имената на тези божества, които през епохата на Одриското царство били на почит по нашите земи и дума няма, нали?

---следва---
Р.Ч.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост