Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Позната и непозната...
sum
Мнения: 2677
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от sum » 01 апр 2012, 17:35

Здравейте. Писаха ми на лични да прегледам една тема на shturman във форума на АБВ, която е заключена. Прочетох я с интерес и да си призная така не разбрах защо са блокирали темата за „Ziezi ex quo vulgares“. Да, във форума на АБВ може да са заключили темата, но ние тук ще я отключим, защото според мен изведеното от shturman е много важно и интересно.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

shturman 09/03/2012, 23:17 forum.abv.bg

(„Ziezi ex quo vulgares“)
Богинята майка, от която са българите!
77. (Ziezi ex quo Vulgares.) - Зиези, от който са българите.
/от превода на АНОНИМНИЯ ЛАТИНСКИ ХРОНОГРАФ ОТ 354 ГОДИНА - Автор: Доц. Д-р Атанас Стаматов ; Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски" /*
Както Ви е известно, въпросният цитат е допълнително прибавен към само един от известните ни три преписа на АНОНИМНИЯ ЛАТИНСКИ ХРОНОГРАФ ОТ 354 ГОДИНА, при това за него е неизвестно, кога, от кого и с каква цел е прибавен, но въпреки това в специализираната литература е прието да се твърди, че Ziezi е от родословието на Ноевите синове - като син на библейския Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной, с което се подсказва, че се следва старозаветна генеалогия (родословно дърво) ?!
Този подход /„библейския” / при индентифицирането на Ziezi” е твърде популярен, но според мен е и твърде съмнителен, той ни е познат в два варианта:
1. Извеждане на родословието на „българите” от Зиези – като син на Сим.
В този случай, обикновенно се казва следното:
…”Зиези е легендарен родоначалник на българите, сведения за когото има само в т.нар. Анонимен римски / латински / хронограф от 354 г. Според Хронографа Зиези е син на библейския патриарх Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези, от когото са българите“), което е първото известно споменаване на името „българи“ в европейски източник. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях…”
Това е така според хронографа!, но тук е необходимо да обърнем внимание на факта,че според Библията, Сим няма син на име Зиези ?!
Всъщност, ето кои са синовете Симови:
БИБЛИЯ
СИРЕЧ
КНИГИТЕ НА СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ
НА
ВЕТХИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
ИЗДАДЕНА НА ХАРТИЯ ОТ СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА
София 1992.
ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ
ГЛАВА 10.
1. Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
……………………………………………………………………………………………………………
21. Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
22. Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
23. Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.
24. Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
25. На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в
негови дни земята бе разделена; името на брата му - Иоктан.
26. Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
27. Гадорама, Узала, Дикла,
28. Овала, Авимаила, Шева,
29. Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
30. Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
31. Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
32. Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

2. Извеждане на родословието на българите от Булгар - един от синовете на Тогарма – син на Иафета.

TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ - Автор: Проф. Атанас Стаматов ; Издателство: МГУ "Св. Иван Рилски" – „БИБЛЕЙСКИ НАРОД ЛИ СМЕ БЪЛГАРИТЕ ? ”
Спореп Проф. Атанас Стаматов, този вариант се позовава на писмо-отговор, изпратено от хазарския хаган Йосиф (954-961 г.) до видния сановник в Кордовския халифат, испанския евреин Хасдай Ибн-Шафрут ( около 915-970 г.)… „Последният моли хагана да му съобщи сведения за хаганата и специално да отговори на въпроса как евреите са попаднали в неговите владения… В отговора си Йосиф използува еврейските генеалогични таблици, надстроени над библейските генеалогии …”
/Всъщност това не е точно така, а историята е следната: - Веднъж персийският посланик разказва на Хасдай за далечното хазарско царство, разположено на бреговете на Черно и Каспийско море, в съседство с Русия. Там управлява каган на име Йосеф. Хазарите (кузари) са доблестни войни и храбро се защитават от войнствените съседни племена. Те живеят като eвреите, съблюдават законите на Тората. Тази новина силно въздейства на Хасдай: - може би тези странни юдеи са потомци на едно от изчезналите колена на Исраел? Хасдай написва послание до хазарския каган Йосеф и го изпраща по някакъв пътешественик. Писмото минава през много ръце и изтичат три години, докато Хасдай получи отговор от Йосеф. В своето послание каганът на хазарите разказва на Хасдай за страната и народа си, как са приели еврейската вяра. Йосеф е убеден, че хазарите не са част от изчезналото коляно, … „По пътеките на еврейската история ”- Рут Самуелс ./
Нека направим отново справка в Библията:
ГЛАВА 10.

2. Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
3. Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
4. Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
5. От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
Тук също е видно,че Тогарма няма син на име Булгар ?!

Все пак ако приемем,че предложената „библейска” генеалогия е вярна, то следвайки я, се сблъскваме с очевидния парадокс: - българите са с двама родоначалници – както Сим, така и Иафет ?!
Ето защо, според мен, „библейския” подход, зададен по непотвърдени надстройки е нереален. Ако се предоверим на преправения текст на „Анонимен римски / латински / хронограф от 354 г.”, и на „генеалогични таблици, надстроени над библейските генеалогии”, които бил използвал хазарския хаган Йосиф, рискуваме сериозно да се подведем, защото , ако и в двата случая няма грешка!, то тогава кой е „истинския” родоначалник ?!
/ Но тогава, защо толкова упорито ни се внушава „библейска” генеалогия?!, мисля, че и на този въпрос отговора е пределно ясен: - защото от тази гледна точка , например по псевдобиблейската генеалогия на преправения анонимен хронограф, произхода на българите се поставя на изток от средна Азия./
Друга основна грешка която се прави според мен е следната:
Този документ е възприет като най-ранен извор споменаващ българите, като латинският термин ”Vulgares” е ползван през IV век като етноним - име на народ!
/ Ние обаче имаме основание да твърдим,че ”Vulgares” е ползван през IV век като специализиран технически термин, което предполага по-различно тълкуване на цитата./
Другият подход е свързан с персоналното индентифициране на Ziezi - като владетел извън рамките на общоприетото библейското тълкуване, който е многократно и безрезултатно дисктутиран, поради това,че допуска неизвестен брой решения на така поставения казус.
/Всяко име което по някакъв начин може дори и малко да се индентифицира с Ziezi се поставя в ролята на кандидат за „родоначалник” на българите?!/
Убеден съм,че рационалния подход към проблема, е по-близо до персоналното индентифициране на Ziezi, извън рамките на псевдобиблейското тълкуване, но като езически бог, при това, като противовес на вече налагания християнски бог, поради факта,че е включен в чисто библейски текст !!!
/ На нас не ни е известно, дали „внасянето” на въпросния цитат е извършено по подобни съображения, но ако трябва по този път / и смисъл/ да търсим приемлива логика, то тя е необходимо да се определи като изява на контрапункт /ако мога така да се изразя/ на библейската, което би могло да обясни присъствието на езически бог в библейския текст./
Интересно изследване в този смисъл е :
„Pullarii, Marsi, Haruspices, and Sacerdotes in the Roman Imperial Army”
Everett L. Wheeler
http://www.phil-fak.uni-duesseldorf.de/ ... lerNEZ.pdf
Едно изследване за ролята на боговете в римската армия, което повдига много въпроси. Каква е ролята на религията за бойната мотивация на армията? Дали религията в армията, задължава спазването на различни официални празници и изпълняването на традиционни ритуали за войниците участващи в нови не-римски култове и т.н.? Също така статията изследва конфронтацията на божествата на римското бойно поле, особено с навлизането на християнството в редиците на армията.

Продължава:
Р.Ч.

sum
Мнения: 2677
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от sum » 01 апр 2012, 17:44

Продължение:

Ако под „българите” разбираме военнослужещи от армията на РИ и приемем, че „новата” религия все още не е на „въоръжение” в армията на Империята, по предполагаемото време на внасяне на допълнението към хронографа, то под „индентифициране на Ziezi” трябва да разбираме, търсенето на:
нехристиянски бог почитан и от легионерите /в случая:-от който са „българите” !/ на РИ – като противовес на вече налагания християнски бог !
Именно този подход, е приложен при доказването на настоящата теза, а логически правилният прочит трябва да изглежда така: - (бог почитан от легионерите), от който са „българите” !
В следващата част от постинга, ще покажем,че формата Ziezi е равнозначна на Zizi, като двете форми намират своето място в сведенията на латински.
Преди всичко ще се спрем на „Хронографиятя” на Теофан Изповедник :
Тук предлагам да се спрем на руския превод от следния адрес, преди всичко, поради това,че е по-прегледен и лесен за работа:
http://www.alanica.ru/library/Feofan/text.htm
Феофан Исповедник „ Хронография ”
л. м. 6013, р. х. 513.
„Первый год епископства Епифания в Константинополе и Тимофея в Александрии. В сем году[54], по случаю войны, снова возникшей между римлянами и персами, Юстин[55] отправил послов с дарами к Зилигду[56], царю[57] гуннов, который склонился на его предложение и обещал клятвенно, по обычаю отцов, воевать с ними против персов.”
54- ( 6013 , т. е. 521/522 г.),
55 - Император Юстин I (518—527).

56 К. де Боор приема формата Ζιλγβί . Гръцки списъци на «Хронографята» на Теофан дават следните форми: - Ζιλβ b, Ζιλίγβιν у, Ζίλιγβιν x, Ζιλίγδην z; 167.9: Ζιλγβ b, Ζιλίγβις ef, Ζιλίγβης т, Ζίλιγβις x, Ζιλίγδης z; 167.12: Ζιλγβ b, Ζιλίγβι у, Ζίλιγβι x, Ζιλίγδη z; в превод на Анастасий — Zelicben, Малала — Ζιλγιβί , «Пасхална хроника» — Ζιλγβί, Йоан Никиуски — Ziligdes (Jean de Nikiou, р. 387).
Малала (Mal. Chron., 414. 17—415.21)
Пасхална хроника (Chron. Pasch., Ι, 615. 4 – 616.6)
В този цитат се споменава за Юстин, който изпратил посланици с дарове до Ζιλγβί /Зилигду/, но за нас е по-важно да отбележим,че лексемата Ζιλγβί, която в гръцките списъци на Хронографията на Теофан е предадена с Ζι – в превод на Анастасий е Ze /Zelicben/.
zizi1.jpg
Следващия цитат е:
л. м. 6117, р. х. 617.
…”Хазары, перешедши каспийские врата[215], вторглись в страну Азконгама[216] под предводительством[217] Зиевила[218] достоинством второго по хагане; и где они ни проходили, везде брали в плен персов, а города и села огню предавали.”
218 Ръкописната традиция на «Хронографията» дава различни тълкувания: Ζιεβήλ ds, Ζιέβήλ т, cf, Ζιέβηλ 316.5,11, Ζιεβλ г, sine асc. с; 316.11 Ζιεβλ dz; у Анастасий формата е Zihebil (Theoph. Chron., II, 196.10, 13, 19, 21).
В този цитат се споменава за нахлуването на Хазарите, под водачеството на Хагана Зиевила, но нас подробностите в този случай не ни интересуват, по-важно е да отбележим,че лексемата Ζιεβήλ, която в гръцките списъци е Ζιε, е предадена от Анастасий чрез формата е Zi /Zihebil/

От следващия цитат виждаме,че Ζιε (Ζιεβήλ и т.н.) се запазва като Zie ( Ziebelo/us) в текста на латински:

Тук имаме лексема /която в случая не уточняваме каква е по произход !/, засвидетелствана на гръцки като Ζιε - Ζε/ Ζιε , която има на латински вариантите Ζι-Ze/Ζιe , Zi-, което ни дава право да твърдим,че формата Ziezi от „Анонимен римски / латински / хронограф” от 354 г. е равнозначна на Zizi , което от своя страна ни дава възможност да търсим и двете форми в документите, като равнозначни!
Бих добавил,че в историческата литература често се споменава и надпис ILBulg 161. *
Dis Manibus
---et Zieisi coniu[gi-----]
---enis vix(it) a[nn(is)----]
---sibi et fil[io vel –iae]
titu(lum) ob me[mori-]
am [posiut?].
Както твърдят специалистите, тук имаме тракийска лексема, която е засвидетелствана на гръцки като Ζι-/Ζеι, която има латински вариант Zi-, като обикновено се дават следните примери: Zi-per, Zi-paibes, Zi-pyros, Zi-marcus, Zi-parus.
/ Същите примери дава и Иван Дуриданов:- „ЕЗИКЪТ НА ТРАКИНЕ”-стр. 85.: - „Zi- „бог”: ЛИ Zi-paibes, Zi-per, Zi-piron, Zi-pyr(os) и др., съкратено вм. ziu-, zia- и под., със z вм. d (трак. t) поради изравняване с имен. п., срв. гр. Zeus „Зевс” ст ие. *dieus.,които в най-общия случай означават – „Божият син ”/
Лексемата Zizi / Ziezi / намираме в:

"Inscriptiones latinae selectae"
Edidit Hermannus Dessau – vol III, Pars II. BEROLINI APUD WEIDMANNOS MCMXVI.

http://ia700406.us.archive.org/29/items ... ssuoft.pdf

……………………………………..
On the origin of the taurobolium
By Clifford Herschel Moore
Published by: Department of the Classics, Harvard University
Stable URL: http://www.jstor.org/stable/310309


Двата надписа са посветени на Minerva Zizimene / могат да се посочат и други /, като в първия надпис имаме Zizim [ mene ], а във втория е Zizi [mmene], което очевидно е въпрос на технически похват при съкратеното изписване на Zizimene, както е традиционно прието за римските надписи.
Но всъщност, коя е Zizimene, или Zizimene Mother:
Съгласно : - Classical philology -- Periodicals;
http://www.archive.org/details/classica ... 27clasuoft

Zizimene Mother е важна фигура в религията на Iconium,Laodiceia Combusta,и околните райони. Тя обикновено се нарича просто Мήτηρ Ζιζιμηνή, но на надпис от римската колония Iconium /град на границата м/у Phrygia и Lycaonia - включен в провинцията Galatia през 25 BC / ние я откриваме наречена Minerva Zizimene. Името е латинско, но богинята е анатолската Богиня-Майка, която е била почитана под различни имена, в различни части на Мала Азия.
За Богиня-Майка е написано достатъчно много, дори и в този форум, и тук няма да се спираме подробно на този въпрос, но ще посочим само някои основни моменти:
Giulia Sfameni Gasparro в книгата си „Soteriology and mystic aspects in the cult of Cybele and Attis”, във връзка с олтара от Sizima / Lycaonia /, пише:
Продължава:

~~~~~~~~~~~~~~~~~

ПП - след този пост темата в АБВ е блокирана.
Ако авторът желае може да се регистрира при нас и да продължи със своята разработка относно Ziezi ex quo vulgares.
Р.Ч.

a4ovek

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от a4ovek » 01 апр 2012, 22:14

sum благодаря че качи темата на shturmana във вашия форум. Само да ти припомня че той има регистрация при вас и няма нужда отново да се регистрира. Вие с него спорехте за Митра и много интересни диалози завързахте. Аз ще му пиша да види че може да си продължи темата която там доста нагло закриха. Абе тия там модераторчета от абв форпума много на интересни се правят и постоянно трият мнения и линкове на който сварят.
Поздрави.

shturman
Мнения: 23
Регистриран: 08 авг 2011, 15:25

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от shturman » 04 апр 2012, 17:32

Здравейте,
Продължение: -
Епитетът Zizimene, често се използва за обозначаване на Великата Майка (Μήτηρ θεών) / Cybele - Кибела, майка на боговете /в различни центрове на Мала Азия, според Ramsay, той е диалектната форма на Dindymene.
W.M.Ramsay,”Lycaonian and Phrygian Notes. I. Zizima and the Zizimene Mother” CR XIX (1905), 367-369.
/което е отбелязано и в забележката към „Inscriptiones latinae selectae” - № 4187 стр. 152 /
Според Clifford Herschel Moore :
- „И ние не трябва да пропускаме възможността, че култа към Magna Mater / Великата Майка/, може да е бил повлиян от култа към Митра, с който се намира в тясна връзка”!
On the Origin of the TauroboliumAuthor(s): Clifford Herschel Moore Reviewed work(s):Source: Harvard Studies in Classical Philology, Vol. 17 (1906), pp. 43-48Published by: Department of the Classics, Harvard UniversityStable URL: http://www.jstor.org/stable/310309

Видяхме ,че в надписите Zizimene Mother или просто Zizimene се изписват със съкращението Zizim, или само Zizi .
T.FLAVIVS.AVG.LIB.FELIX.IOVI.OPTIMO.M///////M[O.ET
GENIO.DOMINI.CAESARIS.N.ET.MINERVAE.ZIZIM[MENAE.]
On the origin of the taurobolium
By Clifford Herschel Moore
Published by: Department of the Classics, Harvard University
Stable URL: http://www.jstor.org/stable/310309
CIL. III, 13683, Iovi Optimo Ma[xi]m[o] et Minervae Zizi[mmene]….

Надпис посветен на богинята Минерва , 2-ра кохорта от гарнизона на Blatobulgium /Англия/
http://www.roman-britain.org/places/blatobulgium.htm

Other Deities Worshipped in Blatobulgium

DEAE MINERVAE COH II TVNGRORVM MIL EQ
C L CVI PRAEEST G SILV AVSPEX PRAEF

"На богинята Минерва, Втората кохорта на Tungrians, наброяваща хиляда души, сформирана част от римски граждани, под командването на префекта Gaius Silius Auspex.”
Този надпис е свързан с римската армия, както и следващите :- 3090; 3092; 3093 от "Inscriptiones latinae selectae" - Edidit Hermannus Dessau – vol II, Pars I.*
Както до тук видяхме:
1. Формата Ziezi е равнозначна на Zizi , което се потвърждава от посочените надписи.
2. Zizi /Ziezi / е съкратено, традиционно изписване на Zizimene - както е прието за римските надписи.
3. Епитетът Zizimene, се използва за обозначаване на Великата Майка - Cybele /Кибела /майка на боговете /, която е била почитана под различни имена, в различни части на Империята.
4. Надписи свързани с римската армия, индентифицират Минерва - богинята на мъдростта и войната за благородна кауза със Zizimene - Minerva Zizimene.
5. Надписите / 3090; 3092; 3093 и др./ са свързани с Legio Iovia, това са легиони създадени от император Диоклециан (284-305), често се наричат Iovianus - "посветени на Юпитер". Заедно с легионите Herculia, които изглежда, че са били близнаци на Iovia, са разпределени в новосъздадената провинция Скития (в близост до устието на река Дунав - - Legio I Iovia и Legio V Iovia).
6. Минерва съответства на древногръцката богиня Атина и етруската богиня Менрва, богини на мъдростта и войната за благородна кауза.
/ както знаете Минерва е дъщеря на Юпитер, древноримска девствена богиня на мъдростта и войната; съответства на древногръцката богиня Атина и етруската богиня Менрва./
Тук трябва да направим едно важно уточнение:
- Ние приехме,че под „българите” – ще разбираме военнослужещи от армията на РИ , и по тази логика, естествено е да твърдим,че епитетът Zizi / Ziezi се отнася до богинята на мъдростта и войната Минерва.
Това допускане, обаче не е задължително за нуждите на темата - на нас не ни е известно дали въпросният екземпляр на „Анонимен римски / латински / хронограф” е от архива на римската армия.
Ето защо, извода който се налага от казаното до тук, според мен е:
- Епитетът Zizimene ( съкратено изписан в надписите като Zizi / Ziezi – както е в „Анонимен римски / латински / хронограф” от 354 г.) е използван за обозначаване на Великата Майка - Cybele /Кибела
/, но в надписите свързани с армията – например с „Legio I Iovia”, индентифицира богинята на войната Minerva, или някоя от другите богини : - Атина, Менрва или дори Митра, в зависимост от това, от къде е сформиран личния състав на съответната бойна единица./
Поздрави,
Щурман.
П.п. благодаря на sum и a4ovek за съдействието.
Като допълнение по въпроса бих прибавил:
(…)* - "Inscriptiones latinae selectae"
Edidit Hermannus Dessau – vol II, Pars I. BEROLINI APUD WEIDMANNOS MCMXVI.

http://ia700406.us.archive.org/29/items ... ssuoft.pdf

/ако все пак, нещо съм пропуснал- моля да бъда извинен/

kulian blagar
Мнения: 98
Регистриран: 03 авг 2009, 23:41

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от kulian blagar » 04 апр 2012, 19:39

В „ИСТОРИЯТА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕРЕТИКА” Miroki написа:

Сега стана още по-интересно, няма ли да дойде продължението?
Време е вече.

Предполагам, че всички читатели на форума са нетърпеливи и любопитни да видят продължението на темата, но най-много Miroki.

Затова този постинг посвещавам на Miroki !


Ziezi ex quo Vulgares действително е Гордиевият възел на древната българска история. Разплитането му безспорно ще даде отговора на въпроса – Кои са българите? Подходът в разсъжденията на Щурмана наистина е интересен. С крайния му извод - Ziezi ex quo Vulgares = Богинята Майка, от която са българите – съм напълно съгласен, защото е верен. Съгласен съм и с голяма част от разсъжденията му, чрез които достига до този извод. Не съм съгласен обаче (и ще се обоснова) с прибързания му извод да отрича Библейския произход на името Ziezi (по-точно на персонажа зад това име). Действително това име, освен в „Анонимен латински хронограф” не фигурира нито в Стария Завет, нито в каквато и да било друга християнска литература. Причината е, че произходът му е ПРЕД християнски и НЕ юдейски. Старият Завет е общ за Юдеи, Християни и Мюсюлмани. „Първоизточника” за Християнството и Исляма е Юдейската Тора. Старият Завет е историко - философски сборник от специално подбрани и подредени Митове и Легенди с още по-древен произход (от еврейския), идващи от времето на древен Шумер а някой от тях и от много-много по ранни епохи.
Ако сравним имената на митологичните библейски персонажи от Тората, Библията и Корана, и дори САМО ПРЕВОДИТЕ НА БИБЛИЯТА на различни езици, се установява разлика в звуковото произношение и изписването им (транскрибцията). Езиковите разлики в отделни случаи може да се окажат толкова големи, че едно и също име да звучи и да се записва по много различен начин и дори да се възприеме като различни имена.
Затова произходът на името Ziezi трябва да се търси и изведе от ПРЕД християнски и НЕ юдейски източници и чак тогава да се търси синонима му в Библейската митология.


През 7 век пр.н.е. в Стария Свят възниква царството Мидия, чийто царе за сравнително кратко време успяват да създадат империя, простираща се от Аран (днешен Азербайджан) до Централна Азия и Афганистан. В периода 653-625 г. пр.н.е. на мидийският трон се възкачват скитски владетели.
По-подробно историята на това царство възнамерявам да разгледам по-нататък, защото има пряко отношение към темата. Сега ще спомена само, че тук в Мидия възниква религиозно течение или религия, наречена условно от днешната наука Зурванизъм (зерванизъм) по името на главния митологичен герой (или Върховен бог) ЗУРВАН -Акарана (Зерван, Зарван), апотеоз на Безкрайното време. Тя е традиционно придружена от силни астрономични и календарни практики. В нейния обхват попада учението за Четирите елемента - стълб в учението на древните мидийски маги.
По исторически източници (основно древно елински) властта в Мидийското царство е узурпирана от Гетите, до прогонването им около средата на 6 век пр.н.е. от основателя на древна Персия - Кир Велики и сина му Камбиз. Успоредно със Зурванизма на територията на тогавашна Персия се регистрира разпространяването и на мистралния гетски вариант на Митраизма. След прогонването на гетите, персийските владетели налагат като държавна религия Зороастризма, който е религиозният критерий за персийската идентичност.
Също по исторически източници, гетската принцеса Томирис, след битките си с Камбис се изтегля от Персия и се установява в земите на днешна Добруджа, която от тогава се нарича Малка Скития. Там възниква Гетското царство описано от Херодот и древните елински историци.
Главният митологичен персонаж при Балканските Гети е ЗАЛМОКС (Залмоксис).
В темата „Гети-Готи, древен тракийски народ…” в този форум бях писал:

«…Залмоксис според Диодор е пророк и законодател, а според Диоген Лаерций един от първите философи на варварите. Както вече казах Гетите го считат за свой РОДОНАЧАЛНИК. Същото се твърди и в т.нар. Анонимен Римски Хронограф от 354 г. Според Хронографа ЗИЕЗИ е легендарен родоначалник на Българите, син на библейския герой Сим - родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато в ПО-КЪСНИЯ препис на Хронографа наедно с името на ГИМНОСОФИСТИТЕ(брамините) във фразата „Ziezi ex quo vulgares“ („Зиези/Залмоксис/ от когото са българите.“...и всички те са БАКТРИЙЦИ.). ЗАЛМОКСИС и ЗИЕЗИ са имена на ЕДНА и СЪЩА ИСТОРИЧЕСКА личност - ПОЛУМИТИЧЕН герой, достигнали до днешните хора от стари документи написани на РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ от автори на РАЗЛИЧНИ ЕПОХИ.
Хронографа ПОЛЗВА Библията, но е СВЕТСКИ документ. Името на ЗИЕЗИ не се намира НИКЪДЕ в БИБЛИЯТА или в каквато и да било друга богословска литература, т.е. зад това име се крие ИСТОРИЧЕСКА БИБЛЕЙСКА фигура, по-точно БИБЛЕЙСКА фигура под ДРУГО име.
Коя е тази персона ?
Отговорът се намира в БИБЛИЯТА и ИНДУСКИТЕ ПУРАНИ, но първо трябва да е ясно – КОИ СА САРМАТИТЕ? За тях, друг път да не разводнявам темата, пък и наведнаж ще ви дойде в повече еретическата информация!...”


Сарматите и Пураните пак ще ги прескоча защото много обемиста става лекцията ми, пък и това което изнасям като информация смятам за напълно достатъчно за аргументирана защита на тезата.


През втората половина на V век арменският историк Мовсес Хоренаци, считан за баща на арменската историография пише Историята на арменския народ.
Мовсес Хоренаци завършва своя труд около 482 г., малко преди смъртта на марзпан Сахак Багратуни, меценат и възложител на “История на арменците” (заглавието може да се преведе и като “История на Армения” и като “Арменска история”). Книгата на великия Мовсес се появява неслучайно. Нейното написване е продиктувано в немалка степен от политическите реалности в Армения по това време. През 387 г. страната е разделена между римляните и персите. Западната част (римската) почти веднага е организирана като провинция, докато в по-голямата, източната, персите запазват до 428 г. властта на династията Аршакуни (Аршакидите). След тази дата Източна Армения е превърната в марзпанство начело с марзпан, който до VI век е избиран сред арменските нахарари. Арменският народ, въпреки създаването на арменската азбука от свети Месроп Маштоц около 406–407 г. (по традиция е приета датата 405 г.) и превеждането на богослужебните книги, се оказва заплашен от постепенна асимилация. В такава обстановка Мовсес Хоренаци замисля и написва историята си, която цели да повдигне и съхрани духа на арменския народ. Затова отдавна е казано, че двата щита, изковани през V век и опазили арменския народ, са азбуката на Месроп Маштоц и историята на Мовсес Хоренаци и останалите бележити историци от същото столетие.
Другото основание Мойсей Хоренски да бъде считан за баща на арменската историография, е мащаба на неговата история. Той си поставя амбициозната цел да напише история на своя народ от най-древни времена до неговото време. И според силите си и възможностите на своята епоха той се справя блестящо с тази нелека задача. Мовсес използва източници от най-разнообразно естество. Като се започне от народните предания и митология и се стигне до сериозни исторически съчинения. Самият Хоренаци отбелязва, че е имал възможност да ползва стария партски архив в Ниневия (твърдение, което днес се приема с резерви), но е предпочел гръцките историци като по-достоверни. Като източници Мовсес използва книгите на Херодот, Платон, Аристотел, Йосиф Флавий, Евагрий Антиохийски, Климент Александрийски, Диодор Сицилийски, Аристон от Пела и дори Омир. Като източници Хоренаци е имал на разположение и “Храмовите истории” на Олюмп (Олимпий), арменски жрец на бог Арамазд, съчиненията на арменския цар-историк Артавазд. Особено важно място в “научния апарат” на Мовсес заемат сирийските автори, което е разбираемо, като се има предвид, че през IV–V век арменският интелектуален и църковен живот са под силно сирийско влияние. Такива сирийски автори са гностикът Бардацан, Лебубна и особено Мар Абас Катина, живял през III век. Него Хоренаци нарича почтително “стареца Мар Абас Катина”. От Мар Абас Катина той черпи и сведенията си за заселването на българите на Вунд в Горен Басеан.
Структурно историята на Мовсес Хоренаци е разделена на 3 големи части. Първата обхваща времето от дълбока древност до времето на Александър Македонски. В нея изобилстват митовете и преданията и често е трудно да се отдели фантазията от реалното. Втората част от историята включва периода между Александър Македонски и приемането на християнството, което се явява отправната хронологична точка, от която започва третата част от историята.
“История на арменците” на Мовсес Хоренаци по своя обхват наистина му отрежда почетното място сред арменските историци. Тя съдържа не само изобилни исторически факти, но и множество сведения от географски, митологичен, фолклорен и прочее характер. Написана не само с голямо старание, но и с много родолюбие, историята на Мовсес служи като основа на всички следващи автори и е незаменим извор за древността на арменския народ.


Още в първата част на своята История той разказва библейския мит за Ной и синовете му, но в по-древен, арменски вариант а библейските персонажи са с ПРЕД християнски имена. Самият Хоренаци уточнява, че – Ксисутр и синовете му ЗАРВАНД, Титан и Иапетост са съответно – библейският Ной и синовете му СИМ, Хам и Яфет. Също така твърди, че тези имена на патриарха на народите и синовете му, под същата тази форма са известни не само в Армения, но и в цяла Централна Азия:
„…след потопа, придържайки се към истината, говори се за трима известни мъже, (живели) до стълпотворението, след като Ксисутр доплава до Армения, и я ПРЕРАЗКАЗВАТ ИЗМЕНЯЙКИ ИМЕНАТА И МНОГО ДРУГИ… ”, „…В източните земи, СИМ го наричат ЗАРВАН и тази област(Бактрия), от този ден именуват Зарванд…”.
Мовсес Хоренаци твърди също, че ЗАРВАНД т.е. Сим, в древна Елада го знаят като ЗЕВС.

Освен извеждането на аналогията в имената, този мит в Историята на Мойсей Хоренски хвърля светлина и върху произхода и най-древната история на ТРАКИТЕ.
Затова е най-добре да изложа съдържанието му:

„…след поделянето на властта над цялата Вселена (между синовете на Ксисутр - Ной), ЗАРВАН (Сим) станал най-могъщ и наложил господство над двамата си братя. Но обидени за отнетата им власт, Титан (Хам) и Иапетост (Яфет) не му се подчинили и му се опълчили с война, още повече, че той замислял да предаде на своите синове царската власт над целия Свят. При настаналия смут Титан завлядял част от наследствените владения на Зарван. Тогава се намесила тяхната сестра Астлик и ги убеждавала да спрат кавгата. Те дали съгласието си за царуването на Зарван, но сключили помежду си клетвен договор с условие да се изтребват всички деца от мъжки пол, раждащи се на Зарган, за да не може той да се възцари потомствено над тях. Затова назначили бдителни стражи от рода на Титан, които да следят за раждането на неговите жени. И след като две новородени били убити в името на спазването на клетвата и договора, сестра им Астлик заедно с жените на Зарган замислили да се договорят с някого от стражите на Титан и да спасят останалите деца като ги изведат на запад, в планината наричана тогава Дюцнкец, която сега се нарича ОЛИМП.
Като легенда или като истина ще го зачетат другите, но аз съм убеден, че е много вярно…”.


ТРАКИТЕ СА ЦАРСКО – ЖРЕЧЕСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ на племената на Балканския полуостров и Мала Азия, ПОТОМЦИ НА СИНОВЕТЕ НА ЗАРГАН(Сим). Народите, над които те разпростират властта си също са наречени Траки. Затова и днес българите наричат населението на юг от Ямбол ТРОНКИ т.е. потомци на царски, ТРОНЕН народ. Името Траки (Θρᾷκες) в древно елинските автори НЕ Е ОТ ЕЛИНСКИ ПРОИЗХОД а е заимствано от местното тракийско население, като впоследствие се превръща в нарицателно със значение диви, груби, невежи, примитивни, варвари.

Сега пак ще се върна на „Анонимен Римски Хронограф”.
Мисля, че стана ясно, защо освен в хронографа името Ziezi не се открива в библейската литература – защото не е библейски термин.
Защо обаче в него се твърди, че Ziezi е син на библейския Сим а не самия той, след като има достатъчно аргументи за това?!
Може да се допусне, че анонимният му автор(по-точно късният преписвач, дописал името) не е бил достатъчно информиран кой е Ziezi. Но като добър християнин, много добре е знаел, че действително Сим няма такъв син на име Ziezi. Още повече, че с информацията, която подава за българите при това дописване демонстрира завидни познания за тях.
Причината е друга.
Сещате ли се какво пише Йордан в „Деяния на Гетите” по повод на имперската забрана – Библията на Готите, Урфила я превежда, но без главите царства „..за да не се възгордеят като разберат кои са (че са чада Израилеви)…”
Ziezi ex quo vulgares е добавен от човек, който в стремежа си да „заобиколи”(т.е. да пренебрегне) нечия забрана (цензура), симпатизирайки на българите решава да ги удостои поне с част от това, което им се полага от родословието на народите.

Мисля, че на базата на това, което до тук изнесох имам основание да твърдя:
ЗАРГАН, ЗАЛМОКС, ЗИЕЗИ, ЗЕВС
са една и съща митологична персона
СИНОНИМИ НА БИБЛЕЙСКИЯ СИМ.

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от miroki » 04 апр 2012, 22:31

Зашеметяващо.
Признавам си, голяма част от информацията прочетох за пръв път.
Благодаря за уважението и специалното представяне в увертюрата.
::yes::

Предполагам това е и причината за това което беше споменато в другата тема за покриването на истинските наследници за боравене с властта директно, без съобразяване с "важни" персони.
Благодаря още веднъж.

Dimitar
Мнения: 366
Регистриран: 24 дек 2008, 01:59
Местоположение: София

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от Dimitar » 04 апр 2012, 23:00

Няма как след написаното от shturman, някои умове в АБВ-то да не ударят на късо...
Може би е просто игра на думи, но все пак реших да споделя какво си мисля.
Ако Zizimene е другото име на Кибела, а Кибела/КиБаал е както знаем силата на Господ, то Ziеzi/Zizi не е ли по-скоро другото название на Господ/Баал.
Тогава за "Ziezi ex qui vulgares" се получава "народът Господен".

Открих интересен артефакт от 7-6 в. пр. Хр. в книгата на Lynn E. Roller "In search of god the mother: the cult of Anatolian Cybele".
Прикачени файлове
PhrygianMother.jpg
PhrygianMother.jpg (68.21 KиБ) Видяна 5418 пъти

makaveli
Мнения: 110
Регистриран: 31 дек 2010, 16:31

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от makaveli » 05 апр 2012, 00:55

Стана много интересно...
Ако съм,прав в думата-КИБЕЛА,има сакрално знание.
Последна промяна от makaveli на 30 апр 2012, 12:15, променено общо 1 път.

miroki
Мнения: 730
Регистриран: 31 авг 2010, 14:11

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от miroki » 05 апр 2012, 09:35

Dimitar написа:Няма как след написаното от shturman, някои умове в АБВ-то да не ударят на късо...
Може би е просто игра на думи, но все пак реших да споделя какво си мисля.
Ако Zizimene е другото име на Кибела, а Кибела/КиБаал е както знаем силата на Господ, то Ziеzi/Zizi не е ли по-скоро другото название на Господ/Баал.
Тогава за "Ziezi ex qui vulgares" се получава "народът Господен".

Открих интересен артефакт от 7-6 в. пр. Хр. в книгата на Lynn E. Roller "In search of god the mother: the cult of Anatolian Cybele".
Както kulian blagar изведе Зиези се отъждествява със Сим или другото му име, което пак определя българите, като наследника Господен. Или народът Господен.
Мен ми се струва, че по два различни начина стигнахме до един и същи отговор.

Dimitar
Мнения: 366
Регистриран: 24 дек 2008, 01:59
Местоположение: София

Re: Богинята майка, от която са българите -Ziezi ex quo vulgares

Непрочетено мнение от Dimitar » 05 апр 2012, 09:57

Напротив, на мен ми се струва че двете тези са различни.
Според shturman, Зиези е название за божество, докато според kulian blagar е другото название на библейския Сим.
Възможно е аз да съм ги разбрал грешно, но според мен връзката между Залмокс/Зиези/Зевс със Сим е много слаба.
Последна промяна от Dimitar на 05 апр 2012, 11:59, променено общо 1 път.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта