Васил Левски – лъжи и истини
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Текстът на Чилингиров може ли да се публикува и в друг форум?
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Разбира се. Всичко, което нашият учен публикува в интернет е за полза роду. Чилингиров е много широко скроен и точно тази характерна за него особеност му позволява да обгърне и погледне от всички страни даден исторически спор. За това коментарите му парят.
Явно темата възбуди любопитството на А.Чилингиров, защото вчера /по моя молба/ изпрати няколко откъса от БАН по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св. Петка Самарджийска". Ето какво ми писа:
„Изпращам материали и от двете спорещи страни, а така също обобщенията на арбитъра, както и края от Експертизата. Всеки материал е озаглавен - изключение представляват Становището на арх. Мушанов, изложено на над 20 страници, от което изпращам само края и заключението от Експертизата на Научно-изследователския институт за криминалистика и криминалогия при МВР, от което изпращам само последните две страници със заключителните бележки. Само стенограмите от дискусията съставят над 300 машинописни страници, а това е 1/10 от материалите. Затова поддържам още веднъж предложението си да се намери начин/спонсор за публикация на целия материал поне в интернет.
Ще видите, че публикацията не е предназначена за широката публика, която трудно ще разбере много специални термини. А да се направи някакво резюме на общодостъпен език не отговаря на моите изисквания. Въпреки това считам, че представените откъси ще бъдат полезни за участниците във форума.“ А ето и заключителните бележки, направени от акад. Н. Тодоров зам.председател на БАН: Обръщам специално внимание върху заключението на академика относно повдигнатия проблем за гроба и за костите на Левски, защото получих обещание от Чилингиров, че при свободно време ще напише рекапитулация във връзка с текстовия материал, представен по-горе.
А така читателят ще може да сравни обосновките между зам.председателя на БАН и българския учен Асен Чилингиров.
Казано с други думи – интересното тепърва предстои…
Явно темата възбуди любопитството на А.Чилингиров, защото вчера /по моя молба/ изпрати няколко откъса от БАН по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св. Петка Самарджийска". Ето какво ми писа:
„Изпращам материали и от двете спорещи страни, а така също обобщенията на арбитъра, както и края от Експертизата. Всеки материал е озаглавен - изключение представляват Становището на арх. Мушанов, изложено на над 20 страници, от което изпращам само края и заключението от Експертизата на Научно-изследователския институт за криминалистика и криминалогия при МВР, от което изпращам само последните две страници със заключителните бележки. Само стенограмите от дискусията съставят над 300 машинописни страници, а това е 1/10 от материалите. Затова поддържам още веднъж предложението си да се намери начин/спонсор за публикация на целия материал поне в интернет.
Ще видите, че публикацията не е предназначена за широката публика, която трудно ще разбере много специални термини. А да се направи някакво резюме на общодостъпен език не отговаря на моите изисквания. Въпреки това считам, че представените откъси ще бъдат полезни за участниците във форума.“ А ето и заключителните бележки, направени от акад. Н. Тодоров зам.председател на БАН: Обръщам специално внимание върху заключението на академика относно повдигнатия проблем за гроба и за костите на Левски, защото получих обещание от Чилингиров, че при свободно време ще напише рекапитулация във връзка с текстовия материал, представен по-горе.
А така читателят ще може да сравни обосновките между зам.председателя на БАН и българския учен Асен Чилингиров.
Казано с други думи – интересното тепърва предстои…
Р.Ч.
-
Tschilingirov
- Мнения: 13
- Регистриран: 16 яну 2010, 13:55
Re: Васил Левски – лъжи и истини
На въпроса за гроба на патр. Евтимий:
По този въпрос и по-точно за манпулациите на археолозите има също много литература и накрая една книга от Иван Богданов:
Гробът на патриарх Евтимий - Национална светиня, Издателство на Отечествения Фронт, София 1987.
Понеже не желая да отварям тук нова тема и нова дискусия, на която неизменно ще се появят и щатните опоненти, за да доказват истинността на "археологическите проучвания", както и несъмнената научност и безпогрешност на сътрудниците на Института по археология при БАН, като се позовават на експертизи и доказателства, ще сумирам само в няколко изречения доказателствата pro и contra. При разкопки в преддверието на Съборната църква в Бачковския манастир са открити скелети от погребения и един надпис върху оловна плоча, съобщаващ, че гробът бил на патр. Евтимий. При многобройните дискусии за гроба и за надписа се установява, че гробът е вторичен, т.е. пренесен от друго място, което не може да се установи със сигурност дали е било в старата съборна църква, заменена в 1604 г. от по-новата сграда, или се е намирало на друго място пред църквата или в пространството, заето по-късно от новата сграда и поради това смъртните останки трябвало да бъдат пренесени. Известно е, че малко преди строежа на новата съборна църква, Бачковския манастир от ставропигиален преминава под юриспруденцията на Цариградската патриаршия и монасите-българи се заменят с гърци. При това положение очевидно за Цариградската патриаршия не е било желателно да се запази споменът за последния български патриарх и след преместването на гроба той остава без надпис. Повечето от дискутиращите - освен представителите на АИ при БАН - възприеха обяснението, че оловната плочка с надписа е поставена от неизвестен български монах с цел да се запази името на погребания патриарх.За да се обори тази "ненаучна" теза бяха направени цяла поредица експертизи върху оловената плочка и върху скелета. Изследването на скелета беше поверено на същия прословут д-р Боев, който преди това беше дал две противоречиви експертизи за скелета от погребението в Могиланската могила във Враца, в които веднаж се твърди, че е на млада девойка, а после - че е на млад мъж. Твърдеше се, че д-р Боев бил направил експертиза и на открития при разкопките в църквата "Св. Петка Самарджийска" скелет, за която експертиза по време на дискусията за гроба на Васил Левски, въз основа на противоречивите сведения, дадени от същия експарт, скелетът беше определен веднаж като женски, друг път като мъжки, възрастта му (въз основа на липсващия череп!) бе определена като "около 60", "над 50", "около 50" години, а накрая беше установено че "експертът" никога не е виждал "проучения от него скелет - всички противоречиви сведения на д-р П. Боев са цитирани на с. 232-238 в издадени в 1988 г. от БАН голям том, съдържащ резултатите от дискусията за гроба на Васил Левски от 1986 година и много други материали, свързане с тази дискусия. Споменавам това тук, понеже тези показания показват ясно по какъв начин се подкрепят манипулациите на археолозите от АИ при БАН, и то не само при тези три гъй важни за нашата история случаи, но и при идентифицирането на "прабългарските" некрополи от Равна, Плиска/Преслав и навсякъде другаде.
Студията на Иван Богданов представя изчерпателно, компетентно и добросъвестно всички перипетии по този спор и считам за излишно да се открива нова дискусия и по този въпрос.
По този въпрос и по-точно за манпулациите на археолозите има също много литература и накрая една книга от Иван Богданов:
Гробът на патриарх Евтимий - Национална светиня, Издателство на Отечествения Фронт, София 1987.
Понеже не желая да отварям тук нова тема и нова дискусия, на която неизменно ще се появят и щатните опоненти, за да доказват истинността на "археологическите проучвания", както и несъмнената научност и безпогрешност на сътрудниците на Института по археология при БАН, като се позовават на експертизи и доказателства, ще сумирам само в няколко изречения доказателствата pro и contra. При разкопки в преддверието на Съборната църква в Бачковския манастир са открити скелети от погребения и един надпис върху оловна плоча, съобщаващ, че гробът бил на патр. Евтимий. При многобройните дискусии за гроба и за надписа се установява, че гробът е вторичен, т.е. пренесен от друго място, което не може да се установи със сигурност дали е било в старата съборна църква, заменена в 1604 г. от по-новата сграда, или се е намирало на друго място пред църквата или в пространството, заето по-късно от новата сграда и поради това смъртните останки трябвало да бъдат пренесени. Известно е, че малко преди строежа на новата съборна църква, Бачковския манастир от ставропигиален преминава под юриспруденцията на Цариградската патриаршия и монасите-българи се заменят с гърци. При това положение очевидно за Цариградската патриаршия не е било желателно да се запази споменът за последния български патриарх и след преместването на гроба той остава без надпис. Повечето от дискутиращите - освен представителите на АИ при БАН - възприеха обяснението, че оловната плочка с надписа е поставена от неизвестен български монах с цел да се запази името на погребания патриарх.За да се обори тази "ненаучна" теза бяха направени цяла поредица експертизи върху оловената плочка и върху скелета. Изследването на скелета беше поверено на същия прословут д-р Боев, който преди това беше дал две противоречиви експертизи за скелета от погребението в Могиланската могила във Враца, в които веднаж се твърди, че е на млада девойка, а после - че е на млад мъж. Твърдеше се, че д-р Боев бил направил експертиза и на открития при разкопките в църквата "Св. Петка Самарджийска" скелет, за която експертиза по време на дискусията за гроба на Васил Левски, въз основа на противоречивите сведения, дадени от същия експарт, скелетът беше определен веднаж като женски, друг път като мъжки, възрастта му (въз основа на липсващия череп!) бе определена като "около 60", "над 50", "около 50" години, а накрая беше установено че "експертът" никога не е виждал "проучения от него скелет - всички противоречиви сведения на д-р П. Боев са цитирани на с. 232-238 в издадени в 1988 г. от БАН голям том, съдържащ резултатите от дискусията за гроба на Васил Левски от 1986 година и много други материали, свързане с тази дискусия. Споменавам това тук, понеже тези показания показват ясно по какъв начин се подкрепят манипулациите на археолозите от АИ при БАН, и то не само при тези три гъй важни за нашата история случаи, но и при идентифицирането на "прабългарските" некрополи от Равна, Плиска/Преслав и навсякъде другаде.
Студията на Иван Богданов представя изчерпателно, компетентно и добросъвестно всички перипетии по този спор и считам за излишно да се открива нова дискусия и по този въпрос.
-
иво
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Здравейте професоре. 
Да си призная много малко материали бях чел във връзка с погребението на Апостола на Свободата Левски. Затова много ви благодаря за безценната информация, защото картината на лъжата и долната безскрупулна манипулация лъсна като голо шкембе на слънце. 
След прочитането на вашите материали дълго мислих и не мога да си обясня следното – Бучински пише, че лично е разкопал пръста около краката на Левски и е намерил телени копчета. Когато е работел тогава над него са били архитекта С.Бобчев, Ст.Михайлов и Г.Джингов. Той им подава телените копчета и после след време те изчезват. Чудя се кой може да е откраднал копчетата?
загадка за Шерлок Холмс..........
Архитекта С.Бобчев дето е направил скицата на Левски пише в своя дневник че до скелета са намерени телени копчета. От написаното от вас за Бобчев стигам до заключението, че той е сериозен учен и едва ли се е занимавал с кокошкарски истории като кражба на телени копчета. Тогава кой ги е откраднал?
Остават двама –археолога Г.Джингов и шефа му проф. Стамен Михайлов.
Зачетох се във вашите материали и открих друго интересно. В телевизионното предаване по Първа програма на Българската телевизия, излъчено на 16 юли 1980 г. от 21,35 до 22,30 часа самия Бучински казва:
„В този ден аз чистех стенописите горе, а работниците работеха в самия трап, в църквата, в олтара. И един работник удари черепа. Той беше най-отгоре, най-високо, удари черепа. Видях, че са унищожили една част от него, в лицето. Слезнах долу и почнах и аз да помагам и намерих из него копчета мъжко и женско, така наречени телени от XIX век, което показва, че скелетът е от XIXв., а не е античен.“
В този момент го прекъсва проф. Ст.Михайлов като рязко сменя посоката на разговор като се хваща за думите на Бучински за ударения череп........ и нито дума за копчетата. Странно
Май гузен негонен бяга професоре...........
А по нататък прочетох най-важното в тв диспута. Самия археолог Г.Джингов казва:
„Първо, копчета на мен не са предавани и не бих могъл да кажа как са изглеждали копчетата, за които Бучински говори. Не съм ги видял, за да ви отговоря, трябваше да съм ги видял тези копчета.“
Щом като археолога Джингов не е взел копчетата остава да ги е взел неговия шеф проф. Стамен Михайлов.
Значи той е крадеца. Проста работа....... като две и две.
Копчетата ги оправихме..... ама аз искам да разбера нещо повече за изчезването на скелета на Левски. Можете ли да кажете нещо по този важен въпрос професоре?
Да си призная много малко материали бях чел във връзка с погребението на Апостола на Свободата Левски. Затова много ви благодаря за безценната информация, защото картината на лъжата и долната безскрупулна манипулация лъсна като голо шкембе на слънце. След прочитането на вашите материали дълго мислих и не мога да си обясня следното – Бучински пише, че лично е разкопал пръста около краката на Левски и е намерил телени копчета. Когато е работел тогава над него са били архитекта С.Бобчев, Ст.Михайлов и Г.Джингов. Той им подава телените копчета и после след време те изчезват. Чудя се кой може да е откраднал копчетата?
загадка за Шерлок Холмс.......... Архитекта С.Бобчев дето е направил скицата на Левски пише в своя дневник че до скелета са намерени телени копчета. От написаното от вас за Бобчев стигам до заключението, че той е сериозен учен и едва ли се е занимавал с кокошкарски истории като кражба на телени копчета. Тогава кой ги е откраднал?
Остават двама –археолога Г.Джингов и шефа му проф. Стамен Михайлов.
Зачетох се във вашите материали и открих друго интересно. В телевизионното предаване по Първа програма на Българската телевизия, излъчено на 16 юли 1980 г. от 21,35 до 22,30 часа самия Бучински казва:
„В този ден аз чистех стенописите горе, а работниците работеха в самия трап, в църквата, в олтара. И един работник удари черепа. Той беше най-отгоре, най-високо, удари черепа. Видях, че са унищожили една част от него, в лицето. Слезнах долу и почнах и аз да помагам и намерих из него копчета мъжко и женско, така наречени телени от XIX век, което показва, че скелетът е от XIXв., а не е античен.“
В този момент го прекъсва проф. Ст.Михайлов като рязко сменя посоката на разговор като се хваща за думите на Бучински за ударения череп........ и нито дума за копчетата. Странно
Май гузен негонен бяга професоре...........
А по нататък прочетох най-важното в тв диспута. Самия археолог Г.Джингов казва:
„Първо, копчета на мен не са предавани и не бих могъл да кажа как са изглеждали копчетата, за които Бучински говори. Не съм ги видял, за да ви отговоря, трябваше да съм ги видял тези копчета.“
Щом като археолога Джингов не е взел копчетата остава да ги е взел неговия шеф проф. Стамен Михайлов.
Значи той е крадеца. Проста работа....... като две и две.
Копчетата ги оправихме..... ама аз искам да разбера нещо повече за изчезването на скелета на Левски. Можете ли да кажете нещо по този важен въпрос професоре?
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Археолозите никога няма да признаят своята немърливост, също и техните началници, защото цялата им кариера отива на кино. Костите на Левски са захвърлени някъде в някое мазе омешани с други находки, както много артефакти и в последствие са изхвърлени. За телените копчета никога няма да си спомнят, защото котка на гърба си не пада. Все едно да признаят официално, че траките не са изчезнали, че славяните са измислени през 16 век, че такова нещо като църковно-славянски език не съществува, както и славянска азбука. Тези хора никога няма да признаят грешките си, защото трябва да зачеркнат живота си.
Ако те все пак признаят истината, то целият български народ ще се изправи срещу тях и те знаят това.
Защото става дума за Левски ...
Ако те все пак признаят истината, то целият български народ ще се изправи срещу тях и те знаят това.
Защото става дума за Левски ...
-
Tschilingirov
- Мнения: 13
- Регистриран: 16 яну 2010, 13:55
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Едно пояснение за men:
Когато преди десетина дни написах няколко постинга във ФБ във връзка с гроба на Васил Левски, повод за това беше публикуваният там от Милен Радев текст по този въпрос от форума на Зиези. В него бяха цитирани няколко сведения за гроба и изобщо за дискусиите по него, без да да бъде спомената голямата дискусия по този въпрос, проведена през февруари 1986 година, стенограмите от която две години по-късно бяха публикувани в един голям сборник, издаден от БАН и съдържащ, освен тези стенограми (800 машинописни страници), също и много други материали по този въпрос, включително стенограмите от проведеното през 1985 година в Археологическия институт при БАН обсъждане на една книга на същата тема от Николай Хайтов. По време на дискусията през 1986 година бяха представмени от някои участващи в дискусията много нови материали, включително спомени от съвременници на извършените през 1957 година разкопки в църквата, но също техни чертежи и фотоснимки, които поставяха под въпрос установените твърдения от провелите разкопките археолози, публикувани през 1960 година. В излязлата през 1985 година книга на Николай Хайтов със заглавие "Последните мигове и гробът на Васил Левски" се оспорваха резултатите от изследванията на проф. Стамен Михайлов, публикувани в споменатата негова статия. За изясняването на много от останалите дотогава неизяснени въпроси беше проведена една година по-късно споменатата по-горе дискусия в БАН под председателството на зам. предс. на БАН акад. Николай Тодоров. Тази дискусия нямаше според думите на акад. Тодоров да реши окончателно въпроса - не на последно място и поради това, че още по време на разкопките през 1957 година, малко след откриването на скелета, погребан в олтара на църквата, този скелет изчезва, както изчезва и по-голямата част от направените по време на разкопките документални фотоснимки. По време на дискусията бяха открити в архива на НАМ обаче още голям брой фотоснимки, представящи резултатите от разкопките в съвсем различна светлина, а беше установено въз основа на инвентарната книга, че много голям брой негативи от направените по време на разкопките фотоснимки са били взети от архива и се намират - също както и скелетът - в неизвестност. Други снимки пък бяха допълнително копирани и манипулирани съзнателно по такъв начин, че да подкрепят установената преди това теза, че скелетът не е имал нищо общо с Васил Левски и датира от погребение, извършено много столетия по-рано. Въз основа на наличните фотоснимки беше извършена експертиза в Научния институт за криминалистика и криминалогия при МВР, която беше представена след приключването на дискусията, но приложена към издадения от БН сборник и поради това по нея не беше разисквано. По такъв начин оживената дискусия не завърши с окончателно становище във връзка с идентификация на открития при разкопките скелет, като разискването по въпроса за гроба трябваше да продължат по-късно в научния печат. Политическите промени през 1989 година отклонха интереса на изследователите и обществеността от въпроса за гроба и като се изключи една книга от Николай Хайтов, излязла през 2002 година, темата повече не беше обсъждана в научната преса.
По такъв начин на съвременния изследовател се налага сам да се запознае обстойно с материалите от дискусията, както и с наличните документи, вкл. фотоснимките, колкото непълни и да са те и колкото противоречиви да са изказванията на участниците в дискусията. И тук не е достатъчно повтарянето твърденията на застъпващите едни или други становища, а тези становища да бъдат разгледани критично и сравнени с доказателствата на една или друга страна, участваща в дискусията. Ще повторя още веднаж, че публикуваните в изданието на БАН материали съдържат над 400 страници текст на две колони голям формат, заедно с няколко десетки чертежи и фотоснимки, както и саморъчно написани и подписани декларации на служебни и частни лица, често с напълно противноположно съдържание. За да дам възможност на читателите да вземат становище по тези оспорвани въпроси, приложих към моите постинги сканирани части от текста на книгата и илюстрациите, които смятам още да допълня - за съжаление книгата е отдавна изчерпана (или унищожена?!) и при започването на работата ми по текста установих, че в интернет се предлага само един екземпляр от тази книга на цена 50 лв., а от книгата на Хайтов от 2002 година в интернетните книжарници не се предлага нито един екземпляр. В момента ми липсва времето да сканирам цялата книга, но в следващите седмици ще се постарая да приложа към моите постинги в този форум поне най-важните части от текста.
Когато преди десетина дни написах няколко постинга във ФБ във връзка с гроба на Васил Левски, повод за това беше публикуваният там от Милен Радев текст по този въпрос от форума на Зиези. В него бяха цитирани няколко сведения за гроба и изобщо за дискусиите по него, без да да бъде спомената голямата дискусия по този въпрос, проведена през февруари 1986 година, стенограмите от която две години по-късно бяха публикувани в един голям сборник, издаден от БАН и съдържащ, освен тези стенограми (800 машинописни страници), също и много други материали по този въпрос, включително стенограмите от проведеното през 1985 година в Археологическия институт при БАН обсъждане на една книга на същата тема от Николай Хайтов. По време на дискусията през 1986 година бяха представмени от някои участващи в дискусията много нови материали, включително спомени от съвременници на извършените през 1957 година разкопки в църквата, но също техни чертежи и фотоснимки, които поставяха под въпрос установените твърдения от провелите разкопките археолози, публикувани през 1960 година. В излязлата през 1985 година книга на Николай Хайтов със заглавие "Последните мигове и гробът на Васил Левски" се оспорваха резултатите от изследванията на проф. Стамен Михайлов, публикувани в споменатата негова статия. За изясняването на много от останалите дотогава неизяснени въпроси беше проведена една година по-късно споменатата по-горе дискусия в БАН под председателството на зам. предс. на БАН акад. Николай Тодоров. Тази дискусия нямаше според думите на акад. Тодоров да реши окончателно въпроса - не на последно място и поради това, че още по време на разкопките през 1957 година, малко след откриването на скелета, погребан в олтара на църквата, този скелет изчезва, както изчезва и по-голямата част от направените по време на разкопките документални фотоснимки. По време на дискусията бяха открити в архива на НАМ обаче още голям брой фотоснимки, представящи резултатите от разкопките в съвсем различна светлина, а беше установено въз основа на инвентарната книга, че много голям брой негативи от направените по време на разкопките фотоснимки са били взети от архива и се намират - също както и скелетът - в неизвестност. Други снимки пък бяха допълнително копирани и манипулирани съзнателно по такъв начин, че да подкрепят установената преди това теза, че скелетът не е имал нищо общо с Васил Левски и датира от погребение, извършено много столетия по-рано. Въз основа на наличните фотоснимки беше извършена експертиза в Научния институт за криминалистика и криминалогия при МВР, която беше представена след приключването на дискусията, но приложена към издадения от БН сборник и поради това по нея не беше разисквано. По такъв начин оживената дискусия не завърши с окончателно становище във връзка с идентификация на открития при разкопките скелет, като разискването по въпроса за гроба трябваше да продължат по-късно в научния печат. Политическите промени през 1989 година отклонха интереса на изследователите и обществеността от въпроса за гроба и като се изключи една книга от Николай Хайтов, излязла през 2002 година, темата повече не беше обсъждана в научната преса.
По такъв начин на съвременния изследовател се налага сам да се запознае обстойно с материалите от дискусията, както и с наличните документи, вкл. фотоснимките, колкото непълни и да са те и колкото противоречиви да са изказванията на участниците в дискусията. И тук не е достатъчно повтарянето твърденията на застъпващите едни или други становища, а тези становища да бъдат разгледани критично и сравнени с доказателствата на една или друга страна, участваща в дискусията. Ще повторя още веднаж, че публикуваните в изданието на БАН материали съдържат над 400 страници текст на две колони голям формат, заедно с няколко десетки чертежи и фотоснимки, както и саморъчно написани и подписани декларации на служебни и частни лица, често с напълно противноположно съдържание. За да дам възможност на читателите да вземат становище по тези оспорвани въпроси, приложих към моите постинги сканирани части от текста на книгата и илюстрациите, които смятам още да допълня - за съжаление книгата е отдавна изчерпана (или унищожена?!) и при започването на работата ми по текста установих, че в интернет се предлага само един екземпляр от тази книга на цена 50 лв., а от книгата на Хайтов от 2002 година в интернетните книжарници не се предлага нито един екземпляр. В момента ми липсва времето да сканирам цялата книга, но в следващите седмици ще се постарая да приложа към моите постинги в този форум поне най-важните части от текста.
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Проф. Чилингиров благодаря за отговора!
Още през 1985 година си купих и прочетох първата книга на Николай Хайтов за гроба на Левски и останах потресен от арогантното поведение за непогрешимост на нашите археолози. Снимките и скелета не могат да изчезнат току така, човек от улицата не може за влезе в складовете и архивите нали...
Къде е въпросния скелет от църквата Св.Петка? Кои са отговорни за това?
Задавам въпроси и знам, че никой няма да отговори...
Още през 1985 година си купих и прочетох първата книга на Николай Хайтов за гроба на Левски и останах потресен от арогантното поведение за непогрешимост на нашите археолози. Снимките и скелета не могат да изчезнат току така, човек от улицата не може за влезе в складовете и архивите нали...
Къде е въпросния скелет от църквата Св.Петка? Кои са отговорни за това?
Задавам въпроси и знам, че никой няма да отговори...
Re: Васил Левски – лъжи и истини
Здравейте. Асен Чилингиров ми прати линк към рецензия на Мария Узунова, която е свързана с въпросите за Васил Левски.
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9003§ion=11&cur=
ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
„През февруари 2013 г. излезе от печат книгата на творческия тандем Димитър Овчаров и Петър Вълев, озаглавена „Науката срещу агресивното невежество. Погребан ли е Апостола на Свободата в черквата Св. Петка Самарджийска?” А посвещението й е свързано със 140 годишнината от обесването на Апостола. Много или малко са 140 години? В английската история се счита, че за сигурни анализи може да се говори едва, когато от дадено събитие са отминали повече от 100 години. Редно е следователно и в нашата историография да може да се осветляват прецизно отделни въпроси.
Запознатите със споровете около гроба на Левски знаят, че темата не е нито нова, нито реално е затихвала. Прави чест на авторите, че добросъвестно припомнят етапите, довели до зараждането на полемиката за препогребването на Левски. Обърнато е внимание на странната празнина в изследванията през първите близо тридесет години след смъртта на Левски. Дали, както смята проф. Овчаров, българското общество, окрилено от дългоочакваната свобода забравя да се занимае сериозно с трагичната гибел на най-искрения й радетел? Този първи период в проучването на проблема Димитър Овчаров нарича условно „предисторичен”. Наистина, част от тезите, повдигнати в книгата, са нелицеприятни, но те защитават статута на историята като обективна, научна дисциплина, пред която емоциите нямат сила, нито пък са мотив. Цитирано е важно сведение на Захари Стоянов, във връзка с честването на княжеския празник на 18 май 1886 г., когато от черквата „Св. Крал” софийското множество се отправило с музика към гроба на Левски, където се държали речи. Очевидно, мястото е било добре познато на столичани, при това на немалко от тях. Едва през 1937 г., близо 40 години след писанията на З. Стоянов, във в. „Мир” излиза публикация на Никола Станчев със спомени на възрастната Мария поп Павлова, която споделя какво научила от съпруга си във връзка с погребването на Левски :”Тялото на дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната черква „Св. Параскева” на ул. „Мария Луиза” и погребано в олтара на същата черква”. Твърдение, което многократно и превратно ще се използва от застъпниците на теорията за локализиране гроба на Апостола в черквата „Св .Петка Самарджийска”.
Началото на същинската полемика около гроба на Левски е поставена през 1956 г. с разкопките, проведени от Археологическия институт на БАН в еднокорабната черква „Св. Петка Самарджийска”, произхождаща от края на ХІV-ХV в. Тя, както е известно, е изградена върху по-ранен античен градеж, най-вероятно от ранновизантийския период. В олтара и под зидовете й са открити три гроба и отделни човешки кости.
За жалост, проведените от специалисти-археолози разкопки на църквата през 50-те г. на ХХ в., под ръководството на проф. Стамен Михайлов, не са документирани съвсем прецизно и впоследствие неточности при описанията на обектите и структурите дават възможност на автори като Н. Хайтов, да изопачават фактите. Това е откроено като сериозен проблем от съставителите на настоящата книга – Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев, всеки от които е автор на отделна част в изложението. Първата част, проследяваща етапите в спора, с исторически и археологически аргументи, е дело на професор Димитър Овчаров, а инженер Петър Вълев е автор на втора част, акцентираща на антропологически и технически данни, свързани с изследването на костния материал и начина на извършване на самото погребение в олтара на църквата. Студиите са ясно разграничени, а твърденията са съпътствани със съответните графични изображения, снимки и пълна фотодокументация на разкопките.
Периодът от 1956 г. до 1985 г. е наречен с немалко хумор в книгата „медиен период”, сега въпросът придобива публичност, правят се анкети, издават се статии, сборници. Инициативата идва от един от разкопвачите на църквата - професорът в Богословската академия Христо Гяуров, убеден, че именно в тази църква е погребан Левски, положен в гроб № 95. Той се основава най-вече на твърденията във вече забравената статия от в. „Мир” от 1937 г. Въпреки несъгласието на ръководителя на разкопките с това твърдение, е потърсен експертен съвет - от антрополога Петър Боев. Той категорично отрича подобна възможност – анализът на костите показва недвусмислено, че скелетът е на мъж, но на възраст ... 50-60 години. Важен пропуск на ръководителя на разкопките Стамен Михайлов, откроен от проф. Д. Овчаров е, че, за жалост, още тогава не е съставен протокол с твърденията на антрополога, нито са запазени старателно костите от това погребение за следващи изследвания. Сред опитите за отстояване на нелепата теза е последвалата анкетата на Х. Гяуров, когато са разпитвани „свидетели” – хора, често над стогодишни, чийто показания за преразказани им събития, са доста неточни и хаотични. Резултат от анкетата е публикация в сп. „Духовна култура” през 1959 г., а през 70-те години тезата е подета от друг разкопвач на черквата – архитектът С. Бобчев и изложена в сп. „София” от 1979 г. В детайлна статия съавторите С. Бобчев и Едуард Балтаджиян, наред с останалите си твърдения, признават нещо много съществено - че основите на църквата минават над стъпалата на скелета, тоест той е по-ранен от строежа й!
Следващият, ключов период в полемиката, е наречен не без чувство за хумор: „Първи Хайтовски период в полемиката”. Началото му е поставено с излязлата през 1985 г. книга на писателя: „Последните мигове и гробът на Васил Левски”. Тук Димитър Овчаров откроява три основни аспекти в спора - канонични, исторически и археологически. Сериозен аргумент от канонично естество е самото място на търсене на гроба – в олтара на църквата, място, запазено за божеството и за посветените му ритуали. Следователно, според версията на Н. Хайтов е бил нарушен канонът, при това именно от свещенослужители! Друга критика към твърденията е използването на отдалечени във времето спомени, повечето преразказани. Сред най-важните са спомените на споменатата съпруга на Илия Джагаров – 82-годишната баба Мария поп Павлова и на дъщеря й Анастасия, които освен всичко друго взаимно си противоречат. Те обаче са записани близо 60 години след гибелта на Апостола, и наподобяват повече съвременен екшън. Според Анастасия Харитонова трупът на Левски, след като бил свален от въжето, бил носен от Христо Хамбарков, който светел с фенер по ул. „Московска”. В черквата „Св. Петка Самарджийска” ги чакал свещеник Кръстю Стоилов, изкопали гроб в олтара, но изкъртили дупка в основата на абсидата, за да се сместят краката му и попът извършил опело. Породени от несъмнено родолюбивото желание да се даде отговор на въпроса за гроба на Левски, късните свидетелства са очевидно твърде спорни.
Като тяхна контратеза, проф. Д. Овчаров привежда статията на археолога Иван Сотиров от 1987 г., публикувана в сп. Музеи и паметници на културата, 2, 1987 г. Анализирайки всички известни архиви – турски и български, той заключава, че повечето очевидци споменават „Старата Света Петка”, намираща се днес на ул. „Калоян” в столицата, а не „Св. Петка Самарджийска”. Важен детайл, че гробът може да се търси именно в „Старата Света Петка” според Иван Сотиров е и фактът, че с нея са свързани лицата, участвали в ритуала по препогребването – поп Кръстю Стоилов и клисарят Христо Хамбарков. Тези доводи обаче се оказват недостатъчни за перото на Николай Хайтов, заел се с жар да докаже, независимо от средствата, че гробът на Левски трябва да се търси в „Света Петка Самарджийска”. С нескрита тъга проф. Димитър Овчаров проследява своеобразната Троянска битка на упорстващият в твърденията си писател с историците, чиито становища той не приема докрай. Посочени са гневните му реакции във връзка с публикациите на някои от най-видните историци и археолози – проф. Ст. Михайлов, проф. Николай Генчев и Димитър Косев. Нещо повече - през 1987 г. под прицела му минава цялата историческа гилдия. В статията си „Историята, историците и „критиците” на българския народ”, Николай Хайтов не пощадява и светила на науката, като проф. Унджиев, Христо Христов, които с критиките си обиждали българския народ, че не се интересувал достатъчно от съдбата на Левски.
И тук проф. Овчаров изтъква едно от най-големите залитания на писателя – да се подменят понятията на историята. Защото фактите са неоспорими – индиферентност към делото на Апостола има, при това не само приживе, но и години след смъртта му. И е права журналистката Велислава Дърева, характеризирала с нескрит сарказъм Николай Хайтов, заявявайки, че е узурпирал дискусията за гроба на Левски и я е превърнал в свой монолог. При това възползвайки се от инак талантливото си писателско перо. Защото Н. Хайтов не само търси, но и предпоставя обществена подкрепа за каузата си. Още преди да излезе като книга през 1985 г, текстът му за гроба на Левски е публикуван в цели 15 броя на тогавашния литературен монополист „Литературен фронт”. Случайност или преднамереност – нека читателите съдят сами. А след две години – през 1987 г. книгата претърпява второ и допълнено издание
В следваща част проф. Д. Овчаров разкрива археологическите аспекти на необосноваността на тезата. През 1985 г. Научният съвет на Археологическият институт - БАН излиза с 29 страничен доклад, който критично проследява всички становища на базата на археологическите данни. В книгата не са премълчани и някои нелицеприятни страни в научния спор. Защото именно тогавашният -зам. председател на БАН Никола Тодоров инициира през февруари 1986 г. дискусия по въпроса за гроба на Левски – силно манипулативна, с участието на множество неспециалисти – художник, лекар и технически лица, а материалите от нея са публикувани през 1988 г. в Сборник. Стига се и до тъжния факт – решение за поставяне на мемориален надпис в черквата, който да гласи: „Според редица данни тук през 1873 година е бил погребан Апостола на Свободата Васил Левски”. За чест на историческата гилдия обаче сега протестът е повсеместен – още на 30. 12 1986 г. директорът на АИМ акад. Димитър Ангелов отправя писмо с протест срещу изводите в подготвяния сборник. Двадесет български историци пишат протестно писмо до Тодор Живков – акад. Димитър Косев, акад. Димитър Ангелов, акад. Христо Христов, проф. Николай Генчев, проф. Огняна Маждракова, проф. Вера Мутафчиева, проф. Димигър Овчаров и др. С това се спира и решението на президиума на БАН да постави замисляния мемориален знак...
Няма да се спирам детайлно на следващият етап в дискусията, наречен „Постхайтовски” (след 2002 г. и досега), той е добре познат на читателите и обхваща редица белетристични творби, дело на литератори, опитващи с родолюбив патос, но без аргументи да подемат познатата тема. Ще проследя втората част на книгата – частта, дело на инж. Петър Вълев, която допълва и разяснява от техническа гледна точка предходната. Синтезирано и достъпно са представени диспропорциите в тезата за препогребването на Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска”. Най-ключовият въпрос в тази част е хронологията - тоест кое е първично - погребенията или построяването на църквата, имало ли е древен некропол на мястото, който да е по-стар от самата постройка. Още в процеса на разкопките от 1956 г. ръководителят им изразява в статия становището, че тук е имало многопластов некропол. Теренът е бил укрепван с пилоти, тъй като е бил слаб и ронлив - прийом, наследен от Античността. Състоянието е отразено коректно в скиците на арх. С. Бобчев.
Петър Вълев се спира и на медийните фалшификации по темата. Така например, в излъчвания през 1980 г. филм, озаглавен „Легенда за Левски” скулпторът Димитър Бучински твърди, че по време на разкопките при скелет № 95 се открили телени копчета, следователно произхожда от ХІХ в. Друг важен участник в разкопките – Г. Джингов, който е водел стриктен дневник на разкопките, отрича категорично подобен факт. Във втора част на книгата са разкрити и някои недобросъвестни изопачавания на фотодокументацията от писателя Н. Хайтов, използвал архива и Дневника на разкопките от 1956 г. в своите публикации. Анализирани и оборени са ключови моменти в тезите му: относно „нишата” в абсидния зид, изобразена и в скиците на арх. Бобчев; относно дупките от колове (т. нар. пилоти); състоянието на олтарния камък. Резюмирайки данните, П. Вълев стига до следните важни изводи: метричните данни в Дневника на разкопките потвърждават факта, че скелет № 95 се е намирал под нивото на стъпката на олтарния камък; под него е бил и друг скелет - № 79. Същевременно, под мергел-блока са разкрити кости от още едно погребение. Особено важен детайл е, че бедрените кости на скелет 95 са успоредни - ясен признак за свободно трупополагане, а не за наместване в гроб. Наблизо не се откриват признаци от груба строителна работа, тоест следи от прокопаване на тунел, за да се вместят долните крайници. Възрастта на скелет № 95 е доста напреднала – 60-69 години, костите са много изтънели, а шуплестото вещество в тях е силно намаляло. Вероятно ръстът му е бил около 160 см, значително по-нисък от този на Левски. Сумирани, тези резултати категорично потвърждават невъзможността погребението да е на Апостола.
Вместо заключение авторите са приложили любопитен съпроводителен материал – преписката със Софийския общински съвет във връзка с надписа на фасадата на „Св. Петка Самарджийска”, претърпял множество промени и метаморфози – от поставянето на първата плоча през 1986 г. до последната му абсурдна редакция от 18. 02. 2012 г., когато отново е изписано, че „в олтара на църквата според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на Свободата”. Видяхме че научни данни за подобен ритуал обаче напълно липсват...
Със задълбочените си анализи, книгата на проф. Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев е сериозен научен анализ на всички известни факти, изчистени от обектива на медийния интерес и дебатите между различните научни и творчески общности. Графичното оформление е на високо ниво, а самата корица, на която е изобразена обърната наопаки фасада на църквата „Св. Петка Самарджийска” е като предупредителен знак, указващ колко често в желанието си да намерим желаното, пристъпваме историческите закономерности. И дано този знак наистина въздейства и възпира!“
Мария УЗУНОВА
------------------------------------------------
В отговор на написаното от авторката проф. Чилингиров ми писа:
„Ще разберете от рецензията, че главният виновник (заедно с проф. Стамен Михайлов и арх. Стефан Бояджиев) има наглостта отново да повдигне въпроса за гроба на Васил Левски - все едно, че не е имало никаква дискусия, проведена на най-високо академично ниво през 1988 година. Тази дискусия беше публикувана от БАН в пълен текст с изложение и на становищата на различните участници. 25 години след дискусията и публикацията на материалите тази публикация представлява вече библиографска рядкост и не е известна на огромната част от българската общественост днес - както не е известно и на непознатата за мене рецензентка.
В публикацията на БАН бяха включени резултатите от изследванията на експерти при НИКК-ДНМ - най-авторитетния институт за изследвания по въпроси на съдебната медицина, бяха направени също изследвания на подправените от българските "учени" фотоснимки. Всички тези протоколи потвърждават извършената манипулация от ръководни служебни лица в Инст. да археология при БАН - начело с тогавашния директор на музея и партийния секретар, Никола Овчаров, който е автор на новата книга.
Забавянето на материалите, които ми бяха нужни преди 2 години, когато исках да напиша книга по този въпрос, ме принуди да се откажа от това си намерение. По-нататъшният ход на събитията правеше до голяма степен излишно моето участие - публикуването на досиетата на секретните сътрудници на ДС и МВР при БАН и в ръководството на БПЦ, които потвърдиха моето становище, че акцията срещу Васил Левски е била санкционирана от най-високо ниво в българското правителство, под указанията на началствата в СССР. Ако и това поредно престъпление към нашия народ и неговата история да представлява нищожна част от поредицата престъпления, извършени и извършвани до ден днешен, четвърт век след мнимото падане на тогавашния режим, аз не мога да се въздържа и да не си кажа мнението по този въпрос.
В частния случай с Васил Левски считам за излишно да се намесвам, или да споря с мними учени, но активни и влиятелни все още при заблуждаването на българската общественост. В частния случай с така наречената дискусия за гроба на Васил Левски смятам за излишно да повтарям неща, които станаха известни на най-широки кръгове от българската общественост. Ще ви моля обаче да публикувате по някакъв начин - дали във вашия форум или в пресата, на мене ми е безразлично - главните доказателства, потвърждаващи манипулациите на служителите при Арх. инст-т, които са сканирани от официалното издание за разискванията през 1980-те години. В това число факсимилето от протокола на комисията от експерти при НИКК-ДНМ и заключението на зам. предс. на БАН акад. Николай Тодоров.
Справката, която ми беше направена от мои познати, установи, че заснетият филм на БТВ, с изказвания на някои от живите по онова време участници в събитията, излъчен по време на дискусията, е запазен и може да бъде отново излъчен по телевизията - разбира се, ако съществува желание у ръководните лица, което ми се струва твърде съмнително.“
---------------------------------------------
В следващите постове ще представя три откъса /изпратени от Чилингиров до мен/ от академичното издание за дискусията по гроба на Васил Левски. Това са археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св. Петка Самарджийска". Документи и становища. Съставител акад. Николай Тодоров. София 1988. Издателство на БАН
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9003§ion=11&cur=
ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА ОСВЕТЛЯВАНЕ НА ФАКТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
„През февруари 2013 г. излезе от печат книгата на творческия тандем Димитър Овчаров и Петър Вълев, озаглавена „Науката срещу агресивното невежество. Погребан ли е Апостола на Свободата в черквата Св. Петка Самарджийска?” А посвещението й е свързано със 140 годишнината от обесването на Апостола. Много или малко са 140 години? В английската история се счита, че за сигурни анализи може да се говори едва, когато от дадено събитие са отминали повече от 100 години. Редно е следователно и в нашата историография да може да се осветляват прецизно отделни въпроси.
Запознатите със споровете около гроба на Левски знаят, че темата не е нито нова, нито реално е затихвала. Прави чест на авторите, че добросъвестно припомнят етапите, довели до зараждането на полемиката за препогребването на Левски. Обърнато е внимание на странната празнина в изследванията през първите близо тридесет години след смъртта на Левски. Дали, както смята проф. Овчаров, българското общество, окрилено от дългоочакваната свобода забравя да се занимае сериозно с трагичната гибел на най-искрения й радетел? Този първи период в проучването на проблема Димитър Овчаров нарича условно „предисторичен”. Наистина, част от тезите, повдигнати в книгата, са нелицеприятни, но те защитават статута на историята като обективна, научна дисциплина, пред която емоциите нямат сила, нито пък са мотив. Цитирано е важно сведение на Захари Стоянов, във връзка с честването на княжеския празник на 18 май 1886 г., когато от черквата „Св. Крал” софийското множество се отправило с музика към гроба на Левски, където се държали речи. Очевидно, мястото е било добре познато на столичани, при това на немалко от тях. Едва през 1937 г., близо 40 години след писанията на З. Стоянов, във в. „Мир” излиза публикация на Никола Станчев със спомени на възрастната Мария поп Павлова, която споделя какво научила от съпруга си във връзка с погребването на Левски :”Тялото на дякона Левски е откопано от тогавашния клисар при днешната черква „Св. Параскева” на ул. „Мария Луиза” и погребано в олтара на същата черква”. Твърдение, което многократно и превратно ще се използва от застъпниците на теорията за локализиране гроба на Апостола в черквата „Св .Петка Самарджийска”.
Началото на същинската полемика около гроба на Левски е поставена през 1956 г. с разкопките, проведени от Археологическия институт на БАН в еднокорабната черква „Св. Петка Самарджийска”, произхождаща от края на ХІV-ХV в. Тя, както е известно, е изградена върху по-ранен античен градеж, най-вероятно от ранновизантийския период. В олтара и под зидовете й са открити три гроба и отделни човешки кости.
За жалост, проведените от специалисти-археолози разкопки на църквата през 50-те г. на ХХ в., под ръководството на проф. Стамен Михайлов, не са документирани съвсем прецизно и впоследствие неточности при описанията на обектите и структурите дават възможност на автори като Н. Хайтов, да изопачават фактите. Това е откроено като сериозен проблем от съставителите на настоящата книга – Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев, всеки от които е автор на отделна част в изложението. Първата част, проследяваща етапите в спора, с исторически и археологически аргументи, е дело на професор Димитър Овчаров, а инженер Петър Вълев е автор на втора част, акцентираща на антропологически и технически данни, свързани с изследването на костния материал и начина на извършване на самото погребение в олтара на църквата. Студиите са ясно разграничени, а твърденията са съпътствани със съответните графични изображения, снимки и пълна фотодокументация на разкопките.
Периодът от 1956 г. до 1985 г. е наречен с немалко хумор в книгата „медиен период”, сега въпросът придобива публичност, правят се анкети, издават се статии, сборници. Инициативата идва от един от разкопвачите на църквата - професорът в Богословската академия Христо Гяуров, убеден, че именно в тази църква е погребан Левски, положен в гроб № 95. Той се основава най-вече на твърденията във вече забравената статия от в. „Мир” от 1937 г. Въпреки несъгласието на ръководителя на разкопките с това твърдение, е потърсен експертен съвет - от антрополога Петър Боев. Той категорично отрича подобна възможност – анализът на костите показва недвусмислено, че скелетът е на мъж, но на възраст ... 50-60 години. Важен пропуск на ръководителя на разкопките Стамен Михайлов, откроен от проф. Д. Овчаров е, че, за жалост, още тогава не е съставен протокол с твърденията на антрополога, нито са запазени старателно костите от това погребение за следващи изследвания. Сред опитите за отстояване на нелепата теза е последвалата анкетата на Х. Гяуров, когато са разпитвани „свидетели” – хора, често над стогодишни, чийто показания за преразказани им събития, са доста неточни и хаотични. Резултат от анкетата е публикация в сп. „Духовна култура” през 1959 г., а през 70-те години тезата е подета от друг разкопвач на черквата – архитектът С. Бобчев и изложена в сп. „София” от 1979 г. В детайлна статия съавторите С. Бобчев и Едуард Балтаджиян, наред с останалите си твърдения, признават нещо много съществено - че основите на църквата минават над стъпалата на скелета, тоест той е по-ранен от строежа й!
Следващият, ключов период в полемиката, е наречен не без чувство за хумор: „Първи Хайтовски период в полемиката”. Началото му е поставено с излязлата през 1985 г. книга на писателя: „Последните мигове и гробът на Васил Левски”. Тук Димитър Овчаров откроява три основни аспекти в спора - канонични, исторически и археологически. Сериозен аргумент от канонично естество е самото място на търсене на гроба – в олтара на църквата, място, запазено за божеството и за посветените му ритуали. Следователно, според версията на Н. Хайтов е бил нарушен канонът, при това именно от свещенослужители! Друга критика към твърденията е използването на отдалечени във времето спомени, повечето преразказани. Сред най-важните са спомените на споменатата съпруга на Илия Джагаров – 82-годишната баба Мария поп Павлова и на дъщеря й Анастасия, които освен всичко друго взаимно си противоречат. Те обаче са записани близо 60 години след гибелта на Апостола, и наподобяват повече съвременен екшън. Според Анастасия Харитонова трупът на Левски, след като бил свален от въжето, бил носен от Христо Хамбарков, който светел с фенер по ул. „Московска”. В черквата „Св. Петка Самарджийска” ги чакал свещеник Кръстю Стоилов, изкопали гроб в олтара, но изкъртили дупка в основата на абсидата, за да се сместят краката му и попът извършил опело. Породени от несъмнено родолюбивото желание да се даде отговор на въпроса за гроба на Левски, късните свидетелства са очевидно твърде спорни.
Като тяхна контратеза, проф. Д. Овчаров привежда статията на археолога Иван Сотиров от 1987 г., публикувана в сп. Музеи и паметници на културата, 2, 1987 г. Анализирайки всички известни архиви – турски и български, той заключава, че повечето очевидци споменават „Старата Света Петка”, намираща се днес на ул. „Калоян” в столицата, а не „Св. Петка Самарджийска”. Важен детайл, че гробът може да се търси именно в „Старата Света Петка” според Иван Сотиров е и фактът, че с нея са свързани лицата, участвали в ритуала по препогребването – поп Кръстю Стоилов и клисарят Христо Хамбарков. Тези доводи обаче се оказват недостатъчни за перото на Николай Хайтов, заел се с жар да докаже, независимо от средствата, че гробът на Левски трябва да се търси в „Света Петка Самарджийска”. С нескрита тъга проф. Димитър Овчаров проследява своеобразната Троянска битка на упорстващият в твърденията си писател с историците, чиито становища той не приема докрай. Посочени са гневните му реакции във връзка с публикациите на някои от най-видните историци и археолози – проф. Ст. Михайлов, проф. Николай Генчев и Димитър Косев. Нещо повече - през 1987 г. под прицела му минава цялата историческа гилдия. В статията си „Историята, историците и „критиците” на българския народ”, Николай Хайтов не пощадява и светила на науката, като проф. Унджиев, Христо Христов, които с критиките си обиждали българския народ, че не се интересувал достатъчно от съдбата на Левски.
И тук проф. Овчаров изтъква едно от най-големите залитания на писателя – да се подменят понятията на историята. Защото фактите са неоспорими – индиферентност към делото на Апостола има, при това не само приживе, но и години след смъртта му. И е права журналистката Велислава Дърева, характеризирала с нескрит сарказъм Николай Хайтов, заявявайки, че е узурпирал дискусията за гроба на Левски и я е превърнал в свой монолог. При това възползвайки се от инак талантливото си писателско перо. Защото Н. Хайтов не само търси, но и предпоставя обществена подкрепа за каузата си. Още преди да излезе като книга през 1985 г, текстът му за гроба на Левски е публикуван в цели 15 броя на тогавашния литературен монополист „Литературен фронт”. Случайност или преднамереност – нека читателите съдят сами. А след две години – през 1987 г. книгата претърпява второ и допълнено издание
В следваща част проф. Д. Овчаров разкрива археологическите аспекти на необосноваността на тезата. През 1985 г. Научният съвет на Археологическият институт - БАН излиза с 29 страничен доклад, който критично проследява всички становища на базата на археологическите данни. В книгата не са премълчани и някои нелицеприятни страни в научния спор. Защото именно тогавашният -зам. председател на БАН Никола Тодоров инициира през февруари 1986 г. дискусия по въпроса за гроба на Левски – силно манипулативна, с участието на множество неспециалисти – художник, лекар и технически лица, а материалите от нея са публикувани през 1988 г. в Сборник. Стига се и до тъжния факт – решение за поставяне на мемориален надпис в черквата, който да гласи: „Според редица данни тук през 1873 година е бил погребан Апостола на Свободата Васил Левски”. За чест на историческата гилдия обаче сега протестът е повсеместен – още на 30. 12 1986 г. директорът на АИМ акад. Димитър Ангелов отправя писмо с протест срещу изводите в подготвяния сборник. Двадесет български историци пишат протестно писмо до Тодор Живков – акад. Димитър Косев, акад. Димитър Ангелов, акад. Христо Христов, проф. Николай Генчев, проф. Огняна Маждракова, проф. Вера Мутафчиева, проф. Димигър Овчаров и др. С това се спира и решението на президиума на БАН да постави замисляния мемориален знак...
Няма да се спирам детайлно на следващият етап в дискусията, наречен „Постхайтовски” (след 2002 г. и досега), той е добре познат на читателите и обхваща редица белетристични творби, дело на литератори, опитващи с родолюбив патос, но без аргументи да подемат познатата тема. Ще проследя втората част на книгата – частта, дело на инж. Петър Вълев, която допълва и разяснява от техническа гледна точка предходната. Синтезирано и достъпно са представени диспропорциите в тезата за препогребването на Левски в църквата „Св. Петка Самарджийска”. Най-ключовият въпрос в тази част е хронологията - тоест кое е първично - погребенията или построяването на църквата, имало ли е древен некропол на мястото, който да е по-стар от самата постройка. Още в процеса на разкопките от 1956 г. ръководителят им изразява в статия становището, че тук е имало многопластов некропол. Теренът е бил укрепван с пилоти, тъй като е бил слаб и ронлив - прийом, наследен от Античността. Състоянието е отразено коректно в скиците на арх. С. Бобчев.
Петър Вълев се спира и на медийните фалшификации по темата. Така например, в излъчвания през 1980 г. филм, озаглавен „Легенда за Левски” скулпторът Димитър Бучински твърди, че по време на разкопките при скелет № 95 се открили телени копчета, следователно произхожда от ХІХ в. Друг важен участник в разкопките – Г. Джингов, който е водел стриктен дневник на разкопките, отрича категорично подобен факт. Във втора част на книгата са разкрити и някои недобросъвестни изопачавания на фотодокументацията от писателя Н. Хайтов, използвал архива и Дневника на разкопките от 1956 г. в своите публикации. Анализирани и оборени са ключови моменти в тезите му: относно „нишата” в абсидния зид, изобразена и в скиците на арх. Бобчев; относно дупките от колове (т. нар. пилоти); състоянието на олтарния камък. Резюмирайки данните, П. Вълев стига до следните важни изводи: метричните данни в Дневника на разкопките потвърждават факта, че скелет № 95 се е намирал под нивото на стъпката на олтарния камък; под него е бил и друг скелет - № 79. Същевременно, под мергел-блока са разкрити кости от още едно погребение. Особено важен детайл е, че бедрените кости на скелет 95 са успоредни - ясен признак за свободно трупополагане, а не за наместване в гроб. Наблизо не се откриват признаци от груба строителна работа, тоест следи от прокопаване на тунел, за да се вместят долните крайници. Възрастта на скелет № 95 е доста напреднала – 60-69 години, костите са много изтънели, а шуплестото вещество в тях е силно намаляло. Вероятно ръстът му е бил около 160 см, значително по-нисък от този на Левски. Сумирани, тези резултати категорично потвърждават невъзможността погребението да е на Апостола.
Вместо заключение авторите са приложили любопитен съпроводителен материал – преписката със Софийския общински съвет във връзка с надписа на фасадата на „Св. Петка Самарджийска”, претърпял множество промени и метаморфози – от поставянето на първата плоча през 1986 г. до последната му абсурдна редакция от 18. 02. 2012 г., когато отново е изписано, че „в олтара на църквата според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на Свободата”. Видяхме че научни данни за подобен ритуал обаче напълно липсват...
Със задълбочените си анализи, книгата на проф. Димитър Овчаров и инж. Петър Вълев е сериозен научен анализ на всички известни факти, изчистени от обектива на медийния интерес и дебатите между различните научни и творчески общности. Графичното оформление е на високо ниво, а самата корица, на която е изобразена обърната наопаки фасада на църквата „Св. Петка Самарджийска” е като предупредителен знак, указващ колко често в желанието си да намерим желаното, пристъпваме историческите закономерности. И дано този знак наистина въздейства и възпира!“
Мария УЗУНОВА
------------------------------------------------
В отговор на написаното от авторката проф. Чилингиров ми писа:
„Ще разберете от рецензията, че главният виновник (заедно с проф. Стамен Михайлов и арх. Стефан Бояджиев) има наглостта отново да повдигне въпроса за гроба на Васил Левски - все едно, че не е имало никаква дискусия, проведена на най-високо академично ниво през 1988 година. Тази дискусия беше публикувана от БАН в пълен текст с изложение и на становищата на различните участници. 25 години след дискусията и публикацията на материалите тази публикация представлява вече библиографска рядкост и не е известна на огромната част от българската общественост днес - както не е известно и на непознатата за мене рецензентка.
В публикацията на БАН бяха включени резултатите от изследванията на експерти при НИКК-ДНМ - най-авторитетния институт за изследвания по въпроси на съдебната медицина, бяха направени също изследвания на подправените от българските "учени" фотоснимки. Всички тези протоколи потвърждават извършената манипулация от ръководни служебни лица в Инст. да археология при БАН - начело с тогавашния директор на музея и партийния секретар, Никола Овчаров, който е автор на новата книга.
Забавянето на материалите, които ми бяха нужни преди 2 години, когато исках да напиша книга по този въпрос, ме принуди да се откажа от това си намерение. По-нататъшният ход на събитията правеше до голяма степен излишно моето участие - публикуването на досиетата на секретните сътрудници на ДС и МВР при БАН и в ръководството на БПЦ, които потвърдиха моето становище, че акцията срещу Васил Левски е била санкционирана от най-високо ниво в българското правителство, под указанията на началствата в СССР. Ако и това поредно престъпление към нашия народ и неговата история да представлява нищожна част от поредицата престъпления, извършени и извършвани до ден днешен, четвърт век след мнимото падане на тогавашния режим, аз не мога да се въздържа и да не си кажа мнението по този въпрос.
В частния случай с Васил Левски считам за излишно да се намесвам, или да споря с мними учени, но активни и влиятелни все още при заблуждаването на българската общественост. В частния случай с така наречената дискусия за гроба на Васил Левски смятам за излишно да повтарям неща, които станаха известни на най-широки кръгове от българската общественост. Ще ви моля обаче да публикувате по някакъв начин - дали във вашия форум или в пресата, на мене ми е безразлично - главните доказателства, потвърждаващи манипулациите на служителите при Арх. инст-т, които са сканирани от официалното издание за разискванията през 1980-те години. В това число факсимилето от протокола на комисията от експерти при НИКК-ДНМ и заключението на зам. предс. на БАН акад. Николай Тодоров.
Справката, която ми беше направена от мои познати, установи, че заснетият филм на БТВ, с изказвания на някои от живите по онова време участници в събитията, излъчен по време на дискусията, е запазен и може да бъде отново излъчен по телевизията - разбира се, ако съществува желание у ръководните лица, което ми се струва твърде съмнително.“
---------------------------------------------
В следващите постове ще представя три откъса /изпратени от Чилингиров до мен/ от академичното издание за дискусията по гроба на Васил Левски. Това са археологически данни по спора за гроба на Васил Левски в църквата "Св. Петка Самарджийска". Документи и становища. Съставител акад. Николай Тодоров. София 1988. Издателство на БАН
Р.Ч.
Re: Васил Левски – лъжи и истини
28.2.1986
ДО
ДИРЕКТОРА НА НИКК при МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
В качеството ми на председател на проведените в Българската академия на науките дискусии по спора възникнал във връзка с извършени-те от Археологическия институт при БАН през 195бг. разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска", моля да бъде направена експертиза по приложения комплект от снимки от скелетите разкрити в олтара на църквата и инвентаризирани в дневника на разкопките. Моля, експертизната оценка да се съсредоточи върху скелетите инвентаризирани под № 79 и № 95, като се изяснят следните по-конкретни въпроси:
1. Скелетът ( инвентара № 79) от снимка № 10 с череп и свалени горни крайници, както и с липсващи части от бедрената и подкоденна кост идентичен ли е със скелета на останалите 9 снимки, на които костите се виждат до областта на гръдния кош.
2. Моля, да се изясни в какво положение са погребани скелети №№ 79 и 95.
3. Моля за становище дали по принцип е възможно да се датират погребенията, като се имат предвид разкритите по време на разкопките подуизгнили парчета от дървени гредички и пръти покриващи гробна яма.
4. Моля да се изясни има ли размествания на костите на скелета от снимка № 10( в пълен ръст и с череп) и възможно ли е тези размествания да са настъпили при срутването на дървения "покров" над покойника.
Интерес представляват и всички други заключения, които Вашите експерти могат да направят по приложените снимки.
Моля, експертизата да бъде извършена във възможно кратък срок, за да може да бъде използувана при изготвянето на доклада ми за резултатите от проведените дискусии.
Приложение: комплект снимки РР/-49
акад. Н. Тодоров
ПРОТОКОЛ № 68/86 Г.
Подписаните д-р Йордан Александров Пейчев - съдебномедицински експерт, Цвятко Георгиев Илчовски - експерт-трасолог, Румен Димитров Филипов - н.с. II ст. - експерт-Фотограф и тримата от НИКК-ДНМ.
Съгласно нареждането на акад. Н.Тодоров - зам.-председател на Българската академия на науките с писмо № 0404137/28.02.1986 г. и след консултация с доц. д-р Михаил Цировски зав.сектор "Анатомия" при катедрата по анатомия, химия и микробиология при ВПИ Пловдив, днес 30.03.1986 г., приключихме изследването на приложеният комплект от негативи от скелети, снимани при разкопките в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска" - София.
В ПИСМОТО СЕ ПОСТАВЯТ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
1. Скелетът /инв.№ 79/ от снимка № 10 с череп и свалени горни крайници, както и с липсващи части от бедрената и подколенна кост идентичен ли е със скелета на останалите 9 снимки, на които костите се виждат до областта на гръдния кош.
2. Моля, да се изясни в какво положение са погребани скелети №№ 79 и 95.
3. Моля за становище дали по принцип е възможно да се датират погребенията, като се имат предвид разкритите по време на разкопките полуизгнили парчета от дървени гредички и пръти покриващи гробна яма.
4. Моля да се изясни има ли размествания на костите на скелета от снимка № 10 /в пълен ръст и с череп/ и възможно ли е тези размествания да са настъпили при срутването на дървения "покров" над покойника.
5. Интерес представляват и всички други заключения, които Вашите експерти могат да направят по приложените снимки.
КРАТКИ И ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ: /Взети от дневника на разкопки на църквата "Света Петка Самарджийска, през 1956 г. инв.№ 2683/
Видно от дневника: на стр. 35 от 30.05.1956 г. в северна¬та част на олтара се разкриват кости на човешки скелет от нормално погребение, като костите на двата долни крайника лежат под основите. Около костите не се намират никакви вещи и предмети.
На стр. 76 се отбелязва, че са открити две дупки от фондирането на основите, които минават точно през крайниците /левият -коляното, а десния - малко над него/.
На стр. 37 на 31.05.1956 г. при разкриването на южната част на олтара се разкриват кости от човешки скелет без череп и ляв долен крайник. По-късно се разкрива черепа и левия долен крайник. Отбелязва се, че се касае за нормално погребение, като над костите се намират парче от изгнили греди. Други вещи не са намерени.
Полученият от АИМ снимков материал във вид на чернобели негативи с формат 24x36 мм и фотокопия не удовлетворяваше качествените изисквания за прецизност и точно изследване на зафиксираните обекти. В много от заснетите кадри липсва острота и рязкост на образа. Някои от негативите са без Фокус, и с осветени места. Това наложи прилагането на специална Фотографска техника на обработка -"метод за Филтрация на детайлите, чрез проявяване" /МФДП/.
Оригиналният негативен материал бе прехвърлен върху високо контрастен технически Филм FU-5 с Формат 6,5/9 см. Поради необходи¬мост от снижаване на общият контраст, който нараства при всяко контратипиране, планфилмовият материал FU-5 бе воалиран чрез предварителна засветка за две, четири и шест секунди при осветеност 15 LUX.
Химикофотографската обработка се проведе в конфекциониран проявител ORWO MH-28 с концентрация 1:4 при 20°С. Проявяването на експонираният фотоматериал се проведе на два етапа - "свободно" и "гладно" проявяване.
Обработени чрез МФДП новите Фотокопия са с повишен микроконтраст, като общият контраст на копието се запазва. Изявиха се и станаха видими и най-дребните детайли с което се подобри информационна¬та стойност на изображенията, Предполагаемата "летва" заснета заедно с обектите като ориентир за мярка след обработката, чрез МФДП се оказа, че е сгъваем дървен метър с ясно видими по него сантиметрови деления.
ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТИТЕ:
На Фиг. 1 /скелет 95/ се виждат останки от човешки скелет, което се потвърждава от формата и устройството на фрагментите от кости. Вижда се череп положен върху тилната си част със сравнително запазена във фас челна кост и очертания от очниците, на които долните стени са с неясни такива откъдето може да се съди, че те са разрушени. Шийната част на прешлените се вижда като размазани контури при което отделни прешлени не личат. От костите на скелета на гръдния кош се виждат фрагменти /доста големи/, от ключични кости при което на дясната литералния край е леко наведен надолу докато на лявата ключица литералния край сочи нагоре и на страни. Виждат се също сенки от следи на гръдни прешлени и такива на разместени Фрагменти от ребра то отчетливо в ляво. От костите на десния горен крайник е видно, че горната трета на раменната кост е размазана и се прелива с фона на снимката. Също може да се каже и за долния край на дясната раменна кост, и горните краища на лъчевата и лакетната кости. Добре личи, че лъчевата кост е разположена над лакетната кост при сгънато положение от около 80° на мястото където е била лакетната става. Не са очертани добре долните краища на дясната лъчева кост.При костите на левият горен крайник горната епифиза на хумеруса /раменната кост/ е силно повредена, както и останалата част с изключение на долният ставен край. Не личат също и горните краища както на лъчевата така и на лакетната кости. От това което е видно от контюрите на лъчевата и лакетната кости е трудно да се каже коя от тях е разположена по-назад, и коя по-нагоре. От това, което се вижда изглежда, че лъчевата кост в долната си третина заляга върху Фрагмент от лакетната кост, който Фрагмент на снимката не проличава. Долните краища и на двете кости не са цялостни. Видно от разположе¬нието на костите на горните крайници, костите на предмишниците лежат върху предната част на остатъците от скелета. На снимката личи с малко по-светли очертания на по-тъмен фон фигура която наподобава формата на човешки таз с разтворени /отклонени/ в страни тазови /безименни/ кости. От фигурата наподобяваща таз надолу личат /с по-тъмно оцветяване/, горни фрагменти от бедрени кости.
На Фиг. № 8 /скелет 79/ се виждат фрагменти от човешки кости без тези на главата шията и левият долен крайник, както и тези на дясната подбедреница. В горната част на снимката ясно се вижда очертани Фрагменти от тела на три прешлена леко разместени помежду си. Телата на прешлените са обърнати напред /сочат напред/. В дясно се виждат по-големи фрагменти от ребра насочени отгоре навътре и надолу с предните си краища. Върху ребрата в дясно се виждат очертанията почти на цяла предмишнична кост. Подобно по-надолу се вижда по-малък Фрагмент от предмишнична кост. Двата фрагмента от дясната предлакетнииа лежат върху видимите на снимката последни две ребра. В ляво се виждат Фрагменти от задни части на няколко ребра, както и такива на предните части на същите. Вижда се също долната третина на лявата раменна кост, насочена с предната си повърхност напред. Също така се вижда от костите на лявата предмишнииа почти цяла лъчева кост разположена върху един голям фрагмент от лакетната кост. На снимката личи, че лъчевата кост е малко завъртяна нагоре и навътре към скелета. Видно от разположението, фрагментите на предмишничните кости лежат от предната страна на останалите остатъци от скелета. /вж. фиг. 9/. Видно е също, че от скелета на пояса сравнително добре е съхранена дясната безименна /тазова/ кост. Разрушенията на последната засягат само областта на главодечната ямка както и предната горна част на крилото. На снимката не личи хълбочната кост, срамната и голяма част от седалищната кости. Остатъците от дясната безименна кост са извър-тяни на дясно, остатъците от лявата безименна кост се състои от ня¬колко фрагмента, които не създават впечатление за самата кост. Дясна¬та бедрена кост с изключение на централната част от нейното тяло е сравнително добре запазена. Горният край на костта, включително и главата са извъртяни леко латерално /навън/. Долният край на костта е повреден, но от това което е останало е видно, че този край е бил разположен нормално почти както в нормалния човешки скелет.
На Фиг. № 12 /скелет с череп/ се виждат фрагменти от по-големите части на черепа, по всяка вероятност лежат тилно. Фрагменти от костите на горните крайници на снимката не личат, фрагменти има от остатъци на ребра и прешлени от скелета на които разположението не проличава. От костите на таза личат главно фрагменти от дясната тазова кост, сенки - по всяка вероятност изразяващи остатъци от кръсцова кост, размазани фрагменти от лявата тазова (безименна) кост, от дясната бедрена кост личат очертания от горната й половина. Също така в ляво се вижда доста голям фрагмент от лявата бедрена кост на която горната трета не се вижда. След удебеления долен ставен край на лявата бедрена кост се вижда Фрагмент от голям пищял. В дясно от Фрагментите на гръдния кош се вижда парче /фрагмент/ най-вероятно от кост на крайник. Според очертанията му най-вероятно се касае за остатък от дисталният край на дясната Феморална кост.
От направения визуален външен поглед на фотокопието с пореден № от фотоалбума № 2 се установи, че на същото са изобразени две бедрени кости от скелета ивентаризиран под № 95. Непосредствено до дясната кост и по-точно от дясната й страна около средата се виждат подредени бели точки изобразяващи най-вероятно малки бели камъче¬та или варовик. Между костите и около тях не се наблюдават кръгли дупки.
На фотокопие № 3 са изобразени бедрените кости от същия скелет от следващия етап на разкриване, при което между двете кости е изобразена кръгла яма. Непосредствено от дясно на дясната кост в близост до описаните на фотокопие № 2 бели камъчета се вижда оформена кръгла яма. При наблюдение на горния ръб на ямата личи, че тя преминава под костта /фиг. 3 и 4/.
На Фотокопие № 5 е изобразена нишата в основите на олтара в която се предполага, че са продължавали част от долните крайници на скелета интентаризиран под № 95, На камъка намиращ се над дясната бедрена кост има характерни нарушения по форма и месторазположение, които могат да послужат като идентификационни признаци.
На фотокопие № 5 са изобразени част от основите на лявата част на олтара като по средата се вижда правоъгълна ниша, като на челото на дясната част на покриващия нишата камък има характерни нарушения по форма и месторазположение, които могат да послужат за сравнително изследване.
От направеното сравнително изследване по метода на съпоставянето на характерностите открити върху камъка над дясната бедрена кост изобразени на фотокопие № 5 и тези открити на дясната челна част на покривния камък на нишата изобразена на Фотокопие № 6 се получиха съвпадения изразяващи се във Формата и месторазположението на повече¬то от характерните особености в нарушенията на двата камъка, които са достатъчни за извод, че на двете фотокопия № 5 и № 6 е изобразена една и съща ниша.
За да се види, че основите на олтара продължават и под нишата се наложи да се съединят два кадъра в обща снимка, на която ясно се вижда, че основите на църквата "Света Петка Самарджийска" продължават много по-надолу под нишата където са лежали част от долните крайници, на скелета инвентаризиран под № 95.
На фотокопие № 13 е изобразен скелет на който част от дясна¬та бедрена кост е поставена в дясно близо до гръдния кош Образа на скелета и местността около него е размазан /снимката не е на Фокус/, но въпреки това личи някои характерности в профила на терена около скелета. Непосредствено в ляво от лявата бедрена кост на скелета личи ръб на ров с бъбрековидна форма, който може да послужи за сравнително изследване. В самата бъбрековидна Форма се наблюдават бели точици характерно разположени една спрямо друга най-вероятно заснети камъче¬та или други почвени елементи, които служат за сравнително изследва¬не.
На Фотокопие № 14 е изобразен скелета инвентаризиран под № 79. При визуално разглеждане на изображението на терена в ляво по метъра поставен до левите тазови кости личи ръба на ров с характерна бъбрековидна форма, а в нея се наблюдават бели точици, характерно разположени една спрямо друга, най-вероятно същите с камъчета или други вещества от почвата, които могат да послужат за сравнително изследване.
От направеното сравнително изследване между характерностите открити в терените около двата скелета на Фотокопия 13 и 14 се получиха съвпадения: формата на двата рова и характерно разположените в тях камъчета /вещества/, които са достатъчни за извод, че двата терена на които са разположени двата скелета /скелета с череп и скелета без череп/, изобразени на Фотокопия №№ 13 и 14.
(ПРОТОКОЛ № 68/86 г.)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ОТГОВОР на ПЪРВИЯТ ВЪПРОС:
Видно от дневника на разкопките най-напред са разкрити Фрагменти от човешки кости без тези на черепа, шията и левият долен крайник, както и тези на дясна подбедреница /вж. Фиг. № 8 - скелет № 79/. По-късно се разкриват костите от черепа и останалите /вж, Фиг. № 10. Независимо, че снимката на скелета с черепа не е на фокус все пак може да се приеме, че се касае за кости от един и същ скелет. Това се потвърждава от известното сходство на дясната тазобедрена става от двете снимки. Независимо, че някои от костите на целият скелет липсват, те са отделени най-вероятно при разкриването, което е отбелязано в дневника на разкопките. Потвърждение на това е и сходството в комуникацията на терена, доказано от трасологическата експертиза.
ОТГОВОР на ВТОРИЯТ ВЪПРОС:
Видно от описаното разположение на костите на скелет № 95 /вж. фиг. № 1/ индивида притежавал скелета е погребан по гръб.
Видно от разположението на описаните кости от скелет № 79 /вж. Фиг. № 8/, индивида притежавал скелета е погребан по гръб, като лявото рамо е малко по-високо с 20 см от дясното /вж. дневника на разкопките/.
Изхождайки от това, че не са намерени атрибути от обикновено /нормално/ погребение, като изгнили парчета от ковчег, дрехи, обувки и пр. може да се приеме, че най-вероятно се касае за необикновени погребения. От практиката знаем, че трупове погребани без ковчег в земята се разрушават по-бързо. От дневника се вижда, че върху костите на скелет № 79 са намерени изгнили парчета от греди.
ОТГОВОР на третият ВЪПРОС:
От вида и състоянието на костите описани по-подробно на скелет № 95 и 79 и от предполагаемата степен на тяхното разрушение съобразено с естеството на почвата, в която са намерени може да се приеме, че датират не повече от няколко десетки години. В такъв случай е трудно да се определи точният срок за съхранение на костите в почвата, тъй като съхранението им в течение на много десетки и стотици години не представлява рядко явление.
ОТГОВОР на четвъртият ВЪПРОС:
Известно е от танатологията, че след погребението става пълно изгниване на меките тъкани ако не се мумифицират или осапунят. От една страна това води до прекъсване на връзките между самите кости на скелета, От друга страна под влиянието на слягането и притискането на околната среда /почвата/ костите изменят нормалното си положение/ което са заемали в тялото на починалия. В конкретният случай е възможно допълнително разместване при скелет № 79 на костите след срут¬ване на дървения "покров", за който говори намирането на изгнилите парчета от греди описано в дневника на разкопките.
ОТГОВОР на петият ВЪПРОС:
На Фиг. № 3 изобразената кръгла яма до дясната бедрена кост продължава като част от нея се намира под костта.
На Фиг. №№ 5 и 6 е изобразена една и съща ниша, където продължават част от долните крайници на скелета инвентаризиран под № 95.
Терените,на които са разположени двата скелета, изобразени на Фиг. №№ 13 и 14 може да се приеме, че са сходни.
ЕКСПЕРТИ:
ДО
ДИРЕКТОРА НА НИКК при МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
В качеството ми на председател на проведените в Българската академия на науките дискусии по спора възникнал във връзка с извършени-те от Археологическия институт при БАН през 195бг. разкопки в църквата "Света Петка Самарджийска", моля да бъде направена експертиза по приложения комплект от снимки от скелетите разкрити в олтара на църквата и инвентаризирани в дневника на разкопките. Моля, експертизната оценка да се съсредоточи върху скелетите инвентаризирани под № 79 и № 95, като се изяснят следните по-конкретни въпроси:
1. Скелетът ( инвентара № 79) от снимка № 10 с череп и свалени горни крайници, както и с липсващи части от бедрената и подкоденна кост идентичен ли е със скелета на останалите 9 снимки, на които костите се виждат до областта на гръдния кош.
2. Моля, да се изясни в какво положение са погребани скелети №№ 79 и 95.
3. Моля за становище дали по принцип е възможно да се датират погребенията, като се имат предвид разкритите по време на разкопките подуизгнили парчета от дървени гредички и пръти покриващи гробна яма.
4. Моля да се изясни има ли размествания на костите на скелета от снимка № 10( в пълен ръст и с череп) и възможно ли е тези размествания да са настъпили при срутването на дървения "покров" над покойника.
Интерес представляват и всички други заключения, които Вашите експерти могат да направят по приложените снимки.
Моля, експертизата да бъде извършена във възможно кратък срок, за да може да бъде използувана при изготвянето на доклада ми за резултатите от проведените дискусии.
Приложение: комплект снимки РР/-49
акад. Н. Тодоров
ПРОТОКОЛ № 68/86 Г.
Подписаните д-р Йордан Александров Пейчев - съдебномедицински експерт, Цвятко Георгиев Илчовски - експерт-трасолог, Румен Димитров Филипов - н.с. II ст. - експерт-Фотограф и тримата от НИКК-ДНМ.
Съгласно нареждането на акад. Н.Тодоров - зам.-председател на Българската академия на науките с писмо № 0404137/28.02.1986 г. и след консултация с доц. д-р Михаил Цировски зав.сектор "Анатомия" при катедрата по анатомия, химия и микробиология при ВПИ Пловдив, днес 30.03.1986 г., приключихме изследването на приложеният комплект от негативи от скелети, снимани при разкопките в олтара на църквата "Света Петка Самарджийска" - София.
В ПИСМОТО СЕ ПОСТАВЯТ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:
1. Скелетът /инв.№ 79/ от снимка № 10 с череп и свалени горни крайници, както и с липсващи части от бедрената и подколенна кост идентичен ли е със скелета на останалите 9 снимки, на които костите се виждат до областта на гръдния кош.
2. Моля, да се изясни в какво положение са погребани скелети №№ 79 и 95.
3. Моля за становище дали по принцип е възможно да се датират погребенията, като се имат предвид разкритите по време на разкопките полуизгнили парчета от дървени гредички и пръти покриващи гробна яма.
4. Моля да се изясни има ли размествания на костите на скелета от снимка № 10 /в пълен ръст и с череп/ и възможно ли е тези размествания да са настъпили при срутването на дървения "покров" над покойника.
5. Интерес представляват и всички други заключения, които Вашите експерти могат да направят по приложените снимки.
КРАТКИ И ПРЕДВАРИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ: /Взети от дневника на разкопки на църквата "Света Петка Самарджийска, през 1956 г. инв.№ 2683/
Видно от дневника: на стр. 35 от 30.05.1956 г. в северна¬та част на олтара се разкриват кости на човешки скелет от нормално погребение, като костите на двата долни крайника лежат под основите. Около костите не се намират никакви вещи и предмети.
На стр. 76 се отбелязва, че са открити две дупки от фондирането на основите, които минават точно през крайниците /левият -коляното, а десния - малко над него/.
На стр. 37 на 31.05.1956 г. при разкриването на южната част на олтара се разкриват кости от човешки скелет без череп и ляв долен крайник. По-късно се разкрива черепа и левия долен крайник. Отбелязва се, че се касае за нормално погребение, като над костите се намират парче от изгнили греди. Други вещи не са намерени.
Полученият от АИМ снимков материал във вид на чернобели негативи с формат 24x36 мм и фотокопия не удовлетворяваше качествените изисквания за прецизност и точно изследване на зафиксираните обекти. В много от заснетите кадри липсва острота и рязкост на образа. Някои от негативите са без Фокус, и с осветени места. Това наложи прилагането на специална Фотографска техника на обработка -"метод за Филтрация на детайлите, чрез проявяване" /МФДП/.
Оригиналният негативен материал бе прехвърлен върху високо контрастен технически Филм FU-5 с Формат 6,5/9 см. Поради необходи¬мост от снижаване на общият контраст, който нараства при всяко контратипиране, планфилмовият материал FU-5 бе воалиран чрез предварителна засветка за две, четири и шест секунди при осветеност 15 LUX.
Химикофотографската обработка се проведе в конфекциониран проявител ORWO MH-28 с концентрация 1:4 при 20°С. Проявяването на експонираният фотоматериал се проведе на два етапа - "свободно" и "гладно" проявяване.
Обработени чрез МФДП новите Фотокопия са с повишен микроконтраст, като общият контраст на копието се запазва. Изявиха се и станаха видими и най-дребните детайли с което се подобри информационна¬та стойност на изображенията, Предполагаемата "летва" заснета заедно с обектите като ориентир за мярка след обработката, чрез МФДП се оказа, че е сгъваем дървен метър с ясно видими по него сантиметрови деления.
ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТИТЕ:
На Фиг. 1 /скелет 95/ се виждат останки от човешки скелет, което се потвърждава от формата и устройството на фрагментите от кости. Вижда се череп положен върху тилната си част със сравнително запазена във фас челна кост и очертания от очниците, на които долните стени са с неясни такива откъдето може да се съди, че те са разрушени. Шийната част на прешлените се вижда като размазани контури при което отделни прешлени не личат. От костите на скелета на гръдния кош се виждат фрагменти /доста големи/, от ключични кости при което на дясната литералния край е леко наведен надолу докато на лявата ключица литералния край сочи нагоре и на страни. Виждат се също сенки от следи на гръдни прешлени и такива на разместени Фрагменти от ребра то отчетливо в ляво. От костите на десния горен крайник е видно, че горната трета на раменната кост е размазана и се прелива с фона на снимката. Също може да се каже и за долния край на дясната раменна кост, и горните краища на лъчевата и лакетната кости. Добре личи, че лъчевата кост е разположена над лакетната кост при сгънато положение от около 80° на мястото където е била лакетната става. Не са очертани добре долните краища на дясната лъчева кост.При костите на левият горен крайник горната епифиза на хумеруса /раменната кост/ е силно повредена, както и останалата част с изключение на долният ставен край. Не личат също и горните краища както на лъчевата така и на лакетната кости. От това което е видно от контюрите на лъчевата и лакетната кости е трудно да се каже коя от тях е разположена по-назад, и коя по-нагоре. От това, което се вижда изглежда, че лъчевата кост в долната си третина заляга върху Фрагмент от лакетната кост, който Фрагмент на снимката не проличава. Долните краища и на двете кости не са цялостни. Видно от разположе¬нието на костите на горните крайници, костите на предмишниците лежат върху предната част на остатъците от скелета. На снимката личи с малко по-светли очертания на по-тъмен фон фигура която наподобава формата на човешки таз с разтворени /отклонени/ в страни тазови /безименни/ кости. От фигурата наподобяваща таз надолу личат /с по-тъмно оцветяване/, горни фрагменти от бедрени кости.
На Фиг. № 8 /скелет 79/ се виждат фрагменти от човешки кости без тези на главата шията и левият долен крайник, както и тези на дясната подбедреница. В горната част на снимката ясно се вижда очертани Фрагменти от тела на три прешлена леко разместени помежду си. Телата на прешлените са обърнати напред /сочат напред/. В дясно се виждат по-големи фрагменти от ребра насочени отгоре навътре и надолу с предните си краища. Върху ребрата в дясно се виждат очертанията почти на цяла предмишнична кост. Подобно по-надолу се вижда по-малък Фрагмент от предмишнична кост. Двата фрагмента от дясната предлакетнииа лежат върху видимите на снимката последни две ребра. В ляво се виждат Фрагменти от задни части на няколко ребра, както и такива на предните части на същите. Вижда се също долната третина на лявата раменна кост, насочена с предната си повърхност напред. Също така се вижда от костите на лявата предмишнииа почти цяла лъчева кост разположена върху един голям фрагмент от лакетната кост. На снимката личи, че лъчевата кост е малко завъртяна нагоре и навътре към скелета. Видно от разположението, фрагментите на предмишничните кости лежат от предната страна на останалите остатъци от скелета. /вж. фиг. 9/. Видно е също, че от скелета на пояса сравнително добре е съхранена дясната безименна /тазова/ кост. Разрушенията на последната засягат само областта на главодечната ямка както и предната горна част на крилото. На снимката не личи хълбочната кост, срамната и голяма част от седалищната кости. Остатъците от дясната безименна кост са извър-тяни на дясно, остатъците от лявата безименна кост се състои от ня¬колко фрагмента, които не създават впечатление за самата кост. Дясна¬та бедрена кост с изключение на централната част от нейното тяло е сравнително добре запазена. Горният край на костта, включително и главата са извъртяни леко латерално /навън/. Долният край на костта е повреден, но от това което е останало е видно, че този край е бил разположен нормално почти както в нормалния човешки скелет.
На Фиг. № 12 /скелет с череп/ се виждат фрагменти от по-големите части на черепа, по всяка вероятност лежат тилно. Фрагменти от костите на горните крайници на снимката не личат, фрагменти има от остатъци на ребра и прешлени от скелета на които разположението не проличава. От костите на таза личат главно фрагменти от дясната тазова кост, сенки - по всяка вероятност изразяващи остатъци от кръсцова кост, размазани фрагменти от лявата тазова (безименна) кост, от дясната бедрена кост личат очертания от горната й половина. Също така в ляво се вижда доста голям фрагмент от лявата бедрена кост на която горната трета не се вижда. След удебеления долен ставен край на лявата бедрена кост се вижда Фрагмент от голям пищял. В дясно от Фрагментите на гръдния кош се вижда парче /фрагмент/ най-вероятно от кост на крайник. Според очертанията му най-вероятно се касае за остатък от дисталният край на дясната Феморална кост.
От направения визуален външен поглед на фотокопието с пореден № от фотоалбума № 2 се установи, че на същото са изобразени две бедрени кости от скелета ивентаризиран под № 95. Непосредствено до дясната кост и по-точно от дясната й страна около средата се виждат подредени бели точки изобразяващи най-вероятно малки бели камъче¬та или варовик. Между костите и около тях не се наблюдават кръгли дупки.
На фотокопие № 3 са изобразени бедрените кости от същия скелет от следващия етап на разкриване, при което между двете кости е изобразена кръгла яма. Непосредствено от дясно на дясната кост в близост до описаните на фотокопие № 2 бели камъчета се вижда оформена кръгла яма. При наблюдение на горния ръб на ямата личи, че тя преминава под костта /фиг. 3 и 4/.
На Фотокопие № 5 е изобразена нишата в основите на олтара в която се предполага, че са продължавали част от долните крайници на скелета интентаризиран под № 95, На камъка намиращ се над дясната бедрена кост има характерни нарушения по форма и месторазположение, които могат да послужат като идентификационни признаци.
На фотокопие № 5 са изобразени част от основите на лявата част на олтара като по средата се вижда правоъгълна ниша, като на челото на дясната част на покриващия нишата камък има характерни нарушения по форма и месторазположение, които могат да послужат за сравнително изследване.
От направеното сравнително изследване по метода на съпоставянето на характерностите открити върху камъка над дясната бедрена кост изобразени на фотокопие № 5 и тези открити на дясната челна част на покривния камък на нишата изобразена на Фотокопие № 6 се получиха съвпадения изразяващи се във Формата и месторазположението на повече¬то от характерните особености в нарушенията на двата камъка, които са достатъчни за извод, че на двете фотокопия № 5 и № 6 е изобразена една и съща ниша.
За да се види, че основите на олтара продължават и под нишата се наложи да се съединят два кадъра в обща снимка, на която ясно се вижда, че основите на църквата "Света Петка Самарджийска" продължават много по-надолу под нишата където са лежали част от долните крайници, на скелета инвентаризиран под № 95.
На фотокопие № 13 е изобразен скелет на който част от дясна¬та бедрена кост е поставена в дясно близо до гръдния кош Образа на скелета и местността около него е размазан /снимката не е на Фокус/, но въпреки това личи някои характерности в профила на терена около скелета. Непосредствено в ляво от лявата бедрена кост на скелета личи ръб на ров с бъбрековидна форма, който може да послужи за сравнително изследване. В самата бъбрековидна Форма се наблюдават бели точици характерно разположени една спрямо друга най-вероятно заснети камъче¬та или други почвени елементи, които служат за сравнително изследва¬не.
На Фотокопие № 14 е изобразен скелета инвентаризиран под № 79. При визуално разглеждане на изображението на терена в ляво по метъра поставен до левите тазови кости личи ръба на ров с характерна бъбрековидна форма, а в нея се наблюдават бели точици, характерно разположени една спрямо друга, най-вероятно същите с камъчета или други вещества от почвата, които могат да послужат за сравнително изследване.
От направеното сравнително изследване между характерностите открити в терените около двата скелета на Фотокопия 13 и 14 се получиха съвпадения: формата на двата рова и характерно разположените в тях камъчета /вещества/, които са достатъчни за извод, че двата терена на които са разположени двата скелета /скелета с череп и скелета без череп/, изобразени на Фотокопия №№ 13 и 14.
(ПРОТОКОЛ № 68/86 г.)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
ОТГОВОР на ПЪРВИЯТ ВЪПРОС:
Видно от дневника на разкопките най-напред са разкрити Фрагменти от човешки кости без тези на черепа, шията и левият долен крайник, както и тези на дясна подбедреница /вж. Фиг. № 8 - скелет № 79/. По-късно се разкриват костите от черепа и останалите /вж, Фиг. № 10. Независимо, че снимката на скелета с черепа не е на фокус все пак може да се приеме, че се касае за кости от един и същ скелет. Това се потвърждава от известното сходство на дясната тазобедрена става от двете снимки. Независимо, че някои от костите на целият скелет липсват, те са отделени най-вероятно при разкриването, което е отбелязано в дневника на разкопките. Потвърждение на това е и сходството в комуникацията на терена, доказано от трасологическата експертиза.
ОТГОВОР на ВТОРИЯТ ВЪПРОС:
Видно от описаното разположение на костите на скелет № 95 /вж. фиг. № 1/ индивида притежавал скелета е погребан по гръб.
Видно от разположението на описаните кости от скелет № 79 /вж. Фиг. № 8/, индивида притежавал скелета е погребан по гръб, като лявото рамо е малко по-високо с 20 см от дясното /вж. дневника на разкопките/.
Изхождайки от това, че не са намерени атрибути от обикновено /нормално/ погребение, като изгнили парчета от ковчег, дрехи, обувки и пр. може да се приеме, че най-вероятно се касае за необикновени погребения. От практиката знаем, че трупове погребани без ковчег в земята се разрушават по-бързо. От дневника се вижда, че върху костите на скелет № 79 са намерени изгнили парчета от греди.
ОТГОВОР на третият ВЪПРОС:
От вида и състоянието на костите описани по-подробно на скелет № 95 и 79 и от предполагаемата степен на тяхното разрушение съобразено с естеството на почвата, в която са намерени може да се приеме, че датират не повече от няколко десетки години. В такъв случай е трудно да се определи точният срок за съхранение на костите в почвата, тъй като съхранението им в течение на много десетки и стотици години не представлява рядко явление.
ОТГОВОР на четвъртият ВЪПРОС:
Известно е от танатологията, че след погребението става пълно изгниване на меките тъкани ако не се мумифицират или осапунят. От една страна това води до прекъсване на връзките между самите кости на скелета, От друга страна под влиянието на слягането и притискането на околната среда /почвата/ костите изменят нормалното си положение/ което са заемали в тялото на починалия. В конкретният случай е възможно допълнително разместване при скелет № 79 на костите след срут¬ване на дървения "покров", за който говори намирането на изгнилите парчета от греди описано в дневника на разкопките.
ОТГОВОР на петият ВЪПРОС:
На Фиг. № 3 изобразената кръгла яма до дясната бедрена кост продължава като част от нея се намира под костта.
На Фиг. №№ 5 и 6 е изобразена една и съща ниша, където продължават част от долните крайници на скелета инвентаризиран под № 95.
Терените,на които са разположени двата скелета, изобразени на Фиг. №№ 13 и 14 може да се приеме, че са сходни.
ЕКСПЕРТИ:
Р.Ч.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 7 госта