Предлагам да видим още нещо интересно във връзка с вълшебната графема „Б“. Вълшебна, защото чрез нея можем да разграничаваме одриските писмени знаци от гръцките и да докажем неделимата връзка между старобългарската и българската писменост.
На снимката виждаме оброчна плочка от 3 в.пр.Хр. Това е Артемида, яздеща елен. Майката е хванала човек за гушата и навъсеното й лице и уста показват, че въздава възмездие. Кучето под елена също е хванало човека за двата крака… явно в тази сцена става въпрос за някакъв грешник, който Майката наказва.
Отгоре на оброка ясно пише Артемида, а отдолу, между буквите, издайнически виждаме вълшебната графема „Б“.
Надписът гласи: А Е М Б П А В Ν Ι Ν Ο
Ето го нашето „Б“! Графемата е показател, че става въпрос не за гръцка, а за одриска писменост. Ако учените можеха да преведат надписа през гръцката алфавита отдавна да са го направили, нали? Но, не би…
Да видим сега какво ще се получи ако използваме метода на Боцмана за съгласните:
А Е Мъ Бъ П А Въ Ν Ι Ν Ο
След като вече го имаме това започваме да мислим и да се чешем дето не ни сърби (у врата) и да мислим какво е това чудо пред нас!? На мен ми отне по-малко от два часа да сглобя картинката.
И така, при сепарацията бива възможен следния вариант през старобългарския език -
А – азъ – аз
Е – Ιe (вин. пад. ср. р. ед. ч) - го
Мъ – мьΙслите - мислите
Бъ – Бо - съюз енклит - защото, понеже; наистина
П А - па = память
Въ Ν Ι Ν Ο – вънньно – постоянен, непрекъснат
След превода текстът от оброка би звучал така:
„Артемида, аз го мисля (разбирам), наистина, непрекъснато ще го помня.“
Виждаме, че смисълът от написаното идеално си пасва на картинката от плочката. Тоест човекът, който я изработил е подчертал чрез сюжета, че разбира греха човешки, взел си е поука и дава обещание на Артемида да го помни, за да не го повтаря повече, защото вече знае какво го чака ако продължава да греши.
Ето ви я одриската реч и смисъл като съждение през графемите на траките одриси.
Р.Ч.