Богомилите, Иван Рилски и Боян Мага

Позната и непозната...
sum
Мнения: 2777
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Богомилите, Иван Рилски и Боян Мага

Непрочетено мнение от sum » 13 ное 2022, 12:29

Реших да повдигна въпрос за богомилите и да припомня някои неща за Иван Рилски, писани от мен преди повече от 10 години. Защото според мен има връзка между тях, но за това по нататък…
Добре е да се знае, че всичко свързано с богомилите и тяхното учение, е било старателно унищожено или фалшифицирано през вековете. Резултатът от това е, че няма оригинални книги на богомилите и днес за това учение четем само от няколко преписа от 3-та или 4-та ръка. През вековете християнската църква по всички начини - с клевети, лъжи, преиначаване, фалшификации се е борела против учението на богомилите и създателя му поп Богомил. До колко е успяла, ще видим…
От друга страна винаги съм се чудил защо е прието от изследователите, че богомилите били изгонени от България заради някакво друго християнство!?
Аз пък допускам еретичната мисъл, че това било заради нашето езичество (народната ни религия). Идеята ми е, че българите, след налагането на християнството през IX век, са направили опит да си възвърнат старите духовни корени. А това означава, че е възможно да са търсили начини да възстановят старата народна религия и поради тази причина същите били изгонени от страната си. Но явно никой изследовател или историк не иска да мисли в тази посока... Може би защото не знаят що е това чудо езичество. Тоест има наложен термин, който обаче не е достатъчно добре разяснен.
За Богомилското учение е писал също Антон Глогов и според този автор „Богомил е бил от знатен български болярски род, пръв учен и царски законовед при царуването на Петър (927-969). Някои историци считат дори, че и самият Богомил е от Петровия род".
Счита се, че богомилството се е появило в България през 935г. Тоест 8 години след започването на царуването на цар Петър. Авторът още обяснява:
„Знае се във всеки случай, че Богомил, като византийски възпитаник, е бил пръв тълкувател на християноучението, току-що въвеждано тогава, и като такъв, по царска заповед е трябвало да приеме апостолството за разпространението на новата религия в цялото Българско царство, обширно и велико в оная епоха.
В него време, обаче, всред българските селяни съществувало брожение срещу болярите за възвръщане на земите и за равноправие.
Селяните, които са били роби на болярите тогава, са се придържали към своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствано от всички небесни и земни сили, и са искали да обработват общо земите и да се ползват равноправно от доходите им, както е било при дедите им и при прадедите им, в по-раншните Български царства.
Не е мъчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било в хармония с християноучението, налагано от царската власт и от болярите в България през него време.
Поставен да избира между едното и другото, Богомил, у когото очевидно е пламтяло чувството на обществената правда, взел страната на селяните. Той дори застанал начело на тяхното движение и се заел да пресъздаде старинния им мироглед, т.е. учението за человеческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителната сили в всемира и за всеземночеловеческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванията, нито на каквито и да било вероучения, които затвърдяват человеческото неравенство.
Така Богомил се обявява против християнството, пригодено към царската власт и създава ново учение с всеземночеловеческо предназначение.“.
Тук застъпената идея е (чрез учението) да се запази първичния вид на общуване между българите и като цяло животът им - без лична собственост, без разни царства, без господари и без роби,… и в това се е състояла и силата му, за да се разпространи после не само в България, но и в цяла Европа. Глогов още пише:
„Че Богомил е бил голям учен, писател и философ, това показват първите негови ученици: поп Йеремия, също писател и пояснител на Богомилското учение, поп Василий, учен, врач (лекар), изгорен жив по заповед на византийския император Василий Комнин (1082-1118), след тях: Константин Хризомал, също писател, написал не само учението на Богомила в достъпна форма, но и други богомилски книги, изгорени публично през 1140 година, независимо от ред други учени и философи като Магове (епископи), проповедници на Богомилското учение из разните страни на Европа.
Презвитер Козма пише за Богомила и за богомилите следното: Случи се, че и в българска земя, в годините на правоверния цар Петър, се яви поп на име Богомил, който най-напред почна да разпространява ерес в българската земя. Неговите последователи учат народа да не се подчинява на господарите си, хулят богатите, укоряват болярите и вменяват в обязаност на всеки слуга да откаже да работи на своя господар.
Тази бележка на презвитер Козма достатъчно говори за точността и за същността на Богомилското учение, такова, каквото тук го предаваме“.
И още от книгата му:
„Сам презвитер Козма казва, че поп Богомил се явил с някакво учение, което не било в връзка с никое друго. По тоя начин мнението на французкия учен добива голяма правдоподобност.
Манихейството е създадено от персиеца Мани, с учение, основано върху дуализма Ормузд и Ариман. Павликените са се появили в Персия през VII и VIII век, учението на които се е приближавало с това на християнството, но както манихейското учение, така и павликенското, нямат нищо общо с учението на Богомила.
Проповедниците на богомилското учение, начело с неговия създател, са или преследвани в България и във Византия, поради което те в неизброими тълпи се насочвали към централна Европа през Босна, през Далмация и през северна Италия, докато най-сетне се настанили и във Франция.
По-късно те добили в различните страни различни имена. В Босна и в северна Италия например се наричали патарени, а във Франция – катари и албигойци.
Така разширено и разпространено, богомилството добило на различните места и различен характер. Някъде в него е вземал връх социалния елемент, другаде философският, а на трето място пък религиозният.
В България, отечеството на богомилите, те са се наричали общиари, защото са се смятали наследници на древното человеческо общожитие (обща земя, при общ труд и равноправно ползване от земния плод), което са искали да се разпростре за человечеството по цялата земя.“.
“За богомилските храмове и богомилската служба в храмовете презвитер Козма казва следното: “Богомилите ненавиждат кръста и не го приемат като символ на правдата в храмовете; те, следователно, не го целуват и не му се кланят; богомилите отричат иконите, на които се кланят християните; богомилите отричат причастието; богомилите отричат и хулят всички литургии и молитви, които се изпълняват от християните. Когато богомилите се кланят и се молят, те не се кръстят...
…Че богомилите са имали и проповеднички (жени), вижда се от беседата на същия презвитер Козма против тях. В отдела “Изповед” той казва: “Богомилите се прощават греховете сами, па не само мъжете вършат това, но и жените, което заслужава поругание, защото християнството предписва да не се позволява на жената да поучава, нито да господства над мъжа, а да бъде само в мълчание (безправна)”.
Трябва да се има предвид, че богомилите са проповядвали равноправие и за жената.“.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Така.
Предполагам вече имате представа какво са застъпвали и защитавали българите богомили в учението си. Повече за тях можете да прочетете от книгата на Антон Глогов „Богомилското Учение“.
Сега за нашия светец Иван Рилски.
Родните попчета твърдят за него, че е „роден е около 876 г. в село Скрино край Дупница. Бил е съвременник на княз Борис (852-889 г.) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син - цар Петър. До 25-годишната си възраст е бил пастир.
Подвизавал се на много места, докато най-после се установил в Рила, където останал до края на живота си. Там той основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години…
…Цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него...
…Преди смъртта си останал в пълно уединение, съставил своето "завещание" и починал в самота на около 70-годишна възраст, на 18 август 946 г. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София.“
Изведох точно тези пасажи от сайта на попчетата, защото искам да споделя нещо важно за него. Първото е, че т.нар. „Завет от Иван Рилски“ е фалшификат и според учения монах Игнатий е създаден около 1750-60г. Друг български учен Ал.Теодоров-Балан пръв забелязва, че „требва да защити тоя заветъ отъ съмнения въ неговата автентичностъ... все пакъ остаятъ неуталожени съмнения, че текстьтъ на завета не е дело св. Иваново, но на някой по-сетенъ ревнителъ на монашеския редъ въ манастира.“.
Същият довод подема и В. Киселков, като добавя, че „ако той би произхождалъ оть св. Иваново време, неговите старински езикови особености все щяха да се запазятъ до известна степенъ, колкото преписвачите неволно да са правили отстъпки въ полза на новата българска речъ."
И още, че „паметникътъ е познатъ по преписъ отъ XIX векъ." Той си задава въпроса: „Чудно е, какъ можелъ той да се упази, макаръ и въ преписъ, въ продължение на десетъ века, когато не можелъ да се запази никакъвъ другъ книжовенъ паметникъ, нито книжовенъ поменъ за светеца, писани въ Рилския манастиръ презъ която и да било година отъ X до XV векъ, особено пъкъ презъ времето, когато манастирътъ е билъ разоренъ или пустъ - между XI и XIV векове и презъ първата половина на XV векъ.“.
Забелязахте ли нещо много важно в тези редове – че за Иван Рилски в манастирската обител няма запазени никакви документи! Тоест неговата история е била съзнателно унищожена и заличена, и не присъства в ръкописите още през 11 век. Аферим на блажените и човеколюбиви вярващи, наречени християни, издънки от юдеите.
Подобен довод изтъква и Ив. Снегаров: „Ако Рилскиятъ манастиръ и следъ опожаряването си въ 1833 г. запазилъ толкова ценни ръкописи [панегирици на Владислава Граматика, богослужебни книги, турски документи], то странно е, че не е можелъ да запази най-ценното си наследие - завета на своя основателъ.“.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Според мен твърдението, че Иван Рилски бил роден в с. Скрино край Дупница няма как да се докаже, защото същото село от стотици години не съществува. А така се губи връзката с хората, които може да са роднини на светеца и още да помнят историите, свързани с него. Така че няма как да се провери къде е роден монахът… Другото, което се твърди до ден днешен, е, че Иван Рилски „основал манастир - Рилския, който съществува вече 1000 години“.
Е как един отшелник монах може да създаде манастир при положение, че за това трябват сериозни парични ресурси? Само с молитви не става, нали?
Всъщност през лятото на 2008г. бях в Рилския манастир и този въпрос го зададох на един поп, който сновеше насам натам с ръце зад гърба, чудейки се как да му мине следобеда в двора на обителта. Отвърна ми, че Иван Рилски бил имал няколко ученика и те създали манастира.
Казах на попа, че това едва ли е вярно, защото учениците на отшелника би трябвало да разполагат със сериозни парични ресурси, с милиони левове, за да построят манастир с подобни размери. Попитах дали учениците на Иван Рилски били богаташи? А попа взе да се върти на пета и да мънка… След това му казах, че по него време единствено държавата може да инвестира и да направи подобна колосална постройка, а не пет или шест опърпани ученика, които сигурно трудно са спестявали пари за хляб. Накрая реших да бръкна в раната и попитах послушника с голям кръст на врата какво правят свастики на чешмата в двора на манастира, и защо са изобразени езическите (народните) символи слънце и луна на входа на християнската църква?
При което попа толкова бясно се завъртя на пета, че малко остана да изрови павето под него… След това бързо се понесе като Светия дух над паважа и се сля с тълпата. Изчезна яко дим.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За Боян Мага и каква е връзката му с всичко споделено до тук повече в следващия пост.
Р.Ч.

sum
Мнения: 2777
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Богомилите, Иван Рилски и Боян Мага

Непрочетено мнение от sum » 14 ное 2022, 15:36

В предния пост представих в сбит вид важното (според мен) за богомилството, както и за произхода на Иван Рилски, обяснен през попските стъкмистики. А сега за Боян Мага - кой е той?
Няма да се разпростирам надълго и нашироко за него, но ще използвам изведеното от Петър Вангелов, защото като цяло обобщава съжденията на нашите учени в този вид, който подкрепям:
"За семейството на Боян Мага сме чели немалко в учебниците по история: цар Симеон е негов баща, слабият цар Петър му е брат, а обичаният от всички българи светец – Иван Рилски е също негов роден брат. Встрани от славата остават четвъртият му брат – Михаил и сестра му – Зоя."
Опа, забелязахте ли нещо важно от тази извадка – оказва се, че Иван Рилски не е бил опърпаното овчарче, родено в неоткриваемо село и което на 25 години захвърлило гегата, приемайки Христовата вяра. Виждаме твърдението на наши учени и изследователи, че Иван Рилски бил брат с Боян Мага и Петър. Тоест, според автора, отшелникът бил дете на цар Симеон. Много интересно, нали?
Обаче това, което разбрах преди повече от 10 години е, че Иван Рилски не е бил дете на басилевса Симеон. Но как достигнах до това разбиране за това по нататък…
Всъщност нека подредим малко събитията - през 865 година Борис налага с огън и меч християнството по нашите земи. Той има трима сина - Владимир, Гаврил и Симеон.
Като най-голям Владимир Расате наследява Борис, който се оттегля в манастир. Когато се възкачва на престола Владимир прави опит да възвърне отново нашата народна религия (езичеството) в държавата. Връщането на старата религия означава край на договорите с ИРИ, свързани с официалния религиозен статут на българите и това принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир. Предполагам помните как го наказва – избожда му очите и го хвърля в тъмница, където му изгниват кокалите. Много християнска постъпка, няма що,… иначе Бог бил любов. Вие представяте ли си да извадите очите на детето си!? Можете ли да го направите?
Чудя се колко фанатизиран човек трябва да си и колко му е бил акъла, за да извърши такова деяние (за такова поведение тук определено психиатрите имат тежката дума)!? Но това явно не попречило на попчетата всяка година да почитат Борис и псалми да пеят за него до ден днешен. И как няма да пеят – дал им е на тепсия душата на българите. Нещо, което царете ни преди него не са допускали за народа си - приемането на някаква вяра за спасение чрез някакъв момък с име Йешуа, който пък според гръцките фанариоти бил богопомазан (христос). След като ослепява и сваля първородния си син от трона Борис избира Симеон за цар. Не знам защо пренебрегва вторият си син.
Така.
Симеон от първия брак има две деца - Михаил и Зоя. А от втория брак (от Мариам) се раждат Петър и Боян Мага.
Къде е Иван Рилски в тази картина и има ли светецът царска кръв?
Да, има. Обаче Иван Рилски не е бил син на Симеон, а на… БОЯН МАГА!!!
Така че цар Петър всъщност е бил негов чичо!
За Боян Мага се знае, че е роден в Преслав през 909 или май беше 910 година (!?!?) и е починал през 970 година (твърди се, че смъртта му е свързана с поръчково убийство). А синът му Иван Рилски е роден през 938 година, тоест само три години след като поп Богомил е започнал да проповядва старата народна религия по нашите земи, обявена от попчетата за ерес. Не знам коя била майка му, но в едно съм сигурен, че във вените на Иван Рилски е текла царска кръв.
Сещам се в тази връзка за кремонския епископ Лиудпранд, който през 949 г. бил посланик на немския император Отон І в Цариград и е писал за нашия цар Симеон това: "Той (Симеон) имал двама сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование".
Баян е Боян Мага!
Виждате ли другото важно в текста – ако Иван Рилски е бил син на Симеон, както твърдят наши изследователи, защо тогава епископът не го споменава? Просто е, защото не е бил син на цар Симеон.
Лиудпранд, който е бил съвременник на Боян Мага в прав текст пише нещо уникално за него, за което няма как да не обърна отново внимание. Да видим отново извора:
„Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш“.
Това е уникален текст и аз бих подчертал двойно ключовата думата „изучил“, тъй като тя недвусмислено показва, че уменията на Боян Мага не са плод на някакъв божествен дар, следствие на вяра или приемане Духа божи в себе си, а изучаването е свързано с упорит труд и усвояване, и прилагане на дадено знание, както е при всяка една наука.
Този текст е огромен шамар за всеки вярващ! Защото друго е да прочетем от достоверен източник, че през 949 година не кой да е, а както се казва цял епископ пише, че магията, която реално е духовното знание на езичните, се учи! Тоест говорим за знание, което се изучава стъпка по стъпка и може да се усъвършенства и прилага в живота,… както например математиката или агрономията. За вярващите християни духовното знание на езичниците било магия, тоест нещо, което те не разбирали и затова се страхували от нея. И понеже се страхували я анатемосали, а хората убивали или изгаряли на кладата. Такава е била християнската реалност, за съжаление.
Преди да продължа ще отворя една скоба, за да разберете нещо повече за мен. Вече повече от 22 години изучавам и изследвам човешкото съзнание през призмата на различни учения и духовни школи. Експериментирал съм много и на базата на личната си опитност в период на 12 години написах три книги, обединени през 2014г. в трилогията „Ти си Това“. Всеки, докоснал се до тези книги знае за неограничените възможности на съзнанието (ума), които съществуват във всяко човешко тяло. Т.нар. астрални (ментални) или духовни (интелектуални) пътувания извън тялото не са мит, а неразбрана реалност. Също така не е мит да се прави контакт със съзнанието на починалия, без значение кога във времето. Много съм писал и обяснявал за това как, аджеба, става това. Така че за мен това са съвсем нормални неща, които не ми пречат да си пия бирата или пък, ако ми се прииска нещо по-хард да обърна взор към бг ракия с камби от царска туршия. Не съм светец. Но именно тези способности ме правят неограничен от времевия-пространствен континуум и благодарение на това мога да проверявам нещата, без да се налага да питам други за обратна връзка.
Споделям го това, защото когато за първи път посетих пещерата на Иван Рилски бях преизпълнен с любопитство за това как е живял, с какво се е хранел, кой точно Бог е почитал, защото те не са един или двама… и куп други въпрос напираха в мен. Разбира се отговор нямаше и бях сам с въпросите в себе си…
Който е ходил там знае какво прекрасно място е пещерата на отшелника. Но тогава лично мен ме привлече една огромна скала (намира се над чешмата), на която християните бяха сложили негова икона, защото твърдяха, че пет години без храна и вода е живял светецът на това място. Слязох от там, не беше моето място. После заобиколих огромния скалчок и от другата страна намерих една издатина на около 1,50 от земята и седнах да медитирам на нея. Нямах нищо конкретно в съзнанието си, просто си почивах и се наслаждавах на природата около мен. И тогава се случи – възприех съзнание пред мен в много светеща човешка форма. - Ха, рекох си, някой патяга (от симпатяга 🙂 ) е тук. - Кой си ти и защо си тук? – попитах, гледайки това срещу мен.
– Знаеш ме като Иван Рилски!
- Ади, бе… - и нали съм ужасен скептик по природа та се подготвих да „кръстосаме шпаги“ с този срещу мен. Бил, Иван… дрън, дрън. Съзнанието сякаш усети моето отрицание и буквално ми рече: – Чакай,… и започнах да възприемам някакви картини в ума си. Понеже съм свикнал с подобни състояния това не беше ново за мен, така че реших да оставя нещата така, без да ги променям. Именно тогава се пръкна любопитството в мен: - Ами ако това е той, какво правиш тогава, пич!? – рекох си под сурдинка.
Нещата, които разбрах тогава бяха толкова невероятни, че месеци ми трябваха, за да сглобя цялата картина и да проумея какво ми обяснява. Но понеже по природа съм си недоверчив затова още два пъти ходих до пещерата, за да направя отново контакт с Иван и да разбера дали нещо не съм се объркал, когато ми е обяснявал за себе си и въобще за това, какво е било едно време и каква била целта на българите тогава относно християните. Та от него научих, че бил син на Боян Мага и толкова много други неща, за които тогава изобщо не бях подготвен нито исторически, нито интелектуално.
…сега като се замисля какъв да бъде Иван след като е бил син на Боян Мага?! Боян, според свидетелството на епископа, е изучил магията и се е превръщал във вълк и във всякаква друга биологична форма, която си избирал (трудно е днес да си представим как е възможно това), тогава синът му какъв да бъде? Крушата не пада по-далеч от дървото, нали? Тоест било му е генетично заложено от баща си да прави чудеса. Но вече знаем, че тези способности се изучават… тоест говорим за някаква система от знания, разкриващи тези способности и вярата няма място сред тях.
Няма да ви занимавам повече и ще ви разкажа това, което тогава възприех от него. Разбира се скептика в мен никога не ме напусна, а това само ме провокираше да чета повече по темата, за да разбера и проумея големия пъзел.
Баща и син – Боян Мага и Иван Рилски.
Когато християнството започнало да залива земите ни,… става въпрос за ИРИ (Източната Римска империя) и договорните отношения с нея, тогава първенците, водещите посветени в старата народна религия, се опълчили въпреки стореното от Борис. Защо толкова много българите са отричали Христовото учение и се борили срещу него?
Защото то отнема личната духовна свобода, която сме имали благодарение на знанието за върховните ни богове. Днес хората изобщо не си дават сметка за това и малцина разбират капана на попчетата, тръгнали на лов за езичници по целия свят още от времето на римския военачалник, познат в литературата като ап. Павел. В книгата „Произходът на името българи и върховните им богове“ достатъчно много съм се разпрострял по темата и затова тук няма да задълбавам.
Та след като Борис ни натриса християнството не много години след това бил създаден план то да бъде унищожено. Това бе нещо, което много ме изненада, когато го разбрах. Боян Мага и поп Богомил, заедно с хората си, подготвяли старото народно знание да бъде прието и приложено в Европа, а неговата мисия (на Иван Рилски) била да го възвърне и затвърди в България. Тоест планът бил старото народно знание да стане водещо както в цяла Европа, така и на Балканите. Боян Мага финансирал начинанието, а поп Богомил обикалял като Левски по различните общини, за да подготвя хората за това. Разбира се това не е останало незабелязано от християните и както виждаме Презвитер Козма през 10 век написал „Беседа против богомилите“, проклинайки по стар християнски обичай всичко, което не разбирал.
След като се родил Иван Рилски баща му го подготвял да стане водач на българския народ. Но, за да стане това, трябвало да направи контакт с Бога на българите (Бал) и да усвои от Него определено духовно знание, за да прави същите чудеса, подобни като тези на Исус. Това му е била мисията. Тоест замисълът на Боян Мага бил хората да видят чрез сина му, че българите също можели да правят това, което е описано от четиримата евангелисти в Новия Завет. Разбирате ли?
Точно затова Иван Рилски отишъл в храма-пещера да иска среща с Върховния Бал, за да изиска от него усвояването на лечителски способности и други подобни сидхи (сили), за да докаже на вярващите християни, че нашата народна религия не е по-малко ценна и духовна, и изпълнена с чудеса от тяхната.
След като усвоил знанията от Върховния светецът започнал да приема болни хора и да ги лекува, само да покаже на вярващите, че нашият Бог не отстъпва по нищо от християнския.
Идеята на Боян Мага била чрез делата на сина му в ИРИ да се смени официалната християнска религия с нашата. Тоест при спорове с вярващи ако те кажат „Исус лекувал болни и прокажени“ тогава нашите да отвърнат „Да, и нашият Иван Рилски е правил това. И затова вие си почитайте вашия, а ние нашия светец, който е със статут на Бог заради чудесата, които е правил“.
…Горе долу така са стояли нещата…
А откъде знам, че Върховният Бог на българите до налагането и приемането на християнството е Бал… ами то има извор за това. В ГИБИ четем за Омуртаг, който отстранява сина си Енравота от престола заради влечението му към християнството. След смъртта на династа цар станал третия му син Маламир, управлявал от 831г. до 836г. Той заповядва на своя брат Енравота да се отрече от християнството, но брат му отказва. Именно диалогът между двамата братя е записан и е безценен, защото от него научаваме какво е било името на българския Бог през 9 век:
„Маламир заповядва на Енравота да се отстрани от чуждия Бог, а той казва, че се гнуси от елинските идоли, които сме считали за богове, добавяйки, че не може да има нищо общо между Христос и Велизарий.“
Забележете, че Христос е сравнен от сина на Омуртаг (Енравота) с Велизарий! А кой тогава е този Бог Вел? Ами много просто – Вел това е Бел или Бал, за когото от години пиша и обяснявам! И какво,… нима нашите историци не знаят това? Знаят, но май не им изнася да обяснят на хората кой е този Бог Вел-изарий, почитан малко преди да ни натресат с огън и меч префасонираното юдейско учение на Йешуа. Така че, ето един извор от ГИБИ, от който можем да разберем кой е бил върховният Бог на българите до приемането на християнството. Но за това никой нищо не казва. Мълчание. Ако попиташ попчетата те ще ти кажат, че българите са се молели я на дърветата, я на камъните и толкоз. А кой е бил върховният им Бог затова до ден днешен дума няма.
Да се върна към историята на Иван Рилски…
Когато мълвата се разнесла за лечителските качества на Иван Рилски, тогава според старо споразумение между братята (Боян Мага и цар Петър) държавникът се задължавал лично да отиде при монаха и да го изпита. Затова цар Петър ходил при Иван Рилски и е пропътувал над 400 км., за да види с очите си способностите на отшелника, а не за да му носи кошница с плодове, чесън за здраве и зарзават.
Царят, когато отишъл при светеца водел със себе си трима неизличимо болни. Единият бил сляп, вторият по рождение бил умствено изостанал (луд), а третият с отрязан крак. Иван Рилски обещал, че ще излекува и тримата, но за три дни. През първия ден излекувал слепия, на втория лудия, а на третия ден човека с отрязания крак оставил за Бал. Тоест бога възстановил отрязания крак пред царя, за да го убеди в истинността на нашата народна религия. И това е станало точно на въпросната скала, където медитирах…
След като получил доказателствата и видял чудото с отрязания крак цар Петър обявил племенника си за Бог по стара народна, тракийска традиция. Прецедент ли било това? Не, защото още Страбон пише за Замолксис, че „макар в началото да го направили само жрец на най-почитания Бог в тяхната страна, след това започнали дори да го наричат Бог.“.
Тоест можем да допуснем, че това отношение било част от нашата народна духовна култура и усвоилият силата на Бал може да е бил със статут на Бог за хората.
След тези събития цар Петър отпуснал пари за манастир, в който монахът да живее, за да може да запише и съхрани нашето древно народно знание.
И така Иван слязъл от пещерата и заживял в храма, построен от чичо му. В началото имал само няколко последователи и преписвачи, но за няколко години хората толкова се увеличили, че това изискало нови помещения за практикуващите. Така постройките около храма се увеличили...
Иван Рилски много текстове написал за поколенията, които оставил на съхранение в манастира. Създал стройна система от практики, чрез които човек да усъвършенства потенциала на сидхите и разкрие пълните възможности на Съзнанието. Също така описал и практиките за трансформацията на материята, която бил постигнал баща му, но синът надминал баща си. По нататък ще ви споделя точно как…
При разговора го попитах защо няма нищо останало от написаното?
Отвърна, че след неговото време храмът няколко пъти бил разрушаван буквално до основи и отново възстановяван. И всичко това било заради текстовете, които се съхранявали в него. Тогава го попитах:
- Нали твоят завет е останал за поколенията,… значи все пак нещо е останало. През смях ми каза, че този текст не е писан от него…
- А има ли нещо останало, което лично да е писано от теб?
Отвърна ми, че в днешно време е останал един единствен текст, който обаче бил „заключен с девет катинара“. Точно това му бяха думите. Млъкна и нищо повече не ми каза.

~~~~~~~~~~~~~~~~~

Няма да товаря повече темата, но когато осъзнах, че богомилството, Боян Мага и Иван Рилски, са неделимо свързани помежду си и всичко това било, за да се защити нашето хилядолетно народно духовно знание, което води душата (съзнанието) след физическата смърт без никакви проблеми и препятствия директно в реалностите на Върховните богове, познати от теологията като Бал и Кибела, тогава проумях великата мисия на тримата. Но ми трябваха няколко години за това…
Боян Мага използвал връзките си на държавник, за да възроди и създаде религиозна общност в Римската Империя, която да наложи старото духовно знание на предците ни, свързано с народните (езически) богове Бал и Кибела. За да изпълни задачата, Боян Мага създал различни духовни центрове в Европа, които лично спонсорирал. Главната цел била свалянето на християнството като официална религиозна система в Империята и докато Боян Мага се занимавал с възстановяването на старото знание в Европа, неговият син Иван Рилски правел същото, само че за България. Тоест бащата възстановявал езичеството в Европа, а синът на Балканите.
Но…
Преди да се превърне в стълб на старата религия Иван трябвало да направи пряк контакт с Бога на българите - Бал. А за да постигне това било нужно усамотяване и отшелничество от светския живот…
И така, малко след 22-та си година няколко последователи на Боян Мага завели Иван Рилски до един от старите естествени храмове, в които се практикувало предимно безмълвие и съзерцание на Слънцето през определени интервали. Мястото било в Рила и било много трудно достъпно, защото до него се стигало по една козя пътека, която на много места прекъсвала в гората…
Вижте, днес до Рилския манастир има асфалтов път. Този път продължава след манастира и след 2-3 км. минава близо до пещерата на Иван Рилски. Обаче по онова време нямало никакви пътища. На десетки километри в радиус от пещерата нямало жива душа, не е имало никакви села. Така че, ако някой твърди, че Иван Рилски тръгнал през Рила и сам намерил пещерата, не му вярвайте. Бил е заведен там, за да практикува точно на това място старата религия. Целта била една – синът на Боян Мага да направи контакт с древния Бог на българите. Ако успеел, Иван Рилски се превръщал в стълб, чрез който старото езическо знание щяло да бъде възстановено.
Това, което ми разказа Иван за себе си и за неговия живот през първите месеци в стария езически храм-пещера е толкова логично, че трябва наистина да си тотално заблуден от попските басни, за да повярваш, че светецът живял пет години гол на една скала без храна и вода. Точно обратното е било…
Иван пристигнал в природната светая светих с няколко човека през есента на 960 година. В скалата към пещерата имало изсечени само няколко стъпала, а вътре имало две скални издатини и между тях хората, които завели Иван в пещерата, разпръснали две бали слама и отгоре постлали няколко покривала и завивки. Там спял отшелникът. Имал е в дъното огнище с естествен комин за дима.
В началото хората останали с Иван близо две седмици, за да подготвят дърва за огрев за зимата. Цепениците нареждали на сегашното място на църквата, тоест точно под пещерата. Когато били готови, оставили му три ножа с различна големина, една секира, няколко завивки и подправки. След това си тръгнали, но всяка седмица трима от тях, по заръка на Боян Мага, носели храна на Иван Рилски. Предимно месо и разни зеленчуци. Отшелникът сам си приготвял храната…
…Разказа ми нещо много интересно – когато паднал снега имало моменти, когато хората на баща му със седмици не успявали да занесат храна. Тогава Иван буквално карал на вода (близо до пещерата има вода за пиене) и по цял ден практикувал, и гледал към Слънцето. Без да знае, отшелникът приемал „слънчева храна“ (Хира Манек доказа, че е възможно да се живее чрез слънчева енергия и че тя е достатъчна храна за тялото).
Следващото интересно е, че познавал кога идвали хората да му носят храна по кучето, което пристигало при отшелника много преди тях…
Показа ми също няколко доста злобни битки с вълци. Първия път го издебнали нощно време и малко останало да го разкъсат в пещерата. Това го принудило да скове някакво подобие на врата, за да затвори входа.
Всеки ден ходил на една специална скала да се моли, за да иска среща с Бога на българите и това е този същия скалчок, на който медитирах. Ходил е на тази скала, защото на нея е имала изпъкнала фигура (като Мадарския конник) с образа на Бога, изобразен в човешко тяло. Така че той не се е молел на скалата, а на народния (езически) Бог, който е бил изобразен на нея!
За много неща говорихме с Иван, но най-шокиращото от неговата история бе за мен това за неговата смърт, когато ми каза, че тялото в манастира не било неговото. Да си призная, първоначално не му повярвах и си помислих, че нещо иска да ме баламоса, за да ме изпита… Но за какво да ме изпитва – учудих се аз!? Тогава реших да го предизвикам и директно му казах:
- Ако това не е твоето тяло, заведи ме при него… ако може, разбира се - и тънко се усмихнах в себе си.
- Добре… - и ми показа накъде да вървя.
Ще ви спестя следващите подробности за това на къде поехме, но тогава в мен се прокраднаха съмнения… - Какво правиш – говорех на себе си. Ще вървим и после ще спрем на някой баир и Иван ще ми каже, че тялото му е заровено тук, под земята… И аз какво да правя!? Да взема една лопата и да почна да копая ли? Абсолютни глупости…
Въпреки всичко продължих да вървя. В един момент спряхме и гледката толкова много ме шокира, че със сигурност поне пет минути съм стоял с отворена уста, защото се оказа, че чудотворецът е оставил за поколенията най-голямото си чудо.
Оказа се, че тялото му е положено на открито, под небето. Иван е вкаменил тялото си със скалата под него и така то е станало неделима част от нея. Изумително. Нямам думи. (Вижте снимката)
Тялото му било покрито с някаква пелена, когато са го поставили там. Както виждате, главата е положена на нещо като възглавница. Ръцете на светеца са хванали рамената и така образуват триъгълна форма (лявата ръка е под дясната мишница, а дясната ръка е на лявото рамо). Всъщност това е много стар начин за напускане на тялото, защото, когато прана прекъсне връзката с тялото, тогава благодарение на формата на ръцете Съзнанието директно се оказва в триъгълния тунел, водещ до световете на Бал или на Кибела. Това е стара техника за напускане на Съзнанието от тялото. Веднага разбрах какво е направил Иван и кои светове е постигнал след смъртта си…
Обясненото от Иван Рилски за смисъла от вкаменяване на тялото му надмина всичките ми очаквания и представи. За да променят християнското статукво на Балканите, идеята била да наложат нашата стара религия, обаче с модел близък до християнския. Тоест както при тях има Света троица - Отец, Син и Дух, така и при нашата религия имало такава троица: Баща (Бал), Майката (Кибела) и техния Син (в изворите от времето на траките преди и малко след Христа, това е Сабазий). А за целта сега Синът бил… Иван Рилски!
Разбирате ли, за предците ни синът на Боян Мага бил със статут не на светец, а на Бог!
Тогава по нашите народни храмове сцената с раждането на Бога била тази, която показах в църквата от Добърско, става въпрос за нашата Коледа, където виждаме как на зимното слънцестоене Бащата дава детето си на Майката Природа (Кибела) и то започва да расте не в утробата, а в сърцето й! След 120 дни „бременност“, напролет (по нашия календар това е 23 април), детето на Бал се ражда като бебе от СКАЛА! Този сюжет е записан в много извори и легенди още по времето траките преди Христа, и по-късно като иконография в църквите, стъкмени от попчетата с името „Ширшая Небес“. Но в ортодокса няма никаква „Ширшая Небес“, това трябва да се знае!
По нататък какво става - след като се роди от скала детето расте като обикновен човек. През живота си на земята Синът на Бал лекувал много хора и правил чудеса и прочее.
НО…
Не е бил разпънат като Христос, който умрял на кръста и после възкръснал, а се е завърнал оттам, откъдето е дошъл - в скалата!
Разбирате ли промисъла?...
Тоест чрез чудото на Иван Рилски българите винаги можели да отидат и да видят с очите си как нашият Бог е слял тялото си с камъка, когато земния му път приключил, завръщайки се при Бал.
В старите народни храмове нямало сцени с разпятие на смъртен одър, а на мъж, който е положен легнал на скала под лъчите на Слънцето. Това бил Синът на Господ - Иван Рилски.
Вижте, нямам достъп до стари документи или разни древни религиозни текстове с рисунки, и други подобни. Ако обаче срещнете в някоя стара книга вместо човек на кръста,… човек, положен на скала,… знайте, че става въпрос за Иван Рилски. Вярно е, че всичко, свързано с нашата стара религия системно и целенасочено било унищожено, но, както се казва, знае ли човек откъде може да изскочи зайчето.
Така че целта на Боян Мага и неговия син била да запазят старата балканска религия, но доближена до християнската, за да може по-лесно да стане смяната за хората. Така вярващите пак щели да си останат вярващи, но от друга страна щяло да се отвори път на знанието. А то е нещо, с което православната църква от 2000 години се бори. Засега успешно.
И така какво имаме до тук, свързано със старото народно духовно знание:
1. Коледа 22-24 декември – време, в което Бащата дава Сина си на Майката,
2. На 25 се ражда Млада Бога в сърцето на Кибела;
3. три фази на растеж в период на 120 дни;
4. Раждането на Сина от скала (или пещера) на 23 април, след което започва живота му на Земята като човек;
5. Смъртта на Сина, сливането на тялото му в едно със скалата и неговото Възнесение при Бал.
На коя дата било това Възкресение все още не знам. Но някой ден като ми се „спусне“, ще науча. : )

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

След като разбрах как стоят нещата, картината на пъзела изведнъж се намести и всички части се оказаха на мястото си. Остана, обаче, само едно за уточнение.
- Защо краката от коляното надолу липсват от тялото ти?
Обясни ми, че малко над 10 години след времето на Самуил (той царувал до 1014 г.; значи става въпрос за около 1025 година), когато сме паднали под властта на Империята, битката била да се заличат следите на ереста, с която сме били анатемосани от Църквата. А това означавало всички сцени с изображенията на българския Бог (Иван Рилски), които били по книги и ръкописи, по храмове и манастири, да бъдат унищожени. Заради това Рилският манастир е бил опожаряван на няколко пъти и разрушаван до основи. Заради ръкописите с нашата народна духовна култура и знания, които се явявали смърт за папагалските фанариоти.
Но понеже паметта на народа за чудесата на Иван Рилски трудно можела да се заличи, тогава праведните християни решили проблема по следния начин – Иван Рилски трябвало да бъде обявен на народа със статут на светец или на чудотворец, или на всякакъв друг, но не и на Бог. Защото богът бил само един – Христос.
И така, през въпросната година благочестивите християни изпратили хора в Рила, за да донесат тялото на Иван Рилски в София и той да бъде обявен за български светец, и чудотворец, защото тялото му било събирателна точка за паметта българска, свързана с българския Бог.
Обаче, проблем…
Защото, когато ги завели на скалата и започнали да вадят костите от нея, се оказало, че няма кости и че всичко било камък. Начупили краката, но кости нямало… Ами сега?!?! Наказанието за провал или неизпълнение на задача от Църквата било едно – смърт.
Тогава един от монасите, последовател на Иван Рилски, предложил на христовите служители да изкопаят костите на някакъв монах от манастира и да ги пратят на техните хора, като обявят, че това били мощите на светеца.
Така направили. Изровили тялото на наскоро погребан монах, балсамирали го и тези мощи пратили в София, обявявайки на народа, че това са костите на Иван Рилски. А Църквата обявила на населението – това не е вашият Бог, а вашият светец, който се е прекланял пред нашия Бог Исус. Да,… правил е чудеса. Да,… лекувал е хората, но да знаете, че това не е Бог, а светец.
И хората повярвали…

Епилог
Нямам претенции за изчерпателност по темата, но се чувствам като Левски пред бесилото. А в мен кънтят думите от песента, която пял тогава - „кой разбрал, разбрал“.
315048632_3383591971921174_5880180380391778458_n.jpg
Р.Ч.

sum
Мнения: 2777
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Богомилите, Иван Рилски и Боян Мага

Непрочетено мнение от sum » 15 ное 2022, 13:22

Много странно се стекоха събитията след като написах двете публикации. Имах път до София и реших спонтанно да отида до историческия музей в НИМ, бяхме трима човека. Влязохме да разгледаме експонатите и аз пак възроптах за това, че все още златната книга с орфически текстове стоеше зад стъклото и не се разрешаваше да се види. То е ясно защо не разрешават, защото така ще им се срути твърдението, че траките били безписмен народ, а това ще въвлече след себе си канари от проблеми. Иначе учени били... Заговорих се за това с една жена, но тя горката само вдигна рамене и каза „аз само наблюдавам“. Е, аз пък й обясних туй онуй да знае за обща култура, а не само да вдига рамене. На втора жена обърнах внимание за надписите „хан Омуртаг“, че „нема такова животно хан“. С третата пък беше най-забавно, защото твърдеше за стелата от Разлог такива нелепици, че „кръстосахме“ за малко шпагите. Не й хареса чутото и млъкна като прилеп, и също толкова бързо се изнесе от залата.
Не мислех да стоя дълго там, защото нищо не видях, което вече да не съм снимал… но въпреки това, не знам защо, отидох до залата с християнските артефакти. И тогава буквално онемях, защото имаше изложени Олтарни двери със сцената „Благовещение“ от манастира в Карлуково, изработени през 1791г. А „Благовещение“ е сцената, когато архангел Гавраил известява на Мария, че ще роди Божия син Исус.
Защо онемях? Защото Исус беше изобразен легнал, а под главата му възглавница. В ума ми буквално гръмна - ами ако това с позицията на тялото в легнало положение е стар отглас на изобразяването на Иван Рилски и неговата смърт!? Че кога пък в ортодокса са рисували Исус в легнало положение?
Ами, никога!
Замириса ми на поредната попска фалшификация. Веднага проумях, че понеже този образ на нашия Бог е бил доста разпространен на Балканите християните по някакъв начин са го вмъкнали в своето изобразително изкуство, за да заблудят отново хората. Прецедент ли е това? Не, защото така са направили с Кибела с разперените ръце, като са я набедили на „Ширшая Небес“, същата съдба сполетяла и сцената „Успение Богородично“, където Исус уж приемал духа на майка си след нейната смърт, а реално това е картина, свързана с раждането на Млада Бога на 25.12 и това е нашата Коледа.
Заснех иконографията. Вижте я:
1.bmp
Какво виждаме?
Вляво е Мария, вдясно архангел Гавраил, предаващ благата вест, а в средата Исус в легнало положение.
Така.
Зарових се в литературата и разбрах, че тази сцена е наречена „недриманное око“, а легналият Исус е изобразяван с едно отворено и едно затворено око. Името идва от руски и означава – бдително (будно) око. Сцената също така има и друго значение, твърдят попчетата – Исус бди над този свят, докато дойде време за страшния съд.
До тук добре, но се оказа, че в ортодокса няма ни недриманное око, ни дриманное. Тоест в Ерусалим, където е извора на баш християнството тази сцена изобщо не присъства. Е какво тогава прави тук в нашите манастири и иконография? Как и кога се е озовала тази сцена с легналия Исус в изобразителното изкуство? Нали има канон за изобразяване на икони с фигурите по тях, които никога не се променят,… то затова е канон,… и това е така от близо 2000г. Как става, аджеба, тази работа, изобщо не разбирам. Някой ако може, да ми обясни.
Зарових се отново и не след дълго време открих, че изследователите на църковната история са категорични, че,… забележете,… сцената „недриманное око“ присъства в нашата иконография едва от 14 век и този сюжет се ползва до наши дни!
Ха, това вече бе попадение в десетката, защото през този век падаме под турско робство и държавната структура от Второто българско царство се разпада, а това означава, че вече нямало контрол върху това как се изобразява сцената „Благовещение“ от българските свещеници. Предполагам нещо такова било - фанатизирания от религията поп казва на зографа „така ще рисуваш сцената“ и той изпълнява. Сигурен съм, че така е станало и точно тогава се появява легналият Исус между Мария и архангел Гавраил, но ми трябваха доказателства. И се зарових в архивите си. Имах отправна точка, че през 14 век става тази мимикрия…
Оказа се, че в ортодокса сцената „Благовещение“ до ден днешен е представяна само между Мария и арх. Гавраил, т.е. няма никакъв Исус между тях. Същия сюжет виждаме и при „Благовещение“ на много наши стари манастири и църкви. Но в църквите от 13 и 14 век Исус присъства при Мария и арх. Гавраил, но, забележете - само като лице в кръг на бял плащ и няма никакво легнало тяло! Например така е изобразена сцената в църквата в с. Добърско - Мария държи бяла кърпа пред гърдите си с лика на Исус, а Гавраил е вдясно от нея. Но това не ми вършеше работа и продължих да търся…
И намерих…
Но това е бомба…!
Защото в рисунъците от църквата в с. Беренде (тя е датирана от 14 век) изведнъж виждаме ДВА отделни персонажа с Исус – първият на легнал мъж с надпис до него ИС ХС,
2.jpg
а вторият Исус е представен на бяло платно като лик в кръг между Мария и Гавраил.
3.bmp
4.bmp
4.bmp (274.89 KиБ) Видяна 103 пъти
Тоест ето конкретно доказателство, че тялото на легналия Бог е отделно от сцената „Благовещение“! Освен това да виждате случайно някаква прилика между лика на Исус и образа на спящия мъж? Не, нали?
А това означава, че спящият мъж няма нищо общо християнския Бог! Зографът така е нарисувал лицата, че за всеки запознат да е ясно, че легналият не е Христос. Но, за да бъде допуснато това от попчетата той е написал до него ИС ХС (Исус Христос), за да ги заблуди,… иначе едва ли днес щяхме да сме свидетели на този иновативен подход, чрез който да се съхрани нашата духовна история. Пишеш Исус Христос, а рисуваш… Иван Рилски!
Вижте сега къде точно се намират на стената в църквата от следващата снимка:
5.jpg
Легналият Бог е в синия квадрат, а с червено съм заградил сцената „Благовещение“ с лика на Исус в кръг.
Изумителна буквалистика, нали? : )
А кой тогава е този легнал Бог? Или вероятно това не е Бог… а какво е тогава?
Излиза, че попчетата едно време толкова много са почитали джибрите и медовината, че в тяхна чест създали сюжета „Пиян Добри под черен салкъм лежеше“. Айде, холан.
И после не щеш ли, че взели го турили между Мария и архангел Гавраил, наричайки сцената „недриманное око“. То, верно, че на човек след втората ракия единият клепач му пада… Та оттам може би дошла идеята за затвореното и отвореното око . Попска му работа.
Каквото и да пиша фактологията от църквата в Беренде за двамата Исусовци е чук,… не, по скоро е ритник от катър в чугунените глави на фанариотите! Ето ви черно на бяло факт, че през 14 век имаме в една църква два отделни сюжета с Бога, който единият след време престава да го рисуват по стенописите (в случая това ликът на Исус в кръг), а на негово място остава другия.
Лично за себе си съм убеден, че първоначалната идея за легналия мъж е била свързана с Иван Рилски и неговата смърт!
Напълно вероятно е след 10 век наши зографи да са рисували този образ в българските храмове. И като се замисля защо да не!? Щом са успели да отстоят да присъстват в канона Кибела с разперените ръце и нашата Коледа защо да не са наложили на гръцките попчетата и легналия мъж, визиращ Възнесението на Иван Рилски?
А така хората ще знаят, че Исус след като са го разпънали се завърнал при еврейския Бог Елохим, а нашият при народния Бал. Както виждаме от храма от с. Беренде зографът е изобразил двата Бога и различните образи това ни казват, нали? После какво станало?
За да забравят българите за своя Бог, през 14 век, падайки под турско робство хитрите попчета сложили легналия мъж между Мария и архангел Гавраил и обявили „Е те това е Благовещение, да знаете“. И сцената с българския Бог потънала между фанариотската стъкмистика. После след няколкостотин години ходи доказвай, ако си нямаш работа, кой е този легнал Бог, изобразяван само в нашите църкви до 14 век.
Но, за ужас на попчетата има фактология останала за тези два персонажа, благодарение на зографа, запаметил чрез рисунки историята на българския Бог. Не мога да повярвам как е оцеляло това във времето.
Ето на това му казвам Баалска му работа. 🙂
Това от мен.
Р.Ч.

sum
Мнения: 2777
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Re: Богомилите, Иван Рилски и Боян Мага

Непрочетено мнение от sum » 16 ное 2022, 11:09

Вижте една богомилска купа с техните свещени символи.
В случая става въпрос за хармония, изразена чрез равновесие между силите на съзиданието и на разрушението.
1668245711430.bmp
Р.Ч.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта