Размисли относно Великия ден

Позната и непозната...
sum
Мнения: 2761
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Размисли относно Великия ден

Непрочетено мнение от sum » 26 апр 2022, 12:47

Знаем, че за да приобщят народите към „Христовото тяло“ попчетата във вси страни нагаждат християнството към обичаите на различните общности, за да го пригодят към тях. Например никъде в ортодокса няма „Успение богородично“, но при нас, българите, има, защото тази сцена е отглас от старото народно духовно знание, което попчетата са натъкмили, за да заблудят хората, че християните и народа на Балканите почитат един и същи Бог.
Основите на християнството лежат върху тези на юдаизма, а Богът им (Елохим) никога не е бил почитан с някакви форми, защото той е безтелесен, безлик и т.н. Християните от своя страна почитат Йешуа (Христос) в мъжки образ, но, може да не ви се вярва, но добре е да се знае, че до 8 век, вярващите, са рисували по иконите си образа на Бог Дионис. Едва след 8 век образът на Исус бавно започва да се променя по иконите, за да го видим вече в завършен вид едва преди няколко века. Все пак преди 2000 г. е нямало паспорти и фотографии, за да знаят хората от бъдните поколения как е изглеждал ликът на Йешуа, нали? Та това по иконите от днешно време не е реалният образ на Исус. Но, много важно, требе да се вярва,… това е важното.
Но вяра не трябва, когато става въпрос за цар Борис, който налага с огън и меч християнството по нашите земи и е дал на тепсия душата на българите на Константинопол. Какво са направили тогава гръцките облажени?
Едно от първите неща е било да унищожат върховните ни богове, които сме почитали - Бал и Кибела. Как е станало това?
Просто е – сменили са им имената. На мястото на Бал попчетата са изтипосали едно от имената на юдейския Елохим - Саваот. Защо, обаче, те не са ни натресли да речем някой от другите имена на еврейския Бог като например Яхве, Адонай, Елион или пък Шадай?
Това е така, защото според тях нашият върховен Бал е всъщност описаният в Исаия 6: 1-3 „Господ на силите“ - Саваот. Но оригиналния израз в Книгата на пророк Исаия за Саваот не е „Господ на силите“, а „Бог на армиите (войнствата)“. Така че, попските стъкмистики нямат равни по себе си, когато става въпрос да измамят или да заблудят хората само и само да втъкат в кръвоносната система на българите еврейски богове и вярвания. Пък много важно в Исаия дали пише „Господ на силите“ или „Бог на армиите“. Също така много важно, че юдейския Елохим (в случая Саваот) никога не е бил изобразяван с човешки лик и по техния канон това никога в еврейската история не е било. Обаче, тук, на Балканите, изведнъж виждаме Саваот в мъжки образ. Брех, е как така!? Много духовно и канонично, нали!?… попска му работа.
Вижте, когато става въпрос за Върховния Бог по нашите земи ние го виждаме на тракийска монета от 5 в.пр.Хр., на която направо си пише БАЛ. Фигурата е на бик с човешко лице и над нея е надписът.
90.jpg
От друга страна предполагам сте чели за Бика Апис, че в Египет е бил обожествяван и в негова чест е имало редица събития и условия по избирането му, за да бъде признат като божество. В тази връзка тук е мястото да припомня, че всеки свещен Бик е имал своя отделна гробница. Обаче, Рамзес ІІ (около 13 в.пр.Хр.) в един момент заповядва биковете да се погребват заедно и така се създава общият некропол, наречен Серапеум, защото гробниците станали много.
Припомням този епизод от историята, защото в Египет след 3 в.пр.Хр. се появява нова трансформация на Бика Апис. Това се случва при управлението на генерала на Александър Македонски, Птолемей I Сотер, който през 305 г.пр.Хр. се обявява за фараон. Той, заедно с Деметрий от Фалерон, въвеждат нов образ на Бика Апис - това е прочутият в древността Сарапис. Така, чрез новия Бог, фараонът задоволил религиозните потребности на елини и египтяни, като по този начин постигнал така необходимия мир между тях. Така че, реално Птолемей I създава нов бог, Сарапис – от „сар“ (изначален, първичен). Едни го превеждат като величествен, върховен и подчертават, че от САР произлиза и думата цезар (саеsar) и по-късната цар. Други пък твърдят, че коренът е свързан с шумерското шар – висок, велик. Другото значение е благороден, господар и прочее. Така че, като обобщение можем да твърдим, че сар е дума за нещо върховно, велико, висшестоящо. А Апис е богът Бик. При сливането между двата термина се получава: Сар-Апис – Върховният господар, Богът Бик.
НО…
Този образ на Върховния вече не е на бик, а е на мъж с брада, държащ жезъл или мълния, с орел до него. Върху главата му има калатис, а животното бик вече е изобразявано до него или в скута му, както е лъвът при Кибела.
91.jpg
По нашите земи от археолозите има намерени фигури на Сарапис,… дори съм снимал такъв в музея от гр. Одрин. Освен артефактите ако си направим труда да прочетем „Георгафия“ на Страбон ще срещнем описания на много храмове на Сарапис от Босфора по цялата територия на Балканите и на Елада.
По време на Римската република Сарапис (Бал или Бел) е заменен с Юпитер, но за да не се объркат хората, че това са два различни Бога, на римска монета отново виждаме мъжът с брада и два надписа от двете му страни – Юпитер и Бел (Бал), за да се знае, че това е един същ Бог.
92.jpg
92.jpg (40.44 KиБ) Видяна 321 пъти
Юпитер е Бог на победоносната война при римляните, но също така е защитник на свободата и е… гръмовержец. Поради тази причина много изследователи го отъждествяват с гръцкия Зевс, но също така има и твърдения, че „по-късно, при проникването на източни култове в Римската империя с Юпитер са отъждествени боговете Баал, Серапис и др“.
Направих това леко отклонение, за да имате представа когато става въпрос за върховния Бал как е бил изобразяван в стария свят. Същият образ на Бал е бил запечатан и по нашите храмове и хората ни са го почитали, до времето, когато през 9 век Борис дава на тепсия на църквияните, пардон, християните, душата на българския народ. След това започва подмяната на имената. Кибела, описана от Страбон като „Великата Майка на богове и хора“ става на дева Мария, майката на Исус, а Върховният Бал го трансформират на еврейския Саваот. И,… воала! Фокус – мокус – препаратос, ето ни ги богове, но вече с нови имена. Тях ще почитаме и на тях ще се молим. Обаче гръцките фанариоти явно не са могли да изтрият от паметта на народа ни образа на Бал и затова все още го виждаме на икони и стенописи по манастирите. Например, сещам се за Рилския манастир. Къде сте виждали или чели за Елохим… така де, Саваот да е изобразяван в триъгълник или пък с китара, както е нарисуван в един храм от Арбанаси (Велико Търново). Да не би Саваот да е пропял сонети или пък от „Господ на Силите“ да е станал на Ангелогласния (Белото гърло)? И какво правят езическите символи слънце и луна около Исус или майка му Мария? Много християнско, няма що. Уж се борят с езичниците, но това не им пречи да ползват техните символи и да ги изобразяват по църквите си. Как става това?... попска му работа.
Отглас от старото народно духовно знание е и нашият обичай с козунаците и боядисването на яйцата, припознато като християнския Велик ден. Че къде пък по света християните пекат козунаци, боядисват яйца и се чукат с тях за здраве? Къде по света същите яйца се слагат вечер до главите на децата и на сутринта, докато още спят, баба им (или майка им) взима бурака и започва да нарича сибилски слова за здраве и берекет, въртейки яйцето в кръг по челата им, завършващ с народен (езически) кръст, ритуала? Ами, никъде.
За да се разбере защо нашият народ спазва този обичай пак трябва да бръкнем надълбоко в нашата изчегъртана, от попчетата, история.
Всичко започва от българския празник Коледа. Писал съм за него преди няколко години.
viewtopic.php?f=16&t=1764
viewtopic.php?f=16&t=1765
Ако сте прочели материалите от линковете вече сте разбрали, че сцената „Успение Богородично“ изобщо не присъства в ортодокса. При гърците няма никакво „Успение“, това требе да се знае. Тази сцена е отглас от старото ни духовно знание, свързано с Бал и Кибела. Припомням - на зимното слънцестоене Върховният Бал дава своето дете на Кибела, която го приема в СЪРЦЕТО СИ, а не утробата, както е изобразявана бременната Мария с Исус. Разликата в иконографията е огромна… от Балканите до Ерусалим.
През следващите 120 дни детето на Бал (Богът Време) расте в сърцето на Майката и се ражда, забележете, в скала, а не в обора при животните, както твърдят християните за Йешуа (Исус). Това ни казват сцените от църквата в с. Добърско. И още нещо потресаващо – на рисунката от Добърско ясно се вижда, че Майката Кибела и още два бика гледат към коша в бебето.
93.bmp
Освен това Тя е направила ЗНАК с пръстите си, който всеки малко или много запознат познава като… знакът на Бог Сабазий. А Сабазий е описан в историографията при траките фриги, като детето на Кибела! Факт!
94.jpg
Освен това на рисунката виждаме сцената от „Рождество Христово“, което християните празнуват на Коледа. Но, обърнете внимание, че зографът е изобразил под скалата с бебето пасящи овце. Че, къде, аджеба, сте виждали зимно време и то в края на декември да се пасат овце по поляните?!
Ето ви още една попска стъкмистика. Това „рождество“ от църквата в Добърско не е на Исус, а на нашия Бог. Зографът чрез знака на Сабазий това ни казва, разбирате ли?
В двете студия (от двата линка) разясних, че от „зачеването“ до раждането на Сабазий в материална форма има 120 дневен период на бременност. По нашия григориански календар това събитие (раждането) се пада на 23 април. А така вече пасящите овце от картината си идват на мястото, защото през пролетта те се извеждат на паша. Тоест, ето отново как попчетата изуитски са натаманили нашия обичай относно Великото Събитие (раждането на Бога в човешка форма от скала) с християнското такова, познато като смърта на Исус и неговото възнасяне на Небето. Само че, при ортодокса няма козунаци и яйца… но, това не пречи на попчетата да се облажат и с това, като си ги хапват с благословия на уста. Пък много важно, че вече стотици години не почитаме раждането на детето на Бал и Кибела, а смъртта на Исус. Важното е да се лапат козунаци, да се чукаме с яйца и да почитаме Христос, който никой не знае как е изглеждал (но вярват от иконите, че това е образа му), нито някой знае какво е говорил, защото нищо от себе си не е написал. Нито пък четиримата евангелисти са го познавали, защото те не са били негови ученици, но пък хората вярват в това, което са написали за него. Нито нашият Саваот е юдейският Елохим, който евреите почитат със свещник, наречен менора,… нито Мария, майката на Йешуа е Върховната Кибела, но пък е оприличена от попчетата на нея като „Ширшая небес“.
Велик ден,… ден на Великата глупост.
Ден за лапане на козунаци и боядисани яйца.
И аз ги лапах… Вярвайте. 🙂
Сега малко за боядисването на яйцата – защо се прави и какъв е бил първичният промисъл?
В стария свят идеята за сътворението идва от Космическото яйце, което освен раждането на света създавало и различните богове. При народите съществуват всякакви легенди за това събитие и има толкова много литература по въпроса, че няма да се спирам върху това.
Различното при нас от легендите е,… не знам дали се знае, но след като хората боядисвали яйцата си тогава ги откарвали в храм на Кибела, където сибилите наричали мантри върху тях. Другото важно е, че основните цветове, използвани за яйцата, били два – червен и жълт. Червен, защото е цветът на огъня, но да припомня, че Богът Бал се призовавал чрез огън. Следователно неговото дете (в случая Сабазий) също ще носи такъв огън в себе си и затова цветът на яйцето бил червен, заради Сина на Бал. А жълтият цвят се ползвал заради Слънцето, защото благодарение на него всичко съществува на Земята. Без Слънцето няма да има живот на планетата и затова то се почитало наравно с боговете.
По принцип челата на момченцата се натривали с червени яйца, а тези на момичетата със жълт цвят, защото реално жените винаги са били израз на творческата и съзидателната енергия на човечеството, която дава живот (аналог е на енергията на Слънцето). Жалко е, че до ден днешен трудно се разбира това от мъжете. Но, това е положението… :D
Първоначално, когато са празнували раждането на Сабазий на 23 април е нямало борба с яйца, напротив, всяко дете или по-възрастен човек, за когото имало предназначено свещено яйце, заредено със сибилски напев, е спял с него три нощувки, след което на четвъртия ден било оставяно на някоя скала, за да отдадат почитта си към детето (Сабазий) на Бал и Кибела, което да не забравяме от легендите, че е родено в или от скала. Това е. Всичко останало от нашия обичай и фолклор е след това, което ви описах.
Поздрави.
::hat::
Р.Ч.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта