Струва ми се, сега като се размисля "четерите посоки на ума" в книгата - трябва да има нещо общо. Разбирам напред назад във времето това е ясно (или изток запад ), ако съм прав, (но север и юг или нагоре надолу немога да си ги обесня.)
Четирите посоки /всъщност са пет/ са ляво, дясно, напред и назад, плюс мястото, на което стоим. Когато има понятие за посока има и движение на мисълта в тази посока. Получава се следното възприятие - това вдясно е врата, това вляво е прозорец, и т.н., а това съм аз, т.е. аз не съм врата или прозорец. В този случай посоките, както и мисълта /заедно с нейния център/ затвърждават аз-а /при хората това е егото/. Интелектът пък е този, който отчита тази информация.
По същия начин Брахман се разграничава от другите Брахмани /шестоъгълници/ около себе си.
Относно родителите - ами виж сега, ще ти кажа моето мнение, пък дано да ме разбереш. Ако и някой друг се включи - още по-добре.
Значи... самскарите определят хода на преражданията - това е кармата, която властва над нас. По тази логика, самскарите "ни карат" да изберем и нашите родители. Т.е. няма нищо случайно.
В новото прераждане ние носим своята карма, заедно с тази на родителите, защото инфото от тяхната решетка се запечатва на нашата решетка от самскари.
Може и следния израз да се използва - сходно със сходно се привлича...
Чисто и просто всичко е спомени... и емоции... - това е необятния океан, в който нашата истинска същност "се носи като тиквена кора".
Sum продължава така:
"
Друг избор няма. И така докога… "
В тая връзка искам да попитам каква е ролята на творчеството каквото и да е било то, нима е само работа на минали самскари, и творчество ли е само сътворяването на различна реалност?
Според мен "творчеството" като потенциал и по същество, присъства в Богът, а от там и в човека. Човекът, понеже обединява в себе си трите форми на проявено съзнание, то значи, че е повече и от боговете.
Но посоката на творчество на даден човек може да е предопределена от самскарите му, т.е. от неговите емоции и предишни спомени. Същото важи и за всички негови действия. Когато унищожим нашите самскари /оковите/, ние ставаме необусловени и непривързани, тогава познаваме величието на Богът, който сме.
Каква е разликата между това да създадеш някаква картина и да твориш като бог?
Според мен - никаква! Въпросът е в това, от коя позиция подхождаме - на знанието или на невежеството...
След като започнах да чета книгата (двете и части), и най вече последните дни, умът ми започва да се пита дали тези "случайности", дали не се обратното а именно хилядите на пръв поглед разновидни пърченца от "хаоса" в живота който преживявам не са едно цяло, или поне такива които аз съм разпилял.. ?!
Незнам, но искам да разбера и затова съм тук сред Вас.
С Човекът-Румен се запознах лично, за което съм му благодарен!!!
Мисля, че ви дължах едно така да се каже малко интро за себе си. И от предходното изречения мога да направя заключение, което сега ми хрумна. Може би, това което определя човек, е това което търси.. да научи, да разбере.
Хубаво казано!..
Още веднъж По-здрави!
Каквото ти е знанието там и ще отидеш