Цялата моя история - коя съм аз!
"МАК 2- юли 2017г. Вървейки към водопада, Евгени ми казва. "Вики, нещо много ме дърпа на едно място и искам да ти го покажа, въпреки, че Румен каза да не го показвам на никой, смятам, че на теб мога. Нещо вътрешно ми казва даже, че трябва."
Отклонихме се от групата. По пътя Евгени ми каза, че Румен го сложил да медитира там и му казвал да си спомни. Трима човека с перелини били там. ОК. Отидохме и още с приблжаването ми се разтупля сърцето. Погледанх в дясно и видях каменния човек с перелина. Атмана ми полудя. Казах си- "тук има много важно нещо за мен". Евгени ме остави и каза- "Виж какво ще излезе". Показа ми каменната змия. Казах си- сигурно е пазителя.
Кръстосах крака, затворих очи и направих контакт с пазителя. Още преди да си кажа името- тя го каза, но малко различно. След няколко минути змията сложи върху мен енергиен щит. Точно над главата ми и каза: "Това е тайна. Ще ти разкажа всичко и ще си спомниш. В главата ми едновременно звучаха въпроси и картини, а те бяха токова познати. Бях супер развалнувана и за да се успокоя ми трябваше време за да подредя информацията.
Показа ми един определен период: 16 200- 16 400. Докато гледах картините си спомнях ясно времето и го преживявах в момента. Бяхме няколко човека. Изглеждахме доста еднакво- слаби, издължени, с перелини на гърба и бели дрехи отдолу. Вече знаех, че носим знание, но какво?- попитах.
- Как какво: познанието за еволюцията и пътят към него. РАзбрах, че сме били група хора, които сме обикаляли градовете наоколо за да помагаме в знанието и разбирането на хората, които практикуват. Тук сме се събирали и сме се пръскали по градовете. Всеки е имал предназначение. Един обяснява едно, друг друго. Може с дни да помагаме само на един човек да осъзнае, да разбере нещо, което не му достига в момента в знанието или практиките, може и в цели общности да изнасяме лекции. (Просветна ми...това е било и предназначението ми винаги, по късно и в общността когато съм се познавала с Тони и Румен. )Навързах картините от преди и попитах пазителя. Тя каза: Да. Тогава главно съм се занимавала с тези, които са останали незасегнати, най- вече децата и съм им помагала да достигнат свободата и да се приберат. След 11 000 тези като нас са идвали конкретно да спасят някой, както времето когато съм се познавала със Сам, Тони и Румен.
По рано, когато съм била от издължениете хора, е било нормално съзнания като нас в материална форма да обикалят и да помагат в знанието. Спомних си няколко картини...Хората ме чакаха, децата в един град ме бяха наобиколили и казваха: Бела-ара е тук, радваха се, а аз ги прегръщах и целувах. После сядах да говоря с тях, идваха и други. После само с определени- практикуващи. После си тръгвах. Сега разбрах защо мястото с практиките около Хибара ми беше толкова силно. Токова пъти съм била там. Присъствала съм на хиляди ритуали около яйцето- хора, които получават името си на Атман и тръгват по пъя на знанието и практиките. Помагала съм им много- кой от кавото има нужда...
Чакай...от къде съм знаела всички тези неща...?!
Тогава разбрах: Тези хора сме били много чисти. Умоете ни са работили по много интересен/различен начин. Имали сме дарове на Бал от които дарове сме черпели информация директно. Били сме в непрестанен контакт със световете на Бал, със знанието, пътя, сътворението и силата. Не е имало въпроси на които да неможем да отговорим и практика с която да не сме били наясно, именно заради този непрестанен контакт със Бал. Умовете сякаш са работили на други честоти, но за да бъдем предпазени сме имали още един дар. Специален- На около педя зад гърба и педя напред, точно като кобра на главата сме имали енергиен щит. (колко пъти съм го виждала и много пъти съм виждала как ме е спасявал по късно, всъщност с този дар съм си скрила даровете по късно, а и самата мен). Този дар трепти на някаква странна честота, която не разбирам в момента и предпазва съзнанието, заедно с даровете и знанието. По рано е било спокойно, но по късно постоянно щита е бил над главите ни. Като съзнания в материална форма сме били беззащитни, този дар ни е предпазвал от всичко опасно. По късно и от гадовете. След хубавите неща и естествения живот в хармония, започнах да виждам страшни картини. Когато злото идва по нашите земи и са започнали да унищожават знанието, първо са запонали с нас. Заради нашата беззащитност сме били много уязвими. Унищожени са някои от нас по много гаден начин- откраднати дарове, имало е и унищожени съзнания, имало е и такива, които са се спасили. Трудно мибеше да гледам и не исках да знам повече за този ден...Излязох.
Преди гадните картини обаче, забелязах тримата с перелини, че са до мен. Спокойно стояха и ме чакаха да свърша с моите спомени за да се включат. Уникално присъствие, разбиране спокойствие. Веднага разбрах, че са хората на Евгени и ми казаха: "Той е четвъртия, нашия брат, който не успяхме да вземем" Разбрах, че е станало нещо и Евгени не е успял да се прибере след някакво наше унищожение. Разбрах, че сме еднакви. Той е бил от тези хора и неговата група още го чакат. Идват от време на време в измеренията да го наблюдават и може би да му помагат. Вероятно са го насочвали от време на време и сега знаят, че този път ще се прибере. Дойдоха да го поздравят. Казаха ми , че там ще си спомни за себе си след като освободи самскарите.
*По рано докато се наблюдавах в периоди, времена и т.н. зададох въпрос, свързан с предишен спомен и разбрах нещо много важно. Много пъти съм идвала на земята с такава цел- да помагам на хората по пътя, да им помагам с информация, практики, чистене и т.н. Когато съм идвала тук, винаги съм минавала през всички най- важни практики- за да съм наясно какво правят хората и как мога да им помагам. За това са ми познати сега и ги правя горе- долу с лекота. Правила съм практиките много пъти. Идвала съм още от 16000- 17000 в тази форма, и остават още неща да научавам за преди това.
*За издължениете хора със знанието- винаги са присъствали в общностите като помагащи фигури. Били са по четерима. Работели са в четирите посоки на света. Съзнанието им има директна връзка с Бал чрез специфичен дар на Бал- от там са черпили непрестанна информация, но са били беззащитни в материална форма. Живяли са до 250 години в материална форма, после чрез дара- по кратък път се прибират. Съзнанието им е било защитено от друг специфичен дар- енергиен щит наподобяваш кобра в защита, който ги е пазел от опасности. Когато издължениете хора са спрели да идват са се появили митрите. Те са продължили дейността им. Митрите са започнали да обикалят в общностите със знанието след намерени записки и легенди от хората за издъжените хора носещи знанеито за сътворението.
~~~~~
На следващия ден се върнах, но вече без вълнения и емоции. Докато седнах на трапецовидната плоча и включих обекта, змията направи щит и ме поздрави. Каза ми здравей, Бенара. Много се изненадах, помислих че не съм чула добре името си, но бях решила спокойно да задавам въпросите които изникнаха от предния ден и да си спомня всичко.
Гласът на змията беше много специфичен. Попитах я защо изрече името ми грешно, тя ми отговори така:
" всеки път когато идваше името се променяше. Някои от имената ти са: Беелаара, Бееарна, Беаа- -ра, Бинаа- ра... в зависимост от твоето излъчване в момента и посоките в които поемаш.
Кои посоки, попитах.
- най- често поемаше на юг и исток. Това са посоките в които тръгвахте.
Разкажи ми повече за това:
- Издължените хора винаги бяха по четерима, защото поемаха в четирите посоки. По някога с месеци обикаляха градове и общности за да помагате на индивидуалното съзнание, ако има трудности. Или да активирате, обучите или предпазите група хора.
Изникна ми цялата картина от вчера... как влизам в един град и няколко деца се накачулиха отгоре ми и викаха: "Белара е тук, Белара е тук"- аз с много любов ги прегръщах, особено едно ( много ми е познато като енергия) Говорих с него, беше специално. По късно разбрах, че ще застане на моето място. Но как?...не разбрах в момента. Там сякаш нямаше инф. за това.
Това коя година е?
- 18900.
Уау! Още по рано, изненадах се. Кога е започнало всичко?
- От самото начало. - получих като отговор
Какво е твоето предназначение?- попитах
- аз съм дар, създаден от Бал, поддържан от Кибела. От тук се е захранваше и вашия щит. По късно останах като пазител на знанието на това място- хранилището.
Къде е хранилището?-попитах:
- - когато се връщахте, независимо кой, кога, изчаквахте се четеримата. После сядахте с лице към посоката в която работите. Аз слагах защитата и цялата информация от вас изтичаше в камъка. После информацията прави контакт с цялата система и се разпределя в другите три хранилища. Целта е когато ви няма и някой има нужда от информация да дойде да я получи от съответното хранилище. Достъп имат само определени хора в дадена общност. Преди входа е имало пазители и няма начин някой без да има достъп да влезе.
Добре, благодаря. Кажи ми как точно сме получавали информацията от Бал.
- чрез специфичен дар от вашите светове. Умовете ви тогава работеха по друг начин. Умът и дара почти бяха едно. Контакта със светове беше почти постоянен. От там и не безащитността на материалното тяло. Не можехте да се предпазите нито от животно, нито от хора( по късно). Даже не разпознавахте никакви опасности. В ранните години, когато всичко беше наред не ви се налагаше да се предпазвате толкова. Но уязвимостта на материалното тяло беше голяма именно заради този непрестанен контакт. По този начин имахте достъп до сътворението и виждахте малките детайли в "грешките" в практиките, след което имахте възможност да коригирате със знание. Виждахте и директно в съзнанието на хората и коригирахте начин на мислене. Периодично, за да се съхранят умовете ви и да се запази информацията се съхранява тук в хранилищата.
Иначе къде сме живяли?
- тук, отзад. Има места, които се виждат още. ( по късно Евгени откри огражденията, различни седалки, флашките, каменни спирали и др. неща, звукови ниши и според нас всички камъни са свързани един с друг чрез звук или друго, направо бях като тресната с мокър парцал. За първи път ми се случва да виждам нещо, после да го откриваме и ми беше много интересно).
Добре, благодаря. Какво друго сме правили? - Тогава видях картини. Докато вървя на някъде с цел, съм можела да общувам с цялата природа. Тя ми е давала посоката. Виждам как вървя в тъмното и нещо от врата ми свети. Вървя и усещането което имах беше: Тук съм за малко, с определена задача. Чувствам се добре в тяло, но не е моето място. Възникна веднага въпрос: А как сме дошли в тази форма? Къде сме растяли докато дойде време да си спомним за какво сме на земята? Как става приемствеността? Как един си тръгва, друг идва? ... въпросите останаха без отговор за сега. Само видях как съм си тръгнала: в поза Лотус на едно високо място, виждаха се няколко града. По кратък път през Крешака и извън него, който до някъде ми е познат (минавала съм го и сега) обратно у дома.
Покажи ми историята на моя приятел Евгени.
- те тръгнаха четеримата в техните си посоки. Той е Северния.
Започнах да наблюдавам разказа в картини. След няколко дни той отиде в град където местните жители бяха тормозени от злото. Опита се нещо да направи и трима го хванаха. Имаха спосоности. Видях как могат да направят каквото искат със съзнанието му, а тялото си оставаше непокътнато. Много странно...Видях енергийни форми в борба, а телата стояха. Тъй като не успяха да го разчленят или унищожат, сложиха му три, нещо като тапи на мястото на трите форми. Те се сляха със съзнанието му и го оставиха на мира. Част от светещата му форма потъмня...стана ми толкова мъчно, че се разплаках за моя прител. После разбрах, че не се е върнал, а неговоте хора още го чакат.
Благодарих на пазителя и излязох от медитация. Беше ме обгърнало такова блаженство и огромен смисъл за всичко. Бях доволна, че навързах "пъзела" на моето същесвуване. Чувствах се цялостна и разбрах, че наистина има смисъл да сме тук.
~~~~~
На следващия ден отидох на Хибара.
След изчистване на ума я попитх как сме идвали на земята и как е ставала премсвеността на издължените хора. Т ми напомни за други спомени..Разговори с Харисто, спомени от Бал. Разбрах, че когато някой от нашите светове се навие да дойде в тази форма и с този смисъл се е раждал в семейство, кото може да разпознае потенциала. Свещера е идвал да предупреди родителите как да подготвят детето и в някакъв момент водят детето при определен учител, с който правят практики за спомняне и обучение в използване на дара. След което "издължения човек напуска тялото и идва друг на негово място. Името на издължения човек съответсва на вибрациите на съответното сезнание, посоката и работата. която върши. Живяли сме между 250 и 320 години във материална форма.
Разбрах, че последния ми нормален живот като такъв човек е бил до 14 000. По късно вече започва да се променя смисъла на издължените хора. Идвали сме индивидуално и с конкретна цел зададена от Бал. Било е много опасно за нас заради уязвимостта на съзнанието, но сме запазили даровете си до днес- тези, които сме заклещени във форма.
Много неща навързах и много неща ми се изясниха. Чувствам се като че пъзела е нареден и вече спокойно мога да изчакам края на материалното си тяло. Продължавам да вървя напред."
Р.Ч.