психолог Виктория Богданова

[sum]

- продължение –

Radka Petkova: Това състояние се среща при депресия, тревожни разстройства, смесено тревожно-депресивно разстройство, паник атаки. Може и да е резултат от голям стрес, не е повод за поставяне на диагноза. Не се вкарвайте във филми, консултирайте се със специалист.

Румен Чорбаджийски: Благодаря ви. Със сигурност ще го направя, защото има още много твърдения от същата жена, които сериозно ме притесняват и това, което ви публикувах, е само малка част от тях.

Galla Krasteva: Скенер на главата при невролог и хормонални изследвания (щитовидна жлеза, допамин, серотонин, ацетилхолин, кортизол и други общи) от ендокринолог.

Румен Чорбаджийски: Благодаря ви за насоката.
Поздрави.

Galla Krasteva: Повечето психични заболявания се дължат на нарушение в стойностните нива на химичните невротрансмитери. Тези нива са генетично определени, но могат да се изменят и от външни фактори и дразнения. Генетични или не - нивата се коригират чрез прием на хапчета. Психотерапията, е като добавка!

Румен Чорбаджийски: Напълно съм съгласен с вас, че при такива състояния са нужни лекарства. Без тях не може… но въпросната жена не признава хапчетата и въобще медицината. Знам, че от време на време е взимала само някакви хомеопатични лекарства. Но дали хомеопатията помага при тези състояния не мога да кажа… обаче според мен не може, защото няма как вода, заредена с информация, да замени хормоните в организма и въобще да възстанови работата на хипофизата и хипоталамуса.

Симоника Денева: от колко време е това състояние?

Radka Petkova: Има и хранителни добавки, доставящи серотонин, но внимателно и с тях, трябва консултация.

Румен Чорбаджийски: „от колко време е това състояние?“
Това, което публикувах, е от преди 5 години. А преди три години има още по-странни публикации от същата жена. Знам със сигурност, че през цялото това време тя не е пиела лекарства, нито пък някога е ходила при невролог за скенер на главата си.
Може ли за такъв дълъг период от време това състояние (дереализация в комбинация с деперсонализация) да се изроди в нещо друго?

Radka Petkova: Хубаво е да се направи скенер, защото недай си Боже, да е нещо друго...Чак такива неадекватни действия не знам доколко са характерни.

Румен Чорбаджийски: Да, задължително ще й го препоръчам това за скенера. Жената, която пише тези неща ми е позната и определено се притеснявам за нея. Искам да й помогна със съвет и затова си позволих да потърся компетентно мнение от вас. А още повече ми е притеснено, защото те я психолог и до ден днешен прави консултации и терапии с хората. Иначе е добър човек.
Благодаря ви.

Galla Krasteva: Кажете й да направи скенер за нейно спокойствие! Все от някъде трябва да се почне! Ако, се окаже, че няма там проблем, може да си направи хормоналните изследвания! Пак за нейно Спокойствие-наблегнете на това-"Спокойствие"!

Румен Чорбаджийски: Да, ще го запомня това за "спокойствието" когато говоря с нея.
Благодаря.

[sum]

Това беше диалогът с членовете от „Дружество на психолозите в Република България“. Препоръките за психолог Виктория Богданова бяха ясни – скенер на главата и хормонални изследвания при ендокринолог. Тя разбра за препоръките, но не знам дали ги е взела под внимание и изпълнила.
Така.
Време е сега да разберем какво е писала за себе си психоложката в началото на юли 2017г.
Както вече споделих тя ми даде това писание по нейно настояване и ме ангажира с мнение, което, след като й го дадох, го отхвърли, защото настояваше, че всичко, което е написала в текста, било истина. Няма да ви занимавам с целия текст, защото това са седем страници и изобщо не искам да отделям време и да правя разбор на всичко. Ще ви споделя най-важното от написаното, като в същото време ще направя и моя коментар към него. Ще се постарая да бъда максимално кратък…
Като за начало ще ви предоставя кореспонденцията между Виктория Богданова и Евгени Беров. Тя започва на месинджър така:
10 юли 2017г. 13:26
Viktorya Bogdanova: Здрасти, приятелю! Румен даде разрешение да ти пратя да четеш.
(Цялата моя история.docx)
10 юли 2017г. 21:53
Евгени Беров: Много, много, много, много, много, ..... благодарности!!!!!!!!!!!!!!!!!!
14 юли 2017г. 09:30
Viktorya Bogdanova: Здрасти, братко. Четох текста преди малко и видях много печатни и правописни грешки в бързината. Извинявай!
Евгени Беров: Сестрице, текстът е прекрасен! Благодаря!
~~~~~~~~~~~

Първо искам да уточня – аз никога не забранявам, че да давам после някакви разрешения за каквото и да е. Никога не използвам заповеди към хората, като например „забранявам ти еди какво си“ и това всеки го знае. Не съм попска инстанция, нито пък кова закони.
Но ето само от това изречение много може да се разбере за модела, използван от психолог Виктория Богданова. Както вече писах, когато тя ме ангажира със себе си и ми даде да чета, тогава изразих молба към нея да изпрати текста и на Евгени. Така че, от моя страна нямаше никакво „разрешение“, но, когато прочетох разговора им, разбрах, че молбата ми в нейната глава се е трансформирала в друго и сега вече всички видяхме в какво… страхотен психологически подход. Това си е направо тема за дисертация.

[sum]

А сега да видим написаното лично от психолог Виктория Богданова относно големия въпрос „Коя съм аз“.

Цялата моя история - коя съм аз!
„МАК 2- юли 2017г. Вървейки към водопада, Евгени ми казва. "Вики, нещо много ме дърпа на едно място и искам да ти го покажа, въпреки, че Румен каза да не го показвам на никой, смятам, че на теб мога. Нещо вътрешно ми казва даже, че трябва“."

Р.Ч. Нямам никаква представа дали казаното от Евгени е било точно така, но дори да има нещо вярно искам да му благодаря, че нещо вътрешно го е побутнало да й покаже това място. Защото в противен случай ние едва ли щяхме да знаем за „цялата моя история“ на психоложката и Коя, всъщност е. Ето на това казвам човек да има „прозрение, свише“
Мястото за което става въпрос изобщо не е интересно (от моя гледна точка) и се намира до една еко пътека в Средна гора. Представлява паднала скала с две три по-високи скали около нея:

А сега да видим нататък какво пише психоложката:
„Отклонихме се от групата... Отидохме и още с приблжаването ми се разтупля сърцето. Погледанх в дясно и видях каменния човек с перелина. Атмана ми полудя. Казах си- "тук има много важно нещо за мен". Евгени ме остави и каза- "Виж какво ще излезе". Показа ми каменната змия. Казах си- сигурно е пазителя.“

Не знам за вас, но аз колкото и богато въображение да имам не мога да видя на тези скали каменен човек с пелерина, а още по-малко мога да разгранича някаква каменна змия. Да, спомням си, че миналата година с Евгени се майтапихме за единия стърчок от скалата, че при високо въображение може да се припознае за някаква извънземна глава… змийска или друга няма значение. Всъщност, ето за този стърчок става въпрос:

Както сами виждате по този каменен стърчок няма никакви следи от човешка намеса. Така че…
Сега да припомня какво писах в блога си във фейса: Когато се пише текст е възможно да съществуват твърдения в него, които мозъкът не разбира веднага и затова не може да ги види. Гледаш - четеш, гледаш - четеш… но основно от текста убягва.
Сигурен съм, че едва ли някой е обърнал голямо внимание на следното от написаното от психоложката - след като Евгени (по нейни думи) й бил показал стърчока (каменната змия),… забележете,… че психолог Виктория Богданова автоматично е определила скалния зъбер на някакъв… пазител. Да си припомним написаното: „Казах си- сигурно е пазителя.“.
Разбирате ли никой не й е казал, че този зъбер (оприличен при високо въображение на каменна змия), е някакъв пазител! Това си е нейна гледна точка, нейно заключение, изведено лично от самата нея!
Защо обръщам специално внимание върху това?
Защото в текста по нататък четем, че изведнъж психоложката прави контакт с… пазителя… и каменната змия започва да й говори.
И купонът започва…

[sum]

Ето как продължава текста:

„Кръстосах крака, затворих очи и направих контакт с пазителя. Още преди да си кажа името- тя го каза, но малко различно.“

Р.Ч. Ето свидетелство, че за психолог Богданова каменният зъбер е всъщност някакъв пазител, с когото направила контакт. Дори пазителят знаел името й. Тоест тук внушението е, че се познавали. В Стария Завет съществува подобна случка... сигурно се сещате, става въпрос за Мойсей и горящия храст, от който Бог му проговорил.
Да видим какво пише след това:

„След няколко минути змията сложи върху мен енергиен щит. Точно над главата ми и каза: "Това е тайна. Ще ти разкажа всичко и ще си спомниш. В главата ми едновременно звучаха въпроси и картини, а те бяха токова познати. Бях супер развалнувана и за да се успокоя ми трябваше време за да подредя информацията.“

Р.Ч. Предполагам жената е била много впечатлена от сказката за Буда, който, когато медитирал до едно дърво заваляло дъжд и тогава се появила една голяма кобра, която се изправила зад гърба му, разгънала си качулката, и го предпазила от дъжда. Тук четем за сходен сценарий - „змията сложи върху мен енергиен щит“… а после същата й проговорила.
Да видим какво следва в текста:

„Показа ми един определен период: 16 200- 16 400. Докато гледах картините си спомнях ясно времето и го преживявах в момента. Бяхме няколко човека. Изглеждахме доста еднакво- слаби, издължени, с перелини на гърба и бели дрехи отдолу. Вече знаех, че носим знание, но какво?- попитах.
- Как какво: познанието за еволюцията и пътят към него. РАзбрах, че сме били група хора, които сме обикаляли градовете наоколо за да помагаме в знанието и разбирането на хората, които практикуват. Тук сме се събирали и сме се пръскали по градовете. Всеки е имал предназначение. Един обяснява едно, друг друго. Може с дни да помагаме само на един човек да осъзнае, да разбере нещо, което не му достига в момента в знанието или практиките, може и в цели общности да изнасяме лекции. (Просветна ми...това е било и предназначението ми винаги, по късно и в общността когато съм се познавала с Тони и Румен. )

Р.Ч. Аха… ето къде цъфнах и аз в теста, заедно с Тони.
И на мен вече ми просветна… всъщност отдавна ми светеше.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не считам повече да пиша.
Ще публикувам пълния текст на писмото, което психоложката ми даде лично да чета, като ме ангажира изцяло със себе си. Срещата ни тогава продължи близо три часа, през което време изказах несъгласието си относно написаното от нея.

[sum]

Преди това обаче искам да покажа какво е писала Виктория Богданова за мен на 06.11.2018г. в 23:43ч. в своята фейсбук страница. Търсила ми, моля ви се, моя психологическия профил… и си вярва, че го намерила. Според нея ме разпознала чрез нарцисизъма.

На всичко отгоре в този дебат на нейната фейс страница се е включила и жената, с която се разведох преди пет години и която се оказа, че не е спирала да плюе по мой адрес години наред. Ето какво е писала Виктория Богданова в разговор с Галина Русенова… и това е само част от постовете на Виктория за мен:
„Рано или късно всички ще видят истинската му същност. Дявол в маскирана божественост. Уффф Само някой лекичко да го настъпи и ще изригнат дяволите от Ада, до скоро маскирани с ангелски личица.“

Държа да отбележа, че клеветата на Виктория Богданова спрямо мен, че съм бил дявол, не е прецедент, защото тя това го твърдеше на моя адвокат (също в писмен вид) под една статия на студентката по психология Ангелина Меранзова, която и до ден днешен работи при нея. На 27.03.2018г. студентката по психология написа статия и я публикува в едно електронно издание. Хората я питаха (както и аз) защо се прави на психолог, както и на детски психолог, като всъщност не е. Тогава Виктория Богданова написа ето това:

Брейй, значи дявол съм бил, според психоложката. То след толкова духовни инициации какво друго да очакваме...
Все пак я разбирам - сигурно за г-жа Богданова съм дявол, защото пазя всичко написано лично от нея за себе си.

[sum]

Студиата „Цялата моя история – коя съм аз?“ от г-жа Виктория Богданова отново ме привлича към себе си подобно смок към прясно мляко.
Припомням какво твърди психоложката - след като каменния зъбер,… уф, пардон, каменната змия… аа, така де, пазителят (извинете, но още не мога да свикна с термините), й казал, че е съществувала през периода 16 200- 16 400 и т.н., тя се е видяла с още няколко човека „доста еднакво- слаби, издължени“.
Да видим сега какво пише след това г-жа Богданова за себе си:
„По рано, когато съм била от издължениете хора, е било нормално съзнания като нас в материална форма да обикалят и да помагат в знанието. Спомних си няколко картини...Хората ме чакаха, децата в един град ме бяха наобиколили и казваха: Бела-ара е тук, радваха се, а аз ги прегръщах и целувах. После сядах да говоря с тях, идваха и други. После само с определени- практикуващи. После си тръгвах…
… Чакай...от къде съм знаела всички тези неща...?!
Тогава разбрах: Тези хора сме били много чисти. Умовете ни са работили по много интересен/различен начин. Имали сме дарове на Бал от които дарове сме черпели информация директно. Били сме в непрестанен контакт със световете на Бал, със знанието, пътя, сътворението и силата. Не е имало въпроси на които да неможем да отговорим и практика с която да не сме били наясно, именно заради този непрестанен контакт със Бал. Умовете сякаш са работили на други честоти, но за да бъдем предпазени сме имали още един дар. Специален- На около педя зад гърба и педя напред, точно като кобра на главата сме имали енергиен щит. (колко пъти съм го виждала и много пъти съм виждала как ме е спасявал по късно, всъщност с този дар съм си скрила даровете по късно, а и самата мен).“

Така.
Прецедент ли е това в текста за Бал? Не, защото както вече се запознахме, г-жа Богданова пише за контакти с Него още през месец май 2013г. Припомням – „днес Баал ми показа простотата в творението“.
Сега обаче искам малко да разгранича нещата - психоложката пише за себе си:
1. Че е имала „дарове на Бал“, чрез които тя и другите издължени хора, са черпели директно информация.
2. Че е била в непрестанен контакт със световете на Бал, но освен това и със „знанието, пътя, сътворението и силата“.
3. Поради контакта си със Бал, тя е можела да отговори на всички въпроси, както и да обясни всички практики.
4. Имала е още един дар – специален, чрез който си предпазвала ума, и който й правел енергиен щит. А по-късно чрез този дар тя си е „скрила даровете“, както и „самата мен“.

Простете, но на това не мога да не възкликна - Брейй,… какви връзки, какви контакти, какви дарове… и то лично от Бога Бал.
Сега пък аз като по-прост и без никакви връзки да взема да обясня нещо (във връзка) с теонима Бал.
В стария свят, при финикийците и Картаген,… въобще в ханаанско-арамейския пантеон, теонимът за върховния Бог е Баал, който при превода на Библията от староеврейски приема името Баал Збул или Велзевул (т. е. Баал, който обогатява земята с тор). Юдеите и първите християни виждат в лицето на Баал Збул омразния символ на многобожието – Сатаната. И това е така, защото той е описан още от времето на Авраам (около 2 000 г. пр.Хр.) като Принцът на мрака, Велзевул, Велиал (Белиал), Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул, Баал или просто… Бал!
Християнската демонология класифицира Баал като първи и главен цар на Ада. А в Откровението на затворника от остров Патмос, наричащ себе си Йоан и самоопределящ се като слуга на Иисус Христос, и който в килията си получавал халюцинации и видения и бил обземан от различни духове (Откровение 1:10; 4:1–2), пише, че числото на Звяра (Веелзевул – б.м.) е „шестстотин шейсет и шест“. (Откр. 13:18)
Това на всички историографи и теолози е известно,… и на мен ми е известно… но пък четем от психолог Виктория Богданова в описанието за себе си, че заедно с „издължените хора“ са имали „дарове на Бал“, и още, че са били „в непрестанен контакт със световете на Бал“.
Лелее… сега да се чудиш и маеш кой бил дяволът. За християните е ясно кой.

Я да видим сега есенцията („Цялата моя история – коя съм аз?“) на отговора на въпроса, кои, аджеба, били издължените хора:
„*За издължениете хора със знанието- винаги са присъствали в общностите като помагащи фигури. Били са по четерима. Работели са в четирите посоки на света. Съзнанието им има директна връзка с Бал чрез специфичен дар на Бал- от там са черпили непрестанна информация, но са били беззащитни в материална форма. Живяли са до 250 години в материална форма, после чрез дара- по кратък път се прибират. Съзнанието им е било защитено от друг специфичен дар- енергиен щит наподобяваш кобра в защита, който ги е пазел от опасности. Когато издължениете хора са спрели да идват са се появили митрите. Те са продължили дейността им. Митрите са започнали да обикалят в общностите със знанието след намерени записки и легенди от хората за издъжените хора носещи знанеито за сътворението.“

Айдее… сега пък и митрите цъфнаха изневиделица.
Митраизмът (като религия) се появява много късно в различните общности по Земята. И аз пък, нали съм си прост,… че да взема да обясня откъде се пръква този термин в историографията.
Пръв за бог Митра пише пророка Заратустра. Но какъв бил статута на Митра при персите?
Най-древните и надеждни сведения за него се съдържат в книгата Авеста, а Заратустра е един от пророците, който е писал за него в своето произведение "Гатите". Времето, когато е живял мъдрецът, е много оспорвано и се разпростира в период от близо 700 години (1200 – 530 г. пр.Хр.). Едно от широко разпространените мнения е, че той е живял в периода 660 - 583 г. пр.Хр. Мъдрецът ясно пише за Митра, че е божество, което съблюдава договорните отношение между хората. Така че, за Заратустра, Митра е върховен пазач на договора, който следи за него с „хиляди възприятия и десет хиляди очи“.
В авестийската митология връзката на Митра със Слънцето не е основна, но все пак соларните му функции са видни от епитети като изпълнен със светлина, блестящ и т.н. От друга страна допирните точки на Митра с Ахура Мазда (Ахурамазда) е обяснена много добре от Зороастър.
Ахурамазда моделира космологичните елементи на вселената, а Митра ръководи социалната организация на хората и осъществява посредническа функция между горе и долу, ляво дясно, небето и земята. В следствие на тази основа той се превръща в Бог на договора.
След реформата на Заратустра, забележете, че Ахурамазда е със статут на един единствен Бог, а Митра изгубва мястото си редом до него и дори е изключен от кръга на Спентите.
Единственият текст от Авеста, чийто сигурен автор е Заратустра е Гатите. Точно в този текст Митра намира място като помощник на Ахурамазда в по-нисък ранг – сред язатите.
Спентите са шест на брой и заедно с Ахурамазда съставляват седем божества, които създават седем творения, образуващи цялата вселена. Тези шест божества на свой ред извикват към живот други добри божества, едно от които е… Митра. Самият Заратустра ги е описал – Митра, Апам-Напат, Сраоша, Аша и Геуш-Урван. Най-често използваното име от Заратустра в Гатите е това на Аша.
Другото важно е, че нито Дарий I (521 - 485 г. пр.Хр.), нито Ксеркс I (485 - 472 г. пр.Хр.) споменават в своите текстове името Митра! Едва Артаксеркс II (406 - 362 г. пр.Хр.) за първи път го включва в официалните си надписи и той в тях остава такъв, като Бог, следящ спогодбите, съгласието, договорите както между хората, така и между хората и Ахурамазда.
Но тези прости неща психолог Виктория Богданова явно не ги знае, нито пък каменния зъбер... пардон, пазителят.
Така че, изводът й, че наследниците на „издължените хора“ били, моля ви се, митрите… е едно голямо дрън, дрън.

[sum]

Предлагам още малко от написаното от г-жа Богданова. Текстът й продължава така:

„На следващия ден се върнах, но вече без вълнения и емоции. Докато седнах на трапецовидната плоча и включих обекта, змията направи щит и ме поздрави. Каза ми здравей, Бенара. Много се изненадах, помислих че не съм чула добре името си, но бях решила спокойно да задавам въпросите които изникнаха от предния ден и да си спомня всичко.
Гласът на змията беше много специфичен. Попитах я защо изрече името ми грешно, тя ми отговори така:
" всеки път когато идваше името се променяше. Някои от имената ти са: Беелаара, Бееарна, Беаа- -ра, Бинаа- ра... в зависимост от твоето излъчване в момента и посоките в които поемаш.“

Хм... много интересно. Аз досега си мислех, че каменната змия говори с Виктория Богданова, а се оказа, че Виктория не е Виктория, а Бенара. Странна работа. Ааа, сетих се, психоложката нали писа, че на 30.04.2013г. от „Брахман, научих името си, което е огромна сила“. Явно става въпрос за това име.
Пак да припомня, че с тази жена по това време, когато Брахман е дал името й, изобщо не съм се познавал.
Но все пак какво разбираме от написаното, че за г-жа Богданова тези камънаци стават някаква своего рода машина,... нещо като нашите компютри „Правец 16“, защото тя твърди, че ВЕЧЕ включва обекта. Вижте отново текста: „седнах на трапецовидната плоча и включих обекта“.
И след като го включила (не става ясно къде точно и в какво), едва тогава каменната змия й прави енергиен щит и я поздравява.
Добре, съгласен. Само се чудя предния ден кой е включил обекта вместо нея, за да й проговори каменната змия!?!
Странна работа може би полтъргайст!?! Или домашното духче Кики от Пловдив е свършило това!?! Колкото и да се пъна за мен това са невъзможни отговори... просто интелектът не ми достига. Их...
Забележете обаче какво й споделила змията, че името й се променяло „в зависимост от твоето излъчване в момента и посоките в които поемаш“.
Ами като се замисля това може би е така, защото когато тръгна към любимата си на изток към Бургас, тогава Тони се обръща към мен с Румче… завия ли на север към Варна обръщението й става друго – Бумба. Поема ли пък на юг към Приморско тогава Тони галено ми казва Румка, а ако завия обратно на запад, към Ямбол, обръщението й вече е „Румене, къде отиваш!?“.
Бре тази змия… вземе да излезе права.

[sum]

Сега да обясня защо отделих време за тези писания.
От близо 10 месеца обяснявам на много хора в лични разговори, при различни срещи и банкети, че през годините има неща в писаните текстове от Виктория Богданова, които не са разбираеми за четящите постовете й. Когато им казвах, че тя твърди това или онова хората не вярваха и се налагаше да им показвам къде какво е писала. Това ме умори в един момент и реших тук да изведа твърденията й заради хората, които се интересуват от темата. Просто ми омръзна да обяснявам едно и също… не съм латерна.
Други пък наскоро ме попитаха дали съм нямал нещо против Виктория Богданова, за да отварям тази тема. Казах им ясно и категорично, че нямам нищо против нея, защото всъщност тя е един прекрасен човек, винаги отзивчив и добър към хората. Много сме яли и пили заедно и това, че виждам в писанията й неправилни за мен съждения не означава, че имам нещо против личността на психоложката. Знаете, че през годините винаги съм коментирал текстове или книги и това за мен е нещо нормално. А пък самите автори и живота им изобщо не ме интересуват, и това всеки го знае. Същото важи и за Виктория Богданова – изобщо не ме вълнува личността й. Единственото, което правя в тази връзка е разбор и анализ на нейните текстове. Нищо повече. За мен написаното в тази тема е просто градивна критика, за да има друг поглед върху текстовете си... благодарение на което, евенуално, да може да види грешките си, ако прецени, че има такива.
Това е.
Ето сега пълния текст на „Цялата моя история - коя съм аз!“, изпратен ми лично от Виктория Богданова на месинджър в началото на юли 2017г. След като ме покани да го коментираме аз в продължение на три часа й обяснявах, че не съм съгласен с твърдения й, като подробно анализирах всяко едно твърдение от написаното. Понеже един от персонажите в текста е Евгени Беров, я помолих, да изпрати писанието си и на него. Тя му го изпрати.
Приятно четене.

- продължение -

[sum]

Цялата моя история - коя съм аз!

"МАК 2- юли 2017г. Вървейки към водопада, Евгени ми казва. "Вики, нещо много ме дърпа на едно място и искам да ти го покажа, въпреки, че Румен каза да не го показвам на никой, смятам, че на теб мога. Нещо вътрешно ми казва даже, че трябва."
Отклонихме се от групата. По пътя Евгени ми каза, че Румен го сложил да медитира там и му казвал да си спомни. Трима човека с перелини били там. ОК. Отидохме и още с приблжаването ми се разтупля сърцето. Погледанх в дясно и видях каменния човек с перелина. Атмана ми полудя. Казах си- "тук има много важно нещо за мен". Евгени ме остави и каза- "Виж какво ще излезе". Показа ми каменната змия. Казах си- сигурно е пазителя.
Кръстосах крака, затворих очи и направих контакт с пазителя. Още преди да си кажа името- тя го каза, но малко различно. След няколко минути змията сложи върху мен енергиен щит. Точно над главата ми и каза: "Това е тайна. Ще ти разкажа всичко и ще си спомниш. В главата ми едновременно звучаха въпроси и картини, а те бяха токова познати. Бях супер развалнувана и за да се успокоя ми трябваше време за да подредя информацията.
Показа ми един определен период: 16 200- 16 400. Докато гледах картините си спомнях ясно времето и го преживявах в момента. Бяхме няколко човека. Изглеждахме доста еднакво- слаби, издължени, с перелини на гърба и бели дрехи отдолу. Вече знаех, че носим знание, но какво?- попитах.
- Как какво: познанието за еволюцията и пътят към него. РАзбрах, че сме били група хора, които сме обикаляли градовете наоколо за да помагаме в знанието и разбирането на хората, които практикуват. Тук сме се събирали и сме се пръскали по градовете. Всеки е имал предназначение. Един обяснява едно, друг друго. Може с дни да помагаме само на един човек да осъзнае, да разбере нещо, което не му достига в момента в знанието или практиките, може и в цели общности да изнасяме лекции. (Просветна ми...това е било и предназначението ми винаги, по късно и в общността когато съм се познавала с Тони и Румен. )Навързах картините от преди и попитах пазителя. Тя каза: Да. Тогава главно съм се занимавала с тези, които са останали незасегнати, най- вече децата и съм им помагала да достигнат свободата и да се приберат. След 11 000 тези като нас са идвали конкретно да спасят някой, както времето когато съм се познавала със Сам, Тони и Румен.
По рано, когато съм била от издължениете хора, е било нормално съзнания като нас в материална форма да обикалят и да помагат в знанието. Спомних си няколко картини...Хората ме чакаха, децата в един град ме бяха наобиколили и казваха: Бела-ара е тук, радваха се, а аз ги прегръщах и целувах. После сядах да говоря с тях, идваха и други. После само с определени- практикуващи. После си тръгвах. Сега разбрах защо мястото с практиките около Хибара ми беше толкова силно. Токова пъти съм била там. Присъствала съм на хиляди ритуали около яйцето- хора, които получават името си на Атман и тръгват по пъя на знанието и практиките. Помагала съм им много- кой от кавото има нужда...
Чакай...от къде съм знаела всички тези неща...?!
Тогава разбрах: Тези хора сме били много чисти. Умоете ни са работили по много интересен/различен начин. Имали сме дарове на Бал от които дарове сме черпели информация директно. Били сме в непрестанен контакт със световете на Бал, със знанието, пътя, сътворението и силата. Не е имало въпроси на които да неможем да отговорим и практика с която да не сме били наясно, именно заради този непрестанен контакт със Бал. Умовете сякаш са работили на други честоти, но за да бъдем предпазени сме имали още един дар. Специален- На около педя зад гърба и педя напред, точно като кобра на главата сме имали енергиен щит. (колко пъти съм го виждала и много пъти съм виждала как ме е спасявал по късно, всъщност с този дар съм си скрила даровете по късно, а и самата мен). Този дар трепти на някаква странна честота, която не разбирам в момента и предпазва съзнанието, заедно с даровете и знанието. По рано е било спокойно, но по късно постоянно щита е бил над главите ни. Като съзнания в материална форма сме били беззащитни, този дар ни е предпазвал от всичко опасно. По късно и от гадовете. След хубавите неща и естествения живот в хармония, започнах да виждам страшни картини. Когато злото идва по нашите земи и са започнали да унищожават знанието, първо са запонали с нас. Заради нашата беззащитност сме били много уязвими. Унищожени са някои от нас по много гаден начин- откраднати дарове, имало е и унищожени съзнания, имало е и такива, които са се спасили. Трудно мибеше да гледам и не исках да знам повече за този ден...Излязох.
Преди гадните картини обаче, забелязах тримата с перелини, че са до мен. Спокойно стояха и ме чакаха да свърша с моите спомени за да се включат. Уникално присъствие, разбиране спокойствие. Веднага разбрах, че са хората на Евгени и ми казаха: "Той е четвъртия, нашия брат, който не успяхме да вземем" Разбрах, че е станало нещо и Евгени не е успял да се прибере след някакво наше унищожение. Разбрах, че сме еднакви. Той е бил от тези хора и неговата група още го чакат. Идват от време на време в измеренията да го наблюдават и може би да му помагат. Вероятно са го насочвали от време на време и сега знаят, че този път ще се прибере. Дойдоха да го поздравят. Казаха ми , че там ще си спомни за себе си след като освободи самскарите.
*По рано докато се наблюдавах в периоди, времена и т.н. зададох въпрос, свързан с предишен спомен и разбрах нещо много важно. Много пъти съм идвала на земята с такава цел- да помагам на хората по пътя, да им помагам с информация, практики, чистене и т.н. Когато съм идвала тук, винаги съм минавала през всички най- важни практики- за да съм наясно какво правят хората и как мога да им помагам. За това са ми познати сега и ги правя горе- долу с лекота. Правила съм практиките много пъти. Идвала съм още от 16000- 17000 в тази форма, и остават още неща да научавам за преди това.
*За издължениете хора със знанието- винаги са присъствали в общностите като помагащи фигури. Били са по четерима. Работели са в четирите посоки на света. Съзнанието им има директна връзка с Бал чрез специфичен дар на Бал- от там са черпили непрестанна информация, но са били беззащитни в материална форма. Живяли са до 250 години в материална форма, после чрез дара- по кратък път се прибират. Съзнанието им е било защитено от друг специфичен дар- енергиен щит наподобяваш кобра в защита, който ги е пазел от опасности. Когато издължениете хора са спрели да идват са се появили митрите. Те са продължили дейността им. Митрите са започнали да обикалят в общностите със знанието след намерени записки и легенди от хората за издъжените хора носещи знанеито за сътворението.
~~~~~
На следващия ден се върнах, но вече без вълнения и емоции. Докато седнах на трапецовидната плоча и включих обекта, змията направи щит и ме поздрави. Каза ми здравей, Бенара. Много се изненадах, помислих че не съм чула добре името си, но бях решила спокойно да задавам въпросите които изникнаха от предния ден и да си спомня всичко.
Гласът на змията беше много специфичен. Попитах я защо изрече името ми грешно, тя ми отговори така:
" всеки път когато идваше името се променяше. Някои от имената ти са: Беелаара, Бееарна, Беаа- -ра, Бинаа- ра... в зависимост от твоето излъчване в момента и посоките в които поемаш.
Кои посоки, попитах.
- най- често поемаше на юг и исток. Това са посоките в които тръгвахте.
Разкажи ми повече за това:
- Издължените хора винаги бяха по четерима, защото поемаха в четирите посоки. По някога с месеци обикаляха градове и общности за да помагате на индивидуалното съзнание, ако има трудности. Или да активирате, обучите или предпазите група хора.
Изникна ми цялата картина от вчера... как влизам в един град и няколко деца се накачулиха отгоре ми и викаха: "Белара е тук, Белара е тук"- аз с много любов ги прегръщах, особено едно ( много ми е познато като енергия) Говорих с него, беше специално. По късно разбрах, че ще застане на моето място. Но как?...не разбрах в момента. Там сякаш нямаше инф. за това.
Това коя година е?
- 18900.
Уау! Още по рано, изненадах се. Кога е започнало всичко?
- От самото начало. - получих като отговор
Какво е твоето предназначение?- попитах
- аз съм дар, създаден от Бал, поддържан от Кибела. От тук се е захранваше и вашия щит. По късно останах като пазител на знанието на това място- хранилището.
Къде е хранилището?-попитах:
- - когато се връщахте, независимо кой, кога, изчаквахте се четеримата. После сядахте с лице към посоката в която работите. Аз слагах защитата и цялата информация от вас изтичаше в камъка. После информацията прави контакт с цялата система и се разпределя в другите три хранилища. Целта е когато ви няма и някой има нужда от информация да дойде да я получи от съответното хранилище. Достъп имат само определени хора в дадена общност. Преди входа е имало пазители и няма начин някой без да има достъп да влезе.
Добре, благодаря. Кажи ми как точно сме получавали информацията от Бал.
- чрез специфичен дар от вашите светове. Умовете ви тогава работеха по друг начин. Умът и дара почти бяха едно. Контакта със светове беше почти постоянен. От там и не безащитността на материалното тяло. Не можехте да се предпазите нито от животно, нито от хора( по късно). Даже не разпознавахте никакви опасности. В ранните години, когато всичко беше наред не ви се налагаше да се предпазвате толкова. Но уязвимостта на материалното тяло беше голяма именно заради този непрестанен контакт. По този начин имахте достъп до сътворението и виждахте малките детайли в "грешките" в практиките, след което имахте възможност да коригирате със знание. Виждахте и директно в съзнанието на хората и коригирахте начин на мислене. Периодично, за да се съхранят умовете ви и да се запази информацията се съхранява тук в хранилищата.
Иначе къде сме живяли?
- тук, отзад. Има места, които се виждат още. ( по късно Евгени откри огражденията, различни седалки, флашките, каменни спирали и др. неща, звукови ниши и според нас всички камъни са свързани един с друг чрез звук или друго, направо бях като тресната с мокър парцал. За първи път ми се случва да виждам нещо, после да го откриваме и ми беше много интересно).
Добре, благодаря. Какво друго сме правили? - Тогава видях картини. Докато вървя на някъде с цел, съм можела да общувам с цялата природа. Тя ми е давала посоката. Виждам как вървя в тъмното и нещо от врата ми свети. Вървя и усещането което имах беше: Тук съм за малко, с определена задача. Чувствам се добре в тяло, но не е моето място. Възникна веднага въпрос: А как сме дошли в тази форма? Къде сме растяли докато дойде време да си спомним за какво сме на земята? Как става приемствеността? Как един си тръгва, друг идва? ... въпросите останаха без отговор за сега. Само видях как съм си тръгнала: в поза Лотус на едно високо място, виждаха се няколко града. По кратък път през Крешака и извън него, който до някъде ми е познат (минавала съм го и сега) обратно у дома.
Покажи ми историята на моя приятел Евгени.
- те тръгнаха четеримата в техните си посоки. Той е Северния.
Започнах да наблюдавам разказа в картини. След няколко дни той отиде в град където местните жители бяха тормозени от злото. Опита се нещо да направи и трима го хванаха. Имаха спосоности. Видях как могат да направят каквото искат със съзнанието му, а тялото си оставаше непокътнато. Много странно...Видях енергийни форми в борба, а телата стояха. Тъй като не успяха да го разчленят или унищожат, сложиха му три, нещо като тапи на мястото на трите форми. Те се сляха със съзнанието му и го оставиха на мира. Част от светещата му форма потъмня...стана ми толкова мъчно, че се разплаках за моя прител. После разбрах, че не се е върнал, а неговоте хора още го чакат.
Благодарих на пазителя и излязох от медитация. Беше ме обгърнало такова блаженство и огромен смисъл за всичко. Бях доволна, че навързах "пъзела" на моето същесвуване. Чувствах се цялостна и разбрах, че наистина има смисъл да сме тук.
~~~~~

На следващия ден отидох на Хибара.
След изчистване на ума я попитх как сме идвали на земята и как е ставала премсвеността на издължените хора. Т ми напомни за други спомени..Разговори с Харисто, спомени от Бал. Разбрах, че когато някой от нашите светове се навие да дойде в тази форма и с този смисъл се е раждал в семейство, кото може да разпознае потенциала. Свещера е идвал да предупреди родителите как да подготвят детето и в някакъв момент водят детето при определен учител, с който правят практики за спомняне и обучение в използване на дара. След което "издължения човек напуска тялото и идва друг на негово място. Името на издължения човек съответсва на вибрациите на съответното сезнание, посоката и работата. която върши. Живяли сме между 250 и 320 години във материална форма.
Разбрах, че последния ми нормален живот като такъв човек е бил до 14 000. По късно вече започва да се променя смисъла на издължените хора. Идвали сме индивидуално и с конкретна цел зададена от Бал. Било е много опасно за нас заради уязвимостта на съзнанието, но сме запазили даровете си до днес- тези, които сме заклещени във форма.
Много неща навързах и много неща ми се изясниха. Чувствам се като че пъзела е нареден и вече спокойно мога да изчакам края на материалното си тяло. Продължавам да вървя напред."

[Кундалини]

П Р И С Ъ Д А.docx

Присъдата по делото за клевета

(15.86 KиБ) Свален 924 пъти

МОТИВИ към присъда.docx

Мотиви за решението на съда

(34.35 KиБ) Свален 906 пъти

Р Е Ш Е Н И Е.docx

Това е решението по делото за документната измама

(21.59 KиБ) Свален 897 пъти

Добре се е постарал Румен Чорбаджийски да оклевети човек, който дава сериозен отпор на психическия тормоз от година насам. В тази новосъздадена тема в неговия форум, съвсем умишлено пише името ми , професията ми с цел да четат не само членовете на НПО “Ти си Това”, а и мои познати и клиенти. Типично в неговия стил се опитва с унижение да прогони хората, които са опознали истинската му същност. Това го е правил с много други преди мен, но този път малко му се усложниха нещата.

След като видях истинското му лице и научих истината за т.нар. “познание”, научих доста подробности от миналото му и в безсилието си, Румен Чорбаджийски заведе две дела срещу мен.
Паралелно с тях писа на различни места изкривени и интерпретирани през неговия гняв неща за мен, за които до вчера ме подкрепяше с цел клевета и подронване на авторитета ми.
Та, делата и клеветите срещу мен са нещо като: "Крадеца вика дръжте крадеца"!
Едното дело беше заведено за клевета, заедно с групичка свидетели, които безцеремонно даваха лъжливи показания за мен, за “познанието” и личността на Чорбаджийски и т.н.
Другото дело беше заведено с документна измама. Чорбаджийски е направил фалшив договор за наем с мен като физическо лице и твърди, че от 2016 година не съм му плащала наеми от 600 лв. на месец, след като много добре знае че договор за наем има само с АТ Консулт и то за 100лв.
Двете дела бяха с претенции за обещетение за огромна сума пари на обща стойност около 80000, което на мен ми граничи с опит за изнудване. Делата изгуби и в безсилието си Румен Чорбаджийски пренесе агресията си срещу мен в собствения си форум с ясни мотиви да продължи клеветата срещу името и личността ми. Предоставям решенията на делата за да видите мотивите за създадената от него тема в този форум. Решенията са публикувани в сайта на Районен съд гр. Бургас.
Към момента прокуратурата разследва Чорбаджийски за измама.
Поздрави! В.Б>