Ето няколко цитата от един обширен материал на тема хлебната мая:
"Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлериска Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…"
"Но ето че вече няколко десетилетия хлябът се пече по друг начин. Използват се за това не природни закваски а изкуствено създадени за целта термофилни дрожди (захаромицети). Технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Производството на хлебните дрожди се основава на размножаването им в течни хранителни среди. За целта меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н. Странни методи, трябва да си признаем, се използват за приготвянето на хранителен продукт, още повече когато в природата си съществува естествена закваска от полезни дрожди като хмелевите и др.
Отдавна вече е забравена тревогата на учените от цял свят. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди. Нека да се опитаме да внесем яснота какво представляват тези дрожди-захаромицети и каква роля играят те във влошаването на здравето на консуматорите на продукти, които ги съдържат.
Дрождите-захаромицети (термофилни дрожди), които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия. За голямо съжаление захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма. Дрождите клетко-убийци унищожават чувствителните и по-малко защитени клетки на организма чрез отделяне на отровни вещества с малка молекулярна маса.
Токсичният белтък действа на плазмените мембрани, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вируси. Дрождите попадат първоначално в клетките на хранопровода, след което и в кръвта. Попаднали в благоприятна среда, те се размножават в геометрична прогресия и позволяват на патогенната микрофлора активно да живее и да се размножава, тровейки нормалната такава, благодарение на която в стомаха могат се изработват витамини от групата B и незаменими аминокиселини при правилно хранене. Под въздействието на хлебните дрожди по най-груб начин се нарушава дейността на всички органи на храносмилането: стомаха, задстомашната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.
Стените на човешкия стомах са покрити със специфична лигавица, която е устойчива към киселините, използвани за преработката на храната. Обаче, ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомаха не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Едно такова изгаряне на стените ще доведе до образуването на гастрит (прерастващ в язва), което ще доведе до силен дискомфорт в коремната област и нарушено храносмилане.
Консумацията на продукти, съдържащи термофилни дрожди, способства образуването на твърди съединения, които на по-късен етап се превръщат в камъни в бъбреците, жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза (панкреас). В стомаха нарастват процесите на гниене, в следствие на което се развива патогенна микрофлора, травмираща ресничните ивици. Забавя се изхвърлянето на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където се залежават твърди образования (камъни). Постепенно те нарастват в слузести и подслузести слоеве на стомаха. Секретите на храносмилателните органи загубват своята защитна функция и снижават храносмилането. Усвояването и синтезирането на витамини е в недостатъчни количества, нарушава се усвояването на микроелементи в необходимите количества (най-важния от които е калция.)"
"Интересен и достоен за внимание опит е провел френският учен Етиен Волф. Той в продължение на 37 месеца е култивирал злокачествен тумор в епруветка с разтвор, в който се е съдържал екстракт от хлебни ферментиращи дрожди. В същото време 16 месеца е култивирал при същите условия стомашно-туморни клетки. В резултат на този експеримент е станало ясно, че в такъв разтвор размерът на тумора се е удвоявал и утроявал в течение на една седмица. Обаче, ако от средата се премахнел екстракта от хлебните дрожди, туморните клетки умирали. От там бил и направен извода, че в бактериалния екстракт се съдържа вещество, стимулиращо растежа им.
Не бива да се пренебрегва и отовора на въпроса: “Къде изчезна пълнозърнестото брашно, от което са пекли хляб нашите деди?”. Само пълнозърнестите брашна съдържат витамини от групата B, микро- и макроелементи, както и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно не съдържа зародиша и обвивката на зърното. Тези природни “лечители” се заменят с всевъзможни хранителни добавки и изкуствено синтезирани техни подобия, които никога няма да успеят да изпълнят това, което е създадено от самата природа в процеса на милиони години еволюция.
Рафинираното брашно се превръща в слузообразуващ продукт, който се натрупва на дъното на стомаха и затлачва нашия организъм. Рафинирането е скъп и необратим процес, при което се убива живата сила на зърното. Рафинирането на брашното е измислено единствено, за да се удължи неговия срок на съхранение. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява толкова дълго. Съхраняването на брашно изобщо не е наложително, тъй като много по-лесно, евтино и ефективно е да се съхранява зърното, което при нужда да се смели."
Целият материал можете да прочетете
тук.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.