Ордос БГ - много, много ти благодаря за линковете. Ей сега вече съвсем пощурях
Equilibrium, „Исихия” ми е стара любов – силна и завинаги!!!
При това имах изключителното и незабравимо удоволствие да се запозная с основателя на Davvid Project и бивш член на Стейн – Димитър Паскалев, продуцент на албума „Исихия”. За да не цитирам по памет онова, което сподели в разговора ни Димитър Паскалев и с което спечели цялото ми уважение, ще представя откъси от едно интервю, което съм си копи-пейстнала от Indioteque „тук са моите истини, къде са твоите?”/
www.thefein.wordpress.com/
„Когато говориш с човек, който е минал по пътя от театралните саундтраци до алтернативното явление Стейн, междувременно през Авеню, Милена, Исихия, Анимационерите и много други, няма как темите да не се вливат една в друга…
….
Въпрос: Напоследък има някаква тенденция към завръщане на средновековните елементи. Стинг и Пи Джей Харви записаха подобни албуми… Така ли е?
Д.П.: Това е по-скоро начин да се разбере времето. То тече само в нашите глави. Реално време за мен няма. Представи си как би ни протекъл живота, ако не живеехме спрямо грегорианския календар, а спрямо друг, примерно този на маите. Сами си определяме времето, казваме си „То трябва да тече по този начин“. Но доколко е вярно това, доколко сме добри астрономи и колко добре изчисляваме всички тези цифри…никой не знае.
…
Никой не търси тези състояния, които за мен са най-ценни и най-важни, когато изпитваш лека тъга и радост. Красивите състояния. Другите неща са крайности. Но много малко хора са с тази развита чувствителност, а и самата цивилизация сякаш иска те да се отдръпват и им казва „Ти си слаб!“ И се създават стереотипи, модели на мислене, хората ги приемат, без да се съпротивляват.
Въпрос: Те може би не се съпротивляват, тъй като не виждат алтернатива или не са научени да я виждат…?
Д.П.: Да, те така са свикнали. Не са пробвали да видят какво има вътре в тях. Тях ги е страх да останат сами, защото медиите налагат „ако си сам вкъщи, ти си самотник“. Само какъв bad image е да си „самотен“! Всички ще те сочат с пръст и ще си казват „Той е самотен“. Това е смешно…нали знаеш, манипулацията е основана на страха. Страхът да не бъдеш модерен, да си аутсайдер. Това е супер смешно, а хората не го осъзнават, дори не осъзнават как следват това като модел на мислене…”
Иначе ти благодаря от сърце,
Equilibrium! Уцели от раз любимата ми композиция „Арамии”. Чух го за първи път в спектакъла на Нешка „Орисия” и по същия начин луднах по това парче, както от снощи съм омагьосана от Булгара и тяхната „Баклава”…
„Исихия” и „Булгара” са еднакво уникални и възхитителни! Защото събуждат корените ни. И тук идва разликата между тях:
Музиката на „Исихия” е за търсещите хора сред българите!
Предизвиква изблик на мистичното, духовното, проявеното и непроявеното в нас, българите. Музиката им звучи като низ от български мантри… И сякаш е в пълно съответствие с пространството, където са отговорите на най-важните въпроси. Слушането й е като медитация – дава възможност за прозрение… Остава само да го достигнеш…
Музиката на „Булгара” кипва паметта на кръвта ни, българската – безкрайни пъстри пространства от спомени – за слово, за букви, за отворени пътища – низ от знания – древно познание… и пътуване, дълго пътуване… слава, чест и възход сред белокаменни кули … прелестни българки, със слънце в очите, великолепни воини, усмихнати танцуващи, пеещи хора … Древност, събрана в скрин, който всеки истински българин носи в сърцето си. Спомня си всичко! Затова се бунтува срещу лъжите в написаната ни днес на книга история – не е така, казва, и не са му нужни аргументи. Той го ЗНАЕ – има го като спомен в паметта на кръвта си… Спомня си всичко! Затова не търпи да е роб – той знае – българите никога не са имали роби и не са роби /поне не и в душите си/
Спомня си всичко! Затова прегръща такава музика, музиката на „Булгара”, защото ТЯ Е В СЪЗВУЧИЕ С КРЪВТА МУ!
...................
Джонатан, засякохме се. Благодаря ти и на теб!
Най-яките поп-парчета на фолклорна основа - 
![:[)]I:](./images/smilies/bravo-o-o.gif "Браво!"){kind=small}
...