Психолог Антония Бошева

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
Toni82
Мнения: 32
Регистриран: 01 фев 2018, 11:48

Психолог Антония Бошева

Непрочетено мнение от Toni82 » 11 ное 2021, 10:44

Да възстановим връзката с децата

В динамичното ежедневие родителите са все по-заети, натоварени в работата, в крак с технологиите и времето, а всъщност с липсващо свободно време за себе си и децата си.
Дали съществува рецепта за свободно време?
Интернет е мястото, където може да се намери информация за всичко случващо се, но не може да се намери универсална рецепта за свободно време. Често в това пространство може да срещнете детето, изчакващо своето време с родителите.
Покрай бързината на деня , родителите понякога „ забравят“ за децата си, а те притихнали с телефон или таблет в ръце, бавно и полека спират да напомнят за себе си. Електронните устройства станаха един удобен заместител на родителската подкрепа и “детегледачка”, в моментите, в които родителите искат да си поемат глътка въздух от изпълнените с емоционални преживявания дни. Често децата споделят, че когато мама и татко са заети те изпитват тъга, разочарование и самота, които трудно преживяват и намират утеха в поредната електронна игра. А нуждата, която имат в тези моменти е да споделят времето си с любимите хора.
Потребностите на децата от любов, разбиране и подкрепа, могат да бъдат удовлетворени единствено от техните родители. Така те очертават пространство, в което детето може да трупа своя жизнен опит, да се научи да изразява емоциите и своите потребности, да може да получава подкрепа при възникнали трудности в общуването и адаптацията в социалната среда и обяснение на причините за това. Важно е да разбере, че „ грешка“ означава възможност да опита други начини, довели до успех в начинанията му, да изгради стабилна самооценка и свой собствен стил на общуване с хората, уверено да опознава възможностите си и така лесно да намери своето място в обществото. Липсващото време с родителите оставя своя отпечатък в нагласите, общуването, действията и като цяло оказва негативно влияние при формирането и проявата на личността.

В следващите редове, предлагам на Вашето внимание ежедневни дейности, с които може да възстановите връзката с децата си и да откриете своята уникална рецепта за ползотворни преживявания:

Да разговаряте за чувствата. Разговорът за чувства може да е дори една усмивка или проронена сълза след тежък ден, може да е нежна майчина прегръдка сред спокойствието на дома.
Да осигурите пространство да творят, да опитват нови неща, а вие да бъдете до тях, да се радвате на успехите в новите им начинания, да им гласувате доверие, че могат да се справят с реалността наоколо, дори с едно изречение: „ Гордея се с теб „.
Да се разходите в парка, да се полюбувате на природата. Допирът до нея успокоява сетивата и снема емоционалното напрежение.
Да направите нещо заедно под звуците на любима мелодия – може да подредите масата за вечеря , но тези малки моменти са способни да вдъхнат увереност в детето, че се справя с ежедневните задачки.
Да им покажете как да ремонтират колелото си или някоя счупена играчка – уменията, които децата придобиват с възрастта и за които разчитат на силното бащино рамо.
Да почетете заедно или да нарисувате нещо любимо.
Да измислите занимания и игри, които събуждат креативността, развиват въображението, чувството за отговорност и повишават самооценката на децата.
В игрите и творческите занимания те могат да споделят свои чувства и преживявания, а родителите имат възможност да опознаят не само своето дете, но и част от себе си.

Антония Бошева
Психолог и терапевт за деца, възрастни и семейства. | +359 885 19 4354
https://kibal.bg
https://kibal.bg/vreme-za-decata/
https://www.facebook.com/antoniyaboshevapsiholog/
Тони :sunny:

Toni82
Мнения: 32
Регистриран: 01 фев 2018, 11:48

Re: Психолог Антония Бошева

Непрочетено мнение от Toni82 » 15 ное 2021, 11:46

Детският бунт

Скъпи родители, забелязали ли сте колко често виждаме по магазините малчугани, тропащи с крак, защото искат да получат своята играчка, а родителите изчервени от неудобство им дават обяснение, или дете, което не иска да учи или си пише домашните с часове, предизвиквайки родителския стоицизъм или пък дете, което чака някой да го облече за детска градина, а родителите в бързината си едва сдържат гнева си и отправят забележка да побърза. Обхванати от притеснение и мисли как да помогнат на децата си, родителите често ги обслужват, вършат дейностите вместо тях или се превръщат в техни надзиратели, а всъщност рядко осъзнават че са попаднали в капана на властта.

Битката за власт между деца и родители понякога е твърде изтощителна, може да е дълготрайна и да стане водещ модел на поведение в живота на вече порасналите деца. Тази битка отразява детския бунт…нашия собствен или на нашите деца.

Всяко дете се бунтува, макар понякога тихо, срещу това, което му се налага отвън и противостои на неговите разбирания. Често причините за това опозиционно поведение се коренят в стила на комуникация между родител и дете. Понякога общуването се е превърнали в битка на отстояване на принципите, зад която броня се крие едно наранено дете, без право на глас и чакащо своето признание.

Детето се бунтува и на прекалената свобода, която получава , защото всяко дете има нужда от един периметър, в рамките на който може да опознае силните си страни и да намери начин с помощта на родителите като малък, да се научи да взема своите решения в живота като възрастен. Така опознавайки себе си има възможност да се промени в желаната от него посока.

Когато общуваме с децата си, е добре да съобразим техните нужди :

Имат нужда от конкретни и ясни насоки.
От това понякога някой да им покаже начин как да се справят.
Да се научат да разсъждават за възможните варианти за решение.
Нуждаят се от време, за да пристъпят към действие.
И да не забравяме, че децата са отделни личности с право на своя опитност. В тези моменти, за всеки родител, биха могли да дойдат на помощ въпросите : „Дали това ще е полезно за него, дали има ресурс да изпълни заръките ни или ще се „ свие“ още повече в себе си, изискваме ли повече, отколкото то може да изпълни….за нас, защото всяка критика, изискване, нареждане,осъждане , всъщност отразяват моделите на общуване на нашите собствени родители.Критикуващият родител, може би някога е бил критикувано дете, обвиняващият такъв – обвинен, заплашващият – страхуващ се, гневният родител – бунтуващо се дете.

Форми на общуване, които е добре да избягваме при комуникацията си с децата и могат да доведат до опозиционно поведение са:

Обвинение – „ Ако си беше облякъл якето, нямаше да те боли гърло сега.“
Критика – „Не се стараеш достатъчно.“
Унижение – „ Защо постоянно правиш бели.“
Съдене – „ Щом не ме слушаш, няма да говоря с теб.“
Наставление – „Не плачи, мъжете не плачат.“
Поучаване – „Защо не сгънеш дрехите си, както ти показах.“
Понякога не е необходимо родителят да говори, защото жестовете на тялото са достатъчно показателни за едно дете, това е първият език на общуване между детето и майката.

А децата не са това, което понякога успяват да им внушат, те са това, което се крие зад страховете им, зад родителските поучения, зад агресивното поведение, зад всичко което другите им внушават че са. Зад това стои личността , която ако не осъзнае реакции си, ако не успее да види проекциите си към другите, може да си остане една проекция за цял живот.

Скъпи родители, можем да бъдем човечни, да се опитаме да свалим гарда и да не се състезаваме на авторитети с децата си, а да станем пример за тях, предприемайки разумни крачки към взаиморазбирателството.

Антония Бошева
Психолог и терапевт за деца, възрастни и семейства. | +359 885 19 43 54
https://kibal.bg
https://kibal.bg/vreme-za-decata/
https://www.facebook.com/antoniyaboshevapsiholog/
Тони :sunny:

Toni82
Мнения: 32
Регистриран: 01 фев 2018, 11:48

Re: Психолог Антония Бошева

Непрочетено мнение от Toni82 » 22 дек 2021, 23:43

Детето ще бъде в 1-ви клас!

Бавно и полека настъпва времето на първокласника. Докато го усетите и вече е дошло, както когато родителите са били първокласници. Сякаш е било вчера. Трепетът по подготовката, новата раница, тетрадките и пособията, чувството, че „вече съм голям“ … Чакани и щастливи моменти за цялото семейство. Толкова прекрасни детски спомени, преминаващи през поколенията.

Когато попитам децата в детската градина какво знаят за първи клас, често чувам… че ..“ е гадно“ , „трябва да учим цифрите“, „ няма да спим след обяд“ , „ трябва да стоим по цял ден, без да играем“. При повечето деца в предучилищна група, вече има създадена нагласа какво ще бъде в първи клас, дали от случаен разговор с родителите си, дали от това, което са чули от госпожата в градината или от по-големите си братя или сестри. Настройката на децата към училище, обаче често е негативна.

А Вие чували ли сте тези фрази у дома и знаете ли каква е нагласата на Вашето дете към училищния период ?

В детския ум бликат хиляди въпроси, някои оставащи без отговор. А отговорите ще се появят едва, след реалните преживявания на децата в класните стаи.

Предучилищната година, в която те усилено се подготвят за този период е важна, поради развитие на уменията за общуване, проявяване на воля в заниманията, които не са толкова приятни за тях. Това е и период , в който те се учат да разбират, както своите, така и чуждите емоции, да придават израз на своите мисли, чувства и предпочитания, не само чрез думи, но и чрез езика на тялото. Тези умения се оформят в семейната среда и претърпяват промяна в училищната.

Началната училищна възраст е времето , в което детето използва целия този натрупан потенциал и го затвърждава в общуването и дейностите. Така то намира своето място сред общността.

Времето, прекарано в детската градина е време на безгрижие, забавления, радости, но както всеки период носи и своите трудности. За да може децата успешно да преминат към следващия период в техния житейски път – период на отговорности, новости и адаптация, роля играят не само личностните качества, но и стилът на преподаване на педагозите, начинът им на общуване с децата, бдителността им за моментите, в които децата появяват таланта и индивидуалността си в дейностите – част от т. нар “сензитивен” период. Така те успешно могат да насочат децата за извънкласни дейности, които след време ще им бъдат поле за изява и разгръщане на техните умения и ще играят опорна роля в психо-емоционално им и социално развитие.

Има 3 основни признака, по които се познава, че детето е подготвено за този т. нар. „ сензитивен“ период т.е. на повишена възприемчивост към дадени страни от действителността:

Повишеният интерес на детето към придобиване на знания и опит.
Вниманието е фокусирано към разбиване значението на символите – букви и цифри, и тяхното овладяване.
От действията, свързани с игрите, активността на децата се пренасочва към резултатите от заниманията, свойствени за труда.




Времето на 1-ви клас е период, който предявява към детето по-високи изисквания от преди и това е условие за развитие на психиката , но при положение, че детето притежава необходимата за това зрелост.

Как можем да подпомогнем детето, за да придобие с времето тази зрелост и способност да се справя:

РАЗГОВОР – Разговаряйте за чувствата – радости и тревоги – от новостите, от случките и преживяванията. Опитайте се да създадете в детето позитивна настройка към новите преживявания и да вдъхнете смелост, че е способно да се справи с тях.
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ – Родители, време е да извадите спомените си от първи клас и да разкажете на децата за вашите чувства, лудории и трудности. Споделете радостта , но и не пестете своите негативни емоционални преживявания и как сте се справили с тях.
ПООЩРЕНИЕ – Може да поощрявате децата , още в ранната им възраст – 2-3 г. да вършат определени дейности сами – Пр. прибиране на играчките след игра, преобличане, хранене. Така те придобиват увереност, че могат да се справят това, което им предлага ситуацията и могат да бъдат полезни на себе си. Често родителите си мислят, че когато възложат определена дейност на детето, то страда или изпитва затруднения. Това не е точно така. Малките „победи“ в ежедневните занимания изграждат един стабилен механизъм с умения за СПРАВЯНЕ.
ПРЕДИМСТВА – Опитайте се да изтъкнете предимствата на училищната среда – това може да е, че те вече са „ големи“ – много деца си мечтаят за това да са големи 😊 , може да е това че ще учат нови и различни неща , чрез които ще преоткриват света около себе си, ще се научат да пишат, да се изразяват. Всичко, което Вие считате за позитивно за тях в този период, може да им го споделите. Да ги научите понякога да гледат през „очите“ на хумора. Така ситуациите не изглеждат толкова сериозни или сложни, а децата са склонни да се забавляват, а не да се сърдят.


Но най-важно е да знаят, че до тях има някой, който ще е тяхна тяхна опора, всеки път, когато им е трудно, ще ги стопля с блага дума, независимо от неуспехите понякога и ще търсят заедно решение на заплетени ситуации,ако има такива. Ще се научат как да приемат победите и „загубите“, макар и на шах понякога.

Просто ще знаят, че не са сами!

Ако през началния училищен период е детето изпитва следните затруднения :

– Затруднения в общуването,

– Крайни емоционални състояния.

– Липса на концентрация или неустойчиво внимание.

– Слабо развита фина моторика и пространствена ориентация.

Препоръчително е да се обърнете към специалист – Детски психолог, за да изясните причините за тези затруднения и така да подпомогнете детето в неговата адаптация към училищната среда.

Антония Бошева
Психолог и терапевт за деца, възрастни и семейства. | +359 885 19 4354
https://kibal.bg
https://kibal.bg/antoniya-bosheva/
https://www.facebook.com/antoniyaboshevapsiholog/
Тони :sunny:

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост