Детско-юношески психолог Даниела Христова

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
sum
Мнения: 2795
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от sum » 12 окт 2021, 13:05

Как да съобщим на детето за решението за развод


"Новината за развод трябва да бъде казана на детето. Недомлъвките и тайните, напрежението на възрастните предизвиква у него любопитство и тревога, давайки възможност на фантазията му да се развихри .За такъв разговор е добре да се подготвят по възможност и двамата родители. Преди това обаче те трябва да постигнат компромис какво точно да бъде изказано към детето, за да не се стигне до поредния конфликт между двамата пред него.

Не унижавайте авторитета на партньора си пред детето. Не изказвайте презрителни и обидни коментари за родителя, когото те все още обичат.

Много важно е да се покаже на детето, че родителите се развеждат един с друг, а не с него. Също, че и двамата го обичат както преди и ще продължават да се срещат в грижите за него. Следва да бъде само по – различно.

От първостепенно значение за децата е как разводът ще засегне живота им – независимо от възрастта им. Подгответе се да обясните какво ще бъде ежедневието им след раздялата с партньора Ви.

Децата със сигурност ще негодуват и ще искат подробности. Добре е да назовете като причини за решението си факти, които те вече знаят, а не да им казвате неща, които не съзнават. „Много пъти сте ни чували да се караме. Видяхте колко зле се чувствахме заедно през ваканцията“; „Забелязали ли сте от колко време спим в различни стаи и прекарваме все повече време в офисите си?“

Емоционалното състояние на родителите влияе силно върху децата. Знаете онова правилото при полет със самолет. Първо слагаме кислородни маски на себе си и след това на детето. Ако се чувствате нестабилни, „разглобени“, първо се заемете със себе си – потърсете помощ от близки, приятели, обърнете се към психолог. Начинът по който родителите преживяват развода, е основата на това как ще се справи детето.

Подгответе се търпеливо да отговорите на всички въпроси на детето си и да утвърждавате същите отговори седмица след седмица. Това ще донесе стабилност за него в ситуацията ви.

Децата се нуждаят от често напомняне, че НЕ те са причината за раздялата на родителите си. „Майка ти и аз те обичаме много и винаги ще те обичаме. Решението да се разделим няма нищо общо с теб. Просто вече не сме щастливи заедно, но искаме да сме щастливи въпреки всичко.“

https://kibal.bg/kak-da-saobshtim-za-re ... za-razvod/
Р.Ч.

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 29 окт 2021, 16:15

Вулканът и малкото облаче Пух - авторска терапевтична приказка

Над остров Кая живеели в съседство Вулканът и малкото облаче Пух. Вулканът бил много стар. Достолепно се извисявал над всичко живо наоколо. Често търсел компанията на Пух, за да му споделя мъдрите си съвети: „- Виж Пух, ти си млад, рехав и крехък. Какво ли разбираш от живота?! За живота, Пух се иска мъжество! Нужно е да изградиш силен и стабилен характер. Да се научиш да понасяш всички несгоди с гордост, доблест и чест! Виж ме мен – непреклонен пред нищо! Какво си заобикалял напред – назад, в ляво – дясно, или пък на където те отвее вятъра? Не си знаеш мястото ей… Днес си на свит под гръмоносен облак, утре – под жарко слънце. Какво си се разсополивил такъв през ден, през два! Хремав ли си? Плачеш ли? Държиш се като женчо! Слушай мен – мъдрият, стар Вулкан! Аз ще те науча как да се държиш като истински мъж!”
Пух се чувствал зле от думите на Вулкана, но не го показвал. Свивал на пухкава топчица треперещото си коремче, замижвал с очички, идвало му да се скрие в дън небе и му ставало още по-зле от всичко това. Чувствал се объркан. Опитвал да се стегне, да не плаче, както бил съветван от мъдрия. Така му се образувало кълбо от напрежение около сърцето, натежавал и пропадал надолу към Земята. Въпреки усилията си да се държи като мъж, накрая отново се разплаквал от страх. Срамувал се, когато плаче, но след плача ставал лек отново. Сърчицето му започвало да тупка отново свободно и го изстрелвало към висините. След дъжда му от сълзи се появявали грейнали по-слънчеви усмивки. Посивелият му пух пречистен вече, ставал снежно бял. А така му се искало да бъде приет такъв – какъвто е от Вулкана, да не тъжи и да бъде винаги лек и свободен…
Вулканът пък пръхтял недоволен под дъжда от сълзи на Пух, защото същите мокрили и размеквали коравата му обвивка. Тревожел се да не се размекне целия. Векове наред съумявал да пази чувствата и емоциите си точно под тази корава обвивка. До сега същите не били достояние на никой, тайно скътани под нея. Вулканът нямал така наречените от него слабости – сълзи, страх, колебания, тревоги, защото поддържал своя съвършен баланс. Чувствал обаче някъде ниско долу в недрата си силна и пареща болка, която понякога се надигала и клокочела до гърлото му… Какво обаче е някаква си болежка за един истински мъж! Той умело потискал това неразположение под твърдата си кора, пазейки го в дълбока тайна.
Един ден присмивайки се на поредната слабохарактерна според него черта на спътника му – облачето Пух, рязка болка го срязала внезапно. Люта, изпепеляваща, огнена жлъч, трупана дълго в недрата му, започнала да се надига и да го дави. Кашлял силно и разтърсващо
„- Какво става?” – мислел си – ” Не е възможно това да се случва на мен!” Заповядал: „Спри! Какво си ти в мен?” Ала в сърцето му разлумтяло се чували тътени като от огнен гонг: „- Аз съм теб, теб… в теб, теб…! Нееееее! „ – паникьосал се Вулкана „ – В мен няма нищо такова! В мен няма нищо!„
Гневната люта лава се взривила и изпепелила болезнено до основи неразрушимата, уж вечна кора на Вулкана. От него останала само една не съзнаваща купчина пепел.

https://kibal.bg/
https://kibal.bg/vulkanut-i-malkoto-obl ... -prikazka/
https://www.detski-psiholog.eu/kibal
https://detski-psyholog.blogspot.com/
https://www.facebook.com/detskipsyholog/
https://www.starofservice.bg/inv/profes ... uAunxE9EHQ


автор на терапевтичната приказка - Даниела Христова - детско-юношески психолог, формиращ се психотерапевт в майсторско ниво;
Член на Дружество по позитивна психотерапия;
Работя с деца, юноши, лица и семейства
Тел за контакт: +359 878 713 855
Последна промяна от FireFlyingWings на 28 ное 2021, 21:36, променено общо 2 пъти.
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 26 ное 2021, 22:36

ЯСЛЕНА ВЪЗРАСТ (1г.-1,6г.)

В яслената възраст развитието на опорно-двигателния апарат и когнитивните процеси е паралелно. В този период промените протичат плавно. От година до година и половина детето прави своят „прощъпулник“. Развива и обогатява своята двигателна активност, предимно през подражанието на възрастните.

Напредъка му в общ план разчита на принципа „опит-грешка“. Изразява се:

При храненето – лъжичката е вече стабилна в ръцете му. Изразява желание само да се храни и следва възрастния да уважи желанието му.

Активното внимание – вече може да го задържа до 15 мин. Разгръща се емоционално – волевата дейност. Развиват се мисленето и речта. Фонда от съществителни имена се обогатява. Речевото функциониране не е гладко. Може да е в период на застой, или по-късно проговаряне. Особено подходящи са интерактивните занимателни книжки. На детето му харесва и се радва да имитира и преповтаря звуци, жестове, мимики. Подражава на чужди действия.

Физиологични нужди – в този период норма е, детето да започне да съобщава все по-често за физиологичните си нужди. Добре е възрастните, полагащи преки грижи за детето да отчетат тази негова готовност и да се впуснат в приучаването му към гърне или тоалетна чиния – постепенно и постоянно, без да се отказват. Детската активност и развитие в този възрастов период на детето, зависят от възрастните:

Правилното артикулиране на думите от възрастния, бавния темп на говорене, допускането детската активност, да е приоритетна пред действието на възрастния, стимулира развитието на детската реч. Чрез имитиране на поведението на възрастните говорещото дете лесно развива когнитивните процеси и диференцира емоциите си. Същото все по-умело започва да изразява собствените си чувства с мимика, жест,
поведенчески акт – облечени в думи. Започва да показва, че различава добро от лошо, красиво от грозно, желано от нежелано. Напр. целува или отблъсква някой друг. В психичното си израстване детето вече е постигнало възприемането на себе си като нещо различно от другите индивиди.

Примерна стимулираща и развиваща игра, подходяща за възрастта е „играта с пясък”.

Игра с пясък: пресипването, пълненето, създаването на формички е изключително полезно за детето. Така развивате фините му движения и въображението му. Ако не можете да излезете навън, напълнете купа с царевично брашно и му дайте няколко безопасни домакински прибори – лъжици, мерилки, чашки и съдчета.

Масаж: помага на детето да се отпусне, след като дълго време е било активно. То може да легне на удобно място или в скута на възрастния. Затъмнена стая и/или релаксираща музика биха били добри помощници за момента. В този контакт спокойствието на възрастния се предава и на детето, развива се чувствителността на допир и се заздравява връзката по между им.

автор: Даниела Христова - детско-юношески психолог, формиращ се психотерапевт в майсторско ниво;
Член на Дружество по позитивна психотерапия
Работя с деца, юноши, лица и семейства
Тел за контакт: +359 878 713 855


https://kibal.bg/
https://kibal.bg/iaslena-vuzrast-malko- ... -podkrepa/
https://www.detski-psiholog.eu/kibal
https://detski-psyholog.blogspot.com/
https://www.facebook.com/detskipsyholog/
https://www.starofservice.bg/inv/profes ... uAunxE9EHQ
Последна промяна от FireFlyingWings на 28 ное 2021, 21:37, променено общо 5 пъти.
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 26 ное 2021, 22:37

Въпрос от родител: “Детето ми е на 3г. и започна да ме отблъсква понякога. Объркана съм. Нормално ли е да се случва това? “
/Eleonora_95/

В края на периода до 3г. възраст детето се подготвя за своята пълна самостоятелност. За целта то има потребност свободно да упражнява своите физически и психологически възможности. Давайте му пространство да експериментира, да бъде спонтанно и активно като убедително присъствате с подкрепа и утвърждаване на правилата, които сте въвели. В тази възраст норма за децата е:

Да боравят със собственото си тяло като играят вече координирано с крайниците си, да карат колело на три гуми, да изкачват все по-сложни височини, да имитират мимики и двигателни актове и др.;
Говорът се обогатява с нов набор от думи и сложни изречения;
Налице са първите рисувателни постижения – човече от кръгчета и черти, дърво, къщичка, оцветяване във форми;
Умело развиват фантазията/въображението;
Развиват и удовлетворяват потребността да изпълнява партньорска дейност към възрастния. Партньорство се търси и в играта с други деца. В общ план социалната активност на детето приема нови форми. Насърчавайте ги с модел – образец, подкрепящи и позитивни фрази.
Основната работа на възрастният в този период е: Да предостави терен на детето да изпробва своите възможности. Да даде подкрепа, но да не отнема детската активност.

автор: Даниела Христова - детско-юношески психолог, формиращ се психотерапевт в майсторско ниво;
Член на Дружество по позитивна психотерапия
Работя с деца, юноши, лица и семейства
Тел за контакт: +359 878 713 855


https://kibal.bg/
https://kibal.bg/normalno-li-e-deteto-m ... otbluskva/
https://www.detski-psiholog.eu/kibal
https://detski-psyholog.blogspot.com/
https://whttps://www.starofservice.bg/i ... ipsyholog/
Последна промяна от FireFlyingWings на 28 ное 2021, 21:37, променено общо 1 път.
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 26 ное 2021, 23:50

„…Детското развитие е изтъкано от противоречия. В хода на индивидуалното развитие у детето и юношата върви непрекъсната борба между потребността на индивида да функционира по новому и желанието да продължи съществуването по познатия стар начин. Това поражда противоречивост и неочакваност в детските реакции. Конфликтността, съпроводена със стенична борбеност (често наричана от възрастните агресивност) присъства в по-голямата част от периодите на съзряване. За възрастните, отглеждащи и възпитаващи младото поколение детско-юношеските промени са предизвикателство. Новите психически проявления на детето създават психически дискомфорт у възрастните поради факта, че тяхното собствено физическо, психическо и социално развитие вече е стабилно и в този смисъл консервативно. Възрастния несъзнавано очаква стабилност в детското поведение. Той самият има потребност да се отнася към детето по един и същ разумен начин – факт, който не издържа на изпитанието на времето на растеж. Динамиката в промяната на детско-юношеското развитие изисква промяна на подхода на възрастните. Това е закономерността...” Проф. Ив. Бончева


Казвам се Даниела Христова и съм детско-юношески психолог, формиращ се психотерапевт в майсторско ниво. Член съм на Дружество по позитивна психотерапия. Работя с деца, юноши, лица и семейства в Център за психологическо консултиране и терапия "КИБАЛ" , с адрес: гр. Бургас жк. Славейков, бл. 78Б, (партер, намира се между кафе Ла луна и ресторант Грог 2)

Услуги: Консултиране и терапия за деца и семейства

Справяне със стресови и конфликтни ситуации
Проблеми в общуването
Кризи на възрастта
Затруднения при възпитанието
Затруднения в адаптацията
Занижена самооценка
Страхове и фобии
Справяне с агресия и/или автоагресия
Психосоматични състояния и симптоми
Преодоляване на трудности в семейството – загуба на близък, развод на родителите, родителско отчуждение, нов партньор на родителя, нов член в семейството
Терапия при деца и юноши с физически заболявания
Работа с осиновители и осиновени деца, работа с приемни родители

Квалификации:

Бакалавър „ Работа с деца и семейства” и Магистър „Детска и юношеска психология”;

Базисно ниво по позитивна психотерапия (120 часа) - позитивен подход - позитивно претълкуване на симптома, функция на болестта; транскултурален подход - функция на приказките, притчи и езикови картини в психотерапията и психологическото консултиране; съдържателен подход - форми на преработка на конфликта, диференциране на актуалните способности, стадии на интеракция в психотерапията, конфликтна динамика. Петстепенен модел на диагностика и терапевтична интервенция.

Формиращ се психотерапевт в майсторско ниво. Член съм на Дружество по позитивна психотерапия към Висбаденската академия, WIAP

Личен опит в психотерапията:

Когнитивно – поведенческа терапия (160 часа)
Позитивна психотерапия (120 часа)

Специализации:

Монтесори метод към Асоциация Монтесори (2013г.)„Емоционална и социална интелигентност при деца и юноши – практически техники за развитие”, 2014г. Х. Илиева към ЦСО;

    „ Арт терапия и експресивни изкуства в консултирането и терапията”, 2013г. доц. Д. Циркова ЦПСП;
      Преминала съм програма за обучител на осиновители и приемни родители ИСДП, 2011г.;
        Обучение за „Работа по случи на домашно насилие. Криза и кризисна интервенция” (2012г.) към Фондация „Анимус” и ОАК;
          Oбучение за „Работа с трудни клиенти със специфични проблематики”(2-13г.) към Фондация „Анимус” и ОАК

          Синдром на родителско отчуждение (PASS), 2013г., Н. Бояджиева, ЦСО

            Кризисна интервенция при работа с деца и родители, 2013г., П. Митева ЦСО
              Сертификат за базисни знания и умения за работа с метода на индивидуална и групова позитивна психотерапия към ДППБ, 2020г., с продължаващо обучение в майсторско ниво.
                Преминала успешно сертифицирано обучение за работа с Тематично аперцептивен тест ТАТ , 2021г. доц. д-р Павлина Петкова, Hestia § Prometriks

                В работата си с децата ползвам методите на проективните оценъчни методики, приказко-терапия, арт терапия, техника „комикси”, емоционални карти, работа с фигурални кукли, фамилна къща, ролеви игри и др. Комбинацията от техники, които ползвам съобразно индивидуалните преживявания и готовността на детето/юношата и семейството за работа, е щадящ подход за изследване и терапия в детско-юношеския свят. През фигурите /кукли и/или други интерактивни пособия за работа/ в защитената среда на психологичния кабинет, детето има възможността да проиграе отново конфликтни или травматични за него ситуации. Неразрешените конфликти държат активна житейската криза. Тя се проявява като застой във възрастовото развитие, придружени от тревожни състояния, симптоми, психосоматика, изразени фобии, натрапливости и др.
                Родителите и психолога са екип с общи цели в планирана съвместна работа за детето. Родителите са експерти в живота на децата си, но понякога изтощени от житейския път или потопени в собствена проблематика, са затруднени да се справят с даден проблем. Психологът може да ви подкрепи в справянето с трудностите, които срещате. Първите крачки към разрешаването на възникнал проблем, са осъзнаването и приемането му като валиден във вашия свят – семейство.

                Какво се случва в консултативната и терапевтичната работа в кабинета?

                Първоначални опознавателни срещи

                Индивидуални психологически сесии в рамките до 60мин. В психологическите сесии участва детето/юношата. Участници могат да бъдат и родителите, ако в динамиката на работния процес се отчете необходимост.

                Семейно консултиране и терапия с родителите

                При консултативната работа може да се постигне разрешаването на проблем в актуалната житейска ситуация

                При психотерапевтичната работа, която е с по-голяма продължителност, клиента е подкрепен да изследва вътрешния си свят в дълбочина, за да постигне желаната промяна.

                Имам възможност за работа онлайн за хора живеещи в страната и чужбина, както й опция за мобилна работа на адрес в Бургас

                Професионален опит:

                В Центрове за обществена подкрепа
                Кризисни центрове
                Частна практика в Център "КИБАЛ" Психологическо консултиране и терапия за деца и възрастни в гр. Бургас

                Контакти:

                https://kibal.bg/
                https://www.detski-psiholog.eu/
                https://www.facebook.com/detskipsyholog
                https://detski-psyholog.blogspot.com/
                https://www.starofservice.bg/inv/profes ... uAunxE9EHQ

                Tel +359 878713 855
                Прикачени файлове
                detsski_psiholog_burgas_daniela_hristova.jpg
                psiholog-burgas-daniela-hristova.jpg
                detski-psihilog-burgas-daniela-hristova.jpg
                detski-psiholog-emocii-burgas.jpg
                detski-psiholog-burgas-kibal.JPG
                detski-psiholog-burgas-kibal1.jpg
                Последна промяна от FireFlyingWings на 05 юни 2022, 22:13, променено общо 1 път.
                Dani GH

                FireFlyingWings
                Мнения: 104
                Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

                Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

                Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 24 яну 2022, 21:39

                ДЕТСКАТА БИТКА С РОДИТЕЛИТЕ ИЛИ ХЛЕНЧЕНЕ И ИЗБУХВАНИЯ

                Защо и Кога Хленченето Работи?

                Децата имат различни начини да „изпитват”/ проверяват устойчивостта на своите родители. Често пъти тези проверки се изразяват в пищене и тръшкане. Това е начин детето да провери границите на своите родители и доколко сигурно може да бъде детето в родителите си. Всеки път, когато се тръшка и пищи, детето прави опит да се пребори/премери с родителя си и така да си докаже кой е по-силен. Всяка постигната победа носи амбивалентно/двойствено преживяване на детето.

                От една страна, това носи преживяване за сила и мощ.
                От друга страна у детето се формира базова несигурност и страх поради липса на устойчивост у родителите.
                Голяма част от родителите смятат, че е трудно да се справят ефективно с хленченето и да не позволяват на децата да ги разиграват. Хленченето се характеризира с постоянно повтаряне на една и съща молба с плачлив глас. Има различни начини, кога и защо се използва хленченето, като например:

                Не отговаря на детето, когато то пита любезно за нещо.
                Детето не получава достатъчно внимание от родителите си и се чувства пренебрегнато.
                Детето получава това, което иска, като хленчи. По този начин хленченето е ефективно и подсилено. Ако на хленченето не се обърне внимание, то може да ескалира и да завърши с гневен изблик.

                Какво да направим, ако детето продължава да го прави дори и след като сме му обяснили и сме се опитали да го успокоим?

                Да запазим спокойствие и да не показваме, че сме ядосани и засрамени.
                Да обезопасим пространството около детето, за да не се нарани и да го оставим.
                Ако има опасност да се нарани – да го гушнем, да го притиснем до себе си и да започнем да говорим тихо и приспивно.
                Да му кажем, че ще поговорим пак, когато се успокои.
                Както и в много други сфери на родителсването – по-лесно е да предотвратим превръщането на хленченето в навик, отколкото да се налага да се справяме с него по-късно.

                Kак да предотвратим превръщането на хленченето в навик?

                От самото начало: Грижим се за бебето преди да заплаче.
                Игнориране на крясъците: Не гледаме, не говорим, не отговаряме, не реагираме (когато сме сигурни в безопасността на детето)
                Не се поддаваме на крясъците: Запазваме спокойствие (упражняваме умения за самоконтрол и релакс) Използваме полезни разговори със себе си.

                „ – Защо е толкова полезно да се игнорира хленченето?”

                Защото детето хленчи, когато родителите реагират на хленченето. Хленченето работи!

                За да се справим е нужно да имаме арсенал от способности и възможности!


                Да научим алтернативни реакции

                Възможно е детето да бъде научено как по други начини да привлича внимание или да поиска да приемем нещо, което той/тя желае. Например децата могат да бъдат научени:

                Да говорят „като големи момичета/момчета” или да „говорят добре”.
                Да се използват конкретни знаци или докосване, които предварително са договорени между нас и детето.
                Ако децата трябва да приемат различни начини за изразяване на своите желания или мнения, родителите трябва систематично да ги учат на това. Родителите също трябва да помнят:

                Да моделират „хубаво говорене”.
                Да не крещят.
                Да хвалят или дават награди, когато нещата вървят добре.
                Да обсъдят тези въпроси в други моменти, когато детето не крещи, например във времето преди лягане на детето. Може да говорят какви други начини могат да се използват, за да се привлече внимание.
                Да направят план. Полезно е родителите да определят времева рамка и да планират колко често ще практикуват желаните начини за получаване на внимание.


                Управление на избухването


                Възможно е да открием, че избухванията служат играчка или лакомство в магазина, да останат до по-късно или просто родителите да им обърнат внимание.

                Ето и няколко стратегии, които са от полза при справянето с избухванията:

                Да научим детето на:

                Умения за самоуспокоение
                Да се използват умения за управление на гнева, като да му се даде възможност да издухва сапунени мехури и/или съобразно възрастта.
                Алтернативни начини за получаване на внимание или това което иска.
                Родителите сами е добре да:

                Използват родителски стратегии за справяне, като например полезни разговори със себе си и избягване на болезнените мисли. (умения за себерефлексия)
                Избягват модели на поведение които са компоненти на гнева.
                Бъдат сигурни, че не обръщат внимание на детето по време на избухване и не се поддават на исканията, направени по време на избухванията.
                Прекарват повече време с детето, да му обръщат внимание и да му дават позитивна обратна връзка.

                https://kibal.bg/detskata-bitka-s-rodit ... vane-inat/

                Очаквайте темата: „Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала?” в |www.kibal.bg

                https://www.detski-psiholog.eu/
                https://www.facebook.com/detskipsyholog
                Dani GH

                FireFlyingWings
                Мнения: 104
                Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

                Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

                Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 24 яну 2022, 21:45

                ПРИКАЗКОТЕРАПИЯТА КАТО ПОДХОД ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ

                „…приказката дава на детето най-нужното: тя започва от мястото, където то се намира в определен момент на емоционалното си развитие, показва му къде трябва да отиде и как да стигне до там, но го прави чрез подсказване и въз основа на фантастичен материал, от който детето може да черпи както то самото сметне за най-добре и чрез образи, улесняващи го в разбирането на най-съществените за него неща. „ / Б.Бетелхайм/

                При децата страхът е емоционална реакция на психиката спрямо въздействието на факторите на заплаха. Тяхната специфика се изразява в това, че реална опасност като правило не винаги има, а самото възникване на проблема е обусловено от богатството и яркостта на детското въображение.

                Страхът може да бъде проявен в различни видове и състояния на фобия и тревожност; натрапливи, свръхценни, нощни, деференцирани, несвързани страхове.

                Също особено характерни са детските страхове при заболявания, най-вече хронични и при телесни увреждания.

                Видове детски страх са:

                От раздяла с майката
                От непознати хора
                От непозната обстановка
                От грубо отношение
                От отхвърляне и неприемане от връстниците
                От несправяне с поставена задача
                От животни
                От несъществуващи герои
                От силни природни шумове
                Неконтролираното гледане на телевизия,на клипове и игри в интернет, в някой от случаите водят до
                Страх от общуване отвъд дисплея и др.
                Детския страх може да бъде изразен в:

                Поява на нервни тикове, като временни потрепвания
                Проблеми със заспиването и/или нарушение на съня
                Ускорена сърдечна честота и дишане
                Главоболие, липса на апетит, гадене, стомашни болки
                Уклончиво, отбягващо поведение при определени ситуации
                Целенасочено отричане на страх от определени предмети
                Тиранично и изискващо поведение
                Нощно напикаване, заекване
                От раздяла с майката
                От непознати хора
                От непозната обстановка
                От грубо отношение
                От отхвърляне и неприемане от връстниците
                От несправяне с поставена задача
                Начини за справяне с детския страх са:

                Вербализация на страха /при капацитет от добра саморефлексия/
                Разбиране и управление на емоцията
                Насърчаване на детето при всяка победа над страха
                Изразяване на страха чрез рисунка, в която той е смешен или безопасен
                Остроумни шеги относно обекта на страх от страна на възрастния и от детето
                Съчиняване на приказки как детето побеждава страха
                Физически израз на негативните емоции от детето,като вид защита срещу „врага“
                Не подтикване на детето към заключване на емоциите
                Осигуряване на нормален живот за детето въпреки страха
                Тревогите на децата може да са причинени от множество фактори, извън реално преживените инциденти. Една от основните причини е постепенното отделяне от родителите и загубата на тоталната сигурност, която те предоставят. Друга причина е все още не дотам ясното разграничение между фантазии и реалност. Напр. децата на 4-5-годишна възраст обикновено успяват да разграничат фантазия от реалност само тогава, когато не става въпрос за нещо страшно. Когато емоцията е реална, тогава за децата става сложно да разграничат собствената си фантазия от реалната опасност.

                Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той се разтваря в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Възрастният ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевните състояния , така че най-добрия пример идва от поведението на възрастните.

                Съществуват разнообразни форми за лечение на страха и тревожността, но главно място заема психотерапията.

                Приказкотерапията е един от ефективните похвати от психотерапевтичния инструментариум на психолозите. Чрез нeя потърсилият психологична помощ променя призмата, през която възприема своя проблем и по този начин успява да намери най-подходящия изход за себе си. Терапевтичния ефект идва от разказването на дадена приказка, от разсъжденията и размислите върху нея, от разиграването на ролеви игри или от съчиняването й на ново”

                Приказките са банки от жизнени ситуации. Тези банки се активизират в случай на необходимост. Те дават знания, в чиято основа лежи осмислянето. Мисленето заедно, осъществено от възрастния и детето се трансформира в самопознание, сътворчеството с детето и движещата сила на неговото развитие.

                Видове приказки подходящи за използване:

                народни приказки;
                вълшебни приказки;
                авторски художествени приказки;
                притчи;
                басни;
                митове;
                психокорекционни приказки – специално подбрани и трансформирани, те деликатно влияят върху поведението на детето. Цели се замяна на неефктивния стил на поведение с по-ефективен. Обяснява се на децата какъв е смисълът на произтичащото;
                прсихотерапевтични приказки – лекуват душата, разкриват дълбокия смисъл на произтичащите събития. Често оставят много въпроси след себе си. Това стимулира процеса на личностно израстване.
                Психокорекционни приказки – алгоритъм на създаване

                Избираме герой, близък по възраст, пол и характер на детето.
                Описваме живота на героя в приказната страна.
                Детето търси сходства със своя личен живот.
                Поставяме героя в проблематична ситуация, която прилича на реалната ситуация на детето.
                Приписваме на героя всички преживявания на детето, за които знаем.
                Героят започва да търси изход от създалото се положение.
                Започваме да опростяваме ситуацията и водим героя към логичен край, като го подтикваме към промяна.
                Повява се мъдрия наставник /терапевта/ , който обяснява смисъла на произтичащото.
                Показваме на героя различни страни, алтернативи на поведение.
                Героя разбира смисъла и започва промените.

                Психотерапевтични приказки. Какви са те?

                Не са еднозначни;
                Помагат да видим проблема от другата му страна, позитивна;
                Не винаги имат традиционно щастлив край, но винаги са дълбоки и проникновени;
                Често са посветени на въпросите за живота и смъртта, на отношението към загубите и придобивките, за любовта и пътя на човека.

                Кога и къде да ги използваме?

                Там, където другите техники са безсилни;
                Когато се налага да обясним на децата за смъртта на други хора;
                Когато говорим с детето на „възрастни” теми;
                Когато търсим отговори на произтичащи събития и проблемни ситуации
                Кое е най-важното?

                Образът на главния герой;
                Той трябва да отразява скритото съкровеното „Аз” на детето;
                Търсим го чрез въпроса: „В кого искаш да се превърнеш в приказката с помощта на „Добрия вълшебник”;
                Избрания герой става идеалното Аз на детето;
                Влагаме там собствените си позитивни асоциации за детето;
                Даваме символична обратна връзка за видените от нас силни, позитивни страни на детето.
                Себеоценката

                Мозъкът и тялото автоматично смъкват нивото на това, което правим до нивото на това, което смятаме, че ни съответства. Нека подобрим представата на самите нас! Това, което мислим за нас като организация, е най-важния фактор за успеха ни. Собствената ни представа определя какви сме и как се представяме – себеоценката. Нагласата в случая е по-важна от фактите. Умът може да промени ума.

                Как ще се повиши самооценката ни, когато създадем приказка?

                Съсредоточете мислите си върху целите на приказката. Запазете повече от детето в себе си, докато работите! Съберете повече информация. Сложете край на рутината. Поставете някакви граници. Комбинирайте! Нарушете правилата. Задавайте си въпроси. Забравете всичко. Приведете идеята в действие.

                Mалко идеи – Семейна техника с различен вид кукли:


                Кукли – майка, баща дете, може й да са животни
                Добре е родителите да инициират цялата ситуация.
                Проиграва се последната проблематична ситуация от семейната среда. Следи се за поведението на майката, дали тя казва какво ще разиграват, как ще протече ситуацията. Наблюдава се модулацията в тона на майката.
                Ако детето избере враждебни кукли – това показва отношението му към ситуацията.
                Целта е „Нека си помогнем взаимно”.
                Използваме детето като съюзник и не осъждаме родителите.
                Смяна на ролите – детето става мама, а тя – то. Детето трябва да имитира гласа на майката като същата сцена се разиграва наново. Терапевтът записва по-важните неща, които се казват и случват.
                След това се проиграва идеалният вариант на тази ситуация, но с нормалните роли.
                Обикновено майката се държи различно и е добре да се пита дали вкъщи детето демонстрира същото поведение, като представеното. Препоръчително е след това да има сесия само с майката.

                Други техники:

                Създай кукла – детето прави кукла, която да показва как то се чувства към настоящия момент. Използва се плат, изрязва се шаблон и се прави куклата, която трябва да отразява чувствата му сега и да разкаже за тях.
                Избери кукла – детето избира кукла от колекцията на терапевта и описва нейните чувства. Добре е да има достатъчен набор от кукли, отразяващи различни емоционални състояния и възрасти.
                Дървени лъжици – чрез тях и допълнителни средства изработва цялото семейство и себе си. Предлага му се да изиграе някаква сцена. Да се даде възможност на детето да се представи в най-добрата ситуация.

                Символите:

                Пръчката – напътстващо и обективно начало. Отношение и посока.

                Пръчката като продължение на ръката – сила на волята и целенасоченост извън рамките на тялото.

                Пръчката – като степен- аналогия с кралски скиптър – символ на управляващата власт

                Топка – цялостната личност, възможност за независимо движение.

                Пръстен – специфика на възрастта, на обвързването, задължението в положителен и отрицателен смисъл.

                Огън и готвене – продължаващо добронамерено участие или интерес, емоционална концентрация върху интереса.

                Дракон – динамизъм, творчество, силата да се движат и осъществяват нещата.

                Агне – добронамерен, но стаден, масов човек.

                Къща – символ на семейството и сигурността.

                Покрив – мозъкът, център на мисълта, Свръх –Азът и властта.

                Комин – тайния живот на обитателите.

                Земя – детето стъпва на краката си.

                Равнина – символ на спокойствието, но й монотонност и досадна среда.

                Планина – характерен символ за динамични деца, желаещи да се реализират, но изпитващи трудности при наличие на заоблени върхове.

                Неравен терен – детска несигурност.

                Планини и хълмове – трудности, които трябва да се преодоляват. При планини със заострени линии – състояние на стрес и затруднена адаптивност.

                Дърво – заместител на рисуващия и наблюдател на дадената сцена. Показва как детето възприема себе си,

                Вода – женската същност; чувствата на децата; символ на живота.

                Огън – мъжкото начало;творческия заряд; в гора-наличие на насилие в общия смисъл на думата.

                Ами да започваме…

                https://kibal.bg/
                https://www.detski-psiholog.eu/
                https://detski-psyholog.blogspot.com/
                https://www.facebook.com/detskipsyholog/
                Dani GH

                FireFlyingWings
                Мнения: 104
                Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

                Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

                Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 29 яну 2022, 18:54


                Сърцето Без Форма
                detski-psiholog-burgas-daniela-hristova.jpg
                Саня и Тоби живееха с майка си в уютна къща в планината. Посрещаха неделното утро с домашни курабийки, ароматен чай и чудати истории за приказни светове. Баща им бе заминал на път. Щеше да е у дома едва след суровата зима. Днес, загледана през замъгленото прозорче, Саня видя първите за зимата снежинки. Обърна чипият си нос към Тоби и го попита: “ – Чуваш ли снежинките?” Той се замисли над това как се чуват снежинки – така леки и фини. Заклати ритмично риж кичур коса. Отдавна бе свикнал с налудничавите въпроси на сестра си. Каза й: „Да си направим снежен човек!” След час същият бе сътворен. Сиви копчета от стара пижама намериха място над недотам свеж морков. Закърпен чорап се вееше на прът, забит в дясната ръка на новият им приятел с име Снежния войн. Тоби изгледа война гордо: „ – Смелчага излезе той! Ще изкара зимата тук с нас да пази къщата! Дори най – силният лъч не би разтопил леденото му сърце!” Саня сияеше прегърнала война. Децата заживяха със снежния човек в двора. Ех, какъв бе само – висок, снажен, достолепен, гордо развял шарен чорап. Говореха му всеки ден през прозорчето или лично очи в копчета. Играеха с него така, че го дариха с дух. В една от нощите на Покоя на зимните сенки, войнът се сепна от унеса си. Морковът и чорапът му подскочиха в недоумение: „А-а-а къде съм? Заспал съм!? Саня, Тоби, къде сте? Раз, два, три, четири, раз, два, три, четири …” закрачи той на пост в ума си и отсече: „ Тук дори полярна сова няма да прехвръкне!”. След внесената яснота по въпроса, намигна решително на най – близката дворна лопата. Окото-копче се изтъркули чак в пряспата до него. Изтощен от мисли и емоции за стратегии за опазване на къщата се унесе отново в неспокойна дрямка. Ново неделно утро – нов късмет. Саня и Тоби с по чаша чай в ръка и гумени ботуши безпощадно забиваха падналото копче – око в и без това болящата го от мисли глава. Непознато, но прекрасно ухание на чай от мащерка гъделичкаше моркова му. Децата с наслада отпиваха от топлата течност, а той ги наблюдаваше в мечтание: ”Ах, ето какво е това да си човек… Да си имаш ботуши, да си имаш нещо си пълно с глътки чай… да си имаш глас, с който да извикаш на воля „ехоо” и Ехото да ти отговори…, ето какво е да си човек!”. Навесил морков, с вял чорап потъна в размисли: „Ще си отида оттук така и не усетил нещо си, бос и не проходил, не пил чай… за що ли е било да ме има?!”. Натъжи се. В една от поредицата самотни нощи се появи совата. Тя проницателно го наблюдаваше известно време. Прелитайки над главата му, Снежния човек чу гласа на совата: „ Бъди това усещане сега, щом това ти е мечта.” Някъде между копчетата по-долу нещо лудо запрепуска в напевен ритъм: „Чай, чай, чай,..” Войнът замята чорапа възторжено и взе решение – следващата неделя, когато децата го заобиколят с нещото на глътките, просто да опита вкуса му. Пожелано-получено! Поиска помощ от вятъра. В уговореният момент той повя и ароматната напитка от чашата на Саня се плисна върху снежният човек. Внезапен прилив на непозната топлина и благодат се разляха по снежното му тяло, през недоразвитите му сетива. Мисълта му спря. Остави се на блаженството. Небесен слънчев лъч достигна сърцето му. За негова изненада той не го прониза с болка, а го обля с топлина и нежност, като тази от очите на децата. Дали бе пожелал да преживее вкуса на чая или топлината на лъча, никой не знае…

                Седмица по-късно Саня и Тоби все още взираха погледи в празния прозорец. Липсваше им силуета на снежния им приятел-войн. Една неделна курабийка се търкулна от ръцете на Тоби и ги заведе до празното място. А там, о изненада! Син минзухар бе показал върха си от разтопена пряспа и гордо се взираше право в Слънцето. Децата весело нададоха глъч. Ново появилият се минзухар си каза: „Чудно, до вчера бях с копчета за очи и морков за нос, днес пък съм със сини уши и нежна зелена снага. Къде съм? Заспал съм! Раз, два, три, четири, раз, два, три, четири …” закрачи той на пост във въображението си на ум. Но кой, какво съм аз всъщност…?! Една сова само знае.


                автор: Даниела Христова

                Терапевтична приказка, която може също да бъде полезна за Вас:

                https://kibal.bg/terapia-deca-prikazka-psiholog/
                https://kibal.bg/snejen-chovek-sarce-be ... -prikazka/
                https://detski-psyholog.blogspot.com/20 ... st_29.html
                Dani GH

                FireFlyingWings
                Мнения: 104
                Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

                Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

                Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 11 фев 2022, 23:43

                Ние Тийнейджърите
                или
                Къде Съм Аз в Този Свят?




                Disconnect from the Internet and join the group…



                Център за психологическо консултиране и терапия “Кибал” – Бургас, организира група за работа с млади хора, които искат да докоснат Себе си или да срещнат Света.



                Какво да очаквате в авторската ни програма:

                В нашите срещи можете да разберете нещо ново за себе си и другите;

                Ще споделяме опит, преживявания, чувства през арт занимания;

                Ще разгърнем фантазията и творчеството;

                Ще изследваме и ще се забавляваме;

                Ще питаме и ще отговоряме;

                Ще си обясним необяснимото…


                Как ще го направим?

                С рисунки; писане на есе; арт техники с хартия и моделин; визуализация; работа с мандала, беседи



                Кои сме ние?

                Ние сме Дани & Нели. Занимаваме се професионално с психология и психотерапия.

                Преминали сме специализирани обучения по “Арт терапия и експресивни изкуства в консултирането и терапията, 2013г. доц. Д.Циркова ЦПСП” ; “Детска психотерапия, 2010г. ДППБ” и др.

                Харесва ни да работим с младежи, защото ни носи положителни емоции, защото сме млади по душа и знаем как откриването на нови неща може да бъде приятно!





                Група: 5-8 деца

                Възраст: 13-16 години

                Времетраене: 2 часа

                Продължителност:
                4 сесии (4 поредни уикенда)

                Събота – 19.02.22г. от 13.30ч. до 15:30ч.

                Събота – 26.02.22г. от 13.30ч. до 15:30ч.

                Събота – 05.03.22г. от 13.30ч. до 15:30ч.

                Неделя – 13.03.22г. от 13.30ч. до 15:30ч.

                Линк към събитието: https://kibal.bg/nie-tiineidjarite/; https://www.facebook.com/events/9221608 ... f=newsfeed

                Повече информация за психолозите – водещи на групата:

                https://kibal.bg/daniela-hristova/

                https://kibal.bg/neli-nenova/
                Прикачени файлове
                art-gbbe06bea5_1920.jpg
                Ние Тийнеджърите - работа в група
                psiholozi-burgas Kibal.jpg
                Ние Тийнеджърите - работа в група
                Dani GH

                FireFlyingWings
                Мнения: 104
                Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

                Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

                Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 05 юни 2022, 21:41

                „Как и кога да даваме положителна обратна връзка и похвала?”

                Ако децата не получат обратна връзка за поведението си, съществува опасност те да не разберат, че родителите очакват от тях определено нещо.
                Отбелязването показва на децата какво е поведението, което другите харесват или не харесват. Родителите въвеждат нормата за общоприетото.
                Когато родителите не отговарят (игнорират, неглижират) се създава несигурност: „Правя ли нещата добре? Не трябва или може да правя това? Позволено ли е? Никой не ме забелязва…”
                В отглеждането и възпитанието на детето можем да маркираме като важна част: „Улавянето на момента, когато децата са добри ”. Това означава родителите да забелязват и реагират положително на всяко неутрално и добро поведение, т.е всяко поведение, което не е желателно.

                Улавянето на момента когато бебета са „добри”.
                Около 3-месечна възраст бебетата могат да се събудят, без да започнат да плачат веднага. Вместо това могат да прекарат известно време в гукане, да се поогледат, преди да заплачат.
                Това е подходящият момент за „улавяне”, да отидем при тях и да им дадем своето внимание. Тогава детето научава, че родителят ще дойде, дори и да не плаче, да получи внимание.
                Нормално е бебетата да плачат – по този начин общуват и изразяват чувствата си, като са гладни или им е некомфортно. Понякога плачат обаче може да е ненужен. Добре е децата да се научат, че могат да получат внимание и обич, без да се налага първо да заплачат.
                Важното е да се вземе под внимание, че децата не бива да се неглижират, когато поведението им е „добро” или неутрално, а веднага да се реагира и да се вдига шум, когато нещо се случи и ние регистрираме „лошото” поведение. Така детето ще си създаде погрешното впечатление, че само когато проявява лошо поведение, му обръщаме внимание.

                Примери за обратна положителна връзка и награди

                Контакт през докосване – това може да бъде погалване по приятни за детето места (бузката, главата), прегръдка, целувка,леко потупване по гърба или рамото и др.
                Вниманието – може да бъде и само ведро поглеждане към детето, поддържане на контакт с очите, усмивка, намигване, кимване или изпращане на въздушна целувка.
                Знакът – може да бъде езика на тялото или знак, който детето детето може да разпознае като намигване, палец нагоре, ръкопляскане и др.
                Думите или вребалната обратна връзка не трябва да се състоят само от пряка похвала. Може просто да покажем в отговор, че сме забелязали какво прави детето , например с приятелски коментар: „О, рисуваш картина!” , „Строиш замък”, „ Измил си чашата.”
                От трета ръка похвала е например, когато бащата казва на детето: „Майка ти ми каза колко добре си се държал днес в магазина!”
                „Навреме” е дума за всички онези различни начини, по които можем да дадем на децата положителна обратна връзка. Това дава позитивна и двупосочна комуникация, която укрепва връзката между родителите и децата. „Навреме” следва да бъде обратното на „Отлагането във времето”.
                Акцентът върху организирането и прекарването на специално време заедно. Това е добър начин да прекараме времето си заедно и да практикуваме, като даваме на детето си позитивна обратна връзка. Можем да правим това ежедневно или 2-3 пъти седмично, за около 20 минути в определено време. Нап.” Много добре правиш, че помагаш на малкия си брат! „

                Как да говорим с децата?

                Необходимо е да говорим с децата за ежедневните неща. Това е нещото, което обогатява и надгражда техния език, като им предлага модели и форми на комуникация.
                Това обикновено означава, че когато разговаряме, е добре да редуваме говорене със слушане, т. е да се получи двупосочна комуникация. За да могат да общуват добре с децата, родителите трябва да са усвоили изкуството да се изслушат сами те помежду си и да слушат детето. Нека ги слушаме и им даваме време за отговор.

                Време в тишина

                • Детето започва темата за разговор;
                • Родителят слуша, не насочва и не съди;
                • Родителите практикуват слушане;
                • Повишава разбирането за мислите, интересите, мненията и тревогите на детето;
                • Учи детето, че е позволено да говори за всякакви неща, също и за трудни и чувствителни въпроси.
                Пример: Родителите биха могли да правят това минимум 1-2 пъти в седмицата, например при вземането на детето от занималня или училище. Вместо да обсипват детето с въпроси в стил „разследващ полицай”, родителят може да запази тишина (след като поздрави детето по обичайния начин), като така отваря пространство то да поеме инициативата и да започне разговора по избрана от него тема. По този начин родителят практикува уменията си за слушане и дава възможност на детето да поставя въпроси, които счита за важни. Това също така помага на родителите да придобият по-голямо разбиране за детето като индивид и да научат за неговите интереси, чувства, мнения и притеснения. На свой ред детето получава посланието, че е добре да говори с родителите за всякакви неща и ще бъде изслушано.


                Активно слушане

                Особено важно е като разговаряме с децата, да ги слушаме активно. По добре е наистина да спрем да слушаме детето за кратко, отколкото да ги слушаме с „половин ухо” за по-дълъг период докато правим нещо друго по същото време. Ако децата имат чувството, че не привличат вниманието на родителите си, съществува опасност те да се откажат от това да правят опити да говорят добре и вместо това да придобиват опит да хленчат.
                Важно е да говорим обикновени неща с децата и да сме готови да слушаме такива от тях. Усвояването на този модел ще направи по-склонни децата да ви слушат изобщо.

                Важно е:
                • Да бъдем наблизо и да поддържаме контакт с очи;
                • Да покажем, че слушаме, като даваме неутрална обратна връзка. Изражението на лицето, кимането, възклицанията като ‘аха”, „хм” и „да” са съществени.
                • Да отговаряме на съдържанието, за да покажем, че разбираме: Повтаряме, преформулираме съдържанието на казаното. Питаме да разберем по-добре значението
                • Да правим неутрални коментари
                • Да даваме обратна връзка за чувствата и емоциите, които наблюдаваме.


                https://kibal.bg/kak-i-koga-da-davame-p ... vala-deca/

                Още полезни статии от автора:

                https://sites.google.com/view/detski-ps ... 1%82%D0%B8
                Прикачени файлове
                detski_psiholog_burgas (2).jpg
                детски_психолог_бургас_кибал.jpg
                детски_психолог_бургас_кибал.jpg (67.28 KиБ) Видяна 3366 пъти
                detski-psiholog-burgas-pohvala.jpg
                Dani GH

                Отговори

                Кой е на линия

                Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост