ПРИКАЗКОТЕРАПИЯТА КАТО ПОДХОД ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ СТРАХОВЕ
„…приказката дава на детето най-нужното: тя започва от мястото, където то се намира в определен момент на емоционалното си развитие, показва му къде трябва да отиде и как да стигне до там, но го прави чрез подсказване и въз основа на фантастичен материал, от който детето може да черпи както то самото сметне за най-добре и чрез образи, улесняващи го в разбирането на най-съществените за него неща. „ / Б.Бетелхайм/
При децата страхът е емоционална реакция на психиката спрямо въздействието на факторите на заплаха. Тяхната специфика се изразява в това, че реална опасност като правило не винаги има, а самото възникване на проблема е обусловено от богатството и яркостта на детското въображение.
Страхът може да бъде проявен в различни видове и състояния на фобия и тревожност; натрапливи, свръхценни, нощни, деференцирани, несвързани страхове.
Също особено характерни са детските страхове при заболявания, най-вече хронични и при телесни увреждания.
Видове детски страх са:
От раздяла с майката
От непознати хора
От непозната обстановка
От грубо отношение
От отхвърляне и неприемане от връстниците
От несправяне с поставена задача
От животни
От несъществуващи герои
От силни природни шумове
Неконтролираното гледане на телевизия,на клипове и игри в интернет, в някой от случаите водят до
Страх от общуване отвъд дисплея и др.
Детския страх може да бъде изразен в:
Поява на нервни тикове, като временни потрепвания
Проблеми със заспиването и/или нарушение на съня
Ускорена сърдечна честота и дишане
Главоболие, липса на апетит, гадене, стомашни болки
Уклончиво, отбягващо поведение при определени ситуации
Целенасочено отричане на страх от определени предмети
Тиранично и изискващо поведение
Нощно напикаване, заекване
От раздяла с майката
От непознати хора
От непозната обстановка
От грубо отношение
От отхвърляне и неприемане от връстниците
От несправяне с поставена задача
Начини за справяне с детския страх са:
Вербализация на страха /при капацитет от добра саморефлексия/
Разбиране и управление на емоцията
Насърчаване на детето при всяка победа над страха
Изразяване на страха чрез рисунка, в която той е смешен или безопасен
Остроумни шеги относно обекта на страх от страна на възрастния и от детето
Съчиняване на приказки как детето побеждава страха
Физически израз на негативните емоции от детето,като вид защита срещу „врага“
Не подтикване на детето към заключване на емоциите
Осигуряване на нормален живот за детето въпреки страха
Тревогите на децата може да са причинени от множество фактори, извън реално преживените инциденти. Една от основните причини е постепенното отделяне от родителите и загубата на тоталната сигурност, която те предоставят. Друга причина е все още не дотам ясното разграничение между фантазии и реалност. Напр. децата на 4-5-годишна възраст обикновено успяват да разграничат фантазия от реалност само тогава, когато не става въпрос за нещо страшно. Когато емоцията е реална, тогава за децата става сложно да разграничат собствената си фантазия от реалната опасност.
Страхът се преодолява, когато детето се среща с него и прави малки, но постоянни стъпки за преодоляването му. Той се разтваря в действието и всеки един успех укрепва самочувствието за справяне на детето. Възрастният ще подпомогне този процес, ако действа без присмех, с много разбиране и търпение и ако бъде модел на подражание за детето, разкривайки му как той преодолява собствените си страхове. Децата прозират отвъд думите и усещат прекрасно душевните състояния , така че най-добрия пример идва от поведението на възрастните.
Съществуват разнообразни форми за лечение на страха и тревожността, но главно място заема психотерапията.
Приказкотерапията е един от ефективните похвати от психотерапевтичния инструментариум на психолозите. Чрез нeя потърсилият психологична помощ променя призмата, през която възприема своя проблем и по този начин успява да намери най-подходящия изход за себе си. Терапевтичния ефект идва от разказването на дадена приказка, от разсъжденията и размислите върху нея, от разиграването на ролеви игри или от съчиняването й на ново”
Приказките са банки от жизнени ситуации. Тези банки се активизират в случай на необходимост. Те дават знания, в чиято основа лежи осмислянето. Мисленето заедно, осъществено от възрастния и детето се трансформира в самопознание, сътворчеството с детето и движещата сила на неговото развитие.
Видове приказки подходящи за използване:
народни приказки;
вълшебни приказки;
авторски художествени приказки;
притчи;
басни;
митове;
психокорекционни приказки – специално подбрани и трансформирани, те деликатно влияят върху поведението на детето. Цели се замяна на неефктивния стил на поведение с по-ефективен. Обяснява се на децата какъв е смисълът на произтичащото;
прсихотерапевтични приказки – лекуват душата, разкриват дълбокия смисъл на произтичащите събития. Често оставят много въпроси след себе си. Това стимулира процеса на личностно израстване.
Психокорекционни приказки – алгоритъм на създаване
Избираме герой, близък по възраст, пол и характер на детето.
Описваме живота на героя в приказната страна.
Детето търси сходства със своя личен живот.
Поставяме героя в проблематична ситуация, която прилича на реалната ситуация на детето.
Приписваме на героя всички преживявания на детето, за които знаем.
Героят започва да търси изход от създалото се положение.
Започваме да опростяваме ситуацията и водим героя към логичен край, като го подтикваме към промяна.
Повява се мъдрия наставник /терапевта/ , който обяснява смисъла на произтичащото.
Показваме на героя различни страни, алтернативи на поведение.
Героя разбира смисъла и започва промените.
Психотерапевтични приказки. Какви са те?
Не са еднозначни;
Помагат да видим проблема от другата му страна, позитивна;
Не винаги имат традиционно щастлив край, но винаги са дълбоки и проникновени;
Често са посветени на въпросите за живота и смъртта, на отношението към загубите и придобивките, за любовта и пътя на човека.
Кога и къде да ги използваме?
Там, където другите техники са безсилни;
Когато се налага да обясним на децата за смъртта на други хора;
Когато говорим с детето на „възрастни” теми;
Когато търсим отговори на произтичащи събития и проблемни ситуации
Кое е най-важното?
Образът на главния герой;
Той трябва да отразява скритото съкровеното „Аз” на детето;
Търсим го чрез въпроса: „В кого искаш да се превърнеш в приказката с помощта на „Добрия вълшебник”;
Избрания герой става идеалното Аз на детето;
Влагаме там собствените си позитивни асоциации за детето;
Даваме символична обратна връзка за видените от нас силни, позитивни страни на детето.
Себеоценката
Мозъкът и тялото автоматично смъкват нивото на това, което правим до нивото на това, което смятаме, че ни съответства. Нека подобрим представата на самите нас! Това, което мислим за нас като организация, е най-важния фактор за успеха ни. Собствената ни представа определя какви сме и как се представяме – себеоценката. Нагласата в случая е по-важна от фактите. Умът може да промени ума.
Как ще се повиши самооценката ни, когато създадем приказка?
Съсредоточете мислите си върху целите на приказката. Запазете повече от детето в себе си, докато работите! Съберете повече информация. Сложете край на рутината. Поставете някакви граници. Комбинирайте! Нарушете правилата. Задавайте си въпроси. Забравете всичко. Приведете идеята в действие.
Mалко идеи – Семейна техника с различен вид кукли:
Кукли – майка, баща дете, може й да са животни
Добре е родителите да инициират цялата ситуация.
Проиграва се последната проблематична ситуация от семейната среда. Следи се за поведението на майката, дали тя казва какво ще разиграват, как ще протече ситуацията. Наблюдава се модулацията в тона на майката.
Ако детето избере враждебни кукли – това показва отношението му към ситуацията.
Целта е „Нека си помогнем взаимно”.
Използваме детето като съюзник и не осъждаме родителите.
Смяна на ролите – детето става мама, а тя – то. Детето трябва да имитира гласа на майката като същата сцена се разиграва наново. Терапевтът записва по-важните неща, които се казват и случват.
След това се проиграва идеалният вариант на тази ситуация, но с нормалните роли.
Обикновено майката се държи различно и е добре да се пита дали вкъщи детето демонстрира същото поведение, като представеното. Препоръчително е след това да има сесия само с майката.
Други техники:
Създай кукла – детето прави кукла, която да показва как то се чувства към настоящия момент. Използва се плат, изрязва се шаблон и се прави куклата, която трябва да отразява чувствата му сега и да разкаже за тях.
Избери кукла – детето избира кукла от колекцията на терапевта и описва нейните чувства. Добре е да има достатъчен набор от кукли, отразяващи различни емоционални състояния и възрасти.
Дървени лъжици – чрез тях и допълнителни средства изработва цялото семейство и себе си. Предлага му се да изиграе някаква сцена. Да се даде възможност на детето да се представи в най-добрата ситуация.
Символите:
Пръчката – напътстващо и обективно начало. Отношение и посока.
Пръчката като продължение на ръката – сила на волята и целенасоченост извън рамките на тялото.
Пръчката – като степен- аналогия с кралски скиптър – символ на управляващата власт
Топка – цялостната личност, възможност за независимо движение.
Пръстен – специфика на възрастта, на обвързването, задължението в положителен и отрицателен смисъл.
Огън и готвене – продължаващо добронамерено участие или интерес, емоционална концентрация върху интереса.
Дракон – динамизъм, творчество, силата да се движат и осъществяват нещата.
Агне – добронамерен, но стаден, масов човек.
Къща – символ на семейството и сигурността.
Покрив – мозъкът, център на мисълта, Свръх –Азът и властта.
Комин – тайния живот на обитателите.
Земя – детето стъпва на краката си.
Равнина – символ на спокойствието, но й монотонност и досадна среда.
Планина – характерен символ за динамични деца, желаещи да се реализират, но изпитващи трудности при наличие на заоблени върхове.
Неравен терен – детска несигурност.
Планини и хълмове – трудности, които трябва да се преодоляват. При планини със заострени линии – състояние на стрес и затруднена адаптивност.
Дърво – заместител на рисуващия и наблюдател на дадената сцена. Показва как детето възприема себе си,
Вода – женската същност; чувствата на децата; символ на живота.
Огън – мъжкото начало;творческия заряд; в гора-наличие на насилие в общия смисъл на думата.
Ами да започваме…
https://kibal.bg/
https://www.detski-psiholog.eu/
https://detski-psyholog.blogspot.com/
https://www.facebook.com/detskipsyholog/