ПОЕЗИЯ, ЛИРИКА...

[novex]

ИСУС

Никой нищо тук не взема.
Няма що да се превзема.
Таз земя е подредена,
за да бъде подменена.

Тук минават само хора,
да се върнат пак към Бога,
както сторил е Исус,
време тук се учи на изуст.

[izzida]

ЦВЕТЕ

Веднъж Животът
Те събира във Едно
Прекрасно 7 листно цвете.
Разцъфнало, покрито с капчици роса.
Излъчващо Към Пламъка на Световете.

На крехък стрък Зелен
Зелена пъпка,
Целуната от Слънцето разпуква
Във сфери Шест, събрани около Една.
Дванайсет Лъча чудна Светлина
В Сърцето си събира всяко Цвете
И пръска нежен аромат в Света
Дихание към Световете.

И Ти роден си
Чудо, без листа.
Но носиш тези Сфери в тебе.
Ще ги сбереш ли около една?
Страхуваш ли се да си Цвете?

МГ

[novex]

Гозба

Водата ще стане по-топла,
там Силата вече потропва.
Снагата така се затопля,
разбърква се всичко, заготвя.

Във водата се сготват нещата,
със Силата тук на Земята
и всичкото там с аромата,
във гозба ще стане чудата.

От гозбата чудна-позната,
ще похапват сладко телата,
и с мед ще се храни душата,
че сама си сготви нещата.

M.Н.

[herma]

Името е Сила

Името ти Сила е голяма
и свързва те навеки с този, който го е дал.
Дори пропадайки в дълбока яма
чрез него ще излезеш ти оттам.

Ако някой Името смени ти,
обсеби те и друга Сила ти даде,
внимавай много - действа ли открито
или те лъже и краде.

Когато действия и думи са различни,
наблюдавай само - всичко ще се изясни,
делата на такъв човек ще са трагични,
но очите на излъгания всичко туй ще проясни.

Тогава той пред избор се изправя
дали на туй що вижда да се довери,
дали на страха си да се подчинява
или Първичната си Сила да открий.

[herma]

Избор

Сила мощна и черна владее света,
привлича всеки забравил съвестта.
Поквара пръска в умовете и сърцата
и тъй лесно забравя се за Светлината.

Владее чувства, емоции, наслади,
почерня всички - и стари, и млади.
Разделя, събира според интересите свои,
така те завърта, че ги приемаш за твои.

И ако в някой все още Светлина мъждука,
нека избере я - сега и тука,
защото пламъкът на една-едничка свещ
способен е да махне Мракът тъй зловещ.

[herma]

Приказка за Царя

В едно далечно Царство,
в далечно Господарство,
двама братя си живели, другарували, копнели...
Единият бил Цар, а другият – придворен.
Царят имал си жена красива,
но ялова оказала се тя и тъй шавлива.
За участ зла и Царят нямал дар деца да създаде.
Затуй решил от други Царства поданици да сбере.
Но как да ги примами,
с какво да ги измами,
че те на него да се подчиняват,
а своите Господари да забравят?
Обещавал дарове, земи и титли,
но хората, подобни нему, за власт копнели
и тъй в коварната му мрежа се оплели.
Решил отпосле Царят на Господ да прилича -
все повече и повече душици да привлича.
Измислил как Процесът сам да Става,
а пък той да бъде Висшата Управа.
Пратил братчето си Знание да пръска,
той пък се решил да скъса с него връзка.
И жената царска с него тръгна,
на бездетний цар тя гръб обърна.
Души новосъздадени и стари,
всички земни и неземни твари,
брата възхвалявали и му слугували,
а някои за Царя даже и не чували.
Избухнал Висшият, омраза почнал той да сее –
измислил пъклен план как брат си да отвее.
Обградил се той с Царете изоставени,
от поданиците си по-преди предадени.
Измамил ги, че друг така ги е подхлъзнал,
че друг да прояви таз подлост дръзнал.
И станало, каквото станало...
Братът веч не се явявал пречка
и Царят не очаквал никаква засечка.
Развихрил се, Царете подчинил,
навред разправял, че от Господ по-велик е бил.
Почувствал се Върховен Господар,
облажил се от всеки чуждий дар,
нисши, висши да му служат
и само него те да слушат.
Но Царете царското си носят,
знаейки кои са, те не просят...
Съзнавайки капанът на бездетний Цар,
видели те, че всъщност е нищожна твар,
която през страха децата чужди управлява
и срещу създателите им омраза всява.
Но казали си: „Всичко е до време,
в децата наши Светлина латентна дреме.
Когато в себе си я търсят и открият,
ще видят ясно кой е лошият и кой - добрият.”
Отказали на самозванеца да служат,
разчитали, че техните деца ще ги послушат.
Разбирайки страха и интереса,
който в този шантав свят все „клати феса”,
въоръжени с воля и търпение
(и тук-там творческо вдъхновение),
Пътят къмто себе си отварят
за тези, що очите си все още в страх затварят.
Ще ги чакат – не ще ги тях насила те привличат,
да се завърнат в Царствата, които им приличат.
Тъй приказката свършва вече
за горделивото, самонадеяно човече,
което с подлост и лукава сласт
опита се да придобие власт.
С Чиста Сила, с благородство, с чест,
победен ще бъде Царят тъй злочест.

[herma]

За чуждото

Когато от чуждото вземеш и го приемеш за свое,
когато Сила нечия присвоиш и решиш, че е твоя,
Велик ли се чувстваш, окичен със слава,
харесван, приеман - но тебе те няма?

В огледалото когато погледнеш,
ще приемеш ли гледката или ще побегнеш,
че образ чужд оттам теб наблюдава,
а твоя го няма, потънал в забрава?

Заринат с маски и роли различни,
но нечии други, макар и отлични,
ще дръзнеш ли някога тях да отхвърлиш
и себе си в теб накрая да превърнеш?

[herma]

Обрат


И свърши се играта на стражари и апаши,
а Мракът чистото и светлото избра.
Изгрява Слънце над душите наши,
коренът на Злото веч умря.

През прошка и Любов стопи се Мракът,
напусна черния си трон без жал.
Възвърна си Душата чиста и отхвърли краха,
свързан с болка, самота, печал.

Избрал преди над всеки да царува,
нахлузил черната корона на греха,
впрегнал през лъжи да му робуват
съзнания лъчисти, незнаещи страха.

Сега свободни те са и разперили криле
към светлия си дом са устремени.
На всеки, който ги със чиста мисъл призове
ще помогнат през свободната си воля, необременени.

Щастливи, че Доброто се завърна,
научили урока в тъмнина и страх,
тъй всичко в миг се преобърна
за тях и всеки, що живял е в Мрак.

Поуката навярно тук е ясна:
че по достойнство Силата се дава,
че всеки първо трябва да порасне,
че Тя не се купува и продава.