Детско-юношески психолог Даниела Христова

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 05 юли 2022, 21:21

Дълготрайната и тежка Ковид епидемия донесе своите последствия. Работата със загубата в кабинета ми на детски психолог зачести, а в обществото ни, темата за смъртта все още е тема – табу.
Често възрастните избират да не внасят темата за смъртта пред децата си. В последствие когато самата загуба е факт, децата са неподготвени да я посрещнат и неефективно подкрепени да я преодолеят.

Непреработената травма от загубата на значим друг може да отключи поредица от страхове у детето:
– страх да седи само;
– страх да не се разболее;
– болестта/смъртта е заразна;
– страх то самото да не умре; страх от тъмното;
– дистрес при промяна на ежедневието;
– проблеми със съня, поведенчески реакции и др.

Част от работата на терапевта при загуба за детето е да обезпечи чувството му за безопасност. Специалистът подкрепя приемането на факта, преработването на чувствата и емоциите при преминаване на етапите след загубата. Търси се посоката „Как да продължа?”
В случаи на смърт в семейството, близки и роднини, приятели, е препоръчително родителите да кажат истината на детето възможно най-скоро и да не крият факта, който децата чисто интуитивно предусещат. Добре е при съобщаването й родителите, близките да не използват неподходящи думи за като „заспа”, „отиде си’; „замина”, „стана звездичка”, „гледа ни от небето” и др. Вместо тях е добре да се използва думата истинската и конкретна дума – „умря”.

Приемането на загубата като факт преминава през пет етапа:
отричане – „Това не е реалност”, „Не може да ми се случва”, „Ще се събудя и всичко ще е по старому”;
гняв до ярост – „Защо точно на мен се случва това?”, „Кой е виновен”, обещание/сделка „Ако това някак отмине, аз ще…”, „Само да можех да върна времето назад”;
депресия – „Нямам сили за нищо”;
приемане – „Това което се случи е реалност” и др.

Децата използват различни концепции при срещата със загубата.
В най-ранна детска възраст се затрудняват да вербализират смъртта, те страдат на физично ниво, тъй като още нямат изградена концепция за смъртта. Преживяват я предимно през областта на тялото.
При децата от 2-4 г. смъртта се преживява като изоставяне от възрастните. В този възрастов период се приема като обратима. Тук все още няма преживяване за психично страдание и скръб, а „Времето може да се върне назад.”
За децата от 4-7 г. смъртта още се преживява като временна и обратима. Характерно е магическото мислене. Непослушанието се свързва със смъртта.
В периода на 7-12 г. смъртта вече е необратима като факт. Търсят се детайли за нея. Тя може да бъде преживяна като наказание за лошо поведение. Допускат се временни вярвания, че нещата могат да се върнат постарому.
Загубата и смъртта при тийнеджърите е необратима и неизбежна, тя е мистична. Свързва се към езотеричното мислене и изгражда се концепция за „отвъд”. Децата в тази възраст силно се вълнуват от темата, дори да не са имали преживелищен опит в тази връзка. Тук съществува висок суициден риск.
Често при преживяването на загуба, при децата се формират неосъзнато чувство за вина. В по-голяма възраст те се измъчват от въпроси като: „ Казал ли съм нещо което не трябва на баба, че тя умря?”, „Аз съм виновен, не можах да помогна”, „Как не съм разбрал, че е бил болен”, „Можех ли да…”
Добре е възрастните да въвеждат темата за смъртта, преди тя да е станала факт в живота на детето. В случай, че тя вече е факт разкриването и съпреживяването й заедно с детето на време е подходящото действие, което можете да предприемете в тази ситуация. Съобщете в директен диалог случващото се. Ползвайте прости думи, съобразни с възрастта на детето. Можете да го направите и през подходящи приказни истории, книги.
Забавянето, избягването на съобщението за смъртта, или цялостното прикриване на събитието напр. „твоята баба ще остане шест месеца в болница” крие риск да поддържате пространството на фантазията му в неяснота и напрежение, като самото то си създаде дори по-застрашаващ го сюжет. Оставено в неведение детето само по един или друг начин ще си набави нужната информация, която може да пречупи на фантазно като го държи в тревожност, без да споделя.
Друг риск е да научите на модела за бягство в трудни ситуации, да го лишите от възможността да се учи да приема и да изработва копинг стратегии за справяне. Децата са много по-адаптивни и гъвкави от нас възрастните, не подценявайте и не блокирайте ресурса им.
Нека не забравяме, че всеки човек има право на избор дали да напусне този свят, като се оттегли, или да остане в живота.
Понякога загубата може да бъде преживява в пълен интензитет и в житейските аспекти като загуба на здраве и независимост, дом, финансова стабилност, загуба в социалния кръг – родител, прародител, приятел, домашен любимец и др.
Важното, преминавайки през тази житейска криза е да знаем, че преживяванията на възрастния са колкото сходни, толкова и различни от тези на детето. То има ресурс, често несъзнаван от възрастния, който изведен по добър начин (от специалист или възрастен, който не е застинал в кризата) му дава възможността да се справи.

“Смъртта определено е това, за което избягваме да говорим и избягваме да мислим. Много хора приемат живота тук просто като преход, а някои култури дори в наши дни празнуват погребенията, защото вярват, че така душата на човек се освобождава от тялото и отива на по-добро място, защото „Смъртта е не повече от обръщане на нас от време към вечността.“ (Уилям Пен).

https://kibal.bg/kak-da-podkrepim-detet ... -OysDi34qU

Друга полезна статия по темата:

https://kibal.bg/trevojnoto-dete-detski-psiholog/
Прикачени файлове
detski_psiholog_psiholog_burgas.jpg
detski_psiholog_psiholog_burgas.jpg (56.28 KиБ) Видяна 1874 пъти
detski_psiholog_burgas.jpg
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 13 сеп 2022, 22:34

Детето ми тръгва на училище

Важен етап от развитието на детето е тръгването на училище. Всяко семейство следва своя индивидуален модел на разбиране и предварителна подготовка за този процес. За да премине успешно към него, е необходимо то да е овладяло определени умения, които са характерни за възрастта му.

Какво е характерно за училищната възраст?

Това са ключовите умения, които по-голямата от връстниците на детето вече са овладели.
• Груба и фина моторика
• Език и комуникация
• Внимание и концентрация
• Социални умения
• Базисни умения за писане и смятане

Тези ключови умения е трудно до невъзможно да се компенсират на по-късен етап или детето просто „да ги израсте“. Ако то не ги е овладяло е степента за норма, спрямо връстниците си – това е сигнал за риск от забавяне в развитието.

Движението е живот!


Чрез движението се овладява моториката и сензорната информация – идваща от околната среда и така детето се научава да прави правилните ответни движения.


Движението е общуване!


То е част от невербалната комуникация с другите – да хване нещо което му се подава, да върне жест в отговор, да изрази емоция с мимика, да се заяви в пространството с тяло и др.
Успешното за детето овладяване на тези умения, гарантира добрата му адаптация в новата социална среда, показване и отстояване на личните граници сред другите и в образователни процес. Те зависят освен от дадения родителски модел, а и от анатомично – физиологическите му характеристики (напр. мускулна сила, издръжливост, тонус и др.)
Тези и още компоненти определят психо-емоционалното и двигателното развитие в предучилищна към училищна възраст.
Напр. около 80% от децата в тази възраст вече изпълняват задачи свързани с оцветяване и движение по контур без да излизат от него.
Съществено важно е детето да има адекватен за възрастта си речник, да може съдържателно да разкаже преживяванията си в логично и в хронологичен ред в актуалното. Да се изразява граматически правилно с изречения от пет или повече думи. Ако родителите срещат затруднения и детето не се движи в посочените параметри на развитие е добре да посетят специалист за консултация и при необходимост за изготвяне на специализирана оценка.
Усвояването на езика е тясно свързано с когнитивното развитие. Овладяването и възпроизвеждането на езика иска познавателни способности от една страна, а от друга езиковите умения определят когнитивните процеси на обработка на информацията.

Внимание и концентрация

Ако детето не може да контролира импулсите си (напр. да изчака друг да се изкаже, реда който е определен и т.н.), да върши съсредоточено еднотипна дейност или дейност в последователен ред за продължително време (напр. 20-30 мин.), трудно му е да слуша внимателно възрастния, да пази установен ред, да се грижи за личните си вещи е възможно да има проблеми с вниманието и концентрацията.
Когато децата (5-6-7 г.) са в норма на групата от връстници е редно да могат слушат внимателно обясненията на възрастен, да се хранят седнали, да задържат внимание в групова задача и моторно активни до невъзможност да бъдат овладени.

Социално поведение и умения
Ако детето не се съобразява с желанията на своите връстници, държи се опозиционно и агресивно, не е спазвало установените правила в детската градина или тези на обществени места и става свръхчувствително към забележки, е възможно да има екстернализирани проблеми (такива с видимо проявление). Ако показва неувереност и тревожност, когато трябва да се запознае с другите деца и с трудност влиза в контакт, и създава приятелства, може би има интернализирани (без външна изява) проблеми в поведението.
Докато първия тип поведение лесно прави впечатление, то втория тип може да остане незабелязан от родителите особено, когато нямат наблюдение в училищната среда. При втория тип поведение детето може да преживява страдание, без да е явно. Добре е родителите да бъдат внимателни за маркери - то често е вяло, отказва удоволствени преживявания, не се включва в предложени занимания, има нарушения в съня или храненето и др.
Ако общуването с връстници, съученици или с възрастните е предизвикателство за детето, защото е свързано с по-големи отговорности и по-сложни задачи от тези в детската градина и тези в къщи. За да се справи успешно, то трябва да умее управлява емоциите си и да спазва социалните правила. Ако детето не се адаптира, трудно предлага или откликва в интеракциите с другите деца. Не съумява да изразява адекватно желанията, потребностите си и затрудненията си, както и да отстоява себе си при провокации или спорове с другите.

Добре е при срещани затруднения в изброените по-горе зони или други установени, родителите да се обърнат за подкрепа към специалистите в тази област.

https://kibal.bg/deteto-mi-trygva-na-uchilishte/

Желая успешна нова учебна година на всички! ::up::
Прикачени файлове
detski - psiholog_burgas.png
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 104
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 27 юни 2024, 21:59

РОДИТЕЛСКИТЕ ГРЕШКИ ИЛИ КАКВО ДА ПРОМЕНИМ?

    Детето става център на света

    Ако неговите желания са винаги по-важни от всичко останало и се задовляват веднага, ще си въобрази, че светът се върти около него. Детето трябва да знае, че и останалите имат своите нужди и преживявания, които са значими. Добре е да се научи на вземане и даване. Пазарувайте заедно подаръци за приятели и членове на семейството. Ако вземането е единственото действие, което познава го чакат бъдещи разочарования.


      Положителните прояви на детето не се отразяват


      Твърде заетите родители може да не забележат, когато децата играят тихо и не създават излишни затруднения. Ако не им показвате, че сте доволни от това, пропускате възможността да стимулирате доброто поведение. Това не означава да възпитавате тихо и потиснато дете.


        Поощрява се хленча

        В този смисъл допуска се грешката едновременно да се игнорира положителното и да се отразява отрицателното поведение. Ако забелязвате детето само когато нервничи и плаче, му давате сигнал, че непослушанието е най-добрия начин да привлече вашето внимание.


          Не се слагат ясни граници на позволеното

          Ако въведете правила за добро поведение и не изисквате те да се спазват, има опастност да отгледате дете, което е грубо, неотзивчиво и без уважение към околните. Част от родителските задължения е да научат децата на социални добродетели, като търпение и респект.


            Родителите не са последователни в поведението си

            Някои родители не поставят ограничения, други не постоянстват спазването им. Например казвате на детето си „Не прави това!”, но в крайна сметка допсуакте да го направи. Ако не сте твърди в спазването на правилата допускате да дадете сигнал на малките, че тези правила не са важни.


              Започват се битки, които не могат да бъдат спечелени

              Може да спечелите битката да не купувате бонбони, но напр. е трудно да научите детето си да яде броколи.


                Не търсите отговорност


                Ако не държите детето отговорно, когато е направило нещо нередно му показвате, че то никога не прави грешки. Така то се научава да обвинява другите. Вместо това го научете да поема отговорност за своите действия и следете наистина да става така.


                  Подаръци с повод и без повод


                  Не е толкова важно какво купувате на децата, а защо. Въздържайте се от безпричинни покупки. Например да купите ново колело, само защото предишното вече му е омръзнало.

                  Друга грешка е да изкупите някаква вина. Ако детето се нацупи и каже: „Ти си лош/а майка/баща”, това съвсем не е момент да му купите подарък. Не му правите добро, ако му позволите да ви манипулира. То може да получи каквото иска, но радостта му ще е помрачена, защото не е заслужена.


                    Отстъпвате при избухвания

                    Ако пристъпите на плач ви омилостивяват, това е екстремна форма на поощряване на лошото поведение. То показва на детето, че може да получи каквото иска, като изпадне в ярост. В реалния живот не става така. Ако си изпуснеш нервите, не случват по-добри неща.


                      Самите вие се държите като глезено дете


                      Начинът, по който се държите в семейството, служи за модел на подрастващите как да се държат с другите. Ако хленчите и се оплаквате, децата ще ви подражават. Вярно е, че те правят, каквото вие правите, а не каквото говорите.

                      Негативните последици от разглезването далеч не надхвърлят неудобството да се справите с непослушното дете и може да останат за цял живот. Може би една от най-големите трудности пред тези деца е, че не са се научили да работят за нещо, което наистина желаят. Тъй като получават нещата чрез манипулации, те развиват нефункционално отношение към околните. Понякога са нужни години, за да се отучат от тези навици.

                      https://kibal.bg/roditelskite-greshki-i ... -promenim/
                      https://kibal.bg/daniela-hristova-detsk ... og-burgas/

                      Теми, които също може да бъдат полезни за вас:

                      https://kibal.bg/kak-i-koga-da-davame-p ... vala-deca/
                      Dani GH

                      Отговори

                      Кой е на линия

                      Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост