Иван Методиев - поезия

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 05 мар 2024, 18:38

Вирът

Редакция 1

Бавно се огъваше вирът под светлините
на небето и земята...

Призори,
когато е загатване светът,
някъде в началото... Но мене ли предсказваха
знаците на рибите? - какво щастливо бъдеще...
Воден дух се носеше из юлските вселени...
Облаци учудени гадаеха живота ми,
звуци ме превръщаха
върбите отразени...

И не бях ли аз владетелят на капките и слънцето,
в този вир, създаден да се гмуркам
между образите и прозренията?

Всичко бе идея
и каквото и да правех,
всичко беше редно - и щастлив под изгрева,
бродех из света на полусенките, а жабите
възвестяваха високо моите измислици,
за да се изпълнят от природата...

И като небето гол и рибите естествен,
разпилян сред водораслите и дългите спирали,
радостно се сливах с отраженията
на душите и предметите - и мои бяха
простите богатства на водата
и изтичащото време...

Не познавах аз законите и следствията,
нито тялото си - и живеех сякаш
в друг живот,
сънуван от реката...

Малък вир,
измислен да ме заблуждава...


Редакция 2

Бавно се огъваше вирът под светлините
на небето и земята...

Призори,
когато е загатване денят,
някъде в началото... Но мен ли ме предсказваха
знаците на рибите? - какво щастливо бъдеще...
Воден дух се носеше из юлските вселени,
облаци учудени гадаеха живота ми,
в звуци ме превръщаха
върбите отразени.

И не бях ли аз владетелят на капките и слънцето,
в този вир, създаден да се гмуркам
между образите и прозренията?

Всичко бе идея
и каквото и да правех,
всичко беше редно, и щастлив под изгрева,
бродех из света на полусенките, а жабите
възвестяваха високо моите видения,
за да се изпълнят от природата.

И като небето гол, от риба по-усърден,
разпилян сред водораслите и дългите спирали,
радостно се сливах с отраженията
на душите и предметите, и мои бяха
простите богатства на водата
и изтичащото време.

Не познавах аз законите и следствията,
нито тялото, и живеех сякаш
в друг живот,
сънуван от реката...

Нищо не разбирах, просто плувах към брега,
изпълзявах върху камъка, а после
пак се хвърлях във водата.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Re: Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 13 мар 2024, 12:05

Първична мисъл

Първична мисъл, тлееща в звездите,
чрез тебе съществата са родени...
Изречени са вече всички тайни.
Отдавна са предсказани съдбите.

Но вслушам ли се в нощните вселени,
какво долавям – песнички нехайни...
Щурчета си свирукат, а тревите
от миг на миг израстват по-големи.

И сякаш дъжд вали – така детето
несвързано се учи да говори...
Къде си, висша мъдрост на небето?

Уж исках да проникна в светлината,
почуках и вратата се отвори...
Видях ли нещо – шипка под луната.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Re: Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 13 мар 2024, 12:07

Угар

Светът е мисъл. Всяко същество
единната идея отразява.

Тук всичко значи нещо, но какво?
Тече животът – смисъла остава.

Към смисъла ли всъщност се стремим?
Чуй как безгрижно косът се разпява...

Край него угарта излъчва дим.
Димът навярно всичко обяснява.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Re: Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 15 мар 2024, 10:19

Порядък

Треви безгрижни, все едно
къде ви сеят ветровете...

Прекрасно е това, което
си е поникнало само...

Така и нашите съдби
са пръснати съвсем нехайно.

Ще ни запомнят може би
с това, което е случайно.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Re: Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 15 мар 2024, 10:20

Елементи

Дървото, храста, камъка, пръстта,
Въздишката, която ти се дава,
Са само елементи от света...

О, смърт, нима чрез теб се изразява
Природното единство... Идва час
И всичко се покрива със забрава...

И нищо не остава уж от нас,
А именно чрез нас светът остава.
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Свободния Дух
Мнения: 881
Регистриран: 17 дек 2008, 00:59

Re: Иван Методиев - поезия

Непрочетено мнение от Свободния Дух » 20 мар 2024, 10:35

Пейзажи на душата

Всички неща са врати към различни вселени.
Вечно светът
своя порядък мени.

Влезнеш ли в къщата, виждаш,че тя е безкрайна.
Няма отвън
помен от къща дори.

Ето човекът и ето природата – всичко
в нас и край нас
облачна същност таи...
Днес съм Тук, а утре Там - ex, че скитник съм голям.

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост