Детско-юношески психолог Даниела Христова

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
FireFlyingWings
Мнения: 101
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 05 юли 2022, 21:21

Дълготрайната и тежка Ковид епидемия донесе своите последствия. Работата със загубата в кабинета ми на детски психолог зачести, а в обществото ни, темата за смъртта все още е тема – табу.
Често възрастните избират да не внасят темата за смъртта пред децата си. В последствие когато самата загуба е факт, децата са неподготвени да я посрещнат и неефективно подкрепени да я преодолеят.

Непреработената травма от загубата на значим друг може да отключи поредица от страхове у детето:
– страх да седи само;
– страх да не се разболее;
– болестта/смъртта е заразна;
– страх то самото да не умре; страх от тъмното;
– дистрес при промяна на ежедневието;
– проблеми със съня, поведенчески реакции и др.

Част от работата на терапевта при загуба за детето е да обезпечи чувството му за безопасност. Специалистът подкрепя приемането на факта, преработването на чувствата и емоциите при преминаване на етапите след загубата. Търси се посоката „Как да продължа?”
В случаи на смърт в семейството, близки и роднини, приятели, е препоръчително родителите да кажат истината на детето възможно най-скоро и да не крият факта, който децата чисто интуитивно предусещат. Добре е при съобщаването й родителите, близките да не използват неподходящи думи за като „заспа”, „отиде си’; „замина”, „стана звездичка”, „гледа ни от небето” и др. Вместо тях е добре да се използва думата истинската и конкретна дума – „умря”.

Приемането на загубата като факт преминава през пет етапа:
отричане – „Това не е реалност”, „Не може да ми се случва”, „Ще се събудя и всичко ще е по старому”;
гняв до ярост – „Защо точно на мен се случва това?”, „Кой е виновен”, обещание/сделка „Ако това някак отмине, аз ще…”, „Само да можех да върна времето назад”;
депресия – „Нямам сили за нищо”;
приемане – „Това което се случи е реалност” и др.

Децата използват различни концепции при срещата със загубата.
В най-ранна детска възраст се затрудняват да вербализират смъртта, те страдат на физично ниво, тъй като още нямат изградена концепция за смъртта. Преживяват я предимно през областта на тялото.
При децата от 2-4 г. смъртта се преживява като изоставяне от възрастните. В този възрастов период се приема като обратима. Тук все още няма преживяване за психично страдание и скръб, а „Времето може да се върне назад.”
За децата от 4-7 г. смъртта още се преживява като временна и обратима. Характерно е магическото мислене. Непослушанието се свързва със смъртта.
В периода на 7-12 г. смъртта вече е необратима като факт. Търсят се детайли за нея. Тя може да бъде преживяна като наказание за лошо поведение. Допускат се временни вярвания, че нещата могат да се върнат постарому.
Загубата и смъртта при тийнеджърите е необратима и неизбежна, тя е мистична. Свързва се към езотеричното мислене и изгражда се концепция за „отвъд”. Децата в тази възраст силно се вълнуват от темата, дори да не са имали преживелищен опит в тази връзка. Тук съществува висок суициден риск.
Често при преживяването на загуба, при децата се формират неосъзнато чувство за вина. В по-голяма възраст те се измъчват от въпроси като: „ Казал ли съм нещо което не трябва на баба, че тя умря?”, „Аз съм виновен, не можах да помогна”, „Как не съм разбрал, че е бил болен”, „Можех ли да…”
Добре е възрастните да въвеждат темата за смъртта, преди тя да е станала факт в живота на детето. В случай, че тя вече е факт разкриването и съпреживяването й заедно с детето на време е подходящото действие, което можете да предприемете в тази ситуация. Съобщете в директен диалог случващото се. Ползвайте прости думи, съобразни с възрастта на детето. Можете да го направите и през подходящи приказни истории, книги.
Забавянето, избягването на съобщението за смъртта, или цялостното прикриване на събитието напр. „твоята баба ще остане шест месеца в болница” крие риск да поддържате пространството на фантазията му в неяснота и напрежение, като самото то си създаде дори по-застрашаващ го сюжет. Оставено в неведение детето само по един или друг начин ще си набави нужната информация, която може да пречупи на фантазно като го държи в тревожност, без да споделя.
Друг риск е да научите на модела за бягство в трудни ситуации, да го лишите от възможността да се учи да приема и да изработва копинг стратегии за справяне. Децата са много по-адаптивни и гъвкави от нас възрастните, не подценявайте и не блокирайте ресурса им.
Нека не забравяме, че всеки човек има право на избор дали да напусне този свят, като се оттегли, или да остане в живота.
Понякога загубата може да бъде преживява в пълен интензитет и в житейските аспекти като загуба на здраве и независимост, дом, финансова стабилност, загуба в социалния кръг – родител, прародител, приятел, домашен любимец и др.
Важното, преминавайки през тази житейска криза е да знаем, че преживяванията на възрастния са колкото сходни, толкова и различни от тези на детето. То има ресурс, често несъзнаван от възрастния, който изведен по добър начин (от специалист или възрастен, който не е застинал в кризата) му дава възможността да се справи.

“Смъртта определено е това, за което избягваме да говорим и избягваме да мислим. Много хора приемат живота тук просто като преход, а някои култури дори в наши дни празнуват погребенията, защото вярват, че така душата на човек се освобождава от тялото и отива на по-добро място, защото „Смъртта е не повече от обръщане на нас от време към вечността.“ (Уилям Пен).

https://kibal.bg/kak-da-podkrepim-detet ... -OysDi34qU

Друга полезна статия по темата:

https://kibal.bg/trevojnoto-dete-detski-psiholog/
Прикачени файлове
detski_psiholog_psiholog_burgas.jpg
detski_psiholog_psiholog_burgas.jpg (56.28 KиБ) Видяна 280 пъти
detski_psiholog_burgas.jpg
Dani GH

FireFlyingWings
Мнения: 101
Регистриран: 03 яну 2013, 18:36

Re: Детско-юношески психолог Даниела Христова

Непрочетено мнение от FireFlyingWings » 13 сеп 2022, 22:34

Детето ми тръгва на училище

Важен етап от развитието на детето е тръгването на училище. Всяко семейство следва своя индивидуален модел на разбиране и предварителна подготовка за този процес. За да премине успешно към него, е необходимо то да е овладяло определени умения, които са характерни за възрастта му.

Какво е характерно за училищната възраст?

Това са ключовите умения, които по-голямата от връстниците на детето вече са овладели.
• Груба и фина моторика
• Език и комуникация
• Внимание и концентрация
• Социални умения
• Базисни умения за писане и смятане

Тези ключови умения е трудно до невъзможно да се компенсират на по-късен етап или детето просто „да ги израсте“. Ако то не ги е овладяло е степента за норма, спрямо връстниците си – това е сигнал за риск от забавяне в развитието.

Движението е живот!


Чрез движението се овладява моториката и сензорната информация – идваща от околната среда и така детето се научава да прави правилните ответни движения.


Движението е общуване!


То е част от невербалната комуникация с другите – да хване нещо което му се подава, да върне жест в отговор, да изрази емоция с мимика, да се заяви в пространството с тяло и др.
Успешното за детето овладяване на тези умения, гарантира добрата му адаптация в новата социална среда, показване и отстояване на личните граници сред другите и в образователни процес. Те зависят освен от дадения родителски модел, а и от анатомично – физиологическите му характеристики (напр. мускулна сила, издръжливост, тонус и др.)
Тези и още компоненти определят психо-емоционалното и двигателното развитие в предучилищна към училищна възраст.
Напр. около 80% от децата в тази възраст вече изпълняват задачи свързани с оцветяване и движение по контур без да излизат от него.
Съществено важно е детето да има адекватен за възрастта си речник, да може съдържателно да разкаже преживяванията си в логично и в хронологичен ред в актуалното. Да се изразява граматически правилно с изречения от пет или повече думи. Ако родителите срещат затруднения и детето не се движи в посочените параметри на развитие е добре да посетят специалист за консултация и при необходимост за изготвяне на специализирана оценка.
Усвояването на езика е тясно свързано с когнитивното развитие. Овладяването и възпроизвеждането на езика иска познавателни способности от една страна, а от друга езиковите умения определят когнитивните процеси на обработка на информацията.

Внимание и концентрация

Ако детето не може да контролира импулсите си (напр. да изчака друг да се изкаже, реда който е определен и т.н.), да върши съсредоточено еднотипна дейност или дейност в последователен ред за продължително време (напр. 20-30 мин.), трудно му е да слуша внимателно възрастния, да пази установен ред, да се грижи за личните си вещи е възможно да има проблеми с вниманието и концентрацията.
Когато децата (5-6-7 г.) са в норма на групата от връстници е редно да могат слушат внимателно обясненията на възрастен, да се хранят седнали, да задържат внимание в групова задача и моторно активни до невъзможност да бъдат овладени.

Социално поведение и умения
Ако детето не се съобразява с желанията на своите връстници, държи се опозиционно и агресивно, не е спазвало установените правила в детската градина или тези на обществени места и става свръхчувствително към забележки, е възможно да има екстернализирани проблеми (такива с видимо проявление). Ако показва неувереност и тревожност, когато трябва да се запознае с другите деца и с трудност влиза в контакт, и създава приятелства, може би има интернализирани (без външна изява) проблеми в поведението.
Докато първия тип поведение лесно прави впечатление, то втория тип може да остане незабелязан от родителите особено, когато нямат наблюдение в училищната среда. При втория тип поведение детето може да преживява страдание, без да е явно. Добре е родителите да бъдат внимателни за маркери - то често е вяло, отказва удоволствени преживявания, не се включва в предложени занимания, има нарушения в съня или храненето и др.
Ако общуването с връстници, съученици или с възрастните е предизвикателство за детето, защото е свързано с по-големи отговорности и по-сложни задачи от тези в детската градина и тези в къщи. За да се справи успешно, то трябва да умее управлява емоциите си и да спазва социалните правила. Ако детето не се адаптира, трудно предлага или откликва в интеракциите с другите деца. Не съумява да изразява адекватно желанията, потребностите си и затрудненията си, както и да отстоява себе си при провокации или спорове с другите.

Добре е при срещани затруднения в изброените по-горе зони или други установени, родителите да се обърнат за подкрепа към специалистите в тази област.

https://kibal.bg/deteto-mi-trygva-na-uchilishte/

Желая успешна нова учебна година на всички! ::up::
Прикачени файлове
detski - psiholog_burgas.png
Dani GH

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост