Нели Ненова - психолог и психотерапевт

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
nelleyy
Мнения: 31
Регистриран: 09 мар 2016, 13:39

Re: Нели Ненова - психолог и психотерапевт

Непрочетено мнение от nelleyy » 30 ное 2021, 13:31

Казвам се Нели Ненова и работя като психолог и психотерапевт. Имам 13-годишна практика.
Образование
* Магистър “Психолог” към ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалността завърших през 2006 г.
* Сертифициран психотерапевт към ДППБ – през 2015 г.
Допълнителни квалификации и компетенции:
* Базисно обучение по позитивна психотерапия – консултант към ДППБ, придобито през 2010 г.
* Психодиагностика на когнитивни годности, диагностика и работа с личностни въпросници, проективни и полупроективни методики към Център за психология, психотерапия и психиатрия “Спектра”, придобито в 2009 г.
* “Криза и кризисни интервенции” към ЦСО, придобито през 2013 г.
* “Работа с трудни клиенти със специфична ппоблематика” към Фондация “Асоциация Анимус”, през 2013 г.
* “Емоционална и социална интелигентност при деца и юноши – практически техники за развитие” към ЦСО, през 2014 г.
* “Детска психология и психотерапия” към ДППБ, през 2010 г.
* “Символни и практически техники в терапевтичната практика при деца, юноши и възрастни” към ЦСО, през 2014 г.
* “Емоционално-поведенчески разстройства в детска възраст – диагностика и терапия” към НБУ, през 2013 г
* “Криза и кризисни интервенции” към ДППБ – тренинг семинар, през 2008 г.
* периодично участия в конференции, уъркшоп, семинари и тренинги.
Професионален опит
Работа в клиника, консултиране и терапия на деца и техните семейства, и работа с пълнолетни в социални услуги, обучение на осиновители и приемни родители, работа с деца и лица в частна практика.

Всеки човек в живота си се е сблъсквал с трудности, ситуации, преживявания и емоции, за които не е споделял или сякаш се е “върти в порочен кръг”, от който излизане няма. Пробваме познати ни пътища, поведение или варианти, но без полза. Трудно идентифицираме нуждата да сменим гледната си точка, а именно това е първата крачка към промяната. Да оставим познатата и сигурното е трудно за всички нас. Работата ми като терапевт е да помогна на човека да погледне на себе си от друг ъгъл и да го съпроводя в неговия индивидуален път, доколкото ми позволи.
https://kibal.bg/neli-nenova/2/
Ж а р п т и ц а

nelleyy
Мнения: 31
Регистриран: 09 мар 2016, 13:39

Re: Нели Ненова - психолог и психотерапевт

Непрочетено мнение от nelleyy » 21 дек 2021, 12:35

Маските (I част)
Не идваме случайно на този свят, появяваме се тук с някаква функция. Във времето разбираме, че животът е театър и в него ние носим своите маски, за да останем на сцената. Всеки път когато се налага да влезем в ситуация, която ни носи дискомфорт или пък твърде дълго оставаме в нашето неудобно удобство /, т. е. трудно ни е, но така сме свикнали и така правим; просто навик и т. н./, влизаме в роля и се обличаме в сценичен костюм, чиито важен атрибут е маската. В Уикипедия пише: „… тя е предмет, който служи за прикриване на лицето, като може да има различни предназначения – например за защита или за развлечение.“
Ако се замислим кое прави един актьор добър, то това е умението му да пресъздава различни персонажи еднакво добре. В живота също е така, което е също и мярка за адаптативността и успешността на дадена личност в живота. Но битието ни е различно, преживяванията ни за събитията и фактите – също – колкото хора, толкова емоции и възприятия… Да се научим на актьорство е нелека задача, нужна е опитност, от която винаги да извличаме поука, адекватна и полезна за нас.
Всяко човешко същество се появява тук обусловено, още пренатално - от нагласите и очакванията, от фантазиите и изискванията на родителите си и разширеното семейство. Това е първата сцена, на която излизаме да играем, дали ще получим аплодисменти или ще ни освиркат е непоносимо за всяко току-що родено. Модели, концепции, убеждения, програмиране – всички те пречат да бъдем това, което сме в своята същност.
Именно в отношенията с другите случваме своите вътрешни конфликти, преповтаряме ситуации, в които сме участвали от самото си раждане, защото са останали нерешени, неприети и не интегрирани като част от биването ни тук. Те носят болка, страх, тъга, вина, гняв – цяла палитра на преживявания с общ знаменател – носят психично страдание. Изглежда сякаш отхвърляме другия, а в последствие, ако положим усилия да задълбаем - стигаме до отхвърлянето на самите себе си.
Времето, в което детето има опитността да срещне радостта да бъде повече каквото е и не толкова това, което се очаква да бъде, обикновено се случва в най-ранна – бебешка – възраст. Постепенно малкото се сблъсква с неудоволствието и дори болката да няма право на бъденето себе си. Винаги идва след това един период на бунт срещу описаното горе – дали ще се случи само в ума ни или ще му дадем поведенчески израз, той съществува. Интензивността на подобен род преживяванията е непоносима за детето, то трябва да оцелее и, затова, е принудено да излезе на сцената с въплъщение, което би се приело и харесало на обкръжението. Избира си маска и започва театъра. С опитността човек сътворява множество маски, които да прикрият страданието му и той да успее да избяга от него и от себе си.
Това е сценария на психотравмата, резултатът от нея – създаването на маски, които отвличат от същността ни не само другия. Влизането в самозаблуждение е доволно трудно в началото и твърде болезнено винаги. Лъжовното „Всичко е наред.“ пред света не лекува травмата, нейният огън тлее и се разгаря тогава, от силен повей или лек полъх /когато се въвлечем в ситуация, повтаряща изначално травматичното, за нас, събитие/.
https://kibal.bg/%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0% ... %81%d1%82/
Ж а р п т и ц а

nelleyy
Мнения: 31
Регистриран: 09 мар 2016, 13:39

Re: Нели Ненова - психолог и психотерапевт

Непрочетено мнение от nelleyy » 21 дек 2021, 12:41

Маските (II част)
В следствие от субективното /пречупеното през нашата призма и поглед/ преживяване за дадено събитие човешкото съзнание може да разграничи пет типа травми, за които създава и пет вида маски.
Хронологично в битието първо се появява травмата отхвърляне, която е покрита от маската на бягащия.
Още от майчината утроба, ако детето е нежелано, случайно заченато, с пол, не какъвто са искали родителите, това са сигурни предпоставки за съществуване на травмата на отхвърлянето. Носещите я трудно заявяват себе си, заемат малко място, склонни са да се нагърбят с всичката вина на света, а тонът им е извиняващ се, смятат, че не са достатъчно добри и се самонаказват, изглеждат студени, защото всяка проява на обич им носи болка.
Изоставянето е следващата травма, която слага маската на зависим.
Зависимите обикновено са били деца, чиито родители много работят и нямат време или ги поверяват на чужди грижи. Те се чувстват изоставени и живеят с убеждението "Аз преча". Един от концептите на такива хора е, че не трябва никога да обичат, иначе ще ги изоставят и много ще боли. Те често се разболяват или се налага с артистизма си да задържат вниманието върху себе си. Не обичат самотата, склонни са към манипулативност и се вкопчват в хората.
Унижението е травмата, която се проявява като следствие от авторитарно възпитание, започва формирането си след първата година на детето. Изработва маската на мазохиста.
Тя става в момента, в който детето почувства, че единият или и двамата родители му се срамува от него. Детето, преживяло унижение, създава тази маска, а поведението е насочено към намиране на удовлетворение в страданието, предимно несъзнателно. Хората с такава травма са имали твърде критични и изискващи родители и емоционална студенина проявена от значимия друг към тях. Те смятат, че са провалени, приемат хората като по-важни от самите тях, затова и пренебрегват нуждите си, имат преживяването, че не могат да се справят. Мазохистът контролира, за да не се срамува и да не накара някой друг да се срамува.
Травмата на предателството формира маската на контролиращия.
Съществено тук е, че верността е обратното на предателство. Да бъдеш верен е да си лоялен. Можеш се довериш на правилния човек. Ако доверието се разрушено, човек страда от предателство. Тук се проявява контрола, за да се провери за спазване на ангажиментите – личните или на другите. Да се повери задача на друг и да му има доверие е трудно, затова той прави почти всичко сам, иначе ще е зает да надзирава тези, които му помагат. Те са волеви, организирани и стегнати.
Несправедливостта „слага“ маската на скования.
Такива хора са се чувствали неоценени по достойнство и търсят справедливост и точност на всяка цена. Те са разбрали, че ги ценят за това, което правит, отколкото за това, което са. Изпитват трудност да уважават и опознават границите си, склонни са към перфекционизъм и вглеждане в детайла.
Ако я няма травмата, без маска, бягащият е най-работоспособната и творчески заредена личност; зависимият е човек с ясно знание за желанията си и удивителна последователност в постигането им; мазохистът е смел човек със способности в много области; контролиращият има способности да внася спокойствие и сигурност; скованият е творческа личност, заредена с много енергия.
Не знам има ли хора без травми. Едно дете трудно би избрало, поставено в конкретна ситуация, кое точно да не преживява дълбоко и кое да не го наранява. Затова, тук не става дума виновност по отношение на травмите. Истинската отговорност на личността е да вземе решение да се справи с нея и да преживее пълноценност.
https://kibal.bg/%d0%bc%d0%b0%d1%81%d0% ... %81%d1%82/
Ж а р п т и ц а

nelleyy
Мнения: 31
Регистриран: 09 мар 2016, 13:39

Re: Нели Ненова - психолог и психотерапевт

Непрочетено мнение от nelleyy » 11 яну 2022, 10:20

Да намеря себе си
Живяла някога девойка, някъде далеч – през девет планини и пълноводни реки, забравила съм вече. Родена от хора, останала сред тях. Учела усърдно, работила честно, в трудностите заставала с лицето си, в хубавото била сама, радвала се и заради другите. Като дете често я питали: „Ти кое /на кого, чие/ момиче си?“ И тя, както са я съветвали, казвала имената на родителите си.
Ала един ден се зачудила: кои са майка й и баща й - знае, но коя е тя самата не знае. Дълго я мъчил въпросът, но отговорът така и не идвал. Започнала да го търси, усещала, че това което виждат другите и казват, че е тя, не е същината на бъденето й себе си. И, както става само в приказките – като тази сега, тръгнала да дири някой да й помогне да се намери. Сложила в една торба малко дрехи и поела. Но на къде? Хванала първият път, дето видели очите й. Вървяла докато денят превалил. Била навлязла в гъста гора – началото и краят й не се виждали. Да се върне назад – късно е, да продължи – умората я спряла. Нямало къде да се подслони и легнала под един вековен дъб, на мекия мъх. Ала очите не заспивали, в тъмнината виждала неща, които хем й били чудни, хем я плашели. Ставала, опитвала се да ги докосне или хване, но не успявала. Накрая решила, че каквото има да става, то ще бъде, въпреки нея. Отпуснала се в дрямка. По среднощ се събудила от шума на пера. Видяла кацнал до нея бухал с огнени очи и красива осанка. Макар да го помислила за нереален, решила да го заговори, ала той я изпреварил.
- Коя си ти, девойко и какво дириш тук?
- Не зная, отвърнала младата жена.
И му разказала колко много иска да разбере за себе си и как тръгнала на път заради това. Помолила го за помощ по кой път да поеме. Бухалът не давал съвети без да са поискани. Но сега работата била друга и той казал:
- На разсъмване тръгни към Слънцето, когато излезеш от тази гора, не след дълго, ще стигнеш до стръмна планина, не можеш да я заобиколиш. Изкачи я. После има друга, омагьосана гора, трябва да преминеш през нея. След това, стои едно блато. И него трябва да преодолееш. Чак тогава можеш да стигнеш до Слънцето, то ще ти каже какво да правиш. Ако имаш нужда от помощ, ето вземи това перо /той откъснал едно перо от крилото си и й го подал/, сложи го до сърцето си и след кратко ще дойда.
Рано сутринта девойката тръгнала на път. Както казала мъдрата птица, така и станало. Стигнала до планината, започнала да я катери. Пътят бил тесен и стръмен. Покъсала обувките си, изранила краката си, но продължила. Нямала време да се страхува и да мисли много за това какво предстои. Бавно и упорито продължавала напред. Спяла на твърдите камъни, вода пиела от дъжда, събран във скалните вдлъбнатини. И когато пропаднала в една долина, от където изглеждало, че няма излизане, понечила да извади перото. Ала решила, че не бива да вика току-така бухала. Падала, ставала, захващала се за стърчащи камъни, катерила се по малки издатини. Успяла да се измъкне. И когато най-после преминала през планината и краят й се видял, от умора се свлякла до едно дърво. Тръгнала през пролетта, а вече било есен. Заспала сън, който продължил цяла зима. Свита в шумата, затрупана от сняг. А с първите живителни слънчеви лъчи, които я пробудили, без да се замисля, продължила към омагьосаната гора.
Навлязла между гъстите храсти. Пътека нямало. Клоните издрали ръцете й, разпрали дрехите й, но тя продължила. В полумрака виждала огромни паяжини, които се простирали от храст на храст, стелели се от дърво на дърво. Нишките им били дебели като корабни въжета, здрави и еластични. В тях били заплетени други хора, животни и птици. Искала да им помогне. Опитвала да ги разплете. Накрая разбрала, че няма да може. Веднъж един огромен паяк се понечил да я хване. Хукнала девойката да бяга и без малко да стане плячка на друг гигант. Едва се измъкнала от челюстите му. Замотала краката си в едно въже, което странно започнало да прониква в кожата й. Но докато още не се било впило в нея, го издърпала. Изгубила много кръв и сълзи. За перото забравила. Намерила, хвърлен от някой, изтъпен нож. Колкото могла, наострила го в камък. Така въоръжена, бавно продължавала през гората. И когато прескочила и последният храст, зърнала широко поле. Тревата била изгоряла от слънцето, било отново есен. „Толкова ли дълго съм вървяла?“ прошепнала тя, но умората я повалила, заспала. И този път сънят й продължил от късната есен до ранната пролет. Топлели я шумата от един вековен дъб, до който паднала и снегът, който я покрил след това.
А когато слънчевите лъчи я пробудили, тя тръгнала към блатото. Не знаела какво я очаква. Да се върне назад не искала. Та нали трябвало да разбере коя е! Не се отказала. Смело стъпила в лепкавата кал, захващала се за растителността край нея, бавно пристъпвала. Случвало се да се подхлъзне, насмалко щяла да затъне и да се удави. Едва се спасила, въздух не й стигал, усещала болки в цялото си тяло. Но вървяла. Преминала и през това. В края на блатото, на брега, имало схлупена къщурка. Подслонила се там. И понеже било пак есен, дори не помислила да продължи. Останала в нея, палела огнището от сухи треви и съчки и се топлела на огъня в него. Ядяла корени и каквото намери. А, когато дошла пролетта, поела нататък. По пътя се сетила за бухала, извадила перото и тихо му прошепнала: „Благодаря!“. Вървяла през зелени треви, чувала песента на птиците, но птици не се виждали. Странно, а била на сред полето. Докато се чудела, загледана към небето, без да забележи, пропаднала в една дълбока яма. Стените й били гладки и някак еластични, нямало къде да се захване, за да излезе. А наоколо нямало никой. Извадила ножа, който намерила в омагьосаната гора, единственото й оръжие. Започнала да дълбае и дълбае, но странно - дупките пак се запълвали. Най-накрая, изтощена от всичко, девойката извадила перото. Опряла го до сърцето си и зачакала. След малко чула шум от пера. Бухалът бил тук. Спуснал й въжена стълба и тя успяла да се измъкне и от това. Благодарила му, рекла:
- Мъдра птицо, стигнах до тук. А още не съм разбрала коя съм. Кажи ми, какво да правя.
- Обърни се на изток – рекъл бухалът – погледни.
И девойката се обърнала натам, където й казал. Видяла Слънчовия палат. Изненадана, замаена от умората, не могла да каже нищо. Подканил я мъдрият да похлопа на вратата и да влезе. Там при слънчовите порти от сърцето й бликнали благодарност и любов, усетила сила, без да знае от къде идва – била навсякъде и никъде. А когато вратата се отворила от само себе си, младата жена влязла.
На златен трон точно срещу нея стояло Слънцето. Без да премигне от силната светлина, девойката се поклонила и промълвила:
- Добър ден, Слънце, дошла съм при теб, за да ми помогнеш, можеш ли. Не знам коя съм, но искам да разбера.
А Слънцето през добродушна и някак любяща усмивка продумало:
- Ти ли си тази, която премина стръмната планина и не се уплаши?
- Аз съм. – прошепнала девойката.
- Ти ли си тази, която искаше да спаси хората, животните и птиците в омагьосаната гора и сама едва успя да се измъкне от тям?
- Аз съм.
- Най-накрая ти ли си тази, която премина през блатото и успя да излезе от голямата яма?
- Аз съм.
- Седни тук, разбра много неща за това коя си, докато стигнеш до мен. Има още малко за казване – нямаш име, а трябва да получиш, за да може то накратко да разказва за теб и да ти напомня коя си.
https://kibal.bg/%d0%ba%d0%be%d1%8f-%d1%81%d1%8a%d0%bc/
Ж а р п т и ц а

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост