Психолог Антония Бошева

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
Toni82
Мнения: 30
Регистриран: 01 фев 2018, 11:48

Психолог Антония Бошева

Непрочетено мнение от Toni82 » 11 ное 2021, 10:44

Да възстановим връзката с децата

В динамичното ежедневие родителите са все по-заети, натоварени в работата, в крак с технологиите и времето, а всъщност с липсващо свободно време за себе си и децата си.
Дали съществува рецепта за свободно време?
Интернет е мястото, където може да се намери информация за всичко случващо се, но не може да се намери универсална рецепта за свободно време. Често в това пространство може да срещнете детето, изчакващо своето време с родителите.
Покрай бързината на деня , родителите понякога „ забравят“ за децата си, а те притихнали с телефон или таблет в ръце, бавно и полека спират да напомнят за себе си. Електронните устройства станаха един удобен заместител на родителската подкрепа и “детегледачка”, в моментите, в които родителите искат да си поемат глътка въздух от изпълнените с емоционални преживявания дни. Често децата споделят, че когато мама и татко са заети те изпитват тъга, разочарование и самота, които трудно преживяват и намират утеха в поредната електронна игра. А нуждата, която имат в тези моменти е да споделят времето си с любимите хора.
Потребностите на децата от любов, разбиране и подкрепа, могат да бъдат удовлетворени единствено от техните родители. Така те очертават пространство, в което детето може да трупа своя жизнен опит, да се научи да изразява емоциите и своите потребности, да може да получава подкрепа при възникнали трудности в общуването и адаптацията в социалната среда и обяснение на причините за това. Важно е да разбере, че „ грешка“ означава възможност да опита други начини, довели до успех в начинанията му, да изгради стабилна самооценка и свой собствен стил на общуване с хората, уверено да опознава възможностите си и така лесно да намери своето място в обществото. Липсващото време с родителите оставя своя отпечатък в нагласите, общуването, действията и като цяло оказва негативно влияние при формирането и проявата на личността.

В следващите редове, предлагам на Вашето внимание ежедневни дейности, с които може да възстановите връзката с децата си и да откриете своята уникална рецепта за ползотворни преживявания:

Да разговаряте за чувствата. Разговорът за чувства може да е дори една усмивка или проронена сълза след тежък ден, може да е нежна майчина прегръдка сред спокойствието на дома.
Да осигурите пространство да творят, да опитват нови неща, а вие да бъдете до тях, да се радвате на успехите в новите им начинания, да им гласувате доверие, че могат да се справят с реалността наоколо, дори с едно изречение: „ Гордея се с теб „.
Да се разходите в парка, да се полюбувате на природата. Допирът до нея успокоява сетивата и снема емоционалното напрежение.
Да направите нещо заедно под звуците на любима мелодия – може да подредите масата за вечеря , но тези малки моменти са способни да вдъхнат увереност в детето, че се справя с ежедневните задачки.
Да им покажете как да ремонтират колелото си или някоя счупена играчка – уменията, които децата придобиват с възрастта и за които разчитат на силното бащино рамо.
Да почетете заедно или да нарисувате нещо любимо.
Да измислите занимания и игри, които събуждат креативността, развиват въображението, чувството за отговорност и повишават самооценката на децата.
В игрите и творческите занимания те могат да споделят свои чувства и преживявания, а родителите имат възможност да опознаят не само своето дете, но и част от себе си.

Антония Бошева
Психолог и терапевт за деца, възрастни и семейства. | +359 885 19 4354
https://kibal.bg
https://kibal.bg/vreme-za-decata/
https://www.facebook.com/antoniyaboshevapsiholog/
Тони :sunny:

Toni82
Мнения: 30
Регистриран: 01 фев 2018, 11:48

Re: Психолог Антония Бошева

Непрочетено мнение от Toni82 » 15 ное 2021, 11:46

Детският бунт

Скъпи родители, забелязали ли сте колко често виждаме по магазините малчугани, тропащи с крак, защото искат да получат своята играчка, а родителите изчервени от неудобство им дават обяснение, или дете, което не иска да учи или си пише домашните с часове, предизвиквайки родителския стоицизъм или пък дете, което чака някой да го облече за детска градина, а родителите в бързината си едва сдържат гнева си и отправят забележка да побърза. Обхванати от притеснение и мисли как да помогнат на децата си, родителите често ги обслужват, вършат дейностите вместо тях или се превръщат в техни надзиратели, а всъщност рядко осъзнават че са попаднали в капана на властта.

Битката за власт между деца и родители понякога е твърде изтощителна, може да е дълготрайна и да стане водещ модел на поведение в живота на вече порасналите деца. Тази битка отразява детския бунт…нашия собствен или на нашите деца.

Всяко дете се бунтува, макар понякога тихо, срещу това, което му се налага отвън и противостои на неговите разбирания. Често причините за това опозиционно поведение се коренят в стила на комуникация между родител и дете. Понякога общуването се е превърнали в битка на отстояване на принципите, зад която броня се крие едно наранено дете, без право на глас и чакащо своето признание.

Детето се бунтува и на прекалената свобода, която получава , защото всяко дете има нужда от един периметър, в рамките на който може да опознае силните си страни и да намери начин с помощта на родителите като малък, да се научи да взема своите решения в живота като възрастен. Така опознавайки себе си има възможност да се промени в желаната от него посока.

Когато общуваме с децата си, е добре да съобразим техните нужди :

Имат нужда от конкретни и ясни насоки.
От това понякога някой да им покаже начин как да се справят.
Да се научат да разсъждават за възможните варианти за решение.
Нуждаят се от време, за да пристъпят към действие.
И да не забравяме, че децата са отделни личности с право на своя опитност. В тези моменти, за всеки родител, биха могли да дойдат на помощ въпросите : „Дали това ще е полезно за него, дали има ресурс да изпълни заръките ни или ще се „ свие“ още повече в себе си, изискваме ли повече, отколкото то може да изпълни….за нас, защото всяка критика, изискване, нареждане,осъждане , всъщност отразяват моделите на общуване на нашите собствени родители.Критикуващият родител, може би някога е бил критикувано дете, обвиняващият такъв – обвинен, заплашващият – страхуващ се, гневният родител – бунтуващо се дете.

Форми на общуване, които е добре да избягваме при комуникацията си с децата и могат да доведат до опозиционно поведение са:

Обвинение – „ Ако си беше облякъл якето, нямаше да те боли гърло сега.“
Критика – „Не се стараеш достатъчно.“
Унижение – „ Защо постоянно правиш бели.“
Съдене – „ Щом не ме слушаш, няма да говоря с теб.“
Наставление – „Не плачи, мъжете не плачат.“
Поучаване – „Защо не сгънеш дрехите си, както ти показах.“
Понякога не е необходимо родителят да говори, защото жестовете на тялото са достатъчно показателни за едно дете, това е първият език на общуване между детето и майката.

А децата не са това, което понякога успяват да им внушат, те са това, което се крие зад страховете им, зад родителските поучения, зад агресивното поведение, зад всичко което другите им внушават че са. Зад това стои личността , която ако не осъзнае реакции си, ако не успее да види проекциите си към другите, може да си остане една проекция за цял живот.

Скъпи родители, можем да бъдем човечни, да се опитаме да свалим гарда и да не се състезаваме на авторитети с децата си, а да станем пример за тях, предприемайки разумни крачки към взаиморазбирателството.

Антония Бошева
Психолог и терапевт за деца, възрастни и семейства. | +359 885 19 43 54
https://kibal.bg
https://kibal.bg/vreme-za-decata/
https://www.facebook.com/antoniyaboshevapsiholog/
Тони :sunny:

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: simonika и 1 гост