Симоника Денева - психолог

Всичко свързано с изкуство – литературно, изобразително, музикално, танцово и др.
sum
Мнения: 2533
Регистриран: 15 дек 2012, 13:10

Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от sum » 07 апр 2018, 11:37

10 неща, които те правят „най-добър“ родител

Днес живеем в 21 век, ежедневие, което е забързано, изпълнено с повече стрес, емоции и „липса на време“. Резултат е технологичното, духовното и личностното развитие на човечеството, което само ни подсказва, че не можем да отглеждаме децата си, както са го правили нашите родители, баби и дядовци. Ако до преди 50 год. е било необходимо да задоволиш първичните нужди на детето като подслон и храна, то това днес е крайно недостатъчно. Това е факт, който наблюдаваме всеки ден – на улицата е пълно с деца, които са агресивни, невъзпитани, смятат се недостижими/непобедими, злоупотребяват с вредни вещества, не спазват законовата уредба и т.н. Тези поколения са ясен пример за грешките, допуснати в ранното детство от техните родители. В никакъв случай не обвинявам тези родители, най-вероятно това са били възможностите им за тяхното време. Тези редове имат за цел да провокират мислене, последвано от действия за създаване на по-добро бъдеще, касаещо всички нас.

Как да бъдем по-добри родители и какво е това, което е полезно за децата?

1. Родителите са планирали бременността и я желаят от цялото си сърце;
2. Имат интерес към всякакви курсове, тренинги и/или четат необходимата литература относно бременността, отглеждането и възпитанието на децата от ранна детска възраст;
3.Полагат грижи за своето личностно развитие- освен физическо и здравословно, имат желание да развиват себе си като личност, да променят себе си и да се стремят към „най–добрата“ версия на себе си;
4. Да носят отговорност за своите мисли, емоции, чувства и действия пред себе си;
5. Да бъдат пример за себе си, защото след няколко години ще бъдат основен образец за малките си любимци;
6. Да полагат нужните усилия, за да поддържат, разнообразяват и заздравят взаимоотношенията си с партньора;
7. Да се обичат и ценят взаимно;
8. Да показват и изразяват своите чувства – да умеят да прощават, благодарят и извиняват;
9. Да отделят достатъчно внимание един на друг, но в същото време да останат независими;
10. Да умеят да казват „Обичам те“.

Все пак основна „роля“ за детето изиграва майката, затова е нужно тя да бъде обгрижвана с по-специални нужди от бъдещия татко.
На бъдещата майка по време на бремеността е нужно да й бъде осигурено пълно физическо и емоционално спокойствие и да води здравословен начин на живот. Това включва здравословна храна, физически /дихателни упражнения и изцяло отказване на всички вредни навици като например тютюнопушенето.

Партньорът й в роля на баща е нужно да създаде всички необходими условия за живот, по време на бременността, а и малко след това. Емоционалната връзка между бъдещите родители е изключително важна за детето и развитието на взаимоотношенията помежду им.
Най-добрата майка е внимателна, грижовна, подкрепяща, разбираща, спокойна, силна и забавна. Тя умее да изразява и показва своите чувства към децата, както и да ги слуша с емпатия. Възпитава с „твърдост“ и любов, поставяйки граници на детето, когато се налага.

Майката и бащата НЕ са и НЕ трябва да бъдат най-добрите приятели на своите деца, а да бъдат уважавани единствено като РОДИТЕЛИ.
Най-добрият баща също умее да изразява и показва своите мисли, чувства и емоции. Строг е, когато трябва, но може да бъде също толкова и любвеобилен. Проявява своя интерес и съпричастие към възпитанието и израстването на децата, също толкова добре и често, както го прави майката. Важна стъпка е бащата да съумее да бъде опора, да изгради стабилна основа, на която да стъпва семейството.

Моделите, които притежават майката и бащата, се запаметяват и проявяват в техните деца, след време и в техните поколения и т.н.
За това уважаеми родители, най-важни не са скъпите подаръци…Ако желаете да създадете не просто хора, а Човеци, възпитанието започва първо от вас самите. Вниманието, Времето, Подкрепата и Любовта са най-ценните подаръци, които може постоянно да дарявате на вашите деца.

автор: Симоника Денева
Магистър
Специалност: Консултативна психология
Други специалности и специализации: Базово ниво по Позитивна психотерапия.
Стаж по специалността: 2 години
Месторабота и длъжност:
Психологичен център "Хибара", психолог
За контакти:
Тел: 0883480806
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“
E-mail за контакти:
simonika.bg@abv.bg
psiholozi.hibara@gmail.com
Сайт:
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
www.facebook.com/profile.php/
psiho-terapevti.com
23376166_995112497295981_2085080528590924457_n-232x300.jpg
23376166_995112497295981_2085080528590924457_n-232x300.jpg (12.8 KиБ) Видяна 754 пъти
Р.Ч.

simonika
Мнения: 28
Регистриран: 13 фев 2014, 00:59

Re: Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от simonika » 12 апр 2018, 20:36

Нeпотърсеното добро

Категорията „добро“ олицетворява различни ценности, поведение и действия, спрямо семейното възпитание на човек. Поради тази причина, смятам че противоположните определения „добро„ и „зло“ са твърде всеобхватни и неточни. Нашите деди като едни разумни хора са си задавали въпроса: „Полезно ли е това за мен?“ и така са взимали решение за предприемане на действие. Въпреки това, по-късно, чрез религията са наложени тези термини, най-вече за добротата – колко е важна и как винаги на всеки трябва да се прави добро.

Напоследък виждам при доста от клиентите си убеждението свързано с „непоисканото добро“, от което те изхождат и проблемите, които са си създали от моделът на поведение, свързан с него.

Какво представлява този модел?

Попадайки в ситуация на съжаление към някого, водени от своите емоционални подбуди, извършваме действие, което смятаме за полезно, т.е да помогнем на всяка цена. Но къде е разумът в случая? Изхождаме единствено от позицията на емоциите и чувства като мъка, тъга, съжаление и състрадание. Истината е, че помагайки, без да ни поискат помощ, ние обикновено по този начин навреждаме на „жертвата“, защото възпрепятстваме развитието и уроците, които човекът е трябвало да научи от трудния момент. От личен опит знаем, че чрез трудностите се учим и най-вече те ни правят по-силни.

Откъде обаче идва желанието за „свръх доброта“ насочена към всички?

Психологията е извела теории за различните комплекси на личността, които са породени от детството. Един от тях е комплексът на изоставеност – когато детето като малко често е било оставяно само и не е получавало необходимата любов, грижа и внимание от родителите си, тогава се образува една празнина в него, защото не се е чувствало достойно за обич. Това при възрастните се изразява често в свръх грижа към околните. По този начин давайки на другите всичко, от което са имали нужда те като малки, същите тези хора, ще се опитват да запълнят тази празнина в себе си, компенсирайки я чрез грижа към другите.

Човек е отговорен на първо място към себе си и едва когато е осъзнал това, при заявена помощ би правил разумно добро, изхождайки на първо място от разума, след това от емоцията си.

Убедена съм, че всеки един от вас, читатели, ако се замисли и си спомни ситуация, в която е извършил така нар. “непоискано добро“, ще установи последствията от това. Най-често те се изразяват в обида, неблагодарност и дори „нападение“ към вас от позицията на човека, на когото сте помогнали.

Така че, доброто е важно качество и ценност, но както всичко, трябва е в баланс, т.е. да бъде предприето с мяра, за да остане полезно добро.

автор: Симоника Денева- психолог
Психологичен център "Хибара"

За контакти:
Тел: 0883/48 08 06
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“

E-mail за контакти:
simonika.bg@abv.bg
psiholozi.hibara@gmail.com

Сайт:
http://psiho-terapevti.com/
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
www.facebook.com/profile.php/

simonika
Мнения: 28
Регистриран: 13 фев 2014, 00:59

Re: Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от simonika » 17 апр 2018, 20:25

Кой съм аз според любимата си приказка?


Коя е любимата ви приказка. А знаете ли защо?

Всеки един от нас носи детето в себе си, което се проявява в различен момент от живота ни. В обществото е прието да се четат приказки на малчуганите, при това най-често преди лягане и точно в това се състои тяхната магия. Неслучайно това е един от най-древните начини за предаване на устен опит от по-възрастните към децата.

Замисляли ли сте се защо това е така?
Отдавна е доказано, че приказката има много по–силно влияние върху психиката, по-конкретно на подсъзнанието, за което дори не подозираме. Този факт утвърждава Карл Юнг в своята Аналитична психология. Той разработва терапевтичен метод, който назовава „Приказкотерапия“. Чрез нея се откриват 16 архетипа, които живеят във всеки един човек и се проявяват в различни ситуации от битието му.

Животът може да се разглежда като “реална приказка”, в която героите, които избираме притежават различни способности и качества. Коя е любимата ви приказка от детството и защо? Ако се замислите ще откриете, че характеристиките, които притежава даден герой от вашата приказка се синхронизират с вашите.

Например: Ако на един мъж му е любима приказката : „Красавицата и звярът“ и по-конкретно като литературен герой Звярът, означава, че той често се чувства самотен, тъжен, неразбран. Потиска своите чувства и емоции, и не умее да ги изразява към любими си хора. Загубил е надежда, че ще бъде разбран и приет в обществото като такъв, какъвто е. Дори и да изглежда социален и комуникативен, често това е само маска, която използва, за да прикрие своите дълбоки тайни.

Когато жена се оприличава с литературния образ на Пепеляшка, това показва, че често в живота й, е липсвала подкрепа и разбиране от близките, семейството, особено в ранно детство. Тя живее в тъга и илюзия, очаквайки да бъде „спасена“ чрез любовта, получена oт мъжа до нея. Често може да попада на различни партньори, от които да има големи очаквания, които в последствие се превръщат в разочарование. Стигайки до раздяла с тях, "Пепеляшка" го преживява много емоционално и продължително време, а накрая се чувства самотна, изоставена и неразбрана.

Използвах тези два литературни герои, защото приказките, в които участват са популярни и достатъчно срещани като любими образи на хората. Този пример е кратък анализ на това, как би могла да бъде използвана приказкотерапията, чрез метод в психологията. Разбира се може да има и други значения, които се определят строго индивидуално от специалиста по време на среща. Освен при възрастни, приказкотерапията оказва много благоприятно въздействие върху психиката на детето, защото чрез приказката му се предават необходимите морални норми и поведение в живота. Разказването и четенето на различни разкази, притчи и басни допринася за развиване на детската фантазия и творческо мислене. Също така по този начин, приказката помага на детето да се пребори със своите страхове, по-лесно да трансформира съзнанието си като има пример за това как може определени характеристики на личността да бъдат променени, да се превърне в по-смел герой като изгради характер.

Приказкотерапията е част от арт-терапията и може да бъде ползвана в различни тренинги, психо-социални консултации, както и под формата на самолечение. Чрез нея можем да научим повече за своята личност, да се изразим и покажем косвено и друга част от самите себе си. Тя ни помага да се свържем със своето „несъзнавано“, защото то работи и разбира единствено чрез символи и асоциации. За щастие можем да научим съзнанието си да борави със символно значение и така да анализираме черти от характера, емоции, модели на поведение, за да бъде открит проблемът, залегнал вътре в нас. Сега вече знаем, че приказките не са само за децата, но и за нас – възрастните. Всеки един от нас е главният герой на своята приказка и какъв ще бъде краят й, избираме само ние!


автор: Симоника Денева- психолог
Психологичен център "Хибара"

За контакти:
Тел: 0883/48 08 06
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“

E-mail за контакти:
simonika.bg@abv.bg
psiholozi.hibara@gmail.com

Сайт:
http://psiho-terapevti.com/
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
www.facebook.com/profile.php/

simonika
Мнения: 28
Регистриран: 13 фев 2014, 00:59

Re: Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от simonika » 25 апр 2018, 21:41

Как съзнателно да променя живота си?


Начинът на живот отразява моралните ценности и светогледа на всеки човек, т.е. така нар. „стил на живот“ е изборът на това как живеем и как изграждаме своя живот. За съжаление всяко човешко съзнание е ограничено още от самото си раждане на земята. Всеки ден, всеки един от нас е изправен пред избор, който създава голяма част от реалността ни, в която се намираме към настоящия момент. Изборът може да бъде осъзнат или неосъзнат. Когато е осъзнат, ние предприемаме действия с определена цел и обратното -когато липсват такива, изборът ни се превръща в неосъзнат. Всичко, което става в битието ни е резултат от някакво действие, което е направено назад в миналото. Много хора действат несъзнателно и затова мислят, че не са били изправени пред различни възможности.

Определи хора притежават силна воля и когато желаят нещо го постигат, но при други – не се получава и смятат, че са се провалили. За да създадем нещо ново сред установеното досега, е нужно силно да го желаем, но не само това…., най-важно е да умеем да действаме. Всеки има възможност да развие своите качества и умения доколкото желае чрез волята си, която подлежи на тренировка, за да постигне желаното. Импулсът, който ни мотивира да започнем да действаме всъщност е емоцията. Тя е тази, която може да ни стимулира във всяка сфера от живота, за да успеем да постигнем едно по-желано бъдеще.
Например, ако взема решение, че искам да отслабна, ще предприема действие – да бягам всеки ден – правейки го ежедневно, затвърждавам волята си. Първите стъпки са най – трудни, но започнем ли веднъж, става все по – лесно да се продължи.
Необходими са 21 дни, за да се създаде нов навик в ума, а след това е нужно много постоянство, за да се запази и продължи. Така че, всичко е в нашите ръце.
От нас зависи дали ще се събуждаме с усмивка и ведро лице или ще сме недоволни и сърдити на всички, но най-вече на себе си затова какъв живот сме постигнали. Ако изпитваме неудовлетвореност от настоящите обстоятелства в живота, можем да започнем да им влияем като променяме своите мисли, чувства и действия. Всичко, което правим, всичко, което говорим, дори външният ни вид дава много информация за това какво е „вътрешното“ ни отношение към живота и света.

Всеки ще потвърди, че би желал да направи промяна във визията или характера си, за да се чувства по-добре. За това е необходимо повече да обмисляме нашето поведение и да помислим кои са реалните ценности в живота за нас. Така че нищо не губим, ако започнем с малки стъпки да се придвижваме напред към желаната цел. Търсенето на смисъл и изборът на осъзнатост означава да гледаме извън себе си и да видим, че този свят е много по-голям и по-красив от живота в главите ни. Преди да се направи избор, може да се запитате : „Това добро ли е за мен?“ и „ Какви ще са последствията от това мое действие?“, ако ви удовлетворяват отговорите на въпросите – действайте!

И нека не забравяме, че промяната е най – естественият процес в живота и всеки ден правим своя избор.


автор: Симоника Денева- психолог
Психологичен център "Хибара"

За контакти:
Тел: 0883/48 08 06
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“

E-mail за контакти:
simonika.bg@abv.bg
psiholozi.hibara@gmail.com

Сайт:
http://psiho-terapevti.com/
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
www.facebook.com/profile.php/

simonika
Мнения: 28
Регистриран: 13 фев 2014, 00:59

Re: Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от simonika » 02 май 2018, 14:27

Защо съвременният човек се чувства все по-нещастен и самотен?


Никога досега, откакто се помни човечеството, не е имало толкова силен напредък в технологичния отрасъл, в същото време обратно пропорционално зачестяват случаите на психични заболявания.

Защо след като човекът е свободен и живее в свят пълен с възможности, той се чувства все по-самотен и нещастен?

Може би част от този парадокс идва именно от факта, че липсват граници в отношенията с другите. Всичко и всеки са станали толкова лесно достижими, поради което губим и малкото уважение, съществувало в началото. В модерното ни общество, когато можем да имаме всичко, което пожелаем, не ни достигат именно тези неща, които нямат цена – любов, уважение, искреност… За сметка на това пък, имаме много маски и роли, които използваме ежедневно при общуването си. Социалните мрежи се вкореняват все повече в душата на свободния човек, функцията им се измества от полезна в пагубна за съзнанието. А потреблението расте с неимоверна скорост, отдаването намалява… както във взаимоотношенията, така и в сектора битие.

Вече никой не иска да дава, а всеки иска да получава.

Децата на 90-те, такива като мен знаят , че не са получавали всичко, което са искали…било то поради ред икономически и/или технологични причини. Детството преминаваше в безгрижни игри, забавления, щастие и свобода, а какво наблюдавам сега- зависимост. Зависимост към интернет, мобилни устройства, компютри и прочие, все неща които отдръпват личността от „тук и сега“ и я потапят в илюзията на съвършенството. Тази нереалност се разширява като плаващи пясъци, в които се затъва все повече, и все по-надълбоко.

Днешното „Масовото дете“ от малко получава всичко, което желае.

Това е така, защото липсват поставени граници, а това явление често се изразява в невъзпитано, грубо и дори агресивно поведение и отношение към самите му родители.

Когато такова дете порасне и навлезе в следващия етап от психологическото си развитие, а именно пуберитетът, то няма да признава никакви авторитети. Тогава може и да се появи възможността това дете да срещне отпора от определен човек и тогава да разбере и осъзнае, че не владее всички и всичко и никой не му е длъжен за нищо. Но ако това не се случи, то ще израсне с убеждения като: „светът е мой“, „аз съм винаги прав“ и „всички са ми длъжни“. Този модел на поведение му позволява да се държи грубо, невъзпитано като „потъпква“ всяко човешко достойнство и действа единствено заради лична изгода, независимо от последствията.

Водеща сила в неговия живот заема забавлението и личното удоволствие, независимо с цената на какво и кого.

Порасналото дете търси различни начини, за да го постигне, но в един момент и това му омръзва.

Това вече не му е достатъчно и тогава започва да търси други подходи, чрез които да си достави още по-голямо удоволствие и възможности за избягване от сивото ежедневие, защото то вече е пораснало и от него се очаква да поеме отговорност за действията си и живота като цяло.

Така често постепенно се прибягва до различни способи за излизане от реалността и бягане от отговорност, чрез различни видове упойващи вещества – като марихуана, наркотици и други.

Към този момент много голяма част от младите хора у нас са подвластни на подобни вещества, бягат от проблемите си и придобиват все по-силна зависимост на клетъчно и психично ниво.

Дори и човек да успее да устои на тези изпитания, които предлага животът в 21 век, трудностите го дебнат зад всеки ъгъл. Когато срещнат любим човек, създават семейство и до края на дните си се борят за своето материално благополучие. Съпътствани от емоции, животът им се накланя като везна, колкото по-силни положителни емоции преживяват в един момент, в следващия със същия интензитет преживяват и негативни.

Проблемът, е че обществото днес е възпитано с лесните неща.

Търси се вълшебното хапче, което може да излекува всякакви проблеми от чисто физиологични заболявания до абсолютно всичко, което прави човека нещастен- емоции, чувства, хора и прочие. Фокусът се поставя основно върху физическия образ, а умственият потенциал е погребан. Свикнал да се грижи за външния вид, да следва масовата идея за мода и красота, човекът губи изначалния смисъл за човешкото съществуване.

Завършвам с няколко въпроса, които всеки читател може да си зададе и да помисли, а именно:

-Добре ли се чувствам в моя вътрешния свят – мисли, чувства, емоции, убеждения, действия?

-Има ли нещо, което искам да променя и какво е то, ако има такова?

-Как мога да го сторя?

За да разберем как е устроен светът и всичко около нас, първо трябва да изучим себе си, защото системата човек е отражение на това, което ни заобикаля. Не случайно съществува древната мъдрост, че човек е микрокосмос, който е пълно и точно отражение на макрокосмоса. Колко от нас биват толкова смели и осъзнати, за да опознаят себе си? Работата върху личността е един от най-трудните процеси, но нещата не опират само до психология… Има неща много по-дълбоки и значими в човека.



автор: Симоника Денева- психолог
Психологичен център "Хибара"

За контакти:
Тел: 0883/48 08 06
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“

E-mail за контакти:
simonika.bg@abv.bg
psiholozi.hibara@gmail.com

Сайт:
http://psiho-terapevti.com/
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/
www.facebook.com/profile.php/

simonika
Мнения: 28
Регистриран: 13 фев 2014, 00:59

Re: Симоника Денева - психолог

Непрочетено мнение от simonika » 19 окт 2018, 01:13

Истина или лъжа – аз избирам!


„На лъжата краката са къси“, заявил българският народ някъде назад във времето, въпреки това тази поговорка продължава да бъде актуална и за наше време.
Каква е обаче същността на лъжата? - основно това е информация, изречена съзнателно, която е не-истинна и често целта й е, да послужи за лична изгода. Няма човек, който да не е лъгал някога през живота си или поне да не е ставал жертва на нечия лъжа, а това е най-прекият път за разрушаване доверието във взаимоотношенията. Според мен премълчаната истина, също е вид лъжа, разликата е в това, че тя е насочена навътре към самия човек и се оказва най-пагубна именно за него!

Още от ранно детство, когато детето се учи да говори и да изразява своите желания, то започва да си служи с лъжата под формата на манипулация към своите родители. Например : Когато иска да получи нещо, бързо разбира, че е нужно само да се разплаче и да получи това което желае. Този модел на поведение, както и много други, се унаследяват, не само по генетичен път, но и се прехвърлят в процеса на възпитание. Както всяка монета има две страни, така и това поведение има две разновидности едната, от които ще нарека ЛЪЖА, а другата ИСТИНА.


Нека първо разгледаме израстването и отглеждането на детето чрез модела на ЛЪЖАТА.

Ако мама и татко често са ползвали лъжата като похват, техният наследник умело поема “щафетата“. Така малкото и невинно “ангелче“ приема за стандарт да получи това, което желае, служейки си с изкривяване и/или скриване на информацията, и това е напълно НОРМАЛНО за него. Този модел на поведение, расте неотлъчно с човек и се прехвърля във взаимоотношенията с партньора, семейството, приятелите колегите и прочие. Така лъжата и неговия собственик продължават да живеят заедно, докато моделът не бъде осъзнат и променен.

Другата страна на монетата е ИСТИНАТА.

В семейства, в които строго се наказва ползването на лъжата и се възпитават ценности като честност, откритост, в името на доброто и „правилното поведение“, например според религиозното вероизповедание е грешно да се лъже. След като детето бъде „опитомено” да е открито с другите, то се сблъсква с друг проблем - когато порасне, често започва да чува изрази като : „Ти си открит и директен до болка!“, „Много си груб/а!, „Не можеш ли да си траеш?!“. Какво точно имат предвид хората с това, остава непонятно за открития човек. Тогава в отговор на чутото се зараждат мисли като: “ Какво искат от мен, та това е НАЙ-НОРМАЛНОТО нещо на света- да казвам това, което мисля!, „ А и който лъже е измамник и лош човек, а аз съм ДОБЪР! И съм такъв, какъвто съм си, който иска, да не ме харесва и да не общува с мен!“.

Това са двата основни резултата от възпитанието на модела „ЗА“ и „ПРОТИВ“ лъжата.

Част от негативните последствия, които могат да се появят при хора, свикнали често да лъжат са:
-загуба на идентичността- сливане с маската и ролята на „Лъжец“;
-чувство на обърканост ;
-изграждане на фалшива среда и приятели;
-липса на искрени и дълготрайни взаимоотношения;
- физически и психически проблеми;

Част от негативните последствия, които могат да се появят при хора, които са твърде открити и директни са:
-нараняване на близките хора;
-загуба на нещо ценно- връзка, приятелство, работа;
-чувство за неразбиране, самота и изолираност;
-силна проява на гняв и вина, най-често насочени към себе си;
- физически и психически проблеми;

В който и полюс да попадне човек е важно да знае, че винаги има избор.

Тялото и ума умело успяват да подскажат за дисбаланса в организма – чрез физически или психически симптоми и/или заболявания. Това е ключов момент за обръщане към себе си и „улавяне на сигнала“ за действие и самопомощ. Често се налага да се премине от едната крайност, в другата, за да се намери идеалната среда.
А що се отнася до поведението на хората към нас- там е по-лесно.

Действията са тези, които говорят най-силно за това какъв е човекът и неговите намерения към нас самите.

За това обръщайте по-малко внимание на думите и много повече на действията. Така истината в един момент ще излезе наяве.
„Лъжата пред самия себе си – ето това е най-разпространената и най-низшата форма на поробване на човешкия живот”, твърди Леонид Андреев. А в основата на всяка лъжа се е спотаил един Страх, който се развива и пуска все повече корени, задушавайки човешката същност.

Корените му са многобройни, дори дълбоки и дебели, но брадвата е в ръцете на всеки един.



автор: Симоника Денева
https://psiho-terapevti.com/blog/istina ... biram-8248
Психологичен център "Хибара", психолог
тел: 0883480806
Адрес: к-с Славейков, булевард “Тракия“, бл. 78 Б зад кафе „Лалуна“
www.facebook.com/konsultiraneiterapia/

Отговори

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост