АФОРИЗМИ

[men]

Откривам тази тема с афоризми на Стоян Стоянов от Ямбол.
Ето какво казва той в предговор на една от своите книги:
"Всеки афоризъм започва като външно натрупване, идва внезапно и се ражда като светкавично съединение на мисълта, чувството и словото. Ретортата на тази амалгама
е сърцето, откъдето идва първичния порив към истината, като към светлина."

Афоризмите са като нощен прозорец.
През тях по-добре се вижда навътре,
отколкото навън.

Колкото афоризмът е по къс,
толкова по-добре разкрива истината.

В афоризма е толкова тясно,
че има място само за едната истина.

И най сложният въпрос има прост отговор,
това е истината по въпроса.

Само гениите и гузните отговарят
на незададени въпроси.

Пред смъртта всички сме равни,
но не и след нея.

За душата си предпочитаме грижите на бога,
а за тялото - изкушенията на дявола.

Бог е навсякъде, но трябва да го потърсиш,
докато Дяволът те намира и сам.

Бог укрепва душата ни чрез страдание,
а Дяволът тялото - чрез удоволствието.

И вълкът и агнето са се рожби божии.
Но де е бог, когато вълкът огладнее.

Човекът е най висшето създание,
но според собственото му съзнание.

Не можем да притежаваме нещо,
за което не знаем нищо.

Необятното може да се побере само
вътре в нас.

[time]

Браво, men! Темата много ми харесва!
Ще се включа по-късно с други.

[time]

Афоризъм - kратко изречение, което изразява житейска мъдрост, сентенция.

Ако мислиш, че всички са срещу теб, поогледай се… може да караш в насрещното.

Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.

Не е достатъчно да си знаеш цената - трябва да се отчита и търсенето.

Ако можеш да си орел, не се напъвай да си пръв сред гаргите. /Питагор/

Мъдър е този, който знае не много, а нужното. /Есхил/

[men]

Още афоризми от Стоян Стоянов...

По род и принадлежност духът е мъжкото начало,
а душата - женското.

Разпъват ли ти душата,
набръчква ти се челото.

Умът не всякога може да побере онова,
което може да роди сърцето.

Очите са да виждат в пространството,
а умът - и във времето.

Умът зрее, когато сърцето изгаря и затова
първо идва любовта и след това мъдростта.

С отворени очи виждаш до хоризонта,
затвориш ли ги - и отвъд него.

[time]

" Животът е трагедия за този, който чувства и комедия за този, който мисли!"

/ Пиеса... Каква точно, въпрос на избор! /

[men]

* * *
ВСЕКИ не харесва живота, който живее
и никой не живее живота, който харесва.

* * *
САМО човекът има съзнанието, че е жив
и само той знае, че ще умре.

* * *
СПОДЕЛЕНИТЕ мисли не облекчават
несподелените чувства.

* * *
КОГАТО всичко е казано, всяка дума в повече
само увеличава недоразуменията.

* * *
ДОКАТО порокът сам носи двигателя у себе си,
то добродетелта винаги се е задвижвала отвън.

* * *
ПЕСИМИСТИТЕ мислят, без да вярват.
Оптимистите вярват, без да мислят.

* * *
СВОБОДАТА първо отвързва злото,
а после пуска доброто да го гони.

* * *
НА ГЛАДНИТЕ, вместо хляб, дават свобода,
колкото да се изяждат помежду си

* * *
СЪГЛАСЯТ ли те, че всички не могат да бъдат богати,
вече са те съгласили да си останеш беден.

* * *
ОБИКНОВЕНО се сещаме за равенството,
когато изпаднем под чертата му.

* * *
ИЗМЪЧВА ни не толкова нещастието на близките,
колкото близостта ни със щастливите.

* * *
ОМРАЗАТА свързва по-трайно намразилите се,
отколкото любовта - влюбените.

* * *
КОИТО не могат да правят история - преправят я.

* * *
СЕДЛОТО се прави за коня,
ала се ползва от ездача.

* * *
ЛАКОМИЯТА е гладът на ситите.

* * *
ЗА МЪЧЕНИК не е достатъчно да носиш сам кръста си.
Трябва да се намери и кой да те разпъне на него.

* * *
НА КРЪСТА не можеш да се саморазпънеш,
но пък има място да се обесиш и два пъти.

* * *
САМО неуспялото зло го съдят.
Успялото - раздава правосъдие.

Стоян Стоянов

[time]

Край тебе винаги ще има хора сладкодумни,
по-трудно е да се намерят искрени и умни.


С мъдрец и откровен дружи,
С лъжлив и умен стъпвай леко,
Глупак и честен съжали,
А от подлец и тъп далеко!


Споделяйте със своята жена,
с приятелите си, със синовете,
но колкото и верни да са те,
от тайните за себе си пазете!

/ съжалявам, но нямам източника на почти всичко, което пускам /

[time]

Най-тъжно е да виждаш ясно,
че си прахосал младостта,
че си я лъгал ежечасно,
че изиграла те е тя.
И че младежките копнежи,
надеждите, мечтите свежи,
са споделили участта
на мъртви есенни листа.
Най-страшно е да осъзнаеш,
че всеки ден е бил обяд,
а пък животът ти обряд,
и сред тълпата да блуждаеш,
от нея своите страсти скрил,
и възгледи несподелил.

[men]

Тъжно.....но казано вярно!

За някой животът е ЧАКАЛНЯ...
самскарите му се усмихват стръвно...
от тук нататък накъде...
и бутат в ума му големия въпрос...
какъв е смисълът на ... всичко!

Затова... "с мъдрец и откровен дружи"
и книгата "ТИ СИ ТОВА" прочети !

Тогава се засмей и на себе си
кажи - ЖИВОТ ЗДРАВЕЙ!

[ntsk]

БРАВО, men
Много силно и много точно!
Таланта си е талант!