---------------------------------
Лао Дзъ :
Живота е поражение тогава, когато очакваш да получиш онова, което искаш.Животът е наред тогава, когато избираш това, което получаваш.В действителност това, което си получил, е това, което си избрал.Така че, хайде, избери го.
------------------------------------------------
Хазрат Инайят Хан
"Формата може да възниква и да се разпада, но Диханието остава, както Живота... И тъй като всичко е Живот, то смърт не съществува!
------------------------------
Един учител казал на учениците си:"Вие трябва да знаете, че няма Абсолютна Истина" .Единият от учениците му го попитал:"А това, което казахте токущо, истина ли е?".Учителят отговорил:"Разбира се, че не е."
---------------------------------
Точно когато гъсеницата си мислела, че светът е свършил, се превърнала в пеперуда - анонимно
Когато изглежда, че всичко е против теб, запомни, че самолетът излита срещу вятъра, а не със него - Хенри Форд
Спокойните морета не правят опитни плаватели. Африканска пословица
Успехът не е цел, която трябва някога да постигнеш, успехът е качество на твоето пътуване. Дженифър Джеймс
-----------------------------------
Който не казал и направил е лъв
Който казал и направил е човек
Който казал и не направил е магаре"
--------------------------------
"Помислете два пъти, преди да кажете нещо.Помислете -ще бъде ли истина онова, което искате да кажете, ще бъде ли казано с любов и има ли нужда да го говорите"
Сант Кирпал Сингх
---------------------------------------
"...За да има прераждане, трябва да има "аз", който да се преражда. Тоест няма смисъл да мисля на тема прераждане, без първо да изследвам какво е това "аз". Прераждането е постулирано като промяна на ролите, които изпълнява актьорът, назоваван безкритично "аз". Тоест постоянното в постановката е този актьор, променливото - неговите роли. Ако актьорът не е непроменлив, тогава цялата постановка с прераждането няма никаква солидна основа.
Та кой е този непроменлив актьор, назоваван "аз"?
Преди да завърша това изречение, тялото ми вече е друго тяло - милиони клетки в него се променят всеки момент. Тоест, "аз" се прераждам всеки момент в ново тяло. Може да се каже, че "тялото ми" никога не е съществувало, защото тялото е нещо различно във всеки момент. Тяло се ражда и умира всеки момент.
Преди да завърша това изречение, ще съм станал свидетел на множество мисли, някои от които ще отминат в миг, други, подобно на тялото ще създадат илюзията за продължителност и за известно време поне, ще се превърнат в убеждение, въпреки че по фин начин също се изменят всеки миг - тоест, реално не съществуват СЕГА. Мисли се раждат и умират всеки момент.
Преди да завърша това изречение, ще съм изпитал поредица от чувства, някои от които мимолетни, а други, подобно на тялото и на мислите, ще създадат илюзията за продължителност и ще се превърнат в състояние, въпреки че по трудно доловим начин се изменят всеки миг - тоест, реално не съществуват СЕГА. Чувства се раждат и умират всеки момент.
Преди да завърша това изречение, ще са се изредили върволица от мигове, в които ще мине през състояние на активност и пасивност способността ми да отсъждам и преценявам съзнателно това, на което ставам свидетел като явления в тялото, ума и чувствата си, както и в това, което изглежда като външна среда. Тази способност, назовавана интелелект или разум, създава илюзията за продължителност, въпреки че преминава през вариации всеки момент. Разум се ражда и умира всеки момент.
Преди да завърша това изречение, способността, наречена памет, която създава усещането за продължителност, ще се е изразявала с вариации във всеки момент - от силна до несъществуваща. Памет реално не съществува СЕГА, точно в този определен момент. Памет се нарича модусът на ума, когато не е в настоящият и единствено РЕАЛЕН момент, а в друг момент или моменти, между които умът прокарва свързваща нишка. Памет се ражда и умира в един миг.
Не откривам нищо, което да издържи теста на трайност дори в рамките от време, необходими за завършването на едно изречение. От миг до миг, гореназованите неща се променят. У мен няма нищо трайно, което да мога да назова, опиша, нарисувам, на което да сложа рамки, което да разгранича от всичко останало, за което да кажа "е това е!".
Какво тогава е това, което не се променя и би могло да изиграе ролите в една постановка с прераждания? Може ли това, което се променя, да бъде наречено "аз"? Ако "аз" е непроменливият остатък, след изключването на всичко, което се променя, тогава къде остава място за разговори за прераждане?
Прераждане или непрераждане - залъгалки! - Че къде съм аз сега? И къде не съм?
Аз съм този, който съм. Присъствие, мир, благост. Нищо повече не мога да кажа.
Каква удивителна драма!..."
----------------------------------------------------------
"Какво търсиш страннико,- всичко носиш в себе си, и ново не намираш,
а губиш го със всяка стъпка".
"Научи ни така да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце".
-----------------------------------------------------
..........„Ти и Това ще станат тъждествени”..............
Когато това стане, тогава няма да има никакво значение за постигналия човек такова съвършенство - каква храна яде, дали практикува медитация или не, дали ще пие бира или не, полезното и неполезното ще се размият в Съзнанието… Тогава остава само удоволствието от преживяването, защото всъщност то е началото и края на човешкото щастие.
Смъртта става играчка, познанието пръчка.
По-тих от тишината и по-обикновен от простотата, този, който постигне Господната реалност, тук живее живот обикновен. Неразличим от другите по външност, съвършеният Човек извършва действия, които не пораждат семена в гърдите му.
Ако го погледнеш, ще видиш, че не се различава с нищо от другите. Когато хората се хранят и той се храни, когато те ожаднеят, и той ожаднява. Пръкне ли се желанието в умовете им, и в неговия ум се пръква.. но, разликата е, че в такъв Човек желанието не се запечатва в сърцето му, защото решетката от точки вече я няма. Хората не го знаят това… но, той го знае… и за това може да си позволи неща, които за другите са сигурна смърт.
Единствената разлика между него и другите е… разбиращия поглед и загадъчната усмивка, появяваща се от време на време върху лицето му.
Обича да се прави на глупав, за да е в тон с глупостта на другите. Това му поведение го уеднаквява с обикновените простосмъртни. Когато те плачат и той плаче. Когато те страдат и той страда. Обаче… момента, в който остане сам със себе си, той разбира съвършената игра на илюзията на Съзнанието.
…Като човешко същество е съпричастен с всичко ставащо около него… помага както може… но нищо не е в състояние да направи така, че да забрави Кой е.
Когато си поиска може да бъде „Ти”, когато си поиска може да бъде „Това”… Всъщност, само чрез материалното тяло „Ти и Това стават тъждествени”… а умът само осъзнава това.
Когато човек постигне тази единица /Ти и Това в едно/, мога да му кажа:
- Това Ти прилича…
Което пък веднага извиква възклицание в мен:
– Ега ти пича!..
/Румен Чорбаджийски/
-----------------------------------------------------
... не правят разлика между мен и Мен, Хосе.
И няма как да правят, докато те самите гледат чрез "мен".
Както и тези, които критикуват. Нито християните, нито нехристияните са Христос.
Той не иска от тях те да са християни, той иска от тях те да са Христос.
Но малките хора тълкуват това, което виждат и чуват по малък начин.
Кажи ми за великите?
Ето ти нещо от моя опит - великите не виждат нищо невелико, никой невелик,
великите нямат нито нужда, нито желание да бъдат велики. Те просто са

Всички думи, изречени по-горе, са само символи и подлежат на тълкуване.
Великите не тълкуват

----------------
Великите творят, създават новото, виждат и усещат чистата истина и остават смирени.
Великите, както искат така и дават.
Великият не иска да се прекланят пред него и не се прекланя пред никой.
Велик е принципния индивид надарен да "вижда".
Велик е този, който разбира без да разбира, усеща без да чувства и решава без да мисли!
Не го тълкувай! "Нали си от великите!" Вникни!
--------------------------------------------------------------
"Когда ветви дерева собираются достичь небес, Его корни должны достичь преисподней".
Средневековое алхимическое изречение.
--------------------------------------------------------------
От страх умира само егото...
-----------------------------------