Разни мисли...

[ntsk]

Мъдрите хора умеят да разбират другите хора, а просветените умеят да разбират себе си.
---------------------------------
Лао Дзъ :

Живота е поражение тогава, когато очакваш да получиш онова, което искаш.Животът е наред тогава, когато избираш това, което получаваш.В действителност това, което си получил, е това, което си избрал.Така че, хайде, избери го.

------------------------------------------------
Хазрат Инайят Хан

"Формата може да възниква и да се разпада, но Диханието остава, както Живота... И тъй като всичко е Живот, то смърт не съществува!
------------------------------
Един учител казал на учениците си:"Вие трябва да знаете, че няма Абсолютна Истина" .Единият от учениците му го попитал:"А това, което казахте токущо, истина ли е?".Учителят отговорил:"Разбира се, че не е."

---------------------------------
Точно когато гъсеницата си мислела, че светът е свършил, се превърнала в пеперуда - анонимно


Когато изглежда, че всичко е против теб, запомни, че самолетът излита срещу вятъра, а не със него - Хенри Форд


Спокойните морета не правят опитни плаватели. Африканска пословица


Успехът не е цел, която трябва някога да постигнеш, успехът е качество на твоето пътуване. Дженифър Джеймс
-----------------------------------
Който не казал и направил е лъв
Който казал и направил е човек
Който казал и не направил е магаре"
--------------------------------

"Помислете два пъти, преди да кажете нещо.Помислете -ще бъде ли истина онова, което искате да кажете, ще бъде ли казано с любов и има ли нужда да го говорите"
Сант Кирпал Сингх
---------------------------------------

"...За да има прераждане, трябва да има "аз", който да се преражда. Тоест няма смисъл да мисля на тема прераждане, без първо да изследвам какво е това "аз". Прераждането е постулирано като промяна на ролите, които изпълнява актьорът, назоваван безкритично "аз". Тоест постоянното в постановката е този актьор, променливото - неговите роли. Ако актьорът не е непроменлив, тогава цялата постановка с прераждането няма никаква солидна основа.

Та кой е този непроменлив актьор, назоваван "аз"?

Преди да завърша това изречение, тялото ми вече е друго тяло - милиони клетки в него се променят всеки момент. Тоест, "аз" се прераждам всеки момент в ново тяло. Може да се каже, че "тялото ми" никога не е съществувало, защото тялото е нещо различно във всеки момент. Тяло се ражда и умира всеки момент.

Преди да завърша това изречение, ще съм станал свидетел на множество мисли, някои от които ще отминат в миг, други, подобно на тялото ще създадат илюзията за продължителност и за известно време поне, ще се превърнат в убеждение, въпреки че по фин начин също се изменят всеки миг - тоест, реално не съществуват СЕГА. Мисли се раждат и умират всеки момент.

Преди да завърша това изречение, ще съм изпитал поредица от чувства, някои от които мимолетни, а други, подобно на тялото и на мислите, ще създадат илюзията за продължителност и ще се превърнат в състояние, въпреки че по трудно доловим начин се изменят всеки миг - тоест, реално не съществуват СЕГА. Чувства се раждат и умират всеки момент.

Преди да завърша това изречение, ще са се изредили върволица от мигове, в които ще мине през състояние на активност и пасивност способността ми да отсъждам и преценявам съзнателно това, на което ставам свидетел като явления в тялото, ума и чувствата си, както и в това, което изглежда като външна среда. Тази способност, назовавана интелелект или разум, създава илюзията за продължителност, въпреки че преминава през вариации всеки момент. Разум се ражда и умира всеки момент.

Преди да завърша това изречение, способността, наречена памет, която създава усещането за продължителност, ще се е изразявала с вариации във всеки момент - от силна до несъществуваща. Памет реално не съществува СЕГА, точно в този определен момент. Памет се нарича модусът на ума, когато не е в настоящият и единствено РЕАЛЕН момент, а в друг момент или моменти, между които умът прокарва свързваща нишка. Памет се ражда и умира в един миг.

Не откривам нищо, което да издържи теста на трайност дори в рамките от време, необходими за завършването на едно изречение. От миг до миг, гореназованите неща се променят. У мен няма нищо трайно, което да мога да назова, опиша, нарисувам, на което да сложа рамки, което да разгранича от всичко останало, за което да кажа "е това е!".

Какво тогава е това, което не се променя и би могло да изиграе ролите в една постановка с прераждания? Може ли това, което се променя, да бъде наречено "аз"? Ако "аз" е непроменливият остатък, след изключването на всичко, което се променя, тогава къде остава място за разговори за прераждане?

Прераждане или непрераждане - залъгалки! - Че къде съм аз сега? И къде не съм?
Аз съм този, който съм. Присъствие, мир, благост. Нищо повече не мога да кажа.

Каква удивителна драма!..."
----------------------------------------------------------

"Какво търсиш страннико,- всичко носиш в себе си, и ново не намираш,
а губиш го със всяка стъпка".

"Научи ни така да броим дните си, че да си придобием мъдро сърце".
-----------------------------------------------------

..........„Ти и Това ще станат тъждествени”..............
Когато това стане, тогава няма да има никакво значение за постигналия човек такова съвършенство - каква храна яде, дали практикува медитация или не, дали ще пие бира или не, полезното и неполезното ще се размият в Съзнанието… Тогава остава само удоволствието от преживяването, защото всъщност то е началото и края на човешкото щастие.
Смъртта става играчка, познанието пръчка.
По-тих от тишината и по-обикновен от простотата, този, който постигне Господната реалност, тук живее живот обикновен. Неразличим от другите по външност, съвършеният Човек извършва действия, които не пораждат семена в гърдите му.
Ако го погледнеш, ще видиш, че не се различава с нищо от другите. Когато хората се хранят и той се храни, когато те ожаднеят, и той ожаднява. Пръкне ли се желанието в умовете им, и в неговия ум се пръква.. но, разликата е, че в такъв Човек желанието не се запечатва в сърцето му, защото решетката от точки вече я няма. Хората не го знаят това… но, той го знае… и за това може да си позволи неща, които за другите са сигурна смърт.
Единствената разлика между него и другите е… разбиращия поглед и загадъчната усмивка, появяваща се от време на време върху лицето му.
Обича да се прави на глупав, за да е в тон с глупостта на другите. Това му поведение го уеднаквява с обикновените простосмъртни. Когато те плачат и той плаче. Когато те страдат и той страда. Обаче… момента, в който остане сам със себе си, той разбира съвършената игра на илюзията на Съзнанието.
…Като човешко същество е съпричастен с всичко ставащо около него… помага както може… но нищо не е в състояние да направи така, че да забрави Кой е.
Когато си поиска може да бъде „Ти”, когато си поиска може да бъде „Това”… Всъщност, само чрез материалното тяло „Ти и Това стават тъждествени”… а умът само осъзнава това.
Когато човек постигне тази единица /Ти и Това в едно/, мога да му кажа:
- Това Ти прилича…
Което пък веднага извиква възклицание в мен:
– Ега ти пича!..

/Румен Чорбаджийски/

-----------------------------------------------------
... не правят разлика между мен и Мен, Хосе.
И няма как да правят, докато те самите гледат чрез "мен".

Както и тези, които критикуват. Нито християните, нито нехристияните са Христос.
Той не иска от тях те да са християни, той иска от тях те да са Христос.

Но малките хора тълкуват това, което виждат и чуват по малък начин.

Кажи ми за великите?
Ето ти нещо от моя опит - великите не виждат нищо невелико, никой невелик,
великите нямат нито нужда, нито желание да бъдат велики. Те просто са
Всички думи, изречени по-горе, са само символи и подлежат на тълкуване.
Великите не тълкуват
----------------
Великите творят, създават новото, виждат и усещат чистата истина и остават смирени.
Великите, както искат така и дават.
Великият не иска да се прекланят пред него и не се прекланя пред никой.
Велик е принципния индивид надарен да "вижда".
Велик е този, който разбира без да разбира, усеща без да чувства и решава без да мисли!
Не го тълкувай! "Нали си от великите!" Вникни!
--------------------------------------------------------------

"Когда ветви дерева собираются достичь небес, Его корни должны достичь преисподней".
Средневековое алхимическое изречение.

--------------------------------------------------------------
От страх умира само егото...
-----------------------------------

[time]

Има ли живот след...?

Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?

Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?

[time]

Нещо, което харесвам много...

"АКО...

АКО УМЕЕШ СВОЯ ДУХ НЕПОКЛАТИМ ДА ПАЗИШ ЗДРАВО,
КОГАТО ВСЕКИ ГУБИ ДУХ И ТЕБ В ТОВА ВИНИ,
АКО САМ ВЯРВАШ В СЕБЕ СИ, КОГАТО В ТЕБЕ СЕ СЪМНЯВАТ,
НО ВСЛУШВАШ СЕ И ВЪВ СЪМНЕНИЕТО ОТ СТРАНИ,
АКО УМЕЕШ ДА ИЗЧАКВАШ И ДА СЕ НЕ ОТЕГЧАВАШ
ИЛИ, КЛЕВЕТЕН, НЕ СИ СЛУЖИШ САМ СЪС КЛЕВЕТИ
ИЛИ ПЪК, МРАЗЕН, НА ОМРАЗАТА САМ ТИ НЕ СЕ ПОДДАВАШ,
НО НЕ УМУВАШ И НЕ СЕ ДЪРЖИШ НАДМЕННО ТИ.

АКО МЕЧТАЕШ, БЕЗ ДА СТАНЕ ГОСПОДАР НАД ТЕБ МЕЧТАТА,
АКО ТИ МИСЛИШ, БЕЗ ДА ПРАВИШ МИСЛИТЕ СИ ЦЕЛ,
АКО УМЕЕШ ДА СЕ СТЕЩНЕШ И С УСПЕХА, И С БЕДАТА,
И БЪДЕШ С ДВАМАТА ИЗМАМНИЦИ ЕДНАКВО СМЕЛ;
АКО ОСТАНЕШ ТВЪРД, КОГАТО ИЗВЪРТЕНИ СЕ ПОВТАРЯТ
ПРЕД ТЕБ ИЗРЕЧЕНИ ОТ ТЕБЕ ИСКРЕНИ СЛОВА
ИЛИ, ВИДЯЛ ТРУДА НА ЦЯЛ ЖИВОТ В ПРАХА ДА СЕ СЪБАРЯ,
НАНОВО ГО ИЗДИГНЕШ С ПОХАБЕНИ СЕЧИВА.

АКО ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО ПРИПЕЧЕЛЕНО ОТ ТЕБ ИЗЦЯЛО
ДА СЛОЖИШ САМО НА ЕДНО ПОДХВЪРЛЯНЕ НА ЗАР,
И ДА ЗАГУБИШ ДО ИГЛА, И ДА ЗАПОЧНЕШ ОТНАЧАЛО
БЕЗ ВСЯКАКВО ОПЛАКВАНЕ С ПРЕДИШНИЯ СИ ЖАР;
АКО ТИ МОЖЕШ НЕРВИ, И СЪРЦЕ, И МИШЦИ НА НАСИЛИШ
НА ТВОЙТА ЦЕЛ ДА СЛУЖАТ ДЪЛГО И СЛЕД ТВОЯ КРАЙ
И ТЪЙ ДА СЕ ДЪРЖИШ, КОГАТО ВЕЧЕ НЯМАШ ДРУГИ СИЛИ
И САМО В О Л Я Т А ПОВТАРЯ:” ЩЕ ДЪРЖИШ ДО КРАЙ!”

АКО ОБЩУВАШ СЪС ТЪЛПИ И ПАК ДОСТОЕН СИ ОСТАВАШ,
АКО ДРУЖИШ С ЦАРЕ, ОСТАВАЙКИ НАРОДЕН СИН,
АКО НИ ВРАГ, НИТО ПРИЯТЕЛ НЯКОГА ТЕ УЯЗВЯВА
И ВСИЧКИ ТЕ ЗАЧИТАТ, НО СВРЪХ МЯРА – НИ ЕДИН;
АКО В МИНУТКАТА ЛЕТЯЩА БЕЗВЪЗВРАТНО ТИ УМЕЕШ
СЪС ШЕСТДЕСЕТ СЕКУНДИ ДА НАПРЕДНЕШ В ПЪТЯ СВОЙ,-
ЗЕМЯТА ТВОЯ Е – ТИ ВСЯКО НЕЩО В НЕЯ ЩЕ ВЛАДЕЕШ,
И НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ТУЙ – Ч О В Е К ЩЕ БЪДЕШ, СИНЕ МОЙ!"

РЪДИАРД КИПЛИНГ

[AiKi]

"АКО НАУКАТА ЗАПОЧНЕ ДА ОТХВЪРЛЯ ВСИЧКО, ЗА КОЕТО НЯМА ОТГОВОР, ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕ В РЕЛИГИЯ"
ст. н. с. д-р Лъчезар Филипов

[men]

Ето какво казват за истината някой известни личности:

- Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове. — Вариант: Ако истината е многостранна, то лъжата е многогласна.
Уинстън Чърчил

- Ако накарате истината да замълчи, и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си.
Емил Зола

- Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.
Марк Твен

- Единствената безспорна истина са некролозите.
Радой Ралин

- Една чиста истина прави живота спокоен, една хубава лъжа го прави приятен.
Елин Пелин

- Има по-страшно оръжие от клеветата: истината.
Ш. Талейран

- Истина — това е един или няколко компрометиращи факта.
Менкен

- Кажи истината и бягай.
Български пословици и поговорки

- Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
Фридрих Ницше

- Нищо не изглежда по-фалшиво от истинското.
Теофил Готие

- Предпочитам да открия една истина, дори и в незначителните неща, отколкото дълго да обсъждам най-големите въпроси, недостигайки до никаква истина.
Галилео Галилей

- Респектът към истината е начало на премъдростта.“ — „Уважение к истине — начало премудрости.
Херцен

- Само истината, но не цялата истина.
Бисмарк

- Сега зная, че всеки миг си има своя истина и че това, което наричаме измама, е всъщност истината на отделния миг, желанието той да бъде това, което изглежда.
Е. Доктороу

- Това е съдбата на всяка истина — да бъде обект на присмех, когато за пръв път е изказана.
Алберт Швайцер

- Торба с пари тежи повече от две торби истина.
Датски пословици и поговорки

- Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.
Артур Шопенхауер

- Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.
Джубран Халил Джубран

- Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.
Джубран Халил Джубран

- Истината не трябва да се разказва така, че да я разберат; в нея трябва да повярват.
Уилям Блейк

- На живите дължим уважението - на мъртвите истината!
Волтер

Източник: Уикипедия

[mira]

Животът невинаги е лесен.Не е възможно да живееш в дълбочина
и да не изпитваш страдание или да преминаваш през кризисни периоди,
провали или значими разрушителни промени.
Макар да е съвсем неизбежно ,съдбоносната роля на болката и кризите в
процеса на растеж и еволюция невинаги е очевидна.
Докато някои хора остават встрани и никога не изживяват трудни времена,
много други излизат от конфликт или разрив обновени и променени,
наистина много по-живи.
Те се "завръщат"към живота с обновена ангажираност към пренебрегвани
възможности,с ново усещане за онова ,което можем да наречем ''свещено"
в битието,и със силно нараснала чувствителност към другите.

(Хауърд Саспортас -Боговете на промяната)

[time]

„Там, където обичаш, много да не ходиш,
ако много ходиш, много да не стоиш,
ако много стоиш, много да не говориш,
ако много говориш, да знаеш какво казваш.”

(източник ?)

[men]

"...ако много говориш, да знаеш какво казваш.”
...................................................................
"Език мой, враг мой."

[time]

"Съвет от мъдър даден на глупак
е жито хвърлено на камънак.

И колкото да кърпиш стара дреха
ще имаш само временна утеха."

(Панчатантра)

[time]

"Усмивката
Усмивката не ни струва нищо, но тя ни дава много....
Тя обогатява този, който я получава, без да прави по-беден този, който я дарява.
Тя трае само миг, но споменът за нея остава завинаги.
Усмивката създава щастие в семейството, подкрепя доброжелателността в бизнеса и е парола за приятелство.
Тя ободрява изморения, окуражава обезкуражения и е светъл лъч за тъжния.
Усмивката е най-добрата противоотрова за тъгата и тревогата.
Тя не може да бъде купена, измолена, взета на заем или открадната, защото тя е нещо, което няма стойност, ако не е дарена от сърце.
Някои хора са твърде изморени, за да ви дарят с усмивка. Дарете ги вие с вашата, защото най-много се нуждае от нея този, който я няма!"