Разни мисли...

[Свободния Дух]

"Понякога трябва да оставиш черното да победи.
Да се откажеш от битката за нечия душа, когато човекът й не е готов за светлината. Когато не я е избрал.
Трябва да имаш силата да се признаеш за победен и безсилен.
И да се оттеглиш преди да започне да гасне твоята светлина заради чуждия мрак. Преди да те зарази..."

Мария Лалева

[Свободния Дух]

БЪЛГАРИЯ – ИСТИНСКАТА И МЕЧТАНАТА!

Иван Генов, доктор по международно право

Истинската и мечтаната България е България на Духа, на доказаните ценности, на големите личности. Това е гордата и несломима България – от векове и за векове! Именно като такава ще пребивава във вечността, в съзнанието на родолюбците и непоколебимите.

…Тя не е онази България на националните катастрофи. Пленената държава с най-ниско ниво на суверенитет, обрасла със соросоидни НПО – та, с жадни шарлатани, с обезумели кюлчета и магнитски насекоми, не е автентичната България…

Истинската и мечтаната България не е на предателите и на родоотстъпниците, на корумпираните и на равнодушните. Тя не е на всички онези, които загърбват националните интереси и се нагърбват с чуждите такива. Тя не е онази България на националните катастрофи. Пленената държава с най-ниско ниво на суверенитет, обрасла със соросоидни НПО-та, с жадни шарлатани, с обезумели кюлчета и магнитски насекоми, не е автентичната България.

…Истинската и мечтаната България неизбежно ще натика в ъгъла милитаристите от Атлантическия клуб и Атлантическия съвет – проводниците на най-мракобесната религия…

Истинската и мечтаната България неизбежно ще натика в ъгъла милитаристите от Атлантическия клуб и Атлантическия съвет – проводниците на най-мракобесната религия изповядваща, че повече европейски патрони са по-важни от мирни преговори, че разрушенията и жертвите са над съзиданието.*

Същите тези „герои“ имат шизофренични сънища – България да е „геополитически приз на Запада“. Нямат Родина онези, които игнорират географията, отричат се от историята и отдават суверенитета на концесия.

Истинската и мечтана България е с вълшебният дъх на розата, с красотата на еделвайса и мака, с трудолюбието и миролюбието на народа си. Нейни висоти са личностите от Националния пантеон – хан Аспарух и хан Тервел, цар Симеон и цар Калоян, Кирил и Методий, Паисий и Софроний, Ботев и Левски, Вапцаров и Смирненски… Това са държавниците, революционерите, будителите – градили и възвисявали страната. Съвсем не тези, които са я ограбвали и ограбват, принизявали и принизяват.

Впечатляващи са характерните ценности на истинската и мечтаната България: Свобода и Отечество; саможертва и защита на родното огнище; признателност към освободителите и ненавист към поробителите; гостоприемство и взаимопомощ; традиционното семейство и добрите нрави; образованост и духовност. Това е вечната България – бдяща над цивилизационния си код.

Истинската и замечтаната България се вижда като неотделима част от един по-добър и динамичен свят на Земята, и към Космоса. Свят от равноправни и свободни народи и държави. Свят на обединената сила на естествения и изкуствения интелект. Свят на неограничените възможности.

Именно това е моята страна, моята България, заедно с междузвездната песен „Излел е Дельо хайдутин“!

https://kritichno.bg/bulgaria/%d0%b8%d0 ... %8a%d0%bb/

[Свободния Дух]

Култивирането на Свидетеля

Един от начините да се освободиш от привързаността е да култивираш съзнанието на свидетел, да станеш неутрален наблюдател на собствения си живот. Мястото на свидетел в теб е просто осъзнаване, частта от теб, която е осъзната за всичко – просто забелязваща, наблюдаваща, без да съди, просто присъстваща, тук и сега.
Свидетелят всъщност е друго ниво на съзнание. Свидетелят съществува успоредно с твоето нормално съзнание като друг слой на съзнанието, като част от теб, която се пробужда. Хората имат тази уникална способност да бъдат в две състояния на съзнание едновременно. Да станеш свидетел на себе си е като да насочиш лъча на фенерче обратно към себе си. При всяко изживяване – сетивно, емоционално или концептуално – има самото изживяване, сетивните или емоционалните или мисловните данни, и има твоето осъзнаване за него. Това е свидетелят, осъзнаването, и можеш да развиеш това осъзнаване в градината на своето същество.
Свидетелят е твоето осъзнаване на собствените ти мисли, чувства и емоции. Свидетелстването е като да се събудиш сутрин и след това да се погледнеш в огледалото и да забележиш себе си – без да съдиш или критикуваш, просто неутрално наблюдавайки качеството да си буден. Този процес на отдръпване те извежда от потапянето в твоите преживявания и мисли и сетивни данни, и те води към самоосъзнаване.
Заедно с това самоосъзнаване идва фината радост от това просто да си тук, жив, наслаждаващ се да присъстваш в този момент. В крайна сметка, носейки се в това субективно осъзнаване, обектите на осъзнаването се разтварят и ще достигнеш до духовното Аз, Атман, което е чисто съзнание, радост, състрадание, Единното.
Свидетелят е твоето центриращо устройство. Той насочва работата, която извършваш върху себе си. След като разбереш, че в теб има място, което не е привързано, можеш да се освободиш от привързаностите. Почти всичко, което забелязваме във Вселената, е отражение на нашите привързаности.
Исус ни предупреждава: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги пояждат… Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” Желанието създава твоята вселена; това е просто начинът, по който работи.
Така че първата ти работа е да работиш върху себе си. Най-великото нещо, което можеш да направиш за друго човешко същество, е да подредиш собствения си дом и да намериш истинското си духовно сърце.

Откъс от книгата „Полиране на огледалото: Как да живеем от духовното си сърце“ на Рам Дас

[Свободния Дух]

Иван Спирдонов: Отровата LIBERTY – формулата за узаконяване властта на малцината богати


Според официалното определение свободата означава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля. Различаваме безброй видове свобода, защото различните хора я разбират по различен начин. Има и много наложени нарочно образци – политическа свобода, индивидуална свобода, икономическа свобода или сексуални свободи, свобода на словото и т.н.

Основното разграничение, обаче е на негативна и позитивна свобода. То е формулирано от няколко големи мислители. Последното и най-официално разделение е на Исая Бърлин в лекцията му “Две концепции за свободата” от 1958 год. Разбира се, чисто научните философски обяснения са трудно смилаеми. Затова тук ще ги опростя, та да са по-ясни. Разбира се, няма как да избягам от моята гледна точка и разбирания.

„Негативната свобода” се приема като освобождение от колективи, колективни зависимости, вериги и диктати. Наричат я още свобода „от“ или „liberty“, откъдето произлизат либерализъм, либерално, либертарианство и т.н. Свободата „от“ е една от основните либерални мантри. Неин своеобразен синоним е прословутата неограничена индивидуална свобода или свободата на индивида.

Това е днешната “задължителна свобода”. Тази “свобода” управлява мислите и деянията на стотици милиони и е главната мярка за сегашното разложение. Тя е основният пропаганден слоган на либерали, демократи и всички останали агитпропчици, които доведоха света и особено запада до състоянието, в което е днес.

Макар и в последните години упадъкът на запада да спомогна liberty да загуби блясъка си, то все още е главен наратив, особено в зависими и зомбирани общества като българското. Свободата „от“ е свобода от традиции, от религия, от национални и съсловни различия, а също и свобода от всякакви ограничения – правни, нравствени или обществени. Liberty направи така, че милиони да паднат пред смъртния луцифериански грях “гордыня”. Само аз, само мен, само моето, само за мен, моите пари, моя кеф, моите разбирания…това е liberty.

Всяка форма на колективна зависимост е охулена от същото това liberty. Затова днес има все по-малко семейства, тъй като семейството е вид колектив и колективна зависимост. Все по-малко вярват в Бог, понеже общата вяра пак трябва да е колективна. Все повече се множи “джендърната свобода”, понеже бинарния модел мъж-жена, видите ли, според идеолозите на liberty, ограничавал свободата да си такъв, какъвто си искаш.

Но същата свобода пречи и един народ, примерно като нашия, да се обедини зад обща идея или кауза. Когато пропагандата я е набила дълбоко в съзнанието на милиони, то всеки има свое мнение, своя визия, свое… и това пречи да се създаде каквато и да е общност.

Liberty е една от най-важните евроатлантически ценности. Налагайки я, господарите на света и строящото зад тях абсолютно зло отидоха още по-далеч – наложиха свобода „от“ държава, от раса и етнос. Как така ще ограничават свободния човек да е жител (а, недай Боже и патриот) на някаква си държава. В своя краен либерализъм те мечтаят да освободят човека от биологичното му тяло и вече напълно освободените от всичко души да водят живот само във виртуалната реалност.

Зад цялата тази отрова на liberty се крие само и единствено поредната формула за узаконяване властта на едно богато малцинство над всички останали. Liberty проповядва, че всеки може да е богат колкото си иска и понеже всеки е либерално свободен, той трябва да гледа само себе си, но не и другите. Щом някой е забогатял повече, то това е негова работа, а щом някой е останал беден също си е негов проблем.

Същото се отнася и до управлението. Ако някой е постигнал успеха да влезе в управлението, то това си е негова заслуга. Ама крадял – негова работа. Може – краде. Нали трябва да сме либерали. Ако случайно тръгнем да му търсим сметка, то ние нарушаваме личната му свобода, а това вече е голямо престъпление и според съвременните либерали може да доведе до фашизъм, комунизъм или тоталитаризъм, тоест – до унищожение на liberty- то.

Ако искаме да се отървем от тресавището, в което сме изпаднали, то ние, първо всеки, а после и всички, трябва да се върнем към другия вид свобода – позитивната свобода, известна на запад още и като freedom или свобода “за”.

Днес тази свобода е низвергната. Няма freedom-истки партии и движения, няма freedom-изъм. Позитивната свобода обуславя действията ни под наш самоконтрол, а не като фалшиво наше самоосвобождение от всичко. Докато liberty уж ни освобождава от всякакви външни ограничения, то freedom ни освобождава от вътрешните ни такива – страх, слабост, невежество.

Тя представлява свободата като възможност за действие, като предпоставка за предприемане на конструктивни начинания, като свобода
„за“ съзидание, образование, работа, създаване на нормално семейство и възпитаване на деца, като свобода „за“ лично и общностно развитие и най-вече – като свобода „за“ поемане на отговорност! Тази свобода позволява да се създават колективи, тъй като не бихме имали никакви вътрешни наши спирачки да го направим.

Разбирането на позитивната свобода ще ни даде правото и възможността да се обединим и да смачкаме liberty–то и всичките му либерали, либерализма, либертарианства…
Надявам се повече да го разберат!


Източник: https://kritichno.bg/politika/%d0%b8%d0 ... 82%d0%b0/

[Свободния Дух]

Равновесие

Животът е като ходене по опънато въже. Успехът ни ще зависи много от това дали поддържаме подходящо равновесие или не. Двете неща, които трябва да поддържаме в равновесие, са естествените и духовните. И двете са жизненоважни за нас.

Джим Гериш

Равновесие.mp4

(43.41 MиБ) Свален 13 пъти

https://youtu.be/Jk2Y282L__U

[pepi]

Ееее, Свободен Дух, това беше невероятно изпълнение. И перото има своята тежест, особено в система.

[Свободния Дух]

И перото има своята тежест, особено в система.

Всичко и всеки в тази действителност е част от Системата на Съществуването, и Е система сам по себе си!!! (справка: древните духовни учения и съвременната квантова физика)