Със своя многостранен поглед върху феномена книгата представлява изключително ценно четиво както за медицинските специалисти, така и за хората с активно отношение към развитието на собствените им духовни способности.
Ето и няколко интересни според мен цитата от книгата, които дават добра представа за характера на книгата:
Макар че мозъкът отказва достъп на повечето дроги и химикали, има твърде силна склонност към ДМТ. Няма да преувеличим, ако кажем, че мозъкът го „жадува".
Преди трийсетина години японски учени установиха, че мозъкът пренася активно и ДМТ през бариерата в своите тъкани. Не познавам друга психеделична дрога, която мозъкът да приветства толкова охотно. Не бива да забравяме този стъписващ факт, когато говорим за пренебрежението в биологичната психиатрия към жизненоважната роля на ДМТ в нашия живот. Ако той беше само незначителен и ненужен страничен продукт в нашата обмяна на веществата, защо мозъкът направо се престарава да го има?
В известен смисъл ДМТ е „храна за мозъка" и мозъкът се отнася към него както и към гликозата, своето безценно гориво. Това вещество е част от интензивна система - бързо внасяне, бърза употреба. Мозъкът скоростно пренася ДМТ през защитната си система и със същата скорост го разлага. Създава се впечатлението, че ДМТ е необходим за нормалното функциониране на мозъка. Едва когато концентрациите му станат прекалено високи за „нормалното" функциониране, започват нашите необикновени преживявания.
След като се запознахме с историята и научните открития за ДМТ, да се върнем към най-неотложния въпрос, който още не е получил задоволителен отговор: „Какво прави ДМТ в нашите тела?" Да го зададем още по-конкретно: „Защо произвеждаме ДМТ в телата си?"
Ето и моя отговор - защото е молекулата на духа, Но какво е молекула на духа? Какво би трябвало да върши и как би успяла да го постигне? Защо ДМТ е основният кандидат за тази роля?
Молекулата на духа трябва да предизвиква определени психични състояния, които смятаме за духовни. Това са чувството на неописуема радост, на пренасяне извън времето и увереността, че преживяното от нас е „по-истинско от реалното". Такова вещество би ни помагало да приемем съвместното битие на противоположности като живота и смъртта, доброто и злото, да осъзнаем, че съзнанието продължава да съществува и след смъртта, да стигнем до задълбочено разбиране за всеобщото единство на всички явления и да доловим мъдростта или любовта, проникваща във всичко.
Молекулата на духа освен това ни разкрива и духовните измерения. Тези светове обикновено са невидими за нас и нашите инструменти, недостъпни са в нормалното състояние на съзнанието. Но не по-малко вероятно от теорията, че ги има „само в главите ни", е допускането, че те всъщност са извън нас и независими от нас. Ако просто променим способността за възприемане на своя мозък, ще можем да ги забележим и да взаимодействаме с тях.
Трябва да ни е ясно и че духовната молекула не е духовна сама по себе си. Тя е инструмент, средство. Представете си я като влекач, като колесница - нещо, което може да понесе нашето съзнание. Тя ни издърпва в светове, достъпни само за нея. Най-добре е да се държим здраво и да бъдем подготвени, защото в световете на духа има рай и ад, фантазии и кошмари. Дори ако ни се струва, че молекулата на духа има ангелска роля, нищо не пречи да ни отнесе при демони.
Една от главните причини за моя изострен интерес към епифизата е нейната функция в живота на духа. Значението и скритите й възможности ми се разкриха, когато бях студент по медицина в средата на 70-те години и научих за смайващото съвпадение, свързано с епифизата и будисткия възглед за прераждането. Каквото и да кажа, няма да преувелича разтърсващата сила на това откритие за мен, което ме въодушеви, за да търся духовната роля на епифизата, а в нея - молекулата на духа.
Вече знаех, че според тибетската „Книга на мъртвите" минават 49 дни, преди душата на наскоро починал човек да се „превъплъти". С други думи, минават седем седмици от момента на смъртта на един човек до „прераждането" на жизнената сила в нейното следващо тяло. Спомням си съвсем ясно как по гърба ми плъзнаха студени тръпки, когато прочетох в учебника, че същият интервал от 49 дни бележи два повратни момента в развитието на човешкия зародиш. Седем седмици след зачатието започва да се различава епифизата. Това е и моментът, когато се появяват признаците за мъжкия или женския пол на плода. Следователно 49 дни са необходими и за прераждането на душата, и за появата на епифизата, и за половата диференциация при човека.
Приливната вълна на ДМТ бързо водеше до загуба на усета за собственото тяло и някои доброволци изпадаха в илюзията, че са умрели. Изчезването на връзката между тялото и духа върве¬ше успоредно с най-ярките зрителни реакции. Често чувахме: „Вече нямах тяло", „Тялото ми се разтвори, остана само чистото съзнание". Изглежда имаше отчетлив момент на движение на съзнанието извън тялото като „пропадане", „издигане", „отлитане", усещане за безтегловност или шеметно ускорение.
Имаше и по-конкретни зрителни образи, сред тях: „фантастична птица", „дърво на живота и знанието", „бална зала с кристални полилеи". Имаше „тунели", „стълби", „проходи" и „въртящ се златен диск". Други виждаха „устройството" на машини или тела: „вътрешността на компютърна схема", „двойната спирала на ДНК", „пулсиращата диафрагма около моето сърце".
Още по-силно впечатление правеше усещането за присъствие на човешки и „извънземни" фигури, които като че ли забелязваха доброволците и общуваха с тях. Съществата, различни от хората, понякога имаха познат вид - „паяци", „богомолки", „влечуги".
Обща за почти всички участници беше загубата на обичайната представа за времето. Те се учудваха, че е минало толкова време, защото им се сторило, че сеансът е продължил броени минути. А при върховото въздействие на ДМТ сякаш се озоваваха извън времето - имаше невероятно изобилие от преживявания в тези кратки мигове.
- Да. След тази сутрин ще бъда същински гуру. Нали и ти знаеш, че всеки се стреми да открие смисъла или целта на живота? Ето го - да се почувстваш така. А животът обикновено не ти позволява.
- Какво искаш да кажеш?
- Говоря за всичко в живота. Не ти дава много духовни сили. Не те учат да се съсредоточиш в себе си. Да осъзнаеш каква вътрешна сила имаш. Животът те натиква в ролята на жертва. Знам, че звучи изтъркано, но си е вярно. Случва ти се какво ли не, а не можеш да контролираш живота си. Но тези преживявания с ДМТ са като върха, който достигаш при медитация - научаваш каква е вътрешната ти мощ. Нали във вашата таблица за оценка се споменава и за досег с „висша сила или бог"? Е, на мен този израз не ми допада, защото предполага нещо външно, аз обаче имам досег с нещо дълбоко в себе си. Този сеанс беше съчетание - присъстваха и съществата, които се свързаха с мен, но самата аз бях средоточието.
- Усетих как ДМТ се влива и пари във вената ми. Дишах трудно. Тогава започнаха шарките. Казах си: „Нека мина през вас." В този миг всичко се разтвори и аз се озовах на съвсем друго място. Мисля, че тогава се пренесох във Вселената - танцувах със звездна система.
Попитах се: „Защо правя това със себе си?" И отговорът се появи: „Защото винаги си търсила това. Всички вие винаги сте търсили това." Имаше движение на цветове - те бяха думи. Чух какво ми казваха, когато се опитвах да надничам навън: „Влез вътре." Търсех Бог отвън и те ми казаха: „Бог е във всяка клетка на твоето тяло." И аз го почувствах, бях напълно отворена за това, просто го попих. Цветовете продължаваха да ми говорят за различни неща и аз не само чувах онова, което и виждах, а го усещах в клетките си. Това „усещане" не беше като обичайните, по-скоро знание какво се случва в клетките ми - Бог е във всичко и всички ние сме свързани, Бог изпълнява своя танц във всяка клетка на живота, както и тя в него.
Тя заговори 20 минути след инжекцията:
- Започна бързо и силно, в главата си чувствах неимоверен натиск. Той ме изтласка в пространството, където чистата жива енергия започва да придобива форма. Тя започна да се забавя и видях процеса на отделящото се съзнание. Забавянето създава формата и съзнанието. Преди това го няма. Енергията не е лишена от съзнание, но не е и осъзната. Тя е действителна, сама си е субстанция, не е разделена. Изумително е колко мудно се движи всичко тук, на Земята!
Енергията се разпростира, забавя се в периферията, придобива форма. Има безкраен поток на сътворение, после този необятен процес го поема отново в себе си. И моята частичка енергия влиза и излиза, не повече и не по-малко от всяка друга частичка. Не можеш да умреш. Не можеш да се махнеш. Не можеш нито да добавиш, нито да отнемеш. Неспирният поток е безсмъртие. Идеята „аз съм" се върти в кръговрат. Убедена съм в това.
Имаше купища парадокси. Не се чувствах изгубена, обаче нямаше и как да се ориентирам. Не знаех нито къде съм, нито коя съм, но нямаше и какво да се знае. Не бях принудена да се питам какво да правя. Няма пустота, всичко е запълнено.
Елена, за чието мистично преживяване прочетохте в шестнадесета глава, ми изпрати писмо след участието й в изследването:
„Повечето преживявания избледняват с времето. С ДМТ не е така. Образите и трудностите от сеансите само станаха по-отчетливи. Спомням си, че бях способна да се изправя пред вечния огън на сътворението и да не изгоря, да понеса тежестта на Вселената и да не бъда смазана. Това ми дава различен поглед върху всекидне-вието. Извън мен почти нищо не се е променило. Вътрешно имам утехата, че моята душа е вечна, а съзнанието - безкрайно.
Нека се замислим над предположението, че когато участни¬ците в проектите стигаха до най-далечните предели, достъпни чрез ДМТ, и смятаха, че са другаде, те наистина възприемаха равнища на реалността, различни от нашето. И тези равнища са също толкова действителни. Просто ние не сме способни да ги доловим през по-голямата част от живота си.
Може би точно определени концентрации ДМТ са задължителни за поддържане на правилната способност за приемане - така мозъкът е настроен на канала на нормалното. Ако количеството се повиши, на мозъчния екран се появяват всевъзможни неочаквани програми. Ако пък спадне, картината на света помътнява.
Трябва да подчертая, че нормалните доброволци, на които са давани лекарства против психози, споделят именно за затъпяващо, отнемащо жизнеността въздействие. Възможно е тези лекар¬ства да пречат на въздействието на ендогенния ДМТ. Предполагам, че виждаме и чуваме на нашето равнище на битието, защото ендогенният ни ДМТ е в точно необходимото количество. Той е незаменим елемент от осъзнаването на нашата действителност и от оцеляването.
Освен българския превод предоставям и английския оригинал, тъй като забелязах, че по неясни за мен причини преводача е прескачал определени изречения и дори цели пасажи. За читателите боравещи добре с английски, мисля, че оригинала ще е по-добрия избор.Да приемем ли и извода, до който стигнах накрая - по природата си ДМТ няма нито добри, нито лоши свойства, не е нито полезен, нито вреден сам по себе си? Основата и средата са решаващи за съдържанието и качеството на преживяването, към което ще ни поведе молекулата на духа. Важно е какви сме ние и какво искаме от сеансите, а не самата дрога.
/