ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Окт 23, 2017 7:48 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Вто Авг 31, 2010 3:18 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
Митологията има какво да даде на тракологията. В митическите персонажи и събития са отразени действителни отношения и връзки от най-дълбоката древност. Така например, може да се отбележи, че в митовете са строго запазени и отразени етническите корени на народите, обитавали стария свят. Там, където става дума за персонажи от негръцки (най-вече тракийски) произход, се посочва като родител река/ поток /нимфа; микенските корени са свързвани с Посейдон; семитският произход изрично е посочен и т.н.
Разбира се, в гръцката митология повечето генеалогии са свързани със Зевс по един или друг повод, за да се изведе божествения произход и право на елините над завзетите от тях територии. Но с по-детайлно вглеждане в мита могат да се открият остатъци от действителния произход на народите, обитавали стария свят.
Опит за датиране на събитията е направен от учени от класическия и късноантичния период, които се опитали да систематизират дошлите до тях разкази. Приведените дати в повечето случаи се отнасят за времето преди така наречените Тъмни векове, последвали Троянската война (1250 г. пр. н.е.) до началото на античността и времето на писаната история (6 в. пр. н.е.). То не е подкрепено с доказателства, но понякога се засича с реални исторически събития. Използвани са: Хроника на Евсевий-Йероним, основавал се на труда на хронографа Кастор (I в. до н. е.), който пък е ползвал «Хронография» от Ератостен (276 г. до н. е.-194 г. до н. е.).
За съпоставка са използвани данните на по-ранно съчинение, т.н. «Пароска хроника», съставена през 264 г. до н. е.
За съставяне на сравнителния материал по датирането е използвана статията "Хронология древнегреческих мифов", Википедия.

БОГОВЕ - ПРОИЗХОД НА СВЕТА И БОГОВЕТЕ
І поколение. ХАОС – зев, зеещ. Хаос от самосебе си родил:
Гея (Земя), Ерос (Любов), Ереб (Мрак), Нюкта (Нощ)
Според орфиците, Хаос бил бездната, в която обитавали Нощта и Мъглявината. Мъглявината се сгъстила и придобила формата на огромно яйце, от което произлезли Уран (Небе) и Гея (Земя). Първичният Ерос (като инстинкт за размножаване, произвеждане) дал сила на Уран и Гея да заченат и родят останалите богове и всичко съществуващо на земната твърд.

ІІ поколение. ГЕЯ. Гея от самосебе си родила:
- Уран, Планина и Понт (вътрешно море)

ІІІ поколение. УРАН, ПОНТ, ПАНИНА
От ГЕЯ и ПОНТ се родили: Нерей, Еврибия

ІV поколение. НЕРЕЙ, ЕВРИБИЯ
Нерей живеел е в Егейско море, между островите Самотраки и Имброс.
Нерей и океанидата Дорида родили нереидите:
Амфитрита, Аретуза, Галатея, Калипсо, Панопея, Псамата, Тетида и др.

От ГЕЯ и УРАН произлезли:
– ТИТАНИ (великани) - Океан, Хиперион, Япет, Койос, Кронос, Крий; Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида
- ЦИКЛОПИ (еднооки)- Аргес, Бронтес, Стероп
- ХЕКАТОНХЕЙРИ (сторъки) - Бриарей, Гий, Кот

V поколение. ТИТАНИ:
Океан и Тетида родили океанидите.
Хиперион и Тея родили Хелиос, Селена, Еос
Япет и океанидата Климена родили второ поколение титани:
Атлант, Менетей (ум), Прометей (предвиждащ), Епиметей (късно виждащ)
Атлант и океанидата Плейона имали седем дъщери, наречени плеяди:
1. Алкиона, любима на Посейдон и майка на прочутия с богатството си беотийски цар Хирией
2. Меропа, съпруга на Сизиф
3. Келено, любима на Посейдон, която ражда синовете му Лик и Еврипид; майка и на Девкалион от Прометей.
4. Електра родила от Зевс синовете Ясион и Дардан - основател на царската династия в Троя
5. Стеропа (или Астеропа - мълния) е майка на Еномас от Арес.
6. Тайгета е майката на Лакедемон от Зевс.
7. Майя, най-възрастната от Плеядите, е майка на Хермес от Зевс

Койос и Феба родили Лето и Астерия

Крий и Еврибия родили Астрей, Перс и Палант.

Кронос и Рея родили Деметра, Хера, Харон, Посейдон, Хестия, Зевс

Афродита била родена край Крит от морската пяна и семето на скопения Уран. Тя получава от Парис наградата за най-красива от богините - действие, довело до Троянската война. Отначало била богиня на небето, която изпраща дъжд, а също и богиня на морето. В мита за Афродита и в нейния култ се чувствува силно източно влияние, главно влияние от култа към финикийската богиня Астарта. С времето Афродита става богиня на любовта. Богът на любовта Ерос (не Първичния Ерос, а Ерос на изкушението и очовечената любов) е неин син. У римляните Афродита е Венера, а Ерос - Амур/Купидон.


Прикачени файлове:
Коментар на файл: Територии в Европа и Предна Азия, заселени в пеласги според Омир, Херодот и др. автори.
2096252266_0789ca39a0_z.jpg
2096252266_0789ca39a0_z.jpg [ 160.17 KiB | Прегледано 5462 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Вто Авг 31, 2010 3:40 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
МИТЪТ ЗА ЗЕВС И ЙО
Родословието на аргоските царски династии е най-дългото, но и най-обърканото в гръцката митология. Ясно се отделят 5 династии (и няколко самостоятелни владетелски фигури). В традициите постоянно се смесват Микена (древната столица) и Аргос (новата столица). Едва в «Каталога на корабите» се фиксира представата, че в митичната епоха царствата Микена и Аргос са отделни.
Като първи цар на Аргос се сочи Фороней, чиято дъщеря Ниоба родила от Зевс син Аргос (Апис), основател на І-та династия. Линкей, потомък на Посейдон, пристигнал от Египет, основава ІІ-та династия. Внуците на Линкей - Акрисий и Прет разделят царството. Правнучката на Линкей – Даная, ражда от Зевс син Персей, който става родоначалник на ІІІ-та династия и основател на Микена. След гибелта на Евристей на власт идва ІV-та династия, на Пелопидите, управлявала до дорийското нашествие. Хераклид Темен основава V-та династия. Орест отново обединява трите части на царството. Така династиите на Аргос се оказват по-древни от тези на Микена, с непрекъсната царска власт.
По данни от археологията, Аргос е бил малък град до падането на Микена.

Инах – 1857 г. пр. Хр., управлявал 50 години.
*Инах в Арголида – Епоним на главната река на Арголида. Речен бог, син на Океан и Тетида. Негова съпруга е нимфата Мелия. Баща на Йо (по една от версите), Фороней, Егиалей. Основател и първи цар на Аргос, възстановил и заселил Арголида след Всемирния потоп.
*Инах се сочи и като син на Триоп и Ореасида, брат на Ксант. Жена Аргия, дъщеря Йо.
(Мелия е нимфа-мелиада. Тя е единствената спомената по име мелиада. Мелия и нейния брат - речният бог Инах били родители на Фороней. Други техни деца са Йо и Егиалей. Според Аполодор тя е майка от Посейдон на Амик, а от Силен - на един от най-известните кентаври - Фол.
Мелии (Μελίαι или Μελιάδες, «ясенови») – нимфи, родени от Гея от кръвта на Уран. Считани за кърмачки на Зевс. Последен техен потомък е Талос. Мелии наричали и една от групите на вакханките. Няколко нимфи носели името Мелия:
* майката на Егиалей от Инах. Егиалей умира бездетен, но на него е назована страната му – Егиалея. Той е първият жител в Сикиония, основател на град Егиалея в равнината, баща на Европа, според някои от митовете. Съвременник на Бел, царя на Вавилон. В историческия Сикион, наред с трите дорийски фили на гилеи, памфили и диманти, съществувала и фила Егиалея, отделена след смъртта Клисфен (края на VI в. до н. е.). Херодот счита Егиалей за син на Адраст.
* майката на Исмения и Тенер, или Кеос, от Аполон
* майката на Амик и Мигдон от Посейдон. Амик (Ἄμῠκος) — син на Посейдон и витинската нимфа Мелия. Цар на бебриките, отличаващ се с огромна физическа сила. Пръв измислил да се обвиват ръцете в бой с ремъци. Убил брата на Лик (мариандина). Когато аргонавтите стъпили на неговата земя, ги предизвикал на двубой. В юмручния бой бил сразен от Полидевк. Според Птолемей Хефестион, на могилата му израсъл «розов лавър» (олеандър, ῥοδοδάφνη), чиито плодове предизвиквали страст към бокса. *Мигдон – Цар на бебриките от Витиния, убит от Херакъл. Сочен като убиец на Кизик. Когато Херакъл подгонил кравите на Хериона, спрял в дома на Бебрик и обезчестил царската дъщеря Пирена. Нещастницата избягала в планината, където я разкъсали дивите зверове; в нейна памет назовали планините Пиренеи. *Мигдон - цар на фригите, син на Акмон. Отвел Идейските дактили и ги заселил в Европа. Знаменитата му гробница е в Стектория, Фригия, по негово име фригийците са назовавани и мигдони. Баща на Кореб, съпруг на Касандра и участник в Троянската война. Съюзник на Приам и Отрей във войната им с амазонките. Дактили (буквално, «палци») — митически същества - лилипути, обитаващи Крит в планината Ида, където служели на Великата майка на боговете (Рея по гр. митология). Някои традиции ги отъждествяват с кабирите, корибанти и телхини. Десетте първи дактили се появили по времето на предродилните контракции на Рея, когато тя забивала пръсти в земята (Гея). Според Софокъл, първите дактили били петима мъже, които открили обработката на желязото, а те имали 5 сестри. Всеки от тях имал по 10 деца. Първите 100 човека, родени на Крит, се наричат идейски дактили. Деветте курети и корибанти били техни потомци. Според поемата «Форонида», дактилите Келмий, Дамнаменей и Акмон (слуги на Кибела) изнамерили желязото в Ида (Троя). По друго сказание, Келмид и Дамнаменей го открили на Ида (Кипър). Диодор разказва, че идейските дактили обитавали Ида във Фригия, а след това, водени от Мигдон се заселили в Европа. Били 100 или 10. Техен ученик на Самотраки станал Орфей. На Крит смятат, че дактилите открили употребата на огъня. Павзаний назовава имената на дактилите (те са и курети) от критската планина Ида: Херакъл, Пеоней, Епимед, Иасий и Идас. За дактилите се вярвало, че са целители и ковачи, подвластни на Хефест, обучили хората на металургия, математика и ефеско писмо. Дактилите от Фригия изобретили това писмо, което давало сила на носителите му. Те изобретили и ритъма в музиката. Жертвениците на всички дактили били в Олимпия. Ефеско писмо - магически заклинания, съставени от лишени от смисъл (за гърците – бел. моя) думи, които (според Павзаний) били нанесени на изображението на Артемида в знаменитото и ефеско светилище. Подобно на мантрите и котодама, ефеските заклинания придавали сила само ако точно и правилно се произнесат. Плутарх пише, че магите съветвали обхванатите от бесове да произнасят ефеските писания на глас. Гръцките борци носели папируси с ефески заклинания и с декламацията им си придавали сила преди двубой.
Критски дактили: Херакъл (дактил). Идейски дактили: Акесид. Жертвеник в Олимп. Идас. Назовават го и Акесид. Килен. Морг. При неговите жреци живял Питагор. Пеоней. Титий. Епимед.
Фригийски дактили: обитавали планината Ида във Фригия. Акмон. Дамнеменей (Дамнаменей). Келмий (Келмис, Скелмий) «разтопяващ». Оскърбил Рея и превърнат в желязо (в превода на Шервински - елмаз).
Йо – дъщеря на най-древния аргоски цар, речния бог Инах и Аргия (по Кастор, Вергилий, Овидий). Аргия – океанида, дъщеря на Океан и Тетия, майка на Фороней.
Това бащинство, обаче, противоречи на сведенията, че първата възлюбена смъртна на Зевс станала Ниоба, внучка на Инах. В други версии Йо е дъщеря на Иас /Яс, дъщеря на Пирен (по Хезиод), на Арестор (по Акусилай). Според Истр, тя е дъщеря на Прометей (отъждествявана с Изида; Босфор – букв. кравешки проход), според Антиклид Атински – дъщеря на Прометей и жена на Дионис, а според други – дете на Хермес (Хор).
(Повечето версии сочат египетски произход, което не е чудно, след като се смята, че е родила в Египет Епаф (Египт) от Зевс, по името на когото бил наречен Египет, а след това станала жена на египетския цар Телегон. Ясно, че докато са траели странстванията и в образа на крава, е минало доста време в Арголида, през което време там са властвали редица царе. Наименованието на Босфора може би показва пътя, по който е заселена Предна Азия с прото-индоевропейци, както и посоката – от север на юг, по времето преди Потопа – заливането на сладководното езеро, превърнало се в Черно море около 7 200 г.пр. Хр. - бел. моя)
Фороней – 1807 г. пр. Хр., управлявал 60 години.
Син на Инах и нимфата Мелия. Цар на цял Пелопонес, втори цар на Аргос. Според Нон, Фороний е от Лерна. Женен за Теледика (или Кердо; или Кина). Деца - Апис и Ниоба, може би и Лирк (?). Хората живеели без градове и закони, говорели на един език, но Хермес объркал езиците им и между тях започнали раздори. Тогава Зевс предал царската власт на Фороней, тъй като той пръв извършил свещенодействия за Хера / или построил храм на Хера/ или пръв направил оръжие за Хера. Фороней пръв обединил хората в общество, и на мястото, където се събрали, бил основан град Фороникон. Аргосци считали Фороней за изобретател на огъня и в негова чест поддържали постоянен огън в храма на Аполлона, назовавайки го «огъня на Фороней». При неговото владичество станал Огиговия потоп. Историкът Акусилай го сочи като първия човек. Фороней и Парасий водили война с телхини и кариати. Могилата му е в Аргос. Амфиарай, Адраст и Йо в поезията били назовавани Форониди.
Хтония - дъщеря на Фороней, основала храма на Деметра в Хермион.
Ниоба дъщеря на Фороней и Теледика. Първата смъртна жена, пожелана от Зевс. Понякога е сочена като жена на Инах и майка на Фороней. Деца - Аргос и (по Акусилай) Пеласг. Алкмена е нейна внучка от 16-о коляно. Алкмена (Άλκμήνη) в древногръцката митология е дъщеря на Електрион, царя на Микена и син на Персей. Отличавала се с изключителна красота. Заради случайното убийство на своя тъст, Амфитрион и Алкмена били прокудени от Микена и отишли да живеят в Тива. (Аполодор II 4, 6). Според някои митографи тя е майка на Евридика.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Вто Авг 31, 2010 4:08 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Мнооого богове, мнооого нещо!
Елинът съвсем се е объркал докато разбере
... на кой Господ да се кланя... :uaaaha:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Сря Сеп 01, 2010 4:06 am 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
По „История на Стария свят” от М. Ростовцев

Още през VIII в. пр.Хр. (при Саргон) вече съвсем близо до асирийските граници дошли траки от Кимерия, на север. След тях се явили в самите предели на Асирия ордите на номадите иранци — скитите, идващи от изток. Цялото това движение трябва да се свърже със събитията по северния бряг на Черно море. Кимерийците, които, както видяхме по-горе, основали тук силно царство, били принудени да отстъпят господстващото си положение на скитските номади, а тези последните от своя страна здраво заседнали в южноруските степи за дълги векове. Халдеите и асирийците, понеже не били в състояние да се противопоставят на натиска на кимерийците и по-късно на скитите, ги пуснали през териториите си. Кимерийците изпълнили Мала Азия, а скитите — Сирия и Палестина. В опустошителния си устрем кимерийците дошли до бреговете на Егейско море и разрушили много малоазийски гръцки градове.
...
Като наследници на хетската цивилизация се явили цяла редица самостоятелни малоазийски държави, между които сравнително по-добре, макар и непълно още, познаваме Фригия и Лидия. Изсечените в скали фасади на фригийските гробници, богато украсени със скулптура и по скулптурата, вероятно, с живопис, без съмнение разработват и развиват мотивите на Хетското изкуство, като ги съчетават с геометрически образци, донесени от тракийските народи от Европа в Мала Азия. Но силно е и вавилонското влияние, особено в любовта им да изобразяват фантастични животни и в хералдичното им съпоставяне. Важно е да се изтъкне и това, че Фригия е имала и свое писмо, чиято история още не ни е ясна: то може да е във връзка с арамейското писмо и с по-нататъшното развитие на егейското.
...
През епохата на най-силния разцвет на източното културно творчество — през III и II хилядолетие пр. Хр. — един от най-бляскавите центрове на това творчество е бил Крит и постепенно групиралите се около него по-малки държавици около Егейско море, възприели критската култура. ... през втората половина на II хилядолетие (около 1400 г.) критската морска държава се разпада и ръководната роля в културния и в политическия живот на егейското човечество преминава в развилите се по бреговете па Гърция егейски държави.
...
Епохата в края на II и в началото на I хилядолетие е най-тъмната епоха в историята на егейското човечество, епоха, през която то постепенно се погърчва. Пред нас се изправят един след друг въпроси, все мъчно разрешими. Кои са били тия народи, чиито имена се споменават у Омир, в Библията и в египетските документи? Коя е била държавата, която имала първенството между гръцките нововъзникнали държави, живеещи с егейската култура? Били ли са това вече гърци, да кажем протогърците? Как да си обясним техният стремеж към Изтока и успеха им в борбата с крайбрежните малоазийски племена, имащи своя високоразвита култура и свой държавен живот, който малко се отличавал от държавния живот егейски тип? Кои са тия филистимци и етруски? Какви са самите егейци и малоазийци?
Науката все още не е в състояние да отговори с положителност на всички тези въпроси. Ключът за разрешението им е в археологическото изучаване на Гърция и особено на малоазийското, на черноморското и на сирофиникийското крайбрежие. Засега можем да правим само предположения. Възможно е работата да е била тъй. Движението на тракийските и на илирийските индоевропейски племена нагоре или надолу по Дунав (но откъде, не знаем) е изтикало още по-надолу на юг групата индоевропейски племена, живеещи по Дунав, групата, говореща протогръцки език или езици. Възможно е тия племена още до появата на егейците на Балканския полуостров да са били основното му население, от север чак до юг, и микенската култура да е тяхно създание в сътрудничество с дошлите тук егейци. Тия първи гърци са създали може би първите елементи на държавния си живот, които се развили в най-плодородните и близки до морето части на Гърция вероятно под влиянието тъкмо на тези егейци.
...
В Мала Азия хетската държава била вече омаломощена отчасти от борбата с Египет, отчасти от нахлуването на тракийски племена и в Мала Азия. Ето защо изпъдените от предишните си местожителства егейци и гръко-егейци се възползвали от случая и се закрепили по богатото малоазийски крайбрежие, прогонвайки от него старите му поселници, нямащи вече сравнително висока своя култура, родствена на егейската. Жителите пък на малоазийското крайбрежие на свой ред търсели нови места: в Сирия, Финикия, Палестина, Египет, Сицилия и Италия, пътищата към които отдавна вече били отворени от егейската търговия. Много вероятно е поради това, филистимците да са били или част от прогоненото от Крит негово егейско население, или жители на южното малоазийски крайбрежие, търсещи нови места за заселване. Жители на Мала Азия са били вероятно и етруските, които се появили в Италия не по-рано от края на II или началото на I хилядолетие.
Новите гръцки племена в Гърция, като напреднали към бреговете, а оттам като проникнали и в Мала Азия, наследили от предшествениците си градовете им, границите на държавите им и част от техническата им опитност. Ние не знаем колко такива последователни вълни са се сменили по крайбрежните части на Гърция, но можем във всеки случай да твърдим, че не е била само една. Но ето най-после, след появата и на дорийските племена в Южна Гърция, които се заселили на големи маси в Пелопонес, развълнуваното море почва да утихва, почват да се очертават границите на по-здрави и по-трайни племенни държави, а в тях отново почва да се развива своеобразна цивилизация: по-близката до източната — в Мала Азия, с по-високо качество, и по-примитивна — в Гърция.
Такива именно градове-държави възникват все повече и повече. Между тях винаги с имало групи, свързани помежду си с един общ език. Разпределението на тия говори в Гърция, по островите и в Мала Азия, свидетелства как е вървяло повторното заселване на Гърция от гръцките племена. Рязко се отделят три групи говори, съответстващи вероятно на трите вълни завоевателни племена. Най-старата група е аркадската и еолийско-ахейската; следващата след нея е йонийската и третата, вероятно последната, е дорийската. Тия именно групи са разпределили помежду си Гърция, островите и Мала Азия. В Гърция ахейско-еолийска още от самото си начало е била Тесалия в Северна Гърция; ахейско-еолийски станали и цяла Средна Гърция, с изключение на Атика, и цялата северозападна част от Пелопонес. Аркадският диалект е принадлежал към среднопелопонеския говор и към тоя на остров Кипър. Йонийските говори преобладавали в Атика, в Евбея и на повечето Егейски острови (най-големите са: Имброс, Лемнос, Хиос, Самос и Наксос). Дорийците здраво заседнали в южната и източната част на Пелопонес, Етолия и по южните острови на Архипелага, от които най-големите и богати били Крит и Родос. Те оставили също така трайни следи в Беотия и Тесалия. Съответно на това разпределение в Гърция и по островите, същите тия три групи разпределили и Мала Азия. Северното — черноморското и егейското — крайбрежие било еолийско; средното, тясно свързано с островите — йонийско; а малка част от южното, свързана с Крит и Родос, била дорийска. Йонийците, значи, се врязвали като клин между еолийците и дорийците, а главният им център бил не в Гърция, а на островите и в Мала Азия.
Центрове на най-интензивен културен и политически живот си останали същите области, които като независими и богати държави съществували още в егейската и микенската епоха: Спарта — в Южен Пелопонес, Аргос — в североизточен, може би Олимпия — в северозападен; Коринт и Мегара на Истъм; в Средна Гърция: Делфи във Фокида, Тива в Беотия, Атина в Атика; в северна: Лариса в Тесалия. Всички по-стари и по-значителни градове в Мала Азия са по-стари от гърците: Милет, Ефес, Смирна са центрове на икономическия, държавен и религиозен живот много преди появата на гърците в Мала Азия. Същото имаме и на Крит и на Родос.
...
Гръцкото предание счита повечето от господстващите родове за потомци на герои, дошли в Гърция или откъм север, или откъм изток и тясно свързани с най-старите гръцки митове за техните богове и герои. Много от митовете си гърците получили в наследство от предшествениците си егейци и гръко(трако-)-егейци.
...
В някои места завоевателите заварили вероятно многобройно земеделско население, намиращо се в положение на крепостници и в пълна зависимост от група ръководни и господстващи родове. Те запазили тоя строй, обаче как се е създал той първоначално, това не знаем. Гърция се нуждаела от метали, без които би била съвсем безпомощна; гърците ценели красиво изработените произведения на източното занаятчийство и изкуство, тъй рязко отличаващи се от примитивните предмети на собствените им майстори. Старите пътища към изворите на тия богатства никога не са били изоставяни. Гърците ги получили в наследство от егейците. Пак от тях се научили и на мореплаване, традициите на което никога не са прекъсвали в Егейско море. Но животът им бил примитивен и онова, което биха могли да предложат за размяна, не било нещо особено привлекателно. Роби и тук-таме по някой суров материал — с това се изчерпвало цялото им богатство. Поради това експедициите им за стоките, които им трябвали, не били толкова търговски експедиции, а повечето са пиратски нападения. Те ходели в Мала Азия, в Египет, отивали по бреговете на Черно море, по бреговете на Италия, но не да купуват, а да грабят. Награбените и получените чрез търговия предмети от източното занаятчийство и изкуство били използвани и като образци за подражание в самата Гърция, т.е. подобрявали местното производство. Едно от най-характерните явления през епохата на преселването на народите в Гърция било това, че разместването на населението принудило в края на II и в началото на I хилядолетие много племена и части от тях да се изселят отначало до островите, а след това в Мала Азия. Преселниците в Мала Азия са били без съмнение извънредно подвижен, предприемчив и честолюбив елемент. Някои от тях, принадлежащи към по-старото население на Гърция, не били в състояние да защитят държавите си от пришълците, та предпочели да се изселят, за да не влизат в никакви съглашения с новите господари, а и да не им се покорят. Други принадлежали към нахлуващите вълни и гледали на Гърция само като на място, където временно са се спрели в стихийното си движение към Юга и Изтока, за богатствата на които имали много добри и верни сведения. От Гърция и едните, и другите отнесли със себе си ония навици на културен живот, които се изработили там като последица от продължителното влияние върху Гърция на егейското човечество и като последица от самостоятелната преработка на елементите на егейската култура от страна на гръцко-егейското население в Южна и в Средна Елада.
Заселилите се в Мала Азия гърци не могли да не получат в наследство малоазийските традиции. Пренесената тук от тях късноегейска култура в края на краищата се сляла с формите на местния културен живот; егейско-гръцката религия възприела много малоазийски религиозни възгледи; най-после неизбежно последвало и расово смесване на завоевателите с местната аристокрация.
По всичко личи, че гърците никога не са проявявали стремеж да рушат силните и богати храмове по бреговете на Мала Азия. Култът на Великата богиня добре им е бил познат още в родината им. Затова именно първата им грижа била да си осигурят покровителството на местната богиня, т.е. да запазят нейния храм и привилегиите на този храм. Тъй можем да си обясним защо в съседство с почти всеки един малоазийски гръцки град по-късно намираме обширен и богат храм на местното божество с гръцко име. Ако божеството е бог, гърците го наричали Зевс или Аполон, ако е богиня — Артемида. Впрочем дори някои от тия имена гърците още в родината си наследили от съседните егейци или пък от предгръцкото население на Елада.
...
Първите преселници от Гърция заварили Хетското царство вече разрушено; но на негово място израствало могъщото Фригийско царство, за богатствата и силата на което гърците били добре осведомени, както показват например популярните между гърците разкази за великия фригийски цар Мидас, който „се къпел“ в злато. Мястото на Фригия, разбита и омаломощена при нахлуването на кимерийците, постепенно било заето от Лидия.
...
Гърците за пръв път се почувствали като нация през време на първото си стихийно разпространение по островите на Егейско море и в Мала Азия, т.е. тогава, когато възникнали т.н. Омирови поеми.
...
Омировите поеми станали гръцка Библия, от която гърците черпели представите си за боговете; Омировите поеми създали и закръглили и то за вечни времена ония образи на боговете, които са тъй добре познати и нам. Върховният Зевс е ръководител на живота както на боговете, тъй и на смъртните; негова божествена съпруга е величествената Хера; повелител на морските стихии е Посейдон; страшният бог на войната е Арес; вестител на боговете Хермес; наред с тях стои омайващата с божествената си красота, вечно младата, родената от морска пяна Афродита; там е куцият ковач Хефест; там е и лъчезарният Аполон. Всички те, изрисувани в образи с неизразима поетична красота, запазили завинаги тези свои образи.
Обаче, измежду всички тези богове особено силно изпъква един от тях, който станал особено близък и мил на всички гърци и с когото гърците свързали новите си идеи за божеството въобще и за ролята му в човешкия живот. Този бог бил Аполон. Първоначално той е главно бог на светлината, но в същото време е бог и на земеделието и на скотовъдството, ето защо постепенно той получава и нови форми. Също както и Херакъл (Херкулес), борецът за хората срещу тъмните природни сили, така и той е защитник и спасител на човечеството. Със стрелите си той побеждава страшния змей Питон, олицетворението па тъмните и грозни сили в ада, и за този му подвиг признателното човечество му издига светъл храм в Делфи, където цялата околна природа тъй убедително и красноречиво говори за всепобедната сила на светлината над мрака. Заедно с Херакъл той е строител на градове и техен покровител, покровител е също и на цялата гръцка цивилизация, особено на музиката. Първата си победна песен (пеан)(дали има нещо общо с пеон?) той пее над трупа на сразения от него Питон. Чрез оракулите си той ръководи хората по пътя на истината и на справедливостта, дава им съвети и насоки в частните и в обществените им дела.
Още по-важно е, че заедно с неговия образ в религията за пръв път прониква и нравственият елемент. Сам Аполон за убийството на Питон бил подложен на унизителна епитимия — да пасе стадата на Адмет. От делфийското си светилище той протяга ръка за помощ и на други, опетнени като него с убийство; чрез искрено разкаяние и очистване смъртните се примиряват със съвестта си и с обществото; бог им опрощава греховете; няма прошка само за оня, който е убил родната си майка. Влиянието на Аполоновата религия върху Гърция било много силно. Сега вече не само Зевс има свои общогръцки светилища в Олимпия; също такива пак общогръцки светилища има и в чест на Аполон: едно в Делфи, около което се обединил един от най-старите съюзи на гръцки общини, а друго на о-в Делос, където храмът му станал център на религиозния живот на всички йонийци. В Мала Азия ролята на делфийско светилище играел прочутият по целия гръцки свят храм на Аполон в Дидима около Милет. Един от най-великите гръцки поети — Пиндар, станал възвестител на откровенията на Аполоновата религия и в поезията си прославил светлия бог.
Също такъв общогръцки характер добило и светилището в Елевзин, само че то е вече светилище на прагръцката богиня — Великата майка Деметра, чийто култ гърците въздигнали на голяма поетическа, символическа и нравствена висота. Аполон бил бог на цяла Гърция, почитали го във всяко семейство като Аполон „на прадедите“ и във всеки град. А пък Великата майка Деметра обединила около себе си само една известна група вярващи хора. В тайнствата си (мистерии) тя приемала само избраници, само чисти в религиозно и в нравствено отношение хора, но без разлика на пол и съсловие, дори и робите. Единственото условие било човек да е от гръцката нация. На посветените (мистите) Деметра обещавала пълно прераждане или по-добре — ново рождение приживе и щастлив живот зад гроба. В тържествения обред при посвещаването в мистериите й очистеният от земната греховност мист се приближавал до бога и се съединявал с него.
Един трети култ, който постепенно станал един от най-разпространените между гърците, бил Дионисовият култ, пренесен в Гърция в VII в. пр.Хр, вероятно от Тракия и бързо разпространил се в Гърция, Мала Азия и Италия. Дионис според вярванията на траките и гърците е бог страдалец — олицетворение па умиращата през зимата и отново възкръсващата през пролетта растителност. На младини той бил разкъсан на части от титаните — тъмните земни сили, но той се възродил пак тъй млад и пак тъй хубав, и то сам от себе си. Вярващите, особено жените, устройвали в негова чест нощни празненства при светлината на факли и по планински върхове. В див танц под звуците на кимвали и тимпани те разкъсвали на части определеното за жертва животно, а чрез кръвта и с вино се приобщавали към своя бог и към вечния му живот. Една група религиозни реформатори, които признавали за свой родоначалник тракийския певец Орфей и поради това наричани орфици, очистила и одухотворила този примитивно груб екстатичен култ. Орфиците в свещените си писания учели, че човешката душа, затворена в тялото като за наказание за греховете, може да се очисти. Затова трябва да се води един строго нравствен, дори аскетичен живот, да се приобщи човек към великото тайнство на страдащия бог Дионис и да се посвети в неговите мистерии. На посветените след смъртта им се обещавал щастлив живот. Това учение, което, както виждаме, било тъй близко до елевзинските мистерии, постепенно се сляло с тях. Към Деметра и към нейната дъщеря Кора бил присъединен и Дионис-Бакх и тази именно троица става вече център на елевзинските мистични обреди. Много мисионери разнесли извън пределите на Гърция Дионисовия орфически култ. Пак те основали навсякъде общини от негови поклонници. По-прочутите от общините просъществували доста дълго време особено в гръцките градове на Южна Италия. Последователи на този култ били и мнозина религиозно настроени мислители, между които на първо място е Питагор — един от основателите на научната математика и астрономия, глава на орфическата община, която по едно време управлявала богатия град Крогон в южна Италия.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 12:35 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
Докато всички култури по света имат собствени митове, терминът “митология” (“митос” – “ритуален акт на речта”, „логос” – “убедителна история”) показва, че при гърците митът не е само един. Тоест, те не само са приели митовете на народите, чиито земи са заели. Те сякаш са колекционирали „убедителни истории”. Което е чудесно, защото по този начин до нас са достигнали митовете на много вече „загубени” култури и народи. Противоречията в историите са следствия на компилациите и синкретизма и правят невъзможно проследяването на времето, в което е възникнал даден мит, но може да бъде различена приблизителна хронология. По същия начин синкретизмът прави трудно тяхното идентифициране по „месторождение”, но зоните на влияние показват поне приблизително „етническия” произход на мита.
И така, първичните богове (на стихиите), богове от първо поколение, отразяват и най-старите култове – към земята, небето, водата (сладката, лечебната вода), огъня (мълнията). Тях бихме могли да идентифицираме като богове на първобитните хора. Следват боговете, чиито имена са и тяхна функция – Деметра (гр. da/ga, "земя": Demeter - буквално "земя-майка"); Хестия (Ἑστία – буквално „огнище”), Зевс (Ζεύς, Διός – буквално „бог”). Тях бихме могли да наречем богове на неолитния човек – с прости и ясни функции, удовлетворяващи прости и ясни желания – за плодородие, топлина, закрила; богове на прости и първични страсти. Те по-късно (с появата хората и героите) се усложняват като функция и като образи. Но между първичните и Олимпийските богове са титаните (буквално – великани), боговете от второ поколение. Тях може би трябва да отнесем към периода на великия преход от първобитно-общинно към земеделско общество, още повече, че в митологията се свързват с откривателството, борбата с хтоничните сили, въвеждането на ред в хаоса. Извеждането на произхода на героите, царете и хората от определен бог съответно би могло да ни посочи времето, в което е възникнало сказанието за тях. Колкото по-пряка е връзката с първичните богове (и титаните), толкова по-стар е митът.
Интересното в случая е, че навсякъде в тази митология траките са пряко свързвани както със стихийните (първобитни) богове, така и с боговете от второ поколение – титаните. Което означава, че техните митове датират от най-дълбока древност.
Знае се, че траките са хранили особена почит към водоизточниците – извори и реки. В така наречените „старогръцки” легенди и митове фиксирането на някого по род към речен бог или нимфа със сигурност сочи тракийски произход и съответно – тракийски мит („Нимфите, музите и богините имат различни характеристики в гръцката литература. Те са особено удобни, когато трябва да се покрие тракийският произход на някоя знаменитост.” – Г. Сотиров).
Ненапразно започнах с мита за Зевс и Йо. Следвайки логиката на казаното по-горе, Йо е дъщеря на бог-река, следователно, времето на мита ни отвежда още към късния палеолит и началото на неолита на Балканите. Датиран, това е периодът преди около 10 000 г. до 7 000 г. Името на Босфора (Βόσπορος - буквално „кравешки проход”) също ни насочва към тази епоха.
Но какви са изводите, които можем да направим въз основа на този мит?
Първо: действието се е развило между 7 000 г. до н.е., когато все още е съществувала сухопътната връзка на Мала Азия с Европа и 5 200 г. до н.е., когато водите на Средиземно море нахлули в сладководното езеро, съществувало на мястото на днешното Черно море, т.е. - Потопът. По това време земите на Балканите били заети от народ, поставил основата на т.н. култура Варна и, разбира се, не е съществувал и лъх от елини на Балканите. Значи събитията са се случили не с тях, а с народите, обитавали ги много преди тях.
Второ: в мита е отразено „поемането” на земите в Предна Мала Азия от народ на скотовъдци, движил се в посока север – юг, от Балканите към Египет. При това придвижване е станало смесване на скотовъдците (протоевропейци) с първите земеделци (семито-хамити) в Египет и формирането на една нова раса (През неолита била направена голяма крачка в развитието на цивилизацията. „Животът на човека и мирогледът му претърпели коренна промяна през тази епоха. Възможно е тая промяна да е свързана с появата на нова раса в Европа, Предна Азия и Северна Африка — раса, която се е пригодила към новите климатични условия...” – М. Ростовцев). Потомците на това смесено вече население се завръщат на Балканите, принудени от следваща климатична промяна - засушаването на Близкия изток, което също е отразено в мита (Данай), но вече не по суша, а с кораби, тъй като Потопът вече се е състоял и Босфорът от проход се е превърнал в проток.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 2:43 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
Нека още веднъж в сбит вид прегледаме персонажите от мита за Йо. Подробностите понякога са не само досадни, но и объркващи. И така, според мита:
Инах – речен бог, син на Океан и Тетида, възстановил и заселил Арголида след Всемирния потоп.
Мелия - нимфа-мелиада, витинска нимфа. Мелии («ясенови» -ясенът е свещено дърво, особено почитано и до днес Тракия) са нимфите, родени от Гея във Витиния от кръвта на Уран. Мелии наричали и една от групите на вакханките (традиционни спътнички на Дионис-Сабазий). Родила от Инах синовете Фороней - цар на Аргос и Егиалей, съвременник на Бел, царя на Вавилон. Майка на Амик и Мигдон от Посейдон.
Амик — цар на бебриките от Витиния. Бебрики (бебреши) едно от известните ни от по-късни източници тракийски племена.
Мигдон - цар на фригите, по негово име фригийците били назовавани и мигдони. Отвел Идейските дактили и ги заселил в Европа. Някои традиции ги отъждествяват дактилите с кабирите (древни тракийски богове в Самотраки, слуги на богинята-майка). За дактилите се вярвало, че са целители и ковачи, обучили хората на металургия, математика и ефеско писмо. Дактилите от Фригия изобретили това писмо, което давало сила на носителите му. Те изобретили и ритъма в музиката. На Крит смятали, че дактилите са открили употребата на огъня. Десетте първи дактили се появили по времето на предродилните контракции на Рея, когато тя забивала пръсти в земята (Гея). Според Софокъл, първите дактили открили обработката на желязото.
Фороней – Според Нон, Фороний е от Лерна (историческа местност, известна със своите извори и езерото близо до източното крайбрежие на Пелопонес, южно от Аргос). Хората живеели щастливо, в неведение, без градове и закони, говорели на един език, но Хермес объркал езиците им и между тях започнали раздори. Тогава Зевс предал царската власт на Фороней, тъй като той пръв извършил свещенодействия за Хера. Фороней пръв обединил хората в общество и на мястото, където се събрали, бил основан град Фороникон. Аргосци считали Фороней за изобретател на огъня. При неговото владичество станал Огиговия потоп.
Ниоба - дъщеря на Фороней. Деца - Аргос (Многоокия, символ на звездното небе, победил чудовището Ехидна, т.е. преборил хаоса) и Пеласг.
Пеласг - първият човек, роден на земята, син на Палайхтон (буквално - „древната земя“). Пеласг и неговите спътници били първите обитатели на тази земя. Пеласг измислил строителството на домове, наметките от овча кожа и „отучил хората да употребяват за храна зелените листа на дърветата, тревите и корените, които не са ядливи и са дори понякога отровни; като ги заменил с плодовете на дъба – желъдите” (от тук широко разпространеното почитане на дъба/желъда в Тракия). Затова страната била наречена Пеласгия, а наименованието Аркадия дошло с царуването на Аркас. Гърците заимствали от пеласгите имента на боговете и почитането на Кабирите (Херодот). Данаидите казват, че на неговата земя се говори и разбира karbana audan „варварската (разбирай – древната) реч”. Карба (местообиталището на Karbanoi) е негръцка дума. Местните жители имали „тъмен произход” (melanthes … genos). Пеласг сравнява Данаидите с жените от Либия и Египет и се учудва, как биха могли да са родом от Аргос (Есхил).

Дори да не разглеждаме останалите връзки, само тези митични персонажи са достатъчни да направим изводи за първоначалното население на Балканите и Предна Мала Азия, неговите постижения и развитието му в последствие. Произходът е възможно най-древен (стихията вода; титаните Океан и Тетида раждат океанидите и нимфите); приносът към откриването на различни полезни на хората неща – огромен (кабири - отново с произход директно от титан - Рея и стихия - Гея): употребата на огъня, строителството на домове, целителството, металургията, математиката, музиката като свещенодействие, писмото. Район на обитаване – със сигурност цялото крайбрежие на Егейско море и континентална Гърция, т.е. Балканския полуостров. В мита е указано и родството на народите от района, известни по-късно с различни имена. Единственото, с което пеласгите не се свързват директно е земеделието, тъй като то (отново според мита) идва в земите ни заедно със завърналите се родственици, потомци на Йо, които вече били придобили различен расов тип - Данаидите.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 3:03 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
Но може би искате да запитате какво отношение има всичко това към тракологията и историческите факти, каквито ги познаваме днес? Все още никой не може да каже от къде на Балканите са се появили траките. Защо тогава да не допуснем, че те винаги са населявали тези територии?
Нека припомним едни от най-значимите археологически находки от земите на днешна България, чиято територия е изцяло покрита в древността от население с тракийски произход. Да започнем с откритията за най-далечните времена:
1. Палеонтолгия - науката за изкопаемите вкаменелости от някогашни животни и растения, занимава се с изучаването и изследването на растителния и животинския свят през минали геологични епохи.
В продължение на десет години екип, организиран от Националния природонаучен музей при БАН извършва проучвания на фауната и природната обстановка в България от времето на късния миоцен (10.7 - 5.3 млн. г.). В резултат на това бе открита важна за палеонтологията и палеоантропологията находка - зъб от изкопаем човекоподобен примат (хоминоид). Намерен е при проучвания на колекция от фосили, събрана от П. Попдимитров и А. Димитрова, с цел създаване на палеонтологически музей в Чирпан. Находката произлиза от континенталните неогенски наслаги в басейна на р. Марица. Зъбът е определен от д-р Николай Спасов (НПМ-БАН) и д-р Дени Жераадс (Лаборатория по еволюция на човека, Париж), работещи по съвместен проект.
Съпътстващата изкопаема фауна - антилопи, хоботни, хипариони, носорози и др., дава основание да се приеме среднотуролийска възраст за тази находка, най-вероятно - около 7 млн. г.
Това представлява най-късната останка от човекоподобна маймуна, намирана в континентална Европа. Откритието дава нови аргументи в полза на развиваната напоследък хипотеза, според която преките предшественици на хоминидите (първи представители на човешкото семейство) не са с африкански произход, а са се зародили в югоизточна Европа.


Прикачени файлове:
Коментар на файл: Средиземно море преди около 10 млн. г. Сивата зона са остатъци от океана Тетис.
meddry15.gif
meddry15.gif [ 10.78 KiB | Прегледано 5081 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 3:07 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
2. Палеолит (2 млн. – 12 000 г.)
От 1996 г. в пещерата "Козарника", близо до Белоградчик, се извършват археологически разкопки, организирани от Археологическия институт на Българската академия на науките в София и Института за геология и праистория на квартернера в Бордо и ръководени от Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели. Те разкриват къснопалеолитна култура от 37-34 хилядолетие пр.н.е., която значително се различава от съвременните и находки в Темната дупка и Бачо Киро, и показва сходства с култури, разпространени в Западна Европа няколко хилядолетия по-късно.
Проучването е дало нови доказателства, че първите хора в Европа са се появили на наша територия преди около 1,4-1,6 млн. г. „Намерили сме останки от първите предчовеци - хомо еректус, след това от неандерталци през средния палеолит и от хомо сапиенс от късния палеолит”, обясни Сираков.


Прикачени файлове:
Коментар на файл: Датиране на находки от кроманьонци в Югоизточна Европа и Предна Мала Азия.
Cro-Magnon_colonisation_1.JPG
Cro-Magnon_colonisation_1.JPG [ 392.79 KiB | Прегледано 5891 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 3:56 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
3. Мезолит (18 000 – 12 000 г.)
Проучванията на мезолита в днешните Български земи са в самото си начало. Мезолитни находки са открити на повърхността на подвижните пясъци в местността Побитите камъни, в района на селата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново, при град Девня и в квартал Повеляново, Варненско. За тези находки липсват стратиграфски данни и затова не може да се определи относителната им хронология, а се датират от праисториците само типологически. Откритите досега в Българските земи мезолитни находки произхождат от временни лагери, не от поселения. Все още не са открити такъв вид мезолитни обиталища. В местността Побитите камъни са открити голям брой нуклеуси (ядра), стъргалки, каменни ножове и други остриета от мезолитния период, които се датират най-общо между VІІІ и VІ хилядолетие пр. Хр. Откриването на мезолит в България е изключително важен факт, защото чрез тези находки се запълва един хиатус, една хронологическа празнина, която преди това откъсваше палеолита от последвалите неолитни култури в нашите земи.


Прикачени файлове:
Коментар на файл: Находки от мезолита и неолита в Европа.
mezolit-1.JPG
mezolit-1.JPG [ 168.68 KiB | Прегледано 5100 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Митология, тракология и исторически данни
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 02, 2010 4:12 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
4. Неолит (12 000 – 5000 г.)
Археологически проучвания край село Джулюница, Великотърновско:
Скелет на индивид на около 16-години, положен в характерната ембрионална поза, е намерен в село Джулюница до Велико Търново от археолога Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище.
”До сега нямахме конкретна представа за това как е изглеждало това население. Просто не бяхме намирали човешки кости. Можем да съдим за етноса по костите, при съответното изследване можем да установим дори с какво са се хранили. Това са най-ранните хора, които са донесли земеделието и скотовъдството на Балканите. Разбира се, на наша територия имаме и много други селища. Аз открих такова селище през 1974 г. Дотогава нямахме хабер от понятие затова как са неолитизарани българските земи”, обясни Хенриета Тодорова, член-кореспондент на БАН, археолог, праисторик.
Според Еленски, това е едно от малкото раннокаменни селища в България, в които изключително добре е представена бяло рисуваната керамика на Балканския полуостров. Досега в неолитни селища са откривани по 3-4 предмета от най-фината, рисуваната керамика. "Тук по категоричен начин процентът на фината керамика е най-висок. На този етап керамиката не е импортна или привнесена от други части на Балканския полуостров, а е самостоятелна като явление и развитие”, подчерта великотърновският археолог.
Учени от Института по праистория и протоистория в Кьолн потвърдиха, че археологът Недко Еленски е откривателят на най-старото погребение на Балканите. Най-старият пласт, до който е стигнал търновският археолог е от 5990 г. пр. Хр. Когато той попаднал на погребението, успял да извлече край него органични материали - останки от овъглено дърво. Пратил в Кьолнския институт три проби от най-стария пласт и две от втория по възраст. Резултатите потвърждават, че става дума за периода от време 6150 - 5990 г. пр. н. е.
Археологически проучвания край село Оходен, Врачанско:
Праисторическото селище до село Оходен на брега на р. Скът. е запазено в автентичния си вид. Засега там са открити четири погребения и пет жилища. Самите гробове са открити между сградите, което означава, че праисторическите хора са погребвали мъртвите си в рамките на самото селище. На други подобни обекти има и гробове под самите къщи, но тук такива все още не са открити. Тук са осъществени редица ценни открития - четири отлично запазени скелета, два женски, детски и един мъжки; както и първото полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява добра термоизолация.
Първата находка е от погребението е на жена на около 25-годишна възраст, погребана пред прага на жилище. Около скелета се виждали парчета от керамика и въглени, останали след изпълнението на древните погребални ритуали. Скелетът бил положен в края на дълъг коридор в сграда, подобна на мавзолей, за която свидетелстват следите от овъглени дървени колони. Предполага се, че погребението е ритуално. Некрополи от преди 8 000 години до сега не са открити.
Антропологичният анализ на проф. Йорданов е потвърдил, че добре запазеният скелет е на жена, на възраст около 25 - 30 години, с европеидни черти, средиземноморски тип. Част от костта на ръката - от рамото до лакътя, липсва. Според учените, това вероятно е влизало в ритуала на тогавашните погребения. Дамата от Оходен преобръща представите за появата на земеделската цивилизация. ”Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти, използвани именно за обработка на земята. Едни от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране овъглени семена от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал, които говорят за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски.
Мъжът, погребан преди повече от 8000 години, може да се окаже най-старият европеец. Височината на праисторическия мъж е към 165 см. Черепът е на проевропеид с по-груб релеф, на около 30-35 години, разкри Бранимира Димитрова от Института по антропология и експериментална морфология при БАН. Тялото е било положено в специално издълбана яма. Позата на тялото е полухокер. Краката са сгънати наляво и кръстосани, защото са били вързани. Главата нарочно е била извърната на изток, посока, свързвана със слънцето и мъжкото начало. До главата му са поставени погребални дарове – керамичен съд със сферична форма, съвсем запазен, а до рамото му – кремъчен нож. Виждат се следи от овъглени кости и счупени глинени съдове, което показва, че е извършена погребална церемония.
Проучванията досега показват, че става дума за сакрален сектор в чертите на праисторическо селище, изграден хиляда години преди да се оформят некрополите. В него са живели представители на първата селска цивилизация, която имала много важна роля в тогавашното общество. Първоначалните резултати показаха, че са открити следи от неизвестна до момента археологическа култура, които предизвикват сериозен научен интерес. Данните показват, че заселването на първите земеделци е станало в края на VII и началото на VI в.. пр. Хр. На път сме да докажем, че най-ранната земеделска цивилизация в Югоизточна Европа е възникнала няколко столетия по-рано от считаното до момента, при смесването на мигриращо от Мала Азия население и местни племена, които са достигнали до достатъчно висока степен на еволюция, за да се откъснат от стария начин на преживяване и да приемат качествено нов скок в развитието си (усвояване на производяща икономика). Структурите принадлежат към периода на монохромния неолит и изместват датировката на появата на първата земеделска култура в Европа с няколко века назад във времето. "За да се осъзнае значението на намерените древни скелети, трябва да посочим, че досега от тази епоха у нас бяха открити само 2 човешки зъба. Освен това те са напълно запазени и дават подробни сведения за бита и погребалната церемония на хората от това време, които досега въобще не бяха известни. Откривтието е важен научен принос в изследването на праисторията. Първите земеделци по нашите земи са били истински виртуози при обработката на кремъчните изделия и керамиката, от които открихме над 2 300 артефакти", твърди Ганецовски. Кремъкът е доставян от разстояние 300 километра, което означава, че мястото е било важен търговски център. По това време кремъкът е имал същото значение за икономиката, каквото днес има стоманата. Георги Ганецовски подчерта, че праисторическите хора не са живели в затворени общности. Тогавашните земеделци са открили и керамиката - печената глина.
Антропологичните данни от намерените човешки останки показват, че в селището е имало хора от различни групи. Мъжкият скелет е с протоевропеидни черти, а женският, открит преди няколко години, е с медитерански.
Откриването на праисторическото селище край Оходен потвърждава хипотезата за пътя, който е изминало земеделието при навлизането си в Европа. За първи път ранните земеделци са се заселили в земите на днешна Гърция и постепенно са се придвижвали на север по долините на реките Струма и Вардар. Навлезли са в днешна Сърбия и по река Морава са достигнали до Дунав. Откриването на толкова ранно земеделско селище у нас говори, че неолитните хора след достигането си до Дунав са се насочили на изток и така са заселили Северна България.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"