ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Чет Окт 19, 2017 1:02 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Чет Авг 29, 2013 4:54 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Четвъртата експедиция на НИМ в района на Кози грамади, част от Същинска Средна гора откри древнотракийско култово съоръжение, разположено на 1365 м над морското равнище.

"Налице са разкошна природа, хладна и сенчеста гора, невероятно красива гледка към земите на владетеля и същевременно светилища, където той да се качва и да изпълнява религиозните си задължения като върховен религиозен жрец", обяснява ръководителят на екипа доц. д-р Иван Христов.

"Проучихме цялостно древен тракийски храм, който започва да функционира още в ранножелязната епоха, около VIII в. пр.Хр., и продължава през цялата класическа и елинистическа епоха - разказа пред "Труд" доц. Христов. - Използван е поне до края на IV в. пр.Хр. Архитектурата му е уникална, поне що се отнася до четирите вътрешно разположени бази за колони. Те обаче могат да се интерпретират и като каменни олтари. Имат кръгла форма и са разположени симетрично вътре в храма, който е интегриран около висока скала. През IV в. пр.Хр. той е преустроен чрез използване на огромни дялани, перфектно обработени каменни блокове - маниер за градеж, който е познат от големите куполни гробници в близкото село Старосел и от владетелската резиденция, която проучихме на Кози грамади. Но това по всяка вероятност се е случвало с намесата на гръцки майстори.[/b]"

"Според археолога храмът съществува и през римската епоха. Доказателство за това са десетките оброчни плочки, най-добрите екземпляри от които са с изображение на боговете Зевс и Хера. Почитането на Гръмовержеца тук не е случайно. "В древногръцката митология Зевс битува по високите върхове, но има доказателства, че е почитан и от местните траки. За съжаление, виждаме иконографията на Зевс, но не знаем как са го наричали те. Няма писменост, която да ни каже, но пък имаме писмени сведения изобщо за древните траки, според които те са обичали Зевс.Като символика божеството се почита от индоевропейските народи, но просто има различни наименования. Това е Богът гръмовержец, богът на небесните стихии, който командва всичко от небето. Затова е много популярен именно по високи планински върхове", допълва археологът.

"http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2209726

Доц. Христов, смешно е това което говорите:
[b]"Но това по всяка вероятност се е случвало с намесата на гръцки майстори."[/b]

Смешно е защото от една страна тракийския цар-жрец има знанието да общува с Върховния бог, създадено е голямото Одриско царство, тракийските царе секат свои монети, елински войник не е стъпвал в Тракия, строят се изуминелни храмове които вие наричате гробници по точно определен начин /схема/...НО за да правят градежи с камъни от 0.5 до 1 тон траките според вас не могат и вие твърдите че това по всяка вероятност е ставало с намесата на гръцки майстори. Щом е "вероятно" защо изобщо споменавате гръцките гастарбайтери?

[b]"За съжаление, виждаме иконографията на Зевс, но не знаем как са го наричали те.Няма писменост, която да ни каже, но пък имаме писмени сведения изобщо за древните траки, според които те са обичали Зевс.]Като символика божеството се почита от индоевропейските народи, но просто има различни наименования."

Доц.Христов след като не знаете как траките са наричали своя Върховен бог, защо ни внушавате, че откритото светилище на Кози грамади е на Зевс ? По точно е да кажете, че откритото светилище на Кози грамади е на Върховния бог на траките и на Великата богиня майка. Траките са обичали своя Върховен бог и са го почитали чрез огъня. С вашите изказвания вие ни внушавате, че траките и тракийския цар-жрец са почитали и обичали елинския бог Зевс и че траките не са добри строители и са си викали зидарите от Гърция!!!???
Доц.Христов, вие сте български учен и получавате заплата и пари за разкопки от Българския народ и след като няма на Кози грамади конкретни надписи с имена на богове, бъдете така почтен да не използвате имената Зевс и Хера и след като не сте били свидетел при строежа на храма, не твърдете с някаква вероятност, че е строен с помоща гръцки майстори.

И тъй като твърдите че "божеството се почита от индоевропейските народи, но просто има различни наименования" то ето ви списък да си изберете наименование:

Аболеон: бог на стрелците, безметен (безметний) - този, който уцелва точно жертвата си без да се прицелва.
Аздул (Асдул, Ездул): бог-ездач, вероятно е едно от названията на тракийския бог-конник= вж. „Тракийски конник“.
Аксиерос (Axieros) = една от Кабирите, отъждествявана с Деметра. Името може и да е от мъжки род, поради което Аксиерос може да е един от Кабирите.
Аксиокерса (Axiocersa) = една от Кабирите, отъждествявана с Персефона.
Аксиокерсос (Axiocersus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хадес.
Атиз (Атис, Ате, Ати): трако-фригийски бог-Баща, негова любима бил богинята Кибела.
Бендида (Bendis): богиня на дивото, на лова и на младежкото посвещение.
Бакхус (Вакх, Bacchus), (Загрей, Сабазий): бог на виното, опиянението, мимическото представление, лудостта, превъплъщението.
Балис: бог на светлината.
Борей (Boreas): бог на северния вятър в тракийската и древногръцката митология, в етимологична връзка с думите "буря" и "боря".
Витус (Виту): бог на живителната сила на природата.
Гебелейзис: бог на бурята, почитан от даките, отъждествяван от Херодот със Залмоксис.
Дарзалас (Darzalas): почитан в Одесос бог на подземния свят и плодородието, сходен с Кабир.
Еагър: тракийски речен бог. Според легендите е баща на Орфей и/или Лин. Според други легенди е баща и на сатира Марсий.
Ейрена (Ейрене): богиня на мира, почитана както от древните траки, така и в Гърция и Рим.
Загрей - хтоничен космически бог, почитан от орфиците, "Първият Дионис". При траките той бил бог на слънцето син на Бендида.
Залмоксис (Zamolxis): бог или легендарен герой, почитан от гетите.
Збелсурд (Сбелсурд): бог-гръмовержец, изобразяван държащ мълния във вдигнатата си дясна ръка, а вдясно от него има орел с разперени криле.
Зеланос: бог на виното, негово алтернативно име е Винияс. Зеланос означава буквално желан.
Земела: богиня на земята, растенията и плодородието, вероятно идентична със Семела.
Зеринтиос: бог на изкуствата
Зеринтия: прозвище на богиня, почитана в пещерата Зеринтия на остров Самотраки, почитана с жертвоприношения на кучета и отъждествявана от гръцките автори с Афродита или Хеката.
Зоура: богиня на зората.
Зумудрос: бог-лечител. Името му означава убиващия змиите.
Кабири (Cabiri): финикийски божества, почитани и от траки и елини в мистериални култове.
Кандаон: бог на войната, почитан от тракийското племе крестони, отъждествяван с гръцкия бог Арес.
Касмилус (Casmilus) = един от Кабирите, отъждествяван с Хермес.
Кибела: трако-фригийска богиня, считана за Майката-земя, майка на боговете и всичко живо на земята.
Котито (Cotyto): богиня-майка, почитана в мистериален култ.
Орфей: елински герой, който според елинската митология е с тракийски произход. Засега няма данни траките да са познавали неговото гръцко име и иконография.
Плейстор: бог на войната и блясъка (светлината) най-често изобразяван като пелтаст, името му означава блестящия.
Перкон (Perkos): бог на гръмотевицата.
Пурмерул: бог на огъня, слънцето, жарта и/или на житните растения, почитан от тракийското племе пурогери, живеещи по бреговете на Марица.
Резос: легендарен тракийски цар, превърнал се в антроподемон след смъртта си.
Сабазий (Sabazios): трако-фригийски бог-изцелител, бог на плодородието и земеделието, отъждествяван с Бакхус и Дионис = вж. „Бакхус“
Семела: майка на гръцкия Дионис, обожествена след смъртта ѝ под името Тиона.
Стримон: речен бог в тракийската и древногръцката митология и тракийски цар в Тракия.
Сурегетес: бог, почитан като Tπήκοος – “вслушващ се, чуващ молбите” и Tπιφανής – “явяващ се” насън или наяве.
Тракийски конник (Херос): герой и/или бог на лова, познат от оброчни плочки и надписи от римската епоха, почитан в цяла Тракия с различни местни имена.
Ямбадула (Хестия): трако-фригийска богиня, женската дублетна форма на Залмоксис, спомената в надпис от Рим.
Ятрус: бог от тракийската митология, който държал речните и водни стихии в подчинение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0% ... 0%B2%D0%B5


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов и Кози грамади
Ново мнениеПубликувано на: Пон Сеп 02, 2013 4:24 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Ето още "безценни бисери" от екипа на доц.д-р Иван Христов споделени на журналистите за Одриската владетлска резиденция на връх Кози грамади:

"В момента археолозите проучват складовите помещения, където спокойно можели да се съхраняват 5 тона жито и 7-8 кубика вода. Освен това учените успели да разкрият и портата на крепостта. Тя прилича на тази в тракийския град Кабиле край Ямбол и също е изработена по гръцки модел.
За изграждането на крепостта в Тракия пристигнали майстори от известно гръцко ателие. По това време
одриските царе много се впечатлявали от гръцката култура и упорито я копирали. Сградата прилича на подобни обекти в Мала Азия и много напомня по архитектура на древния град Епидавър. След като преди година д-р Иван Христов се пошегува, че Кози грамади прилича на града на инките Мачу Пикчу, тази година археологът е убеден, че наистина могат да се намерят прилики между двата обекта."http://novinar.bg/news/otkriha-prazen-trezor-v-balgarskiia-machu-pikchu_MzY0NDs0.html

:facepalm: :facepalm: :facepalm:

Доц.д-р Иван Христов за коя порта в Кабиле сте разказали на журналистите, за източната, за западната? Вие ли правихте пазарлъка с гръцките майстори зидари да дойдат да градят крепостите на одрисите?
Ми то тези гръцки зидари според вас са обикаляли Тракия и Мизия на гурбет и строели ли строели крепости и храмове на "простите" траки, копиращи гръцката крадена култура. :facepalm:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Сря Сеп 04, 2013 9:26 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1021
Много весело... :D Значи гръцки майстори са ни правили крепостите. Излиза, че траките били с две леви ръце. Брех. А за тази на Кози грамади майсторите забележи идвали от "специално гръцко ателиие". Цт, цт... Умът ми не побира как само с лека ръка нашите учени толкова лесно ни налагат крадената гръцка история и култура.
В тази връзка виж автора на статията как се е подхлъзнал и изкарал отново напред гръцкото:
"В западния участък зад крепостна стена археолозите откриват и вътрешни постройки, покрити с керемиди. Любопитно е, че те са правени по древногръцки маниер и имат специално лаково покритие, което имитира злато. Единственото място, където досега са откривани, е край село Васил Левски, Карловско. Известно е, че в древногръцкия свят с подобна керамика са облицовани покривите на храмове от Северна Елада, тоест пак има културно заимстване."

Откъде авторът на статията не е сигурен, че гърците от Северна Елада не са взаимствали идеята за лаковото покритие от одрисите?
Все пак нека видим и двете оброчни плочки от Кози грамади.
Прикачени файлове:
.jpg
.jpg [ 90.22 KiB | Прегледано 151 пъти ]

Прикачени файлове:
 2.jpg
2.jpg [ 111.03 KiB | Прегледано 144 пъти ]

За мен това не са Зевс и Хера. Имам фотоси със същия сюжет от други тракийски храмове. Ще ги потърся и покажа...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 05, 2013 10:12 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1021
Като за начало ще покажа Бал и Кибела от музея в Стара Загора. Снимането е забранено в музея и след като влязохме да го разгледаме един от служителите автоматично се залепи за нас, като зорко следеше да се спазва наредбата. Аз го попитах защо е забранено да се снима а той отвърна, че имало заповед и тя моля ви се била взета не от къде да е, а от сесия на общинсикя съвет в Стара Загора. При което аз умрях от смях... :D защото в по-голям филм не ме бяха вкарвали - общинари да гласуват на сесия забрана за снимане в музей. *wacko*
Ето артефакта:
Прикачени файлове:
st.zagora.jpg
st.zagora.jpg [ 146.92 KiB | Прегледано 154 пъти ]


На табелата пише: "Оброчна плочка на Зевс, Хера и Атина"
Е как ще е Хера при положение, че ясно се вижда калатисът на главата й?! Това е Кибела! А женската фигура вдясно от Бал не е на Атина, а на Сибила. Изобразена е със същата шапка (калатис). Подобна жена-войн виждаме изобразена в Свещарския храм.
download/file.php?id=1412&mode=view


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Чет Сеп 05, 2013 5:15 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Откритията на връх Кози грамади продължават!

Изключителните археологически открития от "Кози грамади"

"Националният исторически музей представя изключителните археологически открития от столицата на Одриското царство на връх "Кози грамади" в Средна гора.

Както е известно, от 2006 г.специалисти от Националния исторически музей /НИМ/ правят археологически разкопки на връх „Кози грамади” в Средна гора над село Старосел. Разкопките се ръководят от доц. д-р Иван Христов, зам.- директор на музея.

Връх „Кози грамади” е с надморска височина 1346 м. и е гъсто обрасъл с дъбови гори. Няма пътища и до него се стига от най-близките населени места - Хисар и Старосел, след два часа път с джип по изровени горски пътища.

В подножието на върха, още в края на ХХ век проф. д-р Г. Китов изкопа няколко царски тракийски гробници, между които и най-голямата откривана досега в България, т.нар. Староселска гробница. Още тогава стана ясно, че гробниците са некрополът (гробището) на голям столичен център на одрисите – най-голямото тракийско племе, създало в V в. пр. Хр. своя държава, просъществувала до мирното й присъединяване към Римската империя в І в. сл. Хр.

Столичният център бе открит от д-р Иван Христов през 2005 г. Разкопките извадиха на бял свят монументална царска резиденция, заобиколена от крепостни стени, градени с огромни каменни блокове с четириъгълна форма (т.нар. квадри). Многобройните монети показаха, че столичният център е създаден в V в. пр. Хр., превзет е бил от Филип ІІ Македонски при похода му в Тракия през 341 г., но след смъртта на Александър Велики одрисите са си го върнали и градът е просъществувал и след завладяването на Тракия от римляните и е бил напуснат по време на варварските нашествия през ІV-VІ век.

През тази година, със средства на Министерството на културата (15 000 лв.) и дарения (10 000лв.) от г-н Л. Цоцорков, меценат на НИМ, започнаха разкопките на светилището на столицата. То е в близко съседство с царската резиденция и се оказа, че е оградено с мощна крепостна стена от същите мегалитни квадри. Оградената площ на светилището е дори по-голяма от царската резиденция (10 декара).

От многобройните фрагменти на оброчни плочки (своеобразните икони на античните храмове) стана ясно, че светилището е на върховния античен бог Зевс Гръмовержец и жена му Хера. Същевременно многобройните дребни фрагменти показаха, че и тук е спазена заповедта на император Константин Велики, когато в 330 г. е обявил християнството за единствено позволената религия в Римската империя – езическите храмове да бъдат унищожени, а езическите „идоли” (статуи, релефи и т.н.) - начупени.

Многобройните дребни късове на статуи и релефи, както и основите на раннохристиянска базилика до светилището ни караха да мислим, че заповедта на император Константин Велики тук е изпълнена не особено стриктно.

Сензацията дойде на 1 септември тази година. В един отсек от 4 кв.м г-н Христов откри 30, изцяло запазени, оброчни плочи на Зевс и Хера и стотици монети от ІV в. пр. Хр. до ІІІ в. сл. Хр. Това е огромно богатство за всеки световен музей, носещо същевременно нова информация и за столицата на одрисите и за античното минало на нашите земи.

Загадката е защо тези плочи са оцелели, защо е нарушена заповедта на Константин Велики. Домързяло ли ги е да ги унищожат или новоизлюпените християни са си останали малко езичници. Това ще разберем след като с помощта на Министерство на културата доразкопаем светилището през септември – октомври.
Взети са мерки за охраната му, тъй като, след като стане известно, какво е открито на „Кози грамади” ще се съберат иманярите от цяла България.

Представянето на находките ще стане на 5 септември 2013 г. в кабинета на директора на НИМ в 13 часа в присъствието на зам.-министъра на културата Велислава Кръстева." http://fakti.bg/kultura-art/75829-izklu ... zi-gramadi
:facepalm: :facepalm: :facepalm:
..................................................

Относно Бога на прадедите на траките Збелсурд, една оброчна плоча
Прикачени файлове:
Zbel.jpg
Zbel.jpg [ 62.39 KiB | Прегледано 3416 пъти ]

и коментар на Рицар в nauka.bg:
Рицар
"Понеже ,не ми се бави да пиша на гръцки , ще го пусна в транслитерация на латински , инъче надписа е на гръчки

TEO ZBELSURDO KAI IAMBADOULI EPIFANISTATOIS AVR. DIONUSIOS STRATIOTIS HORTIS TOU PRAITORIANOU EKATONTARHON FLORENTION T/F/ELON ANETFIKA - оригинала се намира в REA I 1899,23
REA -revue des etudes anciennes , Bordeux ,1899

тракът Аврелий Дионсий е държал здраво за своя ''прогоникос'' /бог на прадедите/ Збелсурд .

Другите надписи съдържат 150 имена на тракъри с поименно посочване на селата ,до 20-ти век. българина си беше селяндур , от които произхождат .
От археологическите разкопки се разбира ,че преторианските траки имат и особенно светилище ...

Подробности в излязлата през далечната 1960г. "Проучвания върху личните имена на траките " на ак. В. Бешевлиев .

Оттам Зиези извади истината ,че траките са БЪЛГАРИ .
Защото докато турците нямат имена , като Мостич, Зиези , Дуло , Онегавон , Борис то тракърите са имали доста отдавна.." http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1990

....................

Прави ли ви впечатление, че Великата богиня Майка яздеща коня, много прилича като огледален образ на Мадарския конник!? Това е едно косвено потвърждение, че Мадарския конник е изображение на Великата богиня майка. Стойката на коня е аналогична. :IP


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Пет Сеп 06, 2013 12:14 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1021
Даа… малко по-малко нещата си идват на мястото.
Когато видях Кибела с коня се сетих, че имам уникална плоча на Сбелсурт или Збелсурд с Кибела.
Прикачени файлове:
 кибела.jpg
кибела.jpg [ 164.8 KiB | Прегледано 138 пъти ]

Сбелсурд и Кибела в колесница, теглена от три коня. Обаче забележи, че това не е обикновена колесница… всъщност това не е колесница…. по скоро е тарга на колела. Колелата са изобразени като соларни езически (народни) символи. Орелът на ръката на Бал и змията под конете няма как да не ги забележи човек… Обаче за мен друго е интересно в тази композиция - как лявата ръка на Кибела е хванала жезъла на Бал. Е не съм срещал по-голяма символика от това, че Кибела всъщност е Ки (Силата) на Бал. Нещо, което от години твърдим в този форум. Всъщност това е твое откритие, men, поздравление за което.

Реших да покажа същата снимка в негатив, защото така лесно се вижда, че в колесницата (под Бал и Кибела) са впрегнати три бика. Следват три животни – куче (също може да е лъв, или барс), глиган и отново бик, като мъжа до него го държи за единия рог. До него има олтар, до когото виждаме изобразени мъж и жена.
Прикачени файлове:
 кибела 1.jpg
кибела 1.jpg [ 150.6 KiB | Прегледано 136 пъти ]

Ето на тази каменна плочка се вижда ясно цялата подредба – нашите богове, техните жреци и владетелят на колесница, теглена от бикове.
Проста работa... :)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Пет Сеп 06, 2013 1:29 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 05, 2013 6:44 pm
Мнения: 26
:sunny: Че е проста- проста е работата, ама не е за прости хора... ::yes:: :lol: :lol: :lol:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Пет Сеп 06, 2013 7:39 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Уникални оброчни релефи на Върховния бог на траките и на Великата богиня майка си открил sum! ::yes::
Колесницата на владетеля теглена от бикове е изобразена и на монети в Тракия от V-ІV век пр.н.е.

Цитат:
"В момента археолозите проучват складовите помещения, където спокойно можели да се съхраняват 5 тона жито и 7-8 кубика вода. Освен това учените успели да разкрият и портата на крепостта. Тя прилича на тази в тракийския град Кабиле край Ямбол и също е изработена по гръцки модел.
За изграждането на крепостта в Тракия пристигнали майстори от известно гръцко ателие. По това време
одриските царе много се впечатлявали от гръцката култура и упорито я копирали."

Цитат:
"Проучихме цялостно древен тракийски храм, който започва да функционира още в ранножелязната епоха, около VIII в. пр.Хр., и продължава през цялата класическа и елинистическа епоха - разказа пред "Труд" доц. д-р Иван Христов."


............
Доц. д-р Иван Христов зам.директор на НИМ сам казва че светилището на Кози грамади е функционирало още през VІІІ век пр.н.е. за крепостта казва че е от V век пр.н.е.
През тези векове /VІ-V в.пр.н.е./ е съдадена голямата Одриска държава от делтата на река Дунав до Бяло море/Тракийско море/. По това време Атина и Спарта са градове-държави /полиси/ в Атика, които от 5 век пр.н.е. играят водеща и определяща роля в историята на Древна Елада.

Значи Одрисите са имали достатъчно акъл и са успели да създадат могъщото Одриско царство, когато Атина и Спарта са само градове държави, а вие доц. д-р Иван Христов твърдите, че одрисите са копирали някаква "гръцка" култура и са били толкова неуки та чак са викали елини да им строят крепостите. Не подценявайте предците ни доц. Христов! Ако вашите кумири елините, бяха толкова велики нямаше да има нужда тракийският цар Евполп да им основава и да ги посвещава в мистериалния култ в чест на Великата богиня майка в Елевзина и нямаше да има нужда да вземат азбуката от финикийците и фригите. :IP


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Пет Май 16, 2014 2:09 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Ограничени журналисти повтарящи като папагали думите на "специалисти" с титли!
Във вестник "Преса" от 02.04.2014г. четем статия на Петя Каравасилева със следното заглавие " Зевс и Хера влязоха в НИМ" и подзаглавие " Над 20 оброчни плочки с гръцките божества, намерени на връх Кози Грамади , са част от експозицията на музея"...
По нататък статията продължава с думите "Мраморни обредни плочи на върховните гръцки божества Зевс и Хера, които екипът на доц.Иван Христов откри в светилището на връх Кози Грамади миналата есен вече са част от експозицията на НИМ..."
Каквото и е казано на Петя Каравасилева това и пише момичето. Журналистката би трябвало да попита доцента - къде по точно на оброчните плочки са изписани имената на тези върховни "гръцки" божества, като Зевс и Хера!? Защо владетелите на могъщото Одриско царство ще почитат "гръцки" върховни божества от елинските/гръцки/ градовете държави? Одрисите нямат ли си свои върховни божества с техни имена, че да почитат чужди? и т.н.
Доцента Иван Христов я кара по инерция и журналистката я кара по инерция , както са ги учили, каквото са им казали.

Господине доцент Иван Христов предпочитам да вярвам на написаното от Страбон в География кн.10-3:

"18 Също както във всички други отношения атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно толкова много чужди култове, че били осмивани заради това от комици; и между тях са тракийските и фригийските ритуали. Например, за Бендидиите се споменава от Платон226, а за фригийските от Демостен227, когато той хвърля упрек към майката на Есхин и към самия Есхин затова, че бил с нея, когато извършвала посвещавания и че бил с нея, когато повеждала дионисиевото шествие и много пъти викал „евой сабой” и „хюес атис, атис хюес”; защото тези думи били в ритуала на Сабазий и Майката."


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 02, 2014 5:02 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Доц. д-р Иван Христов, четете колегите си специалисти! Спрете да повтаряте, че на Кози грамади сте намерили плочки с изображения на "гръцки" божества!

Божествата на траките

За божествата на траките е знаменито известието на Херодот, който още през V в. пр. Хр. твърди, че те почитат само „Арес, Дионис и Артемида, а царете им отделно от другите сънародници, най-много Хермес, кълнат се в него и казват, че те самите са произлезли от Хермес".

Древният автор не само изрежда за яснота на елинските си читатели имената на тракийските божества с приблизителните им гръцки съответствия, т. е. съобщава техните преводи-означения, но и предава разликата между религиозните вярвания на владетелите, или по-общо казано - на аристокрацията, и на обикновеното население - на общинниците. Това, което също е сигурно е, че при политико-религиозната антитеза между разбиранията на благородниците и на останалите той влага и внушението за божествения характер на династическата власт, като идеологическо оправдание за господство.

Именно противопоставянето на „царския" култ на Хермес на останалите изредени божества бележи два пласта в тракийската религия. От края на VІ и особено през V - ІV в. пр. Хр., със стабилизирането на държавните организации, доктриналната идеология постепенно започва да отстъпва в социалната практика за сметка на търсенето и на реализирането на едно пряко подтисничество. Тя задължително има своето обществено-народностно равнище редом с елитарно-аристократичното.

Ето как, като насител на владетелски орфически белези, Хермес в пасажа на Херодот съвсем няма допирни черти с гръцкия си съименник психопомпос (водач на душите) и не олицетворява по негово подобие вярата в безсмъртието на душата, а в безсмъртието въобще. Той демонстрира за всички идеята за митичния родоначалник „първи човек" и „първи цар". Едновременно с това и след като тракийските династи започват генеалогията си с него, точно него населението обожествява и почита като бог в лицето на действителния си господар. Думата е за различни смислови равнища на разбиране, които са и доктринално степенувани, но са и социално адресирани.

Обожествяването на първенците на траките и вярата в царя-бог са важни, защото в религията им на преден план изпъкват фигурите на Великата богиня-майка, на Върховния урано-соларен и същевременно хтоничен бог и именно на владетелите, като обща негова земна персонификация. Впрочем идеята за плодородието и за многообразието на света, въплътена в женския образ, е видна от най-ранна епоха - още от времето на неолита (VІ хил. пр. Хр.). Тогава богинята се появява в голям брой култови статуетки и шества върху огромен географски ареал, който включва целия Европейски Югоизток и въобще района на Източното Средиземноморие

Присъствието й по-късно, от края на бронзовата епоха ХVІ - ХІІ в. пр. Хр., когато вече за местното население се налага наименованието траки, е закономерно явление. Тук тя е господарка над всичко и всички - всеобемна и всемогъща сила, която определя ритъма на живота, цялата пъстроцветна мозайка на действителността. Първоначално тя не е разчленена функционално, а като системообразуващо начало е просто Великата богиня-майка на траките и нея те честват в обредните си свещенодействия, при тържествените церемонии и празненства, при мистериите.

Макар и анонимна, богинята има многобройни лица. Това е естествено състояние за една религия, развита в безкнижовна среда, а ликът на върховната сътворителка се появява върху предмети на лукса и разкоша, присъства в ред украшения, в сервизи, следи ни с всезнаещи очи от обеци и ритони, от фиали и апликации. Персонифицираните възможности, които произтичат от задачите, поставени пред женското начало, й придават една многофункционалност и покриват всички сфери на дейност както в природата, така и в обществото.

Участието на великата повелителка е заложено в зачатието на нещата и се чувства навсякъде. Тя е силата, от която зависи вечния кръговрат на възраждането и на умирането, на новото пролетно обновяване на потенцията на земните недра. Всичко, което се ражда в природата, произлиза от нея и тя е тази, която стимулира растежа, закриля зверовете, но и се разпорежда в царството им.

Способностите на Великата богиня-майка не се изчерпват с господството над вегетацията, над животинския свят и лова. В Тракия тя е покровителка на хората и човешкия род, бди над плодовитостта и плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените майки и стопанки, но и девиците, на които предстои да се омъжат, хранителка е на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан.

Когато древните автори говорят за нейното почитане от траките, те винаги се стремят да предадат името й с аналогични гръцки или латински съответствия - преводи-означения, за да са ясни за сънародниците си. По този начин за Полиен тя е Хера - господарка на тракийските племена кебрени и скайбои (скаи), и властва на Рескентийската, т. е. на Царската планина.

По думите на Херодот тя е Артемида - царица за тракийските и пеонските жени от зоната на Югозападна Тракия, които обвиват даровете си в нейна чест в пшеничена слама, за да стимулират плодородието. За Теопомп тя е дори Атина, повелителка и закрилница на едноименния полис, за която царят на одрисите Котис І от средата на ІV в. пр. Хр. дори пожелава да се ожени, та така да демонстрира политическото си могъщество над атиняните. Диодор твърди, че тя е Хестия, която пази дома и живия свещен огън в къщното огнище.

Независимо от наименованията - преводи-означения, които носи, те всичките обозначават най-вярната същностна характеристика на една Велика богиня-майка. Безименна - анонимна, тя присъства и върху множество изделия на тракийското изкуство, макар и да има свои локални имена-прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хипта, Миза и др., та дори и неопределеното но красноречиво „Великата богиня" (Мегале теа). При всички положения те изправят пред качествената определеност на една и съща велика сила, която през различните епохи и съобразно отделните географски райони остава почти еднаква и се доуточнява във функционално отношение чрез имената, които носи.

Анонимността на всемогъщата владетелка, която има своите локални имена-прозвища, се разчупва едва през римската епоха. Тогава съвместно съжителство на тракийските с елинските и римските култове довежда до неизбежни взаимодействия. Върховната повелителка на траките постепенно се елинизира и романизира, приема образите на ред гръцки или римски богини, но никой не би се усъмнил, че под чуждата иконография местното население почита своята обична Майка.

През римската епоха богинята е и Кибела, и Хера, и Афродита, и Селена, и Хеката, и всички онези все още неустановени жени, които се изправят пред фигурата на тракийския бог-конник. По това време в Тракия проникват и някои източни, предимно малоазийски култове, сякаш за да покажат за сетен път духовната близост на балкано-егейско-малоазийския ареал. Именно сега към преводите-означения на трансфункционалната покровителка на траките се прибавя и египетската Изида.

В тракийската религия корелат на Великата богиня-майка е нейният син - Слънцето. Според системата на тракийския орфизъм при възмъжаването си той се издига до ранг на върховен бог и дори добива правото на свещен брак с нея. Красноречиво е, че той също се споменава в античната писмена литературна традиция с други имена-прозвища и с не по-малко преводи-означения. Най-релефният пример в това отношение е случаят със Залмоксис.

Не може да не впечатлява, че още Херодот го нарича Гебелейзис. За други древни автори той е Кронос или по-точно и по-пълно по този начин те превеждат неговото име и означават типичните белези на наблюдаваната отстрани религия. За трети същият този Залмоксис е Херакъл или пък Астрей (Звездното небе) и още Марс (Арес) - все внушения за върховенство, както стои този въпрос и с Плейстор - в буквален превод „Най-голям", „Най-велик".

Най-важно сега е отношението Залмоксис - Гебелейзис, защото второто му име набляга върху същностната характеристика на един бог на бурята - Гръмовержец, с урано-соларна натовареност - самият той вторична трансформация на първоначалния висш господар на сияещото небе - бог-баща, бог-небе.

Тази констатация отвежда до цял низ от идентификации на Гебелейзис с ред други божества в тракийските земи като Збелсурд, Сурегетес, Перко(у)с/Перконис със същата качествена определеност, които пак са епитети, прякори, прозвища на Залмоксис и съответно Залмоксис точно като тях е една от многобройните квалификации, означения, определения на анонимното върховно божество, които отвеждат към други аспекти при цялостното изграждане на неговия облик.

Очевидно богът, чието име така или иначе винаги ще ни се изплъзва, е най-велик за траките. Той обединява много и различни характеристики на различни божества, които са повече или по-малко недостатъчно или лошо дефинирани. Неговото име или неговият образ винаги ще са табуирани и вечно ще останат в тайна в зависимост от действащата в Тракия аристократична доктрина за безсмъртието.

Поради необходимостта учението да се сведе и в социалната практика, за да изпълнява идеологическите си функции, тайнствеността се разчупва и изгубва донякъде, а определени аспекти от същността на безименното божество господар стават достъпни и се разпространяват и сред масата от населението - сред непосветените, чрез огласени названия, но както се разбра единствено като епитети, прякори, прозвища.

Дори само тези наблюдения убеждават, че непосветените, т. е. обикновените хора, не използват едно и също наименование за определена страна от цялостното съдържание на най-високия повелител. На свой ред гърците, а и римляните още по-малко биха могли да знаят съкровеното му име и, поради тази причина, го превеждат със собствени съответствия, като споменатите вече за Залмоксис - Кронос, Херакъл, Марс (Арес), Астрей, Плейстор, които приблизително най-точно отговарят на представата им за владичество.

Идентично е положението и с други божества в тракийските земи като например Дарзалас - Великия бог на Одесос (дн. гр. Варна), или пък Делоптес - в буквален превод „Любовник на майката земя", схваната като богиня. Още по-показателни са примерите с Орфей и с Дионис - съответно Загрей-Сабазий, други уточнения на всесилния господар на траките.

Именно като религиозен реформатор Орфей е в основата на синтеза между соларното и хтоничното начало - крайно достижение в религиозното мислене на траките, защото по този начин в един носител се съчетават и двете начала - и небесно-слънчевото, и земното-подземното, но не в чистия им вид, а в смесеното им единство.

От друга страна, същността на Дионис и нейните различни аспекти са валидни за целия огромен ареал на Източносредиземноморския свят, където за всички места е типично едно божество на постоянното умиране и на новото раждане (възраждане). Като олицетворение за вечното обновление, той е свързан със силите на земните недра, но има пряко отношение и с небесната, със слънчевата светлина.

Под повърхността на обобщения му образ добре прозират и ред други съставки, които са свързани с тракийския Загрей и с трако-фригийското божество Сабазий. Самият Загрей има общокосмически характер и изпъква не само като стопанин в природата и на вегетацията, но и като разпоредник със стихиите, който ритмизира вселената и урежда хармонията на възпроизводството. Същевременно за Сабазий - име, с което траките наричат Дионис, се знае, че това е Великият бог на фригите. Той е идентифициран през римската епоха и като Дионис-Сабазий, Зевс-Сабазий, неоспорими означения на най-важното божество. По същия начин трябва да се интерпретира и синкретизирането му с тракийския бог-конник.

Разчленението на космогония, митология и религия е непознато за тракийските предели. В тях мисленето и представите за света са единни и обединяват на различни равнища тези модели на вселената. Към тях се прибавя и социалният, тъй като именно в този план царят-жрец - син на Слънцето (на Върховния бог) и на Великата богиня-майка, единствен може да стане бог.

Божественото начало на властта и обожествяването на владетелите личи добре чрез примерите за престижната им позиция като конници и се проследява отчетливо чрез техните изображения върху предметите на изкуството и върху монети, като се започне от V в. пр. Хр. насетне.

Най-важната черта при тях е, че в иконографията им липсват всички онези подробности и атрибути, които ги свързват с тракийския херой и оттук с божествата на римската императорска епоха. Застанал на върха на социалната и на политическата пирамида, конникът по пръстени, колани, наколенници, шлемове, апликации, фалери, съдове, монети и т. н. е фактически иконографска щампа, която има задачата да обобщи и да типизира присъщите белези на аристокрацията, на един елит, съставен от тежки бойци конници, организирани в династически домове, начело с един господар.

Чрез многобройните представяния на ездачи от пределинистическата и от елинистическата епохи, царете не само полагат началото на божествената си канонизация, но и самите те служат за прототипи и помагат при изграждането на най-популярното, основно и анонимно божество - на хероя-конник, чиито изображения, които вече надхвърлят 3000, са познати най-вече от оброчните плочки, откривани в неговите светилища през римската епоха (ІІ-ІІІ в.).

Върху тях обръщението към тази загадъчна сила е и херос, и господ (господар), и господ бог, и само бог, обикновено придружено от тракийски, а понякога и от гръцки епитет. Ако се изходи от общия иконографски образ е ясно, че по своята същност това е едно божество на природата, на вегетацията, на животинския свят, на плодородието, което черпи сили и от подземния свят - един всебог. Най-интересно е обстоятелството, че тракийският конник не носи определено и постоянно име. Той също е анонимен и е наричан някъде с едно прозвище, другаде с друго.

В светилището при с. Глава Панега, Луковитско, той е назован Салдокеленския херос или Салдокеленския бог. В светилището при с. Баткун, Пазарджишко, той е Зюлмидренският бог, в с. Лозен, Харманлийско, е Гейкененският бог, в Пловдив носи прозвището Кендрисенски и т. н. Има и прякори, които са познати от няколко места, като например Пюрумерула.

Както и у този, който поръчва плочката с изображението, така и у онзи, който я прави, съществува идеята за вечната борба в природата, в космоса въобще. В нея тракийският конник е винаги побеждаващото, положителното начало. Въобще върху тези паметници е изобразено виждането за исконния сблъсък между противоположните стихии. Една схватка, при която силата на доброто категорично налага властта си над силата на злото. Такива впрочем са божествата на траките.

Димитър Попов

http://www.thracians.net/index.php?opti ... Itemid=106


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"