ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Нед Юни 25, 2017 3:11 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Сря Авг 19, 2015 10:58 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
"Аз не лъжа, какво толкова като съм премълчал истината" ...казват някой!

Ето какво ни разказват журналистите от чутото от зам. директора на НИМ доц.Иван Христов:

Цитат:
Златният спасител пази тайни за 27 века

Византийският град Хрисосотира край Черноморец бил само за богаташи
Един липсващ в писмените сведения град започна бавно да разказва историята си. От две седмици останалият далеч от любопитните очи на туристи византийски град на полуостров Хрисосотира край Черноморец разказва една по една тайните си на доц. д-р Иван Христов. Зам.-шефът на НИМ започна мащабни разкопки, обещаващи големи открития.
Градът е огромен. Простира се на 67 декара. Той е шест пъти по-голям от съседната крепост "Акра". Най-вероятно непознатото селище също е носело името Хрисосотира - Златния спасител, смята доц. Христов. Той още не е намерил отговор на загадката защо едно толкова голямо и очевидно ключово укрепление не се споменава засега в писмените извори.
..........
Кой и защо е построил крепостта Хрисосотира, каква е била историческата й роля и съдба?
Вдигната е била отново, също като Акра, в края на V век. Най-вероятно по времето на император Анастасий, който предприема мащабна строителна дейност на Балканите, обяснява доц. Христов. Всъщност, най-ранните находки, на които той попада, са още от далечния VI век преди Христа - времето, когато гърците заселват Аполония. Много е вероятно Хрисосотира да е била укрепена още тогава. ..................

http://www.bgchudesa.com/%D0%B7%D0%B0-% ... 0%B0-.html


Най ранните находки от този неизвестен град доц.Иван Христов датира още от далечния VІ век пр.н.е. и забележете за доцента това е времето, когато гърците заселват Аполония. И според него много е вероятно Хрисосотира да е била укрепена още тогава. Доц. Христов определя епохата VІ век пр.н.е. със заселването на егейските търговци и корабособственици в тракийска Аполония. Доц.Иван Христов и дума не споменава, че през 6-5 век пр.н.е. това е територия на силната и могъща Одриска държава простираща се от Мраморно море до делтата на Дунав и от Черно море до река Искър.
От казаното от доц.Христов, аз като читател оставам с впечатлението, че едва ли не "гърците" първи са заселили тези тракийски брегове ...
Доц. Христов може и да вярва в това, знае ли човек!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Сря Авг 19, 2015 12:02 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 18, 2010 7:04 pm
Мнения: 451
Е, нали от "високоразвитите" гърци започва всичко!!!!!!!!!! Траките са мнооого "по-късни" от гърците и за това е безпредметно да бъдат упоменавани дори! Някакви си нещастни траки! Айде,бе, само бъркат подредбата на тези висши архитекти на миналото ни - българските, а и не само, ИСТОРИЦИ! За тях утре и българи няма да има! Ще се отрекат от произхода си! Целта е тази, нали!

"ПАЗИ, БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА! "

В миналото на крадците са им рязали ръцете, на лъжците - езика, а на лъжливите историци / с малки изключения! / трябва и очите да им избождат! Не са ни нужни с тези сетива и органи за действие! Най-справедливо ще е да си скъсат дипломите и да копат не археология, а домати и картофи без механизация!

С дълбока недоброжелателност към "жреците и жриците" на историята:
Ч.Б.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Доц. д-р Иван Христов.
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 07, 2017 6:50 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
Доц. д-р Иван Христов продължава с циничните си изказвания за нашите предци по гени - траките/одриси, гети.../. Доцента не се свени отново да твърди, че траките са почитали "гръцките" богове Зевс и Хера макар да имат свой пантеон от богове почитани от хилядолетия. Доцент Христов се подиграва на тракийските владетели отстоявали своята независимост до падането под Римска власт , като ги нарича "кехаи", "тракийски царчета"," облечени в кожи, но покрити със златни накити"! Странни думи на заслепен човек невиждал, че в Казанлъшката гробница няма изобразени траки облечени в кожи.
Доцент Христов продължава с подигравките с предците си ето така ...."Вероятно са говорели развален гръцки, бидейки в повечето случаи съюзници на Атина, парадирали са с многобройните сребърни съдове и яките момчета зад гърба си, наречени парадинасти. Царете често сменяли резиденциите, за да могат да осъществят контрол над държавата си. Отсъствието от дадено място, например такова в планината, означавало, че има опасност друг кехая да вземе властта в региона, навличайки някой златен венец на главата си.
Но тук по-сериозно искам да предупредя вас и вашите колеги – когато се открие богато могилно погребение, не бързайте да се хващате на провокацията на някои археолози, че непременно са открили останките на някой цар, та дори с конкретно име. Да не стане така, че в Тракия е имало само царе."
Срамно е да говориш така подигравателно за великите си предци имащи ДЪРЖАВА и собствена хилядолетна религия и култура, а ....съюзниците им само град-държава почитаща чужди богове и този доц.Христов е зам.директор на НИМ. Но такива като него нямат свян, нямат срам, та затова сме на днешния ни хал.
Позор за българската наука!

Доц. д-р Иван Христов: Разгадана е близо 1300 години история на едно сакрално място на Кози грамади
19 Октомври 2013 | 14:13 | Агенция "Фокус" Доц. д-р Иван Христов, заместник-директор на Националния исторически музей и ръководител на археологическите проучвания на Кози грамади пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Доц. Христов, приключва тазгодишната експедиция на Кози грамади; каква е равносметката, специално за тази година?
Иван Христов: Да, наистина до края на октомври, трябва да приключи активната част от четвъртата подред експедиция на Националния исторически музей в Средна гора. Лично за мен, а и за ръководството на музея, за много колеги специалисти и приятели, тази година беше наистина успешна за археологията в тази част на България. Изразено в цифри откритото материално наследство на предците ни се състои от: повече от триста паметника /монети, накити, мраморни оброчни плочки, керамични съдове и предмети/, обработени над 7000 керамични фрагмента, проучени 32 квадрата от план-квадратната мрежа на обекта. По важното е, че бе разгадана близо 1300 години история на едно сакрално място, в което от VIII в. пр. Хр. до началото на V век сл. Хр., са функционирали култови постройки и богато скално светилище. Най-ранен е тракийският храм в южния сектор на обекта, хронологически го следва цяла култова територия, оградена от мощна стена, зад която на площ от 1,7 дка са били поднасяни дарове, а после ритуално затрупвани и скривани от очите на простосмъртните.
От средата на III век, на Кози грамади е започнало съществуването на открито скално светилище, буквално отрупано с мраморни оброчни плочки на боговете Зевс и Хера. Ние открихме 160 цели и фрагментирани оброчни плочки и над 400 по-малки фрагмента. Освен мраморните „ икони”, в централната част на светилището са били депонирани глинени лампи и изключително добре запазени, нециркулирали сребърни и бронзови монети. Вероятно по времето на император Константин Велики, практиката да се поднасят оброчни плочки е преустановена, но езическото светилище е продължавало да бъде почитано през целия IV век. Едва в края на периода или по-точно в началото на V век, на върха е била изградена малка еднокорабна базилика, която маркирала място за почит към друга религия. Много е вероятно християните да са избрали името на църквата да е Св. Илия, който както знаем до известна степен препокрива представата за старото божество Зевс.
Фокус: Удължи се периодът на проучванията, със съдействието на Министерството на културата; защо се наложи това?
Иван Христов: Едва ли има разумен директор на музей и министър на културата, който да пропусне такъв шанс в рамките на есенния, за щастие, безснежен сезон, да се допроучи богато светилище.Тук трябва да припомня, че върхът, на който работихме, е част от групов паметник от национално значение, и попада в площ от 61 ха.
Ние трябваше да избързаме, да изпреварим иманярите, които въпреки взетите мерки за охрана, винаги можеха да нанесат щети на разкритите археологически структури. Използвам възможността да благодаря на зам.-министъра на културата г-жа Велислава Кръстева и на проф. Божидар Димитров за допълнително осигурените средства за довършване на експедицията. Тя между впрочем бе финансирана, както и още 40 експедиции, по решение на комисия съставена от водещи специалисти в областта на археология и опазването на културното наследство. Жалко, че тази година държавната субсидия за проучвания бе твърде орязана и много колеги не можаха да получат целева помощ от министерство. Сумите, които бяха раздавани, бяха 15 000, 10 000 и 5000 лв.
Фокус: Защитен ли е обектът от иманярски набези, с оглед на труднодостъпния район?
Иван Христов: Имаме съдействие от няколко специализирани структури, които не бих искал да назовавам, но под шапката на Министерство на вътрешните работи. На място имаме постоянно присъствие на хора, които биха сигнализирали за иманярска интервенция.
Фокус: Какво е необходимо, за да се запази обектът, и да не го сполети съдбата на някои от храмовете край Старосел – този в Маньов дол например?
Иван Христов: Е, стигаме до болната тема. Не само храмът в Маньов дол е в плачевно състояние. Под заплаха от срутване е храмът „Хоризонт” , крепидата на най-големия тракийски подмогилен храм „ Четиньова могила”, ограбена е декорацията на входа на Недкова могила до язовир Пясъчник. И всичко това, забележете, се случваше за един период от 10 години. Под заплаха е целостта на разкритата тракийска резиденция под връх Кози грамади, въпреки че НИМ хвърли доста скъпоструващи немски препарати за защита на блоковете през 2011 г.
Според мен това, което се случва в Старосел, е умален модел на съсипия на културното ни наследство. И тук веднага казвам - не бива да виним този или онзи министър. Министрите си идват и заминават по закона на политическата еволюция.Остават дребните на места и корумпирани чиновници, които пет пари не дават за старините. Твърде лицемерно е и отношението на местната власт. Тук давам и пример. Когато министър на културата беше г-н Стефан Данаилов, бе одобрена от него и приета от Общинския съвет на гр. Хисаря стратегия за проучване, опазване и социализиране на тракийските паметници в землището на с. Старосел. Тази стратегия даваше ценни съвети какво да се случи, за да спасим паметници, за които Георги Китов би ни проклел, ако ги види сега от небето. За съжаление, този документ бе изпратен в историята и никой кмет не се съобразява с него.
Разберете - няма как едно от най-бедните министерства /за нещастие на културата/ в най-бедната страна на Европа /за нещастие България/ да оправи бакиите на 40 000 археологически паметници. Дори да оставим 100 изявени такива, пак не е по силите на държавата сама да се справи с проблема на опазване на недвижимите паметници, независимо от коя епоха са. А къде е националната стратегия за опазване на паметниците, стратегическата визия кои обекти ще бъдат приоритетни, къде да се наливат хиляди левове. Допълвам отговора на този въпрос с надеждата, че министър Стоянович ще успее да намери диалог с общините включително и по въпроса за разпределение на отговорностите при опазване на археологическите паметници. Мисля, че в този дух беше негово интервю скоро по радиото. Да не забравяме, че все още има различни форми да се търсят европейски пари, за които за бенефициент са посочени общините.
Фокус: Конкретно какво трябва да се направи за Кози грамади?
Иван Христов: Подобряване пътната комуникация до х. Фенера в планината. Хижата е основен репер в туристическите маршрути около Кози грамади. Нямам предвид асфалт, както обещаваше г-н Симеон Дянков на сегашната кметица на Хисаря г-жа Пенка Ганева, а периодично почистван и ремонтиран с верижна техника макадан. На второ място - намиране на пари за консервация и реставрация на тракийската резиденция под върха. Ясна визия какво ще случва като археология следващите пет – например - години на върха.
Преди две години, когато се обсъждаше финансирането на археологически обекти в Министерство на културата, поредният чиновник или архитект казал - „Кози грамади е много високо и труднодостъпно място; дайте там да не даваме пари”. То по тази логика трябва да са забранят разкопките над 800 м височина. Все пак България е планинска страна и е нормално голяма част от паметниците и да са именно в планините. Съчетаването на археология и класически туризъм е пътят за успеха при нашия проблем.
Фокус: Къде още на Балканите има резиденции, подобни на тази на Кози грамади? Проучени ли са и какви са изводите за връзките им със столицата на Одриското царство?
Иван Христов: Най-известните примери са от района на Текирдаг в Европейска Турция, Турска Странджа при древната Бизия, където освен археология, има много запазени писмени сведения за такива. В България колегата Даниела Агре проучи укрепена каменна кула в м. Смиловене до Копривщица и богато дворцово имение до с. Княжево. Дори и в момента Даниела разкрива интересен укрепен обект в Странджа. Разговаряхме преди няколко дена и тя сподели, че има сериозни успехи в проучването на богато тракийско имение от 2 в. пр. Хр. Мощни столични центрове разкопават колегите от Софийския университет при Кабиле и арх. резерват Сборяново в Североизточна България – вероятно столицата на гетите Хелис.
Фокус: Какъв живот са водили в резиденцията тракийските царе – какво от находките показва ежедневието там?
Иван Христов: Вино, скъпи предмети, охрана, която не допуска никого зад стените и вероятно жени… С Божидар Димитров често водехме разговори за кехаите /така нарича тракийските царчета /, които облечени в кожи, но покрити със златни накити, посрещали пратеници на чужди държави в резиденции именно като тази която открих през 2005 г. на югоизточния скат на Кози грамади. Вероятно са говорели развален гръцки, бидейки в повечето случаи съюзници на Атина, парадирали са с многобройните сребърни съдове и яките момчета зад гърба си, наречени парадинасти. Царете често сменяли резиденциите, за да могат да осъществят контрол над държавата си. Отсъствието от дадено място, например такова в планината, означавало, че има опасност друг кехая да вземе властта в региона, навличайки някой златен венец на главата си.
Но тук по-сериозно искам да предупредя вас и вашите колеги – когато се открие богато могилно погребение, не бързайте да се хващате на провокацията на някои археолози, че непременно са открили останките на някой цар, та дори с конкретно име. Да не стане така, че в Тракия е имало само царе.
http://www.focus-news.net/opinion/2013/ ... amadi.html


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 13 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"