ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Вто Окт 17, 2017 9:48 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 20 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Филипопол ли?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 16, 2011 11:13 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Цитат:
16,5 дка археология в центъра на София

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2857251

Археолзите предполагат, че са на

главната антична улица в посока Изток-Запад на римския град Сердика-широка 6 метра.

Марио Иванов, ръководител на разкопките пред ЦУМ: "Очакваме да открием сгради покрай главната улица - вероятно жилищни. Изследваме всички периоди, които се появяват при разкопките.

Като се започне от ранния социализъм, мине се през Третата българска държава по времето на цар Фердинанд и княз Александър Батенберг и се върнем чак до римския император Траян. Всичко, което открием, го проучваме, изследваме, документираме.

Отново нашите учени ни натрапват една лъжа „Сердика-римски град”, и някак си преглъщат истината, че Сердика е голям Тракийски град от времето когато е основан самия Рим, който е преживял и римско владичество и османско владичество.
Според изказванията на нашите учени, четящите горната статия ще останат с впечатлението, че римляните са създали града Сердика.
По същия начин ни се натрапва още една лъжа – влязъл Филип Македонски в Тракийска Евмолпия и всички гърци и днес тръбят, Филипопол е основан от Филип ІІ значи е елински/гръцки/ град. Основан от Филип на връбница в петък!
Че и паметник на Филип ІІ с гръцки пари направиха в Центъра на Пловдив! :idea: :idea: :idea:
Какви са тези управляващи на Пловдив – да издигнат паметник на завоевателя на Евмолпия, а се сърдят на комунистите за Альоша. :IL
Има паметник на завоевател в центъра на Пловдив, а няма паметник на Тракиеца Евмолп да речем или на Тракиеца Орфей!!! Българска му работа! :IL


Последна промяна men на Чет Юли 03, 2014 9:27 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ееех...тези наши "учени"!!!
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 16, 2011 11:17 am 
Offline

Регистриран на: Вто Авг 31, 2010 2:11 pm
Мнения: 730
Той и Филип един Грък е.......
:D

_________________
Уеб дизайн и изработка на сайт! http://www.sitemiroki.net
Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ееех...тези наши "учени"!!!
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 16, 2011 1:50 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 18, 2010 7:04 pm
Мнения: 437
Какво знаем за Евмолп /или Ебмолб/?

Лично аз, като шовинист- пловдивчанин, за мой срам, знам /от къде ли?/много малко, че Евмолп е ученик на ОРФЕЙ!
Загинал е на днешна гръцка територия като доброволец в помощ на най-вероятно тракииско участие в някои от ония войни там по онова време. Мисля, че в "официалните" източници се казваше нещо за Атиняни и Спарти или нещо подобно. Със сигурност тракиец ще е доброволец за тракийска кауза!Едва ли интернационализмът е бил известен тогава!
След неговата героича смърт града ни е кръстен на него!
Тук характерното е, че когато е живял в града на хълмовете не е бил владетел! Бил е приближен на Управителя на града, защото е наблюдавал военните игри провеждани на Гладно поле от "официално" място до трона на управителя гледащ на Изток.
Като виден орфеист може да е бил и сред жреците на града? Тогава защо ли е станал доброволец?


------------------



Архитектът, който е изработил паметника на Филип II ми е добър познат.
Когато у него се зароди идеята за паметника тезата му бе да се направи с височина над 20 метра. Искаше да го щръкне над турската джамия и не полумесеца да е най-висок. Не можа да намери достатъчно пари и направи по- ниско изпълнение.
Защитата ми е за това ,че желаеше натриване на носа на фесовете!
ЕЕЕЕХ......!


Честит Българин


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ееех...тези наши "учени"!!!
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 16, 2011 7:09 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Здравей Честит Българин!
Пловдив има неповторима атмосфера и ми е любим град!
Не архитекта или скулптура са виновни за паметника, те правят това което им поръчат.
Пловдив-Евмолпия е стар тракийски град и това трябва да се съхрани в историческата памет на Пловдивчани и на всички българи включително и чрез нови паметници. филип ІІ е световна историческа личност и няма проблем да има паметник в Пловдив, но трябва да се знае, че той е завоевател на Пловдив, а не основател на Пловдив.
Крепостната стена на Небет тепе е с циклопски градеж и съответства на този в Микена.
Пловдив е един от най-старите градове в света и това трябва да се знае от всички българи!

Поздрави на Пловдив! :IP :IP :IP


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ееех...тези наши "учени"!!!
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 21, 2011 11:04 am 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 18, 2010 7:04 pm
Мнения: 437
Здравей, Men,

Безспорно! Филип II не е основател на Пловдив. Не съм чувал някой да твърди обратното. Филип II просто е кръстил града на себеси. В извадките от "Тракийски хроники" чета, че Рим са ползвали траките за страж на север и са си плащали лепта за това. Също и това, че са строили пътища и крепости в полза на общата отбранителна кауза. Все пак да не забравяме, че всичко е политика и интереси.

Успех!

Честит Българин


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Ееех...тези наши "учени"!!!
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 22, 2011 10:36 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Здравей, Честит Българин!

Щом за нас българите е безспорно, че Филип ІІ не е основал Пловдив /за гърците не съм сигурен дали мислят така/, то остава вие Пловдивчани, като едни достойни наследници на славните траки да издигнете в центъра на Пловдив паметник на някой велик тракийски цар.
Така ще подскажете на гостите на Пловдив, че Филип ІІ е просто една велика личност посетила града.
Успех!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Филипопол
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 02, 2014 10:47 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
За първи път в нашата преса, прочетох мнението на специалист - архитект за най-старите градежи на Небет тепе в Пловдив /Евмолпия,Пулпудева/!!!
Архитект Матей МАТЕЕВ, почетен член на Камарата на архитектите в България, казва следното:
"Нека да проучим оригинала, т.е. първите строежи на Небет тепе. Според мен, те са съвременници на крепостните стени на Троя и Микена. Говоря за най-старите крепостни стени."

Браво арх. Матеев! Браво! :[)]I:

И до днес на Небет тепе няма табели информиращи туристите от цял свят, че посещавайки Небет тепе в Пловдив те се докосват до епохата на Микена и Троя!
Българите не разбират от туризъм и не искат да се научат на туризъм! Дори един световен обект обект като Небет тепе в Пловдив не е по силите на нашите отговорни за туризма чиновници, да бъде приведен във вид удобен за ...туризъм!


Цитат:
Юнеско няма да признае Небеттепе, както и Стария град

В последно време в гилдията, официално и неофициално, доста често се спряга името на арх. Юлий Фърков. Особено около предполагаемите готови проекти за Небететепе, с които ще кандидатстваме за европари. Уважавам колегата и познавам творческите му прояви. Както и някои добри примери на реставрации в България, какъвто е римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм до Велико Търново. Но случаят с Небетепе е съвсем друг. Тук не става дума за римски град, затова теорията и стратегията на Фърков не са приложими.

Нека да проучим оригинала, т.е. първите строежи на Небеттепе. Според мен, те са съвременници на крепостни стени на Троя и Микена. Говоря за най-старите крепостни стени.

Арх. Фърков наскоро изложи своята "философия" за реставрацията в едно пространно писмо до Камарата на архитектите в Пловдив. Тя може да се прилага, но само след пълен анализ. Както навремето е направил Шлиман за Троя. Ето имаме паметник от преди 1200 г.пр.н.е. Нека се поучим от опита му! Без доказателства няма възстановяване.

А ние нямаме цялостната картина какво е било на Небеттепе. Така, че намеси от този род са едно несъзидателно дело. Нещо повече, това е дело на разрушение, защото се разрушава първообраза. Все едно да ви сменя лицето. Това е невъзможно. Освен това, защо го правим, след като в централната част на Пловдив, между площад Джумаята и Трихълмието, няма нито една плоча с надпис или информационна схема, по която обикновения човек да види, че тук, под тепето, е открит крайният фаргмент на големия акведут. Говорят за водохранилището на Небететепе, а то е нещо миниатюрно, то може да обслужва едно светилище, в случая. Акведуктът е осигурявал живота на Трихълмието и е довеждал водата от Родопите до горе. До голямото водохранилище, което днес не съществува, но то се е намирало върху терасата на църквата "Св. Богородица".

Как да подходим с "Казуса Небетепе"? Първо изобщо да не се бърза. Юнеско няма да признае този паметник, няма да го включи в листата си! Преди 2 години на III-та конференция по "История, археология и културен туризъм" в Шумен подготвих доклад за "Значението на урбанистичната и архитектурна археология". Предложих 7 обекта от България за включване в листата на Юнеско. Небететепе не е между тях. Мисля, че не му е дошло времето да се прави такава заявка. То ще дойде, след едни задълбочени проучвания на хълма и след официално писмо, каквото се изисква, от Министерството на културата.

Както знаем, преди време, подобна кандидатура имаше Стария град. Стига с тези ялови напъни! Преди да кандидатства, Старият град да огледа самия себе си, да махне всички белези на глупостта от "лицето" си. Отдавна съм казал защо това не може да стане - как да влезем в световна листа с толкова глупости в резервата, с толкова нарушения на оригиналите, на първичната структура. Вижте на какво прилича къщата на ул. "Княз Церетелев" 27.

Другият аспект на проблема е да има един напълно доказан в своите рамки и вид проект. Но ако в случая, става въпрос само да се получат средствата, т.е. тези милиони за Небететепе, това е просто престъпление. Углавно престъпление! Това е злоупотреба с европейските фондове. Никъде в Европа не се работи по този начин.
http://www.marica.bg/%D1%8E%D0%BD%D0%B5 ... 38138.html


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Филипопол
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 02, 2014 12:47 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Писания из интернет за градежите на Небет тепе преди 09.09.1944г.

"Д. Цончев пръв говори за добре запазената към 1870г. ПЪРВА крепостна стена на Трихълмието.
„Френският археолог Алберт Дюмонт, като споменува следите на Небетъ тепе, каквито е виделъ и въ Димотика. Приема ги за останки отъ пелазгийски крепостни стени и ги отнася къмъ дълбоката древность, а следъ това е наклоненъ да ги припише на траките, като изтъква, че отъ този начинъ на строежъ имало много примери въ Гърция и въ Италия – известни с името „Циклопски начин на градеж” .

X. К. Шкорпилъ и Ив. Велковъ само отбелязватъ следите отъ такива крепости, като ги наричатъ тракийски. В. Миковъ, който се е занимавалъ повече съ техъ като паметници отъ предисторическата. епоха, е на сжщото мнение. За техъ той казва: „Въ Родопите и Сакаръ планина сж открити и първите тракийски крепости, които, възъ основа на материалите, можемъ да датираме къмъ IX—IV вв. пр. Христа. Тези крепости сж правени отъ груби каменни блокове, зидани безъ спойка и се намиратъ по височините или по мжчнодостжпните стръмнини на планинските и предпланинскитъ области”
Разсъждения и изводите на Д. Цончев са първи и важни, затова ще продължим цитирането:
„..Проф. А. Керамопулосъ, като описва следите отъ крепостни стен-и, ^строени по сжщия начинъ, които той е проучилъ въ западна Македония, главно около Леринъ и Костурж ги нарича предисторически” ...
... „Ето защо, като имаме предъ видъ:
1)че не е установено още напълно имало ли е, кое и какво е било населението преди траките въ нашите земи, макаръ некои културни следи да ни подсещатъ за това3);
2) че споредъ досегашните проучвания, траките сж били единственото известно население, което е живело тукъ въ единъ дълъгъ периодъ отъ време на предисторическата и ранна историческа епоха, дошли, най-вероятно, въ началото на II хилядолетие пр. Хр.4);
3) че и траките, както съобщаватъ старите писа­тели, като всички народи, сж строили крепостни стени и кули, било каменни или дървени, с които са обграждали по-голямите си селища, издигани най-често на недостжпните места, макар че да немаме сведения за точния на­чинъ на строежа имъ5);
4) че въ Атика този начинъ на строежъ, характеренъ за архаична Гърция,се среща и доста късно презъ VIII и VII вв. пр. Хр., употребяванъ и при изграждането на цоклите въ стените, а най-вече въ подпорните стени6).
При това положение, като вземемь подъ внимание и античната история на нашите земи, както и обстоятелството, че траките са единъ и същи .клонъ на белата раса съ древните гърци, дошли почти въ сжщото хилядо­летие пр. Хр. на полуострова и влиянието, което сж могли да си окажатъ единъ на другъ като съседи, при едновременното си развитие, требва да поставимъ засега крепостите съ циклопския начинъ на строежъ, които се срещатъ въ нашите земи, въ обширната предисторическа епоха отъ преди IV в. пр. Хр. (II хилядолетие и първата половина па I хилядолетие пр. Хр.), като имъ дадсмъ името предисторически и ги припишемъ на траките.
Тъй че, при наличностьта на следите отъ предисторическото селище на Небетъ тепе,което разгледахъ по-горе; извънредното добро положение за селището: седемте хълма всръдъ плодородната и добре напоявана равнина отъ р. Ма­рица и добрия климатъ, всичко това потвърждава предположението на Иречекъ1) и проф. Г. И. Кацаровъ2) за съществуването на тракийско селище на Небетъ тепе, което води началото си, вероятно, отъ бронзовата епоха, отъ крепостните стени на което съ разглежданите останки.
Обаче, за сега не можемъ да кажемъ нещо повече за това селище на войнствените беси: нито за името, нито за размерите, нито за продължителностьта на съществуването му.”


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Филипопол
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 02, 2014 1:48 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Ето мнението на един лауреат за появата на града върху Трихълмието в Пловдив. Достоен наследник на своите учители, върти, сучи, всичко според него е след ... елините, всичко по съществено в Тракия е след "гръцката" колонизация.....

ЗА ПОЯВАТА И РАЗВИТИЕТО НА ТРАКИЙСКИЯ ГРАД ВЪРХУ ТРИХЪЛМИЕТО В ПЛОВДИВ ПРЕЗ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОХА
Костадин Кисьов

Археологическите разкопки и проучвания върху Небет тепе, едно отседемте скални възвишения в Пловдив, обхващат период от близо петдесет години ( 1934 1980). Теренните проучвания започват през1934 г. от Д. Цончев, с цел установяване местото и времето на възникване на Филипопол. В продължение на четири години, върху скалния връх са положени четири сондажа с обща площ 375 м , в резултат на което се установява наличието на културни пластове различни хронологически периоди. Относно предложената датировка на разкритите крепостни съоръжения върху Небет тепе, Цончев не се основава единствено на откритите от самия него археологически материали и стратиграфия. Базирайки се на външно описателния и сравнителен метод, както и на приликата в техниките па градеж,използувани в строителството на т.н."диагонален зид" на Небет тепе, с крепостните съоръжения в Македония и Гърция, които се датират в периода па късната бронзова епоха, Цончев неправилно и без никаквооснование отнася крепостните съоръжения върху Небе! тепе към същата епоха (Цончев 1938, 3 - 60)Съвременните археологически проучвания, свързани с разкопките на голям брой тракийски селища и крепости, доказаха, че строителни техники, характерни за периода ХШ - VIII в.пр.Хр. в Гърция, се появяват и използуват в Тракия много по-късно, едва след гръцката колонизация през VII - VI в.пр.Хр. (Домарадски 1982; Кисьов 2004, 50;Попов 2002). Подобна ситуация се констатира и при строителството на куполните гробници, чието разпостранение в Гърция се отнася към втората половина на III хил.пр.Хр. Появата на този тип гробни съоръжения в Тракия е много по-късно, след близо едно хилядолетие,и се свързва с управлението на Котис 1 (383 - 359 г. пр.Хр.) и неговитенаследници (Миков 1955; Домарадски 1986,80; Кисьов 1993).През 1960 г. П. Детев, поставяйки си за цел установяването датата на възникване на селището върху Небет тепе, полага сондаж с размери 8X 5 м (40 м'
1). Като се основава на откритите археологически материали в този сондаж, авторът достига до извода, че селището върху Небет тепе възниква в края на бронзовата и началото на ранната желязна епоха ( Детев 1963,39).През следващите 1961 - 1962 г. сондажни проучвания върху Небет тепеи неговите северни склонове предприема Л. Ботушарова. Основновнимание при течи разкопки се обръща на крепостното строителство,техниката на изграждане и особено на стратиграфията като начин за датировка ( Ботушаров 1963, 70).

* Статията, придружена с две положителни рецензии - на ст.н.с. М.Домарадски и ст.н.с. А. Божкова, бе предадена за печат през 1997 г. в ГАМИ, но нейното издаване бе спряно от редакционната колегия. В настоящото издание на музея, се публикува съкратен и преработен вариант. Дьлгогодишното полагане на сондажи вьрху малката площ, която заема северната част на Небет тепе, около 4-5 дка, завършва с разкопките на Ат. Нейков в периода 1974 - 1980 г. Той, за разлика от неговите предшественици, е имал всички условия, осигурени от градската управа, да извърши проучвания, достатъчно голям периметър неразкопана площ, за пълно и точно установяване на културните пластове и тяхното прецизно датиране, въз основа на открития археологически материал. Този период от проучванията на Небет тепе се характеризира с липсата на първични публикации,които да представят систематизирано откритите археологически материали, тяхната стратиграфия, описание, типология, сравнителен анализ и датировка. Поради тази причина, все още в научната литература не е публикувана информацията за съществуването нахалколитни културни останки и погребение, извършено чрез трупополагане върху самия връх на Небет тепе. Не са публикувани иникакви сведения за откритите археологически находки от IV - Iв.пр.Хр., най-важният за развитието на селището период. Вместо това,публикациите на Пейков, самоцелно, без никакви научни доводи и археологически доказателства, преследват налагането на тезата, че древното име на Пловдив е "Евмолпия". Името на селището се свързва съвсем произволно с името на един митологичен персонаж. Посъщия начин във всички публикации се прокарва тезата, че върху Небет тепе е съществувал едва ли ие най-стария и "уникален" град в Средиземноморието, осъществявал търговски връзки с "уникални предмонетни" форми (Пейков 1980, 240). * Откритото глинобитно съоръжение върху Небет тепе, в няколкото религиозно - митологичнистатии на ; разкопвача, изпълнява ролята на основен фактологичен материал относно датировката, планировката и функционалната принадлежност на селището върху Небет тепе. Според публикация от1980 г., това съоръжение е открито до северната стена на "царския дворец", който и до сега не е ясно къде се е намирал.

Глинобитното съоръжение има форма на пресечена пирамида сшнуровидиа украса, като е отбелязано, че в ъглите на вписаниявътрешен квадрат са запазени ' кръгли следи от четириножник.Следите от четириножника, седемте квадрата и т.н. двойна брадва са разтълкувани от автора като символика, носеща сведения за
наличието на царска власт в Тракия през II хил.пр.Хр.( Пейков 1980,247). В тази | статия не е представен археологическия материал, открит в комплекс с ! глинобитното съоръжение, който да определи и неговата дата.В следващата си статия от 1986 г. Пейков разглежда култовото съоръжение като посочва, че върху неговата повърхност са открити глинена мъжка фигурка и крак от триъгълна култова масичка, които датират съоръжението в края на късната бронзова и началото на ранната желязна епоха (Пейков 1986, 36). Повече данни за
това съоръжение и свързаните с него археологически находки сапредставени в публикацията oт 1994 г. , като последните напълно се различават от тези, посочени в статията от 1986 г. (Пейков 1994, 24).На с. 24 са посочени находките, открит около култовото съоръжение :глинена "урна-котел" ?, зарче, глинена мъжка фигурка, модел наколело, костена дръжка от огледало и костена игла. Всички тези находки са определени като магически предмети, използувани в орфическия ритуал в Тракия. Глинената мъжка фигурка, която според публикацията от 1986 т. е открита върху съоръжението, в публикацията от 1994 г. вече е открита около съоръжението. Същото се констатира и относно разположението на "урната-котел", която нас. 24 е открита върху съоръжението, докато на с. 30 в същата публикация, тя е открита встрани от съоръжението и служи за датировка (1 юйков 1994, 24 - 30).Изказаната констатация за откриването на глинобитното съоръжениев комплекс с "урната-котел" е недопустима и показва непознаване на археологическия материал и проблематиката на керамичнотопроизводство в Тракия, Югоизточна Европа и Средиземноморието,където този тип култови съоръжения (олтари, есхари и други) са разпостранени в периода от VI в.пр.Хр. до [V в.сл.Хр. (Makiewicz 1987 ;Lazov 1996; Кисьов 1998, 35), докато "урната-котел" спада към типовете съдове, характерни за периода на късната бронзова епоха иначалото на ранната желязна епоха, XIV - XI в.пр.Хр. (Kancev 1974, 70;Кисьов 1993 А). Преповтаряйки произволно вече изказани тези в други изследвания(Фол 1986, 151-152), чрез неясни тълкувания и интерпретации на символиката на изображенията върху глинобитното съоръжение,авторът на статиите определя нейното място в "култовата практикана орфиците в древнотракийския град Евмолпия"(Пейков 1994 А, 55-71).Проблемът с датировката на култовото съоръжение и крепостните стени върху северните склонове на Небет тепе е разгледан и решен в научната литература още през 70 -те - 80 те години, на базата на тракийски градове и владетели, върху чиито монети са изобразени техните символи: главното божество-окровител, свщеното животнои името на града (Юрукова 1992, 30). Аналогична ситуация е констатирана в одриския град Кабиле, където също са сечени автономни монети с малък номинал, върху които са изобразени главното божество и герба па града-Артемида с две факли (Драганов1986, 90; Рабаджиев 1986, 102; Юрукова 1992 ; Топалов 1994). Сходство между Филипопол и Кабиле се наблюдава също в тяхното структурно и хронологическо развитие. Двата селищни центрове на одрисите са изградени върху скални възвишения. Преди тяхната поява, в периодана бронзовата и, първата фаза па ранно желязната епоха, вър хускалните възвишения възникват и се развиват селища с прилежащи към тях скални светилища (Найденова 1986, 20; Domaradzki 1986 А ;Domaradzki 1990, 50 - 61; Кисьов 1990, 64).Извършените през последните 10 години спасителни археологически разкопки върху Грихълмието и неговото подножие имат съществен принос в изясняване стратиграфията на тракийското селище от предримската епоха и неговото прерастване в град. Откритите в източното подножие на 'Грихълмието (ул. "Н. Господинов") останки от монументални жилищни сгради, гръцка черно фирнисова керамикаи монети доказват, че най-ранният културен пласт, свързан с рбанизацията на града, датира от средата на IV в.пр.Хр. (Мартинова1990). Същата констатация, относно стратиграфията и датировката на пред римския град, бе установена и при археологическите проучвания на част от елинистическия некропол, намиращ се до бул."Независимост", където най-ранните материали датират от IV - IIIв.пр.Хр. (Босначиева 1997). Същата хронологическа ситуация бе констатирана при проучването на крепостните съоръжения, открити върху западните склонове на Трихълмието (Боспачиева 1994). Трябва да се отбележи също, че най-ранните царски гробници край гара Филипово и Първенец, които са свързани с тракийския град върху и около Трихълмието, датират от времето на Филип II и неговите наследници (Кисьов 1001,Анализът на археологическия материал, открит на територията на Пловдив в продължение на около 150 години археологически проучвания, показва, че липсва! културен пласт, фортификационни съоръжения и находки от периода VI - края па V впр.Хр-Статистическата обработка и анализът на монетите, открити при археологическите разкопки в рамките на Пловдив, потвърждават тази констатация. Установено е, че в монетната циркулация на Филипопол липсват емисии и котективни находки, свързани с ранното тракийско монетосечене (Кисьов 2004. 35) фактически, в монетната циркулация,която е една от основите характеристики за съществуването на градска структура, съществуват два периода. Първият период обхваща времето IV - III в.пр.Хр., когато масово се появява! и разпостраняват монетите на Филип II и Александър III, докато вторият период се характеризира с разпостранението на монети от периода II в.пр.Хр — I в.сл.Хр., сред които, преобладават тези на одриския цар Реметалк I (11 г.пр.Хр. - 12 г.пр.Xp > (Кисьов 2004, 26 -36). Именно топографията па монетите и големият брой емисии на двамата македонски владетели показва, че съществуващото върху Трихълмието селище се обособява като град по времето на Филип II(Кисьов 2004, 36). Археологически находки сочат присъствието на македонски гарнизон в преустроеното от Филип II тракийско селище(Фол 1975, 83; Фол 1993, 296). Тази констатация потвърждава по-ранните исторически изследвания, свързани с походите на Филип II във вътрешността на Тракия, където македонският владетел завладява по-важниiе тракийски селища като Кабиле, Мастейра,Дронгилон и Филипопол, настанява военни гарнизони в тях и ги превръща в градове ( Данов 1969, 398; Геров 1959-1960, 153; Венедиков1982, 139; Тачева 1987; Фол 1975. 83; 185 - 186; Фол с колектив 1993,295; Рабаджиев 1994, 63; Гетов 1995, 78; Домарадски 1998, 98;Йорданов 2000, 58 - 60). От тях с най-голямо бъдеще се оказало селището, получило името на македонския владетел - Филипополис,т.е. "градът на Филип" Траките превели това име дословно на своя език, наричайки го Пулпудева (Георгиев 1957; Дечев 1969). В случая Пулпудева представлява тракийският превод на гръцкия топоним Филипополис, като гръцкото име е по-старо от тракийското (Дечев1969).Археологическите свидетелства потвърждават също и известните, но оскьдни на информация, антични писмени извори.
Лолибий'<( Истории, 23.8):
"Прекосявайки Тракия през средата й (183 г.нр.Хр.), той (Филип V)нахлул
в земите на одрисите, бесите и дсителетите. Когато достигнал,до тъй наречения Филипопол. жителите му побегнали в съседните планини и той превзел града с пристъп. След като пребродил цялата равнина и изтребил някои от жителите, а от други получил уверения в лоялност, той се оттеглил, като оставил във Филипопол гарнизон.Този последният бил обаче прогонен от одрисите, които се отрекли,веднага от дадените на Филипа обещания".Полибий е грък по произход, взет като заложник от римляните след тяхната победа над Персей в Рим, където останал като заложник в продължение на 16г
Там е написал история на римските войни срещу Картаген и Македония през 215 -167 г. пр.Хр., на които бил съвременник.

Сведението на Полибий, касаещо Филипопол, е категорично в тринасоки. Филип V пристига в град, чийто име е Филипопол. Градът е бил вече укрепен с крепостни стени и е населяван от тракийскот оплеме одриси.
Корнелий Тацит ( ок.55 - 120 г.сл.Хр.). "Ана/ш", книга 3, пасаж 38:
"Едни от въстаналите размирили местното население, други преминали планината Хемус, за да разбунтуват и отдалечените племена. Най-много и най-добре подготвените обсадили царя (т.е. Реметалк II) и града Филипопол, основан от Филип Македонски."
Херений Дексип ("Скитска история", фрагмент 27):
"Град Филипополис се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на реката Хебър. Казват, че негов основател бил Филип, синът на македонския цар Аминта, по чието име бил наречени градът. Скитите (т.е. готите) нападнали този най-голям и най-стар град и го обсадили".Описанието на Дексип се отнася до 250 г. сл. Хр., когато готите влезли в съюз с карпите нахлули в Тракия, обсадили Филипопол и г разграбили.
Стефан Византийски (" Етническа история"- в статията за Филипополис ):
" Филипополис, град на Македония, основан на река Хебър от Филип (II), сина на Аминта (III)."Извадката е от лексикона на един от най-начетените книжовници откъсната античност и ранновизантийския период, съвременник наимператор Юстиниан I.Новите археологически открития, свързани с древната история наПловдив, потвърждават в голяма степен стратиграфските наблюдения и научни изводи на Л. Ботушарова, изказани още през 60
ге години,относно развитието на Филипопол като град със солидни крепостни стени в периода IV - II в.пр.Хр. (Ботушарова 1965). Разпостранението на монетите с надпис "Одриса" в Пловдив и неговия регион, както и тяхното апликиране върху глинобитния олтар от Небет тепе са доказателство, че градът и неговата околност са населявани от одрисите, което опровергава наложеното в някои изследвания становище, че регионът на Пловдиве бил обитаван от бесите (Фол 1975; Юрукова 1992). Най - вероятно тракийското име на града в периода края III -II в.пр.Хр. е било "Одриса" (Кисьов 2004, 36 - 37). Новите археологически открития потвърждават научно обоснованата от Л.Ботушарова теза, че Филипопол се превръща в селищен център през елинистическата епоха (Ботушарова 1965,7-9).* При извършените през 1995 - 1996 г. инвентаризации на фондовете вАрхеологическия музей - Пловдив бе установено, че тези уникални предмонетни | форми", открити, според Пейков, от самия него
при разкопките на Небет тепе, представляват обикновени съвременни метални шайби.Цитирана литература:Боспачиева 1995: М. Боспачиева. Спасителни проучвания на обект"Филипопол..! V- _ АОР през 1994. Смолян, 1995, 93 - 94.Боспачиева 199.7: М. Боспачиева. Елинистически некропол на Филипопол. ГАМП. VIII. 1997. 19- 23. Ботушарова 1963: J1. Ботушарова. Стратиграфски проучвания на Небет
ТЕПЕ.
ГНАМП, V, 1963, 70 - 76.Ботушарова 1963 А: Л. Ботушарова. Крепостната стена на Филипополпо северните склонове на Небет тепе. - ГНАМП, V, 1963, 77 - 97.Ботушарова 1965: JI. Ботушарова. Разкопките във Филипопол ипроблемите, свързани с тях. - Археология, VII, 1965, кн. 3, 1-11.Венедиков 1982: И. Венедиков. Тракийската топонимия в движение.Населението на югоизточна Тракия. - Мегалитите в Тракия, част II,1982. Георгиев 1957: В. Георгиев. Тракийският език. София, 1957.Геров 1959 - 1960: Б. Геров. Проучвания върху заиаднотракийскитсземи през римско време. - ГСУ ФФ, 54, 1959 - 1960, 153 - 407.Гетов 1995: Л. Гетов. Амфори и амфорни печати от Кабиле ( IV - IIв.пр.Хр ) 1995.Danoff 1938: dir. Danoff. Philippopolis. - RE, XIX, 1938. Stuttgart, coll.2244 2263. Данов 1969: Xp Данов. Древна Тракия. 1969.Детев 1963: II. Детев. Разкопки на Небет тепе в Пловдив. - ГНАМП, V ,1963, 39. Дечев 1960: Д. Дечев. Характеристика на на тракийския език.София, 1952. Dimitrova - Milceva 1990: A. Dimitrova - Milceva. Sacrificialaltars of Hellenistic Age in Kabyle. - Terra Antiqua Balcanica, V, 1990, 119- 125.Домарадски 1982: M. Домарадски. Тракийски укрепителнисъоръжения IV II в.пр.и.е. - Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол,1982, 45 -46.Домарадски 1986: М. Домарадски. Тракийски богати погребения. -Terra Antiqua Balcanica, 1986, 78 - 86.Domaradzki 1986 A: M. Domaradzki. Sanctuaires thraces du II
c — I c millenaire av.n.e. - Ada Archaeologica Carpathica, torn XXV, 1986, 89-103.Doniaradski 1990: M. Domaradski. Kabyle and the Thracian cities. - TerraAntiqua Balcanica, V, 1990,49-61.Домарадски 1995: M. Домарадски. Трако-гръцки търговскиотношения. Септември, 1995.Домарадски, Танева 1998: М. Домарадски, В. Танева. ЕмпорионПисгирос. 1998. Драганов 1986: Д. Драганов. Монетосеченето на Кабиле през IV - 1 в.пр.н.е. - Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол,1986, 90.Йорданов 2 000: К. Йорданов. Политически отношения междуМакедония и тракийските държави ( 359 - 281 г.нр.Хр. ). StudiaThracica, 7, 2000. Kancev 1974: M. Kancev. Materiaux du siteprehislorique de Page du bronze recent et du Halstatt ancient presd'Asenovec, dep. de Sliven. - Thracia, III, 1974, 65 - 76. Кисьов 1990: К.Кисьов. Скални светилища в Родоните и горнотракийската низина,представени с археологически материали и обекти от Смолянско иПловдивско. – Сб. Тракийската култуpa в Родопите и горните поречия на Марица,Места и Стряма. Смолян, 1990, 64 - 74.Кисьов 1993: К. Кисьов. Погребални практики в Родопите в периодаЦ_I
хил.пр.Хр. София, 1993 (дисертация - под печат).Кисьов 1993 А: К. Кисьов. Керамиката от късната бронзова епоха вгробните комплекси or централните Родопи. - Археология.
XXXV,2,1993, 1 - 12. Кисьов 1994: К. Кисьов. Някои аспекти на селищноторазвитие в горното течение на река Стряма през късната желязнаепоха. - Поселищен живот в Древна Тракия. Ямбол, 1994.Кисьов 1996: К. Кисьов. Принос в проучването и датировката наглинобитното култово съоръжение от Пловдив (Небет тепе) и неговатароля в изясняване локализацията на тракийския град Одрюза. -Годишник на Департамент Археология - НБУ, II - III, 1996, 225 - 231.Кисьов 1998: К. Кисьов. Археологически свидетелства, свързани стракийските култови места и практики в Средните и ЗападнитеРодопи в-периода края на II-I хил. пр. Хр. - Rhodopica, 1, 1998,31 - 38.Колева 1997: Б. Колева. Един новооткрит тракийски олтар отПловдив. - ГАМП,VIII,1997, 7- 18.Lazov 1996: G. Lazov. Decorated clay altars. - Pistiros, 1, Prague, 1996, 63 -73. Makiewicz 1987: T. Makiewicz. Formy kultu boslw domowych naterenie Europy w starozytnosci. Poznari, 1987.Мартинова 1990: M. Мартинова. Спасителни разкопки на ул. "Н.Господинов" в Пловдив. - АОР през 1989, Кюстендил, 1990, 114.Миков 1955: В. Миков. Произход на куполните гробници в Тракия. -Сб. в чест на Г.Кацаров, МАИ, .XIX, Ч.П, 1955 .Найденова 1986: В. Найденова. Скалните светилища в Тракия. - Сб.Поселищен живот н Тракия. Ямбол, 1986, 15 - 29.Нейков 1980: А. Пейков. Раскопки в древнефракийском городеЕвмолпия. -Pulpudeva, 3, 1980, 239 - 249.Пейков 1986: А. Пейков. Крепостта на древнотракийския градЕвмолпия. -Сб. Поселищен живот в Тракия. Ямбол. 1986.Пейков 1994: А. Пейков. Етническият проблем и националниятвъпрос на българите. Пловдив. 1994, 24-44.

Пейков 1994 А: А. Пейков. Основните архитектурнисъоръжения на древнотракийския град Евмолпия. - ИМЮБ, т. 20,1994, 55-71. Попов 2002: Хр. Попов. Урбанизация във вътрешнитерайони на Тракия и Илирия през
VI - I в.пр.Хр. София, 2002.Рабаджиев 1994: К. Рабаджиев. Религията в градската култура наелинистическа Тракия. - Сб. Поселищен живот в Древна Тракия. 1994.Тачева 1987: М. Тачева. История на българските земи в древността.София, 1987. Топалов 1994: С. Топалов. Одриското царство открая на V до средата на IV
в.пр.п.е. София, 1994.Фол 1975: А. Фол. Тракия и Балканите през ранноелинистическатаепоха. София, 1975.фол 1993: А. Фол. Кратка енциклопедия "Тракийската древност".София. 1993. фол 1986: А. Фол. Тракийският орфизъм. София, 1986.Цончев 1938: Д. Цончев. Приноси към старата история наПловдив.София, 1938. Чичикова 1975: М. Чичикова. Жертвеникиэллинистической епохи во Фракии. St'udia Thracica, I, 1975, 180 - 195.Юрукова 1992: Й. Юрукова. Монетите на тракийските племена и владетели. София. 1992
http://archeologybg.weebly.com/10531077 ... 71077.html


Последна промяна men на Сря Юли 02, 2014 2:21 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Филипопол ли?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 02, 2014 2:05 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
"Проблемът с датировката на култовото съоръжение и крепостните стени върху северните склонове на Небет тепе е разгледан и решен в научната литература още през 70 -те - 80 те години, на базата на тракийски градове и владетели, върху чиито монети са изобразени техните символи: главното божество-покровител, свщеното животно и името на града (Юрукова 1992, 30)." К.Кисьв
..........................................
Това е много глупаво твърдение, понеже "учения" в случая датира изграждането на култовото съоръжение и крепостните стени върху северните склонове на Небет тепе въз основа на монетите апликирани върху него.
Монетите не могат да решат проблема с датировката на глинобитното култово съоръжение /есхара/ по прстата причина, че крепостни стени са градени и подобни култови съоръжения са се използвали много преди появата на монетите/парите/.
Нека по добре Костадин Кисьов да ни напише една статия за Главното божество на одрисите, чийто символ е свещеното животно Бик. Кажете ни К.Кисьов, свещеното животно Бик на кой Главен бог е символ?


Последна промяна men на Сря Юли 02, 2014 2:51 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 20 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"