ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Вто Окт 17, 2017 4:54 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:08 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Човекът и неговите тела – Ани Безант
Въведение
Около проблемите, свързани със съзнанието и не¬говите носители, човека и дрехите, които той носи, днес цари такава голяма бъркотия, че ми се струва наложително пред учениците на теософията, и въобще пред любознателните умове, да се постави едно ясно изло¬жение на фактите, доколкото те са ни познати. В нашите изследвания ние достигнахме до една точка, в която много неща, които преди бяха тъмни, станаха ясни, и много други, които преди бяха възприемани само като теория, станаха материя на пълно знание. Следователно вече ни е възможно да наредим сигур¬ните факти в една определена последователност, фак¬ти които могат да бъдат наблюдавани пак и пак, кога¬то новите поколения теософи развият силата на наблюдение, и те ще говорят по тях със същата сигур¬ност, с която говорят физиците за факти, които те са наблюдавали и систематизирали.
Но както физикът може да бърка, така може да бърка и метафизикът. С разширението на знанието но¬ва светлина се хвърля върху старите факти, по-ясно се виждат техните отношения, и тяхната външност се про¬меня - често пъти защото достигналият повече откри¬ва, че фактът, който е изглеждал нещо цяло, е бил са¬мо един откъслек. Ние не претендираме за никакъв специален авторитет на възгледите, които излагаме тук; ние ги предлагаме, както един ученик може да предложи своите знания на други ученици, като едно наше усилие да възпроизведем това, на което сме би¬ли учени, но безсъмнено не твърде съвършено сме оце¬нили, заедно с такива резултати от наши наблюдения, каквито нашите ограничени сили са ни дали възмож¬ност да направим.
В началото на нашето изучаване е необходимо западният читател да промени нагласата, с която той е привикнал да гледа на себе си, и ясно да различи човека от телата, в които този човек живее. Ние сме се увлекли твърде много от навика да отъждествяваме себе си с външните дрехи, които носим, твърде много сме настроени да мислим себе си, като че ли сме на¬шите тела. Необходимо е, ако искаме да получим ед¬на истинска представа за нашия предмет, да оставим този възглед и да престанем да вземаме себе си за облеклата, които сме си надянали за едно дадено вре¬ме и после ще захвърлим, за да си сложим други, но¬ви, когато пак ще имаме нужда от подобни дрехи. Да отъждествяваме себе си с тези тела, чието съществу¬ване е само временно, е наистина така неразумно, ка¬кто би било да смесваме себе си с нашите дрехи. Ние не зависим от тях - тяхната цена е пропорционална на ползата, която те принасят.
Така широко разпространената заблудата да се отъждествява съзнанието, което е нашето Аз, с носи¬телите, в които това съзнание работи в момента, мо¬же да бъде извинено с факта, че будното съзнание, и до една степен сънното съзнание също, живеят и ра¬ботят в тялото и обикновено човек не го познава като отделно от себе си. Обаче човек може да достигне до едно умствено схващане на истинските условия и тъй може да обучава себе си да гледа своето Аз като при¬тежател на неговите носители. И след известен пери¬од на усилия това ще стане за него един определен факт. Ние ще научим да отделяме нашето Аз от него¬вите тела, ще се упражним да се отдръпваме от носи¬теля и ще познаем, че ние живеем в едно много по-пълно съзнание вън от него, отколкото вътре в него, и по никой начин не зависим от носителя на съзнанието ни. Когато това бъде веднъж достигнато, всяко по¬нататъшно отъждествяване на нашето Аз с нашите те¬ла ще бъде, разбира се, невъзможно и не ще можем вече никога да правим грешката да предполагаме, че сме това, което носим. Най-малко, ясното умствено схващане е в границите на нашето достигане днес и ние можем да възпитаме себе си в навика да правим разлика между Аз-а - човека - и неговите тела. Даже само това да направим, вече ще сме се отдалечили на една крачка от заблуждението, в което мнозинството от хората са омотани. И това променя цялото наше отношение към живота и към света. То ни издига в една спокойна област над "промените и случайности¬те на този смъртен живот". То ни поставя над дребни¬те делнични тревоги, които така много окръжават въ¬плътеното съзнание, и ни показва истинската пропор¬ция между вечно променливото и относително-постоянното. То ни прави да чувстваме разликата между давещия се човек, блъскан от вълните и човека, чиито крака са върху една скала, в основата на която вълни¬те се разбиват безпомощно.
Под човек аз подразбирам живия, съзнателния, мислещия Аз, индивида; под тела - разните обвивки, с които Аз-а е облечен, като всяка дреха дава възмож¬ност на Аз-а да функционира в една определена об¬ласт па вселената. Както човек използва кола по зе¬мята, кораб по водата, самолет по въздуха, за да пре¬мине от място на място, и все пак на всички места той си остава все същия, така и Аз-ът, истинският човек, остава същият без да се гледа материята, в която той функционира. И както колата, корабът, самолетът се различават по материалите и устройството, съобраз¬но със средата, в която са предназначени да се дви¬жат, така и всяко тяло се различава според обкръжа¬ващите го условия, в които то трябва да работи. Едно е по-грубо от друго, някое е по-кратковременно и ми¬молетно, друго е с по-малко способности. Но всички са обединени от това, че по отношение на човека те са преходни, те са негови служители, изхарчвани и под¬новявани според тяхната природа, и приспособени за различните негови нужди, за неговите растящи сили. Ние ще ги изучаваме едно по едно, започвайки от най-долното, и тогава ще опознаем самия човек, деецът във всички тела.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:08 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Физическото тяло
Под названието "физическо тяло" трябва да бъ¬дат включени двата най-долни принципи на човека -наречени в нашата стара терминология Стула Шарира и Лиша Шарира - така като те и двете функциони¬рат във физическото поле и са съставени от физичес¬ка материя. Те са образувани за периода от един фи¬зически живот, захвърлят се настрана от човека при смъртта и се разлагат заедно в физическия свят, кога¬то той премине в астралния.
Една друга причина, поради която ние наричаме тези два принципа наше физическо тяло или физичес¬ки носител, е тази, че докато не можем да избягаме от физическия свят - или поле, както сме навикнали да го наричаме - ние си служим с единия или другия, или с двата от тези физически носители. По своята материя те и двата принадлежат на физическото поле, и не мо¬гат да минат вън от него. Съзнанието, когато работи в тях е ограничено вътре в техните физически граници и е подчинено на обикновените закони на пространст¬вото и времето. Макар и частично делими, те рядко се делят през земния живот и такова разделение не е препоръчително; то е винаги знак на болезненост или лошо балансирано състояние.
Според материалите, от които са съставени, те¬зи два принципа се разглеждат като физическо тяло и ефирен двойник. Последният е точно повторение на видимото тяло, частица по частица, и е средата (пос¬редникът), през който текат всички електрически жиз¬нени струи, от които зависи дееспособността на тяло¬то. Този ефирен двойник по-рано се наричаше Лиша Шарира, но се оказа препоръчително, по някои при¬чини, да не си служим с това име тук. От незапомнени времена в индийските книги думите "Лиша Шарира" са били употребявани в един друг смисъл и това мно¬го затруднява изследователите на източната литера¬тура и поражда разноречия между хората от Изтока и от Запада. По тази причина, ако не за друга, е хубаво да се откажем от подобна употреба. После, хубаво е да имаме свои имена за подразделенията на човешко¬то същество, и така да премахнем от нашата въвеж¬даща литература препъни камъните за начинаещите, какъвто представлява санскритската терминология. Освен това, названието "ефирен двойник" точно изка¬зва природата и устройството на по-тънката част от физическото тяло, и така има нещо, което да я отли¬чава, и следователно, става лесно за запомняне, как¬вото трябва да бъде всяко название. Това тяло е "ефир¬но", защото е направено от ефир (етер), то е "двой¬ник", защото е точно повторение на грубото тяло -негова сянка, така да се каже.
Сега, физическата материя има седем подразде¬ления, които се различават едно от друго, и всяко при¬тежава обширно разнообразие от комбинации вътре в своите собствени граници. Тези подразделенията са: твърдо, течно, газообразно, ефирно. От своя страна ефирното има четири състояния, така различни едно от друго, както течното е различно от твърдото и га¬зообразното. Това са те, седемте състояния на физи¬ческата материя, и всяка част такава материя може да мине от едно от тези състояния в друго, макар при това, което наричаме нормална температура и наля¬гане, тя да заема едно или друго от тях, като свое от¬носително постоянно състояние, както златото обик¬новено е твърдо, водата обикновено е течна, а хлорът - газообразен.
Физическото тяло на човека е съставено от ма¬терия в тези седем състояния - то се състои от твър¬дото, течното и газообразното, а ефирният двойник -от четирите подразделения на ефира, известни още ка¬то Етер I, Етер II, Етер III и Етер IV.
Когато високите теософски истини бъдат пред¬ложени на хората, те започват да се оплакват, че били твърде отвлечени, и питат: "Откъде да започнем?" Ако искаме да научим нещата за себе си и да се уверим в истината на направените твърдения, как трябва да за¬почнем? Кои са първите стъпки, които трябва да нап¬равим? Какво е наистина азбуката на този език, на кой¬то теософите говорят? Какво трябва да правим ние, мъже и жени, живеещи в света, за да разберем и про¬верим тези работи, вместо само да ги вземаме на вя¬ра от другите, които казват, че знаят? Аз ще се поста¬рая да отговоря на тези въпроси в следващите стра¬ници, така че тези, които наистина са ревностни, да видят първите практически стъпки, които трябва да направят - като винаги се разбира какво от тези първи стъпки трябва да направи този човек, който също раз¬вива и своята морална, умствена и духовна част. Ни¬що, което човекът направи само за физическото си тя¬ло, не може да го направи ясновидец или светец. Оба¬че е вярно и това, че тъй като тялото е един инстру¬мент, който ние трябва да употребяваме, го известно приготовление на тялото е необходимо, за да можем да обърнем нашите стъпки по посока на пътя, въпре¬ки че ако се занимаваме само с тялото, това няма да ни заведе до висотите, които мечтаем, но и да се оста¬ви тялото настрана пак не можем да достигнем жела¬ната висотата.
Телата, в които човек живее и работи, са негови инструменти и най-първото нещо, което трябва да схванем е, че тялото съществува за нас, а не ние за тялото; тялото е наше, за да го употребяваме, а не ние да принадлежим нему, за да ни употребява то. Тялото е един инструмент, който трябва да се изостри, да бъ¬де подобрен, да бъде упражнен, да бъде нагласен в такава форма и да бъде сглобен на такива части, що¬то да може да бъде един добър инструмент във физи¬ческото поле за висшите цели на човека. Всичко, кое¬то води към тази цел, трябва да бъде окуражавано и обработвано; всичко, което отива в обратната посока, трябва да бъде избягвано. Не е важно какви желания може да има тялото, какви навици може да е придо¬било то в миналото; тялото е -наше, наш служител, за да си служим с него както искаме, и в момента, когато то вземе юздите в своите собствени ръце и претенди¬ра да води човека, вместо да бъде водено от него, в този момент целият смисъл на живота бива преобър¬нат и всякакъв прогрес е абсолютно невъзможен.
Тук е точката, от която всеки ревностен трябва да започне. Самата природа на физическото тяло е такава, че то много лесно може да бъде превърнато в един добър служител или един добър инструмент. То притежава качества, които ни помагат да го обучава¬ме и да го направим сравнително лесно да бъде пос¬лушно и преработено и едно от тези качества е, че ко¬гато то веднъж бъде привикнато да работи по дадени пътища, то с готовност продължава да ги следва от само себе си, и бива толкова щастливо да прави така, както и по-рано е вървяло по други пътища. Ако е при¬добило някой лош навик, тялото ще окаже значител¬на съпротива на всяка промяна в този навик; но ако бъде принудено да действа както човекът иска, тогава след известно време тялото ще започне само да преповтаря новия навик, който човекът му е наложил, и ще започне постоянно да следва новия метод, както е следвало и стария, на който човекът е решил да се противопостави.
Нека сега се обърнем към разглеждането на гру¬бото тяло, което можем да наречем видимата част на физическото тяло, макар газообразните съставни ча¬сти да не са видими за необученото физическо око. Това е най-външната дреха на човека, неговото най-ниско проявление, неговото най-ограничено и най-несъвършено изражение.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:09 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Грубото тяло
Ние трябва да се спрем достатъчно дълго на ус¬тройството на тялото, за да можем да разберем как можем да го вземем в ръцете си, да го очистим и да го обучим. Трябва да погледнем първо на една група дей¬ности, които в повечето случаи са вън от контрола на волята, и след това на онези, които са под този конт¬рол. И двете работят посредством нервни системи, но нервни системи от различен вид. Едната ръководи цялата дейност на тялото, тя поддържа неговия обик¬новен живот, от нея дробовете се свиват и разпускат, а сърцето бие, тя определя работата на храносмила¬телната система и т. н.. Тази система се състои от нервите, които не зависят от волята, и се нарича "сим¬патична нервна система". Някога, в продължение на дългото минало на физическата еволюция, когато на¬шите тела са били ефирни, тази система е била под контрола на животното, което е притежавало тялото, но постепенно тя е започнала да действа автоматич¬но и е и се е освободила от контрола на волята, стана¬ла е независима и днес води всички нормални жизне¬ни дейности на тялото.
Когато един човек е здрав, той не забелязва тези дейности. Той знае, че диша, само когато нещо пречи на дишането му, той знае, че сърцето му бие, само когато биенето е буйно или нередовно. Но когато вси¬чко е наред, тези процеси остават незабелязани, с дълга и трудна практика обаче можем да докараме симпа¬тичната нервна система под контрола на волята и един клас йоги в Индия - така наречените Хата Йога - раз¬виват тази сила до една необикновена степен, с цел да събудят нисшите духовни способности. Възможно е те да се развият (без каква да е мисъл за духовно, мо¬рално и умствено развитие), като се действа на физи¬ческото тяло. Овладелият Хата Йога се научава да кон¬тролира своето дишане, даже да може да го спира за едно значително време, да контролира биенето на сър¬цето, ускорявайки или забавяйки циркулацията на кръ¬вта по своя воля; с тези средства той привежда физи¬ческото тяло в транс и освобождава астралното тяло.
Методът не е такъв, щото да го желае човек, но все пак е поучително за западните народи (които са настроени да гледат на тялото като имащо такава за¬дължителна природа) да знаят как един човек може напълно да докара под своя контрол тези нормално автоматически физически процеси и да схванат, че хи¬ляди хора налагат на себе си една дълга и крайно тру¬дна дисциплина с цел да се видят свободни от затвора на физическото тяло, и да знаят, че те са живи, когато тялото е оставено безжизнено. Най-малко поне те са хора, които искат да направят нещо и не са вече прос¬ти роби на чувствата.
Но да продължим нашето изследване. Ние има¬ме волевата нервна система, която е много по-важна за нашите умствени цели. Това е великата система, която е инструмента на мисълта, благодарение на ко¬ято чувстваме и се движим във физическото поле. Тя се състои от главо-гръбначната ос - мозък и гръбначен стълб - откъдето се разпръскват по всички части на тялото влакна от нервна материя, т. е., перцептивните и двигателните нерви - нервите, чрез които ние усещаме, които водят от повърхността на тялото към оста, и нервите с които ние действаме, които отиват от оста към повърхността. От всички части на тялото нервните влакна се събират и свързват първо в нерв¬ни възли, и после в гръбначния стълб, на който обра¬зуват външната нервна материя, и минават нагоре да се разпространят и разклонят в мозъка, центъра на всички усещания и на всички целесъобразни движе¬ния, контролирани от волята. Тази е системата, чрез която човек проявява своята воля и своето съзнание, и може да се каже, че те се намират в мозъка. Човек не може да стори нищо във физическото поде, освен чрез мозъка и нервната система, ако те не са в добър ред, той не може да проявява себе си по нормален начин.
Това е фактът, върху който материализмът е ба¬зирал своето твърдение, че мисълта и мозъчната дей¬ност се сливат или са едно и също нещо, имайки пре¬двид само физическото поле, както правят материалистите. Наистина те се сливат, но е необходимо да се доведат сили от едно друго поле - астралното - за да се покаже, че мисълта не е резултат на нервната дейност. Ако мозъкът е повреден от лекарства, от бо¬лест, от травма, мисълта на човека, комуто мозъка принадлежи, не ще може напълно да се прояви във физическото гюле. Материалистът също ще каже, че ако имате една дадена болест, то мисълта ще бъде особено повлияна.
Има една рядка болест, афазия, която разстрой¬ва една особена част от клетките на мозъка, близо до ухото, и се придружава с пълно изгубване на способ¬ността да помним думи. Ако зададете на лице, стра¬дащо от тази болест един въпрос, то не ще може да ви отговори: ако го попитате за името му, той не ще ви отговори; но ако произнесете неговото име, той ще покаже, че го е познал, ако му прочетете някои мисли той ще изрази своето съгласие или не; той може да мисли, но не и да говори. Оказва се, че като че ли ча¬стта от мозъка, която е била повредена, е във връзка с физическата памет за думи, така че с повреждането й човекът изгубва във физическото поле паметта за ду¬ми и става глух, като си запазва силата на мислене и може да се съгласи, или не, с всяко направено предло¬жение.
Материалистическият аргумент изведнъж пропа¬да, разбира се, когато човекът се намери свободен от своя несъвършен инструмент. Тогава той е способен да прояви своите сили, макар пак да се спъва отново, когато се върне във физическото съществувание. Важ¬ността на това, що се отнася до настоящото ни изсле¬дване, лежи не в солидността или не на материалис¬тическата позиция, а във факта, че човекът е ограни¬чен в своята проява във физическия свят от способно¬стите на неговия физически инструмент, и че този ин¬струмент може да бъде повлиян от физически агенти; ако те могат да го повредят, те могат също и да го поправят - едно съображение, което ще намерим от жизнена важност за нас.
Нервните системи, подобно всички части на тя¬лото, са съставени от клетки, малки оформени телца, с обвиващи стени й съдържание, видими под микроскоп.Те биват най-разнообразни според техните разли¬чни функции. От своя страна тези клетки са изградени от малки молекули, а те пък - от атоми - атомите за които говорят химиците. Всеки атом пък е последната неделима частица от някой химически елемент. Тези химически атоми се комбинират заедно по неизброи¬ми пътища за да образуват газовете, течностите и твър¬достта на грубото тяло. Всеки химически атом е за теософа едно живо нещо, способно да води свой неза¬висим живот, и всяка комбинация от подобни атоми в едно по-сложно същество е също така нещо живо. От друга страна всяка клетка има свой собствен живот, и всички тези атоми, молекули и клетки са комбинира¬ни заедно в едно органическо цяло, едно тяло, което служи като носител на една по-висша форма на съз¬нание отколкото тази, която те знаят в отделното си съществувание.
Частите, от които тези тела са съставени, посто¬янно влизат и излизат; и самите те са групи от хими¬чески атоми, твърде дребни за да бъдат видени с невъоръжено око, въпреки че много от тях се виждат под микроскоп. Ако наблюдаваме капка кръв под микрос¬коп ние ще видим в нея да се движат известно количе¬ство живи телца - белите и червените кръвни телца. По устройство и дейност белите напомнят твърде мно¬го на обикновената амеба. Много болести са предиз¬викани от микроби и разни видове бацили, и учените ни казват, че ние имаме в нашите тела микроби прия¬тели и микроби неприятели, едните ни вредят, а дру¬гите се нахвърлят върху вредителите ги и разкъсват. Някои микроби идват в нас отвън и изпълват нашето тяло с болести, други идват за да поддържат негово¬то здраве. И така, тези наши дрехи постоянно проме¬нят своите материали, които идват, стоят известно вре¬ме в нас, и излизат, за да отидат и да станат част от други тела - една непрекъсната промяна и взаимна иг¬ра.
Голямото мнозинство от човечеството знае мал¬ко и още по-малко се интересува от тези факти, при все това в тях се крие възможност за очистване на гру¬бото тяло, от което го става по-подходящ носител и обиталище на човека. Обикновеният човек оставя сво¬ето тяло да се строи само, както взима безразборно от материалите, които му се доставят, без да се вгле¬жда в тяхната природа, и се интересува повече те да бъдат вкусни и приятни за неговия вкус, а не се пита дали подхождат или не, за създаването на едно чисто и благородно обиталище за Аз-а, истинският човек, който живее вечно. Обикновеният човек не упражнява надзор над тези частици, когато влизат и излизат, без да избира една и да отхвърля други, а оставя всичко да се гради както му дойде, подобно на някой безгри¬жен майстор, който взема всичко, което му попадне като материал за неговата къща - вълна, слама, кал, трески, пясък, гвоздеи, всевъзможни останки. По от¬ношение на своето тяло съвременният човек е тъкмо такъв небрежен строител.
Ясно е, че очистването на грубото тяло е един процес на съзнателно подбиране на елементите, кои¬то трябва да го съставят. Човек ще въведе в него под формата на храна само най-чистата материя, която може да намери, отхвърляйки нечистата и грубата. Той знае, че чрез естествена промяна частиците, въведени в тялото в дните на безгрижно живеене, постепенно ще излязат навън, най-малко в седем години - въпре¬ки че процесът може да се ускори - и той решава да не въвежда вече в него това, което не е чисто. Като уве¬личава чистите съставни части той създава в тялото си една армия от защитници, които унищожават вся¬какви нечисти частици, които могат да попаднат от¬вън и влизат без неговото съгласие. След това той па¬зи тялото чисто с една активна воля, която действа магнетически, непрестанно изпъжда далеч от себе си всякакви нечисти телца, които биха могли да влязат в тялото и така го пази от нахлувания, на които то е изложено; докато живее в една атмосфера, изпълнена с нечистотии от всякакъв род.
Когато веднъж човек реши да очисти своето тя¬ло и да го направи инструмент, пригоден за Аз-а да работи с него, той прави първата стъпка към практи¬куването на Йога - стъпка, която трябва да бъде нап¬равена в този или някой друг живот, преди човекът да може сериозно да си зададе въпроса: "Как мога да до-.стигна дотам, че да мога да възприема за себе пълно¬ценно истината на теософията?" Човек може лично да проверява свръхфизичните факти само когато съу¬мее напълно да подчини физическото си тяло под своя власт. Той иска да се увери лично в теософските исти¬ни, но не може да стори това докато е още здраво за¬творен в тъмницата на тялото и докато това тяло е нечисто. Даже ако е донесъл от други, по-добре дис¬циплинирани животи частично развити душевни способности, които се проявяват въпреки настоящите не¬благоприятни условия, упражнението им ще бъде спъ¬вано докато той съществува във физическото тяло, ако това тяло с нечисто. То те затъмнява или разстройва упражнението на способностите, когато те работят чрез него, и ще нрави тяхната работа ненадеждна.
Нека предположим, че един човек съзнателно из¬бере да направи своето тяло чисто, и че той или се възползва от факта, че тялото се променя напълно за седем години, или предпочете по-късия, но по-труден път на бързата промяна. И в двата случая той ще за¬почне тозчас да подбира материалите, от които ново¬то чисто тяло трябва да бъде съградено, и въпросът за диетата ще се изправи пред него. Той веднага ще започне да изключва от своята храна всичко, което би вмъкнало в тялото нечисти и мръсни елементи. Той ще захвърли всякакъв алкохол и всяко питие, което го съдържа, защото спиртът въвежда във физическото тя¬ло микроби от най-нечисто естество, продукти на раз¬рушението. Те не само са вредни сами но себе си, но освен това привличат към себе си - и следователно, към всяко тяло, от което те съставляват част - някои от най-противните невидими обитатели на следващия свят.
След смъртта пияниците, които са изгубили сво¬ите физически тела, и следователно не могат повече да задоволяват своята жажда за опиване, се въртят около местата, където се лее алкохол, и около тези, които го пият, и така се опитват да споделят ниските удоволствия, на които те се отдават. Деликатни жени биха се отвърнали от своите вина ако можеха да зър¬нат само за миг отвратителните същества, които се стараят да вземат участие в тяхното удоволствие, и близкото другарство, което по този начин те устано¬вявал със същества от най-отвратителен тип. Лоши елементали също се навъртат наоколо, мисли на пия¬ници, облечени в елементална есенция. В същото вре¬ме физическото тяло привлича към себе си от обкръ¬жаващата атмосфера груби частици, изхвърлени от те¬лата на пияници и разпуснати хора, те влизат в него, от което го огрубява и понижава.
Ако погледнем на хора, постоянно свързани с ал¬кохола, с произвеждане или продажба на спирт, вина, бира и други видове нечисти питиета, можем да ви¬дим как техните тела даже физически са станали гру¬би и ниски. Един кръчмар, един с още по-лоша профе¬сия - да не казваме нищо за лица от всички стъпала на обществото, които пият до прекаляване - всички по¬казват много ясно какво прави бавно и сигурно със своето тяло всеки, който въвежда в него коя да е от тези частици. Колкото повече такива елементи той въ¬вежда, толкова по-грубо става неговото тяло.
Така е и с другите части на диетата, месо от млекопитаещи, птици, влечуги и риби, от разни животни в костни черупки и мекотели, които се хранят от ум¬рели животни - как могат тела, съградени от. подобни материали, да бъдат деликатни, чувствителни, преци¬зно уравновесени и при това напълно здрави, със си¬лата и тънкостта на калената стомана, от каквото тя¬ло човек се нуждае за всички видове висша работа? Необходимо ли е пак да прибавям практическия урок, който може да бъде научен от наблюдението върху телата на онези, които живеят в подобно среда? Виж¬те касапите и решете сами дали техните тела прили¬чат на най-пригодни инструменти за висши мисли и възвишени духовни цели? Разбира се, те са най-последните резултати на силите, които се хранят с нечис¬ти меса, доставяни от тях. Наистина, никакво количе¬ство внимание на човека върху физическото тяло са¬мо по себе си не ще му даде духовен живот, но защо трябва да си пречи с едно нечисто тяло? Защо да се позволява на този безполезен и несъвършен инстру¬мент да ограничава, да притеснява и да сдържа него¬вите сили, големи или малки, в техния опит да се про¬явят чрез него?
Има, обаче, една трудност по нашия път, която не можем да пренебрегнем. Ние можем да правим го¬лямо усилие над нашето тяло и може решително да отказваме да го понижаваме, но ние живеем между хора, които са безгрижни и които в повечето случаи не знаят нищо от тези природни факти. В един град като Лондон или, наистина, в кой да е друг западен град, ние не можем да минем по улиците без да бъдем повлияни на всяка крачка, и колкото повече пречист¬ваме тялото си, толкова по-тънки стават чувствата и толкова повече страдаме в една цивилизация, така гру¬ба и животинска, каквато е настоящата. Минавайки из бедните и работнически квартали, където има би¬рарии на всяко кюше, ние едва ли можем да избегнем миризмата на спиртните напитки - атмосферата на една бирария следва тази на друга - даже улици с добра репутация също са отровени. Тъй е и когато минава¬ме покрай кланици и касапници.
Разбира се, човек може да бъде сигурен, че кога¬то цивилизацията напредне и нещо бъде спечелено, тогава всички тези нечисти места ще бъдат събрани в специални квартали, където тези, които ги търсят, ще могат да ги намерят. Обаче сега нечистите елементи от тези места падат върху нашите тела и ние ги вдиш¬ваме в себе си заедно с въздуха. Но както нормално здравите тела не дават почва, в която микробите на болестите да могат да пуснат корени, така чистото тяло не представлява почва, в която тези нечисти ча¬стици да могат да растат. Освен това, както видяхме, има армия от живи същества, които вечно работят, за да държат нашата кръв чиста, и тези полкове от ис¬тинска гвардия ще нападнат всички отровни частици, които прескочат през оградата на едно чисто тяло и ще ги премахнат и разсекат на части. Нам остава да изберем дали да имаме в нашата кръв тези защитни¬ци па живота или да я изпълним с пиратите, които нападат и избиват добрите. Колкото по-решително от¬казваме да вкарваме в тялото каквито и да е било не¬чисти елементи, толкова повече ще бъдем укрепени против атаките отвън.
Споменахме но-рано за автоматизма на тялото, за факта, че тялото е творение на навика и казахме, че човек може да използва тази негова особеност. Ако теософът каже на някой жадуващ да практикува Йога и да достигне да влезе във висшите области на битие-го: "За тази цел ти трябва веднага да започнеш да пре¬чистваш тялото си, и това трябва да предшества опи¬та да практикуваш истинска Йога. Защото истинската Йога е тъй опасна за едно нечисто и неподчинено тя¬ло, както клечката кибрит - за буре барут." Ако теосо¬фът каже така, той сигурно ще бъде посрещнат с от¬говора, че здравето би пострадало от подемането на такава практика. Сухият факт е, че всъщност тялото не се интересува много какво му давате, когато вед¬нъж му предложите нещо, което укрепва здравето му, го бързо ще се приспособи към всяка чиста и храни¬телна храна, която вие изберете да употребявате. Тък¬мо защото е едно автоматично същество, то скоро ще спре да иска нещата, които усилено му се отказват, и ако вие не изпълнявате искането му за груба и нисша храна, то скоро ще придобие навика да я презира. Съ¬що както един средно естествен вкус ще се погнуси с болезнено чувство от един разложен дивеч, така един чист вкус ще се отвърне от всякаква груба храна.
Предположете, че човек храни своето тяло с раз¬ни видове нечисти неща. Неговото тяло ще ги изисква настоятелно и гой ще бъде склонен да отстъпи. Но ако той не обърне внимание на тези изисквания на тя¬лото и тръгне но своя собствен път, а не по пътя на тялото, той ще установи, може би за своя изненада, че неговото тяло ще признае своя господар и ще се при¬мири с неговите заповеди. То бързо ще започне да пре¬дпочита чистата храна пред нечистата. Навикът може да бъде използван както за помощ, така и за преч¬ка, и тялото се поддава на послушание, когато разбе¬ре, че ти си господаря и че не мислиш да допуснеш животът ти да бъде спъван от простия инструмент, който е създаден за твоя употреба. Истината е, че не тялото е виновно тук, а Кама, желанието-природага.
Възрастното тяло вече е възприело навика да ис¬ка особени неща, но ако се вгледате в детето, вие ще видите, че детското тяло не иска нещата, които доста¬вят на възрастните тела груби удоволствия. Ако няма много лошо физическо наследство, детското тяло от¬бягва месото и виното, но неговите родители му натрапват месо и му дават малко винце от техните чаши, канейки го да "бъде мъжле", докато детето със своята подражателна способност и под влияние на възраст¬ните не тръгне по лошите пътища. Тогава, разбира се, се създава нечист вкус и може би се събуждат стари кармични искания, които биха могли да изгаснат от не¬удовлетворение и тялото последователно да придо¬бие навика да иска нещата, с които то е било хранено.
Захвърлете миналото, направете промяната и ко¬гато вие се освободите от частиците, които искат тези нечистотии, вие ще почувствате, че вашето тяло про¬меня своите навици и въстава даже против миризма¬та на нещата, които то някога е обичало. Вие не иска¬те да правите това, защото, ако бихте искали, щяхте да можете. Вие си казвате: "Най-после, може би, то не значи толкова много. Аз нямам душевни способнос¬ти, аз не съм достатъчно напреднал, за да правя разлика между чистото и нечистото тяло". Вие никога ня¬ма да напреднете, ако не се стараете да се издигнете до най-високото, което е достижимо за вас - ако оста¬вите желанието-природа да пречи на вашия прогрес. Вие казвате: "Колко много бих желал да имам астрално зрение, да странствам в астралното тяло!", но ко¬гато достигнете до началото, вие предпочитате един "добър" обяд.
Ако наградата за отказването от нечистата хра¬на беше милион лири в края на годината, как бързо щяха да се изчезнат трудностите и как бързо щяха да се намерят начини за поддържане на тялото живо без месо и вино! Но когато се предлага скъпоценното съ¬кровище на висшия живот, трудностите се оказват не¬победими. Ако хората наистина желаеха нещата, кои¬то те претендират че желаят, ние щяхме да имаме мно¬го по-бързи промени около нас, отколкото сега виж¬даме. Но хората само се преструват, че вярва, и то така, че те сами себе си лъжат с идеята, че ревностно желаят, и идват тук на Земята живот след живота в същия непрогресивен начин на съществуване за мно¬го хиляди години. И в един даден живот те се чудят защо не напредват и защо еди-кой си е направил та¬къв бърз прогрес в този само живот, когато те не мо¬гат. Човекът, който е ревностен - не за момент, а с твърдо постоянство, - може да направи какъвто прог¬рес иска: докато човекът, който само прави хората да вярват, ще обикаля и обикаля като кон, който върти долап за много още бъдещи животни.
В това очистване на тялото лежи приготовлени¬ето за всяка йогистка практика - не цялото приготов¬ление, сигурно, но една съществена част от него. Ка¬заното до тук с достатъчно, що се отнася до грубото тяло, най-ниския носител на съзнанието.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:10 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Ефирен двойник
Модерната физическа наука поддържа, че всич¬ки телесни промени в мускулите, клетките или нерви¬те, се придружават от електрическа дейност, и също¬то вероятно е вярно даже аз химическите промени, които се извършват непрекъснато. Пълно потвърждение на това е било събрано от старателни наблюдения с най-чувствителни галванометри. Навсякъде, където има електрическа дейност, трябва да присъства и ефир, тъй че присъствието на ток е доказателство за присъ¬ствието на ефир, който прониква всичко, -заобикаля всичко. Никоя частица физическа материя не се допи¬ра до друга частица, но всяка плува в море от ефир. Западният учен формулира това като една необходи¬ма хипотеза, докато ясновидецът - ученик на източна¬та наука - го обявява за истинско наблюдение, защото истина е, че ефирът е също тъй видим, както и един стол или една маса, само че е необходимо зрение, различно от нормалното физическо зрение.
Както вече се каза, ефирът съществува в четири видоизменения. Най-финото от тях се състои от пос¬ледните физически атоми - не атомите на химията, които наистина са сложни тела - последни, защото, когато бъдат разбити, те се разлагат на астрална ма¬терия.
Ефирният двойник се състои от тези четири ефи¬ра, които проникват твърдата, течната и газообразна¬та части от грубото тяло, обгръщайки всяка частица с една ефирна обвивка, в следствие на което той предс¬тавлява едно пълно повторение на грубата форма. Този ефирен двойник е напълно видим за окото на яснови¬деца и по цвят е виолетовосив, груб или деликатен в своята структура според качествата на плътното тя¬ло. Четирите ефира влизат в него, както твърдото, те¬чното и газообразното състояния влизат в състава на плътното тяло, но те могат да бъдат в по-груби или по-фини комбинации, също както и плътните части в тялото. Важно е да се отбележи, че плътното тяло и неговият ефирен двойник се видоизменят заедно по качество, така че когато прогресиращият човек очис¬тва съзнателно и преднамерено своето грубо тяло, ефирният двойник следва подир него без свое съзна¬ние и без какво да е допълнително усилие.
Именно посредством ефирния двойник Прана (живото дихание) тече по нервите на тялото и тъй ги прави способни да действат като носители на съзна¬телната и двигателната сили на човека. Силите на ми¬слене, на движение и на усещане не обитават във физическата или ефирната нервна субстанция: те са дей¬ности на Аз-а, който работи в своите вътрешни тела, и тяхното проявление на физическото поле е възмож¬но само от Прана (живото дихание), когато тя тече по нервните конци и около нервните центрове, защото Прана, живот-диханието, е активната енергия на Аз-а, както Шри Шанкарачария ни учи. Работата на ефир¬ния двойник е да служи като физически посредник на гази енергия, и ето защо той често е наричан в наша¬та литература "носител на Прана".
Ще бъде полезно да се отбележи, че ефирният двойник е особено чувствителен за игривите съставни части на алкохола.
Явления във връзка с физическото тяло.
Когато човек "ляга да спи", Аз-ът излиза от фи¬зическото тяло и го оставя да спи и така да си възоб¬нови силите за работата на следващия ден. По този начин плътното тяло и неговия ефирен двойник биват оставени сами на свой произвол, и на играта на влия¬нията, които те привличат към себе си със своето уст¬ройство и навици. Струи от мисъл-форми от астралното поле, които по своята природа са сродни с мисъл-формите, образувани или хранени от Аз-а в него¬вия ежедневен живот, влизат в и излизат от плътния и ефирния мозък и, размесвайки се с автоматическите преповторения на вибрации сложени в будно съзна¬ние от Аз-а, причиняват прекъснатите и хаотични съ¬нища, с които повечето хора са запознати.
Тези разпокъсани сънища са поучителни, тъй като показват как работи физическото тяло, когато бъде оставено само на себе си. То може само да възпроизвежда откъслеци от минали вибрации без смислен ред или връзка, свързвайки ги в едно, както те дойдат, кол¬кото и крайно несвързани да са сами. То е нечувствително до абсурдност или безсмисленост, задоволява се с една фантасмагория от калейдоскопични образи или бои, даже без правилността, която дават огледа¬лата на калейдоскопа. Гледани по този начин, лесно може да се види как плътният и ефирният мозък са инструменти на мисълта, не нейни творци, защото ние виждаме колко блуждаещи са техните творения, кога¬то бъдат оставени сами на себе си.
При спането Аз-ъг излиза от тези две тела или по-право от това едно тяло с неговите видима и неви¬дима части, като ги оставя заедно. При смъртта то ги напуска за последен път, но само с тази разлика, че то изтегля със себе си и ефирния двойник, като го отделя от неговия плътен другар, с което прави да не може вече живото дихание да играе в тялото като в едно органическо цяло. Аз-ът бързо отърсва от себе си ефир¬ния двойник, който, както вече видяхме, не може да мине в астралния свят, и го оставя да се разложи зае¬дно със своя другар. Ефирният двойник често се явява веднага след смъртта на приятели на неголяма дис¬танция от тялото, но естествено притежава твърде малко съзнание и не може да говори, нито да стори нещо повече, от това да се "яви". Той се вижда отно¬сително лесно, понеже е физически, и едно леко напрягане на нервната система ще направи очите доста¬тъчно остри, за да го забележат. Той с отговорен за много случаи на видения в гробища, тъй като той се носи над гроба, в който лежи неговия другар, и много лесно се вижда поради причините, които току-що ка¬захме. Тъй даже "в смъртта те не са разделени" на повече от няколко стъпки пространство.
За нормалния човек само при смъртта става то¬ва разделяне, но някои ненормални хора от типа, на¬речен "медиуми", са предмет на частично деление на физическото тяло още но време на земния си живот, една опасна и за щастие сравнително рядка ненормалност, която води след си много нервни напрежения и вълнения. Когато ефирният двойник бъде изпъден при спиритически сеанс, гой се раздира на две. Целият не може да бъде отделен от плътното тяло без да се при¬чини смърт на последното, тъй като без него струите на живото дихание не могат да циркулират. Даже не¬говото частично отдръпване привежда плътното тяло в състояние на летаргия и жизнените дейности почти спират; крайно изтощение последва новото събиране на разделените части и състоянието на медиума, до¬като бъде установено нормалното единство, крие значителна физическа опасност. По-голямата част от явленията, които стават в присъствието на медиума, не са свързани с изпъждането на ефирния двойник, но някои, които се придружават с материализация, са ста¬нали благодарение на него.
Научаваме се, че с г. Еглитън до една голяма степен е станало това любопитно физическо разделяне, и че се виждало как ефирният двойник изтича от него¬вата лява страна, а в това време плътното тяло очеви¬дно се смалявало. Същото явление се наблюдавало и с Хаск, чието плътно тяло станало много малко за неговите дрехи. Еглинтъновото тяло веднъж тъй било намалено по размери, че една материализирана фор¬ма го взела на ръце и го поднасяла за наблюдение от присъстващите - един от малкото случаи, в които ка¬кто медиумът, така и материализираната форма са би¬ли видени заедно при светлина, достатъчна да позво¬ли изследване. Това намаление на тялото на медиума показва отнемане на част от плътната, "осезаемата" материя на тялото - твърде възможно даже и част от течните части - но, доколкото аз зная, още не са пра¬вени наблюдения но това, и следователно не е възмо¬жно да се говори със сигурност. Сигурното е, че час¬тичното изпъждане на ефирния двойник води след се¬бе си голямо нервно разстройство и че то не трябва да се практикува от някой разумен човек, ако се ока¬же, че той притежава тази медиумна слабост.
Ние изучихме физическото тяло, както в негова¬та плътна, така и в ефирната му част - дрехата, която Аз-ът трябва да носи за своята работа във физическия свят, обиталището което може да бъде или една удоб¬на лаборатория за физическа работа, или един затвор, на който само смъртта притежава ключа. Ние видях¬ме какво трябва да имаме и какво бихме могли посте¬пенно да направим - едно тяло напълно здраво и силно, и в същото време деликатно организирано, очис¬тено и чувствително. То трябва да бъде здраво - и на Изток здравето се изисква като едно от условията за изучаване окултизма - защото всичко, което не е здра¬во в тялото, го прави негоден инструмент в ръцете на Аз-а, и такова тяло може да разстройва както впечат¬ленията, влизащи вътре, така и въздействията, изпра¬щани извън. Дейността на Аз-а се спъва ако неговият инструмент е напрегнат или свит от лошо здраве. Здра¬во, деликатно, организирано, пречистено, чувствител¬но, отхвърлящо автоматично всякакви лоши влияния и автоматично възприемащо всичко добро - такова тяло трябва съзнателно да си създадем, избирайки от всички околни неща само тези, които водят към тази цел, знаейки, че задачата може да бъде постигната са¬мо последователно, с постоянна и настойчива рабо¬та, последователно насочена към тази цел.
Ние ще знаем кога ще започнем да успяваме до една ограничена степен, защото ще видим да се явя¬ват в нас разни видове сили на възприемане, които не сме притежавали преди. Ние ще забележим, че става¬ме по-чувствителни за мелодии и картини, за по-пъл¬ни, по-нежни, по-богати хармонии, за по-деликатни, по-хубави, по-нежни приливи на багри. Също както художникът обучава своите очи да виждат деликатно¬стта на цветовете, за която обикновеното око е сляпо; също както музикантът обучава своите уши да слу¬шат обертонове, за които обикновените уши са глухи -така ние трябва да обучаваме нашите тела да бъдат възприемчиви за по-тънките трептения на живота, ко¬ито обикновения човек пропуска. Вярно е, че в нас ще дойдат и много неприятни усещания, защото све¬тът, който обитаваме, е груб и кален от човечеството, което го населява; но от друга страна ще се открият хубости, които ще ни възнаградят стократно за труд¬ностите, които срещаме и преодоляваме. И това ние трябва да направим, не за да можем да притежаваме такива тела за егоистични цели или от пустославие, или за удоволствие, но с цел да можем да бъдем ши¬роко полезни, да имаме добавъчни сили да служим. Те ще бъдат по-пригодни инструменти, с които да по¬магаме на прогреса на човечеството, и така да бъдем по-готови да помагаме в общото усилие за ускорява¬нето на човешката еволюция, което с работата на на¬шите велики Учители, и в което може да имаме щас¬тието да сътрудничим.
Макар да сме в гази част на нашето изследване, която е посветена само на физическия свят, все пак можем да видим, че изследването не с маловажно, че и най-ниският от носителите на съзнанието се нуждае от нашето внимание и че гой ще възнагради нашата грижа. Нашите градове, нашите страни ще бъдат по¬чисти, по-хубави, по-добри, когато това знание стане всеобщо и когато бъде възприето не само умствено за добро, а и като закон на ежедневния живот.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:11 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Астралното тяло
Ние изучавахме физическото тяло на човека, ка¬кто видимата така и невидимата негова част, и разб¬рахме, че човекът - живото, съзнателното същество -в своето "будно" съзнание, живеейки във физическия свят, може да покаже само толкова от своето знание и да прояви толкова от своите сили, колкото може това да стане през физическото му тяло. От съвършенство¬то или несъвършенството на тялото те зависи и съ¬вършенството или несъвършенството на проявата на човека във физическия свят. Това тяло го ограничава, когато той работи в низшия свят, образувайки един истински "непроходим кръг" около му. Това, което не може да мине през него не може да се прояви на Земя¬та и сто откъде произлиза неговата важност за разви¬ващия се човек.
По същия начин, когато човек работи без физи¬ческото тяло в една друга област на природата - астралния свят - гой с способен да прояви тъкмо толкова от своето знание и своите сили, накъсо казано - от се¬бе си, колкото неговото астрално тяло му позволява. То с едновременно и негов носител и негово ограни¬чение. Човекът с повече отколкото неговите тела; той има много, което обаче не може да прояви било във физическия свят, било в астралния; но това, което той може - то може да се вземе като самия човек в тази дадена област на вселената. Което той може да пока¬же от себе си тук долу е ограничено от физическото тяло; което той може да покаже от себе си в астрал¬ния свят е ограничено от астралното тяло. Когато се вдигаме в по-висшите светове, ние ще установим, че човек става все повече и повече способен да проявява себе си, когато сам се усъвършенства по пътя на сво¬ето развитие, а също постепенно усъвършенства и сво¬ите висши носители на съзнание.
Ще бъде добре да припомним на читателя, поне¬же влизаме в области, сравнително малко посещава¬ни и за мнозинството неизвестни, че ние не претенди¬раме тук за непогрешимост или за съвършена сила на наблюдение. В световете, по-висши от физическия, съ¬що могат да се допускат грешки при наблюдението и при умозаключенията, също както и във физическия, и тази възможност би трябвало винаги да се има пре¬двид. С разширяването на знанието ще бъде достига¬на все по-голяма и по-голяма акуратност, и такива гре¬шки ще бъдат постепенно поправени. Но тъй като пи¬сателката е само един ученик, грешки вероятно ще се намерят и в бъдеще ще се налагат поправки. Обаче тези грешки ще бъдат в подробностите, те не ще се докоснат до общите принципи, нито ще отслабят гла¬вните заключения.
Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една оп¬ределена област от вселената, обкръжаваща или про¬никваща физическата, но невидима за нашето обик¬новено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състоя¬ние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безб¬ройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразде¬лени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.
Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Фи¬зическата е разположена в астралната. Астралната ма¬терия служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което по¬пулярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енер¬гии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Жи¬вот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива ми¬нава в ефира на последния, и гой става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.
Ако си представим, че физическият свят не съ¬ществува, без от това да следва някоя друга промяна, все пак ще имаме едно пълно негово повторение в астралната материя. И ако по-нататък си представим, че всички ние - мъже или жени - сме надарени с рабо¬тещи астрални способности, то на първо време не те усещаме никаква разлика в това, което ни обкръжава. "Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в тако¬ва едно състояние и вярват, че са още живи във физи¬ческия свят.
Тъй като повечето от нас още не са развили астрално зрение, е необходимо да се наблегне на гази от¬носителна реалност на астралния свят като една част от феноменалната вселена, и да видим това с умстве¬ните очи, ако не с астралните. Астралният свят е така реален, както и физическия: наистина понеже той не е така далеч отстранен от Едничката Реалност, затова той е по-реален отколкото физическия; неговите явле¬ния са отворени за компетентни наблюдения, подоб¬но тези на физическото поле.
Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикнове¬ното астрално зрение, или ясновидството. Но в нас¬тоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприе¬мат фините вибрации на астралния свят. Такива лица, наистина, могат да правя г много грешки, както дете¬то греши, когато започва да си служи със своите фи¬зически сетива, но тези грешки се поправят от по-голямата опитност и след време те ще могат да чуват и виждат в астралния свят също тъй добре, както и във физическия. Не е желателно да се ускорява това развитие с изкуствени средства, защото докато човек не е развил в себе си достатъчно духовна сила даже само физическия свят доста трудно се владее, а работата в живота още повече се усложнява от намесването на астрални гледки, звукове и др., които ще се явят от това преждевременно преглеждане в астралния свят. Но идва времето, когато този стадий ще бъде достиг¬нат и когато относителната действителност на астралната част от невидимия свят ще се открие за буд¬ното съзнание.
Затова е необходимо не само да имаме астрално тяло, каквото всички наистина имаме, но и то да бъде напълно развито и готово за работа, съзнанието трябва да бъде навикнало да работи в него, а не само през него във физическото тяло. Всеки човек непрестанно работи през астралното си тяло, но сравнително мал¬ко работят в него отделено, от физическото. Без тази работа през астралното тяло нямате да има връзка между външния свят и ума на човека, връзка между впечатленията, възприети от физическите сетива, и ов¬ладяването им от ума. Впечатлението става чувство в астралното тяло, и тогава бива възприето от ума. Ас¬тралното тяло, в което се намират центровете на усе¬щането, често се нарича астрален човек, също както можем да наречем физическото тяло физически чо¬век. Но, разбира се, го е само един носител - една ри¬за, както ведическата школа се изразява - в която са¬мият човек работи и чрез която той достига най-плъ¬тния носител, физическото тяло.
Що се отнася до устройството на астралното тя¬ло, то е изградено от седемте състояния на астрална-та материя и може да има от всяка по-груба или по-фина материя. Лесно е да си представим човек в доб¬ре оформено астрално тяло. Ние можем да го мислим като захвърлил физическото тяло и стоящ в друго по-фино, - копие на физическото, видимо по своята при¬лика за ясновидското око, макар невидимо за обикновения поглед. Казах "едно добре оформено астрално тяло", тъй като астралното тяло на един неразвит чо¬век представлява нещо твърде несвързано. Неговото очертание е неопределено, материалите, му са тъмни и зле наредени, а отдръпнато от тялото, то прилича на един безформен променлив облак, очевидно непригоден да служи като един независим носител. Наисти¬на той е по-скоро един облак от астрална материя, отколкото едно организирано астрално тяло - една ма¬са от астрална протоплазма, прилична на амеба. До¬бре устроеното астрално тяло означава, че притежа¬телят му е достигнал доста високо равнище на умст¬вено съвършенство или духовен напредък, така че по външността на астралното тяло може да се съди за напредъка, направен от неговия притежател. От опре¬делеността на неговото очертание, от блясъка на не¬говите материали и съвършенството на неговото уст¬ройство, човекът може да съди за степента на разви¬тие, достигната от Аз-а, който си служи с него.
Що се отнася до въпроса за неговото подобре¬ние - един въпрос важен за всички нас - трябва да се помни, че подобрението на астралното тяло зависи от една страна от очистването на физическото тяло и, от друга, от очистването и развитието на ума. Аст¬ралното тяло е особено чувствително към въздейст¬вията на мисълта, защото астралната материя отго¬варя много по-бързо отколкото физическата на всеки тласък от умствения свят. Например, ако погледнем на астралния свят, ние го намираме пълен с непрес¬танно променливи образи; намираме там "мисъл-фор¬ми" - форми, съставени от елементална есенния и одушевени от мисъл - и също забелязваме широки маси от тази елементална есенция, от която непрестанно излизат образи и в която те пак се изгубват. Наблюдавайки старателно, ние можем да видим, че струи от мисли проникват тази аслтрална материя, че силните мисли си заемат една обвивка от нея и постоянстват като същества за дълго време. Когато пък са слаби, мислите се обличат слабо и се изгубват скоро, тъй че но цялото астрално поле от блъскането на мисълта непрестанно стават промени. Астралното тяло на чо¬века, направено от астрална материя, има същата го¬товност да възприема влиянията на мисълта и трепти в отговор на всяка мисъл, която пада върху му, няма значение дали мисълта идва отвън, от умовете на дру¬ги, или отвътре, от ума на неговия притежател.
Нека сега изучим астралното тяло, както го с из¬ложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние вижда¬ме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъст¬роцветен облак. Багрите се видоизменят според при¬родата на човека, съгласно с неговата ниска, живо¬тинска, чувствена природа, и частта вън от физичес¬кото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принад¬лежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на вси¬чки животински страсти и желания, центъра на чувст¬вата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестан¬но, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги въз¬приеме, и ние виждаме как те въздействат върху аст¬ралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъ¬де тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наис¬тина хубав предмет. В последния случай ниските стра¬сти са били овладени и работата на ума да подбира с очистила астралната материя.
Следователно, когато мислим благородно, ние очистваме астралното си тяло, даже без да сме рабо¬тили съзнателно с тази цел. И нека се помни, че гази вътрешна работа упражнява силно влияние върху ми¬слите, които биват привличани отвън към астралното тяло. Едно тяло, направено от владетеля му да отго¬варя обикновено на лоши мисли, действа като магнит на такива мисъл-форми около него. И обратното - чи¬стото астрално тяло отблъсква такива мисли и прив¬лича към себе си мисъл-форми, съставени от мате¬рия, съответстваща на неговата собствена.
Както се каза горе, астралното тяло се държи от едната страна във физическото, и върху него влияе чи¬стотата или нечистотата на физическото тяло. Ние ви¬дяхме, че твърдата, течна, газообразната или ефирна материя, от която може да бъде груба или изтънчена. Тяхната природа влияе на свой ред върху природата на съответната астрална (твърда, течна и пр.) материя. Ако сме безумно невни¬мателни към физическото тяло и въвеждаме в него твърди частици от нечист род, ние привличаме към себе си съответна нечиста материя от това, което ще наречем твърда астрална материя. Когато пък, нао¬паки, въвеждаме в нашето тяло твърди частици от чист тип, ние привличаме съответен чист тип твърда аст¬рална материя. Когато продължаваме очистването на физическото тяло, като го храним с чиста храна и пи¬тиета, изхвърляйки от нашата диета отблъскващите видове храни - животинска кръв, спирт и други неща, които са нечисти и разрушителни - не само подобря¬ваме нашия физически носител на съзнанието, но съ¬що започваме да очистваме и астралния носител и да вземаме от астралния свят повече деликатни и тънки материали за неговото съграждане. Ефектът от това е не само важен, що се отнася до настоящия земен жи¬вот, но той явно влияе също - както ще видим по-къс¬но - и на следващото послесмъртно състояние, на пре¬стоя в астралния свят, а също и на тялото, което ще имаме в следващия живот на Земята.
Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната мате¬рия, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съ¬държат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела.
Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от про¬тивни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натруп¬ват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора. И така, очистването продължава през всеки стадий на астралния свят; като очистваме физическото ние при¬вличаме към себе си съответстващи части чиста астрална материя.
Разбира се, възможностите на астралното тяло зависят твърде много от природата на материалите, които ние въвеждаме в него. Когато с процеса на очи¬стването правим тези тела все по-тънки и по-тънки, те престават да трептят в отговор на ниските влияния от астралния свят. Тъй ние създаваме един инструмент, който, макар поради самата си природа да е чу¬вствителен за влияния идващи в него отвън, посте¬пенно губи силата си да отговаря на но-нисши вибра¬ции, и придобива силата да отговаря на по-висши -един инструмент, който с настроен да вибрира само на високи ноти. Както за да произведем дадено трептене, ние вземаме една струна с необходимия диаме¬тър, дължина и натегната ос, така можем да нагласим и нашето астрално тяло да възприема благородните хармонии в снета около пи. Това не с само спекулация на ума или теория, а научен факт. Както тук наглася¬ваме телата или струната, тъй там. можем да нагла¬сим струните па астралното тяло. Законът за причинността с силен там, така както и тук; ние апелираме към закона, ние намираме подслон в закона, и на него се уповаваме. Всичкото, от което имаме нужда, с зна¬ние, а така също и воля да приложим знанието на пра¬ктика. Това знание вие можете да вземете и да напра¬вите опити с него, ако искате да постъпите с него по същия начин, по който постъпвате с една проста хи¬потеза, известни ви в пиещия свят. По-нататък, кога¬то очистим астралното си тяло, хипотезата ще се пре¬върне в знание; го ще бъде дело на патето лично на¬блюдение, тъй че ще бъдем способни да проверяваме теориите, които първоначално само сме приели като работни хипотези.
Прочее, нашата възможност да завладеем астралния свят и да станем истински полезни там, зави¬си преди всичко от този процес на очистване. Съществуват точно определени методи на йога, с които мо¬же да се подпомогне развитието на астралните сетива по един рационален и здравословен начин, но няма никаква полза да се опитва човек да учи на тези мето¬ди някого, който още не е преминал през тези прости предварителни пречистващи процедури. Обща прак¬тика е, хората твърде много да искат да опитат някой нов и необикновен метод на развитие. Но човек нап¬разно ще учи хората на йога, когато те не могат да практикуват тези подготвителни процедури в техния обикновен живот.
Да предположим, че някой започне да препода¬ва някоя твърде проста форма на йога на един обик¬новен и непригоден човек. Той ще я подеме с ревност и ентусиазъм, защото е нова, защото е странна, защо¬то се надява на много бърз успех, и преди да е рабо¬тил над нея дори и една година, ще се умори от редо¬вните усилия в ежедневния си живот и ще се обезсърчи, понеже желаният успех остава все така далечен. Непривикнал на продължителни усилия, следвани с постоянство ден след ден, той ще захвърли практика¬та. Очарованието на новото се е изпарило и е послед¬вано от изтощението. Ако едно лице не може или не иска да извърши простия и сравнително лесния дълг на очистване на физическото и астралното тяло, като прибегне до поне временно себеотказване, за да скъса връзките на лошите навици в яденето и пиенето, то напразно желае да следва по-трудните процеси, кои¬то го привличат със своята новост, и които то скоро ще отхвърли като непоносим товар. Всяка дума даже за специални методи е напусто, докато не бъдат прак¬тикувани за известно време тези обикновени скромни средства.
Паралелно с очистването започват да се явявал нови възможности. За ученолюбивият се открива по-широко знание, събужда се по-остро зрение, от всяка страна го достигат трептения, които извиквал в него отговори, каквито той не е намирал в себе си в дните на тъмнота и ограничение. По-рано или по-късно, спо¬ред кармата на неговото минало, той достига тази опи¬тност, и както детето, което овладее трудностите на азбуката, изпитва удоволствието от книгата, която то чете, лака и читателят ще усвои и упражнява такива възможности, за които не е и сънувал в своите безгри¬жни дни - ще види да се откриват пред него нови хо¬ризонти на знание, от всички страни пред него ще се разгърне една по-широка вселена.
Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъ¬дем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде за¬бележителна промяна в астралното му тяло: когато лой с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физичес¬кото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях.
Ако изучаваното лице с средно развито, то аст¬ралното му тяло, отделено от физическото, прилича на онази безформена маса, който преди описахме. То не може да отиде далеч от своето физическо тяло, без¬полезно е като носител на съзнанието, и човекът вът¬ре в него е в твърде пусто и сънливо състояние, не-привикнал да работи далеч от своя физически носи¬тел. Всъщност, може да се каже, че той е почти зас¬пал, нямайки посредника, чрез който е привикнал да работи, и не е способен да получава определени впечатления от астралния свят, нито да изкаже себе си ясно чрез бедно организираното астрално тяло. Центровете на усещане в него могат да възприемат влия¬ния от проходящи мисъл-форми, и той може да отго¬варя в него на стимули, които възбуждат пистата при¬рода. Но цялостното впечатление, което наблюдате¬ля получава, е това на заспалост и пустота, тъй като астралното тяло няма никаква определена дейност и се носи безсмислено, несвързано над спящата физи¬ческа форма. Ако се случи нещо, което се опита да го отведе или завлече далеч от неговия физически дру¬гар, физическото тяло ще се събуди и астралното бър¬же ще влезе в него.
Но ако бъде наблюдаван човек, който е много по-развит, например някой, който е свикнал да функ¬ционира в астралния свят и да си служи с астралното тяло за тази цел, ще се види, че когато физическото тяло отива да спи и астралното тяло избягва от него, ние имаме самият човек пред себе си в пълно съзна¬ние. Астралното тяло е ясно очертано и определено организирано, носещо прилика с човека, и той е спо¬собен да си служи с него като с един носител - един носител много повече удобен отколкото астралния. Той- е много буден, и работи много повече активно, повече точно, с по-голяма сила на разбирането, от¬колкото когато е бил затворен в грубия физически но¬сител. Развитият човек ще може да се движи наоколо свободно и с голяма бързина на каквото и да е разсто¬яние, без да причини каквито и да било безпокойства на спящото тяло в леглото.
Ако такова лице още не е научило да свързва ра¬ботата в астралния и във физическия свят заедно, ако. има прекъсване на съзнанието, когато астралното тя¬ло излиза от физическото при заспиването, тогава, ма¬кар сам да е достатъчно буден и напълно съзнателен в астралния свят, той няма да бъде способен да отпеча¬та на физическия си мозък, при връщането в своя по-груб носител, възпоминанието за това, което е вър¬шил през своето отсъствие. При такива обстоятелст¬ва неговото "будно" съзнание' - както е обичая да се нарича най-ограничената форма на съзнание - няма да споделя опитността му в астралния свят, не защо¬то той не я знае, а защото физическият организъм е твърде груб, за да получи тези впечатления от него. Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувст¬во показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мо¬зъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се.
В други случаи при връщането на астралното тя¬ло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но'споме¬нът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-не¬възможен, тъй като усилието причинява силни вибра¬ции във физическия мозък и още повече надделява сла¬бите вибрации на астралното тяло.
Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, ре¬шения на проблеми, преди неразбрани, светлина вър¬ху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астрал¬ното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астрал¬ния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние има¬ме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора .имат мно¬го пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Вси¬чко това илюстрира степените на напредък, които от¬белязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло.
Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които нравят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и по¬лезно в астралния свят без да отпечатват при завръ¬щането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чув¬стват в своето физическо съзнание едно постоянно ра¬стящо просветление и разширение на знанието на ду¬ховните истини. Има един друг факт, който всички уче¬ници могат да вземат като едно насърчение, и върху който могат да се облегнат с доверие, колкото и нищо да не си припомнят при събуждането от своята свръх -физическа опитност: когато се учим да работим рее повече и повече за другите, когато се стараем да сме повече и повече полезни за света, когато растем по-силни и по-твърди в нашата преданост към Старшите Братя на човечеството, и гледаме винаги по-ревност¬но да извършваме добре нашия малък дълг в Тяхната велика работа, ние неизбежно развиваме това астрално тяло и тази сила на работене в него, която ни прави по-добри служители. Дали си спомняме после или не, ние напускаме нашия физически затвор в дълбок сън и работим по полезни пътища в астралния свят, по¬магайки на хора, които по друг начин не бихме могли да достигнем, помагайки и утешавайки със средства, с които иначе не бихме си служили.
Тази еволюция следват хората, които имат чист ум, възвишена мисъл, чиито сърца са изпълнени с же¬лание да служат. Те може да служат много години в астралния свят без да могат да си спомнят в тяхното будно съзнание, и може за доброто на света да упраж¬няват сили, далеч надхвърлящи всичко, на което мис¬лят че са способни. Когато Карма позволи, те ще имат непрекъснато съзнание, което минава по своя воля ме¬жду физическия и астралния свят, ще бъде прехвър¬лен моста, който дава възможност на паметта да пре¬минава от единия в другия свят без усилие, така че когато човек се връща от своята дейност в астралния свят и облича физическата дреха, да не губи своето съзнание нито за минута. Това е сигурно за всички те¬зи, които избират живота на служенето. Те ще дости¬гнат един ден това непрекъснато съзнание, и тогава за тях животът няма вече да бъде съставен от дни, кога¬то работата се помни и нощи на забрава, а ще бъде едно продължително цяло, в което нощем тялото се оставя настрана да вземе необходимата си почивка, а самият човек си служи с астралното тяло за своята работа в астралния свят. Тогава те ще притежават ве¬ригата на непрекъснатата мисъл, ще знаят кога напу¬скат физическото си тяло, ще знаят живота си вън от него, и ще знаят кога се връщат в него и отново го обличат; Така те те поддържат седмица след седми¬ца, година след година, непрекъснато, неизморено съ¬знание, което дава абсолютната сигурност за същест¬вуването на индивидуалния Аз, за факта, че тялото е само една дреха, която те носят, която обличат и съб¬личат според както им се иска, а не някакъв незаме¬ним инструмент на мисълта и живота. Те ще знаят, че макар то да е необходимо и за двете, обаче животът е по-буден и мисълта - много по-малко спъвана, когато го отсъства.
Когато този стадий се достигне, човекът започ¬ва да разбира света и своя собствен живот в него много по-добре, отколкото преди, започва да схваща по¬вече от това, което лежи пред него, повече от възможностите на по-високото човечество. Той постоянно ви¬жда, че паралелно с достигането първо на физическо и после на астрално съзнание, пред него се откриват други и много по-висши категории съзнание, които той може да достигне едно след друго, може да започне да работи на по-възвишени полета, да пътува из по-широки светове, да си служи с по-могъщи сили, и ка¬то служител на Светите мъже непрекъснато да съдей¬ства за помагането и благоденствието на човечество¬то. Тогава физическият живот започва да взема своя¬та истинска пропорция, и всичко, което се случва във физическия свят, не може да му влияе така, както му е влияло преди да познае пълния и по-богат живот. До¬ри смъртта вече напълно е изгубила онова значение, което е имала по-напред за него и за тези, на които иска да помогне. Земният живот заема своето истинс¬ко място като най-малката част от човешката дейност, и той не може никога да бъде пак тъй неясен както е бил преди, защото светлината на висшите области ос¬ветява и най-тъмните му кюшета.
Като се оставим засега изучаването на функции¬те и възможностите на астралното тяло, нека разгле¬даме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, мо¬же, разбира се, да напуска физическото във всяко вре¬ме и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, що¬то да направи себе си видим за физическо зрение. То¬ва е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, от¬колкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако са¬мо хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани.
Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормал¬но астрално зрение, без да се прибягва до материали¬зиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй мно¬го зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненор¬мално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец.
Една майка, например, която знае, че нейният син е опасно болен в далечна страна, и която е измъчвана от безпокойство за него, може да стане тъй чувствителна за астрални вибрации, особено в часовете на нощта, когато жизнеността в природата е най-слаба. При такива условия, ако нейния син мисли за нея и ако неговото физическо тяло бъде несъзнателно, тъй че да му позволи да я посети астрално, вероятно тя ще го види. Най-често такива посещения стават, кога¬то лицето току-що е захвърлило физическото тяло при смъртта. Тези явявания по никой начин не са редки, особено когато умиращият има силно желание да до¬стигне някого, който му е близък по чувства, или когато желае да съобщи някои особени сведения, и е зами¬нал, без да е изпълнил своето желание.
Ако проследим астралното тяло след смъртта, когато ефирният двойник е бил отърсен, както и грубото тяло, ние ще открием една промяна в неговата външност. Докато са свързани с физическото тяло подсъстоянията на астралната материя са объркани ед¬но с друго, по-грубите и по-тънки са взаимно проник¬нати и размесени. Но след смъртта се извършва едно пренареждане, частиците от различните подсъстояния се отделят една от друга и, тъй да се каже, се разсортират в реда на тяхната гъстота, като но този начин астралното тяло става един вид на слоеве, превръща се в серия от концентрирани черупки, от които най-плътната остава най-отвън.
И тук пак се срещаме с важността от очистване¬то на астралното тяло по време на живота па Земята, тъй като виждаме, че то не може, след смъртта, да се движи из астралния свят по своя воля. Този свят има своите седем области и човек намира себе си ограни¬чен в областта, към която принадлежи материята на неговата външна черупка. Когато гази най-външна об¬вивка се разпадне, той се повдига в следващата об¬ласт, и така нататък от една в друга. Човек с много ниски и животински настроения ще има в своето астрално тяло много от най-грубата и най-плътната астрална материя и тя ще го държи в най-ниското равни¬ще на Камалока. Докато тази черупка не се разпилее почти напълно, човек трябва да остане затворен в то¬зи отдел на астралния свят и да сграда от лошотиите на тази най-нежелана среда.
Когато тази най-външна черупка е достатъчно разпиляна, за да позволи избягване, човек минава в следващото ниво на астралния свят или може би ще бъде по-точно да се каже, че той развива способност¬та да влезе в съприкосновение с трептенията на след¬ващата област на астралния свят. По това време на него му се струва, че се намира в някаква друга среда. Там гой остава, докато се разпадне черупката на шес¬тата област и позволи преминаването му в петата.
Престоят на човек във всяка област съответства на силата на тези части от неговата природа, предс¬тавена в астралното тяло от количеството материя, принадлежаща на тази област. Следователно, колко¬то по-голямо е количеството материя от най-грубите области, толкова по-дълго ще бъде неговото стоене в ниските равнища на Камалока, и колкото повече мо¬жем да се освободим от тези елементи тук на Земята, толкова по-късо ще бъде бавенето ни от другата стра¬на на смъртта. Даже където грубите материали не са изчистени окончателно - понеже за тяхното пълно из¬кореняване е необходим един дълъг и труден процес -съзнанието може по време на земния живот да бъде така настойчиво отдръпване от нисшите страсти, че материята, през която те могат да се проявят, преста¬ва да функционира активно като носител на съзнание¬то - атрофира се, да употребим една физическа анало¬гия. В такъв случай, въпреки че човек е задържан за известно време на низшите нива, той ще премине през тях в мирен сън, без да чувства никое от техните не¬приятности. Неговото съзнание, престанало да търси израз чрез такъв род материя, не ще излиза навън през нея да се сблъсква с предмети, съставени от нея в астралния свят.
Минаването през Камалока на човек, който тъй е очистил астралното си тяло, че е задържал в него само най-чистите и най-фините елементи от всяка об¬ласт - такива, че човек би преминал изведнъж в мате¬рията на следващата по-горе област, ако бъде повди¬гнат една степен - е наистина бързо. Има една крити¬чна точка между всеки две състояния на материята. Ледът може да бъде повдигнат до такава точка, в коя¬то и най-малкото повишение на топлината би го пре¬върнало в течност; водата може да бъде повдигната до една точка,-в която следващото повишение на тем¬пературата да я превърне в пара. По същия начин вся¬ка област на астралната материя може да бъде дове¬дена до критичната точка на изтънченост, в която вся¬ко допълнително изтъняване ще я преобрази в след¬ващата област. Ако това бъде направено с всяко със¬тояние на материята в астралното тяло, ако то е било очиствано до най-последната възможна степен, тога¬ва неговото минаване през Камалока ще стане с една неизмерима бързина и човекът ще премине бързо през него, неспъван по своя път към по-висши сфери.
Във връзка с очистването на астралното тяло, ка¬кто с физически, тъй и с умствени процеси, възниква един друг въпрос - а именно ефектът от това,очиства¬не върху астралното тяло, което в уречения срок ще бъде образувано за следващото въплъщение. Когато човек мине от астралния свят в умствения, той не може да занесе там със себе си мисъл-форми от лош тип; астрална та материя не може да съществува в умстве¬ния свят, и умствената материя не може да възприеме грубите вибрации на пистите страсти и желания. В следствие на това всичко, което човек може да вземе със себе си, когато най-после се отърси от останките на своето астрално тяло, остава в него като скрити зародиши или тенденции, които ще се явят като лоши желания и страсти в астралния свят, когато се предс¬тави благоприятен случай.
Тези зародиши остават в него скрити през него¬вия умствен живот. Когато се върне в ново преражда¬не, гой ги връща обратно със себе си и ги проявява навън. Те привличат към себе си от астралния свят по пътя на магнетическото сродство подходящи матери¬али за тяхното проявление и се обличат с астрална материя, сродна на тяхната собствена природа, и тъй се образува част от астралното тяло на човека за не¬говото настъпващо въплъщение. Така че ние не само живеем сега в едно астрално тяло, но и изработваме гина на астрално го тяло, което ще бъде наше в друго раждане - още една причина, поради която човек тря¬бва да очисти настоящето си астрално тяло докрай, като си служи с настоящето знание, за да си осигури бъдещ прогрес.
Защото всичките наши животи са навързани зае¬дно и никой от тях не може да бъде откъснат от тези, които стоят зад него или от онези, които идват след него. Всъщност, нашият живот е един, в който това, което ние наричаме животи са само дни. Ние никога не започваме един наш живот с душа, като чиста хартия, на която да се напише една съвсем нова история; ние започваме само една нова глава, която продължа¬ва разказа на предишните. Толкова можем да бъдем свободни от кармичните връзки на предшестващия ни живот с преминаването си през смъртта, колкото мо¬жем да бъдем свободни от връзките, направени един ден като преспим през нощта. Ако днес сме сторили един дълг, утре няма да сме свободни от него, той ще бъде изплатен напълно.
Животът на човека е дълъг и непрекъснат, зем¬ните животи са навързани един о,друг, и не са изоли¬рани. Процесите на очистване и развитие също не се прекъсват и следват през много последващи земни жи¬воти. В едно или друго време всеки от пас трябва да започне работата. В едно или друго време всеки те се умори от своята писта природа, ще се умори от сво¬ето робство йод животното, ще се умори от тирания¬та на чувствата. Тогава човекът няма да иска повече да се подчинява и ще реши да скъса веригите на свое¬то робство.
Защо, наистина, трябва да продължаваме наше¬то робство, когато в пашата власт лежи възможност¬та да се отървем от него във всеки момент? Никоя друга ръка не може да ни върже, освен нашата собст¬вена, и никоя ръка, освен нашата, не може да ни осво¬боди. Ние имаме нашето право на избор, нашата сво¬бодна воля, и тъй като един ден всички ще трябва да стоим заедно във висшия свят, защо да не започнем изведнъж да разбиваме нашите вериги и да изискваме нашето божествено рождено право? Началото на раз¬биването на веригите, на придобиването на свобода, е когато човекът реши, че той ще направи долната при¬рода слуга на висшата, че тук, в полето на физическо¬то съзнание той ще започне строежа на висшите тела, и ще се старае да реализира тези по-възвишени възможности, които са негови по божествено право и са само затъмнени от животното, в което той живее.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:11 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Умствените тела
Ние вече разгледахме до една известна степен физическото и астралното тяло на човека. Изучихме физическото тяло както в неговите видими, тъй и в невидимите му части, които работят във физическия свят; последвахме разните линии на неговата актив¬ност, анализирахме природата на неговото израства¬не, и се спряхме на последователното му очистване. По същия начин разгледахме и астралното тяло, като проследихме неговото растене и функции и се занимахме с явленията, свързани с неговото очистване. По този начин достигнахме до някои идеи за човешката дейност в два от седемте велики свята на нашата все¬лена. След като сме направили това, сега можем да минем в третия велик свят - умствения. Когато нау¬чим и за него нещо, ще имаме пред очите си физичес¬кия, астралния и умствения светове - нашата Земя и двете сфери, които я заобикалят - една тройна област, в която човекът е активен по време на периодите, кои¬то стоят между смъртта, която завършва един земен живот и раждането, с което започва друг. Тези три кон¬центрични сфери са жилището и царството на човека: в тях гой изработва своето развитие, в тях става него¬вото еволюционно пътуване; зад тях той не може да мине съзнателно, докато не бъде отворена пред него вратата на Посвещението, защото няма друг изход от тези три свята.
Тази трета област, която аз нарекох умствен свят, обгръща, макар да не е тъждествена с него, това кое¬то е известно на теософа под името Девакан или Девалока, страната на Боговете, щастливата и блажена страна-, както някои превеждат наименованието й. Де¬вакан носи това име поради своята природа и усло¬вия, защото нищо, което може да причини мъка или скръб, не е в състояние да проникне в този свят, това е специално пазено място, в което положително не е по¬зволено да влезе зло, блаженото пристанище на чове¬ка, в което той мирно смила плодовете от своя физи¬чески живот.
За да се избегне бъркотията по въпроса за целостта и "единството на умствения свят, са необходими някои предварителни пояснения. Въпреки че, подобно на другите светове, той е разделен на седем области, той има тази особеност, че тези седем области са гру¬пирани в две групи - едната обема три, другата чети¬ри. Трите горни области се наричат арупа или без¬формени (без тела), поради тяхната крайна тънкост, докато четирите долни се наричат рупа или формени (телесни). Следователно, човек има два носителя на съзнание, в които той функционира в този свят, към двете от които названието умствено тяло може да се отнесе. По-долното от двете, това с което ние първо ще се занимаем, може обаче да вземе изключително за себе си това име, докато бъде намерено друго по-добро; защото висшето с известно под името причин¬но тяло, по причини, които ще станат ясни по-нататък. Учениците са запознати с различието между Вис¬шия и Низшия Манас (Ум); причинното тяло е това на Висшия Ум, постоянното тяло на Аз-а или човека, който минава от живот в живот; умственото тяло е това на Низшия Ум, което остава подир смъртта и минава в умствения свят, но се разпилява, когато се свърши живота в рупа равнище на този свят.

Умственото тяло
Този носител на съзнанието принадлежи на и е образувано от материята на четирите долни области на умствения свят. Като носител на съзнанието за та¬зи част от умствения свят, то работи върху и през астралното и физическото тяло във всички прояви, кои¬то ние наричаме прояви на мисълта в нашето обикно¬вено будно съзнание. В неразвития човек, наистина, това тяло не може да работи отделно на своето собс¬твено поле като един независим носител на съзнание¬то по време на неговия земен живот, и когато такъв човек упражнява своите умствени способности", те тря¬бва да обличат себе си в астрална и физическа мате¬рия, преди той да придобие съзнание за тяхната дей¬ност. Умственото тяло е носителя на Аз-а, на Мисли¬теля, на всички негови умствени дела, но по време на земния му живот то е слабо организирано и някак не¬свързано и безпомощно, подобно на астралното тяло на неразвития човек.
Материята, от която умственото тяло е съставено, е от един крайно рядък и фин вид. Ние вече видях¬ме, че астралната материя е много по-малко плътна, отколкото даже ефира на физическото поле, и сега тря¬бва да разширим нашата представа за материята още по-нататък, за да: достигнем до представата за една субстанция, невидима за астралния свят, както и за физическия, много, много тънка, за да бъде видяна да¬же от вътрешните сетива на човека. Тази материя при¬надлежи на петия свят от нашата вселена, броено от¬горе, или на третия, броено отдолу, и в тази материя Аз-ът се проявява като ум, както в следващата по-долу (астрална) той се проявява като усещане.
Съществува една забележителна особеност на ум¬ственото тяло, която се отнася до тази негова част, която се вижда в човешката аура - с растенето и раз¬витието на самия човек, въплъщение след въплъще¬ние, тя расте, увеличава се по размер и дейност. Досе¬га ние не сме привикнали към една подобна особе¬ност. Физическото тяло се строи от въплъщение във въплъщение, разнообразявайки се що се отнася до на¬ционалност и пол, но то за нас е винаги почти същото по размери от Атлантските дни насам. Астралното тя¬ло расте по степен на организираност заедно с прогресирането на човека. Но умственото тяло буквално расте по размери с напредването на еволюцията на човека.
Ако погледнем един много неразвит човек, ще видим, че дори е трудно да разпознаем умственото му тяло - то е тъй слабо развито, че е необходимо из¬вестно усилие, за да го забележим. Погледнем ли един по-напреднал човек, който не е духовен, но е развил способностите на ума, който е употребявал и разви¬вал своя интелект, ще установим, че умственото му тяло достига твърде определено развитие, и достига устройство, което превръща тялото в носител на ак¬тивност. Това е един ясно определен по очертания пре¬дмет, пълен в материали и прекрасен на цвят, който непрестанно трепти с огромна бързина, пълен е с жи¬вот, с енергия - изражение на ума в полето на ума.
Прочее, що се отнася до природата му, умстве¬ното тяло е направено от тази тънка материя; що се отнася до неговите функции - то е непосредствения носител, в който Аз-ът се проявява като ум; що се от¬нася до неговото растене - то расте живот подир жи¬вот пропорционално с умственото развитие, и става все повече и повече определено организирано, пара¬лелно с това атрибутите и качествата на ума стават •повече и повече ясно отбелязани. Подобно на астралното тяло, то няма пълната прилика с човека по фор¬ма и черти, когато то работи във връзка с астралното и физическото тяло; то е овално - яйцеподобно - по очертание; разбира се, прониква физическото и аст¬ралното тяло и ги обгръща с една светла атмосфера, и се развива непрестанно - става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума.
Безполезно е да се споменава, че тази яйцеподобна форма се превръща в един твърде прекрасен и ве¬ликолепен предмет, когато човекът развива виещите способности на ума. Умственото тяло не се вижда от астралното око, но ясно се вижда от окото, принадлежащо на умствения свят. Също както обикновено чо¬век, обитаващ физическия свят не вижда нищо от астралния, въпреки че е заобиколен от него - докато не бъдат отворени астралните сетива, този човек, в кого¬то само физическите и астралните сетива са активни, не ще види нищо от умствения свят или никакви фор¬ми, съставени от неговата материя, докато не бъдат отворени умствените му сетива, макар тези форми да го обкръжават постоянно.
Тези по-остри сетива, сетивата които принадле¬жат па умствения свят, се различават твърде много от сетивата, с които ние сме се запознали дотук. Са¬мата дума "сетива" всъщност е една неточност, защо¬то ние трябваше по-скоро да кажем "умствено сети¬во". Умът възприема нещата на своя собствен свят тъй да се каже направо, с цялата си повърхност. Там няма отделни органи за зрение, слух, осезание, вкус и мирис. Всички .трептения, които тук на Земята прие¬маме чрез отделните органи на възприятие, в оня свят изведнъж въвеждат вкупом в човека всички усещания, щом като умът се докосне до предмета. Умственото тяло ги възприема всички в едно и също време и съз¬нава всичко, което се отнася до всяко нещо, което мо¬же да му направи впечатление.
Не е лесно да се предаде с думи ясно начина, по който това сетиво възприема цяла маса впечатления, без да се обърка, но може би най-добре ще се опише, като се каже, че ако един опитен окултист мине в тази област и там влезе в разговор с друг такъв, техните умове създават едновременно бои, звукове и форми, тъй че цялата мисъл се предава като една цветно-музикална картина, вместо само едното от трите нейни части, както става тук със символите, които ние нари¬чаме думи. Някои читатели може да са чували за една стара книга, писана от велики Посветени в цветен език, езика на'Боговете. Този език е известен на много окул¬тни ученици, и е нает, що се отнася до неговата форма и цвят, от "речта" на умствения свят, в която с една само мисъл се възпроизвежда форма, цвят и звук. Не че умът мисли цвят, или звук, или форма; той мисли една мисъл, едно завършено (сложно) трептене в гън¬ка материя, а тази мисъл изразява себе си по всички тези направления посредством пуснатите трептения. Материята на умствения свят се намира постоянно в трептения, които се виждат като бои, звукове и фор¬ми. И ако човек функционира в умственото тяло без астралното и физическото, той намира себе си съвсем свободен от ограниченията на техните сетивни орга¬ни, способен да възприема във всяка точка всяко тре¬птене, което в нисшия свят би се явило като отделно и различно от своите другари.
Когато, обаче, човек мисли в своето будно съз¬нание и работи през своето астрално и физическо тя¬ло, тогава мисълта се произвежда в умственото тяло и минава навън, първо в астралното, и после във фи¬зическото. Когато мислим, ние мислим с нашето умс¬твено тяло - което е агент на мисълта, на съзнанието, проявено като "Аз". "Аз-ът" е илюзия, но това е едничкото "Аз", което мнозинството от нас познава. Когато говорихме за съзнанието във физическото тяло, ние установихме, че самият човек не съзнава всичко, кое¬то става в самото физическо тяло, че дейността на тялото е'частично независима от него, че той не може да съзнава, как и какво отделните дребни клетки усе¬щат, че не споделя съзнанието на тялото, като нещо цяло. Но когато минем в умственото тяло, ние нами¬раме, че то тъй близко се отъждествява с човека, че изглежда като да е самия човек: "аз мисля", "аз зная" - можем ли да отидем по-горе от това? Умът е Аз-ът в умственото тяло, и това е, както повечето от нас смя¬тат, целта на търсенето, когато дирим нашето Аз. Но това е вярно, ако се ограничим само в будното съзна¬ние. Всеки, който е научил че будното съзнание, подо¬бно на сетивата на астралното тяло, е само един ста¬дий по пътя на търсене на нашето Аз, и който е нау¬чил да отива по-нататък, ще знае, че и умственото тя¬ло на свой ред, е само един инструмент на истинския човек. Повечето от нас, обаче както казах, не отделят, не могат да отделят в мисълта си, човека от неговото умствено тяло, което им се струва да е тяхно най-ви¬соко изражение, техен най-висш носител, най-висшето Аз, което те могат по някой начин да достигнат и да реализират. Това, което днес човек върши най-ес¬тествено и неизбежно е, че гой, на този стадий на ево¬люцията, започва да оживява това тяло и да го докар¬ва до голяма активност. Той е оживил и направил физическото тяло свой носител на съзнанието в миналото, и си служи с него сега като с един несъзнателен механизъм. Задните редове на човешката раса сега оживяват астралното тяло, и до голяма степен тази работа поне отчасти е завършена. В Петата Раса чо¬век работи върху умственото тяло, и специалната ра¬бота, с която трябваше сега човечеството да е анга¬жирано, е развитието на това тяло.
Тогава за нас е важно да разберем как се строи умственото тяло и как то расте. То расте от мисъл. Нашите мисли са материалите, от които ние съзиждаме умственото си тяло. С упражняването на наши¬те умствени способности, с развитието на нашите ар¬тистични сили, нашите висши вълнения, ние буквал¬но строим умственото си тяло ден след ден, всеки ме¬сец и година от нашите животи. Ако вие не упражня¬вате вашите умствени способности, ако, що се отнася до вашите мисли, вие сте един обикновен приемач, не творец; ако вие постоянно получавате отвън вместо да образувате отвътре; ако, минавайки през живота, мислите на другите хора се трупат във вашия ум; ако това е то всичкото, което вие знаете от мисъл и мис¬лене, тогава, живот след живот, вашият ум не ще мо¬же да расте. Живот след живот вие ще се връщате по¬чти същите, каквито сте отишли, живот след живот вие ще оставате неразвити индивиди. Защото само с упражнението на самия ум, с творческото използване на неговите способности, упражнявайки ги, работей¬ки с тях, постоянно принуждавайки ги - само с тези средства умственото тяло може да се развие и истинската човешка еволюция може да продължава.
Още в самия момент, когато схванете това, вие ще се опитате да промените общото настроение на вашето съзнание в дневния живот. Вие ще започнете да бдите над неговата работа и щом като правите то¬ва, ще отбележите, както току-що казахме, че една го¬ляма част от вашето мислене никак не е ваше мисле¬не, а просто възприемане мислите на другите хора; мисли, които вие не знаете как идват; мисли, които вие не знаете откъде идват; мисли, които вие не знае¬те къде си отиват. Ще започнете да чувствате, навяр¬но с малко мъка и разочарование, че вместо да имате високо развит ум, той не е нищо повече от място, през което минават мисли.
Проверете себе си и вижте колко много от съ¬държанието на вашето съзнание е ваше собствено и колко много просто е дошло отвън. Спрете изведнъж себе си в някой час на деня и вижте за какво мислите. При едно такова бързо запитване вероятно ще уста¬новите или че не мислите за нищо - един твърде раз¬пространен резултат - или че мислите несвързано, че впечатлението, оставено в това което вие наричате ваш ум, е твърде слабо. Когато повторите този опит мно¬го пъти, и със самото опитване ставате по-самосъзнателен отколкото сте били, тогава започвате да отбе¬лязвате мислите, които намирате в самия ум, и да ви¬ждате каква разлика има между тяхното състояние, когато идват в ума, и тяхното състояние, когато излизат от него - какво сте прибавили вие в тях по време на техния престой у вас. По този начин вашият ум ще стане наистина активен и ще упражнява своите твор¬чески сили и, ако сте умни, ще последвате някой курс, подобен на този. Първо, ще избирате мислите, на ко¬ито ще позволите да останат във вашия ум. Всеки път, когато намерите в ума си една добра мисъл, ще се спирате на нея, ще я храните, ще я усилвате, ще'се опитвате да вложите в нея повече, отколкото тя е имала отначало, и тогава ще я изпратите в астралния свят като един благотворителен агент. А когато намерите в ума си една лоша мисъл, вие ще я отхвърлите навън възможно най-бързо. .
Скоро ще установите, че като приемате във ва¬шия ум само добри и полезни мисли и отказвате да приемате лоши, ще се получи следния резултат: пове¬че и повече добри мисли ще текат във вашия ум отвън и все по-малко и по-малко лоши мисли ще влизат. Ефектът от изпълването на вашия ум с добри и полезни мисли ще бъде, че той ще действа като магнит на вси¬чки подобни мисли, които са около вас. Когато отказ¬вате да давате пристанище на лоши мисли, тези от тях, които ви приближават, ще бъдат отхвърлени на¬зад от една автоматическа работа на самия ум. Умст¬веното тяло ще придобие способността да привлича всички добри мисли от окръжаващата атмосфера и да отхвърля всички лоши. То ще работи над добрите и ще ги направи по-активни и тъй постоянно ще съби¬ра умствена материя, която ще състави неговото съ¬държание, и ще расте с всяка година все по-богато.
Когато дойде времето човек да напусне астралното и физическото тяло, той ще вземе със себе си съдържа¬нието на съзнанието в областта, към която то по пра¬во принадлежи, и ще употреби своя живот в умстве¬ния свят, за да изработи в способности и сили всички¬те тези материали, които е събрало.
В края на периода на престой в умствения свят, умственото тяло ще предаде на постоянното причин¬но тяло изработените по споменатия начин характе¬ристики, така че те да могат да бъдат пренесени в сле¬дващото прераждане. Когато човекът се върне към ра¬ждане, тези способности ще.се облекат в материя от формените области на умствения свят и тъй ще обра¬зуват по-високо организирано и по-развито умствено-тяло за идващия земен живот. Те ще проявят себе си през астралното и физическото тяло като "вродени способности", тези, с които детето идва в света.
През настоящия живот ние събираме материа¬лите по начини, които аз очертах; през живота в умст¬вения свят ние работим върху тия материали, като ги преработваме от отделни усилия на мисълта в спосо¬бности на мисълта, в умствени действащи сили. Тази е грамадната промяна, направена по време на умст¬вения живот, и тъй като тя зависи само от стореното от нас на Земята, ние не трябва да жалим усилията си тук. Умственото тяло на следващото въплъщение за¬виси от работата, която ние правим в умственото тя¬ло на настоящето. Тук е прочее грамадната важност за еволюцията на човека на използването на умственото си тяло, което той сега прави. То ограничава не¬говата дейност в умствения свят и с ограничаването на тази активност, се ограничават и умствените каче¬ства, с които той ще се върне в своя следващ живот на Земята. Ние не можем да изолираме един живот от други или по чудо да строим от нищо нещо. Карма донася жетва според това, което сме посели. Жетвата бива слаба или богата според това как орачът е сял.
Автоматичната дейност на умственото тяло, за която говорихме по-горе, може би ще се разбере по-добре, ако обърнем внимание на материалите, от кои¬то то взема за своя строеж. Всемирният Ум, комуто то е сродно по своята най-вътрешна природа, е скла¬да, неговата материална страна, от която то взема сво¬ите материали. Те задействат всякакъв вид трептения, които се видоизменят по качество и по сила според направените комбинации. Умственото тяло автома¬тично извлича за себе си от общия склад материя, ко¬ято може да поддържа вече съществуващите в него комбинации, защото има една постоянна промяна на частиците в умственото тяло, както и във физическо¬то, и мястото на тези които излизат се заема от подо¬бни частици, които влизат.
Ако един човек установи в себе си лоши тенден¬ции и се залови да ги промени, той задейства една нова редица трептения и умственото тяло, нагласено да отговаря на старите вибрации, се съпротивлява на новите. От това възникват конфликти и страдание. Но постепенно, когато старите частици бъдат изхвърлени навън и заместени с други, които отговарят на но¬вите трептения, бидейки привличани отвън поради са¬мата тяхна сила да им отговарят - умственото тяло променя своя характер, променя, всъщност, своите ма¬териали, и неговите трептения стават противни на ло¬шите и симпатични на добрите. Ето откъде се явява голямата трудност на първите усилия, които срещат съпротивата на старата форма на ума. Ето откъде се явява и увеличената леснота на правилното мислене, когато старата форма е променена, и най-после, леснината и удоволствието, които придружават новото упражнение.
Един друг начин за подпомагане растежа на ум¬ственото тяло е практикуването на съсредоточаване (медитация). Това е приковаване на ума върху една точка и държането му там здраво, без да му се позво¬ли да бяга и да странства. Ние трябва да обучаваме себе си да мислим настойчиво и последователно (свър¬зано), без" да позволяваме на нашите умове да скачат от едно нещо на друго, нито да изхарчват своите енер¬гии по всевъзможни незначителни неща. Добра прак¬тика е да се придържаме към една последователна ли¬ния на размишление, в която една мисъл излиза есте¬ствено от друга, минала преди нея, с което целенасо¬чено развиваме в себе си умствените качества, които правят нашите мисли последователни и следовател¬но съществено разумни. Защото когато умът работи тъй - мисъл да следва мисъл в определена и редовна последователност - той става силен инструмент на Аз-а за работа в умствения свят. Резултатът от това раз¬витие на силата на мислене със съсредоточаване и по¬следователност ще се види в по-ясно очертаното и по-определено умствено тяло, в бързото растене, в твър¬достта и равновесието, тъй че усилията биват добре възнаградени с получените от тях плодове.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:11 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Причинното тяло
Нека сега минем към второто умствено тяло, из¬вестно по своето ясно определено име причинно тя¬ло. Названието се дължи на факта, че в това тяло са складирани всички причини, които после се явяват на долните полета като ефекти. Това тяло е "тялото на Манас", форма-страната на индивида, на истинския човек. То е приемача, склада, в който всички съкрови¬ща на човека са складирани от вечността и то расте "благодарение на това, че долната природа предава в него все повече и повече материал, който с достоен да бъде вложен в неговата направа. В причинното тяло се намира всичко, което може да трае, зародишите на всички качества, които ще бъдат пренесени в следващото въплъщение. Така долните прояви зависят на¬пълно от растенето на този човек, "за когото край ни¬кога не настъпва".
Причинното тяло, каза се горе, е форма-страната на индивида. Имайки предвид, както правим тук, само настоящия човешки цикъл, ние можем да кажем, че докато де е образувано причинното тяло няма чо¬век. Може физическото и ефирното обиталище да са готови за неговото влизане; може страсти, емоции, и апетити да са събрани последователно и да.образуват чувствената природа в астралното тяло; но човек тук още няма, докато не бъде завършено растенето през физическия и астралния свят и докато материята на умствения свят не започне да се показва вътре в раз¬витите долни тела.
Когато, благодарение на силата на Аз-а да приготвя своето собствено жилище, материята на умст¬веното тяло започне бавно да се развива, тогава става едно слизане надолу от великия океан на Аз-Интуицията (Атма-Будхи), който се носи вечно над еволю¬цията на човека - и това слизане, тъй да се каже, сре¬ща растящата нагоре, развиващата се умствена мате¬рия, съединява се с нея, оплодотворява я, и в тази то¬чка на съединение се образува причинното тяло, ин¬дивида. Онези, които са способни да гледат в тези въз¬вишени области, казват, че тази форма-страна на ис¬тинския човек прилича на една деликатна ципа от най-тънка материя, едва видима; от нея индивидуалното същество започва своя отделен живот. Тази деликат¬на безцветна ципа от тънка материя е тялото, което трае през цялата човешка еволюция, конецът, на кой¬то са нанизани всички животи, прераждащата се Сутратма, "конецът-аз". Тя прибира в себе си всичко, което е съгласно със закона, всяко качество, което е бла¬городно и хармонично и следователно може да устои. Тя е това, по което се вижда растенето на човека, ста¬дия на еволюцията, достигна от него. Всяка велика и благородна мисъл, всяко чисто и възвишено вълне¬ние са взети горе и въведени в неговата материя.
Нека вземем живота на един обикновен човек и се опитаме да видим колко много от този живот ще мине нагоре за съзиждането на причинното тяло. Не¬ка си представим образно това тяло като една делика¬тна ципа. В процеса на растежа и развитието на чове¬ка то трябва да бъде засилено, увеличено по размери, да бъде разкрасено с багри, да се направи жизнено, бляскаво и славно."
На нисшите стадии на еволюцията човек не при¬тежава много умствени качества, а напротив - много страсти, много апетити. Той изпитва усещания и ги търси; това са те нещата, към които той се обръща. Като че ли този вътрешен живот на човека поставя напред малко от деликатната материя, от която той е съставен, и около нея умственото тяло се натрупва. Умственото тяло пък поставя напред в астралния свят и там влиза във връзка с астралното тяло, тъй че се образува един мост, по който може да мине всичко, що е способно да минава. Човек изпраща своите мис¬ли надолу по този мост в света на чувствата, на стра¬стите, на животинския живот, и мислите се разбърк¬ват с всички тези животински страсти и вълнения. Та¬ка умственото тяло се размесва с астралното тяло и те прилепват едно към друго, така че става трудно да се разделят при смъртта.
Ако човек през живота си в тези долни области има безкористна мисъл, мисъл на служене на някой любим, и направи някоя жертва с цел да принесе слу¬жба на своя приятел, тогава той е сторил нещо, което е способно да трае, нещо, което е способно да живее, нещо което има в себе си от природата на висшия свят. То може да мине нагоре до причинното тяло и да бъ¬де втъкано в неговата материя, правейки я по-хубава, давайки й, може би нейната първа окраска, която ще бъде после допълнена. През целия живот на човека ще се случат може би само няколко такива неща, кои¬то могат да траят, могат да послужат за храна, от ко¬ято да расте истинския човек. Затова растенето е много бавно, защото всичко останало в живота на човека е безполезно. Всички негови лоши тенденции, родени от невежеството и хранени с упражнение, полека-лека се изгубват и остават само техните зародиши, които се прибират навътре и стават скрити сили, когато астралното тяло, което им е дало пристанище и форма, се разпилее в астралния свят. Те остават вътре в умс¬твеното тяло и лежат там скрити, лишени от матери¬али за проявление в умствения свят. Когато на свой ред и умственото тяло изчезне, те се прибират в при¬чинното тяло и там продължават да стоят скрити, ка¬то временно лишени от жизненост. Те излизат навън, когато Аз-ът започне да се връща към земен живот и стигне астралния свят, и се явяват отново като лоши тенденции, донесени от миналото. Тъй причинното тя¬ло може да се възприеме като склад на злото, така както и на доброто, тъй като то е всичко, което остава от човека след разпиляването на долните носители, но доброто се втъкава в неговата природа и помага на растенето му, докато злото, с изключенията, указани по-долу, остава като зародиш.
Но злото, което един човек върши в живота, ко¬гато той вложи при изпълнението му своята мисъл, освен че лежи скрито в него като зародиш на бъдещи грехове и страдания, но и принася една голяма вреда на причинното тяло. Злото не само не помага за изра¬стването на истинския човек, но ако е изтънчено и на¬стойчиво, то откъсва, ако можем да речем тъй, нещо от самата индивидуалност на човека. Ако порокът е постоянен, ако човек постоянства в злото, умствено¬то тяло тъй се размесва с астралното, че след смърт¬та то не може да се освободи съвсем, и нещо от сама¬та негова материя се откъсва от него. И когато аст¬ралното тяло се разпилее, тази материя се връща на¬зад в материята на умствения свят и тъй е изгубена за индивида.
По този начин, ако си мислим пак за причинно¬то тяло като за една ципа или мехур, то се изтънява до голяма степен от порочен живот - и тъй не само се задържа неговият прогрес, но и с него става нещо, ко¬ето прави трудно в него да се задържи каквото и да е. По някакъв начин, като че ли стерилизирана или ат¬рофирана до известна степен, ципата се поврежда и губи способността си да расте. В обикновените слу¬чаи повредата, направена на причинното тяло, не мо¬же да отиде по-нататък от това състояние.
Но където Аз-ът е станал силен както по ум, тъй и по воля, без в същото време да е израсъл в безкористие и любов, където той трупа сила около своя отде¬лен център, вместо да се разгръща заедно със своя растеж, където строи стена на егоизъм около себе Си и употребява користно своите развити сили за себе си, вместо за всички - в такива случаи се явява възмо¬жността, загатвана в толкова много световни Свеще¬ни Писания, за едно много опасно зло - Аз-ът да пос¬тави себе си съзнателно против Закона, да се бори съ¬знателно против еволюцията.
В такъв случай самото причинно тяло, направе¬но от вибрациите на умствения свят, вибрации на ум и воля (но и двете обърнати към егоистични цели), става тъмно на цвят, което иде като резултат от стес¬няване, и изгубва блясъка си, който е негова характер¬на черта. Такава повреда не може да бъде извършена от един бедно развит. Аз, нито да бъде резултат от оби¬кновени грешки на страсти или на мисли. За да при¬чини толкова голяма повреда на Аз-а, човек трябва да е високо развит и трябва енергиите му да са силни в умствения свят. Следователно амбицията, гордост¬та и силите на ума, използвани за свои користни цели, са много по-опасни и много по-смъртоносни в своя ефект, отколкото видимите грешки на долната приро¬да, и "фарисеят" е често пъти много по-далеч от "Царството Божие" отколкото "митаря и грешника".
По тези пътища се развива "черният магьосник", човекът, който побеждава страстта и желанието, раз¬вива волята и висшите сили на ума, но не за да ги предложи радостно като сили за подтикването напред на еволюцията на цялото, а с цел да сграбчи всичко, което може да докопа, за себе си като единица, да за¬държа, а не да споделя. Такива хора поддържат раздя¬лата вместо единството, стараят се да забавят, вмес¬то да ускоряват еволюцията. Следователно те вибри¬рат в дисхармония, а не в хармония с цялото, и са за¬плашени от опасността да се откъснат от своето Аз, което значи да изгубят всичките плодове на миналото си развитие.
Всички, които започваме да разбираме нещо от това причинно тяло, можем да направим неговото раз¬витие определена цел в нашия живот. Можем да се стараем да мислим безкористно и тъй да му помог¬нем да расте. Живот подир живот, столетие подир сто¬летие, хилядолетие подир хилядолетие, тази еволю¬ция на индивида продължава и когато помагаме на нейния ход със съзнателно усилие, ние работим в хар¬мония с Божествената воля и преследваме целта, за която сме създадени. Нищо добро, веднъж втъкано в тъканта на причинното тяло, не се пилее, защото то съставлява човека, който живее вовеки.
И така, ние виждаме, че по закона на еволюция¬та всичко, що е зло, колкото и силно да се показва то в своето време, има в себе си зародиша на собствено си разрушение, докато всичко, що е добро, носи в себе си семето на безсмъртието. Секретът на това лежи във факта, че всяко зло е нехармонично, че то поставя се¬бе си против космическия закон; то рано или късно бива разбито от този закон, разбито на парчета от него и стрито на прах. От друга страна всичко, що е доб¬ро, именно защото е в хармония със закона, бива взе¬то от него и отнесено напред. То става част от струята на еволюцията и следователно не може никога да изчезне, не може никога да бъде разрушено. Тук лежи не само надеждата на човека, но и сигурността на не¬говото крайно тържество. Колкото и да е бавен да е растежът, той е тук; колкото и дълъг да е пътят, той има своя край. Индивидът, който е нашето Аз, се раз¬вива и не може да бъде разстроен по никакъв начин. Даже с нашата лудост да можем да направим расте¬жа по-бавен, отколкото той трябва да бъде, при все това всичко, що ние му даваме, колкото и,малко да е то, влиза в него завинаги и остава наше притежание за всички епохи, които лежат напред.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:12 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Други тела
Ако се поизкачим едно стъпало по-високо, ще влезем в една област, тъй възвишена, че почти надх¬върля нашите възможности, даже на въображението ни. Самото причинно тяло не е най-висшето; "Духов¬ният Аз" не е Умът, но Умът - съединен с и погълнат в Интуицията (Будхи). Това е най-висшата точка на човешката еволюция, краят на въртенето на колелото на ражданията и умиранията. Над света, за който го¬ворихме, стои друг още по-възвишен, понякога нари¬чан свята на Турия, на Будхи (Интуицията).7
Тук носителят на съзнанието е духовното тяло, Анандамайакоша или тялото на блаженството. В него йогите минават, в него те изпитват вечното блаженс¬тво на онзи славен свят и чрез собственото си съзна¬ние схващат единството, което лежи под множество¬то. Тогава за тях това единство става емпиричен факт, а не е само интелектуално убеждение.
Може да прочетем някъде да се пише, че в живо¬та на човека идва време, когато той израства в любов, мъдрост и сила и минава през една велика порта, кое¬то е важен момент в неговата еволюция. Това е портата на Посвещението. Воден от своя Учител, през нея човек възлиза за първи път в-духовното тяло и изпит¬ва в него единството, което лежи под цялото разнооб¬разие на физическия свят и под всички негови отделности, което лежи под всички разделности на астралния свят и даже под тези на умствения. Когато човек надмине тези два света и, облечен в духовното тяло, влезе за първи път в интуитивния свят, той намира, че разделността принадлежи само към трите долни об¬ласти; че той сам е едно с всички други същества, и че без да губи своето самосъзнание, неговото съзнание може да се разшири да обгърне съзнанията на други¬те, можела стане наистина и действително едно съз¬нание с тях. Това е то единството, към което човекът винаги се стреми, единството, което той е чувствал като истинско и което напразно се е мъчил да реали¬зира на долните полета. Тук то е реализирано повече, отколкото той е можел да бълнува, и тук той устано¬вява, че цялото човечество е едно с неговото най-вът¬решно Аз.
Временни тела.
Не можем да изключим от нашия преглед на чо¬вешките тела някои други, които са временни, и могат да се нарекат по своя характер изкуствени. Когато човек започне да излиза от физическото си тяло, той мо¬же да си служи с астралното, но докогато функциони¬ра с него, той е ограничен в астралното поле. Възмо¬жно е също човек да си служи и с умственото тяло -това на долния ум - с цел да мине в умствената об¬ласт и в него той може също да обхожда астралния и физическия свят без препятствие. Тялото, тъй често употребявано се нарича Майави Рупа, или лъжовно тяло, а го е умственото тяло, пренаредено, тъй да се каже, за отделна активност.
Човек дава на своето умствено тяло себеподоб¬на форма, създава го но свой собствен образ и подо¬бие, и тогава то с временно и изкуствено тяло, приго¬дено за пътуване в трите свята по своя воля и то стои над обикновените ограничения на човека. То е изкуст¬веното тяло, споменавано често в теософските книги, в което едно лице може да пътува от страна в страна, да минава също в света на мисълта, където научава нови истини, събира нов опит и донася назад в будно¬то съзнание тъй събраните богатства. Предимството от използването на това висше тяло е в това, че то не е подложено на заблуда в астралния свят, както е с астралното тяло. Неупражнените астрални сетива че¬сто бъркат и е необходима голяма подготовка преди тяхното възприятие да може да се вземе за вярно. То¬ва временно създадено тяло не е подчинено на такива заблуди, то вижда с истинско зрение, то чува с истин¬ски слух; никаква астрална заблуда не може да го на¬сили, да го излъже. Ето защо това тяло се предпочита за използване от хората, които са упражнени в подоб¬ни пътешествия, то бива създавано, когато има нужда от него, и разпилявано, когато целта, за която е съгра¬дено, се достигне. Тъй окултистът често научава уро¬ци, които иначе не може да достигне, и получава нас¬тавления, от които иначе би бил съвсем далеч.
И на други временни тела е било давано същото име Майави Рупа, но по-добре е да ограничим назва¬нието само за току-що описаното. Човек не може да се яви на разстояние в едно тяло, което всъщност по-скоро е мисъл-форма отколкото носител на съзнание, мисъл, облечена в елементалната есенция на астралния свят. Тези тела са обикновени прости носители на някоя особена мисъл, на някое специално желание и вън от това не проявяват съзнание. Те трябва да бъ¬дат споменати само пътьом.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:13 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Човешката Аура
Сега ние сме в състояние да разберем в пълния смисъл на думата какво нещо е човешката аура. Тя е самият човек, проявен едновременно в четирите свя¬та на съзнанието, и доколкото той е развит, дотолко¬ва може да функционира във всеки. Аурата е събрани¬ето на неговите тела, на носителите на съзнанието му. С една дума, тя е форма-страната на човека. Тъй именно трябва да я считаме, а не като пръстен или мъгла, която обкръжава човека. Най-славно от всички тела е духовното тяло, което се вижда само в Посветените, през което играе живия огън на Манадата (Атма); то¬ва е проявата на човека в интуитивния свят. След него идва причинното тяло, неговата проява в горния от¬дел на умствения свят, където е дома на индивида.
После едно след друго идват умственото тяло, което принадлежи на долния умствен отдел, астралното, ефирното и плътното тяло, всяко образувано от материята на неговия собствен свят, и показващо ка¬къв е човекът във всеки един свят. Когато окултистът гледа на човешкото същество, той вижда как човекът с съставен от всички тези тела. Окултистът вижда вся¬ко отделно тяло благодарение на различните им сте¬пени на изграждащата материя, а също и на стадия на развитие, до който човекът е достигнал. Когато човек развие висшето си зрение, той вижда всяко от тези те¬ла в пълната му дейност. Физическото тяло се вижда като плътна кристализация в центъра на другите те¬ла а другите го проникват и излизат извън неговата повърхност, понеже то е най-малкото. Астралното тяло е след него, то носи чувствената природа, която със¬тавлява такава голяма част в обикновения човек, че той е изпълнен със страсти, долни апетити и вълнения. То се различава по деликатност и по цвят, когато човек е повече или по-малко чист - твърде плътно е в някои типове, по-фино от всички у човека, който е стигнал далеч в своята еволюция.
Тогава следва умственото тяло, бедно развито у мнозинството, но красиво у мнозина, твърде разнооб¬разно по цветове, според умствения и морален тип. След него - причинното, едва видимо у повечето, за¬бележимо само след много старателно наблюдение -тъй слабо то е развито, тъй сравнително малко са не¬говите багри, тъй слаба е неговата дейност. Но когато имаме възможност да наблюдаваме една напреднала душа, това именно тяло, и другото над него, са които представляват човека. Бляскаво в светлина, най-слав¬но и деликатно по багри, показвайки отсенки, които никой език не може да опише, тъй като те нямат мяс¬то в земния спектър - оттенъци не само най-чисти и прекрасни, но и съвършено различен от цветовете, по¬знати в долните светове, добавъчни бои, които показ¬ват, че в тези висши сфери човек достига по-велики качества и сили, които съществуват само там. Ако очи¬те бъдат щастливи да видят някой от Великите мъже, те ще Го видят именно като мощна жива форма, по-прекрасна от всяко описание, по-великолепна от вся¬ка рожба на въображението. Все пак, каквото Учите¬лят днес е, това всички ние един ден ще станем; това, което той е като свършена действителност, то живее във всеки син човешки като възможност.
Има един проблем, свързан с въпроса за аурата, който трябва да спомена, тъй като той има голямо практическо значение. Ние можем до голяма степен да се предпазим от нахлуването на мисли отвън, ако изградим една сферична стена от материята на аура¬та около себе си. Аурата отговаря твърде бързо на все¬ки мисловен импулс и ако с едно усилие на въображе¬нието си представим външната повърхност на аурата втвърдена като черупка, ние наистина си създаваме една предпазна стена около нас. Тази черупка ще по¬пречи на влизането да странстващите мисли, които изпълват астралната атмосфера, и тъй ще премахне обезпокоителното влияние, което те упражняват вър¬ху неукрепналия ум. Изсмукването на нашата жизне¬ност, което понякога чувстваме, особено когато влезем в общение с хора, които несъзнателно вампирстват своите съседи, може да бъде предпазено с образу¬ването на такава черупка, и всеки, който е чувствите¬лен и който намира, че твърде много отслабва от та¬кова изсмукване, ще стори мъдрост да се пази по един такъв начин. Такава е силата на въздействие на чове¬шката мисъл върху тънката материя, че да мислиш себе си заобиколен от подобна черупка е равносилно да я образуваш около себе си.
Когато гледаме човешките същества около нас, ние виждаме, че те са достигнали всевъзможни степе¬ни на развитие. По телата им можем да съдим за точ¬ката на еволюцията, която са достигнали. Нашата ау¬ра показва тъкмо това, което ние сме. Като растем в истинския живот, ние прибавяме към нея; ние я очис¬тваме като живеем благороден и чист живот, вплита¬ме в нея по-високи и по-високи качества.
Може ли да има някоя друга философия на живота, по-пълна с надежда, по-пълна с мощ, по-пълна с радост отколкото тази? Гледайки на света само с фи¬зическите очи, ние го виждаме принизен, мизерен, ви¬димо безпомощен, както всъщност той е за очите на плътта. Но този същият свят ни се показва в съвсем друга светлина, когато бъде гледан с по-висше зре¬ние.
Наистина ние пак виждаме страдания и мизерия, виждаме низост и срам, но знаем, че тези неща са пре¬ходни, че те са временни, че те принадлежат към дет¬ството на човешката раса и че расата ще ги надрасне. Гледайки на най-долните и най-грешните, на най-па¬дналите и най-грубите, все пак можем да видим тех¬ните божествени възможности, все пак можем да схва¬нем какво те ще бъдат в годините, които идват. Това е надеждата, която теософията донесе в западния свят, вестта за всеобщото освобождение от невежеството и следователно за всеобщото освобождение от мизери¬ята - не на сън, а в действителност, не в надежда, а със сигурност. Всеки човек, който в своя собствен живот расте, тъй да се каже, отново реализира и потвържда¬ва тази надежда. Навред се виждат първите плодове и целият свят един ден ще бъде узрял за жетва, и ще постигне целта, заради която Логосът го е създал.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Нед Сеп 26, 2010 5:13 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 127
Човекът
Сега ще се пристъпим към разглеждането на са¬мия човек, не вече носителите на съзнанието му, а ра¬ботата на съзнанието върху тях, не вече телата, а съ¬ществото, което функционира в тях. Под "човек" аз разбирам този индивид, който минава от живот в жи¬вот, който влиза много и много пъти в телата и пак ги напуска, който расте от събиране и смилане на опит и който живее в оня висш умствен свят, за който гово¬рих в миналата глава. Ще изучаваме онази същина, човека, който работи в трите свята, с които сега сме запознати - физическия, астралния и умствения.
Човек започва да натрупва своя опит във физи¬ческия свят, където най-напред развива самосъзнание. Тук се явява това, което наричаме "будно съзнание", съзнанието, което ние всички познаваме, което рабо¬ти чрез мозъка и нервната система, с което размиш¬ляваме по обикновения начин на логическите проце¬си, с което запомняме минали явления от настоящето въплъщение, и упражняваме съждения върху делата на живота. Всичко, което признаваме като наши умст¬вени способности, е резултат от работата на човека в предшестващите стадии на неговото пътешествие (в живота), и неговото самосъзнание тук става все пове¬че и повече жизнено, повече и повече активно, повече и повече живо, заедно с развитието на индивида, заед¬но с прогресирането на човека живот след живот.
Ако изучаваме един твърде неразвит човек, ние установяваме, че неговата самосъзнателна умствена активност е бедна по качество и ограничена по коли¬чество. Той работи във физическото тяло през грубия и ефирния мозък. Дейността продължава, що се отна¬ся до работата на цялата нервна система, видима и невидима, но е твърде несъвършена. В нея има твърде неясно различаване, твърде малко деликатност в умс¬твеното схващане. Съществува умствена дейност, но тя има твърде детски характер. Тя е заета с твърде дребни работи, намира удоволствие в твърде дребна¬ви случки, нещата, които привличат вниманието й са от нищожен характер - тя е заинтересована от преход¬ни предмети, тя обича да седи до прозореца и да гле¬да шумната улица, наблюдавайки минаващите хора и коли, правейки" бележки по тях, преизпълнена с удо¬волствие, ако един добре облечен човек падне в локва или бъде сплескан с кал от някой минаващ автомобил. В себе си тя не намира много неща, които да зае¬мат нейното внимание и затова винаги бяга навън, за да може да се чувства жива.
Това е една от главните характеристики на този нисък стадий на умствената еволюция - човекът, кой¬то работи върху физическото и ефирното тяло и ги смята за носители на съзнанието, винаги търси силни усещания. Той има нужда да е сигурен, че чувства и да научи да разпознава нещата, като получава от тях сил¬ни и жизнени усещания. Това е един много необходим стадий на прогреса, макар елементарен, и без него той ще бъде винаги в заблуждение, заблуждение между процесите вътре в неговия носител и вън от него. Той трябва да научи азбуката на Аз и Не-аз, като прави разлика между предметите, които пораждат впечат¬ления и усещанията, причинени от тези впечатления, между стимулите и усещанията. Най-ниските типове от този стадий срещаме по улиците, облегнати лени¬во о стените, намирайки голямо удоволствие в слу¬чайни бележки и в избликването на безсмислен смях. Всеки, който е способен да гледа в техните мозъци, намира, че те получават някак замъглени впечатле¬ния от преминаващите край тях обекти и че връзката между тези впечатления и други подобни на тях е твър¬де слаба. Впечатленията са повече подобни на камара чакъл, отколкото на добре наредена мозайка.
При изучаването на начина, по който физически¬ят и ефирният мозък стават носители на съзнанието, ние трябва да се върнем назад към ранното развитие на Ахамкара, или "Аз-ност", един стадий, който може да се наблюдава в нисшите животни около нас. Виб¬рации, причинени от сблъскване с външни предмети, започват в мозъка, преминават през него в астрално-то тяло и съзнанието ги възприема като усещания, пре¬ди да има изградена някаква връзка между тези усещания и предметите, които са ги причинили, тъй като това свързване е една определена умствена дейност едно схващане. Когато схващането започва, съзнани¬ето употребява физическия и ефирния мозък като свои носи тели, посредством които то събира знание за вън¬шния свят.
Този стадий, разбира се, отдавна е преминал за нашето човечество, но неговото бледо повторение мо¬же да се види, когато съзнанието вземе нов мозък при едно ново раждане. Детето започва "да забелязва", ка¬кто се изразяват бавачките, т. с., да свързва едно усе¬щане, което се повдига в него, с впечатлението, нап¬равено върху новото тяло от един външен предмет, и тъй то "вижда" предмета.
След известно време виждането па един пред¬мет не с необходимо, за да може образът на този пре¬дмет да се яви в съзнанието. Съзнанието установява, че е способно да си припомни даден предмет, без гой да се намира пред някое от сетивата. Такова едно зре¬ние но памет е една представа, една идея, една конце¬пция, един умствен образ, и такива съставляват скла¬да, който съзнанието събира от външния свят. Върху тях то започва да работи, и първият стадий на гази дейност е нареждането на представите, което пред¬шества "размишлението" върху тях. Размишлението започва със сравняване па представите една с друга, и тогава минава към търсенето на връзки между тях, като то съди по това дали те се явяват едновременно или последователно. В този процес съзнанието се отдръпва в себе си, отнасяйки със себе си представите, които си е съставило от усещанията, и минава да при¬бави към тях нещо о г себе си, като когато вади заклю¬чение за една последователност, свързва едно нещо с друго като причина и следствие. То започва да вади заключения, даже да предвижда бъдещи явления, ко¬гато установи една последователност, тъй че когато схващането "причина" се яви, го очаква да последва и схващането "следствие".
По-късно съзнанието отбелязва, сравнявайки сво¬ите представи, че много от тях имат един или повече общи елементи, докато останалите техни съставни ча¬сти са различни. То изважда тези общи характеристи¬ки вън от останалите и ги поставя заедно като общи характеристики на един клас, и тогава групира в едно предметите, които ги притежават. И когато види един нов предмет, който ги притежава, то го причислява към този клас. По този начин съзнанието привежда в ред хаоса на схващанията, с които е започнало своята умствена кариера, и извежда закони от редовната по¬следователност на явленията и на типовете, които на¬мира в природата.
Всичко това е работата на съзнанието в и чрез физическия мозък, но даже в тази работа ние просле¬дяваме присъствието на неща, които мозъкът не дос¬тавя. Мозъкът просто получава вибрации. Съзнание¬то, работейки в астралното тяло, променя вибрации¬те в усещания, в умственото тяло то пременя усеща¬нията в схващания и тогава продължава всички процеси, които, както току-що казахме, преобръщат хао¬са в ред. Тъй работещото съзнание, по-нататък, се просветлява отгоре с идеи, които не са изфабрикувани от материалите, доставени от физическия свят, но са от¬разени в него направо от Божествения Ум. Великите "закони на мисленето" регулират всяко мислене, и са¬мият акт на мислене открива тяхното предсъществувание, тъй като той (акта) става от тях, под тях, и е невъзможен без тях.
Почти излишно е да отбелязваме, че всички тези ранни усилия на съзнанието да работи във физичес¬кия носител са изложени на риска от много грешки, породени както ат несъвършени виждания, тъй и от погрешни заключения. Бързи заключения, обобщения от ограничена опитност повреждат много от заклю¬ченията, до които се с стигнало. Правилата на логи¬ката са формулирани, за да се дисциплинира мислов¬ната способност и да се направи тя способна да избя¬гва грешките, в които постоянно попада, когато е нео¬бучена. Но все пак, опитът за размишление, за свърз¬ване на едно нещо с друго, колкото и несъвършен да е той, е един явен белег за израстване в самия човек, защото показва, че той прибавя нещо от себе си към сведенията, доставени отвън.
Тази работа върху събраните материали има ефект върху самия физически носител - тялото. Кога¬то умът свърже две усещания заедно, той също уста¬новява - тъй като причинява съответни вибрации в мо¬зъка - една връзка между системите вибрации, от които са се явили усещанията. Защото, когато умствено¬то тяло е приведено в активност, то действа на астралното тяло, то пък на ефирното и физическото, и нервната материя на последното вибрира под импул¬сите, изпратени през нея. Тази дейност се проявява като електрически изпразвания и магнитни струи иг¬раят между молекули и групи от молекули, причиня¬вайки сложни взаимоотношения. Те оставят това, ко¬ето наричаме нервна следа, една следа, по която дру¬га една струя ще мине много по-лесно, отколкото е минала първата. И ако една група от молекули, които са трептели в дадена вибрация, бъдат отново активи¬зирани от съзнанието, което преповтаря идеята, коя¬то е била отпечатана върху им, то тяхното раздвижва¬не лесно тръгва по вече образуваната следа между нея и една друга група чрез едно по-първо свързване, и извиква тази друга група в активност, тя пък изпраща горе в ума една вибрация, която след редовните пре¬образувания, се явява като една асоциирана идея.
Ето къде се вижда голямата важност на асоциа¬цията. Тази дейност на мозъка бива понякога крайно обезпокоителна, когато някоя лудешка и смешна идея е била свързана с друга сериозна и свещена. Съзнани¬ето извиква свещената идея, с цел да се спре върху нея, и изведнъж съвсем без неговото съгласие, усмих¬натото лице на неканената идея, изпратена от меха¬ническата дейност на мозъка, се вмъква през вратите на светилището и го омърсява. Мъдрите хора обръ¬щат внимание на асоциациите и внимават как приказват за най-свещените неща, да не би някой неразумен и невеж човек да направи връзка, която вероятно ще се преповтаря в съзнанието. Полезно е нравилото на великия Еврейски Учител: "Не хвърляй това, което с свято на кучетата, нито хвърляй бисери пред свине".
Друг един белег на прогрес се проявява, когато човек започва да регулира своето поведение чрез зак¬лючения, достигнати вътре в него, вместо с импулси, получени отвън. Тогава гой черни от опи га, натрупан в неговия собствен склад, припомня си минали случ¬ки, сравнява резултатите, достигнати от различни ли¬нии на активност в миналото, и по тях съди каква дей¬ност да започне в настоящето. Той започва да пред¬вижда, да съди за бъдещето по миналото, да размиш¬лява за предстоящото, като си спомня какво вече се е случило. И когато човек нрави това, тогава действи¬телно той расте като човек. Все още той може да е затворен да функционира в своя физически мозък, все още може да с неактивен вън от него, но гой започва да става едно развиващо се съзнание, което започва да се държи като отделен индивид, да избира своя собствен път, вместо да се носи според обстоятелства¬та или вместо да бъде принуждавано по някоя дадена линия на.дейност от някой външен натиск. Израства¬нето на човека става но този определен път и гой раз¬вива все повече и повече от това, което се нарича ха¬рактер, повече и повече волева сила.
В това отношение хора със силна и със слаба во¬ля се различават помежду си. Слабоволният човек е движен отвън, от външни привличания и отблъсква¬ния, докато силно волевият е движен отвътре. После¬дният има в ръцете си обстоятелствата, които нареж¬да и ръководи със своята натрупана опитност. Тази опитност, събрана и натрупана през много животи, все повече и повече се проявява в действителния живот, когато физическият мозък става по-упражнен и по-из¬тънчен и следователно по-възприемчив. Опитността е в него, но той може да си послужи с нея само толко¬ва, колкото може да отпечата върху физическото си съзнание. Самият човек владее паметта и прави размишления. Човекът сам съди, разбира, решава, но той трябва да върши всичко това чрез своите физиче¬ски и ефирен мозък. Той трябва да работи и действа чрез физическото тяло, чрез нервния механизъм, и чрез ефирния организъм, свързан с него. Колкото мозъкът става по-впечатлителен и човек подобрява неговия ма¬териал и го привежда повече под своя контрол, толко¬ва става по-способен да си служи с него за свое по-пълно проявление.
Тогава как трябва ние, живите хора, да упраж¬ним нашите носители на съзнание, за да могат те да ни служат като по-добри инструменти? Ние не изуча¬ваме сега физическото развитие на тялото, а как съз¬нанието го обработва, като си служи с него като с един инструмент за мисъл. Човекът решава, че за да нап¬рави този свой носител по-ползотворен, за чието фи¬зическо подобрение той вече е упътил своето внима¬ние, той трябва да го приготви да приема бързо и последователно импулсите, които му праща. За да може мозъкът да отговаря последователно, той сам трябва да мисли последователно, и като праща по този на¬чин в мозъка последователни импулси, той ще го при¬викне да работи последователно, като свързва групи от молекули, вместо чрез случайни и несвързани тре¬птения.
Човекът започва, мозъкът само подражава. Нес¬вързаното и невнимателното мислене установява в мо¬зъка навик за несвързани вибраторни групи. Обучени¬ето има два стадия: решил да мисли последователно, човек обучава своето умствено тяло да свързва мисъл с мисъл, а не да тича по случайни пътища; и като ми¬сли така, гой упражнява мозъка, който вибрира в от¬говор на неговата мисъл. По този начин физическите организми - нервната и ефирната система - придоби¬ват навика да работят по един систематичен начин и когато техните притежатели ги извикат, те отговарят бързо и по един редовен начин. Когато той ги потър¬си, те са готови под ръка. Между такъв един пригот¬вен носител на съзнание и друг, който не е обучен, разликата е като между оръдията на един безгрижен работник, който ги оставя нечисти и ненаточени, не¬пригодни за работа, и тези на човека, който поддържа своите сечива готови - точи ги и ги очиства, тъй че когато потрябват, те са готови под ръка и той може да си послужи веднага за работата, която му предс¬тои. Тъй трябва физическият носител да бъде винаги готов за заповедта на ума.
Такова продължително упражнение на физичес¬кото тяло няма по никой начин да се свърши само с подобрението на мозъка. Защото всеки импулс, пра¬тен във физическото тяло, минава през астралния но¬сител и произвежда известен ефект върху него. Защо¬то, както видяхме, астралната материя е много по-чу¬вствителна за мисъл-вибрации, отколкото физическа¬та, и ефектът върху астралното тяло от разгледаната от нас дейност е пропорционално по-голям. Под дей¬ствието на това влияние астралното тяло получава оп¬ределено очертание, добре устроено състояние, тако¬ва, каквото вече описахме.
Когато човек научи да владее мозъка си, и да се съсредоточава, когато стане способен да мисли както иска и когато иска, той ще констатира едно съответно развитие в своето сънно състояние, ако бъде физичес¬ки съзнателен за това. Неговите сънища ще станат жи¬ви, добре издържани, разумни, даже поучителни. Чо¬векът започва да функционира във втория от носите¬лите на съзнанието, астралното тяло, влиза във вто¬рата велика област на съзнание и действа там в аст¬ралното тяло, независимо от физическото.
Нека за една минута разгледаме разликата меж¬ду двама души и двамата "широко събудени", т. е., функциониращи във физическото тяло, единият от два¬мата си служи несъзнателно с астралното си тяло, ка¬то с един мост между ума и мозъка, а другият си слу¬жи с него като със самостоятелно тяло. Първият виж¬да по обикновения и твърде ограничен път, тъй като неговото астрално тяло не е още добър носител на съзнанието. Вторият си служи с астралното зрение, и вече физическата материя не го ограничава, той виж¬да също астрални форми и бои, аури, елементали и т. н. Ако отиде на един концерт,-той вижда славни сим¬фонии от багри, произвеждани от музиката. По време на една лекция той вижда думите на оратори в цвето¬ве и форми, и тъй придобива много по-пълно предс¬тавление за неговите мисли, отколкото е възможно за онзи, който слуша само говорените думи. Защото ми¬слите, изказани чрез символични думи през устата, в астралния свят се виждат като цветни и музикални форми, облечени в астрална материя. Когато съзна¬нието с напълно събудено в това тяло, тялото приема и записва всичките тези добавъчни впечатления, и мно¬го хора ще намерят, ако само старателно изучават се¬бе си, че те улавят от един оратор много повече, от¬колкото простите думи крият в себе си, даже ако не са съзнавали това по времето, когато са слушали. Мно¬зина ще намерят в паметта си повече, отколкото ора¬торът с говорил. Понякога някое загатваме, което пра¬ви мисълта да продължава, като че ли в думите има нещо, което ги прави да значат повече, отколкото те носят за ушите. Тази опитност показва, че астралният носител се развива, и когато човек обръща внимание на своето мислене и несъзнателно си служи с астрал¬ното тяло, то расте и става все повече и повече орга¬низирано.
Отсъствието на съзнанието у някои хора по време на сън се дължи или на неразвитостта на астрал¬ното тяло, или на отсъствието на посредници, на съз¬нателни брънки между него и физическия мозък. Чо¬век употребява своето астрално тяло по време на сво¬ето будно съзнание, пращайки умствени струи през астралното тяло във физическия мозък. Но когато фи¬зическият мозък не е в активно употреба - мозъкът, през който човекът има навик да получава впечатле¬ния отвън - той прилича на Давид в своята броня, ко¬ято не е изпитал. Той не възприема впечатления, ид¬ващи до него само през астралното тяло, което той още ис е привикнал да употребява независимо. После, той може да се научи да си служи с него независимо в астралния свят, без да знае това, когато се върне на физическия - един друг стадий в бавния прогрес на човека - и тъй започва да си служи с него в своя собс¬твен свят, преди да може да свързва този свят с физи¬ческия.
Най-после човекът достига тази връзка, може да минава в пълно съзнание от единия носител в другия и тогава става свободен в астралния свят. Областта на неговото будно съзнание е разширена, така че вече включва и астралния. свят, и в такъв случай, макар буден във физическото тяло, астралните му сетива ра¬ботят напълно добре. Може да се каже, че гой живее в едно и също време в двата свята, между които сега няма прекъсване, няма пропаст помежду им, и той хо¬ди в астралния свят като човек, роден сляп, но сега прогледнал.
В следващия стадий на своята еволюция човек започва да работи съзнателно в третия, умствения свят. Той вече дълго време е работил в този свят, пра¬щайки надолу от него всичките мисли, които вземат активна форма в астралния свят и намират израз във физическия свят чрез мозъка. Когато стане напълно съзнателен в умственото тяло, в своя умствен носи¬тел, той разбира, че когато мисли създава форми. Той започва вече да съзнава творческия пропее, въпреки че отдавна е упражнявал несъзнателно силата му.
Читателят може да си спомни, че в едно от пис¬мата, един Учител говори как всеки човек създава мисъл-форми, но прокарва раз¬ликата между обикновения човек и Адепта, тъй като обикновеният човек ги произвежда несъзнателно, до¬като Адептът ги произвежда съзнателно. (Думата " Адепт" тук е употребена в много широк смисъл и обе¬динява Инициентите от разните степени, далеч под тази на "Учителя".)
В този стадий на човешкото развитие, човек мо¬же да бъде много полезен, тъй като има възможност съзнателно да образува и направлява мисъл-формите - изкуствените елементали, както често ги наричат - и той си служи с тях да върши работа на места, в които в момента може да не му е удобно да пътува в своето умствено тяло. Той може да работи на разстояние та¬ка добре, както и в местата, които са му под ръка, и тъй да увеличи своята полезност. Той контролира те¬зи мисъл-форми отдалеч, бди над тях и ги ръководи, когато те работят, подобно агенти на неговата воля. Когато умственото тяло се развива и човек живее и работи в него съзнателно, той достига възможността да опознае целия широк и велик живот, в който се изя¬вява в умствения свят. Докато остава във физическо¬то тяло и осъзнава чрез него своите физически обкръ¬жаващи условия, той едновременно е широко буден и активен и във висшия свят, и няма нужда да оставя физическото си тяло да спи, за да се радва на висшите си способности. Той си служи обикновено с умствени¬те сетива, чрез които получава всевъзможни впечат¬ления от умствения свят, тъй че вижда цялата умстве¬на работа на другите хора, тъй както вижда и всички¬те им физически движения.
Когато човек достигне този стадий на развитие -относително висок, в сравнение с обикновеното ниво, постигнато днес; стадий, който от друга страна е ни¬сък в сравнение с този, който той се стреми да дости¬гне по-късно - тогава той функционира съзнателно в своето трето тяло, умственото, изучава всичко, което прави в него, и изпитва неговите сили и неговите ог¬раничения. По необходимост той се научава да прави разлика между носителя, когото употребява, и себе си. Тогава той прочувства лъжовния характер на лично¬то "Аз", "Аз-ът" на умственото тяло, а не на човека, и съзнателно смесва себе си с индивидуалността, която живее в по-висшето тяло, причинното, което обитава в по-горния умствен отдел, безформения (арупа) свят. Той разбира, че човек може да се отдръпне от умственото тяло, може да го остави назад и да се издигне по-горе, като си остава пак той съшия. Разбира също, че многото животи са всъщност само един, и че гой, жи¬вият човек, остава същия в лечение на всичките лях.
И сега да кажем нещо за връзките между тези различни тела. На първо време ле съществуват без да влизал в съзнанието на човека. Те са тук, иначе той не би могъл да мине от полето на ума в това на тялото, но гой не съзнава тяхното съществуване, и ле не са оживени за работа. Те са почти подобни на лова, кое¬то във физическото тяло се казва рудиментарни (зачатъчни) органи. Всеки, който има представа от биоло¬гия, знае, че рудиментарните органи биват два вида: единият очертава пътя на степените, през които тяло¬то с минало в развитието си, докато другият дава чер¬ги от бъдещото развитие. Тези органи съществуват, но те не функционират. Тяхната работа във физичес¬кото ляло с или в миналото или ще бъде в бъдещето, така че те са мъртви или неродени.
Връзки, които аз по сходство нарекох зачатъчни органи от втори вид, свързват плътното и ефирното тяло с астралното, астралното с умственото, и умственото с причинното. Те съществуват, но те трябва да бъдат приведени в действие, т. е., трябва да бъдат раз¬вити и подобно на техните физически образци, те мо¬гат да бъдат развити само чрез употреба. Жизнената и умствената струя текат през тях, и тъй те се поддър¬жат живи и хранени. Но те започват да постепенно работят, само когато човек прикове своето внимание върху тях и вложи волята си в тяхното развитие. Рабо¬тата на волята започва да оживява тези зачатъчни брънки и, стъпка но стъпка, много бавно, може би, те се задействат. Човек започва да ги употребява, за да прехвърля своето съзнание от тяло в тяло.
Във физическо го тяло има нервни центрове, мал¬ки групи от нервни клетки, през които минават както впечатленията отвън, тъй и подбудите от мозъка. Ако един от тези центрове с разрушен, изведнъж се появя¬ва нередовност и физическото съзнание се разстрой¬ва. Подобни центрове има и в астралното тяло, но в неразвития човек те са зачатъчни и не работят. Те са брънки между физическото и астралното тяло, между астралното и умственото тяло и заедно с развитието волята ги оживява. Същата воля, която освобождава и ръководи "змията-огън", наречен Кундалини в ин¬дийските книги. Подготвителните стъпки към самата работа, която освобождава Кундалини, с упражнени¬ето и очистването на носителите, защото ако това не бъде напълно извършено, огънят се обръща от живи¬телна енергия в разрушителна. Ето защо толкова мно¬го наблегнах на очистването и изтъквам го като една необходима предварителна работа за всеки истински йога.
Когато човек приготви себе си да получи помощ, за да се оживят тези връзки, неизбежно идва помощта на тези, които постоянно търсят случай да помогнат на ревностни и безкористни ученици. Тогава човек се усеща способен да излиза вън от физическото си тяло, докато е напълно буден, и без да прекъсва съзна¬нието си той е напълно свободен. Когато това се слу¬чи няколко пъти, минаването от носител в носител ста¬ва за него добре познато и лесно действие. Когато астралното тяло напуска физическото по време на сън, има един кратък период на несъзнание, и даже когато човек работи активно в астралния свят, той пак не ус¬пява да преодолее това несъзнание при своето връща¬не. Когато несъзнателен напуска тялото, той навярно ще бъде несъзнателен и при влизането наново в него. Той може да е напълно и живо съзнателен в астрал¬ния свят, и пак във физическото съзнание да остане пълна празнота за това време, прекарано горе. Но ко¬гато човек е развил връзките между телата тъй, че те да функционират добре, тогава при напускането на тя¬лото той е в будно състояние и мостът вече е прехвър¬лен през. пропастта. За него това вече не е пропаст, неговото съзнание минава бързо от един свят в друг и той осъзнава себе си като същия човек и в двата.
Колкото повече физическият мозък е упражнен да отговаря на вибрациите от умственото тяло, тол¬кова по-лесно се прехвърля мостът над пропастта ме¬жду деня и нощта. Мозъкът става все повече й повече послушен инструмент на човека; той извършва свои¬те функции под импулсите на неговата воля и прили¬ча на един добре обучен кон, който отговаря и на най-леките докосвания на ръката и колената. Астралният свят лежи открит пред човека, който тъй е съединил двата долни носители на съзнанието, и той става негов с всички свои широки сили, с по-големите му въз¬можности да върши служба и да дава помощ. Тогава идва радостта от оказаната помощ на страдалци, ко¬ито не знаят агента, чрез когото са получили помощ¬та, .от изливането на балсам в рани, които тогава изг¬леждат, като че ли се лекуват от само себе си, от вди¬гането товари, които стават чудотворно леки за бол¬ните рамена, върху които те са тежали толкова много.
Още по-големи са изискванията когато трябва да се прехвърли мост над пропастта между живот и живот. Да се продължава съзнанието непрекъснато от деня в нощта и чак в деня просто значи, че астралното тяло работи съвършено, и че връзките между него и физическото са в пълен работен ред. Ако един човек иска да прехвърли съзнанието си през пропастта меж¬ду живот и живот, той трябва да направи много пове¬че, отколкото да действа в пълно съзнание в астралното тяло, и повече, отколкото да действа съзнателно в умственото тяло. Защото умственото тяло е съста¬вено от материалите на долните области на умстве¬ния свят, а прераждането не става от там. Умствено¬то тяло се разрушава в необходимото време, подобно на астралния и физическия носител, и не може да пре¬несе нищо от другата страна.
Целият въпрос, върху който почива припомнянето на миналите животи, е този: може ли или не мо¬же" човек да работи съзнателно в горните области на умствения свят в своето причинно тяло? Причинното тяло е това, което преминава от живот в живот, всичко е складирано в причинното тяло, в него именно ос¬тава целия опит, защото в него най-накрая се отдръп¬ва съзнанието и от неговото равнище става слизането към ново въплъщение.
Нека проследим стадиите на живота вън от фи¬зическия свят и да видим докъде се простира властта на царица Смъртта. Човекът се отдръпва от плътната част на физическото тяло; то отпада от него, разпада се на частици и тъй се повръща във физическия свят; не остава нищо, в което да се запази магнетичната връзка на паметта. След това човек остава в ефирната част на физическото тяло, но в течението на няколко часа той отърсва от себе си и нея и тя се разпилява в своя елемент. Следователно никаква памет, свързана с ефирния мозък, не може му помогна да прехвърли пропастта. Той минава напред в астралния свят, ос¬тавайки там, докато отново отърси от себе си и свое¬то астрална тяло и го остави зад себе си, както е оста¬вил и физическото; "астралният труп", на свой ред се разпилява, връща своите материали на астралния свят и разпилява всичко, което може да служи като база за магнетичните връзки, необходими за паметта.
Човек продължава напред в своето умствено тя¬ло и живее в руна (формените) области на умствения свят много стотици години, където изработва своите способности и се радва на своите плодове. Но и от това умствено тяло гой се отдръпва, когато времето узрее, вземайки от него, за да го пренесе в тялото, ко¬ето остава, есенцията на всичко, което той е събрал и смлял. Той оставя умственото тяло зад себе си, да се разпилее както и неговите по-груби носители, защото неговата материя - колкото и фина да е от нашето гле¬дище - не е достатъчно тънка да мине напред във вис¬шите области на умствения свят. То трябва да бъде захвърлено, да бъде оставено да се върне в материа¬лите на своята собствена област - още едно разпиля¬ване на комбинацията в нейните елементи.
През целия път нагоре човекът отърсва от себе си тяло след тяло, и само когато стигне арупа (без¬формените) области на умствения свят, може да се каже, че е преминал зад областите, върху които разру¬шителния скиптър на смъртта има власт. Най-после той излиза от нейното царство, като живее в причин¬ното тяло, над което смъртта няма власт, и в което той складира всичко, което е събрал. Ето откъде про¬излиза самото негово име причинно тяло, защото вси¬чки причини, които обуславят бъдещите въплъщения, се намират в него.
Човек трябва тогава да започне да действа в пъл¬но съзнание в арупа областите на умствения свят в своето причинно тяло, преди да може да пренесе па¬метта през пропастта на смъртта. Когато влезе в тази възвишена сфера, една неразвита душа не може да по¬ддържа там съзнание. Човек влиза в нея, носейки горе всички зародиши на своите качества; там се извърш¬ва само един бърз преглед, една светкавица на съзна¬нието, която обгръща минало и бъдеще, и омаяният от гледката Аз се спуска надолу към ново раждане.
Той носи зародишите в причинното тяло и проявява навън във всеки свят тези, които принадлежат на све¬та, и зародишите събират около себе си материали, които им подхождат. Тъй на рупа области от умстве¬ния свят, умствените зародиши привличат около себе си материя от тези равнища, за да образуват новото умствено тяло, и тъй събраната материя показва умс¬твените характеристики, дадени й от зародиша вътре в нея, както жълъдът се развива в дъба, като събира в него съответни материали от земята и атмосферата. Жълъдът не може да се развие в трън, или в кедър, а само в дъб, тъй и умственият зародиш трябва да се развие според своята собствена природа, а не иначе.
Тъй работи Карма при построяването на носи¬телите и човек събира жетвата от това, което е сял. Зародишът, хвърлен от причинното тяло, може да ра¬сте само според собствената си природа, привличай¬ки към себе си този род материя, която му е сродна, нареждайки я в своята характерна форма, така че той произвежда едно повторение на качеството, което чо¬векът е създал в миналото.
Когато човек стигне до астралния свят, тук би¬ват хвърлени зародишите,- които принадлежат на този свят, и те привличат около себе си съответни астрални материали и елементална есенция. Тъй се явяват отново апетитите, емоциите и страстите, принадле¬жащи на астралното тяло на човека, формирано от¬ново по този начин при неговото пристигане на аст¬ралното поле.
Ако трябва съзнанието за миналите животи да бъде прекарано през всички тези процеси и всички те¬зи светове, то трябва да съществува в пълна актив¬ност на това висше поле на причините, полето на при¬чинното тяло. Хората не си спомнят техните минали животи, защото не са били още съзнателни в причин¬ното тяло като в един носител, то не е развито още, за да може да работи човек с него. То е там, есенцията от техните животи, тяхното истинско "Аз", това от ко¬ето всичко произлиза, но то още не функционира ак¬тивно; то още не е самосъзнателно, въпреки че несъз¬нателно е активно, и докато не стане самосъзнателно, напълно самосъзнателно, паметта не може да преми¬нава от свят в свят и следователно от живот а живот. Когато човек напредва моменти от съзнание блясват и осветяват откъслеци от миналото, но тези блясъци имат нужда да се превърнат в постоянна светлина пре¬ди да може да се яви свързаната памет.
Логично е да се попита: Възможно ли е да се на¬сърчават такива моменти? Възможно ли е хората да ускоряват тази последователно растяща дейност на съзнанието във висшите полета? Долният човек може да се стреми към тази цел, ако има търпение и кураж. Той може да се опитва да живее все повече и повече в постоянен Аз, да отдръпва повече и повече, доколко¬то интересите позволяват, мисъл и енергия от дреб¬навите и временните неща на обикновения живот. Аз не искам да внушавам, че човек трябва да стане меч¬тател, отвлечен и блуждаещ, един най-непотребен човек за семейството си и за обществото. Напротив, вся¬ко изискване, което светът може да предяви към него, трябва да бъде изпълнено, и то още възможно най-добре, защото човекът, който го върши, е по-велик. Той не може да върти работите си тъй сбутано и не¬съвършено, както по-малко развития човек може да . ги направи, защото за него дългът е дълъг, и докогато той има задължение към някого или нещо, той трябва да го изплати до последната пара. Всяко задължение ще бъде изпълнено тъй съвършено, както той може да го изпълни със своите най-добри способности, със сво¬ето най-добро внимание. Но неговият интерес няма да бъде в тези неща, неговите мисли няма да бъдат свързани с техните резултати: в момента, когато за¬дължението е изпълнено и той е свободен, неговата мисъл ще се устреми назад към постоянния живот, ще се повдигне до най-висшето равнище с стремяща¬та се нагоре енергия, и той ще започне да живее там, като ще започне да придава и истинската стойност на дреболиите на Земята. Когато гой прави това с пос¬тоянство и се старае да обучи себе си на висшата и абстрактната мисъл, той ще започне да оживява вис¬шите връзки в съзнанието и ще започне да свежда й своя долен живот съзнанието, което е той самият.
Човекът си остава същия, на който и свят да ра¬боти, и неговото тържество е когато той работи във всичките пет свята с непрекъсвано съзнание. Тези, ко¬ито ние наричаме Учители, "хората, станали съвър¬шени", работят в тяхното будно съзнание, не само в трите долни свята, но и в четвъртия - този на единст¬вото, който се определя в Мондуки упанишад като Турия, както и в онзи, който стои и над него, света на Нирвана. С тях еволюцията се завършва, този цикъл достига своя край, и това което Те (Учителите) са, то¬ва ще бъдат всички, които се изкачват бавно нагоре. Това е обединението на съзнанието; носителите оста¬ват за употреба, но те не са вече способни да затво¬рят, и човекът си служи с кое да е от своите тела спо¬ред работата, която има да върши.
По този начин материята, времето и пространс¬твото са победени и престават да бъдат преграда за обединения човек. Докато се е катерил нагоре, той е установил, че те все по-малко и по-малко са пречки във всяка следваща степен. Даже още в астралния свят материята много по-малко разделя, отколкото тук до¬лу, където отделя човека от неговите братя много по-рязко. Пътуването в астралното тяло е тъй-бързо, че може да се каже, че пространството и времето вече са практически победени, защото макар човек да знае, че минава през пространство, той минава през него тъй бързо, че неговата сила да дели приятел от прия¬тел с изгубена. Още тази първа победа превръща в нищо физическото разстояние.
Когато се повдигне в умствения свят, човек раз¬бира, че притежава още една сила. Той мисли за едно място, и той с там; гой мисли за един приятел, и при¬ятелят е пред него. Още в третия свят съзнанието на¬дхвърля границите на материята, пространството и времето, и присъства навред по своя воля. Всички не¬ща, които са видими, са видими едновременно, щом като вниманието бъде обърнато към тях. Всичко, кое¬то се чува, се чува в едно само впечатление. Прост¬ранството, материята и времето, както ги знаем на долните полета, се изгубват, и във "вечното сега" вече не съществува последователност.
Когато човек се повдига още по-високо, някои пречки вътре в съзнанието също отпадат, и той вижда себе си да е едно с другите съзнания и другите живи неща. Той може да мисли както те мислят, да чувства, както те чувстват, да знае както те знаят. Той може да си наложи техните ограничения за дадено време, за да може да разбере точно как те мислят, и същевремен¬но да запазва своето собствено съзнание. Той може да си служи със своето по-широко знание да помага на по-ограничени и по-слаби хора, сливайки себе си с тях, с цел нежно да разширява техните граници. Той може да върши съвсем нови работи в природата, когато ве¬че не е разделен от другите хора, но схваща Аз-а, кой¬то е едно във всички и изпраща долу своите енергии от полето на единството.
Даже по отношение на низшите животни той мо¬же да чувства как те възприемат света, тъй че той мо¬же да им окаже тъкмо помощта, от която те имат ну¬жда, и може да им даде помощта, към която те слепешката се стремят. Ето защо неговата победа не е само за него, а за всички, и той придобива по-широки сили само, за да щ употреби за служене на всичко по-ниско от него по стълбата на еволюцията. По този начин той изгражда своето самосъзнание в целия свят. За¬щото се е научил да трепти в отговор на всеки вик на мъка, на всяко трепване от радост или скръб. Всичко е достигнато, всичко е придобито и Учителят е чове¬кът, "който няма нищо повече да учи". С това ние не искаме да кажем, че всичко възможно знание е във всеки даден момент вътре в неговото съзнание, но че, що се отнася работата до този стадий на еволюцията, няма нищо скрито за него, нищо, което той да не мо¬же напълно да знае, когато си обърне вниманието към него. В този цикъл на еволюцията от всичко, което живее - а няма нищо, което да не живее - няма нищо, което той да не може да разбере, и следователно ни¬що, на което той да не може да помогне.
Това е последното тържество на човека. Всичко, за което говорихме, би било безполезно, дребнаво, ако да беше само за малкия Аз, който знаем тук долу. Вси¬чки стъпала, скъпи читатели, по които аз се старах да ви водя, нямаше да заслужават внимание и труд, ако те ви поставяха най-накрая на изолирани висоти, от¬делни от всички грешни, страдащи хора, вместо да ви водят към сърцето на нещата, където те и вие сте едно.
Съзнанието на Учителя се простира по всички направления, по които той го праща, смесва се с вся¬ка точка, към която той го насочва, знае всичко," което той иска да знае. И всичко това е с цел да може да помага напълно, защото да няма нищо, което той да не може да чувства, нищо което той да не може да подкрепя, нищо което той да не може да засилва, ни¬що което той да не може да помага в неговата еволюция. За него целият свят е едно широко развиващо се цяло и неговото място в света е това на един помощ¬ник на еволюцията. Той е способен да отъждествява себе си с всяка стъпка, и на гази стъпка да даде тази помощ, от която тя има нужда. Той помага на елемен¬тарните царства да се развиват нагоре, всяко според мястото му, на еволюцията на минералите, растения¬та, животните и хората. Той помага на всяко нещо, все едно че то е Той самият, като в процеса на самото помагане Той схваща като Себе си като всичко, на ко¬ето помага.
Мистерията как това може да бъде, постепенно разкрива себе си, когато човек се развива и съзнание¬то му се разширява и обгръща все повече и повече, като в същото време става, по-живо, по-жизнено, без да изгубва значението за себе си. Когато точката ста¬не сфера, тя мисли за себе си и като за точка. Всяка точка съдържа всичко и познава себе си, заедно с вся¬ка друга точка. Външното разбира, че е само едно от¬ражение на вътрешното. Реалността е Едничкия Жи¬вот, а разнообразията - една илюзия, която е надрасната.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"