ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Чет Юни 29, 2017 3:33 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 12:46 pm 
Знанието на Безант, нейната "учителка" Блаватска и останалите теософи, се свежда до някаква форма на будизъм.
По-известните личности от това общество /теософското/ са пътували на няколко пъти през живота си до Индия и Тибет, където са успяли да получат известно количество информация от тамошните учения /най-общо свързани с няколко форми на будизма/. Може би са получили и "мисия" да разпространят тези учения на Запад, което в известна степен успяват да направят.

Както казах, коренът на тези учения е будизмът, а на самия будизъм като религия /изключвам името на "основателя" му - Буда, който си е мъдрец за своето време/ коренът му в днешно време е едно място, за което sum вече писа. Имам предвид т.нар. Шамбала. Хич не са чисти нещата там, но това е друга тема.
Тук исках да обясня, че знанието на теософите за Реалността /както и при самия будизъм/ се простира единствено в рамките на Космическия Ум. В темата, която създадох за телата на човека, това го разгледах достатъчно ясно. Всъщност там представих разликата с това, което sum дава като знание.
Така стана ясно, че "телата" на човек касаят единствено съзнанието му като ум, което съществува в измеренията на космическият Ум.

Така достиженията на будистите се ограничават в действителността в пластовете на Разума - наричан тук Брахман. За тях човек е безсмъртна душа, която вечно се преражда. Но всъщност става ясно, че това, което те наричат душа, е всъщност това, което в този форум наричаме съзнание-ум. Т.е. въплътено в тялото /връзката между тях се осъществява чрез една нишка наричана от будистите "сребърна връв"/ е единствено съзнанието като ум, нищо не се говори за формата на съзнание - Любов и за Самосъзнанието в човека. Това съзнание/ум/ се преражда множество пъти в материалния свят, като носи със себе си самскарната решетка, /информацията и емоцията в/ която е причината за самото прераждане. След смъртта същият този ум заедно с решетката, се отделя от тялото /прекъсване на нишката/ и съществува в отделните измерения на Космическия Разум. В зависимост от своята будност, то може да достигне различни пластове (т.е. т.нар. духовни нива, светове) на океана-Ум /Брахман/. Това будистите наричат еволюция на душата - мястото, до което може да стигне "душата" след смъртта или докато има тяло, в практика.
При това положение, най-високото ниво, до което съзнателно достигат те, е духовният свят на Брахман. Това е светлината, за която будистите пишат. Някои от тях дори са виждали Очите на Разума, но разбира се веднага са ги кръстили "очите на Буда" (че как друго яче... има си хас... :D ).
Но това достижение съвсем не е Края на Пътя на Съзнанието и съвсем не е спасение от ново прераждане, а само временен покой, макар и за много дълго време /спрямо земното време/. Защото и там дори съществува клопката на Времето. Самият Ум е времето! А те не могат да излязат от Него. За тях отвъд е Нищото, Празнотата. Дори не могат да възприемат неговите граници - формата на този океан от време (шестоъгълник - само един шестоъгълник в безкрайното поле от шестоъгълници в средния пласт от Крешака) , защото умът не може да надскочи себе си!
Така се е родила идеята за Празнотата, като последна, най-висша реалност.

Ето защо всичко описано от теософи, будисти и т.н., е обяснение на човека разглеждан единствено като съзнание-ум. За него всички животи са като един сън, а смъртта като пробуждане за нов духовен живот. След определено време следва ново прераждане отново в материята и така докато не бъде постигната пълната будност.
За будистите Свръх Аз-а е свободната душа, която знае всичко за себе си. За мен обаче това е просто умът, познал Себе си в сбора от всички прераждания - вътрешният Аз. Постигнал такава чистота в будността си, умът може да прекара дълго време във висшите светове на Брахман, да се слее със самия Брахман в блаженство, или да възприеме нищото отвъд, след което (поради религиозната убеденост и разбиране) да създаде за себе си подобна действителност /дупка с вакуум/ вътре в пластовете на самия Разум. Но истинската човешка същност ще продължи да бъде ЗАТВОРЕНА.
Защото ние всъщност не сме Вътрешният Аз - ние сме Атман!

Атман е Едното - неделимата същност на Съзнанието, което се проявява както в Ума, така и в Любовта в сърцето, така и в Самосъзнанието в човека!
Емоцията оцветява и "осмисля" живота на ума и така поради самскарите и чрез представата за действителност, той остава вечно привързан към ограничения свят. Това е светът на Ума, където дори блаженството има своя край. А така чистата Любов никога няма да се излее. Това ще стане само, когато бъдат унищожени напълно оковите на решетката /самскарите/.
Ако това не стане докато имаме физическо тяло /само в него присъстват трите форми на съзнание и могат да бъдат активирани/ Самосъзнанието след смъртта ще остане в латентно състояние и така до следващото прераждане в материална форма, когато човек отново ще има възможността да се осъзнае като Атман.
Атман се постига, когато се унищожат всички самскари и Любовта се освободи. Тогава, чрез издигането на Силата в човека - кундалини, се сливат в едно трите форми на съзнание в човека - Умът, Любовта и Самосъзнанието. Тогава се преживява едното, което е Атман, истинската същност на Вечния в нас.

Така човек преживява Реалността на Чистото Съзнание, което Е в действителност /Атман/. А тя е отвъд границите на Ума, на Любовта и на Самосъзнанието в техните космически измерения!
Мисля, че всеки може да направи за себе си разликата в познанията.


Последна промяна ntsk на Пет Окт 22, 2010 1:50 pm, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 1:13 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 128
Благодаря за конкретното изложение ntsk. Да, важно е да се знае и да се прави разлика между различните учения. С обяснението за Атман и трите форми на съзнание в нас и изливането на Любовта от нас се постига конкретност на иначе доста абстрактното понятие Любов. Знаем колко измерения има тя във физическия свят. Аз мисля, че тази Любов, която се излива от нас е същинската и истинската.

П.С. Що се отнася до Блаватска и Безант, давам ги като допълнение и сравнение към описаните до тук във форума неща. А откъде получават информацията си... това вече не мога да кажа, но имам едно на ум и не им се доверявам. Просто чета и сравнявам с постовете на sum и на други учения. Но като цяло съм съгласен за будизма - той не дава цялостната картина. Има още път да извърви.
Поздрави!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 2:12 pm 
Получава се интересен парадокс :D

От една страна не е грешка да се твърди, че всъщност смърт няма, има преминаване на друго ниво на осъзнаване, че човек не е тялото, а съзнанието в тялото. Че от тази позиция всичко, формите, дори самото съществуване /което означава отъждествяване с някакъв обект/, е илюзия. В този случай (от позицията на това разбиране) може да се говори, че смъртта е освобождение, но за кого и от какво ???!!!
За умът, от тялото! - Душата-съзнание /ум/ става Дух... и после?! Накъде?
Мъките или удоволствията в бавния свят на материята свършват, но прекъсната ли е привързаността /обвързаността/? Ако не, то нуждата от повторение на "блаженството" /чрез емоцията в някой спомен/, което е само едно частично отражение на истинското Съществуване-Съзнание-Блаженство, ще се прояви отново.
Другата възможност е съзнанието да се слее с някой от центровете божества, например Брахман. Но те са само проява на Чистото Съзнание, в които То еволюира. Така, че дори тяхната действителност също е до време.
И при двете положения рано или късно съзнанието пак ще се върне в материята. Такъв е законът на Карма! Докато има самскари, има и прераждане, това е!

В същия момент обаче, единствено чрез материалната форма на съществуване, човекът може да получи пълната си свобода, осъзнавайки се като Атман - отвъд трите си проявления! Това е истинската Свобода, другото е временно!
Така човекът става Атман /Чисто Съзнание/, живеещ в тялото.
Но и това не е краят! Излязъл от властта на боговете в Крешака, Атман може да получи индивидуалност - вътре в този океан на Непроявения Бог. Тогава за него вече се отварят пътищата извън океана на Съзнание!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 2:40 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 128
Ами смъртта... е преминаване на друго ниво. Вече без тялото. За което хората по принцип не са подготвени, защото хабер си нямат от това и става така, че като ги посрещне някой от "красавците" на Ташкан и ги зашливят здраво докато не си намерят място в ново тяло. Никак не им е комфортно на такива люде.
Както се казва умиране има (т.е. премахване на тялото), мъките обаче нямат край, защото привързаността остава.
За мен до тук няма кой знае какво изненадващо. На мен друго ми е много по-интересно и парадоксално. А именно защо в този свят на материя, този така "бавен" и груб свят ние можем да слеем трите форми на съзнание в нас и да ни изведат над Брахман, а да кажем в един по-висш свят, менталния или психичния, където нямаме тяло, това не може да се случи. Там явно задачата ни е някаква друга. Излиза че този материален свят е като някакъв вид училище или работилница, където ние трябва да учим и работим през цялото време, а когато отидем в по-висш свят да почиваме или да се наслаждаваме. И ако искаме да постигнем нещо по-висшо трябва отново да се върнем до това най-ниско ниво.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 3:02 pm 
Astronomer написа:
За мен до тук няма кой знае какво изненадващо.

:D Може би защото все още не си разбрал напълно това, което написах.
Прочети го отново внимателно.

Astronomer написа:
...защо в този свят на материя, този така "бавен" и груб свят ние можем да слеем трите форми на съзнание в нас и да ни изведат над Брахман, а да кажем в един по-висш свят, менталния или психичния, където нямаме тяло, това не може да се случи.

Защото, след смъртта, ако си постигнал менталния или психичния свят, то там Ти ще си само ум. Тогава как да слееш трите форми на съзнание, като другите две ги няма? Нали точно това напомних по-горе.


Нямаме някаква особена задача.
Всичко е много просто. :D
Съзнанието еволюира чрез формите, след това ги преодолява. Така се ражда Атман. Останалото го знаеш.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 3:26 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Фев 04, 2010 10:40 am
Мнения: 128
Донякъде ми се поизясни или поне така си мисля. След като напуснем материалното си тяло ние сме само ум, т.е. само една от общо трите форми на съзнание в нас и другите две ни държат вързани за материалния свят и ни карат отново да се връщаме в него.
Имам обаче два въпроса:
1. Кога може умът да се слее с пласта на Брахман? Докато е още в материално тяло или след като го е напуснал?
2. Каква е точната разлика между душа и дух, защото "- Душата-съзнание /ум/ става Дух... и после?! Накъде?" Има ли разлика между душа и ум? Аз мисля че докато сме в материални тела имаме душа, а след това тя се трансформира в дух, но каква е връката между духа и умът и останалите две форми на съзнание в нас?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 22, 2010 5:14 pm 
Държа да отбележа, че всъщност по никакъв начин не отричам знанието на будистите (сляпата религиозност е вече друго нещо – тя убива разбирането).
От друга изходна позиция то може да бъде много полезно.
Отричам по-скоро твърдението, че това е краят на Пътя.
Дори може да се каже, че ако нашето разбиране за последната „спирка” на истинския Път (понеже всеки път отвежда някъде) е Нищото и Празнотата, то ние дори не сме стъпили на неговото начало. И това именно е парадокса.

Така, че знанието за Атман действително дава огромна свобода...


1. Когато приживе постигнем действителността на бога Брахман, то след смъртта ще отидем директно в тази действителност, защото тя става достъпна за нас.
Същото е и когато постигнем Атман. Тогава просто чакаме края на времето на тялото и след неговата смърт, ще напуснем вече като Атман, а не само като ум.
2. Душата е съзнанието-ум, когато е въплътено в тялото. Духът Е същото това съзнание-ум, напуснало /освободено от/ тялото-обвивка след смъртта.
Обикновено това трябва да се разбира, когато прочетем някъде да се говори за дух или душа. Макар, че има и изключения, когато например се има предвид Вътрешният Аз /сборът от спомени от всички прераждания/ или другите две форми на съзнание.

Тук отново трябва да напомним, че понятията „душа” и „дух” /като дар или заем/ в Евангелие от Юда са използвани със съвсем различно разбиране и не касаят Ума като форма на съзнание. Sum е обяснявал много пъти, че душата е дар-обвивка, чрез която индивидуалното съзнание Атман съществува на „брега” извън океана на Съзнание, като Велик Човек.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Човекът и неговите тела – Ани Безант
Ново мнениеПубликувано на: Съб Окт 23, 2010 7:23 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Мар 02, 2009 1:24 am
Мнения: 293
НТСК, това което пишеш мисля че важи дори и за всички религии, философски учения и различните общности свързани с тях, догми, и т.н. възгледи , в които има повече или по-малко разбиране и достигане на някаква истина, но чрез вярата, приемането, сляпото следване (от един момент нататък във всяка религия или философия го има това следване, наричат се най-малкото правила-канони). И те винаги са в повече за сметка на другото - Търсенето и Разбирането.
Всичко това (при горе изброените) представлява някакво знание, но по същия начин може да бъде определено и като фантазия. Същото това знание определя действителността за тези хора.
Но от друга страна знаем че там където има преживяване, опитност, действителност - там фантастиката и въображението просто се изпаряват. Тогава как може да бъде позната истинската реалност, когато всеки си създава някаква своя?
Просто човек трябва първо да има правилното знание за самия себе си, чак тогава нещата могат да си дойдат на мястото :!:
Ето защо мисля, че написаното от теб, НТСК , до голяма степен изяснява нещата около втория пласт на самскарната решетка.
Например ако при будизма "крайната спирка' е Нищото, то при други ще бъде да речем любовта ("Бог е Любов", казват), за други ще бъде Абсолюта, за трети някой, по чийто образ и подобие са оформени те самите и т.н. все умствени представи.
Излиза че това са все пътища, но изход при тях няма! Рано или късно винаги има връщане обратно...и отново кръговрат....
Пътят ккъм Истинската свобода минава единствено през постигането на Атманът в нас. Това е.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"