ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пет Авг 18, 2017 3:37 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Храмът край Амфиполис
Ново мнениеПубликувано на: Вто Яну 20, 2015 6:04 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Амфиполис - Основаване
Amphipolis, 'Amf…polij

Основаването на Амфиполис от атиняните

През 478/7 г. пр. Хр. е основан Делоският (Атинският) морски съюз. Лидерството на Атина в него издига военната й мощ и политическо самочувствие. През 476/475 г.пр.Хр. е направен първият опит за основаването на Амфиполис. Успешна стъпка към това начинание е завземането на Ейон на устието на р. Стримон от атинския военачалник Кимон, син на Милтиад Младши. Той се превръща в надеждна база към подстъпите на Югозападна Тракия и нейните безценни рудници, богати на злато и сребро. През 465/64 г. пр. Хр., успоредно с превземането на Дорискос от персите, атиняни извършват втория си опит да основат селище при Деветте пътя, но претърпяват зловеща катастрофа от „обединените сили на траките” при Драбескос. Във връзка със завладяването на Тасос и рудниците на отсрещния тракийски бряг (т. нар. Тасоска переа; вж. Скапте Хюле) от атиняни Тукидид (І. 1000) съобщава, че „по същото време (в края на 465 г. пр. Хр.) те изпратили на Стримон десет хиляди свои и съюзнически колонисти, които да заселят местността, наричана тогава Деветте пътя, а сега Амфиполис. Колонистите завладели местността, която принадлежала на едоните, но когато навлезли навътре в Тракия, били избити до крак при Драбескос на едонска земя от траките (в началото на 464 г. пр. Хр.), за които завладяването на местността Девевтте пътя представлявало враждебен акт.” Катастрофалното поражение съвпада с не по-малко злополучната катастрофа в югоизточния ъгъл на древна Тракия, на Тракийския Херсоненс, където траките атакували атиняни и техните съюзници, причинявайки им огромни загуби. Само на Тасос съюзниците успели да се наложат [Thuc. І. 100-101; ІV. 102. 2; Diod. 11. 70. 1 и 5; Plut. Cim. 14; Hdt. 6. 45-47; 9. 75; Paus. 1. 29. 4; вж. Скапте Хюле] и в края на 462 г. Тасос капитулира.

Към тези събития изследвачите са склонни да причисляват и разказания от Херодот [9. 75] инцидент с атинските военачалници Софанес и Леагрос (465 г. пр. Хр.). „Като атински военачалник заедно с Леагрос, син на Глаукон, той (Софанес – б. м.) бил убит от едоните при Датон в едно сражение за златните мини” [Diod. 11. 70]. Т. Д. Златковская [1971: 193] свързва двете събития като смята, че първо загинали двамата военачалници при Датон, а после при Драбескос бил нанесен окончателният удар върху атинските апойкисти. Не би било изненада и, ако това е отделен инцидент от поредицата усилия на атиняни към установяването им в този стратегически регион.

Основаването на Амфиполис през 437 г. пр. Хр., в епохата на Перикъл, е голям успех за атиняни, които от години опитвали да спечелят контрола над богатата територия.

„...След това, продължава Тукидид на друго място [4. 102], дошъл редът и на атиняните: тридесет и две години след това те изпратили десет хиляди колонисти било измежду самите атиняни, било от средите на желаещи от другаде. Тези колонисти били избити обаче от траките при Драбескос. А подир това атиняните се върнали отново двадесет и осем години по-късно, предвождани от Хагнон, син на Никий, прогонили едоните и се заселили на това място, което по-рано се наричало „Деветте пътя”. Тяхната изходна база бил Ейон, едно морско тържище на устието на реката, което те завзели лично, то било отдалечено на около двадесет и пет стадии от сегашния град. Него Хагнон нарекъл Амфиполис, понеже Стримон го заобикаля от двете страни (по-точно – ™p' ¢mfÒtera – б.а.). А интервала (между двата ръкава на завоя) той запълнил като издигнал една дълга стена от река до река (™k potamoà ™j potamÒн) [срв. Harpocrat.] и основал така един град, който се виждал отвред, отвъд морето и откъм континенталната суша.” [вж. Schol. Aesch. 2. 31]

Една интересна история, разказана от Полиен в неговите Военни хитрости (Polyaen. Strat. VI. 53), подсказва за сложните дипломатически преговори и религиозно-политически спекулации около основаването на атинската апойкия:

“Хагнон отвел колонисти от Атика, за да ги засели в тъй наречените Девет пътя при Стримон, след като атиняните били получили такова предсказание: „Защо желаете тъй силно да заселите сега многокракото място, атински момци? Трудно ще ви се удаде това без божия помощ. Свише не е позволено това да постигнете, ако предварително не докарате останките на Резос от Троя – там вие ще ги намерите – и ако не ги погребете благоговейно в родната му земя. Тогава тепърва бихте успели.” Това бил предсказал богът. А пълководецът Хагнон пратил люде в Троя, които разровили гроба на Резос през нощта и взели костите му и, като ги положили в пурпурен плащ, отнесли ги при Стримон. Варварите, които заемали страната, попречили на атиняните да минат реката. Но Хагнон сключил с тях примирие за три дни и по този начин, като ги отстранил оттам, преминал през нощта Стримон заедно с войската си, погребал костите на Резос край реката и укрепил при лунна светлина мястото, без да са работили през деня. И цялата работа била привършена в три нощи. А варварите, като дошли след изтичане на трите дни и видели, че укреплението е издигнато, укорявали Хагнон, че бил нарушил примирието. Той обаче им заявил, че никак не го е нарушил, защото било сключено примирие за три дни, а не за три нощи. По този начин Хагнон заселил Деветте пътя и нарекъл новосъздадения град Амфиполис.”


Стефан Византийски единствен привежда като имена на Амфиполис също Крадемна и Анадраимос [St. Byzant., s.v.]:

'Amf…polij: pÒlij Makedon…aj kat¦ Qr®khn, ¼tij 'Ennša Ðdo… ™kale‹to. keklÁsqai d(S) MÚrkinon kaˆ 'HiÒna, 'Amf…polin d(S) di¦ t»n per…rroian toà StrumÒnoj, æj Qoukud…dhj d (4. 102. 3). ™kale‹to d(S) kaˆ Kr£demna kaˆ 'An£draimoj...

Някои специалисти смятат, че Крадемна би могло да бъде погрешно изписване на KerdÚlion, местност срещу Амфиполис [Thuc. V. 6. 3], от другата страна на р. Стримон и принадлежащо към територията на Аргилос Хипотезата е твърде пресилена. Много е вероятно в множеството имена да рефлектира първоначалната селищна структура на по-късно наречения (синойкизиран?) град Амфиполис. За подобна ситуация – разпръснати селца – намеква и самият Тукидид [ІV. 109. 4]. Предполага се, че част от териториите на Аргилос (колония на Андрос) преминали към Амфиполис след неговото основаване с участието на апойкисти от този град [Thuc. ІV. 103. 4]. Трибутът му по същото време е бил редуциран от 1 талант до 1000 драхми, вероятно като компенсация за това. Към времето на кампанията на Бразидас границите между двата града преминавали по р. Стримон.

Отношенията между метрополията и апойкията, обаче, никога не постигнали хармоничност и не скривали откровеното политическо напрежение. Пак във връзка с обсадата на спартанския военачалник Бразидас на града по време на Пелопонеските войни (424 г. пр. Хр.) Тукидид [Thuc. ІV. 106, срв. 103, 3; Diod. 12. 32] подчертава обстоятелството, че „... в града живеели малко атиняни, а по-голямата част от населението било от смесен произход...”. На предложеното от Бразидас споразумение на амфиполитите да се предадат доброволно различните групи население на града реагирало по разному:

„А като преценявали съдържанието на прокламацията и го сравнявали с онова, което било предмет на техните страхове, те я намирали справедлива и умерена. Така мислели, от една страна атиняните, защото били много доволни, че ще могат да излязат от града (тъй като преценявали своите собствени рискове без да държат сметка за рисковете на другите, а също така и не очаквали, че ще получат скоро помощ)...”

Известно е, че всички жители на Амфиполис се ползвали с пълни граждански права [ІV. 106. 1; ІV. 103. 4]. Тукидид определя част от неатиняните в Амфиполис като „хора от Аргилос” [ІV. 103. 4]. Диодор [12. 32. 2] разказва, че атиняни избрали част от заселниците сред собствените си граждани и част от гарнизоните в съседство (Бреа?). Въз основа на неговите думи [ІV. 105. 2; срв. Diod. 12. 68. 3] изследвачите заключават, че атинските заселници в Амфиполис са формирали отделна група граждани, организирани вероятно в отделна триба. Те са служели като военен гарнизон, гарантиращ защитата и лоялността на града срещу едоните и други посегателства. Част от амфиполци живеели извън градските стени [Thuc. ІV. 103. 5; 106; срв. Diod. 12. 68. 3], поради което били пленени от Бразидас при неговата зимна кампания.

Тукидид [ІV. 106. 4] споменава, че в региона е имало двама strathgoˆ tîн ™pˆ Qr®khj, назначени от Атина, единият от които е бил fÚlax в Амфиполис, а другият е бил самият Тукидид (tÕн ›teron strathgÕн tîn ™pˆ Qr®khj, Qoukud…dhn tÕн 'OlÒrou). Към времето на кампанията на Бразидас през 424 г. пр. Хр. в Амфиполис стратег там бил Евклес, когото Тукидид (ІV. 104. 4) характеризира като „fÚlax toà cwr…ou”. Евклес е наречен и атински ™p…skopoj и стратег. Статията в лексикона Суда (s.v. ™p…skopoj) идентифицира функциите на атинските fÚlakej и ™p…skopoi със спартанските хармости, но вероятно тяхната позиция не е била постоянна и мандатна. Предполага се, че функциите на Евклес и Тукидид са били извънредни и са се различавали от тези на редовно и периодично изпращаните от Атина подобни служители в другите апойкии.

С основаването си Амфиполис получава демократична конституция, но е много вероятно след завземането му от Бразидас да е получил олигархично управление, за което има намеци в изворите.

Градът не плаща трибут на атиняни. Предполага се, че това се е компенсирало от експлоатацията на среброносните и златоносните мини в района, но сведенията в Атинските трибутни листи са неясни и многосмислени. За характера на облагите, които Атина получавала от Амфиполис, отново съдим по думите на Тукидид [ІV. 108. 2]: градът (т. е. Амфиполис) им (т. е. на атиняни) бил полезен със своите доставки на дървен материал за тяхното корабостроене и освен това с паричните доходи (crhm£twn prÒsodoj), които той им осигурявал. Познавачите на езика на Тукидид долавят в последния израз индикация за постъпления в държавната хазна, които Амфиполис е доставял извън общоприетия fÒroj. Тези постъпления биха могли да се свържат не само с рудниците, но и с таксите и митата върху търговския обмен, тържищата, корабостроителниците и т.н. Едва ли дървеният материал е бил изпращан до самата Атина: най-вероятно корабите са били строени на място и триерите са били изпращани готови към метрополията. Тукидид ни информира, че след превземането на Амфиполис Бразидас оборудвал една корабостроителница на Стримон [ІV. 108. 6]. Страбон [7 fr. 33] пък казва за Датон, че имал прекрасна плодородна почва, корабостроителници и златни мини, което в пълния смисъл може да се отнесе и за Амфиполис. Във всеки случай славата на Амфиполис като изобилен източник на доходи се съхранява за дълго, както показва пасажът на Исократ [5. 5]. Той заявява, че Филип би оценил стойността на приятелството на Атина повече от постъпленията (prÒsodoj) от Амфиполис. Важността на Амфиполис през цялата античност се налага и от стратегическото му положение, което му предоставяло контрол над мостовете над Стримон и над пътя между Северна Гърция и Хелеспонта, както и между Северна Гърция към Тракия и Македония.

Ваня Лозанова


Прикачени файлове:
i501mages.jpg
i501mages.jpg [ 5.32 KiB | Прегледано 953 пъти ]
Head-of-Amphipolis-645x363.jpg
Head-of-Amphipolis-645x363.jpg [ 63.12 KiB | Прегледано 75 пъти ]
Greek26-a.jpg
Greek26-a.jpg [ 303.77 KiB | Прегледано 87 пъти ]
21.jpg
21.jpg [ 242.42 KiB | Прегледано 80 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Храмът край Амфиполис
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 10, 2015 4:58 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Мистерия обгръща древната гробница в Амфиполис

Що се отнася до гробницата във форма на кутия, в която се намират останките на най-малко петима души, това според геолога е последното помещение на главната гробница, която вероятно е била разрушена от иманяри

Геолог, който е участвал в разкопките на древната могила в Амфиполис в Северна Гърция, твърди, че гробницата и откритите заедно с нея сводести помещения не са изградени едновременно и че помещенията са по-стари, предаде Асошиейтед прес.

Геологът Евангелос Камбуроглу каза вчера, че могилата, в която се намират гробницата и помещенията, не е човешко дело, както предполагаха археолозите, а естествен хълм.

Той каза също, че огромната 7,5-метрова фигура на лъв на пиедестал, намерена в Амфиполис, е прекалено тежка, за да е стояла на върха на гробницата, както предполагат археолозите. "Стените на гробницата не биха издържали и половин тон, камо ли 1,5, колкото се оценява теглото на лъва", каза Камбуроглу.

Що се отнася до гробницата във форма на кутия, в която се намират останките на най-малко петима души, това според геолога е последното помещение на главната гробница, която вероятно е била разрушена от иманяри. Той посочва, че мраморната врата на гробницата има следи от честа употреба, което означава, че многобройни посетители често са влизали и излизали.

Сводестите помещения са датирани между 325 г. пр.н.е. (две години преди смъртта на Александър Велики) и 300 г. пр.н.е., макар че според някои археолози са по-късни.

Ръководителката на археологическия екип Катерина Перистери предположи, че тук е погребан някой от членовете на семейството на Александър или негов генерал. Откриването на останките от пет тела обаче хвърли сянка на съмнение върху тази теория, а коментарите на Камбуроглу напълно я опровергават.

Александър, чиято империя се е простирала от днешна Гърция до Индия, е умрял във Вавилон и погребан в основания от него град Александрия. Точното местоположение на гроба му е една от най-големите загадки на археологията.

Генералите на Александър с години са се борили за власт. Майката, вдовицата, синът и полубратът на императора са убити в тези войни, повечето от тях - близо до Амфиполис.
http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubop ... is-6032705
.........................


Добре ще е, гръцките специалисти да се запознаят с начина на градеж на множеството тракийски храмове в България. Храмът край Старосел е обиколен с крепида от 240 метра, храмът край Мезек е с крепида около 300 метра, а храмът край Амфиполис в земята на Едоните е с крепида 500 метра. Обикновено след двете правоъгълни помещения/камери/ следва кръгло куполообразно помещение. Схемата на Тракийски храм най-добре се виждат на Мишкова нива. За разлика от нашите учени Евангелос Камбуроглу правилно е забелязал, че край Амфиполис става дума за храм - "Той посочва, че мраморната врата на гробницата има следи от честа употреба, което означава, че многобройни посетители често са влизали и излизали."
Ето снимка на Мишкова нива:
Прикачени файлове:
info_116_pic_2335.jpg
info_116_pic_2335.jpg [ 89.51 KiB | Прегледано 755 пъти ]

Прикачени файлове:
mishkova-niva2_13916.jpg
mishkova-niva2_13916.jpg [ 382.83 KiB | Прегледано 78 пъти ]


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"