ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Юни 26, 2017 11:52 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 350 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 35  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Медитация и… опитности II (2-ри самскарен пласт)
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 11:34 am 
И така… вторият пласт.

Преди време lony зададе много хубав въпрос: „Изчиствайки агресивната емоция с първия пласт от решетката, изцяло ли сме я изчистили или тя присъства във всеки от трите пласта на решетката?

Да, lony. Трите пласта от решетката са като три отделни сита, през които емоцията преминава и се утаява.
За първия пласт вече знаеш, че в него е утаена цялата агресивна емоция, която човек е изпитвал към всичко в миналите си животи. /вече обяснихме този тип емоция и нека не повтаряме всичко наново…/

Каква е уталожената емоция във втория пласт и как можем да я познаем, когато блика от сърцата ни?

Когато седнете в медитация и съзнателно започнете да разграждате калчищата /браво за визуализацията, saradiva/ във втория си пласт от самскарната решетка, тогава утаената емоцията ще излиза от вас под формата на сълзи. Просто ще плачете… и трудно ще можете да спирате сълзите си!
Първоначално /чрез сълзите/ ще си спомняте различни емоционални събития от този живот, но постепенно ще започне да излиза другата емоция, преживяна от вас в минали животи. Всъщност, тогава няма да имате спомняне или виждане на самия изминал живот /като на кинолента/, а просто сълзите ви ще текат…

Забелязали ли сте, че има филми, които като ги гледате карат сълзите да излизат...?
Защо се случва това?
Това се случва, защото във втория пласт има запаметена същата информация от емоционалното събитие, което наблюдавате на екрана. Така събитието, представено във филма, „отключва” вашите спомени.
Резултатът: Емоцията излиза и реагирате по същия начин, по който сте реагирали в миналите си животи – със сълзи.

Сълзи от радост, сълзи от болка – това е емоцията, запечатана във втория пласт.
Тази емоция е тинята, лепкавата кал, която е утаена по здраво сплетения обръч от конци, представляващ втория пласт от самскарната решетка. .


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 1:52 pm 
:roll: ..... Ама при всяка медитация ли ще рева........ :?: :roll: :?


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 2:26 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 29, 2008 4:34 am
Мнения: 27
Ето ме и мен, най-малко пишещия. ;)

Първо да поздравя всички, които са разградили първия пласт. Да не изброявам поименно, че ще заприличаме на холивудски панаир. :)

Специално се зарадвах на Dimitar за успеха му. Сърдечен поздрав Човече. :[)]I:

А аз какво да кажа?!

Както знаете има различни практики. Аз пък ги мъдря съвсем различни. В смисъл, рядко сядам да медитирам. От тренировките на Тай Чи и Айкидо привикнах към един вид динамична медитация... Само така се нарича... по-скоро е нещо като отстраненост от протичащите събития но и дълбоко в тях. Особено състояние е но ще се опитам да го опиша. При статично положение, очаквайки действие от околната среда, ... ха сега де... вътрешния процес май ще ми убегне... отключвам всички сетива, погледа е някъде в празното пространство, един специфичен тонус в мускулатурата. Това ми позволява да засека минимални движения с периферното зрение, а в някои моменти и усещам топлинното излъчване. Стреснах един познат сензитив, когато ме попита дали знам някои енергийни места в България и дали ще мога да ги посоча на картата. Ами загледах се в картата и ... щрак, мисълта се намеси и оплеска нещата. По-късно научих, че за първи път вижда някой да се включва към всички познати му информационни канали. И бъкел не разбирах за какво говори - аз си практикувах Айкидо. Когато има динамика, вътрешната настройка бе същата, но някак не със зрение а по-скоро със съзнание, ставах страничен наблюдател.

Защо бе цялото това писане? Защото, когато вървя, возя се или карам кола, мога да съм в това състояние. Та реших да медитирам в тези моменти. Т.е. да заявявам себе си пред света, да му се представям, да се запознаем и да ми позволи да му се радвам и опознавам. И му се радвах а той откликваше. Добре, че тренировките ми бяха помогнали да овладея емоциите си, че кой знае какви поразии щях да натворя.

При малкото истински медитации, още при настройване и релакс, се започваше панаира. :) В началото съм с отворени очи. То не бяха сфери и сферички, прелитат като торбести катерици наоколо. Някои се стрелкат като бълхи, но следата им е видима. Топли и хладни полъхвания и погалвания, притракване и скърцане. Всичкия карнавален репертоар ;) . След време образа просветлява, контрас, цвят ... красота. Интересни са едни... незнам как да ги определя, хем видими хем прозрачни флуидни обекти с много бързо движение, като брауновото движение, което сме учили в училище. След още малко време всичко бе заливано от вълни. Ако четях редовно какво споделяте тук, вероятно по-рано щях да ги "яхна" т.е. да хармонизирам вътре с вън :) Опитвах да си спомня кога се появи високочестотния звук в главата ми, но не успях. Сега е нонстоп с мене и не ми пречи.

Сагата продължава ... т.е. сега започва. ;)

Преди края на цикъла за чистене на самскари ми се отдаде възможност да медитирам както хората. Ще споделя само последствията. Същата вечер се осъзнах в съня си. В много светъл, широк и безкраен коридор, като училищните, но с врати от двете страни. Озърнах се и "Аха, първи етаж. Тук свърших. Нямам повече работа тук. Време е за втория." По средата на безкрайния коридор, (как ли го прецених), тръгнах по неосветено, замъглено и разфокусирано стълбище (край мен си беше ОК). От горе се приближи същество, видимо човек с излъчване на жена, то така и си изглеждаше де. И "А? Ти имаш нужда от помощ?" Преди да кажа каквото и да е, тя мина вляво зад мен. Тогава по жилата зад лявото ухо така ме разтресе... ток не ме е бил така. Направо се ококорих. Ревизирах се и не открих проблеми. Обаче .... Започна се на другия ден. Разстройство без физическа причина - 3 дни. Тежка хрема - 3 дни. Бодежи от гърлото почти до белите дробове, без видимо възпаление - 3 дни. Предпоследния ден сина се разболя от грип. Последния - съпругата. (тогава обаче ни бяха ударили и хормоните та освен целувки милувки и .... ) Но грип не ме хвана. Верно, че на "общото събрание" (в релакс-медитация) решихме, че имаме ресурс да се справим. Ние, всички мои съзнания от първата клетка та до най-съкровенната вълничка.

Да спомена и най-любопитното за мене. От първия ден на сагата, та до преди 3-4 дни, през няколко минути чувах звук от към фонтанелата с усещане като от електрически разряд. Ако някой има обяснение за това, ще се радвам да сподели.

Топлите вълни ме съпровождаха през целия 9 дневен период.

В тон с лафа "Всяко чудо за три дни. А най-голямото за девет" да попитам тези девет дни, след една истинска медитация, за голямо чудо ли се броят или е само намек? :)

Осъзнавам, че всичко това е физическа реакция от форсирано чистене на самскарите. Обаче го усещам някак балансирано, без кошмарни физически, нервни или психически разтрисания. Дали това е нормално?

Преди 3 дни пак медитирах... истнски ;) Какво ли ме чака? Особено след като заявих: "Повелявам сливане на трите ми форми на съзнание! Брахман, Вишну, с Кундалини, и Шива." Когато ги назовавах се фокусирах в съответните области и усещах отклик. :) Какво ли ме чака? Започна се с "взрив" от сънища: презентация на нова земеделска техника (любител земеделец съм), предложение как да "завъртя" шефа да си върши работата, .... Много ловко тактически, ( около пълнолуние ;)) се опитват да ме отклонят от пътя. Да ме насочат към битовизми. Ех любимци"ТЕ", ех ... не ви ли стигна времето което ви отделих? Не си ли играхме на шикалки достатъчно? Ха сега всеки по пътя си!

Какво исках да кажа с всичко това?

"Моля! Не правете това у дома си!" Не бъдете по-щури от мене, аз съм практикувал Айкидо и Тай Чи повече от 10 години. Натрупал съм опит от нестандартни практики.(не съм майтор) Но истинската медитация е много по-качествена и действа в друго направление.

А дали е възможно пластовете да се чистят синхронно? В смисъл, докато сме чистили първия това да е довело и до частично разграждане на втория и третия пласт? Питам защото съм имал 2-3 случая сълзите да текват без конкретен повод.
-----
P.S.
Накой запознат с история или при медитация да е чувал за "Войни на Брахман"(или Брама)? Повече от година търся периодично за тях но на български в интернет няма нищо... освен едно мое питане в друг форум.

_________________
„Когато човек поиска да постигне нещо, то той винаги намира начин, в противен случай търси причина.”


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 4:05 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:13 pm
Мнения: 101
Димитър, поздрав и от мен, затова че си се оправил сам, но то като дойде времето май сами го усещаме :[)]I:
Sum, мерси че обясни за втория пласт от решетката. Ще видим колко ще плачем следващия сезон, но май предпочитам сълзи пред агресия. Все пак да им дойде времето и тогава да ги коментирам :mrgreen:
АйКи, много преживяно, много въпроси на които аз не мога да отговоря :lol:. Обаче се сетих, че една позната ходи на някакви бойни изкуства /не помня какви точно/. Когато реши да прави практика за чистене на самскари и беше трудно да се концентрира и да изпразва ума си, но пък и се отдавало с лекота, докато си прави движенията от бойните изкуства, които били за концентрация. Та тя ме пита дали можело така. Чудих се доста време и реших /въпреки, че не съм пробвала нейните техники/, да "чистиш", докато се движиш, било то и плавно и с фокусирано внимание. Ти сега казваш, че може, въпреки че не е така качествено! Правилно ли те разбрах?
За сънищата да споделя. От както си замина астронимическото лято все по-често сънищата ми са по-смислени и се налага да правя избор в тях, който определя хода на случващото се. Тези сънища - с изборния елемент - дали не са характерни за този етап на календарната година или просто "танцувам" с ТЕ като всеки гледа да настъпи?!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 5:20 pm 
Браво, Димитър!!! Успех и оттук нататък!!!
Дай, Боже, всекиму, де!!!

Айки, извинявай ама нищ-щ-що не ти разбрах от описанието! :(
Три пъти четох поста ти, ама не ми стана ясно как се съсредоточваш, после какво повеляваш и какви ти са визиите и докъде са визии, докъде видения! :? Не бих ти казала това, ама подозирам, че акцентираш върху много важни аспекти на практикуването, пък някакси не става ясно - какво е добре да правим и какво да не правим, според твоята опитност! :)
Преживяванията ти са колоритни, но са важни резултатите и изводите. Нали затова си ги споделяме?
Та моля те попълни многоточията, че много са ти недоизказани споделените опитности и на най-интересното спираш и ни казваш нещо от рода - нали знаете как е?
Но пък се радвам, че споделяш! :sunny:


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 6:34 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 378
sum написа:
Когато седнете в медитация и съзнателно започнете да разграждате кълчищата /браво за визуализацията, saradiva/ във втория си пласт от самскарната решетка, тогава утаената емоцията ще излиза от вас под формата на сълзи. Просто ще плачете… и трудно ще можете да спирате сълзите си!

През наскоро отминалия сезон за чистене на самскарите бях на вълна „втори пласт” и многократно ми се случваше по време на практиките, да ми потече по някоя и друга сълза. :cry: В началото определено се изненадах :o и зачудих :roll: поради що се получава подобна реакция, но бързо приех, че това би трябвало да е нормално проявление на този етап от чистенето. :) Сигурно след време щях напълно да забравя за този „незначителен” детайл, ако не беше това изключително важно пояснение от страна на sum. ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 7:10 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Сеп 04, 2009 2:55 pm
Мнения: 104
Поздравления Dimitar и от мен! :sunny:

Аз още придобивам опитност и познание от унищожаването на първия пласт от решетката със самскарите и самата решетка …
Понякога при медитация, когато се опитвам да свържа „спомен” и „представа” и да преоткрия себе си в изминалите си животи в „тишината на есента”...се получава.. спонтанно.. нещо като „взрив” от енергия от сърдечната област(Любовта) насочена най-вече към главата(Ума)...усещането е същото както при разграждането на самскарите...тежест в сърдечната област и замайване на главата...само дето отминава по-бързо.

Мисля, че е останала част от решетката която продължава да се разгражда(до втория пласт не съм стигнал още, не е имало сълзи)... или... центъра Любов в мен създава „активна” връзка с центъра Ум и ми напомня новата действителност...в която новия ми Аз се отъждествява не само с Ума... а и с Любовта и Самосъзнанието в мен... :IL


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 7:53 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Ное 09, 2009 7:37 pm
Мнения: 205
Здравейте,

Това е първият ми пост тук.

Първо бих желал да изкажа възхитата си от общността тук като цяло, от стремежите, които ги вълнуват, както и от резултатите, които постигат. Поздравления! Специални поздравления и към Румен (sum), защото според мен той е преминал през толкова много, за да ни дари с този невероятен негов труд.

Вероятно прилагателното "невероятен" в по-горното изречение е недостатъчно, тъй като аз се запознах с това произведение преди около година, като още тогава бях "леко открехнат" за "нематериалната" страна на нещата, но концепциите, които тази книга ми предложи, ми бяха напълно непознати. Това, както сами се досещате, направи разбирането й трудоемка задача. Всъщност аз още не съм разбрал. Аз съм неразбрал. След като изчетох цялата тема, възнамерявам да препрочета книгата в най-скоро време.

Досегът ми с медитацията даже не е започвал; опитът ми там е нулев. Имам желание обаче да се избавя от самскарите си, но, както разбирам, "времевият период", в който се намираме, е неподходящ. Това ми отваря възможност да затвърдя първата стъпка от Пътя - Знание - за да мога после да премина към практика, което евентуално да ме изведе към Познание (дано съм схванал концепцията).

Дотук се изчерпва новобранското ми представяне.

Поздрави на всички,

Ski


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 8:59 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 29, 2008 4:34 am
Мнения: 27
lony,
наистина много преживяно. От малък съм се интересувал от вътрешни бойни изкуства. Няма да ги изброявам. При усвояване на техники заниманието ми бе максимално осъзнато проследяване на мускулните съкращения и енергийните потоци, с мисъл и поглед. Концентрацията ми бе основно към отчитане сензорните възприятия. Относно околния свят се стремях да липсва каквато и да е концентрация или фокусиране в определени обекти. Един вид отнесеност, отстраненост и неангажираност - наблюдател. Така съществото ми бе свободно да реагира адекватно без ума да му се меси. Усещането за атмосферата бе почти както при медитация но с динамичен аспект. Като осъзнат сън наяве ;). Затова се заинтересувах от "хакери на сънищата", но това е друга тема.

Написах "Моля! Не правете това у дома си!", защото когато си сред хората, в града или на улицата, при неуспешно навлизане в това състояние е възможно човек да пострада.

Какво да не правим?

Не правете като мен. Освен ако не сте усвоили в спокойна обстановка такова динамично умение. Да, може да се "чисти" по този начин. По-скоро е като запълване на неизползваемото време със смислени задачи - чистене на самскари. Дума не става да се сравнява с преживяванията в "самскарника" или с медитация. При медитация процеса и резултатите са по-изразени количествено и качествено.

Как все пак го правя, saradiva?
Май си раздвоявам вниманието?! Не е концентрация а по-скоро липсата на такава. С едно изключение. Аз по-принцип съм си спокоен, но в началото си проследявам дишането. Успокоявам се, изравнявам фазите вдишване-издишване. Отчитам през коя ноздра потока тече по-лесно. Примерно ако е през лявата, на вдишване произнасям на ум "Господи, нека чистим самскарите ми!". Ако е през дясната, съответно формулировката произнасям на издишване. И така, едната част от вниманието ми е заета да потдържа този "лайт мотив", другата следи за възприятия и промени от тялото, ума и околната среда. Стремежа ми е ума да спре със стандартните си мърморения - вътрешния диалог, а възприятията да отиват директно в онази част от мене, която не оперира с логически постройки, думи или чувства. Не знам как да я нарека. Проблем ми е после, когато се налага да изведа преживяното. Има едно невербално знание и яснота, които е трудно да предам с думи и понятия.

Повелята. Зададох си я в началото на споменатата седяща медитация. "Повелявам сливане на трите ми форми на съзнание! Брахман, Вишну, с Кундалини, и Шива." От години не ми е проблем при всякакви условия да се концентрирам в междувеждието. Като произнесох "Брахман" междувеждието затрептя и се затопли. При споменаването на "Вишну" реакцията бе забавена, но от към сърдечната област имаше отклик - леко затопляне на бавни пулсации. При "Кундалини" и стягане мускулите на ректума (прийом от бойните изкуства), по гърба ми премина възходящ импулс от вибрации. Когато стигнах до "Шива", темето ми бе вече топло. И така продължих с кръговрата. :)

Как изобщо ми дойде на ум да си направя този опит?

Трите центъра на съзнание в мен са си мои. ;) От невербалната си част бях възприел, че все някога може да съм се подвизавал на Земята с името си на Атман. Предположих, че подканяйки всички центрове, мога да взема нещата по-осъзнато в свои ръце. През тази медитация, освен приятната циркулация, нищо повече не се случи. Вечерта обаче имаше фест на осъзнати сънища. Такива, в които се осъзнаваш а не да си спомниш след събуждане. Всички бяха с битова насоченост и решаване на задачи от всекидневието. Дори такива, които изобщо не съм си поставял. Ако не греша, беше или в деня на пълнолунието или ден след него. И така от нищото ми дойде, че това е опит да бъда задържан в битовизма и ежедневието, за да не се изстрелям в нежелани за "ТЕ" пластове.

Благодаря Ви, че ми зададохте въпросите си. Така сега и за мен нещата стават малко по-ясни.

Не съм сигурен до колко съм изчистил първия пласт. От години не съм изпитвал отрицателни емоции. Дори имаше период, когато си мислех, че съм станал безчувствен. Но след старта на заниманията ми, положителните емоции се засилиха. От отрицателните няма и помен. За хората съм приел, че са свободни и могат да постъпват и говорят както намерят за добре. Не може определени индивиди или Света да са ми задължени с каквото и да е, че чак да постъпват според моите разбирания. Ако си искам свободата е логично да позволя и свободата на всички. Никому не съм длъжен, но мога и ще направя всичко каквото мога за всеки за когото мога, само при условие, че ми е поискано и съм обещал. В моя живот аз решавам с Любов към всичко.

Много се разписах. Дано не съм Ви загубил времето напразно.

_________________
„Когато човек поиска да постигне нещо, то той винаги намира начин, в противен случай търси причина.”


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Медитация и… опитности - II
Ново мнениеПубликувано на: Пон Ное 09, 2009 10:20 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Яну 04, 2009 5:17 pm
Мнения: 54
Здравейте и от мен,
Твърде интересно е това с властващата над втория пласт емоция. На мен напоследък, често ми застава буца на гърлото и аха да ревна, когато се присетя за някоя случка или като гледам или чета нещо. Чудих се аз - от къде тази чуствителност в мен, но ето каква била работата. В тази връзка обаче ми се ще да узная, ако спонтанно ми се доплаче, докато не е дошло време за чистене какво да правя? Да подтисна ли емоцията или да и дам да се прояви?
Имам и още един въпрос, който не е във връзка с коментираните до тук теми, но мисля че в тази тема трябва да питам. Става въпрос за следното - на снимката на мадарския конник, която sum беше представил със заличените от времето детайли и пояснения към тях, в дясната част има седнал човек с една сфера или облак с очи над главата. Тогава стана стана ясно, че става въпрос за духовния учител (не знам дали всеки си има такъв). Обаче ми се ще да науча повече за него. Може и да има някъде писано, но ми е убягнало :oops:
А темата ме интересува поради следната причина: Преди няколко години, още преди да излезе втората книга, реших да направя един експеримент. След прочитането на първата силно впечатление ми беше направил метода Силва, не за друго, ами защото се научих да достигам до някаква що годе дълбока (по моите стандарти) медитация. До тогава просто не можех да медитирам качествено и това ме глождеше много яко, постоянно търсех и четях различни книги и си тъпчех на едно място. И като се понаучих (и до днес не съм кой знае колко добър в това) веднага реших да пробвам дали наистина като човек си "инсталира" нещо в посъзнанието то ще се сбъдне в ежедневието му. Избрах си нещо, което исках да ми се случи, но и нямах претенции дали ще стане или не, просто исках да пробвам. В продължение на 4-5 дена си го инсталирах това желание в подсъзнанието, като си изпадах в доло горе дълбока медитацийка. На 5тия ден още през деня започнаха да ми профучават разни мисли през главата и колкото повече приближаваше момента за медитация се усилваха. Казваха ми да не се занимавам вече с това защото няма смисъл... Аз обаче им казвах, че съм твърдо решен да доведа до края своя експеримент. След това дойде време и легнах, отпуснах се и тъкмо започнах да си правя обичайната визуализация, усетих как кожата ми започна да изтръпва, после изтръпването започна да навлиза по - дълбоко в тялото ми и потънах. Озовах се в една стая, в която се разиграваше сцена пряко свързана с това което исках да ми се случи, а от дясната ми страна малко над рамото ми стоеше някой. Не го виждах но си говорихме, надълго и нашироко по отношение на това което исках да си инсталирам в посъзнанието, на фона на случващото се в стаята. До ден днешен не знам дали случката която видях, беше минало, настояще или евентуално бъдеще, до което щеше да доведе реализирането на желанието ми. Но определено знам че, не беше никакъв сън. На мен не ми трябваше много време за да разбера какво трябва да направя и изтрих всичко което бях натворил през тези 5 дена (поне така смятам). После помолих да ме върне в тялото ми отново. (аз не пропаднах по свое желание, даже не знаех, че може така)
Повече не сме се срещтали така, но за това пък мисля, че се понаучих да слушам гласа му, който достига до съзнанието ми като мисли или образи, най - често малко преди да стана, точно когато съм полубуден, но и като идеи по време на медитация или като малко по странни мисли в ежедневието ми. Примери мога много да дам.
Тази случка не съм я забравял нито за момент, но отскоро постоянно мисля за нея и трябва да си изясня каква точно е природата на тази сфера над главата на медитиращия човек на снимката. Ако някой е преживял подобно нещо или е наясно моля да ми поясни малко повече. Знам само, че при сблъсъците с "те" преди се появяваше неконтролируем страх, който при срещата с него го нямаше (даже бях доволен, че съм го срещнал). По това съдя, че не е един от тях, но може и да бъркам.
Извинявам се за дългия пост и, че ви занимавам с моите премеждия, но ще ми е много полезна всяка помощ.
Ai Ki, я кажи за тези войни на Брахман, по време на медитация ли ти казаха или си го чел някъде?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 350 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 35  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"