ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Сеп 25, 2017 12:44 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 71 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Сря Юли 01, 2015 5:59 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1020
Здравейте.
Предлагам в тази тема да съберем всички концепции и теории от други учения относно това какво е физическата смърт.
През изминалия месец (от срещите си с хората) забелязах, че темата за смъртта е доста неясна и някакси недоразбрана.
Знаете, че съм писал във форума най-важното за връзката между съзнанието (ума), физическото тяло и смъртта. Обаче през последния месец разбрах, че това явно не е достатъчно и реших, че ще трябва да задълбая повече по въпроса.
Ако някой от съфорумците помни къде съм писал за смъртта във форума нека даде препратка…


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юли 02, 2015 12:23 am 
Offline

Регистриран на: Пон Яну 06, 2014 3:58 pm
Мнения: 6
Местоположение: София
"Sum
Нека споделя знанието си с теб за смъртта. Искам да обърна мнимание на този въпрос: какво става с нас, когато настъпи краят на тялото?
Представи си, че върху теб се излива един самосвал с бетон, който се втвърдява за около 2-3 секунди. Разтворът стяга тялото ти и ти се чувстваш като в клопка. Знаеш, че си жив и различен от бетона, но нищо не можеш да направиш. Въртиш се насам-натам, но сместа се стяга около теб със смазваща тежест.
Същото е със Съзнанието, когато свърши времето на тялото. След като Прана излезе материята става твърда като бетон и "хваща" Съзнанието. Тогава човек се чувства различен от тялото си, но нищо не може да направи. След това Съзнанието, което е в капана на тялото, изпада в състоянието - със без сънища. То не съзнава нищо.
Това състояние продължава дотогава, докато въпросната енергия не се разгради за около 40 дни. Едва тогава, след въпросното разграждане, Съзнанието може да излезе от тялото си и да отиде в другите измерения.
Но има и друг момент, и той е, че Съзнанието трябва да се изкара от състоянието - сън без сънища.., иначе рискува да пребивава неограничен период от време в някакъв си гроб. Затова се прави помен на 40-я ден от смъртта на човек. Молитвата и мислите на близките изкарват Съзнанието от въпросното състояние, и То вече може да "влезе" в структурите на Космическото Съзнание.

Казвам ти го всичко това от първа ръка. Толкова пъти съм умирал..."

Цитат от
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... 288d7b79bb

някъде в средата на страницата с коментари. А следващия коментар е с рисунка на центровете на съзнания в нас (сини на цвят)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юли 02, 2015 6:16 am 
Offline

Регистриран на: Пон Сеп 24, 2012 11:03 pm
Мнения: 44
След като свърши времето на материалното тяло тогава съзнанието се отделя и отива там , докъдето е стигнало в този живот. Отива в някой от пластовете на Крешака?и после?Чака определен период от време и се завръща с ново материално тяло?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юли 02, 2015 9:50 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1020
Благодаря ти, centinel. ::hat::

Mln, много малко от съзнанията могат да напуснат материалното си тяло след физическата смърт.
Цитат:
„Отива в някой от пластовете на Крешака? и после? Чака определен период от време и се завръща с ново материално тяло?”

Знай, че допреди 7-8 години повече от 99,99 % от съзнанията НЕ можеха да напуснат Слънчевата ни система… По принцип всички съзнания след смъртта се въртяха в и около планетата ни.
Междувпрочем я виж на какъв материал попаднах:

Хорото на мъртвите праща душите в рая
http://svetovnizagadki.com/%D1%85%D0%BE ... %B0%D1%8F/

Ритуалът от тракийско време е оцелял само във Видинско

"Всяка година на втория ден на Великден в една местност, недалеч от Видин, се събират близки на починали от предишното Възкресение Христово до сегашното. Събират се, за да изиграят хорото на мъртвите. То е тъжно, провлачено, мелодията е в такт 2/4. Местността е Албутин, а хорото се вие на живописна поляна, заобиколена от ниски планински ридове. На 25 м над нея се извисява скала, в която до XIV век е имало манастир. Наричал се е „Възнесение Господно“ и затова хората са се събирали в подножието му точно на Великден.
Събират се и днес
Предишната власт е разгонвала тъжните играчи, забранявала е обичая, но въпреки това хората отново са се събирали и са танцували на своите починали близки. И сегашната е на път да унищожи обичая, като в същия ден и на същото място от 4 г. е насрочила фолклорен събор „Албутин“. Тази година на него се явиха 20 читалищни състава от селата на общината и областта. Но и хорото на мъртвите пак се игра. Рано сутринта по изгрев слънце, преди да дойдат веселите съборяни. Но гръмогласна музика го опорочи и то завърши преждевременно.
Този ритуал е много стар, останал е от тракийско време, разказва неговият изследовател Сашка Бизеранова, доктор на историческите науки, етнограф в регионалния музей. У нас се е запазил само във Видинско. Сърбите в селата отвъд границата също го практикуват до ден днешен и то много по-пищно, забелязала историчката.
Траките са се радвали и веселели при смърт затова се смята, че обичаят е от тогава. Преклонението пред слънцето също разгадава мистерията. Хорото се играе рано сутрин с промяната на слънцето – то увеличава светлината си, обгръща земята. С това се преобръща и знакът за състоянието на семейството. След това хоро то преустановява траура и се връща в обществото. Нещо като послание – животът продължава и неговото развитие е напред и нагоре.
Поменалното хоро се играе само за починалите до година. Според народната вяра през това време мъртвият се лута между реалния и оня свят. Той вече не е на този, но не е и на онзи. Хорото е подкрепа за неговата лутаща се душа. То е наречено на името на починалия – казва се: това е хорото на Райна, на Валентина, на Илия и т.н.
Хората на мъртвите са отворени хора и стъпките им са от изток към запад което отново напомня пътя на слънцето. Води се от близък на починалия – ако е мъж – от мъж, ако е жена – от жена, но не от дома му. На най-близките се забранява да се хващат на хорото. Всеки заловил се, държи в ръце цвете – божур, люляк, лале, раздавани от близките на покойника. Те даряват водачите на хорото с пешкири, кърпи и други дарове, които премятат през раменете им. Всеки от играчите също получава дар и задължително великденско яйце. Музикантите също се даряват, като те получават и вино, и пари.
Някога хората на мъртвите се приемали като голям душевен празник. Хората от околните села ставали рано в зори, натоварвали волски коли с дарове, храна и вино, обличали новите си дрехи и тръгвали към Албутин. Защо точно това място е избрано, е мистерия. Вярващите твърдят, че то е свещено и лековито и само на него билката росен е в изобилие. Обичаят е така и познат „На росен“. Магическо е, затова хората се стичали на него и за здраве. Болни преспивали нощта срещу Великден на поляната. На сутринта някои скачали живи и здрави, а болните оставали там да свършат дните си.
Обичаят е останал досега в селата Бойница, Бориловец, Градец, Гъмзово, Делейна, Динковица, Долен Бошняк, Каленик, Каниц, Косово, Периловец, Плакудер, Раброво. Всичките, с изключение на село Градец, са влашки села. Влашки са и сръбските села отвъд границата, където обичаят е запазен до днес.
Всяко село идвало със своята духова музика обяснява Сашка Бизеранова. Така се събирали по няколко музики и се заигравали едновременно по няколко хора. Накрая всички се обединявали в едно общо, но не сключено. След хората близките на покойниците сваляли черните забрадки и си слагали бели или цветни кърпи – знак, че траурът им свършва. Макар обичаят да почита само мъртвите, починали през последната година, има случаи, при които поменални хора се играят до 3 г., а в един от случаите – и до 7-та година от смъртта му. Това са обикновено млади хора, които остават непрежалени от близките си.
През миналия век за хората били канени най-добрите музиканти, които съчинявали мелодия специално за мъртвия по поръчка на близките му. Тя се съчетавала с песен, в която се разказвало за живота на починалия. Такива музиканти били цигуларите Паско Маринов от село Косово и Трифон Ризойков от Раброво.
Тъжният обичай е свидетелство за наслагването и възприемането от християнството на старите езически обичаи. То не е намерило за нужно да се опълчи срещу народната вяра, която е създала и крепила висок морал. Явления като поменалните хора в народната ни вяра всъщност са помирение между старото наше вярване и новото учение на християнството, пише големият български етнограф Димитър Маринов. Това обяснява защо хорото на мъртвите, зародило се по време на езичеството, е продължило да се играе и след приемане на християнството, а за място е избран съществуващият тогава Албутински манастир.
Историчката Сашка Бизеранова воюва за запазването на обичая заради неговата неповторимост и уникалност. Нещо, оцеляло векове и достигнало до наши дни, не бива да се затрива с лека ръка. Общината може да премести събора в центъра на село Градец, което е негов домакин или да смени датата на провеждането му. Нека в „Албутин“ на Великден продължат да си дават среща миналото и днешното време, реалният и задгробният живот, живите и мъртвите, призовава тя.
Погребват покойниците с ръце към небето
Албутинският манастир също е мистерия. Знае се, че е бил действаща до XIV век исихатска обител манастир. Историци го свързват с богомилите. За него са използвани естествени плитки пещери и скални навеси във варовиковия масив над поляната. Имал и допълнително издълбани помещения, използвани за религиозни и за битови нужди на монасите. Легенда разказва, че в него е живяла майката на цар Иван Срацимир, дъщеря на румънския крал Бесараб I. Иван Александър я прогонил, за да се ожени за Сара и тя станала игуменка на този манастир.
С нашествието на турците светата обител е унищожена. За нея са свидетелствали само няколко стенописа, които са били съсипани от комунистическата власт. Това, което се знае, е че в откритите от археолога Въло Вълов гробове покойниците не са били положени по християнски, а с вдигнати ръце нагоре. Това също говори, че мястото е било обитавано още от траките."

Защо предците ни са играели хоро за мъртвите и какъв е бил процесът, чрез който играчите са могли да изпращат душите (съзнанията) им в отвъдното?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юли 02, 2015 12:15 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 22, 2008 2:12 pm
Мнения: 74
...хорото, може би е остатък от ритуалите при отбелязването на Празниците на Силата! А целта е да се акумулира енергия/и чрез Слънцето/, с която да се освободят хванатите в капан съзнания!?
...а защо :
"...много малко от съзнанията могат да напуснат материалното си тяло след физическата смърт. "
Пак поради липсата на енергия ли? И как тогава се "осигуряват" съзнания за постоянно увеличаващите се човешки тела?! От изкуствените...Не!

До скоро си мислех, въпреки че помнех текста на Румен за хванатото в капан от тялото съзнание, че това е валидно за малко на брой и по-скоро за изкуствени съзнания. В последните два месеца ми се наложи да си задавам много въпроси в тази посока след смъртта на един от най-близките ми приятели. Сигурно всеки се е сблъсквал с "бизнеса" около смъртта, а също с наложилите се традиции у нас...бих ги нарекъл псевдо комунистическо-християнски! Все неща насочени в посока обратна на нуждите на хванатото в капан съзнание.
Надявам Румен да ни обясни цялата схема и начините за отскубване от нея!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юли 02, 2015 8:11 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Авг 05, 2010 12:27 pm
Мнения: 30
А какво се случва ако тялото бъде изгорено (кремирано)?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Пет Юли 03, 2015 12:00 am 
Offline

Регистриран на: Пон Окт 18, 2010 7:04 pm
Мнения: 437
Цитат:
sum Заглавие: Долменът до с.Хлябово
Публикувано на: Нед Ное 16, 2014 11:04 pm



"Когато разбрах отговора защо съоръжението е било и за мъртви, в началото просто не вярвах. Но всичко беше толкова логично…
Та ето за какво иде реч... Стана ясно, че в древността с течение на годините човек изучавал (чрез практики) как се минава през портала-слънце. Всичко това било подготовка за най-важния момент – смъртта. Когато същият обучен умре, тогава близките му го закарвали в… камера 1, в която практикувал приживе. Мъртвия го слагали ПРАВ, като го облягали на шестоъгълника. За това камера 1 има размери с човешка височина. Какво е ставало след това?
След като мъртвия го облегнат на шестоъгълника забележете, че сърдечната област попада на същото място, където е била приживе главата на медитиращия. Да си припомним от снимката
download/file.php?id=4859&mode=view
…Просто обученото съзнание, вече в мъртво тяло, когато го поставяли изправено в камера 1 (благодарение на същите напевни мантри, практикувани приживе) спокойно и безпрепятствено излизало от капана на тялото и през слънцето директно отивало в измеренията на бога Бра-ман.
После тялото било изгаряно на клада пред съоръжението на едно скално плато. Когато изгаряли тялото се е пеело и танцувало… предимно от жени.

Ако било зима и нямало слънце, тогава тялото се изгаряло и урната с прахта се слагала в камера2. Можело да се събират много урни… докато слънчевият лъч не проникне през входа на малката камера и не огрее урните. Тогава пак е имало напеви.
Затова входовете на камера 1 и 2 са заоблени, защото формата подчертава проникването на светлика. "


Забележка: Това е за обучени съзнания. Другите - по реда за неизгорените! Я напуснат капана, я не! Пък за изстрелване по слънчевата пътека към Бра-ман - забрави! Кой да им каже до скоро?
Не, че са много вече разбралите, но поне се срещат тук-там!

Ч.Б.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Пет Юли 03, 2015 9:20 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1020
Цитат:
Tarsach:
...хорото, може би е остатък от ритуалите при отбелязването на Празниците на Силата! А целта е да се акумулира енергия /и чрез Слънцето/, с която да се освободят хванатите в капан съзнания!?
...а защо :
"...много малко от съзнанията могат да напуснат материалното си тяло след физическата смърт. "

Много добре, tarsach.
Добре е веднъж за винаги да се разбере, че за да може един умиращ да напусне тялото си на него му трябва енергия! А откъде да я вземе, когато е в предсмъртна агония и болката и ужаса го съпътстват в този момент?
По принцип човек ако предварително не се е подготвял за този важен момент от живота си и не може съзнателно да управлява този процес, тогава на предсмъртния одър неговите близки могат буквално да го заредят с енергия, която да му помогне да напусне тялото си. Коя все пак е тази енергия?
Просто е - това е любовта.
Единственото, от което умиращият има нужда в този важен за него момент, е енергията любов. Любовта може да даде буквално криле на съзнанието (ума), за да може да избегне капана на тялото.
Какво обаче обикновено правим в днешно време, когато човек умира или вече е умрял – ревем, та се късаме… съжаляваме… изпитваме болка и мъка… вием и страдаме до небесата, че и отвъд тях… и резултатът е, че зареждаме съзнанието му със собствените си боклуци и така вместо да му помогнем да се освободи ние още повече наливаме кал и тиня, която допълнително (като бетон) консервира и без това вече хванатото в капана на тялото съзнание.

Разбирате ли вече ЗАЩО предците ни траки са се радвали, когато човек умирал? Разбирате ли защо са празнували и са се радвали…
Правили са го, защото чрез енергията, която се абсорбирала в съзнанието на мъртвия те помагали да напусне тялото си.

Цитат:
psp
А какво се случва ако тялото бъде изгорено (кремирано)?

Това е най-доброто, което може да се направи за мъртвия. Защото чрез татвата на огъня съзнанието директно се освобождава от капана на тялото. Лично аз предпочитам кремацията пред гробищата, където е пълно с… да не казвам какво, че ще ви втресе ако разберете каква е реалността.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Пет Юли 03, 2015 11:13 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 08, 2011 12:57 pm
Мнения: 79
До тук ми се изясни но след това какво следва.Ако например съм си освободил съзнанието по някои от тези начени без знзчение дали чрез близките ми или чрез изгаряне да кажем чрез изгаряне трябва да преминем през портала слънце и да речем сме постигнали БРА-МАН Ще отидем там нали.а ако не сме постигнали нищо тогара какво можем да направим.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Какво е смъртта
Ново мнениеПубликувано на: Пет Юли 03, 2015 2:40 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Май 29, 2013 11:34 am
Мнения: 56
Значи, евала на тези, които са прикрили тази информация и са обърнали процесите на обратно. Въпроса е как да накараме брутално изкривеното ни общество да си спомни какво сме и какво можем и трябва да правим. Постоянно съм обхванат от две чуства- първото е че народа си го заслужава, ама до последната гадост, а втората е че така не бива и трябва да се помага. Съжалявам за спама, но след поредното разумно обяснение на нещо така важно и разбира се добре покрито, за пореден път виждам в какво сме нагазили до уши и малко се вкисвам. :envy_green:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 71 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"