|
Здравейте! За пръв път се включвам в многолога с мнение. Досега малко се притеснявах и само четях написаното от вас. Благодаря, че ви има! Преди няколко дни успях да се отърва от първия пласт и искам да ви кажа с няколко думи как се получи при мен. В началото по време на медитация (само веднъж) видях един човек, който беше целият все едно от разтопен живак (един такъв метален и огледален). Той ме въведе в една стая, която беше сферична и цялата беше покрита с мозайка (на места - бели, на места - черни камъчета, образуващи петна с неправилна форма). Показа ми един екран и изчезна. На екрана си помислих, че върви някакъв филм. Загледах се и в един момент осъзнах, че единият от мъжете съм аз. После познах и останалите. Сетих се, че това е нещо, което се е случвало с мен. Беше гадно. Представих си (след като клипът свърши), че събитията сават различни от един момент нататък и краят на случката вече беше хубав. Стана ми много приятно. Започна нов филм и пак направих същото. И пак, и пак... В един момент забелязах, че някои от черните камъчета след всяка случка стават бели и заблестяват. Продължих да правя това, докато всички черни камъчета от мозайката блеснаха като кристали. След тази медитация реших, че чистенето на самскарите ще бъде много лесно и бързо. Оказа се, разбира се, че това изобщо не е така. Последва един много дъдъг период от време, в който нищо не се случваше. И ако не бяха силните бодежи, подобни на пронизване с копие(в гърба - в областта на сърцето), щях да си помисля, че нищо не правя. Тук искам да кажа на всички, които много се стараят и полагат много усилия, а все нищо не им се случва: Не се отазвайте в никакъв случай! Само бъдете упорити! Та след доста време в медитация пак се срещнах с металния човек. Влязохме в кристалната сфера и той ми подаде един Т-образен гумен чук. Взех го и започнах да удрям кристалите. Те се разбиваха на стотици парченца и изчезваха в пространството. Разбих всичко и стана тъмно. Аз се подхлъзнах и паднах. Нищо не виждах, а около мен всичко беше хлъзгаво и се клатеше. След известно време започнах да виждам. Намирах се в сфера от мрежа, изплетена от дебело въже с огромни възли, по която имаше полепнала плака, подобна на тази по стените на каналите. След това, въпреки моите очаквания, пак нищо не ми се случи. Доста се обезкуражих. Вече не ми се вярваше, че мога да го разградя този първи пласт. Но само след няколко дни по време на медитация видях една сива топка от мека гума, която ми се стори, че е пълна с вода. Усетих, че в ръката си държа пинсета. Щипнах лекичко топката и от нея се отдели тънък слой, подобен на найлон. После я защипах по-здраво и я разкъсах. Видях вътре нещо, подобно на жълтък на рохко яйце. Дръпнах по-силно и я разкъсах цялата. И тогава се изля. Едновременно от яйцето и в гърдите ми. Невероятна, топла, безкрайна любов... Останалото го знаете.
|