ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Нед Юни 25, 2017 11:39 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 03, 2009 9:04 pm 
Това е книгата "Кроватова България и покръстването на българите" на проф. Ганчо Ценов:
Прикачени файлове:
Krovatova_Bylgaria.pdf [871.81 KiB]
752 пъти

Файлът съдържа ново издание на книгата, спестени са обширните цитирания и превеждания на исторически извори за сметка на поместването на няколко книги на едно място. Други книги на Ценов във файла: "Покръстването на българите", "Българската история в най-нова България", "Прокопоиевите хуни и Теофановите българи".


Последна промяна ntsk на Сря Мар 11, 2009 6:38 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 03, 2009 10:26 pm 
Ето още една книга на проф. Ганчо Ценов - "Народността на старите македонци", декември 1938 г. :
Прикачени файлове:
makedonci.doc
Прикачени файлове:
Cenov_NarodnostMakedonci.pdf


Последна промяна ntsk на Сря Мар 11, 2009 6:38 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Сря Мар 11, 2009 5:59 pm 
Пропуснах да дам повече информация за професора:

"Кой е Ганчо Ценов?"

Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. в с.Бойница, Кулско. Завършва история в Софийския университет. Започва работа в отдел "Култура" на Военното министерство, което го изпраща на специализация в Берлин през 1899 г. Защитава докторска дисертация в Берлинския университет на тема "Произход и история на българския народ". За епохата Ценов е единственият български историк, получил докторат в Берлин. За трудовете си той провежда гигантски изследвания във Ватиканската библиотека. Средства за това осигурява богатата му съпруга. Благодарение на тези усилия през 1910 г. се появява фундаменталният му труд "Произходът на българите и началото на българската държава и църква". Появата на Ценов на сцената на българската историография е посрещната на нож от тогавашният историк Златарски и обкръжението му. Теорията на Ценов противоречала на славянофилската теория за малката българска тюрко-алтайска орда, която дошла по нашите днешни земи през 7 век и се стопила в славянското море. Златарски прави всичко възможно Ценов да не получи катедра в Софийския университет, въпреки че бил единственият българин доктор на науките в Берлинския университет. Ценов е принуден да издава трудовете си на частни начала и да ги разпространява извън академичната среда. След 1944 година името на Ганчо Ценов е напълно забранено за изучаване, а книгите му - инкриминирани.
През годините, в които е отхвърлен от академичните среди, Ганчо Ценов издава със семейни средства книгите си:

1. "Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt?", Gantscho Tzenoff. - Nachdr. d. Ausg. Ebering, Berlin 1900. - Vaduz: Kraus Reprint, 1965
2. „Праотечеството и праезикът на българите. Историко-филологически издирвания“ (1907, 2005)
3. „Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните“ (статия, сп. „Преглед“, кн.4, 1907 г.)
4. „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. Исторически издирвания въз основа на първоизточници“ (1908)
5. „Критически разбор на българите“ (1910)
6. „Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква“ (1910, 2002)
7. „Първите религиозни борби в България“ (1912)
8. „Покръстването на българите - обяснение“ (1914)
9. „Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски“ (1914)
10. "Goten oder Bulgaren : quellenkritische Untersuchung über die Geschichte der alten Skythen, Thrakier und Makedonier", Ganco Cenov - Leipzig : Dyk, 1915
11. „Кой е Климент Охридски?“ (1915)
12. "Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента ?" (1915)
13. „Произходът на хуните“ (1915)
14. „Русия и завоевателните стремежи на сърбите“ (1915)
15. "Geschichte der Bulgaren", Steiwetz, Berlin, 1917
16. "Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien", статия, "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.
17. "Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven : eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skythen, Goten, Hunnen, Kelten u.a.", Cenov, Gančo, Berlin/Leipzig : de Gruyter, 1930
18. "Geschichte der Bulgaren und der anderen Südslaven von der römischen Eroberung der Balkanhalbinsel bis zum Ende des neunten Jahrhunderts", Dr. Gantscho Tzenoff, Berlin/Leipzig, Walter De Gruyter & Co., 1935
19. „Препирните по народността на българите. В що се състоят и защо се водят“ (1936)
20. „Кроватова България и покръстването на българите“ (1937, 1998, 2004)
21. „Народността на старите македонци“ (1938)
22. „Прокопиевите хуни и Теофановите българи. Турци или славяни основаха българската държава“ (1938, 1998, 2004)
23. „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ (1940, 2002)

Според неговия съвременен последовател Йордан Табов, д-р Ганчо Ценов става професор в Свободния университет в Берлин. В Германия трудовете на Ганчо Ценов се издават от най-реномираните германски издателства Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva, Reisland, Dyk, Vaduz. Теорията му преобръща представите на германските учени, които примат неговите доказателства, че българите са в Мизия, Тракия и Илирия като "могъщ народ" най-късно в средата на 4-ти век, т.е. поне 3 века по-рано от схващанията на "академичните среди в България", и не само преди славяните, но и преди хуните и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи".
В същото време в България критиката и отхвърлянето на Ганчо Ценов се ожесточава и преминава в нападки и обиди. Критиците му от кръга около проф. Васил Златарски (проф. Петър Ников, проф. Петър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов и др.) го наричат "studierten Querkopf" ("учен чукундур"), "патриот", обвиняват го даже в плагиатство, въпреки че междувременно вече са възприели някои от неговите тези. Това принуждава д-р Ценов да заведе срещу проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев дело за публични обиди и клевети. Назначената тройна експертиза на трима видни западни учени потвърждава правотата и авторството на Ганчо Ценов. За да предотврати осъждането им на затвор, той приема техните извинения за удовлетворителни и оттегля обвинението си.
След преврата през 1944 г. в България проф. д-р Ганчо Ценов, който е женен за германка и живее в Берлин, е обявен за "фашист и великобългарски шовинист". Книгите му са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София. След погрома на Германия до есента на 1949 г., когато умира в Берлин, той се издържа с преводи. Цялото значително имущество на богата му съпруга е отишло за заплащане на високите такси в секретния архив на Ватикана и други книгохранилища, където той е проучвал източници за българската история.
Понастоящем трудовете на проф. д-р Ганчо Ценов имат антикварна стойност и се съхраняват в големите библиотеки в Германия и по света и отново се преиздават в България.

Още инфо тук: http://ziezi.net/cenov.html


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Сря Мар 11, 2009 6:37 pm 
Ето още книги, които издирих:
Прикачени файлове:
Прикачени файлове:
Cenov_BGPoselnici.pdf [599.3 KiB]
602 пъти
Прикачени файлове:
Cenov_Approach.pdf [3.95 MiB]
471 пъти

Третият файл е особено ценен ;) .


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Сря Мар 25, 2009 7:30 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
Забравеният д-р Ганчо Ценов

Когато за първи път срещнах името на д-р Ганчо Ценов (някъде из трудовете на проф. Бешевлиев), ми направи впечатление, че ставаше въпрос за единствения български учен , който твърдял за българите, че имат "тракийски" произход. Разпитах мои познати историци и археолози, дали знаят нещо за този български историк. От тях не можах да изкопча абсолютно никаква информация.
Започнах да търся книгите на Ценов. Повечето открих много трудно. Оказа се, че в Народната Библиотека "Св.Св. Кирил и Методи", на мястото на неговите изследвания са поставени рецензии на други учени върху трудовете му. Най-интересните му книги намерих в частни библиотечни сбирки на мои познати и приятели.
Когато се запознах с изследванията на професора, осъзнах, че Ганчо Ценов е заслужено инкриминиран от "историците". Неговите трудове бяха толкова Български, че нито един академичен "учен" не би допуснал този човек в университетските висши среди. Както е и станало. Опитите на Ганчо Ценов да защити докторат в Университета и да учи Българската Младеж на Българска История са ударили на камък. Научната си титла (доктор по история) Ганчо Ценов е получил в Берлинския университет.
В своите научни дирения д-р Ценов допуска и не малко грешки. Но пътят към истината е труден и неравен за всеки изследовател, още повече за този, който сам с много труд се бори срещу клишетата в науката.

Ще ви представя част от послеслова на Ганчо Ценов към книгата му "Кроватова България и покръстването на Българите", издадена в 1937 година.

Глава II
Наука и политика
Двете обществени течения в България

Турската и гръцката тирании бяха свели българския народ до най-ниското стъпало на човешка култура , но българизма му те не можаха да изкоренят. Под съзнанието на народа все още бяха останали зародиши от национален усет. Българският народ съзна, че е бил народ и е имал своя самостоятелна държава и успя даже да си извоюва своя народна църква. Русия освободи една част от българския народ. Освободените българи се повикаха за самостоятелно управление , но те се разделиха по атавизъм на два дела.
Херодот разправя за нашите прадеди кимериите или скитите следното:
Веднъж персите ги нападнали. Те се събрали на съвет да решат, какво да правят. По-имотните казали , че трябва непременно да се защитават, та ако и всички би погинали. "Ако избегаме от тук , къде можем да идем и каква ще бъде нашата съдба" казали те. Другата партия била на мнение да не се бият , а да бегат. И понеже била по-многобройна и по-силна , тя се нахвърлила върху оние, които искали да се бият и ги избила. Тогава нахлули персите и безпрепятствено заели кимерийската земя. Избегалите отишли да си търсят прехрана у други народи. Херодот ги нарича "доулои" т.е. слуги , роби , което латинците отсетне нарекоха склавени (слуги, роби), а по-новите писатели ги нарекоха славени.
След освобождението българският народ се разделил на два дела. Единият дел, който се наричаше славянофили, бе на мнение, че България требва да се постави под протектората на Русия , защото тя сама не могла да се управлява.
Другата партия, която се наричаше патриоти, беше за една самостоятелна България. Ожесточените борби между тези две партии пълнят историята на България от освобождението до световната война. Русофилите се засилиха от разните модерни течения , като комунисти, социалисти и други исти , които за народност и отечество лула тютюн не даваха. Отечестволюбието се счете за порок , за назадничавост. Тежко тому, комуто излезеше дума , че е патриот.
Когато в 1907 година аз издадох моята книга "Праотечеството на Българите", от която излизало, че българите са били нещо по-добро от онова, което се мислеше досега за тех, аз бидох обявен за патриот и, следователно, за човек, който стои извън законите. Всички , които ме критикуваха , критикуваха ме не по съдържание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот, който изнасял факти, че българите са били и храбри и културни, когато според мнението на моите противници било очевидно, че българите са създадени от природата за тор на чужди ниви.
...
Моят шовинизъм, като доказвал, че Тракия и Македония са стари български земи, заплашвал от една страна Русия, която аспирираше за Южна Тракия, като хинтерланд на Дарданелите, а от друга страна - панонските славяни , които аспирираха за Солун.
...
Ягич написа една обширна студия в изданията на Виенската академия на науките на тема: "Как е настанал църковнославянският език", в която натъртено викаше , че преводът на св. Кирила трябва да се нарича славянски и само славянски. На българите да не се обръщало внимание. Под българи той разбираше св.Климента и другарите му, които (от шовинизъм) се наричали българи. Ягич беше против названието старобългарски , защото от него би се разбрало , че македонците са българи, а не славяни, а Ягич искаше да са славяни, а не българи. Какво значение имаше тая теоря в времето около Балканската война , всеки разбира.
...
Становището на панонските слависти се поддържаше и от българските учени.

д-р Ганчо Ценов

http://www.ziezi.net


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Пон Апр 06, 2009 6:33 pm 
За д-р Ганчо Ценов и още нещо...
Опровергаване на нападките срещу първия наш истински
историк, корифей и политолог
Здравко ДАСКАЛОВ
http://www.ziezi.net/avitohol/26/8.html

Най-после след 34-годишно охулване и отричане на големия български историк д-р Ганчо Ценов до преврата на 9.IХ.1944 г. и след това още 45 г. забрана на научните му трудове, заключването им в секретния фонд на Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” и обявяването му за “германски фашист”, а след 10.ХI.1989 г. почти пълно мълчание, се появи обширна рецензия от проф. д-р Пламен Цветков в книжка 2/2002 г. на “Известия” на българска орда по повод фототипното издание на основния труд на д-р Ганчо Ценов “Произходът на българите, начало на българската държава и българската църква” от издателство “Народен будител”, Варна. Това е първото официално признание от български историк, че книгата е научен труд и, че авторът й е учен историк, което много десетилетия единогласно в хор се отричаше. В първите няколко страници проф. Цветков положително оценява някои постановки на д-р Ценов. Това ни караше да вярваме, че авторът в огромната си статия от 22 стр. обективно ще продължи да разглежда постановките на автора. Това не прави, а оспорва почти всички виждания на големия ни историк. Често си служи и с “аргументи” като: “не по-малко произволен”, “изобщо Ганчо Ценов се показа не по-малко заслепен”, “изцяло в панславянските фантазии се вижда умопомрачението му” и други подобни “научни доводи”. Някъде, където позицията на д-р Ценов е неоспорима, авторът пише: “че ще вземе становище, след като направи допълнителни проучвания и проверки”. Това не прави, а написва статията си с неизяснени позиции по тези въпроси. Някои от вижданията на проф. Цветков споделям напълно. Най-вече за стария древен български календар, които са разработени много добре. Това не оправдава тонът и отричането почти изцяло на голямото научно дело на д-р Ганчо Ценов. Той е първият наш крупен историк след Освобождението, който провали ограбването, обезличаването и смаляването на величавата ни история от Иречек, превърната от ученика му проф. Златарски в абсолютна догма. След д-р Ценов историята ни, макар и трудно, въпреки официалната многогодишна забрана за ревизия на догмата, се развива възходящо. За това допринесоха многото археологически открития, намиране на нови извори и преосмисляне на старите, което до 10.ХI.1989 г. беше почти невъзможно. Никой учен, каквито и да са възможностите му, не може да стигне тавана на науката. Най-вече в нашата стара история, при систематичното многовековно унищожение и преиначаване на почти всички наши извори, което преди много векове е вършела Цариградската патриаршия. Недопустимо е почти всичко от революционното научно дело на д-р Ценов да се отрича, при това не винаги добре обосновано. Да не се забравя, трудът му е написан преди близо 100 г. в началото на ХХ век.
Оспорваните от проф. Цветков позиции на д-р Ценов са повече от 40. За да отговоря на тях мотивирано, трябва да напиша повече от авторовите 22 стр. Аз се спирам на няколко основни въпроса, което е достатъчно да обоснова несъгласието ми с него и правотата на д-р Ганчо Ценов. Учудвам се от отношението към първия български историк с академично образование, турнал през ХIХ век началото на българската медиевиетика и добър византолог Спиридон Палаузов. Той не е любител историк, а със солидно образование добито в Бон, Хайделберг, Мюнхен, Петербург, Москва и Одеса и когото проф. Цветков оценява: “Възрожденските фантазии на Спиридон Палаузов”. Подобно е и отношението му към проф. Марин Дринов. Аз също не съм съгласен с основните му постановки. Но той има и верни, които са принос в установяване на историческото развитие на българския народ.
Отскоро основният въпрос в нашата история е българите траки ли са?
Акад. Владимир Георгиев в “Траките и техният език” е категоричен, че траките са най-старото население по нашите земи от праисторическо време. Той намира, че най-старата писменост в света са руните знаци открити върху плочките от Градешница, Врачанско от преди 5700 години и тази от Караново, Новозагорско, която е малко по-късно. Това е и позицията на официалната ни история. Според акад. Георгиев и двата паметника са тракийски. Ние откриваме още по-стари рунни надписи в “Побитите камъни”, край Варна, върху дясната основа на колона от Слънчевата група и върху кремъчни сечива, намерени пак там. Всичките те са от мезолита и са на не по-малко от 9000 години. Подобна писменост откриваме и върху глинен диск от края на петото хилядолетие пр. Хр. от праисторическото селище край хлебозавода Нова Загора, в пещерата Магурата, на скалите над Орешака, Троянско, върху глинен идол от Табанова могила край с. Асеновец, Новозагорско, който е от средата на IV хилядолетие пр. Хр., върху останки от тракийския град Севтополис, върху керамични съдове и каменни изображения в тракийските крепости “Малкото кале” в местността “Меден рид” край Созопол и Палиокастро в Сакар планина и другаде. Най-много руни, цели надписи има върху 15 тасчета от рогозенското съкровище ­ 29 знака.
Напълно прав е акад. Георгиев, като завършва глава VIII “Тракийски надписи”: “Наличието на писменост показва, че в ония далечни епохи, тук са живели племена с високо развита култура, която по начален стадий на развитие не отстъпва на цивилизациите на М. Азия, Близкия изток и Египет. Балканският полуостров следователно е бил едно от средищата на най-високо развитите древни цивилизации.”
Като се направи съпоставка между рунната писменост от най-старата в “Побитите камъни” и минем през Нова Загора, Градешница, Караново, Магурата, Орешака, Меден рид, Палиокастро и Рогозенското съкровище и откритите другаде многобройни рунни писмени знаци с хилядите рунни в Плиска, Преслав, Мадара, Шумен, Провадия и другаде из България, както и знаците върху Аспаруховото съкровище, от Наг Сен Миклош, които проф. Людмила Петкова-Дончева систематизира в 42 таблици, които доуточни и изясни Живко Аладжов, се установява, че това е една и съща хилядолетна рунна писменост. Знаците от различните епохи с малки отклонения са еднакви, въпреки нейното 9000-годишно съществуване. Най-старите от “Побитите камъни” са 28, 19 от тях са еднакви с тези от Първото и Второто българко царство, а от 17 руни върху кремъчните сечива 15 са еднакви с тях. Така е и с останалите. Проф. Дончева установи още, че тази писменост продължава и през Второто българско царство, но предимно в църквите. Проф. Станчо Ваклинов във “Формиране на старата българска култура” категорично обоснова, че тези рунни знаци, са рунна писменост. Сензационното е, че проф. Петкова я открива и днес във везмото на българката, по украсите на таваните, долапите и парапетите на възрожденските къщи, върху гегите на овчарите, каменната украса на чешмите и другаде. Тя е многохилядолетно послание на българите към света и бъдните поколения.
Съществуването непрекъснато на една и съща ранна писменост повече от 9 хиляди години по нашите земи е безспорно доказателство, че в тях е живял и живее един народ с вековна величава духовна и материална култура. Този народ в древността си се е казвал тракийски, а днес е българският. Това го потвърждава и почти еднаквата топонимия и хидроминимия. В продължение на хилядолетия нашите реки, градове и някои от планините ни имат едни и същи имена. затова и дошлата на Балканите късна колона българи начело с кан Аспарух през VII век не ги нарича с гръцките им или латински имена, които са имали, а ги нарича с древните им предишни тракийски имена. Пловдив тогава се е казвал Филипополис, а българите го наричат Пълдин, производно на древното тракийско Пулпудева. Подобно е и със Стара Загора, която се е казвала Агуста Траяна, което българите не възприемат, а я кръщават Боруй произлизащо от тракийското Берое. Така е и със София, наричана от Византия Триадица, предходното й тракийско име е Сердика и тук българите го възприемат леко изменено като Средец или Срядец. Имената на повечето от реките ни, някои селища и планини досега не са променени. Тракийски имена са: Вакарел, Арда, Перперек, Кабиле, Велека, Ерма, Панега, Дунав, Осогово, Родопи, Несла ­ Годечко, Цирапол ­ Гоцеделчевско и др. Големите ни и много по-малки реки са незначително побългарени: Струма от Стримон, Тунджа и тъжа от Тунзос, Искър от Истос. Подобно е с Осъм, Вит, Огоста, Места, Тимок, Цибър, Янтра, Лом, Стряма и др. А Дунаве е станал Дунав, както Родопе на Родопи. Личните имена на Борис и Влад са също тракийски. Борис означава мъж, било е популярно с прилагателното “мука”. Акад. Георгиев установи, че тракийската дума мир (мер) означава велик, голям, могъщ, от където е образувано името Владимир. Тракийски за и разпространените у нас лични имена: Бото, Кото, Дако, Дицо, Дардан, Гето, Гото, Нено, Вито, Пото, Бизо, Суко и др. Тракийски са и думите:земя, бреза, бърз, газя, гине, катеря, катеричка, катерач, руфя, кубче, гриф и др. Влад произлиза от името на древния тракийски цар Владилий, за когото пише поп Йовчо в своята Хронология и йеросхимонар Спиридон в своята история ­ той е царувал 820 г. пр.Хр. Сигурно е бил велик цар, щом Расате заемайки престола 889 г. сл.Хр., приема името му прибавяйки към него частицата “мир” (мер). Княз Владимир Киевски носи това име, защото е българин. Майка му е княгиня Олга (Елена) дъщеря на цар Симеон, а баща му Игор е българин от рода Дуло. Така то се наложило в Русия. Днешните български имена, окончаващи на “мир” като: Любомир, Тихомир, Страшимир, Станимир, Стоимир, Драгомир, Добромир, Красимир, Бранимир, Чудомир, Христомир, Хрисомир, Витомир и др., както и същите в женски род, от които най-масово е Красимира, са също тракийски. Много популярното Влад и от него Владо, Влади, Владко е също тракийско. Такова е и Мирослав, което означава “великият могъщ Слав”, също и Миролюб. От “мир” произлиза Мирок, Мирчо, Миро, означаващо Велико, Величко и др. Тракийски са още окончаващите на “мир”: Златомир, Радомир, Страцимир, Славомир, Божимир, Будимир, Велимир, Кръстомир, Правдомир, Вестимир, Звонимир, Срезимир, Алдомир, Алтимир, Казимир, Фотимир и др. Тези имена открих в телефонния указател на София от 1983 г. Не само акад.Георгиев, но и езиковедите проф. Иван Дуриданов и проф. Йордан Заимов считат, че така са се образували тези български имена и това е значението им смислово. Тракийското Бото е сегашното масово име Ботю. Като прибавим производните на Борис ­ Борислав, Борко, Боро, Борчо, а може би от него и Борил тракийските имена в нас като видове са над 50. Допълним ли ги с Аспарух, Крум, Боян, Сабин, Персиян, Асен е видно, че днес българите продължават на носят своите прадревни имена. Щом в България има и лично име Фотимир, сигурно българин е бил и византийският патриарх и философ по време на княз Борис Фотий. От името Владимир разбираме, защо имената на някои наши канове и царе окончават на “мир”, като сина на Омуртаг ­ Маломир, на Самуил ­ Гаврил Радомир и на последния цар от Второто българско царство Срацимир. Поп Йовчо посочва, че седмият български цар, заемал престола през 986 г. пр.Хр., е бил Илирик. Веднага се разбира откъде идва името на балканската област Илирик. Той там е роден и там е царувал. От неговото име и това на сина на Атила Ирник, въпреки изтеклите 1400 години, както и по-късно след 1700 години името на кан Телерик.
Проф. Заимов е уточнил, че Владил произлиза от Влад, Владо, а че Маломир означава “голям, прочут по скромност”, за Радомир счита, че ще да бъде “прочут, известен с радостта си, с доброто си чувства”, а Срацимир, “който да подчинява, да насърчава, да подбужда”. Според него името Тертер произлиза от Тертимер (Тертимир) ­ да има големи цели, което подобава точно на цар. Като ехо от тракийския ни произход е, че 39 селища в България днес, включително град Радомир са с тракийски имена образувани въз основа на думата мир като: Айдемир, Алдомировци, Алтимир, Звонимир, Боемир, Братимир, Добромир, Добромирка, Драгомир, Елдемир, Казимир, Драгомирово, Радомирци, Тихомир, Тихомирово, Царимир, Мирковец, Мирково ­ 4 села, Мировиц, Мировяне, Мирославци, Мирчовци, Миромир, Мирча вода, отделно 13 села носят името Владимир и Владовци. Тези имена на селища са извън посочените при съпоставката между тракийската и българската топонимия.
Да разгледаме българската “каменна библиотека” от надписи, от които първите са трите на Мадарския конник. Във втория на два пъти се споменава името Крумесис. Както е съдържанието на текста, може да се приеме, че надписът не е от Тервелово време, а от Крумово. Проф. Бешелиев счита, че това име се отнася за кан Кормисош. Това е друг въпрос извън темата, трябва по-обстойно разглеждане ­ в текста липсват немалко думи. Без значение е, за кой български кан се отнася. Важното е, че типично тракийското име Крумесис е било не само популярно през Първата българска държава, но се е носело и от българските канове, а ако е през времето на Тервел, висш български администратор го е носел. Това означава, че траките не са изчезнали, а продължават да са в Първата българска държава и тя е тракийска. Потвърждават го следващите надписи в “библиотеката”. На първо място са Омортаговите възпоменателни надписи на починали негови военоначалници и висши администратори, сред които има характерни тракийски имена като Корсис, Негаваносис, Славнас, Сетит, Шун и Турдачис ­ той е бил кандидат при Омуртаг, което някой определят като помощник на кана. Сигурно е бил такъв, защото е погребан в огромен каменен саркофаг тежък 3,4тона и то в дворцовото гробище, край абсидата на Голямата базилика в Плиска. Надписът е на капака на саркофага и е не само на гръцки, но и с българската рунна писменост, означаващо, че и на български е същият. Не е разчетен. Турдачис най-малкото е бил сред висшите Омуртагови сановници, а може би е бил член и на династията. Тракийско е името на Крумовия стратег Иртоис ­ боил капханът. Според проф. Бешелиев това е не само командващ войските, но и съвладетел на кана. Може ли един чужденец, ако българите не са траки да бъде такъв, какъвто е Турдачис. 150 г. от създаване на Аспарухова България. Имената на държавните ръководители са тракийски. Такова е и това на Хумир, чийто печат е открит. за да има такъв и той е висш сановник. Въпреки смесването със славяни те не успели да претопят българо-тракийския елемент, защото са били многобройни и носители на многовековна култура и сила на духа, каквито славяните не са имали. затова говори факта, че основно археологическите останки и паметници в нас са предимно тракийски и български, и нищожни бройки славянски, и то от кирпич ­ сурова керемида. Щом българите продължават да носят тракийските си имена, включително и кановете им, те са се считали траки. Ако се вгледаме в името на Омуртаг и то е тракийско. Много близко звуково е до Спартак. Акад. Георгиев установява, че окончанието “АГ” бързо преминава в “АК”. Омуртаг е тракийско име, не случайно, такова е и това на сина му Маломир, както и на потомците на Борис I и II, Владимир, Гаврил Радомир и Срацимир. През II-то царство името на цар Тертер е тракийско не само защото произлиза от Тертимир, но то е много близко и с имената на древните тракийски царе: Терер, Трер, Терес и др. От 46-те държавни глава на I и II българско царство безспорни тракийски имена имат 12 души, от които 8 през първото или повече от една четвърт. И Атила, който е българският кан, името му е много близко до това на тракийските царе Садала I и Садала II и Дола Бела, въпреки отдалечеността от 8-9 века с тях. Положително има и други български държавни глави с тракийски имена. Трудността идва както посочва акад. Георгиев, че тракийските имена до нас са достигнали не в техния оригинал, а чрез гръцки и латински и са написани с тяхната съответна транскрипция, което е основна пречка за точните тракийски имена. Но и от досега разгледаните се установява тяхната масовост сред днешния българин.
От труда на акад. Георгиев се научава особено важният факт, че структурата на съвременния български език в много голяма степен е еднаква с тракийския. Въпреки отдалечеността с векове основните принципи, върху които са изградени и двата езика са едни и същи.
На първо място е ятовата граница и разделението на българския език на два диалекта. Колебанието между ia (=ja) е засвидетелствано в тракийския още в античността. Това явление акад. Георгиев счита едно от най-характерните за нашия език, според произношението на “е” (от ие, е или ау, ау, еу). Има сигурни данни, че ятовата граница в общи черти е наследена от мизите, нашите говорими две области ­ якова е екова е възникнала върху мизийски (тракийски) субстрат, но ятовата граница е минавала малко по на запад – към река Цибър и река Искър, отколкото днес. Характерното за старобългарския език b=a (ae, ad) т.е. старото общобългарско произношение е възникнало под влияние на тракийския език.
б) еднакви фонетични особености:
­ редукция и изпадане на гласни от думите в тракийския език, както в в източнобългарските диалекти: зилен = зелен, пуло = поле, нашта = нашата, наште = нашите, рапта = работа, къкво = какво и кво.
­ нашето диалектно: ­ Не думай, ба!, “Дън го прискуди =Да не го обърнеш, “Дън паниш = да не паднеш”, “Дън дойде някой = да не дойде някой”. Това е тракийски субстрат
­ полугласни, преминаване на и = у, като в българския език, ягода = агода, ябълка = абълка, агне = ягне ­ предимно в източните говори.
­ умалителни съставки ­ произведени от одушевени предмети, като от дете ­ отроче, коза ­ козле, вълк ­ вълче, добитък ­ добитче, петел ­ петле, мечка ­ мече, теле и др. подобни.
­ същото е и при личните имена: Петре ­ Петър, Петрете, от Стоян ­ Стойне, Стойнете, Миле ­ Милети и др. Този начин на образуване налични имена има точни съответствия в тракийския език.
­ своеобразието на лични имена, произлизащи от прилагателни, е тракийско като ­ Светльо, Светла, Светлен, добър ­ Добри, Златан, Златко, Сребрьо, Сребра, черен ­ Черньо, също имена от съществителни и глаголи: Вълчан, Вълчо, Вълко, Въко, Вълчин от вълк, от цвете ­ Цвета, Цветан, Цветко, Цветка, Цеца и др., от стоя ­ Стоян, Стойо, Стоянка и др. подобни.
­ наставката -ал за образуване притегателни ­ патроними на имена. Те съответстват на българското = Ов. баща ­ бащин, майка ­ майчин, сестра ­ сестрин, брат ­ братов, вълк ­ вълчов, лъв ­ лъвов, орел ­ орльов, вуйчо ­ вуйчов, леля ­ лелин и др.
­ звателен падеж ­ също като в тракийския език и днес от боже ­ боко, божке, или тракийското ­ О, богове, в нас ­ о, боже; о, господи, както и от майка ­ майко, мале, майке, мачице, като възклицание за изразяване на учудване, възхищение, а в действителност са звателен падеж, както в българския език от баща ­ татко, тате, тати, тато.
­ старобългарското МИР, за което говорихме, съответства на тракийското ­ велик, голям, могъщ.
­ първо лице единствено число на тракийски гласи asn = asn. По своята гласна тракийското asn = asn съответства точно на старобългарското АЗЪ, АЗЪ, което произлиза от ИЕ, ЕД. АЗЪТ на българите, който липсва във всички славянски езици и за който се твърди, че има космическо значение, и той ни е даден от траките. Явно траките са космическа нация. Само ние имаме АЗ, защото не сме славяни, а траки.
Единствените най-сигурни данни за етническата принадлежност на население от по-стари епохи, за които няма сведения, могат да се извлекат от топонимията, особено от хидронимията, която обикновено е много устойчива. Акад. Георгиев е категоричен, че тракийските имена в българския език са засвидетелствани от преди 2500-300 г., въпреки, че в Тракия през този дълъг период са се извършили редица демографски промени, но тракийското в лицето на българския народ е оцеляло. Затова нашият народ и след образуване на Аспарухова България продължава да е тракийски. Такъв го считат и съседите му и тогавашните писатели. Неслучайно византийските хронисти Йоан Скилица и Георги Кедрин, съобщавайки за разгрома на византийците при реката Ахелой 917 г. от цар Симеон, злобно пишат: “не българинът, А МИЗИЕЦЪТ СИМЕОН РАЗГРОМИ ВОЙСКАТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (РОМЕЙЦИТЕ) СЪС СВОЙСТВЕНОТО НЕМУ СКИТСКО БЕЗУМИЕ”. Мизите са тракийско племе, населявали днешна северна България, в нея са били не случайно и четирите стари български столици Плиска, Преслав, Търново и Видин, белег, че Мизия е люлка на българщината. Скилица нарича Симеон мизиец, защото българите са мизи, какъвто е и той. И нещо не по-малко важно приписвайки се на цар Симеон “скитското безумие”, се отъждествяват траките и скитите в лицето на българския народ. Това обяснява, защо старите автори многократно наричат хуните скити, с което веригата се затваря. Потвърждава се от д-р Ганчо Ценов, че траки, скити и хуни това са българите. В достоверността на Скилица-Кедрин не може да се съмняваме, той е един от видните хронисти живял през ХI век. Потвърждава се и от големият византийски историк Йоан Зонара от ХII в., който в речника към своята “История” пише:”Хемус име на планина, гепиди-лонгобардите, като че ли са потомци на гетите, даките и печенегите, Еброс река в Тракия (Марица), илири, варвари, траки, мисля, са българи. Пеонци ­ латинско име, или тракийския народ. Македонците, според някои, те са тъй наречените пеонци, а пеонците са сега българите. Панонци ­ българите, Панония ­ България, Склавиния ­ България.”
Мизи нарича българите и Димитрий Хоматиан ­ Охридски архиепископ, живял през ХIII в., богослов, познавач на църковното и гражданското право, виден книжовник, автор на краткото житие на Климент Охридски, в което пише: “Този наш велик светец и български светлиник бе по рождение от ЕВРОПЕЙСКИТЕ МИЗИ, КОИТО ОБИКНОВЕНИЯТ НАРОД НАРИЧА БЪЛГАРИ”. Подобно се пише и във второто житие на Св. Наум Охридски: “Този преподобен и велик отец Наум отраснал в Мизия” ­ което значи България.
Поп Йовчо посочва, след Владилий като тракобългарски цар Коледа ­ 700 пр.Хр., а след него Болг ­ 670 пр.Хр., значи българин. Щом царят носи такова име и народът му е български, по името му народът му е наречен така. След този цар са “славяните” Лила ­ 585 г. пр.Хр., Перун ­ 360 г. пр.Хр. и Сирма ­ 340 г. пр.Хр. Тези имена не са славянски, а тракобългарски.
Единтичността между българи и траки се потвърждава и от многото древни тракийски обичаи и обреди, които и днес българският народ извършва: кукерите, загряването на лозята, мартениците, сурвакането, лазаруването, поменът за мъртвите и такъв приживе, нестинарските игри, особено клането на агне на Гьоргьовден и другите обреди, които се извършват в навечерието на самия празник и тези около домашния добитък, с вода, с роса, треви, цветя и клонки. От траките са останали и някои гадания с треви и цветя по поляните. Всички тези обреди и тракийският им произход много добре е изяснил Евгени Тодоров в книгата си “Древнотракийско наследство в българския фолклор”. Той установява, че тракийския военен танц, при който играчите подскачали леко и високо е днешното БЪЛГАРСКО ПАЙДУШКО ХОРО, “което е най-разпространеното наше хоро” и, че на много места в България неслучайно е наричано “старо хоро”. Същото твърди и хореографът Борис Цонев. Тодоров счита още, че “неправилният такт на българските народни танци е обусловен от вмъкванията в танцовите стъпки подскачания”. Той се позовава на Ксенофонтт, който съобщава за тракийския военен танц, при който играчите “подскачали леко и високо”, разказва, че при един танц самият тракийски цар Севт “заскачал ловко”. Подобно съобщава и Тацит: “най-буйните подскачания с песни и танци в такт по обичая на своя народ”. Този неправилен такт на нашите хора е неприсъщ за други народи, най-вече за съседите ни и за танците на славянските народи. Тракийските танци са се запазили в нашия народ, защото е тракийски. Подобно е и с обредните песни на Гьоргьовден, като заклинателна песен на Добра, по която се е играло на древния празник ­ магичния опреден танц за събуждане на растителността и за възраждането на живота, за което пише пак Тодоров. Душевността на българина и днес след хилядолетия продължава да е тракийска. Тодоров посочва много места в България, в които са се извършвали тракийски обреди, на техните места са изградени старите наши църкви като в Ломските села ­ Медковец, Комощица, Кърки жаба, Дългоделци, а във Вълчедръм, чиято църква е извън селото, намиращият се до нея дебел бряст е останал от някогашен тракийски оброк. Подобно е и в Чипровци, Превала и Вършец ­ Монтанско, където е имало стар тракийски оброк е построен параклис, така е и с църквата в Княжево. Построяването на християнски църкви върху оброчищата показва неразривната духовна връзка между поколенията на българския народ, това са древни светилища, на които те са държали.
Връхната зимна дреха на траките е ямурлукът. Еднакъв е с този на днешния български селянин. Виждаме го при изображенията на тракийски царе и войни върху различни антични съдове. Открита е преди години керамична статуетка на тракийския бог на магьосническата медицина Телесфор ­ той е облечен в ямурлук, с вдигната гугла, обут е в навуща и цървули, като български селянин. В “Илиада” Омир описва избитите девет тракийски царе през нощта край Троя начело с Рез от Одисей ­ всички са с обръснати глави с пленук в средата като старите българи.
И в характера си българинът е трак, самоуверен, индивидуалист, предприемчив, вярва в себе си, в рода си, не е мистик като славяните.
Ако разгледаме внимателно различните плочки с тракийски конник и ги сравним с Мадарския в много от тях ще установим сходство, не само в коня и движението му, но и във фигурата на конника, в стойката му, както и в придружаващите го куче и лъв. Такива са плочките от Златна Панега, тази в музея Каварна, конникът ­ погребаният цар в тракийската гробница край с. Свещари Разградско, който не е пластика, а стенопис и другаде.
Много общо има между тракийското и българско изкуство най-вече на I-та българска държава в пластичната украса на съкровищата ­ Наг Сен Миклош, Преславското и Пловдивското и други, върху предмети за бита, при които траките и българите използват за декорация образите и телата на животните ­ или тъй наречения зверилен стил. Типажа на животните, изчистването им, приближаващо орнамента и стиловото им изобразяване, е почти еднакъв, както и останалите декоративни елементи върху тях. Въпреки привидния опростен наивинитет лъхва особена сила и нещо мистично, астрално, идващо от богатата душевност на тракобългарите и тяхната древност.
Че от хилядолетия по нашите земи неизменно живее един народ българският наричан отначало траки, по-късно скити, хуни и пеонци, а сега само български се установи от тракийската медицина, която и сега се прилага в нашата народна медицина. Много векове от пр. Христа се лекува с едни и същи билки, използват се по един и същ неизменен начин на лекуване едни и същи болести. Затова тази медицина я наричаме тракобългарска. Ето част от тези неизменни билки: живовлек, змийско мляко, мащерка, кантарион, подбел, бъз, къпина, бял равнец, кукуряк, очиболец, дива мента, бръшлян, лопен, лобода, паче гнездо и още много др. За лечебните растения на траките се научава от книгата на древния автор Паданий Диоскорид от Аназарбе (Киликия) живял в I в. сл.Хр., от Плиний и др. Трудът на Диоскорид е безспорно класически, използван от Стария свят ­ 16 в. Еднаквостта между тракийската и българската народна медицина се установява и от съчинението на късния автор Псевдо Апулей, живял III в.сл.Хр. ­ “Хербарий”, в което той посочва 29 болести, лекувани от траките ­ с какви билки и начинът им на употреба, всички са еднакви с методите на българската народна медицина. Баянията на българските врачки са също от тракийско време, достигнали и до днес. Орфей не е бил митически образ, а тракийски цар, по-късно е обожествен заради изключителните му качества. Старите автори посочват, че той е бил не само философ, поет, оракул, но и велик лечител и заклинател. Свиренето му на лира и песните му са притежавали магическа сила. Неговите песни са били припявания и баяния, чрез които лекувал. Той е създател на магическата медицина на Балканския полуостров. Дори името му показвало, че е бил велик лечител. Според Едуард Щуре то означавало “този, който лекува със светлина”. Има още един по-малък древен тракийски лечител от Орфей, това е Залмоксис, за който се предполага, че е бил гетски цар.
Едно безспорно доказателство, което необяснимо се премълчава, е пълното сходство в строителството и архитектурата и нейната монументалност между този на траки и най-вече на Първата българска държава. Сензационните разкрития на археолога Георги Китов на десетте гробници храмове край Шипка ­ Казанлъшко, наречена от него “Долината на царете” и пак разкритият от него през 2000 г. огромен храм-гробница край с. Старосел ­ Пловдивско, и пак по същото време разкрития дворцов комплекс и храмове при Перперикон ­ Кърджалийско от проф. Николай Овчаров, откритата преди това 1980 г. гробница край с. Свещари ­ Разградско и още по-ранните ­ Казанлъшката, Мезек и Поморие установяват еднаквия начин на строителство с гладки каменни правоъгълни блокове “квадрати”, както и архитектурно величие в строителството и архитектурата през Първата българска държава в Плиска, Преслав, Мадара Шумен и другаде, най-вече в дворците в Плиска и Преслав и монументалните им крепостни стени. По нашите земи през хилядолетията има рунна писменост, медицина, бит и култура, строителство и архитектура, принадлежащи на един народ, някога тракийски, сега български. Връзката между античната архитектура и строителство и ренесансова Европа не е Византия, тя строи с тухли, а България, която е строила вечно с камък. Един номадски народ, дошел на Балканите VII в., не би могъл да има такава внушителна архитектура като тази на Първата българска държава, върхове на която са големият Крумов дворец, този на Омуртаг, Голямата базилика с манастирския комплекс и величествените крепостни стени на вътрешния град на Плиска и на комплекса, както и дворците и Златната църква в Преслав. Достатъчно е да се посочи, че в Плиска църквите са били 46. Плиска е била най-големият град на своето време с 24 км2, а Голямата базилика от 3000 м2.
Българин е император Константин Велики, чийто баща Констанций Хлор е мизиец, а майка му Елена е тракийка от Ниш, където е и той роден. Действията му като император показват, че е българин. Той в Рим не е живял, в Цариград малко, въпреки, че го е нарекъл на свое име. Времето си прекарвал основно в Сердика (София), за която с гордост казвал: “Тя е моят втори Рим”. Всъщност тя е била столицата му, защото била в родната Мизия.
Още два факта потвърждават българската му принадлежност. Живелият през ХI век Охридски архиепископ (1142-1157 г.) Йоан Комнин ­ братов син на император Алесий Комнин (това е българска династия), съставя списък на българските архиепископи от създаването на Българската църква. Себе си посочва последен под №16. Първи посочва Протоген със седалище Сердика. Той е съвременник на Константин Велики, като глава на Българската църква е участвал в Първия вселенски събор организиран от Константин Велики през 325 г. в Никея за утвърждаване на християнската догматика. В събора Протоген е участвал активно, щом е спорел с един философ. Тези данни ги дава Йоан Комнин в списъка си.
За да има официално утвърдена българска църква веднага след Миланския едикт със своя организация и синод, начело с архиепископ, тя е била многолюдна, с много епархии и е обхващала всички земи на българите на Балканите. Участието на архиепископа й в Никейския събор, показва, че е била значима и стародавна с традиции. Установява още един факт, не по-малко важен ­ старото поселение на българите на Балканите далеч пр.Хр.
Българинът Константин Велики узаконява българската християнска църква и я покровителствува. Държи да бъде под крилото му, затова определя седалището й да бъде Сердика, където пребивавал. От археологически находки се установява, че действително Сердика е била седалище на българската църква през IV век. При направени разкопки след Освобождението в края на ХIХ в. между църквата “Св. София” и Народното събрание са открити основите на огромна триабсидна църква с ширина 33 м, дължината й сигурно е била поне двойна. Това е бил величествен храм от около 2500 м3 най-малко. Край нея е имало още няколко малки църкви. От намерените в нея надгробни мраморни плочи с надписи и монети в гробове около нея от времето на синовете на Константин Велики се установява, че тя е построена през IV в. За да има тези размери, Константин Велики я изградил като архиепископска за негови представителни нужди. За разкопките и базиликата съобщава Иречек в книгата си “Пътувания из България”.
Вторият важен факт, потвърждаващ, че готите са гети ­ траки, както твърди д-р Ганчо Ценов, е този, че епископ Улфила въпреки някой догматични различия с Цариградската патриаршия Константин Велики, който държал за официалната догматика не само не го гонел, но и го покровителствал като сънародник.
Улфила не е покръстил готите V век.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Пет Авг 07, 2009 5:42 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Авг 03, 2009 11:41 pm
Мнения: 98
Проф. Ганчо Ценов действително е сред най-великите светила на българската история. Жалкото е, че все още определени власт имащи кръгове се опитват да потулят името и трудовете му, които наред с тези на Г.С.Раковски, почти безизвестния български археолог Цани Гинев и изтъкнатия културовед Асен Чилингиров трябва да се поставят на почетен писдистал от българската историческа наука. Вярно е, че допуска доста грешки, но не греши само този, който не работи. А той работи изключително много, при това изключително добросъвестно и отговорно, прима с радост своя кръст да стане самотния основоположник на наричаната днес "автохтона теория за произхода на българите". През своя професионален живот като историк той САМ, с лекота направи за българската история толкова, колкото цялата плеяда историци от школата на Златарски с мъка успя да постигне от началото на ХХв. до днес. Единствената фатална грешка в подхода му е, че изключително много ограничава териториалния периметър на изследванията си, но със същата сила това се отнася и за неговите опоненти - те пък изпадат в другата крайност - изместват търсенията си твърде далече, а пренебрегват информацията за събитията, които са се случвали тук. Световната история (а дори да вземем в частност българската) е един огромен пъзел. За да се прочете такава каквато е, нужно е да се подреди целия пъзел, невъзможно е да се правят кардинални заключения само по отделни фрагменти от него!

Кулиян Блъгар


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 08, 2010 10:51 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
Сарадива,
дали е възможно да прикачиш поне някои от споменатите в статията трудове тук, ако ги имаш?
saradiva написа:
...основния труд на д-р Ганчо Ценов “Произходът на българите, начало на българската държава и българската църква” ;
Акад. Владимир Георгиев - “Траките и техният език”;
Проф. Дончева;
Проф. Станчо Ваклинов във “Формиране на старата българска култура”;
проф. Петкова;


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Проф. Ганчо Ценов - книги, статии и други материали
Ново мнениеПубликувано на: Сря Мар 28, 2012 4:02 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 378
Прикачени файлове:
Коментар на файл: "Произходът на Българите
и началото на българската държава и българската църква" - 1910г

Proizhod_Bulgarite.pdf [1006.78 KiB]
580 пъти
Прикачени файлове:
Коментар на файл: "История на България" - 1917г
Istoria_bulgaria.pdf [2.22 MiB]
1156 пъти


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 9 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"