ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пет Юни 23, 2017 10:09 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Съб Мар 28, 2009 1:48 pm 
По сборника "ГОТИ и ГЕТИ", съставител Асен Чилингиров, Издател "Зиези екс куо Вулгарес", София, 2005, 232 с.

"Настоящата статия (есе) е посветена на своеобразна дискусия в историческата литература по темата "ГОТИ". През 2003 година излезе книга със заглавие: ГОТИТЕ и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи със съставител д-р Росен Милев... "Изд. Балканмедия, 2003, 120 с., по "проект на Балканската медийна академия"... "финансира (се) от европейски фондации, а изданието на книгата е осъществено с помощта на Посолството на Кралство Норвегия в София". Автори са, освен Р. Милев, още 4 професори и 6 доктори. Естествено авторският колектив утвърждава германския произход на Готите. Така плащат, а и много германски учени го твърдят. И наистина Готите къде ли не са били! Под името Гети на Балканите, на север отвъд Дунав и в Крим (но германците твърдят, че там били Готи и създали държавата на Херманарих), а под името Готи в Панония, Италия, Испания и дори в Африка. Много удобно племе, за да бъде германско, за германската експанзия през ХIХ и ХХ век. Хитлеристите "В самото начало на Втората световна война новозавладеният полски пристанищен град на Балтийско море Гдиния е преименуван в Готенхафен и се готви преименуването на Крим в "Готенланд", и Симферопол - в "Готенбург" и Севастопол - в "Теодериххафен", което става по-късно тема за Нюрнбергския процес."

Да, но пустите му древни историци не са знаели, че е трябвало да пишат още тогава, че Готите са древно германско племе, а не, че били Гети - едно от големите тракийски племена.

Но нали става въпрос и за Крим, първите критични бележки по този въпрос се появяват в руската литература в статии на Д. Иловайски, в Рускiй вестник, ноябрь/декабрь 1871 и събрани в книгата му "Разысканiя о началы Руси", Москва, Астрель.

Рано реагира и големият български историк Ганчо Ценов. "Едновременно със засилилите се през миналия век манипулации на германските историци по "готския въпрос", възниква и обширна научна литература срещу тях, сред която почетно място, както по отношение на изчерпателната аргументация на критиката срещу необоснованите и фантастични твърдения на германските автори, така и поради нейната актуалност и приоритета й при разглеждането на "готския въпрос", принадлежи на българския историк д-р Ганчо Ценов (1870-1952), който с цяла поредица публикации на тази тема дава насоките за изясняването на нейните проблеми..." "На първо място са неговите монографии: Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква, София, 1910, репринт Варна, 2002..." и др.-виж "Гоги и Гети", с. 23.
В книгата-сборник "Готи и Гети", в частта на Г. ЦЕНОВ (с.107-120) "Готи и Германци. За германци или за траки е превел Улфила библията?" Ценов пише: "Изхождайки от Йордан..., според когото готите първоначално живеели в Скандинавия, историците ги считат за германци. И понеже били германци, имената на техните крале, като Видимир, Валамир и Теодорих се считат за германски имена, а готският епископ Улфила бил превел за готите-германци Библията. Понеже ме упрекват, че съм направил от германците траки или българи, трябва да се изкажа по този въпрос. Аз съм изучавал историятя на гетите и не познавам нито един германист, който счита гетите за германци... Германистите считат гетите за траки и биха се изсмели на всеки, който ги счита за германско племе. Ако това е така, не разбирам какви противоречия могат да възникнат между мен и германистите, като казвам, че гетите или старите траки не са германци. Както вече беше доказано, легендата за преселването на готите от Скандинавия е само една легенда, която се отнася до произхода на гетите, а не до германските скандинавци. Гетите се били изселили от Скандинавия, пише Йордан, който е озаглавил своята история при това "За произхода и делата на гетите".

Йордан е гет-гот и той постоянно пише в своята история за гетите-готите ту едното, ту другото име. Ценов обяснява как звука "е" преминава в "о" и съответно след векове "гети" става "готи". Древните историци потвърждават: "Така Павел Орозий пише през IV век: "...онези гети, които сега се наричат готи", а Филисторг пише: "...скитите отвъд Дунава, които старите автори наричаха гети, а сегашните - готи"... "Клавдий Клавдиан, който е бил съвременник на Аларих, съобщава, че Аларих начело на гетите нападнал Италия. Според Касиодор гетския крал Витиг(ес) наричал готския народ "geticus populus" и мн. др. подобни доказателства.

"Но не само от името на гетите, а и от съдържанието, което Йордан влага в него в своята История на гетите, се подразбира, че той има предвид именно гетите, дори когато пише за "готи". Троянския герой Телефус той нарича "гот". Гетската кралица Томирис за него също е и готска кралица. Споменатият от Херодот и Страбон тракийски философ и божество Залмоксис се подвизавал според Йордан при готите... Йордан явно описва старите гети, които нарича готи, при което обаче винаги изтъква разликата между готите и германците. Но Йордан съвсем не е единственият, който под готи разбира гети, тъй като още Евсевий (Еusebius,+, 340) пише в своята хроника, че "готите наричали Залмоксис свое божество". Значи античните писатели разбирали под готи старите тракийски гети".

Чилингиров пояснява: "За етническите особености на народите, населяващи района в долното течение на Дунав през първи век сл.Хр. и техния език ни предоставя много сведения също и римският поет Овидий, прекарал последното десетилетие от живота си в заточение по тези места. Той нарича тези народи гети, сармати и траки, без да прави разлика между тях, научава езика им и дори пише стихове на него. И името гети не се замества в първите векове на нашата ера в областта северно от Дунав с названието "даки", което твърдение читателят често ще срещне в историческата литература - в паметния надпис за решителната победа на Траян в Дакия, след която територията отвъд Дунав се присъединява към Римската империя, победеният народ не се нарича "даки", а "гети" ... - все пак, ако не друг, то поне римският император и неговият военачалник би трябвало да знаят кой народ са победили и как този народ се е наричал... Но понятието "гети" се дублира, а през средновековието и отчасти се заменя с "мизи" или "мизийци", което произлиза от понятието-етноним "беси" и се употребява като название за същото население и на същата територия. От това понятие произлиза обаче и понятието "визи" или "вези"-готи - под това име авторите, съвременници на събитията, обозначават населението на териториите намиращи се на североизток от границите на Римската империя, за разлика от така наречените "остро"-готи, които пък населяват териториите разположени западно от тях. Тези две имена съвременните германски автори "превеждат" като "вестготи", т.е. източни готи, макар че "източните" готи живеели на запад и "западните"- на изток! А под названието "готи" разбират германци".

"Както вече беше споменато, античните автори посочват многократно, че това местно население, което те наричат със сборното понятие "траки", "гети" и "скити" или с имената на някои отделни племена или племенни групи като "трибали" или "беси" (респективно "визи" или "мизи"), неколкократно търси спасение от вражески нападения отвъд Дунава. Това става и при похода на Дарий (V в. пр.Хр.), и при похода на Александър Македонски (IV в. пр.Хр.), и при многобройните походи на Рим през I и II в. сл.Хр. В повечето случаи след преминаването на опасността то се връща обратно в родината си."
"От историческите извори научаваме, че същият този народ, който по-рано се наричал "гети", а от II в. сл. Хр. е известен под названието "готи", имал духовен учител и епископ на име Урфил(а), който го връща отново в родината му на юг от Дунав и превежда на неговия език Библията."

Сергей Лесной (с. 121-184) в частта си "Кои са гетите" пише: "...след разгрома на дако-гетската държава от Траян (107 г. сл. Хр.) гетите отстъпват в северното черноморско крайбрежие... След по-малко от 100 години същите тези гети отново се появяват в сферата на западната политика, при което обаче тях вече ги наричат не само гети, но и готи."

"Явно, че не е имало никакви прекъсвания в историята на древния народ гети, имало е само време, когато са ги наричали и готи, по-късно предимно готи, а всичко свършило с това, че накрая пак започнали да ги наричат гети ... Никакво странстване на цяла група германски племена начело с готи не е имало, не е имало и завладяване на северното черноморско крайбрежие - имало е възраждане на старата държава на гетите и богата със събития история на същия народ през следващите векове. По такъв начин се отстранява и археологическата загадка: защо готите, ако са дошли от Прибалтика, не са донесли макар и най-слаби следи от своята култура? Та нали това е народът, който е разклатил римската империя и я разгромил?... Как е възможно готите, които са управлявали Италия, Галия, Испания, Северна Африка и т.н., да не са оставили нищо от своята писменост, достигаща според някои автори такива висоти, че Библията била преведена на готски език? Къде са паметниците, сградите, надгробните плочи с готски надписи? Къде са другите ръкописи на готски..."

"Важно е, че Йордан винаги разграничава готите от германците... Очевидно историкът на готите, сам гот по произход, знаел, че има разлика между готите и германците... Значи древните жители на левия бряг на Дунав се наричали преди сармати, меланхлеми (чернодрешковци), гети, а сега (началото на VI в.) готи. Следва да попитаме привържениците на прогерманската теория: кога в историята германците са се наричали сармати или меланхлени?"

"Едно е несъмнено: още от времето на Херодот на Балканите и в Причерноморието е живял голям народ с дълга предистория, носещ името ГЕТИ. Държавата на гетите е съществувала в продължение на много столетия и е имала доста висока култура. Историците са отбелязали, че още преди началото на нашата ера гетите приличали по-скоро не на "варварите", а на гърците, тъй като имали знаменити философи, особена и доста своеобразна религия с вяра в безсмъртието на душата и т.н. Тази могъща държава е влизала в сериозни сблъсъци с Персийската империя и е излизала от военните изпитания победителка.

Фердо Шишич (с.188) пише: "За някаква по-слаба гото-славянска традиция в Дукля говори и факта, че в средновековна Сърбия името "гот" е означавало българин, а не славянин. Така синът на Стефан Неман, крал Стефан Първовенчани..., в биографията на своя баща пише: "Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (т.е. от Сърбия)".

Георги Сотиров (с. 218-230) пише: "Според една общоприета теория, готският език бил германски. Изследването на ранни готски имена разкрива обаче странни особености, които не се съгласуват лесно с това виждане. По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VI и Х век проявяват определено не-германски черти". Основните източници, които изследва Сотиров са Готската история на Йордан (VI в.), История на войните от Прокоп и История на франките на Григорий от Тур. В този период се е писало предимно на латински и затова Сотиров сравнява основно готските имена с хунски, трако-македонски, славянски и германски: Валамир, Мирко, Божил, Атила и т.н. Германски подобия няма. В седемте намерени готски думи също няма германски подобия.

В този кратък материал не може да се отрази, дори и в резюме достатъчно пълно доказателствения материал за това, че Готите са Гети, съответно Траки и Българи. Не отричам твърдението на С. Лесной, че част от Даките, Гетите и съответно Траките са славяни. На с.155 четем една интересна фраза: "Един от следващите крале бил Филимер. В древността голяма част от славянските имена завършвали на "мер" и "мир", като при това едно и също име се употребявало и в двата варианта: Владимир и Владимер и т.н. Това не доказва, че всички готи са били славяни, но няма съмнение, че славяните са били част от някаква бъркотия с готите." Аз бих отговорил, но нали всички и още много други (балкански, черноморски и др.) племена произхождат от пеласгите, които са по-древни от траките и елините. Херодот пише (виж с.53 и с.96 заб.55) точно това за пеласгите.

Чилингиров пише (с.52): "... наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените "славяни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език." Вероятно тоя на пеласгите.

Това обяснява и близостта на българските езикови наречия с тия на славяните и това, че милиони българи в древността са се влели край р. Волга в руската народност и около Киев и Крим в Украинската. Над 500 руски фамилии, князе и дворяни са от българо-"татарски" произход, като Суворов, Кутузов, Глинка, Тухачевски, цар Борис Годунов, Тургеневи и мн.др. (Виж Татяна Ярулина и книгата на Алфред Х. Халиков "500 руских фамилий булгаро-татарского происхождения", Изд. ТАНГРА, София, 2005, 160 с.) Пред нашите историци стоят много задачи за проучване на историческите сведения за пеласгите, готите, гетите, иделците, троянците и мн. др. хипотези, загадки и легенди.


Към горното есе добавям и мнението на най-германският историк в историята - Тацит. Той казва съвсем ясно, че готите не говорят германски език и дори не граничат с германците, като между тях са венедите.

--------------------
"Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа..." Г.С. Раковски

Компилацията е изтеглена от тук: http://forum.all.bg/showthreaded.php/Ca ... 232/page/0


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Пон Апр 06, 2009 6:31 pm 
Асен Чилингиров:
СВЕТИТЕ БРАТЯ СА РЕФОРМИРАЛИ АНАТЕМОСАНАТА ГЛАГОЛИЦА
http://bulgaria88.narod.ru/CHIL_GOTI.htm
Задачата на Кирил и Методий е била да спомогнат за легализирането на християнството по нашите земи, казва ученият

Илия Илиев

(Интервю във вестник “Политика” от 4 – 10 юни 2005 г.)


— Г-н Чилингиров, какъв е поводът да публикувате сборника “Готи и гети”?
— Поводът е излизането преди две години на друг сборник със заглавието “Готи”. Твърденията, съдържащи се там, не отговарят на сведенията, които идват от историческите извори и които получаваме при изследванията на паметниците на духовната и материалната култура, нито на истината. Тези сведения не са никак малко и не може да бъдат пренебрегнати. Те са резултат на неимоверно голямото развитие на помощните науки през последните десетилетия, например, биологията, химията, библиотекарството. Дадоха ми възможност да подложа на нова преценка това, което от много столетия се твърди по отношение на всичко, засягащо произхода и същността на българския народ.
— Кои са готите, откъде са дошли, къде са отишли, имат ли нещо общо с гетите? От тях ли произхождат германците?
— “Готският въпрос” е непосредствено свързан с някои най-съществени проблеми на старата и средновековната история на нашия народ. Като тези за неговия произход, език и писменост, за неговите обичаи и религиозни вярвания. Свързан е с неговите култура и изкуство, с неговия принос в съкровищницата на световната култура. И особено за неговото място сред европейската цивилизация, което съвсем не се намира по нейната периферия като нежелан придатък към “обединена Европа”. Опитите да се открие старогерманско присъствие по нашите земи, свързано с готите, някаква връзка на германците с готите, а оттам и с българския етногенезис, са несъстоятелни. Готите са гети, следователно траки. Същите след ІV век се наричат мизи и българи в редица исторически източници. Отбелязано е и от Паисий Хилендарски в “История славянобългарска”. Става дума за коренното население на Балканския полуостров, което в мнозинството си е стояло все тук. Не е изтребвано, не е изчезвало, за да стане основа за други народи, а тук да бъде подменено с друго. Валафрид Страбо през ІХ век пише, че готите или гетите превеждат на своя език свещените книги, говори и за запазени в потвърждение на това документи. Според негови източници божествената служба при някои скитски народи, като жителите на Томи, се е извършвала на същия език. Говори за началото на ІХ век. Но тези жители са наричани траки и мизийци, Страбо е германец, ако са били германци, би ги нарекъл такива!
— За какви преводи пише Страбо? За Готската библия на Улфила ли?
— Не само. А готите, за които Улфила е превел Библията, са живеели между Бяло море и долното течение на Дунав. Епископът на Адрианопол (Одрин) е бил наричан “Епископ на Готия”. Улфила е превел Библията за старите траки. Ганчо Ценов го нарича основател на българската църква. Въпросът за т. нар. Готска библия е най-тясно свързан с въпроса за ранното християнство на населението по нашите земи и със сложния комплекс от въпроси във връзка с неговия език и писменост.
— Кой е този език, каква е тази писменост?
— Преводачът на Библията на латински език е свети Йероним (живял ок. 347 – ок. 420 г.). Намерен е текст от философски трактат на Етикос Истрос в латински превод на светията. На последната му страница са отбелязани данните за автора на трактата, според Св. Йероним “произлизащ от благороден скитски род”, живял през ІV век в днешна Добруджа и написал труда си на своя език и писмени знаци от една азбука, която е предадена изцяло. Тя не е нищо друго, освен т. нар. глаголица! Св. Йероним не само горещо препоръчва нейното узаконяване при употребата на богослужебни книги, но и я разпространява из родната си Далмация, където тя се използва чак до ХVІІІ век. Там дори има предание, че той я е създал. Авторитетният учен Храбан Мавър (живял 780 – 856 г.) в труда си “За изобретяването на езиците” пише, че след еврейската, гръцката и латинската азбука, била изнамерена от философа Етикос азбука, която Св. Йероним разпространявал в свой вариант в родината на самия Храбан, понеже искал да увеличи известността на тези букви.
— Излиза, че нито сме “славяни”, нито преди Солунските братя сме писали с “черти и резки”, както пише в “За буквите” . . .
— Излиза, според автора на трактата, че народът, който авторът разбира под това название, от векове е ползвал в превод на своя език и написан с глаголическа азбука цялата литература за извършване на християнско богослужение заедно със Стария Завет, преведен дори преди той да е преведен на латински. Според д-р Божидар Пейчев името Maurus Hraban погрешно е разчетено като “Черноризец Храбър”, “За буквите” е буквален превод от заглавието на Храбан, а текстът всъщност представлява полемика срещу Мавър Храбан. Името на автора и досега е неизвестно, още по-неясен е и поводът за написването му. До нас не е стигнал целият текст, липсват началото и краят му, най-старателно са отстранени. Очевидно са правени манипулации с определена цел.
— Каква азбука са разпространявали тогава Кирил и Методий? Какво е кирилицата?
— Задачата на Светите братя е да реформират глаголицата като използват “гръцки” и “латински” букви, допълнени с липсващите в тези две азбуки букви за написване на присъщите само на българите звуци. Те са се съдържали в усъвършенстваната от пет века “глаголическа” азбука. Защото отдавна съществуващите богослужебни книги за местните християни, заедно с езика, на който са написани, са били анатемосани от римокатолическата църква и цариградската патриаршия. Наложило се е това “колумбовско” решение, за да бъде легализирано християнството по тези земи заедно с признаването на свещения характер на писмеността. Защото инструментализирането на религията в двете империи се съпровожда с обявяването на църквите в тях за “православни”, а първите християни в Европа са сочени за еретици и врагове. Транскрибирането на богослужебните книги от “глаголицата” на “кирилицата” се представя като нов техен превод, вече угоден на двете “правоверни” църкви. Това е станало бързо и лесно, защото става дума за един и същ език.
— Все пак какво става с готите? Изпаряват ли се? На етапи, но винаги рязко населението на нашите земи коренно се променя. Траките потъват нейде в небитието, скитите минават и заминават, славяни заливат полуострова, после авари го навестяват, след тях хуни, накрая и “българи-татари”. Възможно ли е това?
— Не е възможно. И не се е случило. Няма как чергарски племена да изместят уседнало от хилядолетия местно население. Пристигането на тези народи с всичкия си добитък и друго имане от края на света в земите на Средна и Южна Европа и внезапното им изчезване, без да оставят никакви следи, е противно на всякаква логика и не е съобразено с историческите извори. Да вземем славяните. Странствали те и дошли насам от отдалечените на хиляди километри блата на Задкарпатието, най-рядко населената и днес част на Европа. Откъде ще се вземат оттам милиони преселници, които само за едно-две десетилетия да изпълнят цялата територия на Югоизточна и Средна Европа и от рибари ще се превърнат в земеделци? Придвижването на такива маси не е забелязано от никого от съвременните летописци! Историческите извори споменават само за нападения на групи със смесен етнически и племенен състав, но не и за “нашествие на славяни”, както наши автори обикновено превеждат думата “нападение”. Всъщност данните са, че след нападенията всички нападатели се оттегляли или били отблъснати, за никакво заселване не става дума. През 896 г. цар Симеон Първи в писмо до император Роман Лакапин изтъква историческите права на своя народ върху земята, на която живее от хилядолетия.
— Значи като се говори за “траки”, “скити”, “гети”, “готи”, “мизи” и “българи”, трябва да се разбира едно и също древно население на Балканите, чието основно ядро от хилядолетия все си е тук?
— Да. Така излиза според историческите източници.
— Мнозина историци и църковни дейци няма да се съгласят с Вас.
— Няма. Но съгласните ще стават все повече. Трудно, бавно, но истината ще се наложи. Вярвам в младите български учени.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Пон Апр 06, 2009 6:37 pm 
В дискурс: Отново за Вулфила и неговия превод на Библията
http://oshte.info/004/11/0511/02.html
Д-р Асен Чилингиров

Не мога да споделя вълнението на проф. д. фил. н. Емилия Стайчева, изразено в нейната статия под същото заглавие. Нещо повече: цялата кампания на работната група по проекта ???Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи“, в който тя участва заедно с цяла поредица именити български учени под ръководството на ???академик“ Росен Милев, ме изпълва с най-дълбоко възмущение. Защото за пореден път се предприема – и то в голям мащаб – нова манипулация на нашата, българската, история. А в този случай се касае за една от най-големите манипулации на историческите извори, която културната история на човечеството познава – и при това тази манипулация е най-тясно свързана с историята на нашия народ и с неговия принос в тази общочовешка културна история. А след като при този проект съзнателно се изопачават сведенията на писмени исторически извори от далечното минало, които досега никой не е дръзнал да обори или отрече, на група български учени ­– историци, езиковеди и археолози – се възлага да нагодят резултатите от своите изследвания по такъв начин, че да докажат лъжливи и неоснователни хипотези. Излишно е да споменавам, че средствата за заплащането на тези ???изследвания“ се предоставят от чуждестранни фондации ­– а това не се крие и от членовете на ???работната група“, които дори изразяват явно и открито своята гордост, че сътрудничат в такова предприятие, като считат дейността си за важен принос към българското участие в Европейската общност.

Преди година и половина издадох сборник статии от бележити учени от различни страни заедно с моя студия, в които бяха представени доказателства, показващи пълната неоснователност на твърденията на членовете на споменатата ???работна група“. В този сборник беше показана с многобройни исторически документи манипулацията на историческите извори, доказващи недвусмислено, че при така наречените ???готи“ в действителност се касае за известното от хилядолетия под названието ???гети“ местно население, което представлява неразривно цяло с местното население, живеещо отсам Дунав от много хилядолетия има същия етнически състав и говори на същия език. Между известните исторически извори няма нито един, който да твърди, че при ???готите“ и ???гетите“ не става дума за един и същ народ, както и че движения на германски племена и народи от север на юг не е имало никога нито в античността, нито през средновековието. Също така никой исторически извор не споменава названията ???остготи“ (източни готи) и ???вестготи“ (западни готи), а тези названия са измислени от германските историци и филолози за замяна на названията ???остроготи“ и ???визиготи“ – под което название средновековните историци разбират народа на ???мизите“ или ???бесите“, с което събирателно понятие е наричано местното население на нашите земи отсам Дунав. Отбелязах също, че това е било добре известно и на нашия пръв историк, Паисий Хилендарски – за разлика от нашите съвременни историци, преповтарящи от много десетилетия и тиражиращи едни и същи неистини.

Че този сборник беше посрещнат с пълно мълчание от страна на българските медии, не ме учудва. Затова пък тези медии отразиха и продължават да отразяват най-широко дейността на ???работната група“ със щедрата подкрепа от съответните чуждестранни фондации. А това, че историята на нашия народ се манипулира, явно не интересува ни най-малко българския читател, когото много повече занимават теми като ???Кодът на Леонардо“ или всевъзможни клюки и небивалици от живота на ???героите на нашето време“. Макар и напоследък все по-често да излизат на бял свят нови и нови открития, свързани с материалната и художествената култура на населението на нашите земи от древността, тези открития биват последователно и неотменно приписвани на някакви никому неизвестни чуждестранни творци, ако и подобни на тях да няма никъде по света. В случая със ???старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи“ се касае обаче за нещо още по-важно и много по-съществено от художественото творчество на населението на нашите земи, т.е. на нашия народ, в далечното минало – касае се за неговата духовна култура. Но също с паметниците на тази духовна култура се правят манипулации, приписващи ги на друг народ, който не е бил способен да създаде такива ценности, като прави всичко възможно да ни ги отнеме и ги присвои, за да припише на себе си заслугата за тяхното създаване. А това е ни повече, ни по-малко писмеността, която нашите предци са познавали много хилядолетия преди населението на Средна Европа да излезе от пещерите и почне да си строи землянки. Туй население ще продължи да живее в същите землянки, да се храни с дивеч и риба и да принася човешки жертви на боговете по същото време, когато нашите предци в първите християнски векове имат християнско богослужение, но и книжнина – при това и превод на Библията – на собствения си език.

Историята на своя народ германските историци извеждат от съдържащата много легендарни елементи, но и немалък брой факти история на ???остготите“ и ???вестготите“. Тя има за основа компилацията на ???готския“ историк Йордан, живял впървата половина на VІ век и разказва за славното минало на неговия народ. От тази история германските историци си избират само някои части и тези части влизат във всички учебници по история за началните и средните училища, изучават се основно в университетите и се предават във всички исторически трудове, справочници и енциклопедии. Началото на тази история, започва с пътешествието на три кораба, натоварени с ???готи“, отправили се още преди Троянската война от първоначалното тяхно отечество, обозначено като ???Остров Сканза“ (под което име историците желаят да открият Скандинавския полуостров), към нашите земи. Историците обикновено пропускат описаните от Йордан подробно епизоди, разказващи историята на тези ???готи“ през следващите две хилядолетия до героичната борба на ???готите“ срещу Рим, основаването Империята на Теодорих в V век от нашата ера и нейният край, съпроводен с пълното изчезване на този многомилионен народ ???като дим“, за да бъде заместен в течение само на няколко десетилетия от също многомилионния народ на ???дошлите от Задкарпатието славяни“. Тези историци не казват какво се е случило с ???готите“ през двете хилядолетия от идването им в Югоизточна Европа и как групичката пасажири на трите кораба за две хиляди тодини се е умножила в много милиони ???готи“, изтласкали цялото местно население на обширната гъсто заселена през античността територия. За да изчезнат напълно в течение само на 2-3 десетилетия!
Много от подробностите за живота на ???готите“ през въпросните две хилядолетия обаче са описани в книгата на ???готския“ историк Йордан. Тези подробности не може да узнае любознателният немски читател по простата причина, че пълно издание на неговата книга (при това на малко понятния за съвременния немски читател латински език) е издавано за последен път преди повече от сто години, а немски преводи липсват дори в най-големите немски библиотеки. Затова пък българският читател е в значително по-благоприятно положение и може да чете и изтегли от интернет пълния текст на тази история в лесно разбираем и коректен руски превод: www.krotov.info/acts/06/iordan/iordan01.html. И тогава ще научи с голяма изненада, че книгата на Йордан не се нарича История на готите, а История на гетите (De origine aqtibusque getarum). А сред подробностите за живота на този народ през двете хилядолетия, пропуснати от немските историци, той ще открие много епизоди и личности, които античните историци разказват за историята на старото население на нашите земи. Там се говори за богатата духовна култура на това население, описват се подробно редица митични и полуисторически личности като Залмоксис, Херакъл, Тезей, царица Тамирис, ???готските жени“-амазонките, начело с тяхната предводителка Пентиселея, историкът Дион. Разказва се за интересите на това население към науката и по-специално към астрономията. За разлика от войнствените ???готски жени“, мъжете им се представят от Йордан като миролюбиви, хранят се с риба и мляко, а фалангите на Александър Македонски посрещат с песни и молитви и така ги стъписват, че последните се разбягват, като освобождават всички пленници. И т.н. Изобщо там не се среща нищо, което може да се свърже с войнствения характер на германците. За северния произход на това население античните автори обаче не споменават нищо – а този ???северен произход“ ще залегне в поддържаната от германските учени теория за ???индогерманската раса“ и за ???индогерманските езици“. След Втората световна война тези две понятия ще бъдат леко модифицирани, като се превърнат в ???индоевропейска раса“ и ???индоевропейски езици“, но тяхната противна на историческите извори същност ще се запази.

А ето и няколко думи за ???Вулфила и неговия превод на Библията“. Първата манипулация, засягаща този превод, е с името на преводача – или по-скоро с неговото прозвище. Защото това прозвище не е Вулфила, както то се манипулира от повечето немски изследователи, за да се свърже неговата етимология с германската дума Wulf, т.е вълк. По този начин ние няма да намерим това име споменато в нито един писмен извор – в повечето извори то се предава като Улфила, а в единствения достоверен извор, написаната от неговия съмишленик и съратник Филосторг Църковна история, то се дава под формата Урфила, чиято етимология несъмнено води към името на града Урфа или Орфа в Горна Месопотамия, днес в границите на Турция. Този град се счита за първия град, приел християнството още в апостолските времена, а неговият цар Абагар играе важна роля в историята на ранното християнство, свързана с чудотворното му изцеление от самия Христос, който му подарил кърпа със своя образ, т. нар. Убрус.

Че населението на царството Осрое, чиято столица бил градът Урфа / Орфа, е тясно свързано със старото население на нашите земи и е говорило на сходен език – а говори и до днес на същия език – излиза извън темата на тази статия. Урфила, когото Константин Велики според същия Филосторг нарича ???Съвременния Мойсей“, идва като апостол сред населението на нашите земи, избягало отвъд Дунав от гоненията на християните при императорите Деций и Диоклециан. С разрешението на император Констанций І, сина на Константин Велики, той довежда малко след средата на ІV век многобройните бежанци от отечеството им отново през Дунав в родните им места в Одринско и при Янтра, като за тях преди това превежда Библията – според Филосторг без четирите книги Царства. Веднага след смъртта на Констанций новопреселените християни биват обвинени в ерес и отлъчени от ???православната“ църква В 378 година се изгарят на клада първите 26 ???еретици“ от тях, което довежда до масово народно въстание. На помощ на въстанниците идват техните близки отвъд Дунав и в решителната битка на 19 август 378 година римската войска, водена от император Валенс, претърпява пълно поражение. Избягалият от полесражението император се скрива в една къща при Адрианопол и бива изгорен от въстанниците заедно с къщата. Три години по-късно, в 381 година, Вторият вселенски събор в Константинопол отлъчва от ???православната“ църква цялата църковна организация в префектурата Илирик и провинциите Тракия, Малка Скития, Мизия и Хемимунт в централния и северния Балкански полуостров, които от тогава до признаването на тяхната църква от Юстиниан Велики в 535 година са обявени за еретически. На същия Втори вселенски събор е отлъчен от църквата и Урфила, като неговото учение се обявява за еретическо, книгите му са забранени и повечето от тях се изгарят, но останалите продължават да се ползват за богослужението още много векове от населението в нашите земи.

е по-малки манипулации се правят и с приписвания на Урфила превод на Библията. Като такъв се представя един ръкопис, съхраняван в град Упсала, Швеция, наречен Codex argenteus, т.е. ???Сребърен кодекс“. Откритият през втората половина на ХVІІ век ръкопис бива обявен от скандинавски и немски ???учени“ за съвременно на превода на Урфила копие от неговата Библия. При това тези ???учени“ съвсем не се съобразяват с две твърде важни обстоятелства:

1. Ръкописът не съдържа Стария Завет, за който се знае от изворите, че бил преведен от Урфила, а само части от Новия Завет, и то написани на лангобардското наречие, познато и от някои други писмени паметници от VІ-VІІ век.

2. Ръкописът е написан върху пергамент с мастило от сребърен нитрат – а както е известно на всеки донякъде запознат с историята на великите открития, сребърния нитрат открива прочутият германски химик Йоханес Глаубер (1604-1670) само няколко години преди смъртта си и с това откритие поставя началото на на производството на стъклени огледала, каквито преди това не е имало. Това обстоятелство, съвпадащо точно по време с ???откриването“ на ръкописа в Швеция, показва ясно и защо в цялата история на ръкописната книга няма втори ръкопис, написан по същия начин.

Сериозни съмнения за автентичността на Codex argenteum изказва още неговият първи изследовател, Йохан Кристиян Цан, но тези съмнения остават без отзвук, заглушени от шумния възторг на шведските и германските изследователи, открили такъв ценен документ, доказващ и потвърждаващ приоритета на германския народ, който по-късно ще стане основно доказателство за предимствата на германците при разработката на теорията за ???индогерманската“ раса и ???индогерманските“ езици.

Почти едновременно с ???откриването“ на Codex argenteum се създава и митът за ???германския език на кримските готи“ – който също заслужава по-подробно описание. Този мит възниква въз основа на един разказ – или по-скоро анекдот! – изложен в занимателните пътеписи на Ожие дьо Бусбек (1522-1592), фламандски благородник и дипломат на служба при австрийския император Фердинанд І. В качеството си на дипломатически представител на императора при Високата порта по времето на Сюлейман ІІ, той ни е оставил едни от най-интересните описания на живота и обстановката в турската столица от средата на ХVІ век, които от тогава досега са издадени в много десетки издания на повечето европейски езици. И тъкмо неговите описания биват използвани като главно свидетелство за съществуванието на такъв език и го ???документират“. А случаят е следният: След като Бусбек бил слушал много разкази за този език, той накарал своя гавазин да му намери и доведе ???кримски готи“. Един ден гавазинът му довел два такива екземпляра с твърде живописна външност, които твърдели, че са готи от Крим. При това се оказало, че по-младият от тях не знаел нито дума от езика на ???кримските готи“, а по-старият, който се представил като грък, си ???припомнил“ 60-тина думи от този език и срещу прилично възнаграждение ги продиктувал, за да бъдат записани от Бусбек. Германските филолози приповтарят в многобройни дисертации и студии целият този разговор, заедно с подробно изследване морфологията на записаните от Бусбек думи – без обаче да предадат заключението на Бусбек, което може да се прочете във всяко от изданията на неговите пътеписи. А в това заключение Бусбек изказва своето недоверие към разказа на ???кримските готи“, които според него по-скоро са имали връзка с немци от Трансилвания, каквито по това време са разработвали тамошните рудници, а записаните думи му напомнят на развален до неузнаваемост баварски език.

По време на Втората световна война двата аргумента – написаният на ???готски език“ Сребърен кодекс, мним препис от Библията на ???Вулфила“ и ???широко разпространеният германски език на кримските готи“ – ще се използват като най-важно основание, оправдаващо не само германските аспирации спрямо ???историческата родина на германския народ“, но и преименуването на Симферопол и Севастопол в Готенбург и Теодорихсхафен, споменато в обвинителната реч на съветския прокурор генераллейтенант Руденко срещу идеолога на национал-социализма Алфред Розенберг по време на Нюрнбергския процес.

Но за манипулациите на шведските и немските ???учени“ с българската история няма и сигурно никога няма да има съд.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Нед Юли 26, 2009 3:18 pm 
Да ни е жив и здрав професор Чилингиров!!! Добре че е той, та да има кой качествено да подчертае колко са ни некачествени и "научните" ни работници, и "държавната" политика и т.н.
Асен Чилингиров - един от малкото БЪЛГАРСКИ УЧЕНИ и най-предан на истинската история на България!!!

Пореден шедьовър по една от най-болезнените теми за българофилите!

"ЗА ИМАНЯРИТЕ И КОЛЕКЦИОНЕРИТЕ НА СТАРИНИ
Повод за моите бележки ми дават както започналата неотдавна в България кампания за узаконяване събирането (но и присвояването!) на художествени ценности и предмети, свързани с нашето по-близко и по-далечно минало, така и две големи статии по същия въпрос, поместени в брой 9 на този вестник – разговор на представител на редакцията с проф. Н. Овчаров и д-р Н. Михайлов, озаглавен За и против частните колекции от антики и „есето“ на А. Полонов Любители на хубави неща.
В първата статия се премълчава един от главните аспекти в тази изумителна не само за специалистите по българската история, но и за всеки българин афера – независимо от на пръв поглед сравнително остро поставения въпрос за вредите от иманярите и от прокарването на закон за амнистия на незаконно придобитите музейни ценности от повече или по-малко известни български капиталисти. Защото тя не се отнася само за това, че едно малцинство от нашата финансова олигархия си е присвоила материални ценности, които според действащите както по време на присвояването, така и днес, български закони, принадлежат само на нашия народ – макар и само по себе си и това обстоятелство да съставя престъпно действие, което по своята специфичност засяга целия български народ, ограбен по най-безскрупулен начин. Най-важното при това престъпно действие не е и това, че то не е дело на отделни личности, а на сложни системи от многочленни престъпни организации, включващи всички отделни фази на издирването, изкопаването, доставянето, пренасянето и препродажбата на скритите под земята художествени произведения и съкровища, създавани в течение на хилядолетия по нашите земи. Защото, както знаем от историята, богатствата на нашия народ са отнемани не веднъж и не само в днешно време и това вече се счита в реда на нещата, като днес никой не му обръща внимание – също както на описаното в статията на А. Полонов с големи подробности възникване на колекционерството с антични предмети, което със всичките негови локални или глобални прояви за съжаление също отдавана се възприема от българската общественост като нещо обикновено. Подобно на не много отдавна извършеното присвояване резултатите на неговия труд и неговите спестявания.
Тук ние вече се сблъскваме с едно по-страшно углавно престъпление, извършено също срещу целия български народ, но далече надхвърлящо обема на престъпленията, които са свързани с незаконното присвояване на чужда материална собственост, извършени от отделни юридически личности или многочленни престъпни организации. И понеже не на всеки български читател е ясно в какво се състои това престъпление, ще се опитам да изложа малко по-подробно моите възгледи.
За разлика от проф. Н. Овчаров, аз не съм археолог, а историк, и то с полувековна практика. По-голямата част от времето си през този изминат половин век съм посветил на издирване следите от културата на моя народ, пръснати по всички посоки на света, често далеч извън границите на българската държава, дори когато в нейните предели се е намирала цялата днешна Северна Гърция, Македония и Албания, а също и голяма част от Сърбия и днешна Румъния. Прекарал съм безброй дни и часове по музеи, архиви и библиотеки в много чужди страни, където все още могат да се намерят дълбоко скрити от погледа на изследователя документи и свидетелства за историята на нашия народ, избегнали по чудо целенасоченото и последователно тяхно умишлено унищожение от враговете му. Много често съм виждал на несъмнено произхождащи от нашите земи произведения на изкуството и на художествените занаяти, създавани в течение на много хилядолетия, нови етикети, прикачени в музеите и частните сбирки, придаващи им чужда идентичност, заедно с подправени данни за техния произход и тяхното местонахождение. А вместо унищожените или грижливо скритите документи от българската история, в редица граждански, църковни или манастирски архиви се предлагат на специалистите и на неспециалистите различни фалшификати, скриващи всички следи от участието на нашия народ при създаването на неговата материална и духовна култура, както и от приноса му в съкровищницата на световната култура.
Не познавам нито един народ, чиято история и чиито паметници на материална и духовна култура да са били подлагани и все още да продължават да се подлагат на тъй много манипулации и фалшификации, както нашия народ. Но това засяга също така и всички въпроси, отнасящи се за неговата идентичност – произход, обичаи, религия, език и писменост. И макар археологическите разкопки и изследвания от последните десетилетия да хвърлят обилна светлина по всички тези въпроси, все още на нашата и на световната общественост се предлагат и дори натрапват неоснователни хипотези, създадени преди сто и повече години, които отдавна са опровергани от фактите. Това, че цивилизацията и културата на Евразия възниква за първи път именно в този район, съществена част от който са нашите земи, а носител и създател на тази цивилизация и култура е населението на тези земи, не пречи на голяма част от изследователите – а това са предимно някои български учени – да отричат всякакви връзки на нашия народ с първите обитатели на земите му. Дори когато изследванията със средствата на съвременната биология установяват и доказват тяхната генетична връзка. Или когато съвременната етнография открива следите от бита и обичаите на това най-древно население, запазени в течение на много хилядолетия в нашия фолклор, музика, песни и танци. Или когато изследванията на езикознанието опровергават всички стари теории и хипотези за заменянето на „загубения поради измирането на местното население“ негов език с някакъв мним „праславянски език“, донесен от някакви си „дошли от блатата на Задкарпатието славяни“ – също както и теорията за някаква „свещена безписмовност“ на този народ, който не само е оставил най-древните писмени паметници, открити досега на европейския континент, но според сведенията на античните автори е предал тази своя писменост и на дошлите хилядолетия след създаването на тези паметници негови южни съседи.
Хипотезата за тази мнима „свещена безписмовност“ на най-древното население на нашите земи разви преди три десетилетия един известен български учен – макар и още тогава да имаше достатъчно данни от археологическите разкопки и от историческите извори, които я опровергаваха, като за писмеността на това най-старо население бяха вече излезли в чуждестранната научна преса дори немалък брой публикации, останали явно и до днес непознати на българските археолози. А да се открият остатъци от тази писменост често не е нужно дори да се копае дълбоко в земята и е достатъчно да се разглеждат внимателно скалите край неговите светилища, по които то многократно от най-древни времена е чертаело писмени знаци. Но както и редица други не повече основателни хипотези за произхода на нашия народ и неговия език, тази теория също беше наложена на българската наука със силен натиск „отгоре“. Така цяло поколение български археолози и историци, ученици и ученички на този учен, беше възпитавано в духа на тази хипотеза и я възприе напълно безмълвно по конюнктурни съображения – нали срещу ръжен не се рита! А резултатът е, че в изучаването на старите писмености българската наука днес заема едно от последните места в света – където водещи са научните изследвания в страни, нямащи нищо общо с нея, като Финландия, Канада, Нова Зеландия, САЩ и дори Япония. А на страниците на българската ежедневна преса дори срещаме написани с едри букви цитати от думи на известен български археолог, че „трябва да се забрани със закон издирването на тракийската писменост, както в САЩ са забранени проекти за перпетуум мобиле, защото траките просто нямат писменост“.
Същият археолог, изискващ прилагането на административни и полицейски мерки срещу осмелилите се не само да изследват, но и да разчетат такива „несъществуващи“ надписи, обяви откритите от него по време на разкопки в средата на българските земи забележителни художествени произведения за творби на гръцки майстори, от каквито не е известен на науката нито един повече или по-малко сходен образец. А друг, не по-малко известен наш археолог, замени българското име на местността, в която той разкопава и разкрива уникален паметник на тракийската архитектура, от Перперек на Перперикон, за да я свърже с някакво мнимо гръцко население, каквото никога не е живеело по тия места.
Но какво общо имат тези примери с темата за иманярството и колекционирането на антични предмети – произведения на изкуството?
В резултат от дейността на престъпни организации, включващи цяла система от иманяри, прекупвачи, контрабандисти и колекционери, от ограбените от българския народ негови художествени и духовни ценности най-напред се отнема тяхната връзка с творците им. Безскрупулните им грабители първо заличават у тях следите от народа, който ги е създал и от земята, където те са създадени. В търговските къщи, където става препродаването им, те получават в замяна сертификати за анонимност и неизвестен произход – или в най-добър случай на шедьоврите на тракийските златари се закача етикет за произведения на „скитското“ и дори на „гръцкото“ изкуство, независимо от това какво се разбира под тези две понятия. Туй твърде неопределено обозначение за тяхната същност и за техния произход се дава не без помощта на някои български археолози, които още от самото начало са им прикачили такъв етикет, заплащан от чуждите „любители“ по-щедро, отколкото произведенията на някакво „провинциално балканско занаятчийство“. Но дори и такава „стока със съмнителни качества“намира обикновено пласмент – както мозайките от „Вила рустика“ при Армира, откарани преди няколко години с тирове в южна посока, за да украсяват вилата на съвременен гръцки новобогаташ, по всяка вероятност презиращ от дън душа „безкултурността“ на своите северни съседи и гордеещ се с великата гръцка класическа култура.
За да стане този аспект по-понятен за всекиго, ще го илюстрирам с един пример – пример, който и мене ме потресе дълбоко, макар и в моята дългогодишна практика да съм се сблъсквал с немалко събития и дела от сходен характер. По време на последното ми пребиваване в България мой приятел много настояваше да ме запознае със свой познат, които можел да ми покаже нещо важно и интересно във връзка с научната ми работа. След като уговорихме деня и часа, той доведе при мене този свой познат – няма да споменавам името му, макар че гостът ми даде своята визитна картичка с името и адреса на своя антикварен магазин. Представи ми се с няколко думи като прекупвач и продавач на антики, които получава от първа или втора ръка – т.е. непосредствено от иманяри или от техни агенти. В качеството си на колекционер той се интересува обаче от една по-специална област от т.нар. антики: плочки с надписи от неолита, каквито в течение на няколко години можал да събере, при това в значително количество. И за да не бъде голословен, извади от голямата си чанта наистина значителен брой такива предмети – ако се не лъжа, показаните бяха 16 на брой: плочки с различни форми и големина. И те всички съдържаха надписи със странни знаци, повече или по-малко подобни на знаците върху плочката от Градешница и печата от Караново или на скалните надписи от Родопите, Сакар и Странджа. Но срещата му с мене имаше определена цел. Сам той, въпреки че се бил занимавал от доста години с такива предмети, не се счита за специалист. Иска да направи каталог на сбирката си и има нужда от сътрудничеството на специалист, за какъвто минавам и аз.
Изумлението ми от видяното е трудно за описване. Че тук аз нямах пред очите си някакви фалшификати или каквито да било подправки, беше ясно за мене от първия момент. На науката за сега са известни само два такива предмета с надписи – от Караново и Градешница, – както и откритият неотдавна керамичен фрагмент, показан за първи път на изложбата на тракийското изкуство в Бон преди две години. При това и трите са с различни писмени знаци. И изведнъж виждам пред мен цяла купчина такива предмети – а според забележката на собственика ми се показа само част от колекцията, състояща се от още много такива предмети с надписи, подобни на тях. Но за мене в случая най-изумителното беше неведението и професионалната неграмотност на колекционера, който сам не можеше да си представи каква неизмерима загуба за науката е тази сбирка от толкова разнородни предмети без всякакви данни за мястото, времето и начина на откриването им, които трябва да се съдържат в така наречения паспорт на експонатите. Без такъв паспорт те не струват и колкото техния материал – при всички тях това е обикновена печена глина или камък! А той искаше и се надяваше да получи срещу съответно заплащане моята помощ и моето сътрудничество за каталогизирането им – достойно за такава колекция!
Не зная дали след продължителния ни разговор собственикът на тези предмети можа да разбере какво престъпление не само срещу българската наука, но и срещу цялата история на човешката писменост е този вид разграбване на неоценими и невъзстановими свидетелства за духовната култура на нашия народ от най-дълбоката древност – от епохата, предшестваща зараждането на културите в Междуречието и дори Старото царство в Египет. Помъчих се да му обясня, че да му сътруднича при съставянето на каталог означава да стана съучастник в това ужасно престъпление, в което той вече не е съучастник, а един от главните престъпници, защото не само обсебва срещу минимално заплащане такива безценни предмети, но и по този начин подстрекава тяхното ограбване, а и унищожаването на всички свидетелства за тях. Разделихме се в извънредно натегната атмосфера – без да зная дали той дори и в най-малка степен можа да разбере какво непоправимо зло за нашия народ и за науката е извършил и продължава да върши.
И тук се връщаме отново към въпроса за амнистията.
Смятам, че е ясно за всеки разумен човек, че престъпната дейност, свързана с кражбата и разпродажбата на принадлежащите на нашия български народ старини, не се отнася само до материални ценности, макар и с извънредно висока пазарна стойност, безскрупулно откраднати от него. От нашия народ се отнемат и унищожават също неговите духовни ценности, създавани в течение на много хилядолетия – безброй документи и невъзстановими свидетелства за неговата идентичност и за неговия принос в световната култура. И туй обстоятелство прави всички депутати или други служебни лица, съдействащи за прокарването на оневиняваща престъпниците амнистия, независимо от тяхното частно или служебно положение и независимо от техния парламентарен имунитет, заедно с представителите на правителството и на върховната държавна и съдебна власт, които биха улеснили издаването на съответния закон, в съучастници на тази престъпна дейност и също подсъдни на българските закони.
Д-р Асен Чилингиров, Берлин




Приложение към статията (каре в средата на страницата или мото)


„...[тракът] Лин беше този, който пръв изобрети ритъма и мелодията. И след като преди това Кадъм беше пренесъл от Финикия така наречените букви, той [Лин] ги нагоди за езика на елините, придаде на всяка от тях звука и оформи писмеността... При Лин, от когото всички се възхищаваха като поет и певец, дойдоха мнозина ученици, най-прочутите от които бяха Херакъл, Тамирид и Орфей.“
Диодор Сицилийски (І в. пр. Хр.), История, кн. ІІІ, 67, 1-2
Илюстрации:

1.А. Чилингиров (Фотоснимка)
2.Печат от селищната могила при с. Караново, ІV хилядолетие пр. Хр.
3.Плочката от Градешница, ІV хилядолетие пр. Хр.
4.Керамичен фрагмент с писмени знаци – по каталога на изложбата „Траките. Златното царство на Орфей“, Бон, 23 VІІ – 28 ХІ 2004.
5.Скален надпис от Свeтилището при Белинташ, 30 км източно от Асеновград – заснимане Л. Цонев и чертеж Н. Боев.
6.Скален надпис на връх Вишеград, Сакар планина – чертеж Др. Лалчев.
7.„Несъществуващият“ за българските археолози скален надпис при с. Ситово, около 35 км южно от Пловдив. Надписът е разчетен и публикуван в Интернет от македонския археолог Васил Ильов като паметник на древния македонски език – http://unet.com.mk/ancient-makedonians/sitovo_a.htm
"


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Пон Апр 12, 2010 2:24 pm 
АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

„ПОКРЪСТВАНЕТО НА РУСИТЕ И БЪЛГАРИЯ”
ПРЕДИСЛОВИЕ
Прикачени файлове:
ach-pokr-1.pdf [259.63 KiB]
314 пъти


"АГИОГРАФИЯТА НА БОРИС И ГЛЕБ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЙЕРАРХИЧНОТО ПОДЧИНЕНИЕ
НА РУСКАТА ЦЪРКВА ПРЕДИ 1039 ГОДИНА"
Прикачени файлове:
ach-pokr-2.pdf [767.56 KiB]
304 пъти


"ПОКРЪСТВАНЕТО НА РУСИЯ И БЪЛГАРИЯ"
Прикачени файлове:
ach-pokr-3.pdf [377.55 KiB]
311 пъти


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Пон Юли 05, 2010 3:33 pm 
Новата книга на Асен Чилингиров се казва "Вулканите, наводненията, археологията и политиката"и е предоставена за безплатно ползване на сайта на Иван Стаменов.

За по-голямо удобство, е разделена на четири pdf файла, които можете да намерите на следните адреси:

1 част
http://www.ivanstamenov.com/files2010/vulkani-1.pdf

2 част
http://www.ivanstamenov.com/files2010/vulkani-2.pdf

3 част
http://www.ivanstamenov.com/files2010/vulkani-3.pdf

4 част
http://www.ivanstamenov.com/files2010/vulkani-4.pdf

Приятно четене!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Вто Авг 17, 2010 8:02 pm 
Отново Асен Чилингиров с ново, безплатно и допълнено издание на сборника "Готи и Гети - изследвания I"

Можете да го изтеглите на долупосоченият адрес:
http://www.ivanstamenov.com/files2010/g ... ro_izd.zip

Приятно четене!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Сря Авг 18, 2010 8:15 am 
Offline

Регистриран на: Съб Яну 16, 2010 2:55 pm
Мнения: 13
Благодаря за вниманието!
На форума „От извора” са посочени най-новите мои публикации в текст и pdf-формат включени в него, включително пълния текст на първия сборник Готи и гети І:
http://www.ivanstamenov.com/tschilingirov/

За да видите всички мои публикации там – а те са много! – трябва да влезете в главната страница:
http://www.ivanstamenov.com/category/minaloto/historia/

и от там в следващите 4 страници, където има между другото и пълната версия с бележки на статията за Филипи-Филипопол, както и втората част от сборника Готи и гети ІІ – Урфил, учителят на гетите.
Извън този списък от същия форум може да се изтеглят в pdf-формат също и последните две части, трета и четвърта, от сборника Готи и гети ІІ:
http://www.ivanstamenov.com/files2010/gg3int.pdf
http://www.ivanstamenov.com/files2010/gg4int.pdf

В старата версия на форума „Де зората” се намират в архива някои материали, част от които вече са включени и във форума „Ти си това”:
http://de-zorata.de/forum/index.php/topic,189.0.html

Продължението е в новата версия на същия форум:
http://de-zorata.de/new_forum/index.php/topic,26.0.html

На друг адрес в същия форум са и материалите във връзка с инсцинираната от специалните служби „дискусия”. Внимателното им прочитане ще изясни на участниците във форума „Ти си това” от кого и с каква цел е била инсценирана тази псевдодискусия, при която старателно се избягва да се спомене заглавието на последната моя книга „Вулканите, наводненията, археологията и политиката” – за да не би някой да вземе и я прочете:
Начална страница
http://de-zorata.de/new_forum/index.php ... 222.0.html
с четири продължения.
Заключителните бележки по „дискусията” са на МИЛЕН:
За Веселин Кандимиров « Отговор #19 -: Август 04, 2010, 09:49 »:
http://de-zorata.de/new_forum/index.php ... ml#msg2493


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Асен Чилингиров - изследвания, статии и цитати от книги
Ново мнениеПубликувано на: Сря Авг 18, 2010 9:27 am 
Благодаря Ви много, професоре! Веднага ги започвам! :D

Днес посрещам гости от Германия. Моля Ви, ако има възможност дайте малко линкове или насоки за Вашите трудове на немски език!
Ще Ви бъда много благодарна. С един от гостите си споря от две години по някои въпроси...

Доколкото разбрах има и рецензии за Ваши книги на немски език. Ще се радвам да ги имаме тук в Библиотеката.

Надявам се сте видели от статистиката, която Админът публикува всеки месец, колко много посещения има този форум от Германия.
Така че мисля, че ще е добре и за тези наши четящи съфорумци.

Поздрави и хубав ден! :sunny:


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: "Готи и Гети ІІ" д-р Асен Чилингиров
Ново мнениеПубликувано на: Пон Яну 03, 2011 12:15 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
Готи и гети, изследвания II, второ допълнено издание,
д-р Асен Чилингиров


ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Също както при първата част от този сборник, новото издание и
на втората му част се наложи не само поради нейното бързо из-
черпване, но и от нуждата да се добавят още някои материали, с
които обемът на книгата беше значително увеличен. Тези добавки
засягат преди всичко писмените извори, в които са включени всич-
ки сведения за присъствието на етнически германци по нашите земи
и изобщо по Северното Причерноморие през късната античност и
средновековието, но също и още писмени извори за най-старата
история на нашия народ в родината ни. Към тях се прибавят и дан-
ните от генетическите изследвания, които не само потвърждават
неговото присъствие по тази територия през цялата историческа и
предисторическа епоха, но свидетелствуват и за неговото много-
кратно разселване по всички посоки на света, където той разнася
достиженията на своята материална и духовна култура.
Паралелно с теорията за заселването на Югоизточна Европа, със
„скандинавски готи“ в първите векове на Новата ера, напоследък
все по-настойчиво се налага предимно от германски и руски исто-
рици и теорията за възникване на автохтонна култура в Средна и
Северна Европа през второто и първото хилядолетие преди Новата
ера и нейното разпространение на юг и югоизток – също в нашите
земи. И под влиянието на тази автохтонна култура, чиито носители
били номадите от централната степна област на Русия, възникнала
цялата цивилизация в останалата част на Евразия, заедно с Пред-
ния Изток. Че тази теория не е с нищо по-достоверна от теорията за
„скандинавските готи-германци“, говорят недвусмислено безброй-
ните исторически и археологически паметници от древните култу-
ри, които не само са възникнали хилядолетия преди да се появят
признаци на живот в Централна Европа, но са породили и раз
пространили европейската цивилизация във всички области на
материалната и духовната култура. А две огромни природни ката-
строфи са причинили разселването на голяма част от населението
на нашата родина, пренесло традициите на своята хилядолетна ма-
териална и духовна култура, както и своя език и своята писменост,
чак до крайния европейски север, но и на изток, отвъд Кавказ.
За повечето български читатели ще бъде новост да научат не
само, че предците им са живели от най-дълбока древност в нашата
родина и не са дошли тук нито от Далечния Изток, нито от блатата
в полското Полесие, но и че имат своя история с писмени извори
откакто съществува историята като наука и като предание. А също
да научат, че и техният език, и тяхната писменост са били познати
не само на най-близките им съседи, но и на цялата древна циви-
лизация на Евразия и Африка – а и че тази писменост е ползвала
голяма част на населението на нашата планета както в далечното
минало, така и през цялото средновековие до ден днешен. И че на
нея е бил написан и първият превод на Светото писание, който е
стигнал почти непроменен чак до наши дни и се използва и сега за
богослужението на преобладаващата част от християнството –
освен в нашата страна и от народа, за който то е било преведено.
А това са потвърдили в своите съчинения най-бележитите уче-
ни на Християнското средновековие: от преводача на Библията на
латински език, св. Йероним, до патриарх Фотий и Храбан Мавър
(~780-856) – големия германски средновековен писател и автор на
първия научен трактат за писмеността, създаден повече от едно
десетилетие преди транскрибирането на свещените книги с кири-
лица и признаването им от папа Адриан ІІ в 867 година.
* * *
Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си
към културата на човечеството, и няма по-ефикасно оръжие срещу
един народ от унищожаването на неговата история и идентичност.
В цялата световна история не познавам друг народ, освен нашия,
срещу когото това оръжие да е прилагано по-целенасочено и по-
последователно, и то в течение на хилядолетия. До ден днешен.
Гонили са го от неговата земя, при това многократно; опитвали са
да го подчинят и да го претопят, но той е устоял на всички изпи-
тания от природни бедствия и многобройни вражески нашествия
без да загине и изчезне, като е запазил своите характерни особе-
ности – добри и лоши. А неговите врагове и покорители са се
претопили и изгубили сред него. Без никакъв остатък. И в най-
далечното, и в не тъй далечното минало. Унищожавали са плодо-
вете на неговия труд и на неговия дух, горили са на клади неговите
синове и дъщери, изгаряли са неговите книги, събаряли са камък
по камък църквите и палатите му, а с техните безценни съкровища
сами са се кичели. И се кичат до ден днешен. Тези съкровища, пло-
дове на неговото изкуство и на неговия творчески дух, изпълват
музеите на всички континенти – по света няма и нито едно голямо
книгохранилище, в което да не се съдържат остатъци от неговата
книжнина, запазили се по чудо невредими до днес, за да служат на
цялото човечество. А както показаха извършените неотдавна гене-
тични изследвания и неговите гени не само че не са били унищо-
жени с многократното и систематично изтребване и прогонване на
синовете и дъщерите му, но са се пръснали по цялата наша планета
до нейните най-далечни краища, като са пренесли там и неговата
физическа субстанция.
Задачата на това изследване е да възстанови поне малка част от
историята на нашия народ със средствата на съвременната наука –
а тези средства съвсем не са тъй ограничени, както постоянно се
втълпява в съзнанието му с твърдението, че за неговата история не
са запазени никакви документи и му се подхвърлят фалшификати,
представящи в невярна светлина не само миналото му, но и поста-
вящи под въпрос цялото му съществувание в продължение на
много хилядолетия. За сметка на народите, които са си присвоили
и си присвояват до днес неговата история, неговата древна култура
и заслугите му пред човечеството.
Това изследване има за цел да покаже, че съществуват много-
бройни писмени свидетелства за историята на нашия народ с
несъмнена автентичност и че тези свидетелства се потвърждават от
всички помощни науки на историографията – от археологията и
палеолингвистиката до палеогенетиката. А и че техните изследва-
ния са достъпни за всекиго в днешния век на информатиката,
когато вече не може да се злоупотребява с данните им в полза на
една или друга политическа доктрина.


Прикачени файлове:
Goti i geti II D 1a.pdf [135.7 KiB]
255 пъти

Прикачени файлове:
Goti i geti II D 2a.pdf [1.5 MiB]
254 пъти

Прикачени файлове:
Goti i geti II D 3a.pdf [1.37 MiB]
248 пъти

Прикачени файлове:
Goti i geti II D 4a.pdf [1.36 MiB]
248 пъти

Прикачени файлове:
Goti i geti II D 5a.pdf [1.07 MiB]
241 пъти

Прикачени файлове:
Goti i geti II D 6a.pdf [814.01 KiB]
239 пъти


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 23 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"