ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пет Авг 18, 2017 11:10 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Комунистически терор или как Сталин превзе България
Ново мнениеПубликувано на: Пон Мар 02, 2015 10:10 am 
Offline

Регистриран на: Нед Фев 01, 2015 4:19 pm
Мнения: 102
Отбрани моменти от събитията след 1944.
Източник - http://www.decommunization.org/Communis ... 944-47.htm

13 септември 1944
ЦК на БРП (Българска Работническа Партия) съобщава на Г. Димитров в Москва, че "стихийните" дотогава убийства на "злостни врагове" вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. През септември, октомври и ноември 1944 са избити около 30 000 души от националната интелигенция, държавната и местна администрация и икономическия елит.
Със заповед на военния министър Дамян Велчев са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.

25 септември 1944
Уводна статия "Отмъщение" в органа на комунистическата партия "Работническо дело" призовава: "Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко." Формално насочена срещу врага на фронта, статията визира вътрешния враг. Следващите 10 дни и нощи бележат върха на масовите убийства, извършени от бойните групи на комунистическата партия.

1 октомври 1944
С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си "революционната чистка" да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и "чистката ще тръгне по законни пътища".

7 ноември 1944
Доклад на Георги Дамянов, завеждащ военния отдел на компартията, до Георги Димитров, с който съобщава, че са арестувани и разследвани за Народния съд 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”; предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.

22 ноември 1944
Уволнени са 25 преподаватели в Софийския университет заради "фашистка дейност".

25 ноември 1944
За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, военният министър Дамян Велчев издава специална заповед: офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест; те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция; в гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие; арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.

28 ноември 1944
Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта на военния министър от 25 ноември. Дамян Велчев заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията и да стане партийна и че защитава достойнството на българския офицер.

29 ноември 1944
Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва, че военният министър ще бъде "яко натиснат" от съветското командване да отмени заповедта и това"създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията", както и за замяната на военния министър, на началник щаба на войската и началниците на някои гарнизони с "по-надеждни хора", което ще "сложи край на надежите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви". Трайчо Костов информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от "нашите генерали" в армията.

15 декември 1944
Група въоръжени офицери от 4-и армейски артилерийски полк се събират на пл. "Славейков" в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са "фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

20 декември 1944
В Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 51 души - бившите регенти, царски съветници, министри от януари 1941 до 9 септември 1944, някои от които все още са на разпит в Москва.
В аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание - "правителственото мнозинство". От 20 декември 1944 до края на април 1945 са проведени 135 масови съдебни процеси с 11 122 подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 - на доживотен затвор.

20 януари 1945
Членовете на Политбюро на БРП(к) Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов обсъждат с народните обвинители присъдите в първите два процеса на Народния съд и дават указания за повече и по-тежки присъди. Трайчо Костов завишава максимално броя на смъртните присъди за министрите и съветниците на царя; за народните представители смъртните присъди трябва да са 70%, никой от тях не трябва да бъде оправдан.

19 април 1945
Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

28 май 1945
Мара Рачева, укрила Никола Петков, е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон: "Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

24 юли 1945
Към тази дата при чистката в съдебното ведомство са уволнени 178 съдии и прокурори при общ брой 618 души за цялата страна. Уволнението става по предложение на ОФ комитетите и след промяна в закона за съдилищата, като е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите.

7-10 януари 1946
Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: "Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него."

17 февруари 1946
На празника на Военното училище военният министър Дамян Велчев призовава за сливане на офицерите от царската армия с новите кадри. Георги Димитров, чието присъствие в качеството му на председател на парламентарната група на БРП(к) е прецедент, произнася реч, в която заявява, че за да завърши превръщането на армията в "народна", тя трябва да се откаже от старите национални идеали, които са "параван за осъществяването на чужди на нашия народ завоевателни цели", да се превърне в опора на правителството на Отечествения фронт, офицерският корпус да бъде политически възпитан, а всеки офицер, който "прокарва противоположна линия" да бъде отстранен от армията, "макар и иначе да е способен и да тежи от ордени за действителни или мними заслуги в миналото".

5 март 1946
Фултънска реч на Уинстън Чърчил, която се смята за начало на Студената война и която набелязва принципите и структурата на обединението на западните демокрации за противопоставянето им на съветския тоталитаризъм. В колежа Уестминстър във Фултън, САЩ, бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил в присъствието на президента Труман произнася реч, с която констатира разделението между демократичната и съветизираната тоталитарна Европа. "От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо желязна завеса разделя континента. Отвъд нея остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, тези знаменити градове и населението на техните държави се намират в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и нарастващ контрол от Москва. Комунистическите партии, които бяха много малки в тези източноевропейски държави, бяха издигнати до положение и сила, които многократно превъзхождат тяхната численост, и се опитват да постигнат във всичко тотален контрол."

9-10 август 1946
В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие "македонско съзнание" в Пиринска Македония, за да се подготви предаването й на Югославия, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията "да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония".

декември 1946
Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като "македонци". От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% - българи, 11,5% - помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите - български.

29-30 април 1947
Правителството спира в. "Свободен народ", а в. "Народно земеделско знаме" е спрян под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. След 30 април не излиза нито един опозиционен вестник.

30 юни 1948
Група бивши офицери отвличат самолет от редовната гражданска линия София-Варна-Бургас-София. Ръководителят на групата, летец и военен аташе в Букурещ до преврата, о.з. полковник Страшимир Михалакев с дъщеря си се качва на летище Варна и заедно с още 7 души от общо 17 пътници отнема управлението на самолета. Радистът, бордният инженер и шефът на дирекция "Въздушни съобщения", който е втори пилот, оказват съпротива и са простреляни. Полк. Михалакев пилотира пътническия "Юнкерс-52" до Истанбул. В Турция похитителите получават политическо убежище. Комунистически власти организират протестни митинги срещу турското решение, но ограничават информацията за отвличането. Георги Димитров е силно засегнат от отвличането на самолета като пропуск на Държавна сигурност. От този случай започват проверки на багажа и на пътниците, а при всеки пътнически полет има въоръжени служители на ДС.

12 юли 1948
Ликвидирани са частните издателства; книгоиздаването може да се извършва само от държавни предприятия, кооперативни сдружения или обществени организации.

12-13 юли 1948
XVI пленум на ЦК на БРП(к). Поради конфликта между СССР и Югославия Георги Димитров признава като "недоглеждане и опущение" на комунистическата власт, че е допуснала югославските ръководители да получат голямо влияние в Пиринска Македония и да работят за присъединяването й към Югославия. Спряна е насилствената македонизация на района, но не е ревизирана тезата за македонската националност на населението. Пленумът приема резолюция за възпитание на българския народ в "непоколебима вярност към СССР" и изкореняване на национализма и "великобългарския шовинизъм".

21 юли 1948
Политбюро набелязва програма и конкретни мерки за "засилване на бдителността и борбата с антиправителствените прояви": задържане на най-активните дейци на разпуснатите опозиционни партии; създаване на специални лагери за всички уволнени за "фашистка дейност" офицери; изселване от по-големите градове на индустриалци, лишени от права адвокати, уволнени чиновници и др.; създаване в предприятията към отдел "Кадри" на специална служба под ръководството на Държавна сигурност; ускоряване "прочистването на граничните райони от неблагонадеждните елементи". От София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово и Перник през 1948 са изселени 1666 семейства на "враждебни и реакционни елементи".

6 септември 1948
Под натиска на комунистическата власт екзарх Стефан подава оставка като Български екзарх и Софийски митрополит.

16 декември 1948
По решение на ЦК на БКП са арестувани 1000 активни членове на ФАКБ и други анархисти; 600 от тях са изпратени в концентрационни лагери. Други през 1949 са осъдени в политически съдебни процеси и са изпратени в затвора. Нови вълни на арести на анархисти са извършени през 1951, 1953 и 1956.

22 февруари 1949
Решение на Секретариата на ЦК на БКП обръщението "господине" в училищата да се замени по съветски образец с "другарю".

2-4 април 1949
С ноти Великобритания и САЩ обвиняват българското правителство в нарушаване на клаузата в мирния договор от 10 февруари 1947 за гарантиране на гражданските права и свободи.

22 април 1949
Нота на МВнР в отговор на нотите на САЩ и Великобритания. "България ще счита като акт на недружелюбие всеки опит да бъде третирана като държава, чиито вътрешни дела подлежат на обсъждане от външния свят."

април 1951- октомври 1962
Започва предаванията си радио "Горянин" - "гласът на българската съпротива", което изиграва много важна роля в координирането на нелегалната съпротива и информирането на българите в този период. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната. Радио "Горянин" информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети, предава шифровани инструкции към горяните и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност. Емисиите са от 6,30 до 12 часа и от 17,30 до 22,30 часа, започват с марша "Един завет" и завършват с химна "Шуми Марица". Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му - дълго време неуспешно - работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев.

14 януари 1952
Съдебен процес срещу отец Дамян Гюлов, основател и редактор на католическия в. "Истина", обвинен в антинародна дейност и шпионаж в полза на Ватикана, Англия и Франция. Осъден на 12 години строг тъмничен затвор.

19-22 октомври 1956
Полският октомври. Пленум на ЦК на полската компартия избира за първи секретар реформатора Владислав Гомулка. Москва заплашва с военна интервенция, съветска делегация в състав: Хрушчов, Микоян, Булганин, Молотов, Каганович, Конев, пристига във Варшава, за да предотврати избора. Полските и съветските войски са в бойна готовност. Гомулка остава на поста като успява да убеди съветското ръководство, че не възнамерява да отстъпи от комунизма и да скъса отношенията със Съветския съюз, но защитава позицията си за по-голяма автономия на полския комунизъм, за "полски път" и за либерализиране на режима. Гомулка постига и опрощаване на полския дълг, преференциални условия в търговските отношения, прекратяване на колективизацията в селското стопанство, либерализиране на политиката към католическата църква, изтеглянето от Полша на маршал Рокосовски и съветските съветници. Много жертви на репресии са реабилитирани, политически затворници са освободени, в това число - на 26 октомври - главата на католическата църква в Полша кардинал Стефан Вишински.

23 октомври 1956
В Будапещта избухва Унгарската революция срещу комунистическото ръководство на страната и съветското господство. Революцията започва от студентска демонстрация в подкрепа на полските реформатори и с искания Унгария да извоюва същата национална автономия от СССР. Революционерите се въоръжават, организират се в отряди и водят тежки сражения със съветските войски и силите на Държавна сигурност до 28 октомври, когато новият министър-председател Имре Наги прекратява атаките срещу революционерите и обявява, че започва преговори за изтегляне на съветските войски от Унгария.

4 ноември 1956
Съветските войски нахлуват в Будапеща. Имре Наги прави последно обръщение по радиото към нацията и света и съобщава, че съветските войски атакуват столицата, но правителството остава на поста си. До 10 ноември унгарците оказват яростна съпротива на съветските войски, които използват тежка артилерия и авиационни удари, за да я смажат.

9 ноември 1956
Пловдивският поет Йордан Русков написва стихотворението "Зов за свобода" - призив към българите да последват унгарците, и го разпространява като позив в София. Държавна сигурност започва мащабно издирване на автора, при което са заподозрени 87 писатели, а 26 агенти работят по случая. Тайните служби искат мнението на ръководни кадри в Съюза на писателите и на писатели комунисти за авторството на стихотворението. Издирването продължава две години. Йордан Русков е арестуван на 20 януари 1959 и е осъден на 7 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г.

26 декември 1957
Решение на Политбюро за "засилване и подобряване на атеистическата пропаганда", която е била занемарена и това е предизвикало "оживление в църковно-религиозната дейност, а отделни реакционно настроени свещенослужители, повлияни от полските и унгарските събития през 1956, открито са призовавали към неподчинение". През 1958 г. са арестувани 33 православни духовници и служители на църквата, от които 19 са осъдени, 4 изпратени в концлагер, 4 подследствени и 6 филтрирани. От католическото духовенство 1 осъден, а от протестантски и православни "секти" 4 осъдени и двама изпратени в концлагер.

21 януари 1958
Политбюро решава "поради зачестили хулигански прояви" МВР да въдворява в лагери за "принудителен възпитателен труд отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи". При масовите арести в София и други големи градове, известни като Хулиганската акция, са арестувани близо 2 000 души. В Белене са въдворени 1400 мъже и 250 жени. 170 от тях са непълнолетни, като най-младите са на 13-14 години. Всички те са въдворени като хулигани, въпреки че наред с хулигани, крадци и побойници са въдворени и "вражески елементи", които са "работили против властта, ОФ и ТКЗС", замисляли са бягство през границата, притежавали са снимки на царското семейство или забранена литература, писали са стихове с "вражеско съдържание". Въдворени са и арестувани на улицата младежи с "неприличен външен вид, екстравагантни облекла, подражатели на запада с "япанджаци", тесни панталони, "конски опашки" и др. подобни". Хулиганската акция е второто най-масово въдворяване след това преди изборите през май 1949 г. и след смъртта на Георги Димитров през юли 1949 г., когато са въдворени общо над 4000 души.

11-12 март 1963
Пленум на ЦК на БКП прави обрат в партийната линия по македонския въпрос. Тодор Живков заявява, че населението в Пиринска Македония е част от българската нация и е било насилено от БКП през 1946 да се обяви за македонско.

27 декември 1966
Решение на ЦК на БКП за засилване на атеистичната пропаганда и за ликвидиране на влиянието на религията в бита.

23 март 1967
На пленум на ЦК на БКП председателят на КДС Ангел Солаков докладва, че през периода 1963-1966 "престъпна дейност с политически отенък" са имали 5260 младежи и девойки на възраст от 15 до 28 години, от които 718 са участвали в "нелегални младежки контрареволюционни организации, във вражеска агитация и пропаганда, кражба на оръжие и терор". През 1963 саразкрити нелегална младежка група в Перник и нелегална младежка контрареволюционна организация в Габрово. Младежи от с. Бели Искър създали контрареволюционна група, която "си поставяла за цел да вдигне язовира във въздуха". "Връх на контрареволюционната дейност" за този период били извършените от младежи в Шумен терористични актове. От 1963 до 1966 опит или подготовка за бягство през граница извършили 4192 младежи, от които 407 успели да избягат, а 25 били убити. "Под влияние на китайската пропаганда" са били групата на Захари Харалампиев Свинарски и Петрана и Пенчо Стоилови, разкрита през 1963, групата на Т. Златков в ДИП "Комуна" в София, разкрита през 1963, групата на Методи Ташев в Казанлък, разкрита през 1964, групата на Горуня и Цоло Кръстев, групата на Лиляна и Методи Десови и Иван Марваков в Перник, разкрита през 1966, прокитайска група в Ямболски окръг, разкрита в началото на февруари 1966, група на Георги Заркин за въоръжена борба срещу народната власт. Само през 1966 са разкрити 12 нелегални групи със 101 участници и 88 автори на анонимни материали, 10 от които са били осъдени.

17 ноември 1967
В изпълнение на решението на Политбюро от 18 октомври 1966 за "Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи" със заповед на председателя на КДС се създава Шесто управление-КДС като ново структурно поделение. Целта е да се централизира и структурно да се отдели от контраразузнаването "борбата срещу различните нелегални и полулегални организации и групи, националистическата и сепаратистката дейност, терора, измяната на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни центрове и организации". За Шесто управление-КДС са отпуснати 175 щатни бройки.

16 януари 1969
С разпореждане № 9 на Министерския съвет са създадени първите задграничните дружества - юридически лица, регистрирани в друга държава като местни юридически лица, създадени с финансови средства на българската държава. Регламентацията им се допълва от ПМС 70/1975г., ПМС 4/1983г. и Указ 56/1989г. Към 1986 г. в 140 дружества са вложени 105 милиона валутни лева в различни валути. 73 от тези дружества са имали оборот за тази година 649 млн. валутни лева. През 2004 е разсекретен списък с 311 дружества.

======

Вече нямам спомен защо преди години съм стигнал с извадките само до 1969.

Същественото в последната извадка е, че след 1989 г. същите тези задгранични дружества (а те са много повече от официално обявените), се появиха в българския икономически живот като „чуждестранни инвеститори“ (често и чрез офшорни компании) и по този начин българското стопанство премина в ръцете на наследниците на червената върхушка.
Сега пък щафетата е в децата на обслужващия персонал на бившата вече червена върхушка – ГЕРБ.

Жалко, че оттук нататък освен Познанието (което всъщност е най-важното нещо!), през следващите десетилетия България не я очакват особени положителни явления в обществено-икономическия живот…


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"