ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Юни 26, 2017 3:13 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Езикът ни - продължение на тракийският.
Ново мнениеПубликувано на: Пон Яну 30, 2017 10:56 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
Езикът ни - продължение на тракийският.

Здравейте драги ми читатели,искам да пиша този път не за писмеността ни,а за езикът ни,какъв е той и откъде иде.Според официалната историография траките са били латинизирани ( или гърцизирани между I-ви и VI-ти век. Една група лингвисти считат албанския език за наследник на тракийския(как тъй/!?/като с вас по-рано видяхме,че чрез българския са разчетени тракийските надписи).
Други изследователи посочват силните прилики на литовски и латвийски с езика на Орфей, но пропускат да отбележат, че балтийските езици са изключително консервативни и са запазили много архаични особености, което обяснява паралелите с тракийския.Освен това трябва да се отбележи, че колкото по-назад се връщаме в историята на българския език, толкова повече общи неща има той с езиците на литовци и латвийци...
Тракийски думи имащи перфектни български еквиваленти. Като пример могат да се дадат: вода-вода, бара-бара (рекичка), дебре-дебри, листе-листи,вир-вир, суу –сух, темен-тъмен, коза-коза, волинт-воленте (вол), зайкус-заек, орол-орел, елейн-елен, зелкия-зелка, вит-ведь ( знание), видето – видетъ (видя, виждам) и много други.Трябва да се отбележи също, че подробно, систематизирано сравнение на особеностите на тракийския език с българския не е правено. Спорадично се споменава, че дадена тракийска наставка е идентична със старобългарска, че определена тракийска диалектна вариация е същата както и българската, но на читателите не е обяснено значението на тези граматически особености. Един народ може да наследи думи от друг, но не и диалектни особености, защото диалектът не е нищо друго освен по-слабо позната форма на официалния език.
Преди столетие ученият Цани Гинчев е представил теорията си за тракийският характер на българския език - “На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето..."Гинчев обяснява процеса на изпадането на падежите в езика ни като тракийско наследство.Сега трябва да споменем откритието на К. Влахов, който е установил, че за времето си тракийският е бил изключително развит и е започнал да губи своят синтетичен характер още в Античността.
Присъствието на седем падежа * в средновековния старобългарски се дължи на това, че тези, които освободиха своите събратя от римското подтисничество са били дълги векове в изолация в свободните земи на север от Дунав и тяхното наречие се е запазило в старият си вид.Напълно естествено е, че езикът на Тракия след VII-ми век е бил точно диалектът на освободителите, той е говорен от духовенство и благородническа класа, докато за останалото население е бил типичен губещият падежите вариант, т.е същинският тракийски...езикът, който говорим и днес в развита форма.
Сега да видим някои особености:
I. ПАДЕЖИ.
1. Окончанието при звателен падеж в тракийския език е -Е ( В. Георгиев), както и в звателен падеж на български лични имена Стояне, Добре, Борисе, Добромире, Милене, Светлозаре!
2. Окончание за дателен падеж ед. ч. в тракийския е -У, както е при български съществителни имена в дателен падеж – Богу, стопану.
3. Окончание за дателен падеж мн.ч. в тракийския е -ИМ , срещаме го в Селим-брия,Селим означава– на селите. Селите са трако-пеласгийско племе обитаващо Беломорието и Тесалия – дом на мирмидоните, които според Йоан Малала(както и много други) са предци на българите.
4.Окончанието в родителен падеж е -ОУ също както при старобългарски съществителни имена в родителен падеж – сыноу...
II. МЕСТОИМЕНИЯ И ПРЕДЛОЗИ
1. Тракийското лично местоимение АЗ отговаря на българското АЗ
2. Тракийското лично местоимение МЕ отговаря на българското МЕ.
3. Тракийският предлог ДО отговаря на българският ДО.
4. Тракийското въпросително местоимение КОС отговаря на българското КОЙ(1)
5. Тракийското показателно местоимение ТА отговаря на старобългарското ТА-това.
6. Тракийското показателно местоимение СА отговаря на старобългарското СЬ-тази.
7. Тракийското показателно местоимение СИ отговаря на старобългарското СИ-това.
8. Тракийското показателно местоимение СЕМУН отговаря на старобългарското СЕМУ-този.
9. Тракийският предлог УТ отговаря на българският ОТ, имащ диалектна форма УТ.
III. УМАЛИТЕЛНИ ЧАСТИЦИ, НАСТАВКИ, ПРЕДСТАВКИ, ОКОНЧАНИЯ.
1.Тракийската умалителна наставка ИНТ ( волинт, перинт...) е определена от В. Георгиев и И. Дуриданов като идентична на старобългарската ЕНТ. Тя се среща в старобългарски думи като воленте, осленте, козленте.
Интересно е, че тази частица се среща в предгръцки топоними като Коринт, Тиринт, Пробалинт, Олинт, Зеринт и много други, т.е. тези древни селища в земите на днешна Гърция са основани от нашите деди траките.
2. Тракийската умалителна наставка КА ( в Донука, Бургарака) е типична за българския език, срещаме я в думи като -белка, писалка, девойка.
3. Тракийската умалителна наставка Е ( в Дорзе ) се среща в наши имена като Бане, Боре, Воле, Едре, Злате и т.н. ( Е е типична за сърби и хървати – Митре, Злате...те са наши роднини,първото сведение за сърби е от времето на император Хераклий - "когато България се намираше под римска власт,умря князът на сърбите,който беше избягал при императорът",а за хърватите има добре устроена теория за името им,идващо от Кувер/Куврат - Кубрат)
4. Тракийската умалителна наставка ЕЦ ( в Кабец) е типична за езика ни – творец, светец, певец...
5.Типичното за езика ни окончание -ЩА ( в пътища, свлачища, селища ) се среща и в тракийския - Вρρατζιςτα -Врачища, Рουβύςτα-Ровища.
6. Българската умалителна частица ЦА ( в девица, столица, певица ) се среща в тракийския топоним Тζερζενουτςας – Чершница.
6. Тракийската наставка в лични имена ЗАР ( Етизар, Велизар) се среща в българските лични имена Светлозар, Златозар, Среброзар, Цветозар.
7. Наставка МЕР ( Пурмерул, Гугамер) - велик срещаме в Безмер, Владимер, Радомер.
8. Тракийските умалителни частици УЛ, УЛА, ИЛ, ЛО ( в Пурмерул, гагула, Кетрил,Скорило ) са идентични с българските УЛ в Драгул, УЛА в Радула, ИЛ в Момчил, ЛОв Скорило.
9. Тракийската представка З/С отговаря на българската СЪ-от.
10. Окончанието за прилагателни от женски род - А , НА ( Бела, Циерна) е същата както и в българските прилагателни от женски род бела, черна ( църна).
11.Окончание за съществително от женски род – ИНА – Диелина – детелина.
12.Окончание за прилагателни от мъжки род-ЕН (Залден) – червен, черен, златен.
13. Окончанието СК ( Дориск, Драбеск, Гареск) се среща и в старобългарски думи като бесовскъ, бытиискъ, браньнскъ, женьскъ...
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
Установени са три форми на множествено число в тракийския език.
1.При първата окончанието е И - КТИСТИ – чисти.
2.Другата форма е с ТА, срещаме я в ДРУВЕТА – дървета.
3.В някои български диалекти се използва Е като окончанието за множествено число – люде хора), листье ( листи), същата тази особеност срещаме и в тракийския топоним ЛИСТЕ –листи.
Както виждаме и трите форми, без изключение са типични за българския език.
ДИАЛЕКТНИ ОСОБЕНОСТИ
В тракийския се забелязват абсолютно същите диалектни особености както и в българския. Както отбеляза В. Георгиев ( Въпроси на българската етимология, стр.115) колебанието между а (я) от една страна и е ( ие) от друга е засвидетелствано не само в античността ( в езика на траките), но и в съвременния български език. Трябва да се отбележи, че разликата в нашите днеши названия Янтра и Етър се дължи на якане и екане... следователно откриваме в тракийския същото явление, което представлява една от най-характерните черти на нашия език.
Отново В. Георгиев отбеляза, че в късния тракийски гласни без ударение често се редуцират както в източнобългарските диалекти зилен -зелен ( Διντιπορις –Δεντουπορις )...
В тракийските диалекти забелязваме варианти КЕТРИ, КЕТРЕ отговарящи на старобългарските ЧЕТИРИ, ЧЕТЫРЕ.
Щом особеностите на тракийските диалекти са типични и за българския, това означава, че тракийския не е изчезвал изобщо, напротив – развил се е и днес е познат под името български.
Някои критици ще възразят, че частици като ЕЦ, ЦА, КА се срещат също в сръбски, хърватски, словенски. В това няма нищо чудно, траките не са падали от небето, имали са свои роднини – старите илири и скити. Към илирийските народи принадлежат сърби, хървати, словени, словаци...а нашите близки роднини украинците са наследници на скитите. Затова името на тракйската Еброс – Ибъра има успоредица в сръбския Ибър и украинския Ибр. Затова името на тракийската Нестос има успоредица в полската и чешка Ниса. Затова имената на тракийските селища Мидне и Курписос се тълкуват с хърватския глагол метнути – полагам ( основи на селище) и украинския глагол корпати –копая... Не, че хървати и украинци са траки, родствеността на тракийския с илирийски и скитски е обяснението за приликите. В нашия език също сме имали тези думи, но те са излезли от употреба. Това е един напълно естествен, а и неизбежен процес.

http://www.farsarotul.org/images/NL26_4F.jpg
https://www.erepublik.com/bg/article/-1344-2534178/1/20


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"