ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Чет Авг 24, 2017 12:18 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ново мнениеПубликувано на: Чет Яну 27, 2011 1:53 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга

Сензационното твърдение на учения, че текстът е от 10-и век и на жив български език, се приема с нежелание от чуждите изследователи
Галина Минчева

Ученият Трендафил Кръстанов е от хората, които са вече рядкост в нашето съвремие. Той е посветил дълги години безрезервна работа на делото на светите братя Кирил и Методий. Накрая съдбата му изпраща заслужен подарък. В първите дни на 1982 година прави

откритието на своя живот

Старши научният сътрудник от Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Кръстанов възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до смайващото твърдение: най-старата славянска книга е на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със завист. Всички те обаче разбират - с него българинът променя основите на науката кирило-методиевистика.
"През 1981 година, няколко дни преди Бъдни вечер, разказва Кръстанов, в библиотеката на Понтификалния институт за Изтока на пл. "Санта Мария Маджоре" попаднах на сведение, че вселенският патриарх Герман II през 1232 г. е писал писмо до папските кардинали, че не само гърците, но и много други източни народи, сред които и многоплеменният руски народ "и царството на българите с великите победи" желаят уния с Рим. Исках да видя преписа на това любопитно писмо и във Ватиканската библиотека, но започваше двуседмична Коледна ваканция и всичко в Рим беше заключено.
В началото на 1982 г. потърсих сведения за този ръкопис във Ватиканската библиотека и така стигнах до "Инвентар на гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека" от д-р П. Николопулос. Оказа се, че този инвентар не е отпечатан. Още при първия преглед на ръкопис номер 2502 вниманието ми беше приковано - под съдържанието на гръцки имаше друг текст, палимпсест (измит текст)! Личеше си, че изтритият текст отдолу е бил на славянски. След като го разгледах добре с инфрачервени лъчи, помолих той да бъде сниман на специални фотоси. Така започна моята работа, която ме доведе до извода, че текстът е на кирилица

и съдържа изборно евангелие от Х век."

До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като "Асеманиево евангелие", "Савина книга", "Супрасълски сборник" и др. руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура.
Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света.
След като Кръстанов разчита 186 страници от Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е

носел готов превод на евангелието.

"Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.
"Първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите, развълнувано разказва Кръстанов. Те са осветени от авторитета на римските папи. Този говор е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България, а оттам след сто години е приет в Русия като свещен църковно-славянски език. А още по-късно в Сърбия, Влашко и Молдова."

Трендафил Кръстанов има да разчита още 17 страници от ръкописа на "Ватиканския палимпсест", обработени със специална техника в космическа лаборатория в САЩ. За да пътува отново до Рим, на учения са му необходими средства. Той не е загубил вярата, че официалните държавни институции, към които се е обърнал за помощ, ще проявят разбиране и ще му помогнат да довърши делото си. Мечтата на Кръстанов е

да види целия "Ватикански палимпсест" издаден

в една луксозна книга и тя да разкрива значението на древната българска култура за европейския свят през 9-ти и 10-ти век.

Важният старобългарски книжовен паметник е бил представен в малко издание, тип брошура, през 1996 година. В работата над него вземат участие двама старобългаристи. Анна-Мария Тотоманова сравнява разчетения от Кръстанов текст de visu с оригинала, а проф. Иван Добрев е редактор на изданието. Днес скромната книжка

не може да бъде намерена

в нито една библиотека на БАН. Тя е притежание само на някои учени поради малкия й тираж.
През последните години изследователят има и други открития. Едно от тях е свързано отново с Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград, сега Берат в Албания от 906 до 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България. (Това се отбелязва и досега в папския годишник.) Оказва се, че Св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Оттук става ясно, че св. Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. Той е известен като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид.
В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и

авторството на най-старата служба

на Св.Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14-и век и отпечатана във Венеция през 17-и век на гръцки. В службата Светите Седмочисленици са наречени само светила на България и Далмация.
"Моят дядо Кръстан, който е живял и под турско робство, спомня си ученият, твърдеше, че щастието е в това, да бъдеш работен и честен. Аз винаги съм се придържал към тази му максима, макар че понякога са ме смятали за будала. Завърших през 1953-1958 Софийската духовна семинария, която тогава беше изселена в Черепишкия манастир. После учих класическа филология. Работил съм като библиограф и в Института по балканистика. Разкрил съм в свои изследвания българската националност на първите ни просветители-елинисти, като Христофор Жефарович, Емануил Васкидович, Григор Пърличев и др. Никога не съм съжалявал, че за един факт съм губил години наред в архивите на различни библиотеки. Крепяла ме е и ме крепи възрожденската вяра, че трябва да се работи в полза на българския род.
Радвам се, че научих на това нещо сина си Георги и дъщеря си Радосвета. Георги завърши богословие, а Радосвета преподава френски език в Нов български университет."
Днес Трендафил Кръстанов благославя времето, през което е бил във Ватиканската библиотека, събрала в себе си огромни богатства от цял свят. Мъдростта на милионите томове книги, ръкописи и други ни учи, че ние, хората, различни по националност и цвят на кожата, трябва да вървим по своя път, без да си пречим един на друг, смята той.

Източник: http://www.segabg.com/online/article.as ... 9&id=00003


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ново мнениеПубликувано на: Съб Дек 10, 2011 1:15 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 08, 2011 12:21 am
Мнения: 6
ВАТИКАНСКО ЕВАНГЕЛИЕ
Старобългарски кирилски апракос от Х век в палимпсестен кодекс Vaticanus Graecus 2502

Във Ватиканската апостолическа библиотека под сигнатура Vat.Gr.2502 се пази гръцко четириевангелие от XI век. То е палимпсест, т.е. писано е на вече използван пергамент, на който гръцките минускулни букви (въздребни и закачени една за друга) са нанесени върху драгоценен старобългарски кирилски паметник от Х век и частично са го покрили. Отломки от първичния текст се виждат в междуредията на втория слой и могат да бъдат прочетени. Бе установено, че Codex Vaticanus graecus 2502 съдържа старобългарски превод на една от най-употребяваните богослужебни книги - изборното евангелие (апракосевангелието). Този превод от гръцки е възникнал през 862 г., още в зората на славянската писменост (Пространно житие на Кирил, гл.XIV), и широко се е използувал в древната българска църква.
Дълго време за важния старобългарски книжовен паметник, скрит под по-новото гръцко писмо, не се знаеше почти нищо. Вести за него се появиха през 1982 г. в научно съобщение на Т. Кръстанов, озаглавено "Неизвестен старобългарски ръкопис-палимпсест, вероятно от XI в., във Ватиканската библиотека" (Духовна култура, LXII, 1982, 7). По-подробно старобългарският текст в Cod.Vat.gr.2502 бе представен в съставения от А. Джурова, К. Станчев и М. Япунджич "Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека" (С., 1985, с.196-201, с три снимки в приложението, последните две от които са цветни), както и в статията на Т. Кръстанов "Български Ватикански палимпсест Cod.Vat.gr.2502. (Кирилско кратко изборно евангелие от втората половина на Х в.)", отпечатана в сп."Старо-българистика", XII, 1988, 1, с.38-66.
Предлаганото издание е опит да ce възпроизведе, за да стане достояние на палеославистиката, всичко от старобългарския Ватикански апракос, което представлява свързан текст и може да бъде разгадано. С по-едри букви е предаден видимият текст, а с по-дребни букви е възстановен контекстът на разчетеното. Със знака . се отбелязва еровата гласна в случаите, когато не може да се установи дали тя е ъ или ь, а с . - малката носовка, когато не личи дали тя е а, а, . или . Със знака ° се предава точката, когато или тя самата, или пък интервалът, в който по предположение се е намирала, се виждат.
Първоначалното разчитане на текста бе извършено от Т. Кръстанов. Неговата версия бе проверена, поправена и допълнена от И. Добрев въз основа на фотоснимки. Окончателната подобрена редакция принадлежи на А.-М. Тотоманова, която при многократните си посещения във Ватиканската библиотека можа по-продължително от Т. Кръстанов да работи с оригинала и с помощта на инфрачервена лампа да допълни вече разчетеното и да предложи своя хипотеза за реда на листовете в старобългарския оригинал, която е взета предвид в изданието. А.-М. Тотоманова нанесе и последните коректорски поправки върху издателския проект на И. Добрев.
Това издание нямаше да се осъществи без компетентната помощ и горещото усърдие на г-н инж. Т. Тодоров, президент на фирмата Synthesis Soft, който приготви всички необходими знаци за трудния набор. Особена благодарност дължим на проф. К. Станчев, който подкрепяше българските специалисти при работата им над сложния текст в Рим.

Трендафил Кръстанов Анна-Мария Тотоманова Иван Добрев

За издаване на старобългарския текст в Codex Vaticanus Graecus 2502 СИБАЛ обедини усилията на редица уважавани институции и смята за дълг и чест да благодари за оказаното съдействие на:
Ватиканската апостолическа библиотека и лично на нейния префект Монсиньор Лионард Боил, който разреши на българските специалисти да работят с ръкописа в завежданото от него книгохранилище и даде на СИБАЛ писмено съгласие за издаване на разчетеното;
Центъра за славяно-византийски изследвания "Проф. Ив.Дуйчев" към Софийския Университет "Свети Климент Охридски" и лично на неговия директор проф. д-р Аксиния Джурова за предоставените снимки на палимпсеста;
Църковния исторически и архиевен институт към Светия Синод на Българската православна църква.
Наш дълг е да благодарим и на учените, които подготвиха изданието: ст.н.с. Трендафил Кръстанов, който откри старобългарския евангелския текст и предложи първоначален вариант за разчитането му, член-кор. проф. д-р Иван Добрев и доц. Анна-Мария Тотоманова, които всеотдайно работиха над старобългарския текст, за да бъде постигната най-голяма близост до оригинала. Неоценима бе и помощта на член-кор. проф. д-р Иван Добрев за предпечатната подготовка на книгата.


Прикачени файлове:
Коментар на файл: Ватиканско евангелеие
Vatican-Gospel.pdf [6.48 MiB]
405 пъти


Последна промяна Кръсто Мраморски на Съб Дек 10, 2011 1:50 am, променена общо 1 път
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ново мнениеПубликувано на: Съб Дек 10, 2011 1:41 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 08, 2011 12:21 am
Мнения: 6
Палимсест?
Прикачени файлове:
Коментар на файл: палимсест
Palimsest.jpg
Palimsest.jpg [ 1.98 MiB | Прегледано 303 пъти ]


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ново мнениеПубликувано на: Съб Дек 10, 2011 8:02 pm 
Преди време си бях поиграл да кача предаването с доцент Кръстанов в YouTube.

Ето го и него - "Ватиканският палимпсест и свети Наум":
http://www.youtube.com/user/haz3bgr?fea ... IVa0rv3h18


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАЙ-СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИГА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Ново мнениеПубликувано на: Нед Дек 11, 2011 12:41 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Авг 31, 2010 2:11 pm
Мнения: 740
Поздрави за публикуването му.
Има ли го написано някъде на съвременен български?

_________________
Уеб дизайн и изработка на сайт! http://www.sitemiroki.net
Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"