ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пет Дек 19, 2014 5:51 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Дек 10, 2009 10:54 pm 
Току-що се връщам от една раздумка с богослов. :ugeek: Нямам търпение да ви споделя какво научих...
В разговора отворих дума за старобългарския език. Показах му калиграфски препис на "Символ на вярата", написан на старобългарски. Но внезапно бях прекъсната със забележката, че това не е старобългарски, а "църковно-славянски" език :o . Не вдянах веднага, ама все пак попитах - каква е разликата?! Отговорът бе - "ами църковно-славянският е различен от старобългарския, има по-различни думи, има много съкращения." Направо щях да падна! :IL Не ми се искаше да се разправям, че бяхме на обществено място и ако бях започнала - отиде се не видя...
Ама реших да ви споделя диалога, както и размислите, които той предизвика, за да си кажете вашето мнение по въпроса.
Припомням:
Терминът „славяни” е късен – влиза в употреба в края на 16 в., като дотогава „slavi” е всъщност „sclavi" (означаващо роби от латински) и тази дума се използва във византийските извори от църковниците-хронисти в смисъл на “роби”, “светлокоси роби”, или “нечестивци”, с който са наричали неизповядващите официалната християнска вяра.
И мисля си:
Как тогава един език, наречен „църковно-славянски”, се е назовавал във времето, когато термин „славяни” не е имало, но пък на него са се извършвали богослуженията в българските църкви. Това е времето, когато Русия току-що се е появила на картата като държава, но пък има България, има български книжовен език и на него вече са написани богослужебни книги, има богослужения и се води официална държавна кореспонденция. И по-важното – на този език се е говорело от хората, живеещи в Българската държава тогава!!!
Ние, днешните българи, дори и да не сме учили старобългарски, разбираме за какво иде реч в богослужебните книги, но поляците, чехите, словаците, та даже и руснаците, и сърбите почти нищо не разбират. :idea: Правила съм експерименти и твърдя това от опит.
Пък и какво означава църковно-славянски език - език, на който са написани богослужебните книги и се е извършвало богослужението. А това не е ли старобългарският книжовен език?!?!?!?! И ако на църковно-славянски са написани богослужебните български книги, то кои тогава са написани на старобългарски?! По онова време други книги не са се преписвали, освен за нуждите на църквата!
Когато се пренасят българските богослужебни книги в Русия, за варягите /русите/ те са написани на близък език, но все пак различен от езика, който говорят. Русите обаче не го наричат български, а църковен, и по-късно - църковно-славянски.
И забравят откъде им са дошли и книгите, и религията!
…….
Излиза, че сред най-непоклатимите радетели на голямата лъжа за славянството е Българската православна църква?!?!?! :? Вместо именно от там да тръгне категоричното, че преди да има църковно-славянски богослужебен език, е имало български богослужебен /книжовен/ език. А в Русия нека си го наричат както искат - ако щат и църковно-марсиански да го назоват, той си е пак старобългарски богослужебен език и това е истината!!!!

А и сега като разгледах в И-нета – ами то е ужас! :IL
„Църковнославянският език или черковнославянският език е порусен /?!?!?!/ във фонетично отношение, но сравнително запазен в синтактическо и лексикално отношение вариант на старобългарския език. Самото наименование църковнославянски показва функциите на този език – той се използва като книжовен предимно за религиозни цели.” :IL

И следващото изречение е:
„Най-широко разпространен и нормативно установен е руският църковнославянски, началото на чието съществуване може да се търси в Киевска Рус през 11 век, когато възниква и руската редакция на старобългарския език. Първоначално руският църковнославянски е стил в руската редакция на старобългарския, но постепенно се обособява като отделен книжовен език, поради неподатливостта си към промени.” :IL

Та само от този текст вече е ясна цялата манипулация! :|
…..
Старобългарският език в книгите, пренесени в друга държава, няма как да се развие, тъй като попада в чужда езикова среда. Затова е и неподатлив на промени!!! Още повече в църквата действа канонът и той прави езикът още по-консервативен към изменения.
Ако старобългарският беше порусен, той щеше да се порусява и до днес!

И още – значи, докато езикът е бил старобългарски, е бил само за българите, пък като се „порусява” става общославянски богослужебен, така ли? :lol:
Айде стига с тези руски манипулации!!!! :PPP


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Дек 10, 2009 11:55 pm 
Да ама и за времето, в което се твърди, че е порусен, старобългарският език пак го наричат църковно-славянски
Виж, saradiva:
"Първата книга, която братята Кирил и Методи са превели на църковнославянски език след съставяне на славянската азбука в 9-ти век е Библията.На български език Библията е преведена от Петко Р.Славейков, д-р Ригс, д-р Лонг и Христодул Сичанов, и отпечатана в 1871 г. Това е първата българска Библия."
/http://www.bgbible.sdabg.net/bible.htm/
А и според горното писание преди Петко Славейков няма българска библия. Всичките са славянски. :o
Туй книжовни школи, туй Златен век - няма такива неща.Няма българи, няма България, няма българска църква. :IL


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Дек 13, 2009 9:36 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Сеп 13, 2009 9:21 pm
Мнения: 92
Здравейте, ето и една интересна случка и от мен. Скоро ходихме със жена ми до Рилски манастир. Не бях ходил до пещерата където е живял и погребан Закрилникът на Нас Българите Иван Рилски. Естествено първо влязохме в Църквата в самият Манастир. Взехме свещички, запалихме ги и аз започнах да се оглеждам за Мощите на Светеца. Гледам един от т.наречените ни свещеннослужители и го питам, а той отвръща - вече ги затворих. Учудването ни беше голямо - имаше доста хора, а и беше още ранен следобед. Нищо викам си, нали ще се качим до Пещерата. След малко обаче жена ми казва, че са ги отворили Мощите и отидохме към тях. Явно другият му колега е по-съвестен... Наредихме си се и един по един минахме. Когато дойде моят ред и като застанах пред Светеца за голяма моя изненада чувам - айде, минавай целувай и заминавай.... Обръщам се и гледам - т.нар. свещеннослужител дето бързаше да ги затваря. Та и аз като теб Сарадива бях готов за отговор с въпрос, но жена ми беше близо до мен и веднага ми напомни къде сме... Още се питам какви са служителите в Нашата Църква - Българи или.... Като отидохме към музея на Манастира гледам - Светецът и Наш Закрилник и Завещание им е оставил. Обаче то се отнася явно само за Българи, а те в нашата Църква са май на изчезване.... След като се качих до Горе, за мен вече е ясно едно - Вярата, същината, връзката с Предците ни е там, Горе.....
Поздрави! Останете със Здраве. :IP


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Пон Дек 14, 2009 9:10 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Авг 22, 2009 8:38 am
Мнения: 61
Ето, още интересно по темата:

http://www.scribd.com/doc/12730079/enev
http://bglog.net/BGLog/13794

1804 год
http://www.argumenti.net/?p=192

27 Февруари 1945


Прикачени файлове:
star-pravopis1.jpg
star-pravopis1.jpg [ 246.39 KiB | Прегледано 289 пъти ]
star-pravopis.jpg
star-pravopis.jpg [ 224.08 KiB | Прегледано 285 пъти ]

_________________
“за всяко нещо – едно място и всяко нещо на мястото си”
Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 22, 2010 11:23 am 
Докато българските езиковеди сервилничат пред Русия ::tan:: ::tan:: ::tan:: и наричат българите - българославяни /без да има русославяни, полякославяни и т.н./, а старобългарския език - църковнославянски /сякаш има църковнолатински/, ще се случва ето това: :!: :!: :!: :!: :!:

Възникна дискусия около езика на Лондонското четвероевангелие
Страница от Четвероевангелие на цар Иван Александър, показваща царя и семейството му

Business Post
10.01.2007 г.

"Надпис под Четвероевангелието на цар Иван Александър, изложено в Британската библиотека в Лондон, твърди, че то е написано на македонски език. :IL
Проф. Божидар Димитров и Екатерина Димитрова, изследовател на Четвероевангелието на цар Иван Александър, твърдят, че няма такъв език като македонски църковно-славянски, а евангелието е написано на среднобългарски език.
Д-р Руси Минев, старши научен сътрудник към Университета в Кардиф, Уелс, е изпратил електронно писмо до Агенция "Фокус”, в което се казва, че Видинското четвероевангелие, изложено в Британската библиотека в Лондон по повод присъединяването на България към ЕС, е представено като текст, написан на македонски език.
В своя имейл д-р Минев пише: “На 8 януари посетих “British Library” в Лондон, където със семейството си разгледахме Четвероевангелието на Иван Александър и Видинското четвероевангелие. За моя изненада забелязах, че в обяснителния надпис на Видинския ръкопис е записано, че текстът е на "македонски църковно-славянски език".
Текстът гласи: "Според надпис в края, този ръкопис на четвероевангелието на македонски църковно-славянски език е направен във Видин, Северозападна България, по време на царуването на цар Иван Александър 1331-71 година"
Д-р Руси Минев е поискал обяснение за този факт от Британската библиотека, но твърди, че все още очаква отговор.
/А защо българското правителство не изпрати официално питане?!?!?! Всъщност от питане няма нужда! За такова нещо всяка нормална държава би изпратила протестна нота или каквото там се нарича протестното междудържавно нещо!/
В сайта на Британската библиотека за Четвероевангелието на цар Иван Александър пише: „Има няколко добри примера на ранно написани ръкописи на църковно-славянски език (които се съхраняват в колекцията от ръкописи на Британската библиотека), които са много близки до езика, използван в ранната българска литература (старобългарски език). Най-известният и най-добре запазен ръкопис в колекцията на Британската библиотека е Четвероевангелието на цар Иван Александър, написано през 1355 г.“/Това си е чист български език! Никой тогава не го нарича църковнославянски! Наричали са го български!!! Писано е в държавата България, а не в Славяния, писано е от българи, а не от славяни!!!/
Екатерина Димитрова, дългогодишен изследовател на Четвероевангелието на цар Иван Александър, заяви пред Фокус, че „няма термин “македонски църковно-славянски език” в общоприетата наука“. Тя е на мнение, че Видинското евангелие е изписано в търновски уставен шрифт на среднобългарски език. „Вижда се проведената реформа на Патриарх Евтимий. Отпаднали са вече доста склонения“, поясни Екатерина Димитрова.
„Търновската школа възражда оригиналния Кирило-методиевски език – т. е. в текста е останала западнобългарската фонетична основа, но това съвсем не може да се нарече “македонски църковно-славянски език”. Това не е основателно, защото езиковите особености в случая са особеностите на един говор, а не на отделен език“, беше категорична тя.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров също коментира случая пред агенцията. Той твърди, че е нелепо твърдението, че средновековен български ръкопис може да е писан на “македонски църковно-славянски език. “Името “Македония” дори не съществува в средните векове. Отгоре на всичко книгите са писани на търновско наречие и то в Северна България, което е в основата на книжовния български език”, посочи проф. Димитров.
В сбирките на Британския музей в Лондон се съхранява т.нар. Лондонско четвероевангелие от времето на цар Иван Александър. Ръкописът е създаден през 1355 –1356 година по заръка на българския владетел /не славянски!!!/и е един от най-богато илюстрираните паметници на средновековната българска книжовна школа./не славянска!!!/
След падането на България под османска власт и превземането на Търново Четвероевангелието е отнесено в Молдова. През ХVІІ век попада в манастира “Свети Павел” на Атон. През 1837 година монасите от манастира го подарили на английския пътешественик лорд Робърт Кързън, който гостувал при тях. След завръщането на британеца ръкописът попаднал в колекцията на барон Зауш и след неговата смърт от 1876 г. се намира в Британския музей в Лондон.
Оригиналът на Лондонско четвероевангелие е излаган два пъти в България – в криптата на храма “Свети Александър Невски” и в Националния исторически музей."

:Bulgaria:


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 22, 2010 8:04 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Сеп 13, 2009 9:21 pm
Мнения: 92
Здравей Сарадива!
Ето за това казвам, че сме в Смутни Времена.. :oops: . То затова се знае, че Нищо Ценно - или Почти Нищо не ни е останало.... Напротив, много Истини има За Нас Българите :) . Според мен не е правилно да се маха с ръка - кгб, ссср, руски и т.н. А къде остава стара европа - и те са събирали, вземали, Крали... - за това на тази вълна нова и казах Евротракизъм :) . Тепърва ще им гледаме сценариите....
Но какво да се прави - имат си Истините, знаят какво е Било... Остава само да Мажат и Замазват :)
Има Една Приказка казана, ти сигурно я знаеш - Който Казва Истината - Бог Вижда, Който Лъже - Бог Вижда...
А Ние Обикновенните Хорица ни остава само да Изберем от Кои да Бъдем :)
Хайде, че почва листопад..... :oops:
Поздрави и Остани със Здраве! :IP
:Bulgaria:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 27, 2010 7:11 pm 
На какъв език са написани българските богослужебни книги, както и тези, които се използват за нуждите на православните църкви в така наречените „славянски” страни? Дали това е „старобългарски” или „църковнославянски” език?
Както вече споделих, наскоро имах спор по този въпрос, който бе последван от нови и нови дебати. Оказа се, че умни, интелигентни и знаещи люде, с теологично образование са абсолютно убедени, че двете понятия са определения за два различни езика. :shock: :o
Нещо повече – във всички славистични факултети в Европа единственият термин, който се употребява за езика на старобългарските ни книги е „църковнославянски”, със синоним „староцърковно славянски”, съответно и азбуката е староцърковно славянска /?!?!?!/ - Old Church Slavonic language, Old Church Slavic Alphabet…
Оказа се, че не са малко хората и в България – преподаватели и научни работници, за които такова нещо „старобългарски език” няма. :o
Има само църковнославянски и толкоз. :(

Насъбра ми се доста нерв. Затова ще пиша.
::okey::
Работниците от БАН с приглас от „многознайковци” сред клира са формулирали няколко основни твърдения-аргументи в защита на определението „църковнославянски” за езика в богослужебните книги.
Твърдение 1
Църковнославянският език е създаден, за да служи на църквата и за нуждите на славянското богослужение. Той е литургичен, църковен език.
Отговор:
Според официозите първите „славянски” книги са написани за нуждите на българското богослужение. Да, вярно е, че по-голямата част от тези текстове и книги са преведени, сътворени и преписвани с една цел – да послужат на църквата, за налагане на православието. Тяхното пренасяне по-късно в Русия също е било за нуждите на новопокръстените там християни и на Християнската църква.
НО
Целите, заради които се пишат или преписват книгите, дават определение ЗА КНИГИТЕ.
В този смисъл: да, това са църковни книги. И да, текстовете в тях са с църковно съдържание.
Тези определения обаче не са и не могат да бъдат характеристики ЗА ЕЗИКА на книгите.
Аналогичен пример: имам книга, написана с цел обучение, затова казвам, че е учебник. Но мога ли да кажа, че книгата е написана на „учебникарски” език. Не, нали! „Учебникарски” ще е определение за стила и за целите, с които е създадена книгата. И когато ме попитат на какъв език е написана тя, ще отговоря, че е на български език, а не на учебникарски.
Така че – литургичен, църковен са определение за стил и предназначение, но не и за език. :idea:

Твърдение 2
Терминът ЦЪРКОВНОславянски е въведен, за да се разграничи езикът на старобългарските богослужебни книги от книжовния език изобщо по това време.
Отговор:
През 10 век в България почти всички написани и преведени книги и текстове са предназначени за богослужението и за популяризиране на православието сред българите. Но в държавата на нововъведения официален език се пишат и други текстове, свързани с управлението, прочее юридическа документация и т.н.
Разлика в езика на едните и на другите НЯМА. Те са написани на български. Не бива да забравяме, че именно българският език е узаконен като задължителен КНИЖОВЕН език на българите. Съдбовното решение, припомням, се взема по време на Преславския народен събор през 893 г., подир който
ОФИЦИАЛЕН ДЪРЖАВЕН И ЦЪРКОВЕН ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ СТАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК. :!: /Решението е известно под името “преложение книг”, за което друг път ще се пораздумам пак във форума тук/
Така че от края на 9 век в България има официален книжовен език, има написани книги – налице е КНИЖОВНА НОРМА!!!
А книжовна норма означава ЕЗИКОВИ ПРАВИЛА - по отношение на фонетика, синтаксис, морфология, пунктоация и пр. Какъвто и текст да се напише, той трябва да е по тези правила.
Вярно е, че при богослужебните писания е налице и още една рамка – канонът! И съгласно него всяка дума в книгите е точно определена, творчество не може да има. Църковният канон именно „консервира” езика и по отношение на останалите му особености. Но "консервиран" не означава "друг" език. Неговата същност не се променя той си остава български език.

Някои учОни изтъкват, че за нуждите на църковното слово Константин и учениците му били навързали сложни думи и съставили нови такива. Твърди се, че това са например: животворен, благороден, законопрестъпник, че даже и „благодаря” /Боряна Велчева „Чудесата на Константин Философ” - не приемам твърденият на тази г-жа/г-ца, но при необходимост ще представя аргументите си./.
Добре, нека е така - в богослужебните книги е имало думи, които не са се употребявали тогава в наличния разговорен език.
И веднага питам – в кой книжовен език няма такива думи? Ето например в днешния български разговорен език да сте чули думи като „жадувам”, „опиянение”, „вдъхновение”, „недостижимо” и мн. др.? Но ги има в книгите. И езикът и в двете форми си е български.

Изобщо езикът сам по себе си не може да бъде нито църковен, нито боговдъхновен, нито езически: такъв го правят неговите носители, целта на неговата употреба и съдържанието.

Твърдение 3 /най-откаченото/
Църковно-славянският език е компилация от особеностите на няколко славянски езика /Й. Табов/ и от Х век насам славянското богослужение винаги е било неразбираемо за миряните в различните страни /А. А. Плетнева/ :shock: :o
Отговор:
Тези безумни твърдения не само са неверни, но и обезсмислят труда на най-светите ни книжовници в Средновековието! /А вероятно са изфантазирани именно с тази цел. Не случайно „трудът” на Табов е публикуван само на руски език. Аргументите в него не са изведени от богатата ни старобългарска съкровищница, а единствено от „Сказанието” на Константин Костенечки – гъркофил и българфоб/.
Ако през Х век славянското богослужение е било неразбираемо, защо изобщо книгите е трябвало да се пишат на друг език и с други букви :?: :!:
Огромни армии от писари в различни български книжовни школи напразно са преписвали “един билюк книги” буква по буква, напразно са митарствали просветителите ни и са ги разнасяли из земите на българите… Та нали именно „кратунките” от БАН и прочее кирилометодиевистите твърдят, че, видите ли, добрата Византия накарала Солунските братя да напишат азбуката, че после май и още една, след това да препишат билюка книги, че и нови думи да сътворят, с една едничка цел - да достигне божието слово до орача, ковача, та чак до най-презряното славянче…
Пък от друга страна – ето на – други академични кратунки твърдят, че езикът на божието слово бил неразбираем не само за орач, копач и славянче, ами и за всички от славянското море.
:IL :IL :IL
Боже, какви безумия стъкмяват тези смешници, само и само да не кажат, че езикът в т.нар. „славянски” богослужебни книги Е БЪЛГАРСКИ!!!

Нека отговорят БАН-другарите на въпроса: на какъв език са пишели Йоан Екзарх, Константин Преславски и всички останали български автори от Средновековието, когато са сътворявали или преписвали текстове? И трябвало ли е те да учат чуждия, неразбираем за тях език, демек църковно-славянския?!?!?!
И друго – нали и децата днес са подучени да рецитират, че: „Солунският диалект е в основата на книжовния старобългарски език - съвременен за ІХ век.” А диалект, другари, означава местна РАЗГОВОРНА разновидност на даден език. В случая – български!... :idea:

Колкото и да не им се иска на кратунковците в БАН, вече излизат не малко доказателства, че първите български богослужебни книги НЕ СА написани на някакъв компилиран език, специално създаден за нуждите на църквата. Такова е например едно от откритията на проф. Трендафил Кръстанов /род. 1939/, завеждащ отдел “Ръкописи и старопечатни книги” в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. През 1982 г.той намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на книга, за която се твърди, че е първата старобългарска книга. Ръкописът е на кирилица, писан е през Х век и е известен под името
"Ватикански палимпсест". Професор Кръстанов /тогава ст.н.с./ го изследва 12 години и доказва категорично, че най-старата старобългарска книга е написана
НА ГОВОРИМ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК !!!
/В печата едва преди няколко години това бе оповестено за широката българската общественост, тъй като, забележете, българският учен се нуждаеше от средства, за да довърши работата си по своето откритие /Срам!!!!/. Това ще го коментирам друг път, но го споменавам, защото в статията се подчертава:
„Сензационното твърдение на учения, се приема С НЕЖЕЛАНИЕ от чуждите изследователи” :angry_boom:
Няма уточнение кои ще да са точно тези „чуждестранни изследователи”. А за нас си е ясно – обичайните заподозрени – Рус и Грък :twisted: :evil: !!! Кой да е друг!?...Между другото професорът все още не е получил очакваното финансиране…СРАМ!!!/

Подчертавам:
Идеята за “изкуствено създаден” църковен език, “специално предназначен” за превод на църковна книжнина, е абсурдна! Един език не може да има една единствена роля – да запълва някаква нужда в определен момент от историческото развитие на една държава! :idea: :idea: :idea:

(СЛЕДВА)


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Църковно-славянски език?!?!?!?!
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 27, 2010 7:58 pm 
/ПРОДЪЛЖЕНИЕ/

Твърдение 4
Църковнославянският е порусен старобългарски език. Затова трябва да се нарича „църковнославянски”, тъй като е различен от старобългарския език.
Отговор:
Глупости! ::down::
Що не си го нарекат тогава „църковен руски език”?! /Макар че порусен, не означава руски, нали? Ама халал да им е!/. Ние пък ще си го наричаме според основната му характеристика – СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК. :218:
Тази поредна измишльотина на имперската Рус лесно се опровергава и то не от кой да е друг, а от нейния поданик - Юрий Венелин:
“...от де се взе у нас този чужд неруски език, който от времето на Нестор с такова мъчителство притесняваше русите. Словестност, която и до сега владее църквите не само в просторната Российска империя, но и в Галиция... и в Североизточна Унгария /маджарите не са славяни/...Дали това не е бил народен език и на някакъв народ... Кирил и Методий преведоха Свещеното Писание не на някакъв друг език, а на български, несъмнено на български; или, все едно, църковният език, който се употребява сега в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и истинска България, е езикът български, който в другите страни е мъртъв, но е жив и народен език и до сега в България” /”Критически издирвания за историята българска”, превод Ботю Петков, Земун, 1853 г., част І, стр.71/. :[)]I:
Тук трябва да отбележим и подчертаем, че Юрий Венелин през 1830 г. е първият изследовател на характерните особености на българския език, българските обичаи и традиции и народни умотворения. За тази негова научно-изследователска дейност той е командирован от Руската Императорска Академия на науките. :!:
Венелин има особен интерес към своеобразието и особеностите на българския език, отразен в неиздадените и досега негови изследвания: “Граматика на сегашното българско наречие”. Нещо повече - заради цитираните по-горе заключения и други подобни, той е почти напълно игнориран от съвременната българска историография. :o

Но тук ще приведа и най-важния аргумент срещу термина „църковно-славянски”.
На всеки непредубеден специалист му е достатъчен само един поглед върху част от текст, изваден от старобългарска книга, за да определи фонетичните и прочее граматичните особености на езика, и съгласно лексиката му, да каже непоколебимо, че това е български език, примерно от 10 век. Същият този учен, ако погледне към откъс от по-късен период, примерно от 13 в., веднага ще отчете, че това е среднобългарски език. И едва ли някой ще започне да уточнява – ама това е порусен или не порусен български…
Припомням и дебело подчертавам:
През 10 век християнството е прието и в Киевска Рус. Нужни са богослужебни книги, написани НА РАЗБИРАЕМ ЕЗИК. През 10 век такъв език е САМО старобългарският книжовен език. Книгите се доставят от България, барабар с митрополит Михаил и свещеници – все българи. /По-късно има още доставки и посланици: Св. Киприян митрополит Московски и на цяла Русия /XV в./; Григорий Цамблак е Литовски и Киевски митрополит; Исидор, Григорий Българина, Йосиф Болгаринович – българи, ръкоположени за руски архипастири./
Започва голямото преписване на богослужебните книги. С течение на времето, пишат БАН-величията, се оформила руската редакция на старобългарския език. :arrow:
Само че, оказва се, тази „редакция” е почти никаква. Забележете: само голямата носовка се заменя с оу, a другата промяна е смесване между знаците за [e] и [ja], които в източните европейски езици вече имат еднаква фонетична стойност.
В ТОЗИ КНИЖОВЕН ВАРИАНТ ФОНЕТИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СЕ ЗАПАЗВАТ!!!!!!!
Има ги във всеки учебник, подписан от БАН. Ето ги:
* Непълногласни съчетания [ra], [re], [la], [le], вместо пълногласни източнославянски [oro], [ere], [ole], [elo]
* Съчетания [ra], [la] в началото на думи, пред съгласни, там където според източнославянските норми би трябвало да бъде [ro], [lo]
* Употреба на ръ, лъ, рь, ль, вместо източнославянските ър, ъл, ьр, ьл между съгласни.
* Съчетания жд и шт, вместо ж и ч /<*dj, *tj, *gt’, *kt’/.
* Съчетания жд, вместо зж, жж /<*zg’, *zgj, *zdj/ и шт, вместо шч /щ/ /<*sk’, *skj, *stj/.
* Употреба на ю, вместо оу, iе, вместо о, и а, вместо iа, в началото на думите.

За всеки текст, в който са налице тези особености, непредубедените лингвисти ще кажат, че е написан на български език. Това е. Дали е порусен или непорусен, македонизиран или не, пошопчен или не - това е вече друга характеристика. Езикът си остава български.

Линкът по-долу ще ви отведе в света на една филоложка-славистка, с ник-нейм „Българката”/?!?!?!/ :lol: . Тя предоставя на интернет-обществото „Съпоставителни откъси на старобългарски текст от Зографското евангелие и църковнославянски текст”. Единият е от 10 век /препис/, а другият е публикуван в Христоматия, съставена в края на 18 век от Неофит Рилски. Дали славистката Българка обаче се е усетила как си вкарва автогол? В желанието си да ни представи, че църковнославянският език е различен от старобългарския, тя ни поднася доказателство за точно обратното. И неспециалист веднага ще забележи, че „разликата” между двата текста е просто НИКАКВА. И в двата текста езикът е български! :idea:
Ето вижте сами:
http://bme-pb.blogspot.com/2008/09/blog-post_18.html

Точно тук се сетих колко се смяхме на репортаж от първата официална среща между българския и македонския президент. За да се спази протокола, речите на двамата се съпътстваха от съответен превод. В крайна сметка един и същ текст, с едно и също звучене го чувахме по два пъти… :uaaaha:

Обобщение
Използването на определението ”църковнославянски” за езика на старобългарските книги е на практика подмяна на огромна група исторически факти, както и заличаване значимостта на мисията на Константин, Методий и на техните последователи. Този език трябва да се нарича „старобългарски”, какъвто си е. :idea: :idea: :idea:
:Bulgaria:


****
При представянето на гореизложените аргументи наричам наложената религия сред българите с термина „православие” и с производни на него, въпреки, че това е късно наложено название /XXв./. За същността на „новата” вяра ще дискутираме в друга тема.
За да не натоварвам тезите си с допълнителни уточнения приемам, че първите богослужебни книги на български език са написани през 10 век, както твърдят официозите. За мен има и по-стари текстове и по-стара форма, но това също би могло да го обсъдим в друга тема.


Върнете се в началото
  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"