ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Съб Авг 19, 2017 7:47 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Вто Сеп 28, 2010 2:22 am 
Здравей, Евридика
Евридика написа:
Най-напред искам да те поздравя за обстойния и твърде интересен коментар по темата

Благодаря ти. … Ама тя и темата си е моя :) ,... макар че, да, последните раздумки са си чисти коментари по друга тема, периферно свързана с прочита на Паисиевата „История”…
Има и друго, Евридика.
През тази година и половина, от отварянето на темата до днес, прочетох много, ама много материали, извори, публикации, становища, опровержения на официозите и реакции на официозите като контри на опроверженията… Влизах в много битки, раздумвах се с мъдри хора, запознах се най-мъдрия – проф. Асен Чилингиров…
Днес всичко, което написах от проучванията си за Паисий и книжицата му, продължавам да го твърдя и стана една от основните теми в блога ми…
НО
По отношение на базиса в Българската история доста неща ми се изясниха и много от аксиомните твърдения в официозната ни история се оказаха стъкмени лъжи.
Някои от констатациите ме пощуриха и много трудно ги приех – те са част от онова, което ми е наливано в главицата като дете, после като ученичка и … звучат сред оная интонационна среда, където са гласовете на най-близките ми хора, песните на майка ми, буквите, стиховете и… т.н – все съкровени неща. Та точно там например са имената и нарисувания образ на „хан Аспарух”, там, в тази ракла на най-съкровеното, научено в детството е и святата година „на създаването на Първата българска държава – 681”, там е и името на „цар Борис” и разказът за „покръстването на българите”, там са, разбира се и имената на Кирил и Методий и „създадената” от тях азбука „по поръчка на Византия, дето разбрала, че славяните не могат да пишат своето слово с гръцки букви и затова им дарила азибукито”…
Изминалата година и половина за мен, Евридика, бе пълна с открития. Част от тях:
Няма в нито един извор името Аспарух.
Няма в нито един извор описани пълчища от българи да прецапват Дунава и да се заселват тук, баш в най-плодородната земя на Римската империя през 7-ми или който и да е друг век.
Няма забиване на копие, за да се бележи де е „Новата държава”, няма данъци, които „плащала Византия на България”
България, земята на българите, не е наречена така през 681 г.
Преди „Дунавска България”, е имало друга територия, „наречена България по ония българи” /Ан.Библиотекар/ още в края на 4 в. – Тесалия, Илирия, Дардания и двата Епира. Римска провинция. В част от тези земи е люлката на първохристияните, наречени в някои извори „словени”, заради прословутото „В началото беше Словото, и Словото беше у Бог и Бог бе словото…”. По-късно „словени” става нарицателно за населението на тези земи…

Произходът на „българи” е друга история. И пак е свързан, според мен, с вярата и с разделянето на православни и еретици през 4 век… Но по тази тема още много ще се пише, чете и мисли.. и реки от кръв словесна ще се лее…
Така че, ясно е за мен:
Няма славяни
Няма ПРАбългари
Няма славянизация
Няма покръстване – та тук е земята, което се е напълнила с християни. Има и Първа Юстиниана, която напълно съвпада с територията, „наречена България по ония българи”… Далеч преди измислено покръстване на цял един народ…
Няма ханове, Тенгри, шегори и прочее трудночетими глупости…
Няма претопявания, няма изчезнали народи
Няма смисъл да се търсят три народа „траки, славяни, прабългари”. Това са наименования на една и съща популация, т.е. на поколения на населението тук, на Балканите.
Няма нов народ, има ново наименование.
Няма нов народ, има нова догма в Хр. Религия.
Няма нов народ, има нов, по-точно, качествено нов начин на живот, друго битие. Затова има друго, ново мислене, ново съзнание. ИМА НОВА ИДЕНТИЧНОСТ на отделните популации...

Постарах се, Евридика да синтезирам всичко това, за да ти подчертая най-важното за мен - напълно нова е гледната ми точка към историята на българите и на България.
Нали разбра – ГЛЕДНАТА ТОЧКА.
Която отвежда в съвсем различна посока и сред напълно други факти за миналото на предците ни. На НАШИТЕ предци, ТУК НА БАЛКАНИТЕ.

Вероятно промяната вече е усетена от другите съфорумци, та използвах повода, който ми даваш, за да я обговоря и подчертая и за тях.
Да видим нататък какво ми пишеш:

Евридика написа:
… си спомних за пътеписа на един полски пътешественик от 16 в. …, в който той споделя свои впечатления след преминаването си през българските земи.


Това е вероятно пътеписа на поляка Мачей Стрийковски, посланика на полския крал в Осм. империя през 16 век, 70те години. Констатациите му при обиколката из българските земи, са описани от Георги Асьов в „Старите полски летописци за България” http://www.euro2001.net/issues/5_2002/5br21.html

“Никополци например го завеждат при поддържаните образцово от тях братски могили на избитите тук от султан Баязид кръстоносци (1396)… На едно място му обясняват, че България е първата славянска /бел: терм. на Г.Асьов/ държава, приела християнството… На трето му говорят за "българските князе и рицари", погребани в тракийските могили. …По-важното в случая обаче е, че той записва за вечността примери за историческата памет сред българите в края на ХVI в., които не се срещат никъде другаде.»

Евридика написа:
Въпросният поляк отбелязва, че … много по-лесно се разбират българин с поляк, българин с руснак, българин с хърватин, българин със сърбин и българин със словак, отколкото същите тези славяни помежду си. И като прибавя към това почти риторичния въпрос на Пламен С. Цветков в "България и Балканите": "...би трябвало да се попитаме не защо българският е толкова близо до славянските езици, а защо славянските езици са толкова близо до българския.", то смятам, че можем да поставим българския език ... като език-майка на славянските езици.


Тази констатация на Пл.Цветков съм я чела в „Славяни ли са бълтарите?”.
/Извън темата да ти кажа, че на тоя другар не му приемам писанията. За мен са си чиста форма на манипулация…/
Пламен Цветков ... общо взето .. нищо велико не казва. Нито пък пътешественикът от 16 век /макар че е оставил свидетелства за доста по-интересни факти.../.
Да и аз съм на мнение, че българският е езикът-майка. Но подробностите са – българският книжовен език става официален сред предците на така наречените днес „славянски народи”. Писмената догма /норма/поддържа близостта на езиците на народите с българския. Но всъщност те са си близки езици, защото са на родствени БАЛКАНСКИ популации - близки по територия, по начин на живот и т.н.. Едните са наречени с едно име, другите с друго… По-късно някои етноними изчезват, появяват се нови… Но това не е белег за нахлувания, изчезванки и претопяванки…
Така че напълно закономерна е констатацията на пътешественика. А Цветков се прави на интересен…без да изяснява причините – що да се питаме точно това…

Евридика написа:
(за мен българският произхожда пряко от тракийския)


Аз го формулирам така: Българският език е езикът на не малка част от етносите на Балканите, влизащи в обобщаващото наименование „траки”… Той обаче е наречен „български” далеч по-късно от времето, когато неговите носители са наречени „българи”. Разликата е най-малко 6 века…

Поздрави! ::hat::


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 01, 2010 9:16 am 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
saradiva написа:
Здравей, Евридика

През тази година и половина, от отварянето на темата до днес, прочетох много, ама много материали, извори, публикации, становища, опровержения на официозите и реакции на официозите като контри на опроверженията… Влизах в много битки, раздумвах се с мъдри хора, запознах се най-мъдрия – проф. Асен Чилингиров…
...
Поздрави! ::hat::


Сарадива,
Пак ще кажа, че съм напълно съгласна с теб.
А по повод официозите, е видно, че и там "Берлинската стена" се пропуква. Да се надяваме, че ще доживеем сриването и. :-)
Прочетох постнатите от теб и други форумци материали на проф. Чилингиров, които са доказателство за тази тенденция. А до преди около 30 г. се радвах дори на мънички промени като бележка под линия в една военна история на България, която слагаше въпросителна по повод "седемте славянски племена", споменати при съобщенията в гръцки източници за официалното признаване на България.
Хубавото е, че и наши археолози вече се осмеляват да твърдят, че НЯМА прекъсване и кардинална промяна на хиатуса в местата на обитаване, разкрити до сега - доказателство, че един и същи народ е населявал земите ни от край време. Точно затова и копирах съобщенията за новите находки по нашите земи в темата за митологията и тракологията.
Ще е добре, мисля, да съберем на страниците на този форум систематизирани по хронологичен ред доказателствата за тезата, която смятаме, че трябва вече да се наложи в официалната българска история. Така хората, които решат да търсят материали, ще имат възможност да ползват събраното от всички форумци...
Но това е въпрос на доста организация и труд... за в бъдеще. :-)
А засега ::hat:: и изпращам поздрав на теб и всички останали!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Окт 01, 2010 9:28 am 
Offline

Регистриран на: Вто Авг 31, 2010 2:11 pm
Мнения: 740
Е нали направих една тема за събиране материали за Траките. Ако искате да допълним в нея факти и събития.

_________________
Уеб дизайн и изработка на сайт! http://www.sitemiroki.net
Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Апр 01, 2011 1:11 pm 
Боцмана ма разби........ :shock:
Четете :arrow:

"„ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, ЦАРЕ И СВЕТИИ И ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ДЕЯНИЯ И СЪБИТИЯ. СЪБРА И НАРЕДИ ПАИСИЙ ЙЕРОМОНАХ, КОЙТО ЖИВЕЕШЕ В СВЕТА ГОРА АТОНСКА И БЕШЕ ДОШЪЛ ТАМ ОТ САМОКОВСКАТА ЕПАРХИЯ В 1745 ГОДИНА. А СЪБРА ТАЗИ ИСТОРИЯ В 1762 ГОДИНА ЗА ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИЯ РОД”.
Йорд. Иванов, София, 1914
Това е свободния превод на проф. Иванов, който тактично избягва както виждате да дава трактовки на съмнителни изписи и просто прескача първата съставка „славе/славъ”.
Нека разгледаме калиграфията на първите две думи от този текст:
Прикачени файлове:
viewer.jpg
viewer.jpg [ 107.32 KiB | Прегледано 253 пъти ]

В България се шири повсеместно „научната” формулировка, че „това” се чете на новобългарски, като „история славянобългарска”. Току всеки проходил и прописал „учен” или просто първокурсник, първата му работа е да види какво казва и пише шефа и започне да папагалничи след него, една много удобна стратегия за издигане в „научната” йерархия и за вземане на изпити, но абсолютно противопоказна, като лична умствена дедукция. Ние смятаме, че пише друго и ще изложим основанията си по няколко пункта от надписа.
1. В първата дума „история” се наблюдават следните разминавания от старобългарските калиграфии на буквите:

1.1. Първата „И” не е старобългарско „и”, а староруско. Старобългарската графема е „Н”, каквато очевидно не е наличната в изписа.
1.2. Третата графема е „Т”. Тя нито е староруска (ето един лист със староруската азбука http://otvet.mail.ru/question/15696362/ ), нито старобългарска. Прилича на ръкописно m от латинския алфавит.
1.3. Последната графема, която трябва да е „Я” , по изпис прилича комбинация на старобългарското „йен” и „я”.

2. От наличните 7 графеми в разглежданата дума „история”, само 3 (с, о, р) имат старобългарски изпис. Останалите са или русизми или Паисиеви „разработки” на графемите. Това не може да не се има пред вид, когато се разглежда този паметник, защото ако изхождаме само от калиграфията, то това е староруски паметник, съждение което противоречи на целият подтекст на „Паисиевата история” (ИС).

3. Втората дума е спорната съставка „славе/славъ”от сложната дума „славе(ъ)ноболгарская”. Да се извежда някаква „славянобългарска” народност, от текст, който със всички средства се старае да утвърди именно „болгарското/българското” име и народност е меко казано недоразумение.

4. Как се постига тази цел, да се вмени „славян-ското/ството” в Паисиевата история ?. Това става по няколко начина.
4.1. Първият е примитивният – представя се без никакви съображения, че Паисий бил написал „славянобългарска” и това се отпечатва във всички издания на сателитната държава, която не трябва да забравя „славянството” си, което се изразява най-вече с теманета към Империята „Освободителка”.
4.2. Вторият е разбирането на пета графема от изписа на „славе/ъноболгарская”, като „етъ”, т.е. като новобългарското ударено „Е” преди реформата.

5. Ето и нашите съображения, че тази графема, не може да бъде „етъ”, а е голям „йеръ” (Ъ), тъй като този изпис не може да бъде отнесен към нито една азбука.
5.1. Рисунката която съм приложил е възстановена калиграфия в уголемен вид на въпросната Паисиева графема. Тя съдържа:
5.1.1. Със синьо е така наречената „паерчица”. Това е извънредно важен омекчителен знак за старобългарската фонетика. Тя означава омекчено (палатизирано) учленение на гласната над която стои или край която стои. В нашият случай имаме паерчица край „В” но в по голямата си част, провиснала към Ъ. Тази паерчица указва изчезваща ерова гласна, която вече почти не се е произнасяла. В нашият случай указва изчезване на еровата пред В – славъно – славно, дъва – два и т.н.
5.1.2. Със жълто е мястото където са се докоснали двата изписа на Ъ и на „паерчицата” и с течение на времето са се разляли и са се слели.
5.1.3. Посоката на изписване на паерчицата е от ляво-надясно, отгоре-надолу и съвсем ясно се вижда, че траекторията и няма нищо общо нито с хоризонталната черта на Ъ, нито с вертикала надолу към „коремчето”, като го подминава.
5.1.4. Очевидно Паисий е мислил като пише и се е затруднил при палатизираното Ъ, т.е. той е пишел собствените си разсъждения и освен това не е бил обучаван в „четмо и писмо” по собствените му думи. Ето защо е изписал първо паерчицата и след това поради липса на място е слязъл под линията на изречението при изписа на Ъ. По нататък в текста обаче повече не се занимава с „паерчици” и „предихания” и си пише Ъ без никакви украшения.

6. Лингвинистични съображения.
6.1.Съставната „славъно” (славънъ, славъна) не може да бъде думата „славено” по най-простата причина – такава дума НЯМА в старобългарския език.
6.2. Съществува думата словенинъ м.р., словене мн.м., но това очевидно не е изписаната дума, поради ясно изписаното А, от „славъно”.

7. Историографски съображения.

7.1. Паисиевата история е залегнала в основите на българщината не поради блестящата си грамотност и изискана реч, не поради неповторима калиграфия и блестящи метафори, не поради праводоподобно и доказано излагане на историята. Тя не притежава нито едно качество от гореизброените. Тя полага основите на новата българска реалност само ЧРЕЗ своето патриотично съдържание, акцентуващо върху болгарската народност и нейните права сред останалите народи.
7.2. Ето поради тази текстологична и смислова насоченост на Паисиевата история, вменяването и прикачването на паразитни и разсейващи основната линия на повествованието „словенски” измислици, е не само неразбиране на същността на Паисиевата история (за калиграфията вече говорих), то е фундаментално неразбиране на пътя на българската история и пътя на българската народност през вековете."
Прикачени файлове:
_______.jpg
_______.jpg [ 15.13 KiB | Прегледано 1674 пъти ]

http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=102367


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Чет Мар 29, 2012 11:24 am 
Offline

Регистриран на: Пон Май 02, 2011 10:02 pm
Мнения: 693
Здравейте!

Много интересна тема сте подхванали.Искам да подхвърля и аз нещо което от доста отдавна ми се върти в главата.
NTSK единствен обръща внимание на това
Цитат:
Странно изписаното "н", може всъщност да се чете "ен" поради добавеното преди това бледо "е", защото малко по-нататък се вижда и друго "Н", което си е написано както си му е реда. Тогава четенето ще е "ИСТоРиЯ СЛАВенОБолГАРсКА (ЯВНА или нещо от сорта)".


Имам теория че сред българските думи има смислови съставни от други думи. И това което има връзка с темата е следното:

"КА" се използва като сричка за съвременно "НЕ", като например в думите КАЩЯЛО(можеби сте го чували като нещяло, аз съм го чувал в разговорната реч като кащяло), КАРУЦА(което смислово може да се преведе като не на ръка),КАМЪК (смислово като не мек, още една форма "КАМЕНЕН" неменен, тоест нещо което не се мени, в родопите думата за камък е КАМЕН)

Пряко за името, мисля че това което NTSK, може и да е едно с края на БолГАРсКА т.е. "ИСТоРиЯ СЛАВнО БолГАРсКАЯВНА" /премахнах "е" защото бе мисля че е буква/
КАЯВНА е обратното на ЯВНА което е скрита, тоест името на книгата може да се чете като СКРИТАТА СЛАВНА ИСТОРИЯ БЪЛГАРСКА.

А може и да е означение че в книгата има скрита информация които трябва да бъде разгадавана, което може да обясни странната калиграфия както пишеше в предишния пост. В "ЯВНА"на А-то му липсва една чертичка, но пък в Н-то си има чертичка за разлика от Н-то в СЛАВНО, т.е. има игра на главни, малки, липси на чертички, стилове,азбуки ... по всичко си прилича на код.Или просто може да приемем че за 30-40 години четене хич не се е научил от "премногото" книги как се пишат буквите и коя буква от коя азбука е :D

Поздрави :)


Прикачени файлове:
istoria.jpg
istoria.jpg [ 37.5 KiB | Прегледано 1241 пъти ]
Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"