ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Вто Окт 17, 2017 12:50 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Мар 20, 2009 1:23 am 
В Хиледарския манастир дали биха разрешили на Паисий, който както ти уточняваш е бил на длъжност, да се занимава с такава извъндуховна дейност?
Мисля си, че монахът е имал повече цели свързани с църквата по това време, макар че от българската специално нищо не е останало. Защото - колко история има в тази „История” на Паисий, не съм ли прав?


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Мар 20, 2009 11:48 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Сарадива каза:
Цитат:
Затова владетелите на споменатите по-горе народи поставят сред приоритетните си цели СТЪКМЯВАНЕТО на онова, което не достига в историята на съответния им народ, за да бъде обявено за вечни времена, че той е с „много древен, библейски” произход, с „много славна и велика” история, говори и пише на „много разпространен свещен” език, притежава „огро-о-о-омна” територия, и други такива. Затова и руските, и сръбските, и гръцките/византийските/ владетели финансират и закрилят „научни” групи и преписвачи, коитода натъкмят „работата”. И за по-лесно и по-сигурно, си копват от изобилните иначе факти за събития, призход, език, писменост и територии в българската история. И за ще по-сигурно, повечето от писмените извори, са преписвани „адаптирано”, а след това са унищожавани …


Ами така е Сарадива..…не можеш да вземеш на босия цървулите! Един народ като няма своя история или пък му е доста рехава историйката, започва да краде от тези които имат и то СЛАВНА ИСТОРИЯ !
Едва ли има друг народ като Българския с толкова ограбвана история…..
Примерите са много, като хиени ръфат от нашата Българска, богата и славна история тези, които имат комплекси за избиване…..


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пет Мар 20, 2009 10:35 pm 
Стоян написа:
"...колко история има в тази „История” на Паисий, не съм ли прав?"

Обаче я е нарекъл "История"! :idea: И то "Славянобългарска"! :idea: Във време, когато не е имало държава България на картата на Европа, а и всички Големи са считали българите за долнопробни пришълци, т.е. нехристияни, разбирай неславяни, разбирай и нецивилизовани, разбирай и незаслужаващи самостоятелност на държава, църква и ИСТОРИЯ !!! Така че, самото озаглавяване на книжицата от Паисий си е вече чиста форма на Ренесанс! :idea:
Всъщност, за разлика от западноевропейския Ренесанс, при който се извършва замяна на теоцентризма с антропоцентризъм /както ги наричат учените/, в България, а и в останалите Балкански държави, Ренесансът е с друга характеристика. Тук от една страна е налице процес на изчистване от отоманските традиции и замяната им, възраждането, на онези, които са типични за поробения народ. /Става дума за фолклор, история, бит, хранене, говор, вяра, учене, свобода, територия.../
Т.е. не е имало противопоставяне на теоцентризма, а по-скоро изместването му от етноцентризъм, до който като отличителна черта и оръжие застава и Христовата вяра. Затова и не е нито странно, нито незакономерно, че в ренесансовите процеси на балканските народи първа и огромна роля има Православната църква. Свещенослужителите, освен че са били просветени и ерудирани хора, са разбирали нещо много важно - че етноцентризмът, сиреч специфичните традиции и историята, са единствената силна защита, а и оръжие срещу чуждоверците и исляма. И единствената мотивация, която могат да заложат в народносното мислене, за да събудят общонародно движение за силна и самостоятелна църква – което си е амбиция на самата църква. Но в такава борба двигателят е църковната институция, но се води и се увенчава с успех, благодарение на миряните, на народа. /Нещо характерно за всяка революция./

Много е вероятно написването на „Историята” да е било подкрепено, дори поръчано от Българската православна църква /по-скоро от остатъците, които има от нея/. :roll: Ако това се окаже вярно /зависи от изследователите, а не от аматьори като мен/ то ще потвърди, че съчиняването на „Книжицата” е в съответствие именно с тенденциите, подчертани по-горе.

Но има и друг процес по това време, който би могъл да провокира част от текстовете в „История славянобългарска”, както и Писиевата неприязън към Мавро Орбини и Бароний. Имам предвид съществуващите в този период мераци от страна на Римо-католическата църква да придърпа балканските християнски народи към своето лоно. Както това се е случило с народите от западните части на Балканите.
По българските земи едни от първите бунтове срещу турското робство и гръцкото духовенство са провокирани именно от католически мисионери. Още от 1581 г. датира първото известие за интереса на Римо-католическата църква към живеещи в Дунавската равнина павликяни. "Активна мисионерска дейност у нас развива францисканският орден, чиито свещенослужители успяват да покръстят през XVII в. няколко хиляди еретици. След Чипровското въстание (1688) именно тези прозелити остават единствената опора на Рим в нашите земи. В резултат на неколкократни миграционни вълни днес може да се говори за три групи българи католици, все потомци на някогашните сектанти: северни павликяни, южни павликяни и банатски българи..." /Ангел Янков/
Така че, Стояне, проблемите не са опирали само до историчността! Но историчността е била оръжие, аргументация, самоопределяне, а оттам - право на Бог и свобода.
Точно това имам предвид, когато неведнъж подчертавам, че мотивацията на Паисий да напише „История славянобългарска” е била далеч по-сериозна и важна от онова, което се твърди почти навсякъде – защото простият народ бил нямал написана история и трябвало да разбере, че не е прост…
Друг е въпросът, че „Историята” свършва и тази работа – пробужда, подчертава, брани и провокира българите към достигане на ново състояние на народностния дух.
И затова не е толкова важно, че има малко история в „История славянобългарска”.
Тя не е написана с историографски цели. Тя е полемика, възставане, освен това - оръжие, щит и пиедестал. Тя е онази дреха, която вече са наденали народите /властниците/ с претенции. Българите нямат властник, нямат държава. Но имат претенции. Защото имат История! – носят я в паметта на кръвта си, в песните и в разказите, предавани през поколенията. Затова появата на Паисий е закономерна, а написването на „История славянобългарска” е определена за начало на Българския Ренесанс.

-------------------------------------------------------------------------------------------
Men, за съжаление си прав! Страшно прав! :( ...


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 12:08 am 
Един от многобройните въпроси, предизвикани от новия прочит на „История славянобългарска” безспорно е липсата на името на хан Аспарух сред изредените от Паисий български владетели. Там, където би трябвал да съзрем названието на предводителя на Дунавските българи, а по-късно и владетел на Дунавска България, се появява изненадващо „крал Батоя”?!?!?!
Има няколко версии за липсата на името на Аспарух сред българските владетели и всички те са свързани именно с употребеното от Паисий название “крал Батоя” за създател на Дунавска България:

Първа версия:
Появата на името Батоя в текста на тези ранни предмодерни балкански и европейски историци обичайно се изяснява като най-общо казано неточност, допусната от тях при използването на информацията на средновековните извори.
Нещо, което на мен не ми се вярва, тъй като става дума за много ерудирани за времето си историографи, които може и да са сгрешили, но едва ли заедно за един и същ детайл. А изобщо пък не го допускам за име на владетел на държава, с която другите са се съобразявали, а големите са й плащали данъци!!!

Втора версия:
Историографите и изворите, от които Паисий черпи сведения за българската история, не споменават Аспарух, защото така наречената Дунавска България е област от Велика България и името на върховния управляващ в нея е Кубрат. “Батоя” е всъщност името на най-големия Кубратов син Бат Баян, който по право наследява върховното управление от баща си след неговата смърт.
Част от аргументите на тази версия:
У Теофан името на Бат Баян се появява във формите "БатБаяс" (в повечето кодекси), а в Анастасиевият превод на Теофан на латински език – във формата Bathahias. У патриарх Никифор формата на името е "Батанос" /съжалявам, но няма как да ги изпиша с древноелински букви!/. Допуска се, че някои от източниците на Паисий /Историята на Бароний напр./ са представили името на най-големия Кубратов син именно така и Хилендарският монах го е преписал като Батоя, описвайки онзи, който всъщност е върховен владетел на българите след смъртта на Кубрат – Бат Баян.

Ето как е при другите.
Сръбският историк Йован Раич заема от съчинението на Мавро Орбини разказа за разгрома на византийците при Онгъла, като победата се приписва на български княз на име Батай или Бутай. Повторно за този крал Батай се пише като се отбелязва специално, че: ”Батай не е никой друг, но същият най-голям Кубратов син“, под чието предводителство ”българите се заселили край Дунава“. Макар че същият този Раич подчертава, че създателят на Дунавска България е Аспарух.
От тук би могъл да се изведе и въпросът: Дали Аспарух не е превзел Мизия с помощта на брат си Бат Баян? :idea: Ето и друга посока за търсене и мислене!...

Но добавям и още един факт:
В известието на един от латинските извори за българската история – „Хронография” на Зигеберт, ползвана и от Бароний, и от Орбини, създателят на Дунавска България е представен не като Аспарух. Веднага след разказа за събитията във връзка с основаването на Дунавска България и по-конкретно за сражението в Онгъла, Зигеберт подчертава изрично, че оттук нататък трябва да се знае съществуването на българското царство, отбелязвайки и името на неговия пръв владетел, буквално: “Abhinc regnum Bulgarum adnotandum est, quorum rex Bataia erat“

Каква е моята версия по този въпрос:
Под названието “крал Батоя” във всички извори, ползвани от Паисий, както и в „История славянбългарска”, е описан именно Аспарух.

В книжицата Паисий много точно датира управлението на крал Батоя като упоменава времето на шестия църковен събор (680-681 г.). Освен това той представя и годината, указана в ползвания текст на Цезар Бароний, чрез когото дава цитат от хрониката на Теофан.
Историческата справка за това време сочи, че Бат Баян едва ли е имал възможност да се занимава с помощ на брат си Аспарух за нападение срещу ромеите. Баян си е имал достатъчно работа с хазарите! /Макар че и историята с хазарите ми се струва “много пипната” но ... оставяме темата за друг път.../
Т.е., съгласно датировката и в съзвучие с официалните извори за събитийната картина по това време, предводител на българите е бил именно Аспарух, а не Бат Баян.

Откъде обаче идва различното име за Аспарух - Батоя?
Както всички знаем, с името “Аспарух” третият Кубратов син е наречен във византийските извори. В тях всъщност се използва формата, употребена в т.нар. “Арменска география”…
Както повечето учени и “учени” подчертават, Аспарух /Исперих, Исперерих и др./ не е име, а е ИМЕ-ТИТЛА. /От вярващите в тюрко-алтайския си произход “учени” този факт се подчертава и веднага се добавя другия – че подобна практика е била характерна за тюрските народи. Това разбира се е истина, но не е цялата истина! Имената-титли са характерни и за много други древни общности. И това е добра посока за допълнителни разсъждения и препирни…/
Тук няма да се спирам на всички теории от коя титла произлиза името Аспарух и какво точно означава.

По-важното в случая е как е наричан третият син на Кана в древнобългарската етнолингвистична среда, т.е. как са го наричали неговите поданници? Едно и също ли е било названието му във времето? След като „Аспарух” е име-титла, то най-вероятно се е променило в съответствие с промяната на статута на Кубратовия син?

До тези въпроси стигнах, когато при новия прочит на „История славянобългарска”, реших да поумувам върху „списъка” с български владетели, представен от Паисий.
Търсенията ми достигнаха до следните констатации:
„ Батоя” би могло да е всъщност другото /новото/ име-титла на Аспарух, след като той застава начело на Дунавска България /за границите й на североизток дума не обелвам!/

"Батоя" е всъщност форма на титлата, която са носели първите български владетели - Бат Органа, Бат Кубрат и Бат Баян, както и владетелят на четирите български племена, водили битка с остготите до река Тиса.
Титлата БАТ произлиза от древната индо-иранска дума PATI, PADI със значение „голям, велик господар, властелин, водач, пазител”. Подобна е авестийско-староиранската „paitis”- господин и „xsaqra-pati” -господар на страната, бактрийската дума „asbar” – началник…
Титлата БАТ се среща и в имената на ранни владетели от Волжска България: Бат Укег, Бат Утяг, Бата Джун и др. Дървото на живота при волжските българи се нарича Бат Терек (буквално "великото дърво", от персийското "дарахт" - дърво).

Значително повече следи от тази титла обаче откриваме при дунавските българи.
Официално Аспарух /преди 680 г./не е титулован БАТ, понеже той по право не притежава тази титла. Тя е останала при брат му Бат Баян като първороден и законен наследник на Кана. Но се случва така, че след четири години самостоятелно управление, Баян се подчинява на хазарите и с това се лишава от титлата Бат, т.е. от статута си на върховен владетел. Последвалото разпадане на Велика България, дава основание народът на Аспарух, дунавските българи, да нарекат своя владетел с най-почетната и върховна титла – БАТ!
Предполагам, че именно заради това и точно тогава в различни исторически писания Аспарух вече е наречен с новото име-титла БАТ. Производните - Батай, Батий, Батой, Батуя в историографски книги са се получили благодарение на различните окончания, характерни за именната система в съответните езици или от различния прочит на историографите.
Името „Батоя” при Паисий, според мен, е образувано от БАТ с прибавена стара форма на окончание. /Следа от това окончание днес има в разговорната форма на показателното име „тоя”, в см. „този”/

Данни за това, че народът на Аспарух, българите, е назовавал своя владетел с титлата-име БАТ има например, в Анонимния български апокриф от XI век. Аспарух там е наричан с три имена - Исперих, Испор и Батой. А освен Отец Паисий в своята История славянобългарска”, в почти паралелно написаната история на монаха Спиридон, Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский, сын Орбатов / Кубратов/.

Косвено доказателство, че Батий е всъщност име-титла на Аспарух, употребявано от историографите, заради начина, по който са го наричали българите, откриваме сред народния говор на живеещите в земите на древните ни български предци – руснаците. Думата "БАТЮШКА" при тях е прозвище, с което са наричали своя цар/император. Още една частица от богатото наследство, което варягите и техните потомци са копнали от българите…

И нещо в допълнение:
Точно в района, откъдето според иранската хипотеза произлизат древните българи, източно от днешната планина Памир (древната Белур), днес живее индоиранския народ Кхо (Kho). В езика на този народ се откриват много паралели с думите, съставляващи най-вътрешното неизменяемо ядро от речника на българския език.
Например:
Tat - баща, сравни с ТАТКО
Mosh – МЪЖ / в см. съпруг/
Kay - по-голяма сестра, сравни с КАКА
Pech - горещ, сравни с ПЕЧКА, ПЕЧА
Pushi - котка, сравни с ПИСАНА
But - ОБУВКА
Khodba - сватбен годеж, сравни с ГОДЕЖ
Pazhal - човек, който пасе овце, ПАСАЧ (забеле-
жете прабългарското окончание - ал)
Riphe - стани! Сравни с РИПНИ
Ishperu - бял, чист. Може да се сравни с днешната дума /изпера, в см. избеля, изчистя/. Последното се използва и като вариант за превод на името Исперих, Испор /Аспарух/…

Ясно е, че този език се намира в далечно сродство с българския език и това се обяснява с общото междинно звено, езикът на древните българите. Най-важното в случая е обаче, че в този език bacho (БАЧО) означава ЦАР, КРАЛ.

Все пак не може да не подчертая и това, което всички трябва да са забелязали – освен „батко” в книжовния ни език, днес в народните говори се употребяват и БАТ, БАЧО – като обръщение не само към по-голям брат, но и към човек, към когото общността изпитва респект /напр. Бачо Киро/…

Така че, представените по-горе преки и косвени данни подкрепят твърдението, че древните българи са използвали владетелската титла "БАТ" /която има източноирански произход/.
И конкретно тезата - не е странно, че в „История Славянобългарска” Аспарух всъщност е наречен Батоя, а в някои извори, част от които е ползвал и Паисий, владетелят на Дунавска България е назован Батай, Батий, Батой, Батуя. Разликите в окончанията са въпрос на езикова традиция и прочит.

П.П.
Има и протюркски теории за името Батоя, с което е бил наричан Аспарух. Но всичко протюркско за произхода на българите, а и на каквото и да било свързано с нашата история, е достатъчно несъстоятелно, за да го споменавам около името на Аспарух, Кубрат, Бат Баян и прочее велики личности. Тюркска прашинка не бива да попада върху тях!!! ;)


Последна промяна saradiva на Сря Апр 08, 2009 3:26 pm, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 8:29 am 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 16, 2009 3:04 pm
Мнения: 44
Цитат:
“Abhinc regnum Bulgarum adnotandum est, quorum rex Bataia erat“

Bataia е Батая, а не Батоя. Между другото "батая" на румънски означава битка, бой, сражение.

_________________
Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 8:40 am 
Миротворец, ами в българския език също си имаме думи сродни на "Батая" - батална /сцена/ например. Разбира се и "битка", но това е друга посока...
Каква е твоята версия - защо Зигеберт назовава създателя на Дунавска България "Батая"? Защото е спечелил битката края Онгъла ли? ;)
/“Abhinc regnum Bulgarum adnotandum est, quorum rex Bataia erat“/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 11:38 am 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 16, 2009 3:04 pm
Мнения: 44
Според мен е прозвище - "биткаджията", "крал на битката". Явно не само заради тази битка при Онгъла, а и заради много други.

_________________
Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Сря Апр 08, 2009 3:21 pm 
Миротворец, някакси не мога да си представя владетел на велика държава и да не е биткаджия! :roll:
Едва ли поданниците биха подчертали с прозвище качество, което е задължително за водача им!..
Е, не отричам, че има основание и за твоята теза, но...
Но веднага се питам - може ли едно и също да бъде прозвището - Биткаджия - за всичките български владетели, носещи титлата Бат преди името си?!
Съмнявам се.
Още повече – в румънския език “Батая” може да означава “битка”, но от кой език е заемка това? Защото все пак румънския по дефиниция си е от романската група езици.
Доколкото си спомням древната българска дума за битка е “потък”, която в следствие на процесите в езиковия развой днес звучи именно като “битка”. А това, чеима близост с романската дума, се дължи на общата индоевропейска основа, върху която са стъпили евро-азиа-говорите...
За “бран” не споменавам, тъй като означава защита.
А “рат”, за която се твърди, че е “славянска” и означава “война”, всъщност е от езика на древните траки и е носела смисъл:“нося светлина чрез слово”. Оттам и значението на “ратувам”...


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 14, 2010 5:14 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Сеп 13, 2009 10:21 pm
Мнения: 92
Да, Миротворец - определено Аспарух е бил Бигкаджята в добрия смидъл или по-точно Царя на Битките в своя Род, и за своето Време :) . Чел съм за историята на Древните игри - ШахМата и Дама. Та там в Шаха например Името на една от най-важните фигури се свързва с едно от Значенията на Името на Аспарух. А се знае, че по Времето на Държавата на Кубрат, Стара Велика България - кога ли ще дойде Време да се Замислим и Вникнем защо е наречена така.. :) , най-отговорния, най-тежкия Фронт - ако може така да се каже, е Поверен именно на Аспарух. Явно е , че той е бил най-добрият. Другото показателно е - с него се е Движил след "разпада" и Знатното съсловие, Родът..
Сарадива, отново мислим в Една посока за Паисий и Неговото Време :) . И мисля, че сме късметлии - в тези наши Смутни времена, да можем да Четем и Осмисляме написаното от Българи като Г.Ценов , А. Чилингиров... , да го Сравняваме с Глупостите и НеИстините писани до наши дни. А бе Лъжата е голяма работа :oops: .
Тенденцията обаче се запазва, поне по мое скромно мнение. Явно е, че шлъокавицата "панславизъм" ще Лъсне. Явно е, че гръцката Лъжа е на лице. Притеснителното е , че новото Време пък се опитва да налага нова посока - запад... От филство и фобство Българското пак остава на страна... Какво ли следва след думи като - траки, склавини, варвари, готи..., може би ще се тръгне в посока на цивилизация на Траките, които били без Четмо и Писмо.... Факт е , че "днешните" пак Отбягват - меко казано, България...
Поздрави и останете със Здраве, ииии Честит Празник! Пийнете , Зарежете и Заговейте.- НаЗдраве! :IP


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Нов прочит на "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА"
Ново мнениеПубликувано на: Пон Сеп 27, 2010 9:19 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 18, 2010 7:52 pm
Мнения: 33
saradiva написа:
А “рат”, за която се твърди, че е “славянска” и означава “война”, всъщност е от езика на древните траки и е носела смисъл:“нося светлина чрез слово”. Оттам и значението на “ратувам”...

Най-напред искам да те поздравя за обстойния и твърде интересен коментар по темата.
За съжаление не мога да цитирам точни източници, тъй като загубих по-голямата част от библиотеката си, но във връзка с казаното от теб, си спомних за пътеписа на един полски пътешественик от 16 в. (доколкото мога да се доверя на паметта си), в който той споделя свои впечатления след преминаването си през българските земи. Въпросният поляк отбелязва, че що се отнася до езика, то много по-лесно се разбират българин с поляк, българин с руснак, българин с хърватин, българин със сърбин и българин със словак, отколкото същите тези славяни помежду си. И като прибавя към това почти риторичния въпрос на Пламен С. Цветков в "България и Балканите": "...би трябвало да се попитаме не защо българският е толкова близо до славянските езици, а защо славянските езици са толкова близо до българския.", то смятам, че можем да поставим българския език (за мен българският произхожда пряко от тракийския) като език-майка на славянските езици.
Дано съм била ясна. :-)


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"