ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Сря Дек 13, 2017 2:50 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 4:59 pm 
Здравей, saradiva!
Прекрасен пост!
Много добър е анализа ти, пък и е написан много интригуващо, така да се каже чете се "на един дъх". :D
Напълно съм съгласен и с извода на men, но ми се иска да го формулирам и по друг начин:
"История Славянобългарска" ще рече история на славяните, която е и българска.
Или обратното също става - история на българите, която е и славянска.
Т.е. в корена, на така наречената славянска история, стои не кой да е, а БЪЛГАРИТЕ !!!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 22, 2009 7:47 pm 
Преди да продължа с темата за Българското Възраждане, започнало в условията на турско робство, гръцко духовно подтисничество, руски имперски мераци и сръбските подигравки, нека ви предложа нещо "свежо" от 20 в. Защото, докато дълбаем в историята, не бива да забравяме нашето "недавно", когато най-много се окраде, манипулира и смачка всичко велико в Българската история! С активното участие на "българските" "учени", в подчинение на съветската репресивна "научна" машина и в продължение на директива, наложена от тях! Повечето от измайсторените лъжи в историята ни се преподават и до днес в българското училище, защитават се докторати и научни звания в българската академия на науките, издават се български книги на български историци и т.н...
Както ще видите в откъса от една от много публикации и трудове, написани от слугинажните учени след 9-ти септември 1944 г., до времето на комунистическата диктатура все пак е имало учени, които са пишели и проучвали историята на България извън манипулираните факти от Русия, а после и от Съветския съюз. Но гласовете на тези мислещи хора са замлъкнали завинаги - как и защо - това е дълга и друга история...
Ето - четете:
"ВЪРХУ НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
(ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, ГОДИНА ДЕВЕТА – СОФИЯ, 1953 – КНИГА ШЕСТА)
От проф. Христо Христов
„…В числото на най-важните проблеми на българската история, които след излизането на труда на Й. В. Сталин „Марксизмьт и въпросите на езикознанието“, получиха правилна постановка и възможност за научно разрешаване, на първо място стои въпросът за произхода на българския народ и за създаването на българския език, а във връзка с това и въпросът за образуването на българската държава.
Буржоазните историографи бяха безсилни да дадат правилно, научно обяснение на този въпрос./ :?: :!: / Основната причина за това се криеше в порочността на буржоазната методология и в класовата ограниченост на буржоазната историография. Отразявайки класовата политика на българската буржоазия при изясняването на този въпрос, макар да признаваха славянския произход на българския народ, в своите съчинения повечето буржоазни историографи прокарваха антиславянски и шовинистични концепции. Под влиянието на западната буржоазна историография те всячески се стараеха да омаловажат ролята и участието на славяните в образуването на българската държава и в развитието на българската култура. Славяните по мнението на буржоазните историографи били лишени от „държавотворни способности“. Поради това, ако на Балканския полуостров не били се явили прабългарите, носители на такива „държавотворни способности“, славяните постепенно щели да се претопят и да изчезнат.
„Ако тоя край (т.е. претопяването на славяните – Хр. Хр.) не настъпи – пише буржоазният историограф проф. П. Мутафчиев, – а мнозинството от балканското славянство се запази като етническа цялост, за да се оформи в цялото пространство от Черно море до албанските брегове до Адриатика и от дунавската делта до Олимп и Пинд като един народ, който преживя вековете, заслугата за това се дължи на един нов фактор. Това са били туранците – прабългари, които засядат в североизточните покрайнини на полуострова тъкмо в началото на тая съдбовна епоха.”
Същите мисли развива буржоазният историк на славянското право проф. Вл. Алексиев две години след 9 септември 1944 г. „Българските славяни — пише TОЙ, - които образуваха основата на българската държава, биха за дълго още време останали в невъзможност да образуват самостойна държава и биха се претопили от византийската, световна за онова време държава, ако не бяха дошли първобългарите с казаната своя цялостна военна организация и с цялостните си държавни представи.”
Оттук произлизаше крайното възвеличаване на прабългарите, на които се приписваха качества и заслуги, каквито те в действителност не са имали или са имали в много малка степен. Поради това усилията на буржоазните историографи и археолози се насочваха към изучаване главно на тяхната история и култура. Това се правеше с определена политическа цел – да се улесни антиславянската и шовинистична политика на българската буржоазия. /:?: :!: :?: :!: /
„Подчертаването на значението на прабългарите като строители на държавата на славяните, на тяхната култура и пр. – пише съветският историк проф. Никитин – беше не само фактически невярно, но стана и пряка проява на шовинистична и фашистка тенденция, за да се противопоставят прабългарите на славяните.”/ :?: :!: :?: :!: /
Особено любима за буржоазните историографи и археолози преди 9 септември 1944 г. беше теорията за хунския произход на прабългарите. Създадена беше истинска хуномания, която се използуваше като средство на „антиславянска, по същество антисъветска пропаганда”. За засилване на хуноманията допринесе извънредно много нaй-изтък¬натият български буржоазен историограф проф. В. Н. Златарски, който в своя основен курс по история на средновековна България всячески се стараеше да омаловажи ролята и значението на славяните при образуването на българската държава и развитието на българската култура, изтъквайки на първо място прабългарите, или както той се изразяваше, хунобългарите. Въпреки съществуването на известни славянофилски чувства и тежнения у него и въпреки признанието, че славяните са основната маса на българския народ, в първия том на своята „История на българската държава през средните векове” проф. Златарски отделя за славяните само 13 страници популярно изложение, а за прабългарите – от появата им в Европа до образуването на българската държава – повече от 100 страници. [color=#FF0000](Колко научно!!!)
Едновременно с това в буржоазната историография съществуваше съзнателен стремеж към отричане или омаловажаване ролята и участието на завареното на Балканския полуостров тракийско население в образуването на българската народност. Това бе продиктувано от шовинистични съображения. / :?: :!: /То се отнася особено до споменатия по-горе буржоазен историограф проф. Мутафчиев, който в книгата „Българи и румъни в историята иа дунавските земи” прокарва „теорията” за изселването и унищожаването на тракийското население от източната половина на Балканския полуостров по време на т. нар. велико преселение на народите.
След 9 септември 1944 г. в историческата наука бяха направени сериозни опити за разрешаване на въпроса за произхода на българския народ и за създаването на българския език, а във връзка с това и на въпроса за образуването на българската държава. За съжаление обаче голяма част от тези опити изхождаха от позициите на маризма. Това се отнася главно до някои изследвания на акад. Державин, комуто българските историци дължат извънредно много за своето методологическо преустройство и развитие след 9. IX. 1944 г. и за разрешаването на редица проблеми на българската история. Придържайки се към теорията на Н. Я. Map за единството на етногенезиса и глотогенезиса и за стадиалното развитие на народите и езиците, акад. Державин считаше, че южните славяни и специално славянобългарите са един нов етап (стадий) в развитието на траките, а славянобългарският език – нов етап в развитието на тракийския език. Или с други думи акад. Державин отричаше преселението на южните славяни на Балканския полуостров, отричаше миграцията и твърдеше, че славяните са се създали като славяни на териториите на полуострова чрез преминаването на местното тракийско население в един по-висок етап на своето развитие, а именно индоевропейския. :shock: :shock: :shock:
Това твърдение на акад. Державин сега, след пълния разгром на Маровите „теории” за единството на етногенезиса и глотогенезиса и за стадиалното развитие на народите и езиците, се отхвърля като неправилно, ненаучно. (И сега следва научното и обоснованото ;) ). Това направи през миналата 1952 г. и сам акад. Державин в едно свое писмо до редакцията на сп. „Вопросы истории”.
След публикуването на труда на Й. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикизнанието” въпросът за произхода на българския народ и създаването на българския език получи възможност за правилно, научно изясняване. Заедно с това получи възможност за правилно, научно изясняване и въпросът за образуването на българската държава.
Известно е от историческите извори, че славяните не са автохтонни (местни) жители на Балканския полуостров. В земите на полуострова те се заселват през VI и VII в. въз войни с Византия, разрушавайки господствуващия в нея по това време робовладелчески строй. /:?: :!: / На полуострова славяните заварили значително романизирано и елинизирано или запазило своята самобитност тракийско население, което било жестоко угнетявано и експлоатирано от господствуващата византийска робовладелска аристокрация (Брей!?! ) ;) . Поради това тракийското население съдействувало на славяните за събаряне властта на робовладелската аристокрация в земите на полуострова и за премахване на самия робовладелски строй (Това сигурно също го пише в изворите?! ;) ).
При заселването си на Балканския полуостров славяните се намирали в период на разложение на родово-общинния строй и образуване на антагонистични класи, период на формиране елементите на нов икономически строй, основан върху частната собственост на средствата за производство. Оттук произтичала необходимостта от образуването на нова надстройка, на първо място от образуването на държава, която била и резултат на опасността от страна на Византия и аварите.
След заселването си на Балканския полуостров славянските племена били в навечерието на образуването на държава. Процесът на класообразуването у тях се развивал извънредно бързо. Старите рамки на родовия строй били разрушени Появила се нужда от образуването на държава. Тя била създадена в последната четвърт на VIІ в. и в лицето на т.нар. съюз на седемте славянски племена, или колена, имала своята първа организационна форма. :shock: :o
В същото това време на Балканския полуостров идват прабългарите на Аспарух. Тяхната роля npи настаняването им на полуострова се свеждала до укрепване на създадената или създаващата се славянска държава :idea: . Прабългарите съвсем не са играли ролята на „държавотворен фактор“. В своето обществено-икономическо развитие те се намирали на същата степен на развитие както славяните и в сравнение с тях представлявали незначително малцинство. Това се вижда най-добре от изчезването на прабългарския език, който при заселването на прабългарите се кръстосал с езика на многобройното славянско население и постепенно изчезнал, без да остави никакви особени следи в днешния български език.
„При кръстосването – пише И. В Сталин – един от езиците обикновено излиза победител, запазва своя граматически строеж, запазва своя основен речников фонд и продължава да се развива по вътрешните закони на своето развитие, а другият език губи постепенно своето качество и постепенно отмира.“ :shock:
Така станало и при образуването на българския език. В случая решаваща роля изиграл езикът на славяните, който при кръстосването излязъл победител над прабългарския език и над езика на завареното тракийско население. Езикът на прабългарите заедно с претопяването им в славянското море постепенно изчезнал. Oт него днес са останали не по¬вече от 15-20 думи, от които половината са спорни. Същото станало и с езика на завареното тракийско население, което постепенно влиза в състава на българската народност и изгубва своя език и самобитна култура. Oт езика на тракийското население са останали също само някои думи, които влизат в речниковия състав на българския език.
Победата на славянския език при кръстосването му с езика на прабългарите и на завареното тракийско население и претопяването на последните в славянското море показват, че славяните са съставяли основната маса от производители в българските земи и са играли най-важна роля в обществено-икономическия и културен живот на страната. При това положение в светлината на труда на И. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието“ пред българската историческа наука стои като основна задача провеждането на задълбочена и непримирима критика на всички извращения и фалшификации, създадени от буржоазната историография за ролята на славяните в началния период на българската история. Необходимо е решително и завинаги да се скъса с „теориите” за приоритета на прабългарите при образуването на българската държава и при създаването на българската култура. Това трябва да стане чрез набиране на нов фактически – главно археологически – материал и чрез правилно използуване достиженията на съветската историческа и археологическа наука за ранния период от развитието на славяните….”

И това го пише българин?!?!?!...

Май повечето българи, докато четат изманипулираната ни история, изобщо не знаят, че всяка думичка в нея е преминала през съветската /а преди това и през руската/ мелачка, за да се утвърди покровителството /властта/ на Самая всесилная и несокрушимая Мать Великая Русь :twisted: над всички славяни...


Чрез цитирания дълъг откъс искам да подчертая и друго - когато пиша "учени" /в кавички/, имам предвид именно онези учени, които заслужават да бъдат в кавички. Като например проф. Хр.Хр. ;)


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 12:12 am 
Много се смях.., ама на ей това най-много:
Цитат:
В същото това време на Балканския полуостров идват прабългарите на Аспарух. Тяхната роля npи настаняването им на полуострова се свеждала до укрепване на създадената или създаващата се славянска държава . Прабългарите съвсем не са играли ролята на „държавотворен фактор“. В своето обществено-икономическо развитие те се намирали на същата степен на развитие както славяните и в сравнение с тях представлявали незначително малцинство. Това се вижда най-добре от изчезването на прабългарския език, който при заселването на прабългарите се кръстосал с езика на многобройното славянско население и постепенно изчезнал, без да остави никакви особени следи в днешния български език.

Голям майтап...Даже повече се смях отколкото на вицовете на Свободния Дух от днеска... :lol:
/макар, че то си е направо трагично.../


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 1:30 am 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 371
Добре че „трудовете” на подобни „учени” както въпросния професор, не могат да спрат излизането на истината на бял свят. Неизбежно е търсенията на мислещите хора да не доведат до отмирането на всички изфабрикувани исторически лъжи. Неминуемо имената на подобни „титани” на историческата наука ще бъдат бързо забравени от идните поколения, под напора на неподправените факти и тяхното безпристрастно аргументирано тълкуване. 8-)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 1:53 am 
Все пак нека уточня - постнах тук цитирания откъс, тъй като смятам в следващите си разсъждения за "История Славянобългарска" да продължа да употребявам в определени случаи думата "учени", поставена в кавички, и да обвинявам тези "учени" в предателско отношение към България и в орязване на "жива плът" от нейната история.
Второ: Исках да подчертая, че благодарение на подобни жалки професорчета, "Историята" на Паисий е наместена в цялата тази бълвоч от подмазване на "славянската Мать Великая Рус", и то в такава долнопробна роля, че направо побеснявам! И понеже сега съм се разровила из изворите и произведенията от времето на Паисий, все си мисля – защо не са го направили досега хората, на които това им е работата, при това са получавали и получават държавна заплата, за да я вършат! А те – угаждали на другаря Сталин и компания! Всъщност сетих се, че умните, мислещи хора сред българските учени, дори и да са искали да напишат нещо различно, да представят разсъждения в друга светлина и посока, едва ли някой би им разрешил тогава! Иначе – лагер!..
Но сега, когато уж нямало цензура, академико-професорската скупщина :ugeek: :twisted: не дава „гък” да се каже встрани от "научните" твърдения, приети за аксиоми. Така е и за произхода на българите, и за „славянското море”, за безписмените траки /дето избягали от славяните/ и прочее…
Излизането наяве на истината за българската история, за българските книги, за българската култура и за всичко българско, означава /освен всичко друго/, че повечето "стожери на научната мисъл" ще трябва да слязат от трона и да си зачертаят званията...
Но това е дълга тема…

Между другото този "низък червей" проф. Хр.Хр. в тази същата "статия" има пространно разсъждение специално за "Историята на Паисий".
Хайде, посмейте му се още малко!
А след това ще помъдруваме пак за Хилендарския монах и неговата безценна "книжица"… :)

Втори откъс от
"ВЪРХУ НЯКОИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА НАУКА
(ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД, ГОДИНА ДЕВЕТА – СОФИЯ, 1953 – КНИГА ШЕСТА)
От проф. Христо Христов

„… Паисиевата „История славянобългарска“ бе пръв и най-силен израз на формиращата се нова идеология на народните маси в борбата им против турските завоеватели и Цариградската патриаршия. Тя бе пръв и най-силен израз на формиращата се нова надстройка над елементите на новата база. И именно като израз на тази нова надстройка, свързана и обусловена при своето възникване от елементите на новата база, Паисиевата „История“ има такъв мобилизиращо-агитационен характер.
„Новите обществени идеи и теории – пише Й. В. Сталин – възникват само след като развитието на материалния живот на обществото е поставило пред обществото нови задачи. Но след като възникват, те стават сериозна сила, която облекчава разрешаването на новите задачи, поставени от развитието на материалния живот на обществото, която облекчава движението на обществото напред. Тук именно се и проявява великото организиращо, мобилизиращо и преобразуващо значение на новите идеи, новите теории, новите политически възгледи, новите политически институти.“

По времето на Паисий българският народ се състоеше от три нови класи: селяни, намиращи се под една или друга форма на феодална зависимост и експлоатация от страна на турските завоеватели; новозараждащата се търговско-промишлена класа, носител на новите стокови, парични и капиталистически отношения, която по това време в своята основна част се състоеше от дребни занаятчии и търговци, и представители на спекулативния търговско-лихварски капитал; чорбаджии, които се ползували с покровителство от страна на правителството и църковната власт.
Със своята „История славянобългарска“ Паисий се яви изразител на интересите на новозараждащата се търговско промишена класа, на дребните занаятчии и търговци, които в своята стопанска дейност трябваше да се борят против конкуренцията и експлоатацията на едрата гръцка буржоазия, владееща вътрешния пазар на Отоманската империя, и българските чорбаджии. Едновременно с това обаче със своята „История” Паисий бе изразител и на интересите на основната маса на българския народ по това време – селяните, които при разложението на турската военно-феодална система и прехода от спахилъка към чифликчийството най-много страдаха от гнета и експлоатацията на турските завоеватели, гръцката търговско-лихварска буржоазия и чорбаджиите.
Паисиевата „История славянобългарска“ изразяваше интересите на широките народни маси – на „простите орачи, копачи и прости занаятчии”, по думите на самия Паисий, в началния период на Възраждането. Тя изясняваше задачите, които стояха за разрешение пред тях, и ги мобилизираше за изпълнението им. Едновременно с това обаче острието на Паисиевата „История“ беше насочено и против българските чорбаджии, които се бяха приобщили към гръцката буржоазия, усвоявайки гръцкия език и гръцката култура. Против тях именно са насочени думите на Паисий: „Но някои не обичат да знаят за своя български род, но се обръщат към чужди обичаи и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О, неразумни и слабоумни! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и говориш на своя език?

Историята на Паисий Хилендарски отбелязва най-ранния период на българското възраждане, когато търговско-промишлената класа беше малобройна и твърде слаба, за да се осъзнае и поеме изведнъж задачите, които стояха пред нея за разрешение, и да увлече в борбата за тяхното разрешение широките селски маси. Поради това и влиянието на Паисиевата история се засилва едва в началото на XIX в., когато търговско-промишлената класа значително укрепва…"

:?: :!: :?: :!: :?: :!: :?: :!: :?: :!:

Между другото повечето от тези разсъждения можете да откриете в почти всички статии, писани за Паисий и за неговата "История".
Едно от изключенията все пак е изследването на акад. Иван Снегаров...


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 23, 2009 10:51 am 
Господинът Сталин, т.е. "капо ди тути капи" Сталин, като го гледам как с 90-100 думи е казал нещо дето може да се каже и с десет... ми става ясна работата.
Едно време в училище така се държеше на количеството, особено ако се върти около великия славянски народ...
Големи теми развивахме, голямо нещо... и нямахме право да се отклоняваме в разсъжденията, как тъй някой ще има различно мнение, а-а-а... намалят ти поведението като нищо...
Та по това време /пък защо не и сега/, явно всички са взимали добър пример от "големите" умове на века... така че за качеството е ясна работата...
Всичко това ми напомня за сегашното сирене дето се оказа, че нямало истинско мляко вътре... Сирене пък без мляко, бре-е-е как ставали работите... :mrgreen:
:lol: :lol: :lol:
Само дето този буламач ни го пробутват вече десетилетия наред!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 12:52 am 
Продължавам с още факти за изворите и историята на панславизма:

Онова, което с изумление научих:
най-цитираният откъс от „История славянобългарска” /„О неразумний и юроде…”/ е всъщност отправено към конкретна личност - Евгений Вулгарис - съвременник, съотечественик и съсед по манастир на Паисий. Досега никой от безчислените изследователи на Хилендарския монах и на неговото дело не е забелязал това. Открих го в статия на Асен Чилингиров, в която е представен животът и заниманията на Вулгарис – „…една от най-известните личности в културния ландшафт на Балканите през ХVІІІ век, хвърлила своята сянка далеч извън техните предели и надживяла с векове епохата.”/А.Ч./
От този факт могат да се изведат много изводи, но един от най-важните за мен е, че се явява допълнително доказателство за моята основна теза, поставена в миналите постове. А именно – Паисий не пише „История славянобългарска” заради това, че българският народ нямал своя написана история и трябвало да се пробуди от вековен сън. /Макар че тя има и такава роля през цялото Възраждане/. Основният подтик на монаха е да отвърне на нападките от страна на сърбите и гърците, както и за да опровергае лъжите, вписани в историографските книги от по-ново време и за да допълни многобройните пропуски, направени с манипулативни цели от техните съставители.
------------------------
Но кой е Евгений Вулгарис, кой е този велик грък с българско име?
Разлистването на неговата биография е истинско и не толкова забавно пътешествие из „работилницата”, в която са се изработвали основите на панславистичната, както и други имперски доктрини на Руските владетели от 16 до 18 век.
Все пак, според изследването на Асен Чилингиров:
Евгений Вулгарис (1716–1806) е считан за централна фигура на гръцкото национално възраждане. Не случайно през 2006 година гръцката общественост почете тържествено 200-годишнината от смъртта му ...
Той е основател на Ватопедската Атонска академия, в която работи и преподава от 1754 до 1758 г. А тя е само на 10-тина км от Хилендарската обител, където по същото време е Паисий. След няколко години напуска Атон и до 1761 г. е директор на патриаршеската школа в Цариград. По-късно, след престой в Молдавия и Германия , през 1771 г Вулгарис пренася дейността си в Русия в служба на руската императрица Екатерина Велика, отначало като неин библиотекар и съветник, а в 1775 г. е ръкоположен за Славонски и Херсонски архиепископ със седалище в Полтава. На този пост, който е на второ място в йерархията на руската православна църква след патриарха, Евгений Вулгарис, но вече под името Евгений Булгарский или Булгар, се задържа до 1778 г., когато го предава на своя ученик и съгражданин Никифор Теотоки и продължава дейността си в Санкт Петербург като автор на научни трудове, действителен член на Императорската Руска Академия на науките, съветник и сътрудник на Екатерина Велика

Преди да погледнем към руския период от живота на Евгений Вулгарис, няколко важни акцента за дейността му в Атонската Академия.
За няколкото години на своето просъществуване, благодарение на усилията на Евг.Вулгарис и на още няколко гръцки реформатори, тя се превръща в просветен център, който привлича млади гърци от всички краища на османската империя. В лекциите, както пише Асен Чилингиров, се прогласява преди всичко идеята за възраждане на културата и философията на Антична Елада, за чиито преки потомци се считат събралите се в Академията гръцки младежи, водени от Евгений Вулга¬рис. Те определят за своя програма тъкмо тази идея, придружена с възстановяването езика на древните елини, т.е. гърци, от ІV век преди Христа с неговата фонетика, граматика и правопис, като книжовен език. Върху тези основи през ХІХ век ще бъде изградена и образователната система в новата гръцка държава, а езиковите и правописните норми, установени от Вулгарис, ще се запазят в Гърция до началото на 80-те години на ХХ век.
И още. Според Асен Чилингиров идеите на Вулгарис определят до голяма степен характера на гръцкото възраждане и връзката му с гръцката култура. А за Вулгарис, както и за неговите последователи, „гръцка“ е не само историята и културата на Атина от ІV век пр. Хр., но също и на предшествалите я 2–3 хилядолетия, и на Средновековието в границите на византийската империя, вкл. българските земи и много други чужди земи с тяхното негръцко население. С други думи, на всички „варвари, възприели и усвоили културата си от цивилизованите гърци“. Седем десетилетия след прогласяването на тази идея от Вулгарис и две десетилетия след смъртта му в науката възниква голям спор, породен от немски историк и филолог Якоб Фалмерайер/1790 - 1861 г/, който за голям ужас на почитателите на гръцката класика в Гърция и извън нейните граници с изследванията си доказва, че между населението на съвременна Гърция и древните гърци от класическата епоха в ІV век пр. Хр. няма и не може да има нищо общо; че след протеклите през Късната античност и цялото Средновековие миграционни процеси нищо не е останало не само от етническия тип на древното население и че населяващите гръцките земи през съвременността са смесица от потомци на всички народи, прекосили тези земи в течение на хилядолетия, сред които самите гърци са най-малобройни, разтворили се сред огромните маси от „славяни” и турци, но също така от власи и албанци. /Якоб Фалмерайер за съжаление нищо не споменава за траки, елини и българи/


Последна промяна saradiva на Нед Мар 01, 2009 2:17 am, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 12:59 am 
Още по-впечатляваща е продължилата повече от четири десетилетия дейност на Вулгарис в Русия, доколкото тя е непосредствено свързана и със съдбата на нашия народ.
Но малко по-ранна история, според изследвателя Асен Чилингиров:
На 16 януари 1547 г. навършилият 16 години наследник на престола на великите московски князе Иван Василиевич е увенчан от московския патриарх с царската корона като първи от руските владетели, удостоил се с титлата цар. Това е бъдещият цар Иван ІV Грозни, който обосновава този си акт с женитбата на своя дядо, великия княз Иван Василиевич ІІІ (1462–1505), с племенницата на последния византийски император Константин ХІ Драгаш/Палеолог (1449–1453) — София Палеолог. Обявил се за единствен и правомерен наследник на престола на византийските императори, цар Иван Грозни създава руската национална доктрина за „Москва – Трети Рим“. Тя е подкрепена с династично-политическите права върху наследството на Византия, които той счита, че притежава и че те преминават от него също и върху наследниците му на руския престол. Но не само това. Идеята за завладяване на цяла Европа съветниците на руския цар подплътяват и с стъкмената история за стара църковна традиция, предадена от Византия на Русия чрез великата киевска княгиня Олга, възприела през Х век своето свето кръщение в Цариград от ръцете на самия патриарх и считана от руската православна църква за равноапостолка и за първа разпространителка на православието в руските земи.
Иван Грозни подкрепя своите претенции върху византийското политическо и духовно наследство и с издаденото през 1558 г. от цариградския патриарх Йоасаф ІІ послание до цялата вселенска православна църква, признаващо „цар Иван“ за защитник и върховен покровител на всички православни християни и задължаващо споменаването на името му при всяко богослужение — това нареждане бива утвърдено три години по-късно също от църковен събор с участието на 38 патриарси и митрополити.
Установяването на тази политическа доктрина е свързано обаче с немалки затруднения и изисква значителни манипулации върху историческите извори, защото тя не намира своята поддръжка в тях. И това се отнася не само за наследяването на императорската титла от византийските владетели, която не се предава и приема така, както се иска на цар Иван Грозни, и сред съвременниците на дядо му, великия московски княз Иван ІІІ, е имало няколко десетки повече или по-малко влиятелни владетели, свързани по-тясно с императорските династии във Византия. Но още по-съществена в случая е православната традиция на руската църква, която тя не получава непосредствено от Византия — нито с „кръщаването на киевската велика княгиня Олга, извършено от самия цариградски патриарх“, което съчиняват руските летописци и за което липсват каквито и да било основания в съвременните исторически извори, нито с „покръстването на русите в 988 г.“, за което също липсват сведения в неруските исторически извори. Съвременните византийски исторически извори не казват нищо и по този въпрос, а арабските посочват дата две години по-ранна, представяща хода на събитията по съвсем различен начин.
Това заставя руските „летописци“ да преправят на няколко пъти своите съчинения — след 1039 г., в края на ХІ век и още веднъж в средата на ХVІ век — след коронясването на Иван Грозни и прогласяването на неговата политическа доктрина. Тъкмо по това време се датират почти всички преписи на руските летописи, изготвени след пълното или частично унищожаване на оригиналите или в редки случаи само с подмяната на части от тях.
Един от най-характерните случаи за манипулацията на историческите извори е разказан в статията на Асен Чилингиров и е свързан с дейността именно на Евгений Вулгарис — или по-точно Евгений Булгар, както той сам вече се подписва — в услуга на руската самодържица Екатерина Велика. И се отнася до „кръщението“ на великата киевска княгиня Олга и годината на нейното посещение в двореца на византийските императори, засвидетелствувано от самия неин домакин, император Константин VІІ Багренородни, и описано с най-големи подробности в неговата книга „За церемониите“. Данните за самоличността и произхода на Олга, както и за пътуването й в Цариград, са били заличени по всяка вероятност още по време на унищожаването на руските летописи, извършено след встъпването на първия гръцки митрополит на Киев в 1039 г. и заместени в края на ХІ или началото на ХІІ век с един разказ, който няма нищо общо с истината. При тази манипулация на историческите извори обаче не биват забелязани две много важни подробности, отнасящи се до родното място на Олга и до произхода на нейния син Светослав. Това родно място е отбелязано на някои преписи от руски летописи, но и нейни жития, изготвени преди ХVІ век.
И там се казва, че тя е родена в Пльсковъ, т. е. в старата столица на Първото българско царство. В 1878 г. известният изследовател на старата руска книжнина архимандрит Леонид открива и един кратък летопис от ХV век, следващ случайно избегнал унищоженията стар протограф, в който се съобщава, че тя е била българска княгиня — съответното място в най-стария препис от руската летописна повест, т. нар. Лаврентиевски препис, не е стигнало до нас, понеже от него са откъснати девет листа, предаващи по всяка вероятност и други подробности, свързани с нея. В следващите по време преписи от руските летописи месторождението на Олга вече се предава като Пьсковъ, в което название руските историци искат да видят града Псков — без да могат да обяснят откъде се е взела там буквата “ь”. Въпреки това те налагат тезата, според която град Псков по-рано, т. е. в Х век, се е наричал Плесков и след това туй име се е превърнало в Псков. Много убедително обяснение! Но при археологическите разкопки и сондажи, извършени през 60-те и 70-те години на XX век върху целия терен на Псков, не могат да се открият никакви следи от селище на същото място преди средата на ХІІ век ¬— век и половина след раждането на Олга. Намерени са само следи от известния на летописите „славянски” град Изворск, разрушен до основи по всяка вероятност в средата на Х век — а този град няма нищо общо с легендарния Плесков.
Асен Чилингиров отбелязва, че не по-малко противоречия спрямо възприетата от руската историография хипотеза за варяжкия произход на Олга съдържат сведенията в руските и византийските исторически извори за нейния син, великия княз Светослав. Така руската летописна повест цитира неговите думи към майка му:
„Не ми се стои в Киев — искам да живея в Преслав на Дунава, понеже там е средата на моята земя.“ А гръцкият летописец Лъв Дякон, като описва външния вид на Светослав при срещата му с византийския император Йоан Цимисхи, обяснява с благородния му произход необичайния за византийците негов външен вид с бръсната глава, от която пада назад голяма плитка. Такъв белег за благороден произход при „варязите“ не се споменава от никой историк, докато Именникът на българските князе съобщава изрично, че преди Исперих да премести резиденцията си „отсам Дунава“, българските владетели били с бръснати глави — но и римският географ Страбон отбелязва също в I век сл. Хр., че „принадлежащите към благородното съсловие y гетите отсам и отвъд Дунава са бръснели главите си“.
През последвалите няколко години много историци откриват несъответствията между твърдения в руската скалъпена история и действителните факти. И след като нито един руски историк не успява да ги опровергае, през 1765 г. императрица Екатерина Велика, вече като руска самодържица, сключва договор с германския историк Аугуст Лудвиг Шльоцер, който се задължава да изследва и публикува за първи път в Германия руските летописи. А една от най-важните точки в този договор, който е запазен в архива на Академията и по-късно неколкократно публикуван, гласи, че германският историк поема задължението да издаде летописите съобразно с желанията на Императорската Руска Академия, като преди това представи там ръкописите си за одобрение.
Още първата публикация на Шльоцер, издадена след подписването на договора, „Обща история на северните народи“, в която той подкрепя датировката за пътуването на Олга от руските летописи, е посрещната с унищожителна критика от страна на едва 26-годишния по това време професор по риторика и философия в Хале Йохан Тунман. Независимо от възмущението на този и други историци по това време, Шльоцер спазва условията на договора си с Екатерина Велика и в продължение на 40 години той работи върху публикуването на руските извори, и в последния том на своето изследване, излязъл през 1809 г., Шльоцер пише във връзка с датирането на пътуването на Олга: „Въпросите на математиката и на календара не влизат в моята специалност.“
И за всичките си заслуги относно измислянето, преиначаването и натъкмяването на руската история, е въведен от внука на Екатерина Велика, руския император Александър І, в дворянското съсловие...

20 години преди това обаче Екатерина Велика прави нов опит за утвърждаването на посочената от руските летописи година на пътуването на Олга в Цариград. И в този неин опит тя ще си послужи с най-тежката артилерия, с която разполага: с авторитета на един от най-известните европейски учени по това време — Евгений Вулгарис/Булгар.


Последна промяна saradiva на Нед Мар 01, 2009 2:20 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 1:11 am 
И още няколко акцента от статията на Асен Чилингиров:
В 1775 г. по нареждане на Екатерина Велика той бива ръкоположен за архиепископ в създадената специално за него Славенска и херсонска архиепископия, като по такъв начин заема второто място в йерархията на руската църква след патриарха, без да е подчинен на последния. А създаването на тази архиепископия е част от политическата платформа на императрицата, която тя най-последователно преследва още от възкачването си на престола в 1762 г. И тази политическа платформа се базира на руската национална доктрина, прогласена от Иван Грозни и придобила актуалност с управлението на Петър Велики (1682–1725). Но при Екатерина тя не е само теория и идеал за далечното бъдеще, а започва да се прилага на дело. Войните с Турция, завършили с мира от Кючук Кайнарджа в 1774 и Яш в 1792 г., както и присъединяването на Кримския хаганат към Русия в 1783 г., не само откриват достъпа към Черно море, но добавят към Русия нови територии, населени почти изключително с мохамедани /сред които и много етнически българи/.
За по-нататъшното прокарване и осъществяване на руската национална доктрина Екатерина я модифицира със своя така наречен „Гръцки проект“, включващ заселването на новоприсъединените територии с християнско население от Югоизточна Европа — а това християнско население съставят в действителност предимно бежанците от българските земи и значително по-малко гърци и сърби. Целта е граничната зона между Русия и Османската империя да се използва при следващите войни като бариера, а населението й да участва на първо място в защитата на страната, спестявайки по такъв начин военните разходи.
Главен съветник на Екатерина при планирането и осъществяването на този „Гръцки проект“ е Евгений Вулгарис — но вече под името Евгений Булгар. С ръкополагането му за духовен глава в новоприсъединените към Русия области той трябва да се грижи за интегрирането на тяхното население в руската страна и обединението му под покрива на православната църква.
--------------------
Та, към този същият Евгений Вулгарис се обръща нашият Паисий с "О неразумний юроде...". Едва ли обаче Хилендарският монах е предполагал, че предателството на Е.В. е стигнало много по-далече от неговото гърчеене и срам, че е българин, а не грък... Връщането на българското звучене на Вулгарис - Булгарис - Булгар е било по нареждане на императрицата - така, всичко казано от един човек с име Булгар, ще звучи достоверно за наскоро завзетите земи на Волжка България, а и при следващите завоевания на територии с етнически българи. И разбира се една от посоките на тези имперски мерацци е била бъдещата Задунайска губерния - България...
---------------

Следваща посока - сърбите и "История Славянобългарска"... 8-)


Последна промяна saradiva на Нед Мар 01, 2009 2:21 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Чет Фев 26, 2009 12:33 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 371
Впечатляващо изследване, saradiva. :shock: :) ;)
"Учените" - академици, професори и прочее продажници явно наистина трябва да скъсат дипломите. :lol: :lol: :lol:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"