ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Юни 26, 2017 10:08 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Нов прочит на "История Славянобългарска"
Ново мнениеПубликувано на: Нед Фев 08, 2009 7:43 pm 
Попаднах на нещо невероятно!!! :shock:
Я вижте как точно са изписани думите на Паисий Хилендарски.
Думите са "История Славно Българска"!!!
А не "Славяно Българска"!!!
Аз съм изумена..!.. :? :roll:

Прикачени файлове:
istoria.jpg
istoria.jpg [ 127.99 KiB | Прегледано 2269 пъти ]


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Пон Фев 09, 2009 6:58 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 378
Здравей, purusha. Преди около 2-3 години (не си спомням точното време :? ) присъствах на мероприятие (наречи го конференция или среща), в което участваха множество изтъкнати историци-българисти. В една от кратките паузи станах неволен слушател на прелюбопитен разговор между Христо Маджаров и негов колега, в който г-н Маджаров оживено обясняваше на своя събеседник нещо относно така наречения „Еленски препис” на Паисиевата история. В ръцете си Христо Маджаров държеше ксерокопие от снимка на заглавната страница на известната книга и когато успях да го зърна, разбрах причината за емоционалността на разговора – заглавието на Паисиевата история беше изписано точно както и на приложената от тебе снимка :shock: (възможно е и да става въпрос за същия препис). Ровейки се в Интернет, намерих следната информация: „Еленския препис” е направен през 1784 от Дойно Граматик по „Втори Софрониев препис” (на поп Стойко Владиславов – по-късно станал известен като Софроний Врачански), който от своя страна е правен през 1781 и е един от първите преписи на Паисиевата история (като първия в същност е „Първи Софрониев препис” правен през 1765). Това означава, че въпросния препис („Еленския”) е вероятно един от най-точните и достоверни, отразяващ правдиво написаното от Паисий. Най-вероятно в по-късните преписи някой отявлен радетел на панславизма е добавил едно „незначително” :roll: „я” :mrgreen: към заглавието и така „Славноболгарска” се е превърнало в „Славяноболгарска”. :twisted: :twisted: :twisted:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 10, 2009 12:07 am 
А това може ли да е едно малко "е" м/у В и Н - като "Славено Българска"?


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 10, 2009 9:36 am 
Да, kha, прав си - тази изписана буквичка, която и на мене много ми се иска да е "Н", не е САМО "Н" ! :cry: По времето на Паисий още са се ползвали уникалните за кирилицата букви като например голяма носовка /он/, ятовата гласна /я,е/ и ... малката носовка /ЕН/. Тя се изписва като буква "А" с добавена отвесна чертица - ѧ. Във времето на разколебаването на старите букви, 18 в./откогато е Еленският препис/, често преписвачите на книги са ги изписвали по начина, който виждате - ето, малка носовка е изобразена като "Н" с изписано горе, между нея и предходната графема, малко "е". Такива примери има много, особено в преписите на български богослужебни книги, направени в Русия ...

За съжаление историята на написването на "Историята" на Паисий е друга! Просто първорадетелят на Българското Възраждане не попада на източник!... :)

Но за това по-късно, че ... "Денят започва"... ;)


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 10, 2009 12:05 pm 
Честно казано ако гледаме само тъмния шрифт - водещия /понеже по-бледия ми изглежда като някакъв фон за украса/, то тогава
заглавието се чете като "ИСТоРиЯ СЛАВнОБолГАРсКА".
Ако обаче saradiva е права /което ми се струва логично/, то тогава трябва тези по-бледите знаци да имат някакво значение при четенето и в този случай коментара ще е друг...
Странно изписаното "н", може всъщност да се чете "ен" поради добавеното преди това бледо "е", защото малко по-нататък се вижда и друго "Н", което си е написано както си му е реда. Тогава четенето ще е "ИСТоРиЯ СЛАВенОБолГАРсКА (ЯВНА или нещо от сорта)".
Какви са обаче правилата за четене в случая, признавам си не съм запознат, така че правя само предположения... :|
Може би наистина Паисий не попада на подходящия източник... :(


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Вто Фев 10, 2009 7:48 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 1:59 am
Мнения: 378
Предоставената от purusha снимка на заглавната страница на Паисиевата История е със сравнително добро качество и позволява значително зумиране на образа, като се запазва добра контрастност на символите. :D Безспорно над буквата „Н” в думата „Славноболгарска” има не един, а дори два бледи „знака” приличащи съответно на буквите „Е” и „Х”, но значителен брой подобни бледи буквоподобни „знаци” има и около на практика всички останали букви от заглавието. :? Каква би могла да причината за това? :roll: Ако си припомним техниката на писане през 18-и век (в същност валидна и за един огромен исторически период) – с птичи пера потапяни в мастилото 8-) – това би било достоверно обяснение на множеството „паразитни” мастилени петънца, особено в областта на заглавието, тъй като очевидно заглавните букви са били удебелявани, т.е. налагало се е да бъдат изписвани по няколко пъти, което от своя страна е увеличило вероятността от случайни капчици мастило. ;) В заглавието присъстват общо пет букви изписани в малък шрифт, но всички те са подчертано удебелени, затова не виждам логика точно въпросното „Е” да е пропуснато, ако действително е трябвало да има подобна буква. :|


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Съб Фев 14, 2009 1:11 pm 
Случи се нещо много интересно, /но не и ново, откакто го има този фрум/! :D Постът на Purusha ме провокира да прочета отново едно произведение, към което си мислех, че едва ли някога изобщо ще погледна – „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В предния си пост подчертах, че за написването на тази книжица Паисий просто не случва на източник и затова я е кръстил така. Но новото ми навлизане сред думите на Паисий, ми отвори очите за доста нови, интересни и показателни детайли. Всъщност, сигурно два или три пъти съм чела тази „книжица”, но честно казано доста набързо. В училище ми беше досадна, наричах „измишльотини” написаните в нея "факти" за българската история и учех наизуст каквото трябваше да напиша по теми от рода на: "История славянобългарска “ на Паисий – страстен зов за национално осъзнаване”. :arrow: За изпита по „Възрожденска литература” я прехвърлих отново и толкова...
Истинското и задълбочено прочитане на „История славянобългарская” направих преди няколко дни и открих всичките заблуди, в които „синжир марка” учителки и „учени” са ни вкарали. :( Разбира се не без „поръчката Отгоре” :ugeek: :twisted: , за да „не нарушим братската дружба между славянските народи”… ;)

И понеже в миналия си пост подчертах своето отношение към съмнителния характер на исторически източници, които ползва Хилендарският монах, ето няколко думи за тях:
Паисий добросъвестно спазва изискванията на историографията и още в предисловието на „Историята” се позовава на основните извори, които е използвал при написването й - трудовете на "Маврубир и Цезар Бароний".
Кои са те?
Ами първият, уважаеми приятели, е МАВРО ОРБИНИ! 8-) Познавате го. Той именно през 1601 г написва по поръчка “Книга историография”., заради която е смятан за един от създателите на идеята за илиризма. Според нея, припомням, славяните на Балканите са с единен произход и са най-древното, автохтонното, население на тези земи. Оттук, според далматинеца, идва изводът, че всички други народи са пришълци и нашественици. :? /Идея, доста коварно насочена срещу българите и тяхната история, нали?/
Друго произведение, което Паисий подчертава, че е използвал, при написването на „Историята”, е на Цезар Бароний. Това е римският кардинал Чезаре Баронио (1538-1607), обявен още приживе за "баща на църковната история". Той е автор на 12-томните "Църковни анали" от 1198 г. от Христа насам".
Двете книги са фундаментални за панславистичната политика, затова веднага биват преведени в съкратен вид на полски език от йезуита Пьотр Скарга…
Но как е прочел тези книги Паисий, след като не е знаел латински, италиански или полски език? :roll:
През 1722 г. по заповед на цар Петър Велики споменатата книга на Орбини е преведена на руски език в адаптиран, според имперските интереси на Русия, вариант. Това личи най-вече в промяната на заглавието - руският превод на „Книга историография” излиза като: “Царството на славяните”! ;) Всъщност заглавието е изумително дълго: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (роби)” ... и преди всичко се гледат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България”. И както вече отбелязхме в по-предни постове по тази тема, не случайно на българите е отредено последното място…
На едно от изданията на този руски “адаптиран” превод попада Паисий през 1761 г., по време на краткия си престой в библиотеката на сръбската архиепископия в Сремски Карловци. И по думите му, при написването на своето историческо произведение, той широко се ползва от книгата на Орбини, смятайки я за сигурен източник…

В руски превод Паисий чете и другия си основен и назован от него източник - "Църковни анали" на Цезар Бароний. Те са преведени през 1719 г., пак по нареждане на Петър Първи. Заглавието също е променено - "Деяния църковни и граждански". И, разбира се, също са „адаптирани”, за да звучат в съответствие с руските имперски интереси. ;)
И двете призведения, в манипулирания си руски вариант, са разпространени в многобройни преписи из целия православен свят, като се използват и до днес при написването на не един "научен" труд… ;)

Но подчертавам - не само тези две книги са източниците на „сведения” за българската история за Паисий. И добре че е така! Самият монах споменава, че е използвал и различни родни извори, издирени в редица манастири и църкви в Атон, както и в земите на Македония, най-вече в Рилския манастир. Това са документи от българските владетелски канцеларии, жития на светци и патриарси, както и почти всички съчинения от класическата старобългарска литература.

Така че, никак не е пресилено онова, което Хилендарският монах още в началото на Историята споделя:
„Аз прочетох много и премного книги и много време търсих прилежно…”

Поставих няколко предварителни акцента върху историческите извори, които ползва Паисий, защото са важни за извеждане на аргументите относно най-важния въпрос:
ЗАЩО ПАИСИЙ НАПИСВА ИСТОРИЯТА?
Популярният отговор звучи най-общо така: желанието на монаха е да пробуди „заспалия” сред турското робство и гръцкия духовен гнет български народ. И безспорно „книжицата” изиграва до голяма степен именно тази роля...
Но това не е цялата истина!
След подробен и непредубеден прочит веднага става ясно - нашите „учени” пак угоднически са боравили с фактите и със собственото си мислене :!: Те така са подредили твърденията си, че всички да са доволни! Освен желаещите истинската си история българи, разбира се! :arrow:
Какво имам предвид:
За „Историята” на Паисий толкова много е писано, че, грубо казано, едва ли има български ученик или студент, който да се захване да я чете ред по ред и да се замисли за нещо, което не му е написано „услужливо” от „литературните мастодонти на критическата мисъл” :ugeek: :ugeek: :ugeek: . Акцентите според тях са: Паисий ни учи колко е полезно да си знаем историята, критикува българите, защото са я забравили и се гърчеят. Тук с апломб се вкарва популярния цитат: „О неразумний юроде..” и задължително се подчертава, че това е кулминацията в книжката /а всъщност цитираното обръщение е още в началото на първата част!/. След това се разтягат изречения от рода на: ”Паисий подчертава колко велики и непобедими царе е имала България, какви славни битки е водела!” и прочее декларативи на мисъл и чувство… После се пишат няколко познати и клиширани слова за братята Кирил и Методий. Не бива да се пропуска и „любовта на Паисий към простия орач и сеяч, които учи да са горди с историята си и да не се срамуват, че са прости, защото не са прости, понеже имат велика история, а другите народи нямат…”. Думичката „прости” задължително се изисква от учителките, тъй като и Паисий я подчертава:
„… събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи…” и „Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки, но за простите българи просто и написах.”
И това е – темата /която и да е тя/ за Паисий е разработена, писани са шестиците и … всичко е наред! 8-)

Но, ако се прочете детайлно „Историята” на Паисий ще стане ясно, че всъщност много неща не са наред :idea: Първо, ще се окаже, че „българските” „учени” досега не са написали една свястна задълбчена разработка, а вместо това ПАК са ни ПОКАЗВАЛИ какво ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ /БЕЗ ДА МИСЛИМ/! :(
Защото всеки по-информиран човек днес, още в началото на Паисиевата история веднага ще започне да задава важни въпроси. :idea: И първият винаги ще е:
:idea: ОПИСАНАТА ОТ ПАИСИЙ ИСТОРИЯ ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ ЛИ Е :?: :idea:
И, ако не е, защо :?: Достоверна ли е историята, представена в двата източника, споменати от Паисий :?:
:idea: Описаната история на Москва и Русия – истинската история на Москва и Русия ли е :?:
И още:
:idea: Защо се твърди, че Хилендарският монах пише „Историята” си основно, за да събуди любовта на българите към България? … Тези, които „не обичат да знаят за своя български род” са определени от Паисий като „някои”, т.е.една част от българите, а не всички. „О неразумний юроде!”, не означава „О неразумний народе”, както често са ни внушавали! А и Първото обръщение на Паисий към българите е: „Внимавайте вие, читатели и слушатели, роде български, които ОБИЧАТЕ И ИМАТЕ ПРИСЪРЦЕ СВОЯ РОД И СВОЕТО БЪЛГАРСКО ОТЕЧЕСТВО…”. :)

:idea: Защо в „История”-та си Паисий отделя цяла част „за сръбските крале” - втората от общо десет /с предговорите и послеслова/ :?: :!: При това фактите са доста нерадостни за сръбската история! А нали те са смятани по това време за баш-славяните на Балканския полуостров :!: :?: Ако Паисий е имал за цел да докаже, че българите СЪЩО са славяни и християни, защо му е да критикува именно сърбите :?: :!: :idea: Каква е била всъщност истинската цел на Паисий при написването и озаглавяването на „История СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ” :?:
……………………
Има и още въпроси, които си задава, всеки човек прочел днес „Историята” на Паисий”. И след като си ги зададе се пита:
ЗАЩО ДОСЕГА НИТО ЕДИН ОТ „УЧЕНИТЕ” НЕ СИ ГИ Е ЗАДАЛ?!

Аз обаче мисля, че ВСЕКИ „УЧЕН” СИ Е ЗАДАЛ ТЕЗИ ВЪПРОСИ!
Отговорил си е на тях, но нищо никъде не е написал! Защото отговорите на тези въпроси не са в съгласие със ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА ИСТИНА, официалната „наука” и „братската дружба между славянските народи” :?
Паисий всъщност много им мъти водите със своята „История”… 8-)

Но преди да ви поднеса по-нататък мнението си по поставените по-горе въпроси, прочетете „Историята” на Хилендарския монах”! /Не бързайте да казвате, че сте я чели!/ И веднага пред вас ще лъсне манипулативната сага на „Панславизма”, а Паисий ще заеме съвсем ново място не само във Възрожденската ни литература, но и в Българската история. И още по-точно – книжицата му ще се нареди сред най-силните аргументи за Големия заговор срещу българския род :!: :!: :!:

А за своето време „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАЯ” ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПЪРВИЯТ СИЛЕН ОТПОР СРЕЩУ … ПАНСЛАВИЗМА :idea:

И ще разберете, че ТОЗИ ОТПОР ЗАПОЧВА СЪС ЗАГЛАВИЕТО НА „КНИЖИЦАТА” :!: :!: :!:

Ето четете: :arrow:
http://209.85.129.132/search?q=cache:1O ... cd=9&gl=bg


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 2:30 am 
В миналия си пост поставих някои въпроси, предизвикани от скорошния ми /нов/ прочит на „История славянобългарска”. Не ги зададох към никого, а по-скоро акцентирах върху това, колко е важно да помислим върху възможните им отговори, за да разберем съдържанието и посоката на Паисиевите послания. През последните няколко дни потърсих и прелистих част от преведените сръбски и руски „историографските” писания, популярни и достъпни за духовните люде в средата на 18 век. Разбира се сред тях бяха „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” на Винко Прибоевич /1532 г., Венеция/, „Царство на славяните” на Мавро Орбини, Дуклянската хроника, „Обjасненjе о писме Словенском” /1660г./ на хърватина Джура Крижанич /1618-1683/ и др.
И докато прелиствах тези трудни за възприемане писания, си представих как образованият и просветен българин Паисий /а и не само той/ е възприемал всичките небивалици и премълчани истини за историята на българите, с които тези, а сигурно и всички поръчкови сръбски и руски „историографски” издания по това време, са изобилствали!
Например – в светая светих на всички радетели на панславизма, книгата „Царство на славяните” на Мавро Орбини, за създател на „славянското глаголическо писмо”, наречено „буквица”, е обявен Свети Йероним/?!/, на него е приписано и съставянето на „славянското” богослужение (?!). И навсякъде българският принос липсва, а за делото на Кирил и Методий не става и дума…
Друг пример: хърватинът Джура Крижанич, тръгвайки от принципа на функционално-генетическа йерархия в славянското езиково семейство, стига до извода, че първостепенно място в нея заемат руският и хърватският народ, съответно и техните езици. На следващия етап предвижда селекция на руските и хърватските езикови елементи, които да доведат до създаването на единен общославянски език. За българите не се споменава, макар че са описани всички други, пишещи на кирилица народи.

Веднага можем да се досетим, какво се е случвало не само в сърцето на Паисий, но и на всички други образовани българи по това време, при прочита на тези свидетелства за откровено ограбване на българската история!
А възмущението от лъжата, означава познаване на истината /не само от Паисий, но и от други образовани българи по това време/. Като монах в Атонски манастир, опознал съкровищата на средновековна българска литература, скрити в библиотеките на двата манастира „Хилендар” и "Зограф", както и архивите на Сръбската патриаршия в Sremski Karlovci. Освен кирилицата, той е владеел българското глаголическо писмо, сръбски, гръцки и руски език. От различни пасажи в „книжицата” му става ясно, че е ползвал анонимната Зографска история, написана по същото време, както и други източници, свързани с българските светци - Св. Петка, Св. Йоан Рилски др. А по-късно като таксидиот /събирал е помощи за манастира/ посещава различни духовни средища из българските земи.
Така че, Паисий е познавал голяма част от историята на българите /доколкото това е било възможно по онова време/.
И ако е искал да напише история на България, воден от факта, че българите са нямали такава, то той е можел да направи това и без книгите на Орбини и Цезар Бароний, без руските и сръбски находки в библиотеките и духовните средища, които е посещавал.
Друг много важен факт в тази посока, доказателства за който може да предложи всеки наш етнограф – сред българския народ през 18 век /както разбира се и по-рано/ се пеят много и различни песни с историческо и митично съдържание за български царе, за битките им и изобщо за славните времена на Средновековна България. Достатъчно е да си спомним за прословутата песен за Цар Иван Шишман, както и другите, записани в сборниците на Братя Миладинови… Т.е. обикновените българи са знаели, ако не конкретика от историята на България, то поне са имали представа за общата събитийност от миналото. Което е достатъчно, за да помнят, че тя е славна и изпълнена с достойнства на български владетели и на български християнски светци. И сред всичко това в народностната памет неизменно е било и делото на Кирил и Методий…

На този народ тепърва му предстоят нелеки битки – за българско богослужение, за българско училище и за българска държава. Но в началото на тази всеизвестна етапност на Българското Възраждане, стои и един друг прелом. И това е битката на българите за нареждане ДО другите народи!
И е ясно кое е първото оръжие за категорично себедоказване – това винаги е била историята /произходът/. Особено ако тя е древна и героична. Именно славната история и нейното познаване могат най-бързо да събудят един народ и, нещо повече, да отключат закономерния рефлекс за надмогване, характерен само за народите с осъзната равнопоставеност и уникалност спрямо останалите.
Затова именно „История Славянобългарска” не започва като другите историографски сборници, посветени на българската история, не започва дори и със заглавие, а с предговор, озаглавен „ПОЛЗАТА ОТ ИСТОРИЯТА”! И в него Хилендарският монах не се обръща към незнаещите, потънали в забрава за собствената си идентичност българи, както твърдят повечето изследователи. С първото си слово Паисий се обръща към „любомъдрите читатели”!
А като основно послание към тях още сред първите изречения на предисловието е призивът:
„Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи.”

Ако Паисий е искал да напише историческа „книжица”, само защото българите не познавали историята си или пък защото нямали написана такава, защо тогава всеки ред от неговото произведение е зареден от категоричността на написаното още в началото:
"От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това бъларите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите”
Това не е описание, не е и декларатив. Това е ИЗБЛИК на натрупана енергия от дълго стаявано желание за отговор! Най-после Паисий поднася пред всички и за всички този отговор! Прави го в ритмиката на онази категоричност, характерна за финалните, най-силни реплики на добре подготвените и знаещи риторици...

„…При все че москалите, русите, сърбите и други се хвалят, че те по-напред са приели славянските букви и кръщението, но не е така. Не могат да представят за това никакво свидателство. Ако и москалите, и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи показват …Руската княгиня Олга приела кръщението в 958 година, но с малко хора от руския род. Имал гръцки свещеници, а не славянски. Русите не умеели тогава още никак да четат по славянски… След княгиня Олга руският и киевски княз Владимир приел светото кръщение в 1008 г. всенародно, кръстил се целият руски московски народ. Явно е тук, че българите всенародно приели кръщение 153 години преди руския и московския народ; така тогава приели и славянските букви и книги. А сърбите били под римския папа и държали римската вяра… Така и сърбите 345 години след българите приели православната вяра… Така българите по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език…”
Цитираните думи на Паисий, както и всичко, подчертано дотук, вече ни отвеждат и до отговора на другия важен въпрос: Защо монахът-родолюбец озаглавява книжицата си не „История на България”, а „История славянобългарска”?
Преди да споделя мнението си обаче искам да отбележа още нещо важно за времето на Паисий.
От началото и средата на 18 в. именно се развихрят националистичните доктрини сред така наречените „славянски народи” - чешкият филологически славизъм, полският романтичен месианизъм, руският панславизъм /като реакционна имперска идея/, както и прерасналата във великосръбска доктрина илирийска идея. Например, Павао Ритер Витезович (1652-1713), който, вдъхновен от южнославянското обединение, пише труда си "Serbia illustrata", като възлага своите политически надежди за освобождение и обединение на южните славяни на австрийския двор. Т.е. това са все идеи, които лансират и обслужват чужди на българите цели и политика. Във всеки един от етапите на тяхното развитие, както и в различни им проявления, в тях не се вписва историята на Средновековна България.
Сред цялото това развяване на байраци на държави-„големци”, представете си величайшето възмущение, с което те са посрещнали книжицата на Хилендарския монах, озаглавена „История”, и то не „славянска”, а „славяноБЪЛГАРСКА”!!! Така че поставеното заглавие от Паисий не е случайно – той пише „Историята” с цел - тя трябва да послужи за постигане националната еманципация на българите. И сред развихрилите се панславистични доктрини, самата дума „славянобългарска” при това съчетана с „История” е била звучен шамар върху претенциите на сърбите, върху пренебрежението на гърците, а и върху забравата на русите.
В този смисъл Историята на Паисий се явява един от малкото и може би първи документ, в който е представено отношението на българската интелигенция към лишените от всякаква историческа аргументация политически доктрини, базиращи се върху изтъкване на превъзходството на един народ спрямо друг.

П.П. И нещо любопитно за славянофилите, които използват книжицата на Хилендарския монах като аргумент – след заглавието на Историята в първите 10 изречения Паисий е употребил 11 пъти думата „българи” или сродна на нея. А след това има и още…

В следващия пост по темата – нещичко за сърбите в „История славянобългарска”, за отзвука на „Историята” и други.

А дали определението „славянобългарска” може да се прочете в някакъв документ или преписка преди 1762 г? ;)


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 11:49 am 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 22, 2008 2:12 pm
Мнения: 76
saradiva, перфектно :!: ..благодарение на твоите текстове прочетох отново История СлавяноБългарска/кой в днешно време отваря тая "книжица" :?: :idea: /
...ех, да можеше и 100-тина български т.нар. политици и 50-тина български т.нар. интелектуалци да прочетат това което си написала...щеше да им спести "лазенето" в северна посока ;)


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Панславизъм - що е то?
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 3:04 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 947
Браво Saradiva!!!
В мен отдавна стоят два въпроса!
1.Как така Траките изчезват от световната сцена през VІ в. от н.е. и точно тогава се появяват т.н."Славяни"?
2.Как така огромната държава наречена Волжска България, изчезва от политическата сцена в началото на ХVІ в. след като Иван Грозни превзема Казан?
За мен "Славяни" е политическо понятие! Останах изумен от един факт!
Saradiva, да си срещала досега название като Славяноруси, Славянополяци, Славяносърби, Славянохървати, Славяноукраинци и т.н.?
Но Паисий Хилендарски пише и говори за СЛАВЯНОБЪЛГАРИ!
ЗА МЕН ПАИСИЙ СЛАГА ЗНАК ЗА РАВЕНСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРИ И СЛАВЯНИ, ПРОСТО ЗАЩОТО ПАИСИЙ Е ЗНАЕЛ ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА!
Тъй де, къде изчезна най-многобройния народ след индусите? :?: :?: :?:


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 45 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"