ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Съб Авг 19, 2017 7:50 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Народът Господен
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 12:20 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
С тази изключително ценна статия отварям новата тема.
Изследването на Лъчезар Тошев ни отвежда отново към времената
на Черноморския потоп, и към народа съхранил знанието за Баал-Бел.
Народът Господен
Или за произхода на религията на българите
Лъчезар Тошев
В своята книга Наследството на Мойсей, която е отскоро и на нашия пазар в български превод, Греъм Филипс търси решения на загадките около водача на древните евреи.
Един от аспектите на това изследване е свързан със светилището на едомците, намиращо се на днешното плато Атуф, близо до античния град Петра в Йордания. Мястото, изследвано от Греъм Филипс, не е неизвестно за историците. Някога то е било обитавано от племе, наречено хорейци, по името на планината, спомената в Библията - Хорив, наричана и Ор.
Едом
Хорейците били изместени от войнствените едомци - потомците на продалия първородството си за паница леща Исав - брата на Яков, наричан още Едом (Едом означава червен - може би по цвета му, а по-вероятно по цвета на скалите в района на Петра. Интересно е, че финикийци - файаникес също означава червени). В същия район се намира мястото, смятано за гроб на Аарон, а вероятно там е и гробът на самия Мойсей - срещу мястото, наречено Бет Фегор - домът на змията. На планината Хорив той е получил и скрижалите.
Греъм Филипс заключава, че именно на платото Атуф се е намирал древният Ветил - Божият дом (Бет Ил) и идентифицира планината Хорив с библейската планина Сеир, днес Шара. Думата Шара или Сара има древношумерски произход и означава свещен. Вероятно е - както смята Димитър Димитров, от тази дума да води произхода си думата цар. От друга страна, на иврит думата Шаар означава врата, което обяснява текста на Битие 28:17, където Яков нарича мястото врата небесни. Същото значение, но на халдейски, има и името на Вавилон.
Ветил - Божият дом
Светилището на Едомското царство е било много прочуто в древността. Построеният по-късно храм в Йерусалим е започнал да го конкурира, което е станало една от причините за поредица войни между Юдея и Едом. Посещавано е и от пророк Илия (Царства III, 19:8-11). Библията посочва, че едомците са имали царе преди Израел. Някои от имената им са: Кеназ, Бела, Билган... (Битие 36:15-27-33). Те са наричали себе си Божии воини, изповядвали са монотеизъм без изобразяване на Бога. Именно при посещението си във Ветил Яков е поставил камък и го е полял с елей като знак, паметник на единствения Бог, а не Негово изображение (Битие 28:18-19 и Битие 35:14).
Диодор Сицилийски свидетелства, че това божество се наричало Дху еш Шара или Душара, т. е. бог от Сеир, бог от Светата Планина. Когато по тези места се заселват набатейците, те приемат този бог, но му придават антропоморфен образ и го снабдяват с жена, по подобие на олимпийския Зевс. Ако се върнем към книгата на Греъм Филипс, той описва това светилище като един олтар - запазен в значителна степен и до днес, на който е имало каменен стълб с височина около 1 метър, в горната част на който са били сложени каменни рога. Така този знак приличал на латинската буква игрек.
Когато йерусалимският цар Йосия разрушава светилището, отсича рогата от стълба и ги захвърля в пропастта (книга на пророк Амос 3:14, II Паралипоменон 34: 4-5). Тези рога са намерени през 1996 г. от британски археолози и са с дължина около 30 см. След тези събития поставянето на свещен стълб в светилищата се забранява (Второзаконие 16:22 не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой, Йезекил 6:4 и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени... и добавя в 6:6 - за да бъдат унищожени вашите идоли и строшени вашите слънчеви стълбове). Когато Набуко (Навуходоносор II) превзема Йерусалим, едомците са на негова страна и лично разрушават Храма. Псалм 136, Псалм 82, книгите на пророците Амос, Малахия и Авдий, II Паралипоменон 21:8-10,25:11-12, Втората книга на Ездра 4:45 ясно свидетелстват за това.
В подножието на светилището има площадка, изсечена в скалата, в двата края на която се намират два обелиска, получени вследствие на отнемане на околната скална маса, високи около 6 метра. Някога площадката е била облицована със синьо-зелени плочки, част от които се намират и днес и напомнят за конструкцията, спомената в Изход 24:1-10 - за изделието подобно на сапфир под нозете на Бога. Т. е. обелиските имат функция на нозе на Бога, каквото и да означава това. В сайтовете за Петра се съобщава, че подобни обелиски, направени по този начин - чрез отнемане на околната скална маса (което означава, че те не са изградени от човек, а човешката намеса е отстранила околния материал), има другаде само в Индия.
Храмът в Йерусалим, според Греъм Филипс, копира светилището във Ветил. Изход 25:40 сочи, че Моисей е направил Скинията и основният й елемент - Менората (седмораменният свещник) по модел, който му е показан, Гледай да ги направиш по образеца, който ти беше показан на планината. Изход 27:8 говори и за жертвеника Направи го... както ти беше показан на планината. Числа 8:4 допълва Той направи светилника по образец, който Господ беше показал на Моисея.
Пред Скинията - пустинния храм, също били сложени два обелиска, само че дървени - III Царства 6:33 и при входа на храма той направи четириъгълни стълбове от маслинено дърво. Пред Храма в Йерусалим, построен от цар Соломон, обелиските са закръглени и са представени като два медни стълба с капители във форма на лилии - наречени Яхин и Боаз (Изход 38:30). Там ролята на стълба с рогата играе менората, която не е просто светилник, а стълб с три чифта рога - знак на триипостасен Бог, а не Негово изображение. Намерена е плочка, на която Йерусалимският храм е изобразен стилизирано като менора и два стълба отстрани. Това е семиотично изобразяване на храм, в който централното изображение е знак на Бога. И при християнството изображението на храма запазва същата конструкция - семиотично вложена в архитектурата, иконописта и пр. Дори т. нар. Вилообразен кръст Y, носен от рицарите-кръстоносци на щитовете им, е бил приеман от църквата като стар, но каноничен знак. (Вж. Храмът на Новия завет, в. Детонация, септ. 2006 и на сайта Православие.
При разкопките в Петра/Теман е открита брошка от слонова кост, датирана от около 1200 г. пр. Хр., на която древното светилище на Едом, а и на целия Близък Изток тогава е изобразено стилизирано. Планината е представена като трапец, върху който е стълбът с рогата и отстрани на него двата обелиска изобразени като черти. Нито Греъм Филипс, нито някой друг е забелязал, че съвпадението със знака IYI, използван от древните българи, е пълно.
Изглежда, че и мюсюлманите са копирали този знак, поставяйки полумесец с двата рога, сочещи към небето, върху стълб на върха на своите храмове. Минаретата (най-често по две отпред) пък твърде много наподобяват на обелиските в древния храм в Сеир. На редица жертвеници от предислямския период на арабските племена също се забелязва трапец с рога (в Британския музей и в археологическия музей в Истанбул има редица експонати от този вид). В църковната архитектура също могат да се забележат подобни семиотични конструкции - църква с купол и две кули отпред. В иконите на Разпятието и Преображение Господне също е оформена такава конструкция, но в нейния център е поставен Христос - Живият Бог, вместо менора или стълб. А ролята на двата обелиска – нозете на Бога, играят живи фигури - Моисей и Св. Илия, Св. Мария и апостол Йоан или двама ангели, което е и посланието на Новия Завет. Конструкцията е запазена и символизира храм, но със съвсем друго съдържание. Обратно, в масонските храмове вместо Бог между двете колони (Яхин и Боаз) застава човек. Ето пак същата конструкция на храм, но със съвсем друг смисъл - вместо Твореца в центъра стои творението.
Връзка на религията на древните българи с религията на Едом?
Арабският книжовник Ел Балхи, цитиран от Петър Добрев в книгата му Сказанието на Атиловите хуни (София, 1997 г.), информира читателите си за названията на различните богове на съответните народи. Когато стига до българите, той посочва, че те наричат своя бог Едфу, а идолите си Фа. (Фа напомня и на Юпа, както чуващите наричат надгробните си паметници.) Името Едфу е твърде сходно с името Дху на едомците и може би е различен начин за произнасяне, предаден така в арабската версия. Едфу се е наричал един от свещените египетски градове с храм на Хор. Случайно съвпадение или не съвсем, но Едфу е и древното име на гр. Ерфурт в Германия, където някога се е заселило едно българско племе, споменът, за което се пази и до днес в района на Магдебург.
У нас битува схващането, че древните българи наричали своя бог Тангра, но за това свидетелства само един надпис на Омуртаг на Мадара. Тангра вероятно означавало просто Господ, но не името на самия бог. Димитър Димитров посочва приликата на Тангра със шумерската дума Денгир, означаващо название за бог, но не и име на бог, т. е. като днешната дума Господ. Самото име на Бога в древността се е пазило в тайна.
Случаят с Тангра - Денгир не е единствен. Названието Ваал (във форми Вил Бал, Баал Бел, Абелион, а защо не това да е произходът на името на Аполон - наричан с името Феб) е означавало просто Господ. Към него се е добавяло името. Библията дава много примери: Баал Фегор - Богът змия. Баал Зевул на филистимяните (вероятно предтечата на Зеус или Зевс в антична Гърция със същите гръмотевични характеристики), Баал Дагон, Баал Цефон и други, са пример, че баал е название за бог, а не неговото име. Пророк Осия (вж. Осия 2:16 ...няма вече да ми викаш Ваали) дава доказателство за времето, когато се забранява на ортодоксалните юдеи да наричат бога с названието Баал - може би именно в контекста на конфликта на Йерусалим със светилището във Ветил. За яснота трябва да уточним че промяната на Баал с Ваал идва от гръцкия превод на Библията, където в много случаи Б се замества с В, а това е възприето и в библейския текст и на български.
За приликата между божеството на едомците Дху и бога Едфу - на българите може да свидетелства и свещената година на кучето (един български Анубис) в древния български календар - Етх. Думата Етх се среща още в първия стих на Библията и се изписва с първата и последната буква на еврейската азбука (Bereshit bara Elohim Eth...). Етх означава Бог или Господар (изписването с първата и последната буква от еврейската азбука налага естествено алюзията с алфа и омега от гръцката азбука при библейското описание на Бога). Името Етх е много близо до Дху. Може да звучи спекулативно, защото въпросът не е проучен, но бих искал да посоча, че и днес в християнската религия един от ипостасите на Светата Троица се нарича Дух Светий на български език. На другите езици се произнася различно (Спиритус Санктус - на латински, Агиос Пневматос - на гръцки и пр.). От интерес е да се проучи произхода на думата Дух в българския език като название на един от Божествените ипостаси, откъдето вероятно тя е преминала и в славянските езици. Само за сведение в древния египетски език думата Дуех или Дуа и Даех на иврит означава боготворя, молитва, почитан.
Съгласно Сибилиното пророчество от средновековния български апокрифен летопис от XI век, Светият Дух пребивава в третото царство на българите, където ще остане до Второто пришествие. Една друга прилика между религиозните термини в Близкия изток и титли в българските йерархии е думата Коан (cohan) - свещен, свят, свещеник, от която са произлезли фамилиите Коен и Кан (Kahn). Носещите името Коен се смятат за потомци на Аарон - първосвещеникът, а във всички мъже от този род е открита специфична мутация в игрек хромозомата им 18. Ето как можем да предположим, че титли като хазарската каган и българската кан биха могли да водят произхода си от тази дума, пренесена с религиозната терминология. Така разбираме и значението на словосъчетанието Кана Боила Колобра - свещенният боил колобър. А думата кан вероятно означава свят, свещен и светейши. Нали канът изпълнявал основен религиозен обряд при българите - например свидетелството за жертвоприношение на хан Крум пред стените на Цариград.
Приликите на древните българи с едомците не свършват дотук и странно, че никой не ги е забелязал. Набатейците приели от едомците не само религията, но и някои особени обичаи. Според Страбон, царят на набатейците си сервирал сам храната, а и сервирал на останалите (Strabo, Goegrphica, книга ХVI, глава 4:26). (Греъм Филипс свързва това с Христос, Който измива краката на учениците си. Той очевидно не знае за съществуването на подобен обичай у волжките българи.) От своя страна Ибн Фадлан описва как царят (Балтавар) на волжките българи си режел сам от месото, а след това лично отрязвал парчета за сътрапезниците си и им ги подавал. При дунавските българи пък имаме съобщението за т. нар. хранени хора на владетеля.
Появата на думата Бал в титлата Балтавар от сведенията на Ибн Фадлан за волжските българи, както и името Балтава - старото име на Полтава, до която беше намерен гробът на Кан Кубрат (защото най-вероятно там е била неговата столица, а не в ненаселената по онова време малка крепост Фанагория), също може да се изтълкува в този контекст. Балтава е носела това си име още преди заселването на славяни по тези места и не би могла да произлиза от славянската дума за блато. Самата крепост е разположена на хълм, прокопан с подземни коридори, съществували още от предславянския период. Град разположен на хълм не би могъл да се нарича с име означаващо блатото.
В библейската книга Юдит 2:25 се посочват областите на Яфет - син на Ной, наричан в арабските и тюркските извори Авит. Тези области са посочени на юг - пред Арабия, т.е. където е Едомското царство. Пак там (Юдит 3:10 и Втората книга Макавейска 12:29) се говори за града на скитите, намиращ се на 600 стадия от Йерусалим. А нали Именникът на българските владетели извежда произхода на българите от сина на Яфет - Авитохол (Авит - Яфет и охол – син (тюркското охол - син, на турски е оглу - добре познато у нас.), т. е. Авитохол означава син на Яфет. В латинския хронограф произходът на българите е посочен - от самия Ной, наречен там и в шумерски източници Зиези.
Авитохол е Гомер от Библията
В своето писмо до Хасдай от Кордова, каганът на хазарите Йосиф посочва произхода на своето племе от Яфет, въпреки че приемайки юдаизма би следвало да се очаква да извежда произхода си от Сим. Внукът на Яфет Тогарма пише в писмото, че имал 10 сина и от всеки един от тях произхождали племената уйгури, дурсу, авари, хуни, басили, тарниаки, хазари, загора, българи и сабири. Хазарите произхождали от седмия син наречен с епонима Хазар, а българите от деветия – Болгар.
Това извеждане на родословието от библейски корени - т. е. от Ной, очевидно е било модерно за времето и е давало престиж на позоваващите се на такъв произход. При това с принадлежност към тохарските племена от района на Памир (библейското словосъчетание Домът на Тогарма е епоним именно на общността на тохарски премена-скити, саки и пр.). Ако проверим в Битие 10:3 и Паралипоменон 1:6, ще установим, че Тогарма е син на Гомер. Интересно, кой е този Гомер - син на Яфет/Авит. Асирийците наричали скитите Gimmirru - означаващо такива, които се яздят напред-назад. От там и гръцкото название кимерийци (23). Скитите имали различни названия, идващи от начина на произнасяне на името им (самите скити са се наричали-скудат - стрелци с лък, персите са ги наричали сака, гърците скитай, китайците сай...). Има единодушие между изследователите, че Гомер от Библията означава родоначалникът на кимерийците или скитите. Той е син на Яфет, сиреч може да се нарече Авит-охол. Така в Именика на българските владетели българите са се определяли като потомци на скитите.
Самите скити са били известни на авторите на Библията. Нали те предпримат редица походи, превземайки Армения (Урарту), Фригия и достигайки дори до Палестина - Аскалон.

Най-странното е, че дори последните български царе са се смятали свързани с тези места. Самият именник като текст е открит, записан в църковна книга - в частта й, изброяваща Вавилонските владетели. Синът на цар Иван Шишман - Фружин, на среща на европейски благородници представя два герба - този на България с три лъва, поставени водоравно един под друг - известен и от арабските извори, и личният царски герб - изправен лъв с корона върху щит, над който има надпис Рекс Халдеорум - т. е. Цар на халдейците, сиреч вавилонците. Кое е накарало българите да се смятат свързани с вавилонците?
От Запад на Изток
Възможно ли е религията и обичаите на едомците да са се оказали пренесени толкова далече на изток - до района на Памир, където са обитавали древните българи? В древността е имало движение от запад на изток. Изследователят на Тибет Иван Дреников - българин, живеещ във Венецуела, твърди убедително, че Йогата е възникнала в Сицилия 10 000 г. пр. Хр. и след това се е разпространила на изток (вж. в. Про и Анти, бр. 51, 23.12.2004 г.).
Едомците напускат своите планини по време на Вавилонския плен - 587 г. пр. Хр. и в района на Петра на тяхно място се заселват други племена - набатейците. Изглежда, че едомците са се възползвали да нападнат Юдея по време на кампанията на Вавилон. За това ни дава указание Псалм 136 - стих 7 и Псалм 82 - стих 7, също така книгите на пророците Амос, Малахия и Авдий от Библията, Паралипоменон 21:8-10, 25:11-12, пророк Йезекил 32:29 и 35. Някои от тях остават там. Но едомците изчезват като народ. Какво се е случило? Третата книга на пророка Ездра 13:40-45 гласи: А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, където никога не е живял човешки род, за да пазят там законите си, които не спазват в страната си. През тесни входове те се приближиха до река Ефрат. Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили докле те преминаваха, защото през тази страна те вървяха дълго - година и половина. Тая страна се нарича Арсарет. Те живяха там до последно време.
Приема се, че текстът се отнася за изгубените еврейски племена, тъй като 10 от 12-те племена не се завръщат от Вавилонския плен. Но тяхното преселение във Вавилон е било насилствено, а не доброволно. Този текст по-скоро свидетелства за процес на доброволно преселение на изток по време на Вавилонския плен на друга група и най-вероятно е това да са изчезналите едомци. Пак там още първа глава ІІІ Макавеи 1:24 можем да прочетем ,че Бог казва: Ще се преселя у други народи и ще им дам Моето име, за да пазят законите Ми.
Втората хипотеза за преселението на едомците е свързана с времето на Макавеите, когато те са подложени на насилствено приемане на юдаизма. Възможно е несъгласните с това да са напуснали. Но книгата на пророк Ездра е от Вавилонския плен, а не от периода след Александър Македонски - когато са живели Макавеите. Известно е, че Ирод Велики е бил едомит (идумеец) - по род от тези едомци приели юдаизма.
Все пак - по вероятно е да приемем хипотезата за преселване по време на Вавилонския плен.
Древното име на река Сърдаря е било Яксарт, което напомня за загадъчната страна Арсарет. (Възможно е името Арсарет да идва и от думата хар, означаващо планина на иврит, и думата арет - земя, свещена земя - т. е. планина, планинска земя или свещената планина, каквато е планината Сумеру или Меру в санскритските текстове, намираща се в региона на изворите на р. Яксарт, съответно планината Имеон (Имеон - Hemabons - на латински, съвпада случайно и с гръцкото название на Стара планина - Хем, Хемус, която българите наричат Балкан). Нашият Балкан не е единственият. Голям и Малък Балкан са наречени две планини на източния бряг на Каспийско море. Ако приемем този подход, думата Арсарет би трябвало да звучи като Хар-сар-арет - земята на свещената планина. Изглежда, че по този начин са били пренесени религия и обичаи от района на Близкия изток, които са били възприети от древните българи, живеещи в района на Памир. Това не е невъзможно, като се знае широкото разпространение на християнството и исляма, които също произлизат от тези места. В своята книга Зиези, от който са българите (София, 2003 г.) Петър Голийски допуска, че древната месопотамска свещеническа каста Балг се е преселила и се е вляла в живеещите край Памир тохарски племена. (Домът на Тогарма е бил известен на евреите, тъй като оттам те са се снабдявали с коне, мулета и други животни - пророк Йезекил 27:14, а също 38:6,15, където Тогарма е в северните предели и там живее конен народ). Изглежда, че там се е почитал лунен Бог (чийто символ са рогата), защото по свидетелство на възмутени брамини, нечестивите балхики танцували по градските стени при определена фаза на Луната, ядели овче мляко и магарешко месо.
Религия и етнос
Римският писател Квинт Курций Руф в книгата си за Александър Македонски пише, че точно по тези места в Бактрия македонският вожд се е сблъскал с европейските скити (българите многократно са наричани от хронистите скити или мизи и даже европейски мизи - вж. Житието на св. Климент Охридски от Димитър Хоматиан - XII в.), което е още едно съвпадение. Впрочем и Херодот (Книга 4 стихове 23-24) описва една религиозна група, живееща по тези места, ползваща се с голямо уважение от околните племена. Агрипаите обитавали подножието на високите планини (Арсарет?), били плешиви (сравни с книга на пророк Йеремия 25:23 Дедан, Тема, Буза и всички, които стрижат скулуфите си), решавали споровете на съседите си и давали убежище (едомците също имали обичай да дават убежище в определени градове). Скитите ходили при тях. За какво, ако не да търсят съвети по някакви въпроси. Ето една възможност за предаване на религия от Близкия изток на Европейските скити, от които вероятно произлизат българите.
Ако приемем всичко това за достоверно, тогава значението на етнонима българи би трябвало да води произхода си от Бал, т. е. Господ (много близко до санскритското Бала - означаващо сила, войска) с наставка -гури, -гари (хора), използвана широко от тюркските народи със значение народ. Тюркското влияние над някои думи на народа Боло или Балхиките описвани в изворите цитирани в книгата на П. Голийски (защо да не приемем балхики за произлизащо от названието Бал-хим, Бала-хим – т.е. Божиите хора, Божият народ, Народът Господен?) вероятно е довела до етнонима българи, като отчетем, че втората част -гари, -гури, -хор означава народ, хора. Тюркски термини има в редица дейности на древните българи, тъй като тюркското влияние е било силно. Плиний Стари споменава за конфликт в скитските степи между пали и напи. Пали е твърде близо до Бала(и), Боло, Бахлики, Балх и други имена и названия, за които се приема, че вероятно са свързани с българите. Ако това е така, тогава можем да приемем, че значението на етнонима българи е превод калки на балахим и бахлики и означава Народът Господен или Божият народ - почти като Божиите войни, както са се наричали едомците. Звучи много по гордо от версиите, за значението смесени (от тюркското буламач) и други подобни версии. Знакът IYI е стилизирано изображение на храм, но и знак на божеството - конкретният Бог или знак за Бог изобщо. Всичко това означава и още нещо - да приемем за вярно казаното в Именика на българските владетели, които гордо са заявили своя библейски произход.
Възможно ли е? [b][/b]
Когато търсех отговор на този въпрос, попаднах на сведения за два района в Пакистан - които включват в името си Бал - южното плато Балуджистан/Белуджистан, където живее племето балуджи, говорещи персийски диалект, и в най-северните райони Балтастан или Балтистан. В Балтистан, наричан и Балтигол, живее народът балти, който е смес от три етноса - кавказки тип европеиди, тибетци (60%) и монголи. Столицата на района е Скарду - до река Скоро. Едно от селата се казва Аспар. В този район Птоломей през II век пр. Хр. е локализирал народ, наречен BYALTAE, китайците го наричали POLO, PALILO, PALOR, арабите - Балорт, персите Балористан. През VIII век сл. Хр. тибетците превземат района и го наричат МАЛЪК Болор. Заедно с Ладак той образува Велик Болор или Голям Болор. В една от статиите в интернет на английски са дадени десетина думи на езика балти, между които мога да посоча такива, които ние разбираме. Например леля е Нене (използвана дума от Иван Вазов - нана със значение на леля). (В Свищов Нен, Нени, Ненко означава по-голям брат). Кака - на езика балти означава по-голям брат (!), което е по-голяма сестра на български, кеема - кайма, катлама - катма. Зер означава казвам, кажи. Същото в учтивата форма, характерна за памирските езици, звучи като казал - биунг. Мик/миг означава око (сравни - мигам, мигла). Лагпа - означава ръка, сравни с българското лапа. Глаголът пок означава товаря, слагам нещо отгоре - сравни покривам, покрив, покривка.
Всъщност това е географското място, където си дават среща зоните на културно влияние на перси, бактри, санскритската зона и тюркската област -Туран. Може да се очаква в езика на хората, живели и живеещи там, да има заемки от тези езици и култури. В българския език също има санскритски думи, които все някак трябва да са се включили в езика ни. Дори Брама е свързано с Време и Буда - буден/пробуден, са думи разбираеми за българите. Българският календар, сходен с китайския и тибетския, също трябва някак си да се е появил при нашите предци, тибетците и китайците. Как, ако не са имали взаимодействие помежду си? Изследователят на Тибет със световно признание Иван Дреников посочва около 300 тибетски думи сходни с българските. Имат задпоставен член (в този смисъл балти може да означава множествено число на бал. Има и обичаи, които са интересни. Жените на балтите, които са в менструален цикъл, бременните и родилките живеят отделно - извън селото. Сравни с Левит 12:2-4 и 15:19.
Епосът на този народ е свързан с героя Гесар Хан, описан от Рьорих. Съседно на Балтистан е племето калаш. Калаш означава чернодрешковци. Твърденията, че са потомци на войските на Александър Македонски пораждат много спекулации. Генетичните изследвания сочат, че това племе е от западноазиатски произход и не е от гръцко/ македонско потекло. Интересно е, че носиите им твърде много приличат на български. Те говорят език, разновидност на дардските езици. За сравнение, езикът на съседите им балти е по-скоро сино-тибетски, а не дардски. Пак там е долината Хунза, където живее друго племе. В старобългарския има дума хонса означаваща грабител. Дали балтите и живеещите в съседство с тях в Афганистан, но непроучени досега болгар (тюркската форма на народа бал/бол) са далечни наши роднини и дали религията им може да се свърже с древното царство Едом, е въпрос, по който може да има различни гледни точки.
Тази статия няма претенциите на научно изследване, а по-скоро задава въпроси и е предизвикателство и покана към онези, които изследват задълбочено българския произход, да погледнат и от тази страна на проблема, колкото и необичайна да изглежда такава позиция в момента.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Сря Фев 18, 2009 4:53 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
На кого е пречило знанието за Баал-Бел?
Силно впечатление ми направи един пасаж, още в началато на статията Л.Тошев, и това е разрушаването на светилището на Едомското царство, което е било много прочуто в древността. Явно това светилище е било „трън” в очите на някой! Но кои са едомците? Може би това са "едоните", семитско племе живяло някога на Балканите и съхранили знанието за Върховния Бог Баал-Бел. Разбираме, че те са се наричали Божии войни и са изповядвали монотеизъм. Друг важен факт, е че едомците са имали царе преди Израел! Но юдейския цар Йосия разрушава светилището на едомците, като отсича рогата от стълба! Може би, защото „построеният по-късно храм в Йерусалим е започнал да го конкурира, което е станало една от причините за поредица войни между Юдея и Едом”. След това поставянето на свещен стълб/огнена колона/ в светилищата се забранява и е казано (Второзаконие 16:22 не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой, Йезекил 6:4 и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени... и добавя в 6:6 - за да бъдат унищожени вашите идоли и строшени вашите слънчеви стълбове). Прави ли Ви впечатление, изведнъж се появява друг „Господ, Бог твой”, който мрази поставянето на стълб/огнена колона/ в светилищата! И ето юдейскя цар Йосия разрушава светилището на Баал-Бел! Защо???
Ето един цитат от книгата „Ти си това –Разбирането”:
Цитат:
„Така че ясно е как и защо народът на Мойсей вече бил готов да стане част от пъкления план на Ташкан Ал-Бин - след около 40 години скитане в пустинята и живот в пълно подчинение, избраниците вече не различавали доброто от злото. Те се превърнали в общност от хора, които не можели да живеят без заповедите и преценките на своя пастир. Постепенно те били превърнати в живи роботи - без самостоятелно мислене, зависими от зададената програма. Програмата, подготвена от Ташкан Ал-Бин: "Аз съм твой Бог, ще те избавя от мъката и болката. Ти ще поведеш народа ми, който ще властва над земята и хората. Този народ ще бъде вечно в паметта на човеците и ще яде от плодовете, които Аз му давам".

Едомците напускат своите планини и се отправят към далечни страни, ЗА ДА ЗАПАЗЯТ ЗАКОНИТЕ СИ! И точно за тях Всевишния прави чудеса и спира реките за да преминат ТЕ. А това да Ви напомня за друго преминаване …това на Червено море…..от друг народ с помощта на един друг „Господ, Бог твой”???
Цитат:
„ Едомците напускат своите планини по време на Вавилонския плен - 587 г. пр. Хр. и в района на Петра на тяхно място се заселват други племена – набатейците….. Третата книга на пророка Ездра 13:40-45 гласи: А те решиха в съвета си да оставят множеството езичници и да отидат в далечна страна, където никога не е живял човешки род, за да пазят там законите си, които не спазват в страната си. През тесни входове те се приближиха до река Ефрат. Всевишният направи тогава за тях чудеса и спря речните жили докле те преминаваха, защото през тази страна те вървяха дълго - година и половина. Тая страна се нарича Арсарет. Те живяха там до последно време.”

Светилището на Едомското Царство :
Цитат:
"Светилището на Едомското царство е било много прочуто в древността. Построеният по-късно храм в Йерусалим е започнал да го конкурира, което е станало една от причините за поредица войни между Юдея и Едом. Посещавано е и от пророк Илия (Царства III, 19:8-11). Библията посочва, че едомците са имали царе преди Израел. Някои от имената им са: Кеназ, Бела, Билган... (Битие 36:15-27-33). Те са наричали себе си Божии воини, изповядвали са монотеизъм без изобразяване на Бога. Именно при посещението си във Ветил Яков е поставил камък и го е полял с елей като знак, паметник на единствения Бог, а не Негово изображение (Битие 28:18-19 и Битие 35:14)."

Разрушаването на Светилището на Баал-Бел:
Цитат:
"Когато йерусалимският/юдейският/ цар Йосия разрушава светилището, отсича рогата от стълба и ги захвърля в пропастта (книга на пророк Амос 3:14, II Паралипоменон 34: 4-5). Тези рога са намерени през 1996 г. от британски археолози и са с дължина около 30 см. След тези събития поставянето на свещен стълб в светилищата се забранява (Второзаконие 16:22 не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой, Йезекил 6:4 и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени... и добавя в 6:6 - за да бъдат унищожени вашите идоли и строшени вашите слънчеви стълбове). Когато Набуко (Навуходоносор II) превзема Йерусалим, едомците са на негова страна и лично разрушават Храма. Псалм 136, Псалм 82, книгите на пророците Амос, Малахия и Авдий, II Паралипоменон 21:8-10,25:11-12, Втората книга на Ездра 4:45 ясно свидетелстват за това."

Ето пояснение, какво е представлявал Ерусалимския храм:
Цитат:
"Йерусалимският Храм е бил сграда, напомняща Скинията на Моисей, изградена по време на Изхода и 40-годишното скитане на еврейския народ в пустинята.Ако сравним Изход 25:40, ще видим, че Моисей изгражда Скинията и основния й елемент – Менората (седмораменният свещник), по модел, който му е показан.
„Гледай да ги направиш по образеца, който ти беше показан на планината”; и за жертвеника – „Направи го празен отвътре от дъски, както ти беше показано на планината – тъй да го направят” (Изход 27:8).
Числа 8:4 допълва: „Той направи светилника по образец, който Господ беше показал на Моисея”."

Така, че в един момент се появява един друг „Господ, Бог твой” .....
:idea: :shock: :idea:


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Чет Мар 05, 2009 2:24 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 16, 2009 3:04 pm
Мнения: 44
БАЛКХАРИ – БЪЛГАРИ

Тук и не само тук, а и по-късно в текста ще се налага да навлизам в тайните на Балкхара и Бхаджа.

Както писах по-горе, в Балкхара са вложени познания за Вселената, но до тайните на Балкхара се достига чрез свещения език на древните българи Бхаджа. В неговите двадесет и два звука са закодирани двадесет и две висши понятия от Балкхара. От тези понятия и от този език произлизат някои от имената за които ще стане въпрос тук.
Звукът „Б” от езика Бхаджа, е символ за най-висшето понятие от мирогледа Балкхара – Вселенският разум – Законът за единство и борба на противоположностите – Единният природен закон, който управлява всичко във Вселената. Той е недостижим за сетивата. До него маже да се достигне единствено чрез разума.
Звукът „А” от езика Бхаджа, е символ за понятието Поле от мирогледа Балкхара – Единното всемирно поле, чиято най-груба и видима част днес наричаме материя. Полето е съвременното понятие пространство и единствено от всички понятия от Балкхара е достижимо за сетивата и единствено чрез него се изявяват останалите понятия.
Звукът „Л” от езика Бхаджа, е символ за Кръговрата от мирогледа Балкхара. Кръговратът е съвременното понятие време, а то има отрицателна и положителна посока. Затова животът – съществуването на всяка физическа система е кръг, кръговрат. В този кръговрат участват всички понятия от Балкхара.

От звуците на тези три висши понятия се образува думата БАЛ. На по-ниско ниво, в елитарния разговорен език тя означава ИСТИНА – Цялата Истина за Вселената.

От това понятие – от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация и народ.

Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа. Така истината – знанието за най-малките физически ядра във Вселената САМ ед.ч., Сами мн.ч., става Самбала – познание за най-фината ефирна материя. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие.
А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята – КХ, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.

Както се вижда, без Бал – Истината не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.
Но за да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ става Бог.
Бог Бал, е известен от историята и със следните имена: Бел, Пал, Пел, Балу, Баал (семитска версия), Ваал (гръцка версия). Той е бил върховен бог в Балкхара, от Акад и Бабилон, до Балистан (Палестина) и неговата колония Картаген.
Библейският Абрахам (Аврам), последовател на бог Бал, изминава пътя от Ур Халдейски до Балистан за да отиде при едноверци, поради промяна на религиозното статукво в Родината си и последвалата религиозна нетърпимост.
Навсякъде последователите на бог Бал именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са: Балтийско море (от народа балти), езерата Балкхаш (Балхаш) и Балатон. Територията Балистан (Палестина). Градовете: БхаБел (Бабел) – Бабилон, Баалбек и БиБал в Балистан.
БиБал е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Главното историческо повествовоние в Библията е борбата в тогавашен Балистан между последователите на бог Бал и тези на бог Ехова, дошли от Египет. Тогава побеждават последователите на Ехова, но както писа в една своя книга Мирча Елиаде „Борбата между Бал и Ехова още не е завършила.”

Не само Истината от Балкхара се рои и преминава в нови учения, но и езикът Бхаджа също. От него произлиза езикът на ариите – Санскрит, на който е писана ведическата литература. От Бхаджа произлизат и семитските езици. Преобладаващата част от сричките и думите в Бхаджа се образуват с участието само на една гласна – А. От тук като следствие е останало правилото в семитските езици, в писмената форма на думите да се изписват само съгласните звуци, а гласните да се изпускат.
Но да се върнем към думата БАЛ и нашето име – българи.
По правилата на Бхаджа, към БАЛ дедите ни добавят още важни звуци – понятия.
Звукът „К” от езика Бхаджа, е символ за понятието Напрегнатост на Полето от мирогледа Балкхара – причина за всички промени.
Звукът „Х” от езика Бхаджа, е символ за кодовете, шифрите по които се изгражда материята в цялото и многообразие. В животинското царство кодовете „Х” са заложени в гените на ДНК.
К и Х почти винаги вървят заедно в звукосъчетанието „КХ”, което означава изграждане поддържане или разграждане на материя.

Така думата става БАЛКХ – точно определена Истина за най-важните правила във Вселената.

За да подчертаят важността на БАЛКХ и привързаността си към тази Истина, нашите деди именуват главния си град, столицата си – Балкх, а той става хилядолетен световен духовен и книжовен център, известен от историята като „Царственият Балкх”, „Перлата на Ариана”, „Майка на всички градове”, „Зариаспа – Златоконният град”. Той съществува и днес, като малък провинциален град в северен Афганистан.
Звукът „Н” от езика Бхаджа, е символ за понятието Установяване от мирогледа Балкхара. В действителността – в материалния свят покоят е относителен, а движението – абсолютно. Затова е уместно да се използва термина установяване – относителен покой.
Звукът „Н” означава място, където е установено нещо. В нашия случай това е БАЛКХ. Към него ще добавя АН, за да не се съберат четири съгласни една след друга и ще се образува думата БАЛКХАН – името на няколко планини. Една от тях е и най-голямата планина в Дунавска България, дала името на целия полуостров. Това означава, че в земите около тази планина живеят хората който знаят, съхраняват и пренасят ИСТИНАТА през времето и пространството.
Когато с термина Балкхан е наречен отделен човек или група хора, това означава, че този човек знае, съхранява и пренася Истината. Терминът Балкхан употребен за човек, е равнозначен на: брахман, атман, махатман, химнасофист, нагомъдрец, двиджа, пандит, риши, велик мъдрец.

Написаното до тук се отнася сама за абстрактна, теоретична ИСТИНА – достижима единствено за разума.
За да се случи каквото и да е в материалното пространство, трябва да настъпи промяна на напрегнатостта на полето – К. От това задължително ще последва преструктуриране, ново подреждане на ядрата в полето, според кодовете – Х.
Звукът „Р” от езика Бхаджа, е символ за Следствието – промяната от мирогледа Балкхара. Привеждане на материалните структури – преподреждане на ядрата в тях, в съответствие с новата стойност на полето, настъпила след промяната на напрегнатостта му.
Като се прибави към БАЛКХ сричката РА, се получава думата БАЛКХАРА – абсрактната истина за голямото, общото – БАЛ и правилата за конкретното, частното – КХ, изявени чрез проявяващото, действеното – РА. Така се обединяват познанието за небитието и битието – за теорията и практиката – идеализма и материализма в Мирозданието.
Поради своята значимост, понятието БАЛКХАРА става име на цялото учение на нашите деди за тайните на Вселената. Става име и на държавата им, чиято столица е град Балкх, а те самите стават балкхари – хора знаещи тайните на Вселената. БАЛКХ – БАЛКХАРА – БАЛКХАРИ, както е и в Бабел – Бабилония – бабилонци, Рим – Римска империя – римляни.
Когато част от дедите ни се преселват в Кавказ и прикавказието и там назовават градове Балкх и държава Балкхария, която съществува и днес в Кавказ, в състава на Кабардино – Балкария. От там след Кубратова България се разделят Дунавска и Волжска Българии.

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=378

_________________
Българин (булгар) не е народност, а степен на посвещение, която дава способността посветеният да се самовъзражда от собствената си пепел – ФЕНИКС.


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Пон Мар 30, 2009 3:01 pm 
men написа:
С тази изключително ценна статия отварям новата тема.
Изследването на Лъчезар Тошев ни отвежда отново към времената
на Черноморския потоп, и към народа съхранил знанието за Баал-Бел.
...........................................................................................................................................
Тази статия няма претенциите на научно изследване, а по-скоро задава въпроси и е предизвикателство и покана към онези, които изследват задълбочено българския произход, да погледнат и от тази страна на проблема, колкото и необичайна да изглежда такава позиция в момента.
(Променено от модератор)

Преди няколко години един шмекер-археолог от Варненския музей издаде книга - скъпо, луксозно издание - озаглавена "Седем хиляди години цивилизация - древните евреи на Балканите" или нещо такожва - смисъэл е този обаче. Археологът, Николай Панайотов, беше заявил българомразството си няколко години преди да излезе книгата му на страниците на вестник Стандарт - орган на руската еврейска мафия у нас - твърдейки в едно интервю за вестника, че тук всъщност не е имало никакви траки, мраки, даки и тодораки, а само и единствено "древни евреи", които са авторите на тая цивилизация, тракийска по същността си, на която целия свят се чуди и възхищава макар и да я нарича "елинска" (какво значи това?!?!). Оказа се също и че ная скъпо платена книга (виж по-горе) е финансирана от Майкъл Чорни и Тодор Батков - което пък отговаря на много от въпросите.
Сега виждаме, че и уважаемият Мен ни праща в библейските дебри и ни овързва хубавко със същите "древни евреи", като се опитва може би да внуши, че Старият Завет е много достоверен източник на информация; че всичко, което въпросните древни евреи ужким са записали в Стария Завет е дошло направо от божиите уста и т.н. Аз пък ще кажа, че за мен Старият Завет е една компилация съставяна от доста неграмотни хора (но големи комплексари) в продължения на дълго време, редактирана от по-грамотни хора (но същите смахнати комплексари) в продължение на късо време някъде преди идването на Христос и разпространявана след идването му из целия известен тогава свят за поука и назидание (и эоблаги за съставителите и разпространителите)... Т.е. самите библейски евреи не са били свидетели на нищо от това, което е описано в Стария Завет което не се отнася директно до тях самите. И сега какво излиза - че те ни били описали нас, българите, като едни от актьорите в какви ли не драматични сцени в Стария Завет? Май аман от тая библейска по мащабите си комплексарщина! Аз си мислех, че само евреите - бидейки изгонвани от древните човешки общности заради натрупаните в подпопулацията им мутации (най-вече поведенчески, а не физически!) - са развили тия комплекси за малоценност, ама при нас, българите, нещата като че ли са още по-зле! Ваал, Баал и бълхар и т.н. Е, така със сигурност няма да стигнем до нищо положително в диренията си върху ранната история на българите! Определено!
Това, което ме гложди сега е - защо във всички форуми по история на българите винаги се пръкват такива теми, в които някой надълго и нашироко започва да разработва неща, нямащи или имащи най-далечна косвена връзка с историята на българите и в крайна сметка сговнява дискусията по иначе обещаващи въпроси...
ВладПомак


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Пон Мар 30, 2009 3:45 pm 
Здрасти, VladPomak.
Доводите, както и позицията ти в последното мнение, останаха неясни за мен. Не мисля, че имаш основание да обвиняваш точно форумеца "men" в про-еврейство. А и липсват някакви аргументи от твоя страна. Мисля си, че няма смисъл да дебатираме с някого, когато не сме напълно наясно с неговата позиция и разбиране. Ако се запознаеш по-отблизо с писанията /а и не само неговите/ във форума, ще разбереш, че под "НАРОДЪТ ГОСПОДЕН" никак не се имат предвид някакви древни евреи.

VladPomak, ще ми е интересно да разбера какво си чул или чел за Баал?

ПП: Като съфорумец ще те помоля, когато са по-дълги мненията, да не ги цитираш целите, така постовете ще са по-прегледни, а това ще улесни четящия. ;)

Поздрави!


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Пон Мар 30, 2009 4:06 pm 
Аз си мисля че ВладПомак нещо не е разбрал идеята на men. Изнесеното от men показва как е било унищожено семитското племе и техния върховен Бог Баал-Бел. Юдеите са унищожили светилището като са отсекли техния символ – колоната с двата рога отгоре.
След това изведнъж се пръква техния /на евреите/ „Господ, Бог твой” ,който няма нищо общо със семитския /едомския/ Господ.
Така че аз разбирам , че men е подчертал унищожаването на Бога Баал-Бел на древните ни предци от евреите и "насаждането" на техния Бог.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Пон Мар 30, 2009 5:06 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Владпомак, добре че се появи във форума,
че да ни покажеш правия път….
За евреи говориш ти, аз говоря за ЕДОМЦИТЕ и тяхното светилище в град Петра!
И поставям въпроса…..
На кого е пречило знанието за Баал-Бел?
Силно впечатление ми направи един пасаж, още в началато на статията Л.Тошев, и това е разрушаването на светилището на Едомското царство, което е било много прочуто в древността. Явно това светилище е било „трън” в очите на някой! Но кои са едомците? Може би това са "едоните", семитско племе живяло някога на Балканите и съхранили знанието за Върховния Бог Баал-Бел. Разбираме, че те са се наричали Божии войни и са изповядвали монотеизъм. Друг важен факт, е че едомците са имали царе преди Израел! Но юдейския цар Йосия разрушава светилището на едомците, като отсича рогата от стълба! Може би, защото „построеният по-късно храм в Йерусалим е започнал да го конкурира, което е станало една от причините за поредица войни между Юдея и Едом”. След това поставянето на свещен стълб/огнена колона/ в светилищата се забранява и е казано (Второзаконие 16:22 не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой, Йезекил 6:4 и жертвениците ви ще бъдат опустошени, стълбовете ви в чест на слънцето ще бъдат строшени... и добавя в 6:6 - за да бъдат унищожени вашите идоли и строшени вашите слънчеви стълбове). Прави ли Ви впечатление, изведнъж се появява друг „Господ, Бог твой”, който мрази поставянето на стълб/огнена колона/ в светилищата! И ето юдейскя цар Йосия разрушава светилището на Баал-Бел! Защо???

Цитат:
Сега виждаме, че и уважаемият Мен ни праща в библейските дебри и ни овързва хубавко със същите "древни евреи", като се опитва може би да внуши, че Старият Завет е много достоверен източник на информация; че всичко, което въпросните древни евреи ужким са записали в Стария Завет е дошло направо от божиите уста и т.н.

Е… това си е чиста манипулация с моите думи!
Напротив Влад, точно с евреите не искам да Ви „овързвам” хубавко, а да Ви развържа!

Цитат:
„Аз пък ще кажа, че за мен Старият Завет е една компилация съставяна от доста неграмотни хора (но големи комплексари) в продължения на дълго време, редактирана от по-грамотни хора (но същите смахнати комплексари) в продължение на късо време някъде преди идването на Христос и разпространявана след идването му из целия известен тогава свят за поука и назидание (и эоблаги за съставителите и разпространителите)...”

Споделям позицията ти за Стария Завет, но като книга е все пак факт!
Виж темата в този форум „Библията – смешното и тъжното”.

Цитат:
Ваал, Баал и бълхар и т.н. Е, така със сигурност няма да стигнем до нищо положително в диренията си върху ранната история на българите! Определено!
Това, което ме гложди сега е - защо във всички форуми по история на българите винаги се пръкват такива теми, в които някой надълго и нашироко започва да разработва неща, нямащи или имащи най-далечна косвена връзка с историята на българите и в крайна сметка сговнява дискусията по иначе обещаващи въпроси...


Влад, очаквам ти да ни покажеш пътя до нещо положително, и да ни споделиш своите дирения за ранната история на българите! Определено!
Още…Влад смея да твърдя, че ти не си вникнал в написаното от Лъчезар Тошев и се опитваш да „сговняваш” дискусиите!
Досега не си ни казал нито твоя хипотеза, нито твой анализ по даден въпрос!
Ако беше вникнал в написаното, щеше да разбереш, че аз говоря за това, че
….. изведнъж се появява друг „Господ, Бог твой”, който мрази поставянето на стълб/огнена колона/ в светилищата…на едомците! И точно заради този „нов Бог твой”…..Баал е отричан в Стария Завет!
И в тази връзка ти повтарям думите на Мирча Елиаде „Борбата между Бал и Ехова още не е завършила.”
Очаквам, да не ми говориш за евреите, а за едомците, Едомското Царство и тяхното светилище, ако знаеш нещо!
И между другото, нямам намерение да споря с теб, ако някой теми не ти харесват
....просто ги подминавй!
Отвори теми, коите те вълнуват и ще можеш да споделиш хипотезите си!

Владпомак написа:
Цитат:
В древността например пък е съществувала общност на тракийски племена наричана обобщаващо "едони" (hedones), най-известните племена от нея бидейки "мирм-едоните" на Ахил, както и "мак-едоните"...

Можем ли да търсим връзка между ЕДОНИТЕ и ЕДОМЦИТЕ?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 31, 2009 2:14 pm 
ntsk написа:
Здрасти, VladPomak.
Доводите, както и позицията ти в последното мнение, останаха неясни за мен. Не мисля, че имаш основание да обвиняваш точно форумеца "men" в про-еврейство. А и липсват някакви аргументи от твоя страна. Мисля си, че няма смисъл да дебатираме с някого, когато не сме напълно наясно с неговата позиция и разбиране. Ако се запознаеш по-отблизо с писанията /а и не само неговите/ във форума, ще разбереш, че под "НАРОДЪТ ГОСПОДЕН" никак не се имат предвид някакви древни евреи.

VladPomak, ще ми е интересно да разбера какво си чул или чел за Баал?

ПП: Като съфорумец ще те помоля, когато са по-дълги мненията, да не ги цитираш целите, така постовете ще са по-прегледни, а това ще улесни четящия. ;)

Поздрави!


Здравей ntsk,
Съжалявам ако съм прозвучал грубо. Не съм искал да нападам или обвинявам "мен" - по-скоро би трябвало да адресирам забележката си към господина Л. Тошев и да го запитам какво общо има неговия "народ господен" с нас българите? Освен дето според археолога Д. П. Даскалов (когото споменавам вече 1-2 пъти тук, във форума) етнонимът на българите идва от прякора, с който съседните им близкородствени племена/народи са ги назовавали - "богари", сиреч "божи хора" или нещо такова. Ама това става на стотици, ако не и хиляди километри на север от Близкия Изток! За Баал/Ваал съм чел това, което го пише в Стария Завет. Не съм придавал обаче кой знае какво значение на тия близкоизточни божества, макар че те са определящи в развитието на културите и житейската и прочие философии на тамошните народи, но какво общо имаме ние българите със семитите от Близкия и Средния Изток? Ако пък Тошев има предвид придвижванията в дълбока древност на пеласги на изток през Мала Азия, хетското и лувийското царства и т.н. то си отделен раздел и е много сложна и объркана работа...
Жив и здрав!
ВладПомак

ПП. След Николай Панайотов и Николай Овчаров се вреди за подаяния от Израел. След като тръбеше до посиняване, че Перперек е най-стария скален град в света, след като се върна от обиколката си из близкоизточните държави изведнъж каза, че Петра е най-древният скален град... И се похвали, че получил 3 милиона евро дарения за Перперек. А е сериозно обвиняван от колегията на археолозите във вандалско опериране из старините край Татул, на Перперек, че май и на други места.


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 31, 2009 3:07 pm 
VladPomak написа:

За Баал/Ваал съм чел това, което го пише в Стария Завет. Не съм придавал обаче кой знае какво значение на тия близкоизточни божества, макар че те са определящи в развитието на културите и житейската и прочие философии на тамошните народи, но какво общо имаме ние българите със семитите от Близкия и Средния Изток?
Здрасти, ВладПомак! Благодаря ти за разбирането!
Искам да добавя няколко думи, които надявам се ще ти изяснят позицията на Тошев и на "men" в случая. Баал всъщност се оказва, че не е близкоизточно божество, а е божество което е пренесено в Близкия Изток от общностите от Балканите, които са се разселили в тази посока след потопа в Черно море.
В тази връзка виж следната тема /вече сме го обсъждали въпроса и според мен ще ти е много интересно/:
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php ... f&start=20
Препоръчвам ти и книгата на Киряк Цонев и Мирослава Цонева - "БА'АЛГУРИ". Има я качена в секция "Библиотека".
Всъщност божеството Баал принадлежи на коренното население от Балканите. След потопа това население се разделя на групи. След като се спасяват Ной и синовете му, явно техните деца обединяват и повеждат хората от Балканите. Както знаеш, един от синовете му е Сем. В своята група той обединява голяма част от местните хора и след като напускат тези земи, образуват различните семитски общности по света /араби, финикийци, вавилонци, асирийци, етиопци и др./. Понеже хората от неговата група са възприели вече това божество от Балканите, то те пренасят Баал/Бал със себе си към Близкия изток.
Но все пак за повече яснота относно тази хипотеза, ти препоръчвам поста на sum в горния линк.
Цитат:
Ако пък Тошев има предвид придвижванията в дълбока древност на пеласги на изток през Мала Азия, хетското и лувийското царства и т.н. то си отделен раздел и е много сложна и объркана работа...
Ами изследването на Тошев ни отвежда според мен още по-назад - именно към времената на Черноморския потоп, както пише в статията. Ако Черноморския потоп е бил приблизително 5500 г.пр.н.е., то около тази дата са започнали придвижвания /както ги наричаш/ на Балканско население най-вече към Мала Азия и Близкия Изток, също към Централна Азия.
Иначе общо взето мисля, че те разбрах какво имаш предвид.
А за Овчаров напълно споделям мнението ти...


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: НАРОДЪТ ГОСПОДЕН
Ново мнениеПубликувано на: Вто Мар 31, 2009 6:23 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
В пояснение.....от стр. 7 на темата "Кибела-хипотези".

Говорихме по горе, че култът към Върховния Бог Бел-Баал след Черноморския потоп
е пренесен в Близкия изток и Междуречието от народа живял на Балканите и района на Черно море.
И до днес на Балканите са останали топоними като Балкан/Баалкан/, Беласица, Белинташ все свързани с почитта към Върховния Бог Бел-Баал. Древното светилище Белинташ или Камъка на Бел потвърждава за култа към Бел на Балканите.
Направих хипотетична връзка между Бог Баал-Бел почитан на Балканите, Мала Азия
и Близкия изток и Бог Шива почитан от индусите, като Бог Шива символично е изобразяван с еректирал фалос.
В пояснение ето какво ни написа sum:
Цитат:
„Сигурно знаеш, че лингама /фалоса/ при индусите се превежда като „огнена колона”. Бог Шива винаги е изобразяван с еректирал фалос, който в Индия /а и не само там/ е почитан като животворна сила!”

В мен изникна един въпрос: Какво е представлявало светилището на Бог Баал-Бел,
и дали е имало някакъв знак, руна или пиктограма, която да означава това светилище или култа към Бог Баал-Бел.
Търсих доста в интернет и ето какво открих.
Цитат от текст на Лъчезар Тошев:
Цитат:
„Царството Едом се е намирало на юг от Мъртво море. Там се е намирало древното светилище Ветил (Домът Господен). Светилището е локализирано от археолозите, както и домът на змията Бет Фегор – намиращ се близо до него, а също и древният град Теман. На брошка от слонова кост от Теман от 1200 г. пр.Хр. дори е изобразено светилището. То се е състояло от стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, намиращи се на върха на планина. Библията посочва, че съществуващият там култ е култ към Ваал (известен и като Баал, Бал, Бел, Абелион), но това не е името на божеството, а название за Господ. Диодор Сицилийски и Страбон пишат за името на едомитския бог Дху еш Шара или Душара. Шара може би идва от семитското Шаар – врата, порта, т.е. вратата към Бога, врата към небето (сравни сънят на Яков - Битие 28:16) или шумерското Сар – свещен (откъдето вероятно е титлата цар и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели), Шара или Сеир е светата планина, където е Божият дом.”

Останах много изненадан от написаното по горе, защото в прав текст се обяснява, какво е представлявало светилището в чест на Баал-Бел! И от текста става ясно, че името Баал-Бел е нещо различно от Божество, Баал-Бел е названието на Господ! От тук следва, че божествата са посредници, врати, порти към нещо по Висше! Но дали древните са правили разлика между Бог и Господ…… това е друга тема.
На тази брошка от слонова кост от 1200 г.пр.н.е. е изобразен стълб увенчан с два рога под формата на „V” и два по малки обелиска от двете страни на този стълб!
Другото, което научаваме от текста на Л.Тошев че семитската дума Шаар означава врата, порта или „ вратата към Бога, врата към небето”. На шумерски Сар/Шар/ – означава свещен, откъдето вероятно произлиза титлата ЦАР и наставката “сар” при имената на вавилонските владетели, а в днешно време и почитното обръщение „сър”. Шар е свещенна планина, мястото където е вратата към Божият дом.
Но нали тук на Земята при траките ЦАРЯ-ЖРЕЦ е връзката с Бога, връзката с небето! Всъщност КОРОНАТА изобразява точно тази връзка.
За първи път титлата Цар/от Шар,Сар/ се появява при българите, като един символ на връзката между небето и земята, между Бога и хората....
На Балканите имаме отново топоним с името "ШАР планина" и в района на тази планина е живял народ от тракийския етнос с името Едони. Според мен това е още едно потвърждение на преселението на народи от Балканите към Близкия Изток.
Можем ли да направим накрая заключението, че знакът „ІYІ” представлява връзката Баал/Бел/ - Кибела и е свещеният знак на Баалгурите……т.е. на нас Българите откъдето и носим името си!!!???
Ето изображението на светилището на Бог Баал-Бел, стълб с 2 рога на него и два обелиска в подножието му, в ляво е брошката от слонова кост 1200г. пр.н.е. и вдясно графично оформление на изображението:


Прикачени файлове:
bel_3.jpg
bel_3.jpg [ 34.61 KiB | Прегледано 112 пъти ]


Последна промяна men на Вто Апр 07, 2015 2:55 pm, променена общо 1 път
Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 43 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"