ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Съб Авг 19, 2017 11:31 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 129 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 9, 10, 11, 12, 13
Автор Съобщение
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юни 28, 2012 10:55 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
ЗА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ ПРЕДИ ДЕВЕТИ ВЕК

Проблемът със славянската писменост в античността се усложнява не толкова от оскъдната информация, а от това, че тя е разпиляна в различни документи, които нямат общо един с друг, както може да се види от следните примери.

На аудиенцията, дадена от папа Климент VII (1523-1534) на Димитри (Demetrius), пратеник на Василий III Московский, една от дискутираните теми е била степента на разпространение на руския език и литература. Ето какво пише Павел Йовий (Paulos Jovius) в тази връзка:

Moscovitae Illyrica lingua, Illyricisque literis utuntur, sicuti et Sclavi, Dalmatae, Bohemi, Poloni, et Lituani. Ea lingua omnium longe latissima esse perhibentur, nam Constantinopoli Ottomanorum in aula familiaris est, et nuper in Aegypto apud Memphiticum Sultanum et equites Mamaluchos haud ingratis auribus audiebatur. In hanc linguam ingens multitudo sacrorum librorum industria maxime divi Hieronymi et Cyrilli translata est. Praeter quoque patrios annales, Alexandri etiam magni, Romanorumque Caesarum, itemque M. Antonii et Cleopatrae memoriam iisdem literis commendatam tenent.

(Московитите ползват илирийски език и илирийски букви, същите като на славяните, далматинците, бохемите, поляците и литовците. Вярва се, че този език е най-разпространеният. Добре известен е и в отоманския палат в Константинопол, и наскоро се чу радостно в Египет, в двора на султана на Мемфис и при мамелюкските рицари. Огромно количество свещени книги бе преведено на този език, което се дължи основно на усърдието на светите Йероним и Кирил. Те са написали с такива (илирийски) букви хрониките на своята държава, както и тези за Александър Велики, за римските цезари и тези за Марк Антоний и Клеопатра.)

Тази сбита извадка показва на първо място, че през шестнайсти век терминът “илирийска” понякога е използван за обозначаване на славянската реч. Също така показва, че славяните (по-точно “склави(ни)те” – б.пр.) са само един от народите, които са говорили този език. На трето място показва, че славянската писменост е била вече факт още през 420 г.н.е. Така е, защото това е годината, през която умира Свети Йероним, а той не е могъл да преведе никакви свещени книги на славянски език, ако не е имал подходяща азбука за целта. Всъщност на Свети Йероним се приписва авторството на глаголицата, по-старата от двете славянски азбуки. Свети Йероним е бил далматинец. Според общоприетата теория, не е имало славяни в Далмация или на друго място на Балканския полуостров преди шести век. Джеймс Брайс пък казва, че славянизацията на полуострова е настъпила дори още по-късно. Ако тези твърдения бяха верни, Свети Йероним е нямало как да превежда каквито и да било книги на славянски език. Той очевидно е превеждал книгите на езика, който е наричан “тракийски” по негово време, а “славянски” през годините по-късно.

Идентичността на славяните с древните траки определя начина, по който трябва да се формулира въпросът. Четейки оцелелите източници, трябва да намерим отговора на въпроса: Траките били ли са писмена общност от народи? Ако е така, ще трябва да приемем, че славянските народи са били писмени много векове преди въвеждането на кирилицата в съответните им държави.

Има няколко убедителни причини да се вярва, че писмеността е била разпространена сред народите около Средиземно море десетки хиляди години преди нашата ера. Диоген Лаертий пише, че според египетските предания философията започва с Хефест, който “живял 48 863 години преди Александър Македонски, а през интервала е имало 373 слънчеви и 832 лунни затъмнения”. Очевидно е, че египтяните е нямало как да броят затъмненията и да помнят имената на своите философи за такъв период от време, ако са нямали писменост. Според Плиний, “вавилонците имат астрономически наблюдения от 730 000 години, записани на печени тухли; а онези, които дават най-краткия период, Берос и Критодем, ги определят 490 000 години”. В същия параграф Плиний изразява становището, че асирийците винаги са имали писменост [166]. В този контекст “винаги” означава от край време. Асирийците и техните приемници – персите, са господствали над Мала Азия до времето на Александър Велики. Западната половина на Мала Азия винаги е била населявана от траки, с изключение на няколко крайбрежни области. Ако не за друго, само защото са били в близък контакт с асирийците, траките от Мала Азия – основно мизите, фригите и витините – трябва да са познавали изкуството на писането още от зората на историята.
Страбон ни казва, че “записките на фригите и мизите ни връщат във времена от преди Троянската война” [167]. Това определено предполага писменост.

При Херодот откриваме следния пасаж:
“Сатрите, доколкото ми е известно, не са били завладявани от никого, а живеят до днес свободни и непокорявани хора, за разлика от другите траки. Те живеят сред величествените планини, облечени в гори от различни дървета и покрити със сняг, и са много храбри в сражение. Те са траките, които имат светилище на Дионис в своята страна, коeто е разположенo на най-високата им планинска верига. Бесите, сатрийски народ, доставят пророчествата; но техният оракул, също като в Делфи, е една жена; а нейните отговори не са по-трудни за разчитане.” [168]

Траките очевидно са знаели как да четат и пишат през пети век преди нашата ера. Ако не беше така, Херодот нямаше да може да съпоставя ръкописите на свещениците на Дионис в Тракия с тези на свещениците на Аполон в Делфи. Тракийското светилище, между другото, е продължавало да съществува много поколения. Там е търсил съвети Александър Велики, който лично е ходил до мястото. Около 270 години по-късно до светилището се е допитвал и Октавий, баща на бъдещия император Октавиан Август [169]. Любопитното е, че на това място днес намираме манастира “Св. Иван Рилски”, в който са запазени фрагменти, написани на глаголица и съхранявани там от около хиляда години.

Наскорошните археологически открития доказват, че тракийската писменост е поне от осми век пр. Хр. Няколко фригийски надписи са намерени при разкопки в Gordium, Мала Азия, последният от които е изваден на бял свят през 1965 година [170]. От друга страна, от Страбон знаем, че фригите са бриги, тракийски народ [171]. Херодот определено не е фантазирал, казвайки, че писанията на тракийските оракули не са трудни за разчитане.
Андротион, атински оратор и съвременник на Демостен, ни е оставил още една следа. Той е мислел, че европейските траки са били извънредни варвари, като вероятно твърдението му се основава на слухове или на впечатленията му от отделни хора, които е срещал. Но траките, които живеят в Мала Азия, казва той, са грамотни [173].

Поредното доказателство, че траките са били писмени народи, намираме в писмата на Овид. През 8 година от новата ера Овид е пратен в изгнание в град Томи (днес Кюстенджа) на черноморския бряг. Поетът е прекарал там последните десет години от своя живот, бленувайки за Рим и пишейки многобройни писма до своите приятели, като се е надявал, че те ще убедят императора да отмени изгнанието му и ще му позволи да се върне в Италия. За да подтикне познатите си към действия, Овид обрисува с неприветливи краски мястото, на което е принуден да живее.
Поетът също така е написал ласкателно писмо до тракийския принц Котис, който му е бил нещо като съсед. Ето една част от него:

“Никой цар не е бил по-добре обучен на тях (философските науки – бел.авт.) или посвещавал повече време на хуманитарните науки. Твоят стих ми е свидетел, че ако махнеш името си, ще отрека, че го е съставил младеж от Тракия. Бистонската земя (Тракия – бел.авт.) може да се гордее с твоя талант, защото Орфей не е единственият поет от нея.” [174]

Много е съмнително, че тракийските принцове, които са прекарвали част от времето си в писане на поезия на латински, не са учили своите хора да пишат на родния си език. Ако не за друго, то поне да улеснят работата на събирачите на данъци. И все пак, ако допуснем, че не са го сторили, Овид със сигурност го е направил, както се разбира от едно друго негово писмо, изпратено до получател на име Кар.

“Не бива да се маеш, ако стиховете ми излизат грешни, защото съм почти поет на гетски. Ах! Това ме засрамява! Написал съм дори поема на езика гетски, ползвайки варварски думи на брой като нашите: Даже спечелих си слава – поздрави ме! – и започна име на поет да ми излиза сред нецивилизованите гети.” [175]

Овид нарича своите домакини нецивилизовани, защото се е опитвал да убеди Кар да се застъпи за него пред Октавиан. Други на неговото място вероятно биха направили същото. Важен в случая е фактът, че Овид би трябвало да е научил азбуката на гетите, за да напише поема на техния език. Ако приемем, че са нямали такава, то Овид е имал възможността да я измисли. Във втория случай бихме могли да удостоим Овид с честта да го наречем баща на славянската писменост, който е живял 850 години преди разпространението на кирилицата – единствената славянска азбука, позната на Джеймс Брайс.

Еднакво важно е и свидетелството на Юлиан Апостат. В една от беседите си той говори за град Аквилея (Венеция) така:

“Това е търговският център на мизите, пеонците и италианците, които живеят във вътрешността. В миналото те са наричани, струва ми се, Хенети (Heneti); в наши дни, въпреки че римляните владеят техните градове, те са запазили първото си име с маловажна добавка на една буква в началото на думата; тя се представя от уникален символ, който те наричат “ou” и който те често ползват вместо beta, произлизащ, както си мисля, от специфичното придихание на техния език.” [176]

В такъв случай венетите са имали своя азбука преди 361 г.н.е., когато умира Юлиан. Друго любопитно сведение в тази връзка, което си струва да се спомене, е, че преди Юлиан да напише горното Велей Патеркул (Velleius Paterculus) е забелязал, че пеонците “притежават богата книжовна култура и знания за духовното.” [177] Велей Патеркул е починал през 31 г. н.е.

Повече за старините на славянската писменост читателят може да намери в следните статии на автора на тези редове:

(i) Glagolitic Script and Linear B
Canadian Slavonic Papers, Vol. XII, No. 3, Ottawa, 1970, p. 303-331;

(ii) Kinks in the Linear B Script?
Lynn Publishing Company, Regina, Saskatchewan, 1969;

(iii) Y a-t-il eu une ecriture autochtone en terre slave avant le temps de Cyrille et Methode?
Canadian Slavic Studies, Vol. I, No. 1, Montreal, Spring, 1967, p. 79-94.

Източник: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=historical&Number=1944379717&page=&view=&sb=


Последна промяна men на Чет Юни 28, 2012 11:10 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юни 28, 2012 11:03 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Дългоочакваните плочи, изписани на Кирилица от времето на 'траките'!

Започвам публикуването на материали за произхода на българската писменост отзад-напред: в тази статия ще покажа седем плочи, намерени в Родопите и изписани на кирилица, най-вероятно от времето на 'траките'; в следващата ще представя голям брой праисторически надписи от българските земи, където се крият корените на писменостите, използвани днес от голяма част от човечеството.

От дълги години в българската наука битува мнението, че преди св. Кирил Философ да създаде нашата писменост, българите са пишели с гръцки букви или по думите на Черноризец Храбър ‘чрътами и резками’. За траките, които официалната историография считаше за незначителен компонент при ‘формирането на българската народност’, историците бяха единодушни, че не са имали собствени букви, а в редки случаи са използвали гръцката азбука. Тези твърдения бяха затвърждавани от поколения български историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва. Независимо от откриването преди десетилетия на Ситовския, Надарския, Кьолменския и други надписи, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че Ситовският надпис е игра на природата. Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всяка наченка на ревизионизъм по въпроса за писмеността и да увековечат политически правилната теза, че предците ни не са познали високата култура, присъща на народите със собствена писменост. Важно е също да се отбележи, че писмената, които публикувам по-долу, са известни на отделни български учени, които през годините са пазили гузно мълчание за съществуването им. Нека всички последици от това принизяване на българската култура лежат на тяхната съвест и на тази на съучастниците им.

През всичките години на отрицание и омаловажаване постиженията на нашия народ в изолирани райони родолюбиви българи са пазили ревностно от нечисти ръце няколко плочи-скрижали, изписани на чиста Кирилица и все пак напълно неразбираеми за днешния българин. Пръв за тези плочи споменава писателят и най-голям изследовател на Орфей Никола Гигов. Всички те са били открити преди столетия в разрушени древни храмове и светилища и са били съхранявани грижливо от будни родопчани, които по този начин са отдавали чест и са защитавали делото на предците си, създали древните писмена. След като научих за съществуването на тези плочи, заедно с неколцина съмишленици, се заех да ги открия и заснема, за да станат всеобщо достояние. В хода на проучването се оказа, че освен плочите от Централните Родопи, споменати от Гигов, има и други – една от ‘тракийската’ Петелова могила край с. Драгойново, Първомайско и една от с. Горно Луково, Ивайловградско. За мен е извън съмнение, че са оцелели и други плочи, пръснати из различни краища на Родината.

От 30-те години на 19-и век султанско разрешение дава началото на строителство на православни храмове в Родопите. За родолюбивите българи това са били времена на надежда, упование и силна вяра. Жив е споменът за широколъшката църква, построена със задружните усилия на цялото село само за 38 дни. В селата се строят църкви, а на древните свети места, неизличими от хилядолетията в народната памет, родопчани градят малки параклиси. Това е бил моментът, когато древните плочи могат отново да заемат полагащото им се място, да бъдат извадени от потайните скривалища (плочата от с. Гела е крита във варница и затова на снимките е изцапана в бяло, нужно е професионално почистване и реставрация), осветени и положени като безценни светини не къде да е, а именно в олтарите на параклисите и църквите. Всичките плочи, които ще публикуваме за пръв път по-долу, са намерени скрити в олтарите, а някои от тях дори служат за олтар (‘светата трапеза’)! Този факт е блестящо доказателство за историческия усет на възрожденските българи от Гела, Широка лъка, Солища и околни села, за дълбокото им преклонение пред светините, които дори не са можели да прочетат. Родопчани са чувствали непреходната сила на тези ‘езически’ паметници, знаели са, че те са не просто останки от незапомнени времена, а ключ към миналото, но и бъдното величие на българския дух. Като такива тяхното място е било едно-единствено – в Светая Светих, където достъп има само свещенослужителят. Те са били полагани в олтара след освещаване и издълбаването на кръст или надписване най-отгоре името на храма и най-отдолу датата на полагане в олтара.

Удивление буди фактът, че буквите по повечето плочи имат напълно съвременен вид и начин на изписване. По тази причина всеки, докоснал се до тези плочи, в първия момент изпада в голямо объркване. Надписите изглеждат познати и човек има усещането, че всеки момент ще ги прочете. За древността на надписите обаче свидетелстват:



Т. нар. scripta continua- слятото писане без разстояния между думите, което е характерно за всички древни писмености;
Невъзможността текстът да бъде разчетен, независимо, че почти всички знаци са познати за един грамотен българин;
Много малкото букви, означаващи гласни звуци, също присъщо на древните писмени системи;
Разликата в изписването между надписите при освещаването от 19-и век и останалата част от всяка плоча;
Липсата на някои букви от съвременната ни азбука;
Силното износване на някои от надписите в сравнение с по-късните издълбавания.

Гореспоменатите недвусмислено показват, че плочите не са от 19-и век. Вероятността да са писани в по-ранен период от османското владичество изглежда също толкова невероятна. Всички сме виждали текстове на старобългарски и веднага можем да заявим, че графичният им вид е коренно различен и следователно няма как родопските скрижали да са, да речем, от 13-и век. Азбуката, която Кирил и Методий ‘създават’, има различно изписване от писмената пред очите ни. Какво остава?

Налага се да приемем, че каменните надписи са създадени в един много по-ранен исторически период, далеч преди светите братя да извършат делото си. По всичко личи, че именно тези родопски букви са били основата, върху която те са изградили нашата азбука. Или се оказва, че Кирил и Методий не са измислили буквите, а са ги събрали и систематизирали на базата на отдавна съществуващи по нашите земи писмени знаци (нещо, което надали е изненада за непредубедените любители на българската история).

Изненадите за българина обаче не свършват дотук. След като бяхме заставени от неумолимата логика да приемем, че ‘Създателите’ на азбуката ни са само компилатори /разбира се при всичкото ни уважение и преклонение пред труда им/, древните скрижали поставят нова главоблъсканица пред тревожните ни умове. Как е възможно букви, писани преди повече от хиляда и триста години, да приличат много повече на съвременните, отколкото тези, използвани от българите в доста по-късния период X-XIV в.?

Отговорът на този въпрос ще дадат лингвистите, езиковедите и историците, които се захванат с изучаването и разчитането на скрижалите. За нас засега остава обяснението, че писмеността ни е претърпяла дълга еволюция обратно към първоначалния си вид. Днешната ни кирилица се е завърнала към корена си, а всички развития и реформи в писмеността несъзнателно са я водили към нейната изначална простота и съвършенство.

Мартин Константинов
20.07.2009

................................................
Плочите може да видите на този адрес:
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... a-t.964033


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юни 28, 2012 11:06 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Плочата, изписана на Кирилица, от тракийското светилище, понастоящем параклис Св. Георги над Широка лъка

За търсещите, които не пестят време и енергия да изкачват планинските върхове в търсене на корените си, както и за любителите на сериозни исторически и краеведски изследвания, не е тайна, че голяма част от тракийските светилища по нашите земи след приемане на християнството продължават да бъдат почитани от местното население. Няма и как да е иначе, защото повечето древни светилища (или селища) са функционирали като такива в продължение на един много дълъг период от време. Археологическите разкопки всяка година предоставят по няколко нови примера за стари селища/светилища, които са били обитавани непрекъснато от каменно-медната до желязната епоха, а и след това дори и през Средновековието.

При въвеждането на християнството на много древни оброчища се строят православни храмове (На места с ислямизирано население след падането на България под османско владичество тракийските светилища се превръщат в мюсюлмански храмове-текета. Най-известният пример е Демир баба теке край с. Свещари). Това е начинът новата религия да приобщи старите култове и да използва свещените им места за привличането на местното население в лоното на християнската църква. Достатъчно е човек да се разходи из 'Асеновградската Света гора', например, за да се увери, че десетките църкви и параклиси, накацали по стръмните родопски склонове над града са без изключение древни светилища, почитани без прекъсване от незапомнени времена от праисторията до наши дни.

Именно за едно такова място ще стане въпрос в тази публикация. А причината е проста: последната, седма плоча, изписана на Кирилица, която ще представя днес, се намира в параклис, изграден на мястото на доказано тракийско светилище. Нещо повече, най-горният ред на Плочата, който е от времето на построяването на параклиса и освещаването й, преди тя да заеме полагаемото й се място в олтара, е съвсем четлив и освен името на патрона на храма великомъченик Георги и датата 1908 г. носи и надписа 'НОВО'! Така положилите плочата в олтара са указали, че текстът по-долу е много по-стар.

Но да не губя време и преди да покажа плочите, да ви представя това въздействащо светилище с думите на талантливия изследовател на българския фолклор Евгений Теодоров. Цитатите се отнасят именно за него и са от изключителната му книга "ДРЕВНОТРАКИЙСКО НАСЛЕДСТВО В БЪЛГАРСКИЯ ФОЛКЛОР" (акад. изд. 'Професор Марин Дринов', София, 1999). Книгата е издадена за пръв път през 1972 г. (!) и след прочита й дори и най-закоравелите отрицатели на тракийския произход на българите ще бъдат сериозно разколебани. Работата на Теодоров представя стотици примери за директна приемственост в обредността, философията и светоусещането между старите траки и българите. Книгата ще бъде обект и на бъдещи мои публкации:

"... поставихме си за задача при нашите обиколки установяването на всички елементи на гергьовското хоро, което ни се удаде през 1997 г. в Родопите и то главно във Върбово, Широколъшко, на сбора, който става в околностите на селото [...] А самият сбор на Гергьовден става на едно от възвишенията което се издига над селото . Това възвишение господствува над цялата околност и се спуща стръмно над дола и над падината, които го обграждат...
.....
Честитя на всички сънародници появата на седемте български светини. Те не идват в случайно време, нито по случаен начин. И вместо да пилеем потенциал, съмнявайки се в очевидното, нека прочетем в каменната тетрадка на дедите ни Словата на Силата, която така ни липсва днес.

...........................................
Плочата може да видите на този адрес:
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... pon.965872


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Юни 28, 2012 11:25 am 
Offline

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 1:38 pm
Мнения: 946
Тайнствената Кирилица открита и в Стара планина (снимки)

Скоро след като публикувах седемте плочи, изписани на неразбираема (засега) за нас Кирилица, успях да заснема още една олтарна плоча в църква, този път в Стара планина. Тя е първата, която намираме извън Родопите, свидетелство за широкото разпространение на загадъчната писменост и отвъд пределите на Орфеевата планина. Освен местонахождението й в старопланинския регион (точното място засега ще запазя в тайна от съображения за сигурност) плочата е много интересна и с друго. При освещаването и полагането й в олтара на 28 декември 1870 г. в горната й част е изписан текст с големи красиви букви. Очевидно е, че този текст е напълно различен като изписване от редовете дребни букви надолу. Под новия текст има три реда с дребни букви, които също са четливи (започват с 'Мито поклоник'). На тези три реда има обособени думи, които биха могли да се прочетат без особени усилия, ако плочата се почисти и освети по подходящ начин. Стигаме и до редовете, изписани със scripta continua. Въпреки лошото качество на фотографиите (за което се извинявам – осветлението и условията за снимане не бяха добри), аналогиите със седемте плочи от Родопите се набиват на очи: няма обособени думи, буквите са кирилски, но не формират познати думи, срещат се поредици от еднакви букви, което от съвременна гледна точка няма никакъв смисъл. Излишно е да се поменава, че плочата със стария надпис е била възприемана като светиня от дедите ни в края на 19-ти век и за тях единственото достойно за нея място е било олтара на църквата.

Очевидно е, че тази плоча ни представя надписи от поне две, а може би и три различни епохи: горният, напълно съвременен и четлив посветителски надпис, вторият, също четлив, но вероятно по-стар и най-дългият текст, неразбираем за нас, за чиято възраст само бихме могли да гадаем. Независимо от епохата, в която е изписан загадъчният текст, за нас е важно, че той е представител на една древна и неизвестна на българската наука писмовна традиция, започнала още в тракийско време (плочите от тракийските светилища над Гела и Широка лъка, съдържащи изключително характерния знак III, който срещаме в почти всички тракийски гробници и храмове). Възникнала още в Античността, тази писменост вероятно е просъществувала доста дълго време и изглежда се е употребявала успоредно с другите азбуки, използвани от дедите ни – Глаголицата, осъвременената след 9 век Кирилица и гръцката азбука. Обективните и безпристрастни изследвания ще покажат каква точно е истината за произхода на Писмеността на осемте плочи. Важното за нас е, че появата им, ведно с множеството други надписи от различни епохи, откривани по нашите земи, ни помагат да разгледаме въпроса за възникването и развитието на българските писмености в перспектива и дълбочина, които до скоро бяха напълно невъзможни.

С новите сведения идват и новите концепции и разбирания. Историческата наука не е математика и аксиоми в нея не би трябвало да съществуват. Новите данни многократно са завъртали на 180 градуса утвърдени исторически 'истини'. Въпросът с българските писмености ще претърпи точно такава радикална промяна в парадигмите. Предстоят ни много неочаквани открития и едно вълнуващо пътуване назад (а всъщност напред) към самите себе си. На добър час на всички търсачи!

.............................................
Плочата може да видите на този адрес:
http://prarodinata.blog.bg/history/2012 ... mki.972076


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 30, 2012 12:38 pm 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 08, 2011 12:57 pm
Мнения: 79
http://bgsviat.narod.ru/drevnobulgarska ... /Urfil.htm


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Пет Ное 30, 2012 8:29 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Авг 31, 2010 2:11 pm
Мнения: 740
Интересно.

_________________
Уеб дизайн и изработка на сайт! http://www.sitemiroki.net
Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Чет Фев 06, 2014 10:19 am 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1024
Много интересен материал, свързан с тракийската писменост. Струва си да се прочете:

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=17652


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Съб Юли 26, 2014 11:25 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Дек 15, 2012 2:10 pm
Мнения: 1024
Брей, брей... доживяхме и до това чудо - български професор открито да заяви в интервю, че "траките не са безписмени".

Ето част от интервюто на проф.Диана Гергова:
"Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура."

"Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.

Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен."

http://eklekti.com/археологът-диана-гергова-траките-не-с/


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Траките! Тяхната азбука, писменост и култура!
Ново мнениеПубликувано на: Съб Апр 30, 2016 10:32 am 
Offline

Регистриран на: Сря Ное 07, 2012 2:26 pm
Мнения: 72
Ето още нещо за писменоста на траките.
http://www.bitelevision.com/kakav-e-pro ... oto-pismo/


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 129 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 9, 10, 11, 12, 13

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"