ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Пон Юни 26, 2017 9:59 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 88 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 9  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2008 6:21 pm 
Вечният календар на българите е едно от най-големите постижения в древния свят. Той отразява много дълбоко познание. Нашата история вече не е същата, не е историята, която сме изучавали в училище. Най-новите открития на неортодоксалните историци доказаха, че ние произхождаме от библейско време. Вече имаме писмени доказателства за това, че българите (Д. Димитров, АВИ-ТОХОЛ, бр.11, 2000) са преки потомци на Ной. Ще цитираме дословно римски анонимен хронограф от 334 г. От първия син на Ной - Сем произлизат 25 племена. Те живеят на изток. Имената на синовете на Сем са: …Зиези, от които произлизат българите…
Неслучайно българите имат висок интелект, изключителна адаптивност, около 28 пъти по-висок медиумен потенциал от този на други народности, участвуват в почти всички открития определящи развитието на човечеството.
За съжаление, в училищата календара на българите не се изучава, дори нещо повече, той не се споменава! Във висшите учебни институти няма нито една дисертация за него! Днес в България се изучават и използват неточните и непълни Юлианския и Грегорианския календар.
Не знаем кога точно и от кой в периода от около 10 000 г. пр. н. е.(Ал. Лудколев) до 2750 г. пр. н. е. е създаден ВЕЧНИЯТ КАЛЕНДАР, но сме сигурни, че той има космически произход, че познанието в него е общочовешко. Сигурни сме, че нашите предци като посветени са предавали архитипни познания на други племена и народи, включително и знанията заложени в календара. В Българският вечен календар продължителността на една година е определена с изключително висока точност - 365, 2421875…дни (П. Петров). Той избързва с един ден на всеки 88496 години (Петър Петров, Календарни системи, 1999). Художникът Александър Лудколев обобщи най-старите варианти на календара и създаде съвременната ни представа за него. Думата календар според древните римляни е книга за дните, в които се плащат дълговете. При управлението на Гай Юлий Цезар астрономът Сезатен през 46 г. пр. н. е. създава т. н. Юлиански календар с продължитеност на една година 365 дни и 6 часа. За 128 години Юлианския календар (т. н. стар стил) изостава с 1 ден. През 16 век, папа Григорий ХIII чрез математика Луиджи Лилио в 1582 г. създава т. н. Грегориански календар. За 3300 години Грегорианският календар изостава с 1 ден. Грегориански календар (т. н. нов стил) е въведен в България с държавен декрет на 31 март 1916 г. През 1916 г. българската държава вместо да запази вечният български календар работи с Юлиански календар, който вече е бил изостанал с 13 дни. Затова в България датата 31.03.1916 г. е била последвана от датата 14.04. 1916 г.
Кой е критерият, по който трябва да оценяваме календарите? Това е математическият критерий за точност. Българският вечен календар има най-висока точност, той е с най-висока степен на достоверност и символност. Математическият критерий е този, който показва кой календар е по-правилен. Отново се потвърждава правилото, че колкото едно знание е по-древно, толкова то е по-вярно, по-фундаментално, по-точно и с общочовешко значение.
Вечният български календар е инструмент за ориентация във времето и пространството. Той е сакрална схема за хармония на сложен обект (Земя, Човек, Вселена), космически код на времето. Описание на цялото с различни символи, модули и елементи. Първият външен кръг на календара е разделен на 12 области (зодиакални знаци) х 5 елемента = 60 условни единици. Шумер - първата империя в човешката история, създадена от Зиези се наследява от Вавилон. 60-ИЧНАТА числова система е била математическата база на цялата Вавилонска цивилизация. От друга страна външният кръг (3600) разделен на 12 части (300) е символ на безкрайността, на вечното движение на 12-ТЕ съзвездия ритмично въртящи се в един и същ безкраен цикъл. В схемата на календара 12-те съзвездия се представят с 12 космологични животни. Календарът е съвършен математически модел на различни числови системи - петична, осмична, деветична, десетична, дванайсетична и на връзката между тях. Връзката на петте елемента с календарните числа и произношението им на български е - 1 (Дърво, Алем), 2 (Огън, Тутом), 3 (Земя, Читем), 4 (Метал, Твирем), 5 (Вода, Бехти), 6 (Дърво, Вечен), 7 (Огън, Алтем), 8 (Земя, Алтом), 9 (Метал, Ениалем, Елем),10 (Вода, Ехтен) [Петър Петров].
Нeщо повече, в календара е вложен двоичен код Ян (непрекъсната линия) и Ин (прекъсната линия). Парадокс е, че по времето на Зиези, около 2750 г. пр. н. е., още преди да има развита писменост и математика древните българи са имали двоичен код. Но тогава йероглифите и символите (животни, знаци, отделни букви), са играели роля на числови еквиваленти. Вечният календар е космогоничен модел на системата Земя - Вселена, изразен по прост начин, на символен език. Най-интересната област в календара е неговият център, фундаменталното число 5 поставено в областта на “нулата”. Числото 5 играе ролята на условна нула в календара. То е инвертор на космически енергопроцеси. В този център се извършват 5 базови трансформации на енергията. В тази условна нула стават преобразуванията, смяната на един сектор на календара с друг, на един цикъл със следващ цикъл. По същност календарът представлява един грандиозен цикъл на непрекъснато движение, на преходи “енергия - материя” в сложна система. Той обобщава синхронизираното взаимодействие между противоположните цикли в системата, начинът на хармонизиране на противоположностите. Смисълът му е в това, че е графичен израз на хармонията. Хармонията се проявява като баланс на противоположното действие на денят и нощта, на противоположни сезони, Ин с Ян, на числото 1 с числото 9, 7 с 3, 6 с 4, 8 с 2. Цифрата 5 хармонира сама със себе си. Числата в деветична система са сакрален поглед към 9 организационни нива “енергия - материя”, а след отстраняване на числото 5 в центъра се превръщат в Ба-Гуа (осем триграми = 23). Трансформацията от деветична в осмична система е важно от информационна гледна точка.
Ние имаме не 1300 годишна, а над 5300 годишна история. Ние сме преки потомци на Ной, Сем, Зиези - първият владетел на Шумер, обединил и създал първата империя в света, наричан Владетел на Света, Цар на четирите посоки на Света.
Равни сме по праистория на Египет, Китай, Индия и т.н.
Нека ние, българите, се гордеем, че сме преки синове и дъщери на потомците на богоравните, защото има основателна причина за това.

Кръстъо Минев


Последна промяна sum на Чет Дек 25, 2008 7:37 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Чет Дек 25, 2008 6:55 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 22, 2008 8:48 pm
Мнения: 498
Здравей, sum! :)
Това е мнението на Кръстъо Минев, а какво е твоето?


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Пет Дек 26, 2008 1:18 pm 
Здравей, time!
Моето мнение е, че има много истина в написаното от Кръстьо Минев.
Лично за мен най-важното в календарните системи е тяхната точност. От неговата статия се разбира, че има огромна разлика в точността между Грегорианския, Юлианския и Българския календар. Другото важно е, че той говори за нашия календар като „ориентация във времето и пространството”.
Ако си обърнала внимание след това в статията си К.Минев уточнява, че календарът го разглежда като „сакрална схема за хармония на сложен обект (Земя, Човек, Вселена), космически код на времето”.
Обърни внимание на 60-чната числова система, която се образува, когато 12-те зодиакални знака се „слеят” с петте елемента.
Аналогията на календара с Вавилонската цивилизация и тяхната 60-ична система е много яка според мен.
Но най-важното е, че той разглежда календара като енергия-материя в сложна система с двоичен Ин и Ян код. Още казва, че „най-интересната област в календара е неговият център, фундаменталното число 5 поставено в областта на “нулата”.”
Това означава, че разглежда календара не само като точност спрямо годишни дати, но го разглежда и от позицията на енергопроцеси.
Самият той казва за центъра на календара, че „този в център се извършват 5 базови трансформации на енергията”.
Но трябва да се разбере, че той говори за енергията, която съществува в космоса и се намира около нас, а не за тази, която е в човека.

А твоето мнение какво е?


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Пет Дек 26, 2008 1:59 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 22, 2008 8:48 pm
Мнения: 498
Да ти кажа честно, все още съм на ниво "задаващ въпроси".
Нямам смелостта да пиша за това, което мисля, защото не съм сигурна че е вярно.
Силата на думите е Голяма!


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Пет Дек 26, 2008 4:54 pm 
Здравейте, sum и TIME! Намесвам се в започналия диалог между вас, защото искам да добавя нещо интересно, което преди време бях написала по друг повод, след като попрочетох доста по темата за Вечния български календар. Работата ми ме срещна с една много интересна дама–учен, занимаваща се със сравнителна характеристика между българската и източната култура. Псвдонимът, под който пише, е Ина Май Джар. Но за нея и за срещата си с нея, за интересните факти, които сподели, ще разкажа в отделна тема. Наложи ми се тогава да подготвя едно-друго за предстоящо интервю с нея, и като започнах да пиша … писането ме увлече, та се поразрових, та… нали знаете как става… /TIME, така става - сядаш и започваш да пишеш, ровиш, пак пишеш, триеш, отказваш се, пак сядаш и пак пишеш и т.н... Важното е веднъж да преодолееш бариерата, наречена "Бял лист". Както и мисълта: Какво ще си кажат хората, като прочетат това?... Пиши, с мисълта, че споделяш, а не с очакването, че някой ще те оценява!..Силата в думите е въпрос на практика - както е и при всяко друго умение. Колкото повече практикуваш, т.е. пишеш, повече можеш -и силата в думите става по-голяма. Отговорността да пишеш - също... Поне според мен е така.../
Ето и част от онова, което написах преди няколко месеца. И се надявам да го имате предвид, докато се предизвиквате с въпроси :D :roll: .
Българският календар е създаден в Памирската контактна зона приблизително между 2500-та и 300-та г. пр. Хр. Последните изследвания показват, че неговото начало е поставено през 5505 пр.Хр. Доколко са прави учените в тези пресмятания не мога да знам, защото леточислението не ми е сила. Но друго си мисля. В това далечно време, обявено за безписмен, почти първобитен, а бе направо дивашки и прочее период, БЪЛГАРИТЕ, които днес никой от „Големите” не признава за наследници на огромна и високоразвита древна цивилизация, СА ИМАЛИ КАЛЕНДАР!?!?!?!? При това - официално признат от Юнеско през 70-те години на ХХ в. за съвършен образец на слънчево годишно-циклово летоброене, и поради тази причина използван от екипите на световната организация като един от моделите им за всеобщ световен календар. Значи, отношението към календара и към народа, който го е създал, е изумително противоречиво. От една страна – всички, т.нар., „учени”- и световни, и български, не го споменават, не го имат предвид, правят се, че е нещо незначително като явление. А от друга страна, изведнъж Юнеско го признава и използва!!!... :roll: Без коментар!!!...
По-интересен е друг въпрос обаче: Какво е нивото на цивилизованост, сиреч на познание и философия, на древните българи, за да достигнат до идеята и направата на календар? И то не низ от резки, на по пет в група /тип Робинзон Крузо/. А КАЛЕНДАР!!! С ВЛОЖЕНО ВАЛИДНО ПОЗНАНИЕ В НЕГО!!! Само чуйте:
„… В същността си вечният български календар е информация за най-точното време на планетата с месеците, дните, часовете, минутите; съдържа „Златното число” 364, което се дели на 4, колкото са сезоните; на 13, колкото са седмиците в тях; на 52, колкото са годишните седмици и на 7 ,колкото са дните в седмицата. Има и един празен ден преди Нова година - Еднажден и един свързан с лятното слънцестоене - Еньов ден. На всеки 60 г. се прави корекция на високостния ден. Цикълът от 60 г. за древния астролог се равнявал на 1 звезден ден. Самият календар представлява мандала, в която са включени слънчевият и лунният цикъл, а в средата е магическа янтра (най-ниският в математиката квадрат), наречен от науката модел на Вселената.
В квадрата са включени числата от 1 до 9, а в центъра е числото 5. Цифрите са разположени така, че сборът от числата по хоризонтала, вертикала и диагонала, винаги е равен на 15. Вечният календар на българите е сакрална схема за хармония, космогоничен модел на системата Земя - Вселена, изразен по прост начин, на символичен език, космически код на времето. Описание на цялото с различни символи, модули и елементи, които фиксират абстрактно върху черупката на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита. Схемата на календара била прилагана от предците ни при строежа на юртата, която в същността си е една малка обсерватория.” /Александър Лудколев, линк: http://www.health.bg/lang_bg/magazine.php?id=29&p=27/
Прикачени файлове:
.jpg


Изумително! И това, според изчисленията, е сътворено през 5505 пр.Хр.!?!? … Валидно познание, подобие на което няма по това време в света! Защото Календарът, и конкретно българският календар, не е просто преброяване на дните. Това би могло да се прави и с робинзонови чертици. Календарът отчита времеви цикли! И може да бъде създаден от народ, който познава Вселената и закономерностите в нея, движението на планетите и енергийните зависимости между тях и извън тях, видимото и невидимото, които въздействат, за да се сътвори Времето. В този смисъл, календарът представя съвършената подредба на безкрайния и безначален поток на Вечността. Но той е и нещо повече! Защото представя и мястото на хората сред този поток. С изобретяването на своя вечен календар древните българи са подчертали категоричната си претенция за високопоставена общност и цивилизация, сред останалия свят. ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА ИЗМЕРВАТ ВРЕМЕТО ПО СВОЙ НАЧИН, РАЗЛИЧЕН ОТ ДРУГИТЕ НАРОДИ, ОБЩНОСТИ !!! Което означава, че поставят пред взора на всички останали ЗАПАЗЕН ЗНАК ЗА ИДЕНТИЧНОСТ И ЗА СОБСТВЕН ПОРЯДЪК НА ИСТОРИЯТА. Така че, изводите според мен са следните: древните българи са създали свой календар на базата на огромното познание, което са носили и което е било различно, и като ниво, и като философия, от знанията на всички останали народи. И, второ, те създават свой начин за измерване на времето, за да подчертаят чрез него, че имат собствено минало, управляемо настояще и осъзнато, прогнозируемо бъдеще.
Различни артефакти от времето на, така наречените, Дунавски българи сочат, че поданниците на Аспарух са пренесли по днешните ни земи своя древен календар и са продължили да отброяват времето чрез него. Така календарът за дунавските българи започва да играе и друга важна за онова време роля – той става своеобразен щит и оръжие срещу Византия и нейните претенции за “универсалност”. Календарът на българите се явява и категорично опровержение срещу инертната и пълна с грешки индикционна система на ромеите. И още, вечният календар на българите е имал и друга, много важна мисия за потомците на великата българска цивилизация с огромно познание. Чрез изключителната философия, съхранена върху и около „костенурката”, вечният календар е пазел дълго време българите от посегателствата на църквата срещу висшето им познание за видимия и невидимия свят. Как?
В основата на Съзиданието, според християнската митология е всемирният Хаос. Докато при древните българи и според тяхното валидно познание за Всемира, в основата на Съзиданието е Редът, Космосът /в превод от, така наречения гръцки, думата „космос” означава именно това - ред/. Така че, срещу духовната агресия на Византия и на ромеите, в съзнанието на българите има една силна и здрава защита – разбиранията им за реда и закономерността, логиката във Вселената, закодирани в календара. Всеки детайл в него подчертава: събитийността е повторяема, хаосът е невъзможен! Затова и дълго време след въвеждането на Християнството в Дунавска България /акт, който си има своите положителни следствия за държавността/, българите си служат със своя древен календар за отмерване на времето.

Добавям към написаното от мен и това:
„Използването на 12-годишният циклов календар от дунавските Българи е регистрирано в “Именник на българските канове”, където годините на възшествие на българските владетели са датирани по този календар, в Чаталарския надпис от времето на кан Омуртаг (814-831) и в Приписката на Тудор Доксов от периода след християнизацията.
Според някои изследователи съществуват календарни маркировки, скрити в ранните царски имена. В редица случаи по древнобългарски обичай към собствените имена на владетелите се прикачват названия на годината на възцаряване по календара – ОмурТаг, възцарил се в 814 г., година Таг=Кон; Борис I, възцарил се в 853 г., година Паръс=Барс; Роман Шишман, възцарил се в 976 г., година Шъши=Мишка; Калоян, възцарил се в 1052 г., година Кала=Хала, Дракон и пр.” /д-р Георги Владимиров /


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Пет Дек 26, 2008 10:47 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Дек 24, 2008 2:59 am
Мнения: 343
sum написа:
Още казва, че „най-интересната област в календара е неговият център, фундаменталното число 5 поставено в областта на “нулата”.”
Това означава, че разглежда календара не само като точност спрямо годишни дати, но го разглежда и от позицията на енергопроцеси.
Самият той казва за центъра на календара, че „в този център се извършват 5 базови трансформации на енергията”.
Но трябва да се разбере, че той говори за енергията, която съществува в космоса и се намира около нас, а не за тази, която е в човека.


Аз пък като го четях се сетих за описанието на енергийните центрове в човека описани в първата книга "Ти си това" -
Цитат:
Около човек има 12 такива чакри(завихряния), които са свързани помежду си със свръзката наречена ст 0/нула/. В материалното тяло има общо 5 нули.


12 чакри - 12 съзвездия
5 ен. центрове - 5 елемента

Интересна връзка...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Съб Дек 27, 2008 2:01 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Дек 22, 2008 8:48 pm
Мнения: 498
Здравей Saradiva,
Постът ти е толкова пълен и изчерпателен, че просто нямам какво да добавя!
Анализът ти е перфектен!
Мога само да се съглася с теб.

Колкото до бариерата „бял лист”, мисля че я преодоляваме в първи клас. :D


Последна промяна time на Нед Дек 28, 2008 11:09 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Нед Дек 28, 2008 1:27 am 
Онова, което предизвика у мен интерес, е този Нулев ден в древния български календар – между 30 декември и 1 януари - в Грегорианския календар днес той се пада между 22 и 23 декември.
Прегледът на сравнително малкото информация в и-нет за този интересен ден все пак ми бе достатъчен, за да си направя някои обобщения и съответни изводи и предположения.

ДЕНЯТ БЕЗ ДАТА В БЪЛГАРСКАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

Във всеки един от детайлите на древния български календар личи голямото и велико познание, което българите са имали за вселената, за съзнанието и за човека. Един от основните детайли е т. нар. Ден на Големия Предел или на Големия Преход. Нашите съвременници, които го споменават, използват термина Нулев ден. Но, според мен, това не е нито точно, нито коректно, спрямо познанията на българите. Защото нулата е цифра, число, номер. И е част от всички останали. Докато при древните българи, създали този най-съвършен календар в света, Денят на Големия Предел или Преход просто НЯМА ДАТА! Това е денят между края и началото на старата и на новата българска година. Той не може да се брои като част от цялото, защото цялото още го няма или поне още не се е проявило!!!... За древните българи Денят без дата НЕ Е ПРАЗЕН, а напротив - според тяхното познание, той е ОТДЕЛНА ЦЯЛОСТ, СЪДЪРЖАЩА ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ПРЕДСТОИ ДА СЕ ПРОЯВИ, ДА СЕ ИЗРЕДИ!
Какво означава това?
Българският календар има 364 дни, разпределени на четири части от по три месеца: 31 - 30 – 30= 91. Според изследователи всяка част е била под въздействието на 5-те основни природни стихии – земя, вода, огън, въздух, пространство./Как са разпределени 5-те спрямо 4-те части, не е описано в източниците, които съм чела./?!?!/ Според много древното българско учение, пренесено в земите на днешен Китай и наречено от китайците И-Дзин, освен първостихиите в Сътворението участва и още нещо – Великата празнота. От тази празнота именно се ражда всичко. Според мен обаче, преводът на този термин едва ли е добър или ако е добър, не е точен. /Крайната преценка оставям за знаещите китайски език./ Обясненията за Великата Пустота, празнота, в „Книгата на промените”, представяща учението И-Дзин, ме кара да си мисля, че иде реч за онова, което Румен е вложил в термина „НЕПРОЯВЕНО СЪЗНАНИЕ /БОГ/”. Как е представен Великия предел, Великата празнота в „Книгата на промените”? Според И-Дзин, от нея, от Великата празнота, извира всичко. Тя е първородната чистота, заредена с всичко съществуващо, основата на всички основи. Тя е идеалът, защото е първообраз на Невидимото. Така че, ето го противоречието – Наречена е Празнота, Пустота, а е описано, че в нея има всичко под формата на заряд! Та, запитах се, може ли да има нещо в едно нищо /па дори и в онова, което китайците са нарекли Велико /нищо/?!?!?! Спомних си и как в един друг форум "любезен" почитател на йога-теориите, обясняваше колко велико е Великото Нищо и какво му отговори Румен … Та се сетих! В началото на втората книга „Ти си това” и най-вече при представянето на теорията си за Крешака, Румен обяснява именно онова, което или китайците, или пък преводачите, не са успели да разберат. Голямата истина за проявата на Непроявеното Съзнание, благодарение на 5-те татви. Но българите, са имали Разбирането за това забравено днес Старо познание – нещо, което и самият автор на „Ти си това” твърди в Многолога за втората книга...
Направената аналогия се налага категорично! Благодарение на петте природни стихии, енергии, от Великата празнота се създава Всичко. По същия начин в теорията за Крешака – благодарение на 5-те татви /във всяка от тях е властваща една от природните стихии/, Непроявеното Съзнание става Проявено и се създава Крешакът /т.е. Всичко - за древните хора, подозирам, Всичко е означавало не само онова, което е Брахман. Всичко за тях е бил целият Крешак/… В потвърждение на това звучи и още нещо, което открих, докато се ровех из нета. В така наречения Голям коментар на И-Дзин, "Сици Джуан", за първи път е отбелязана истинската същност на Великата пустота. В този труд тя е подчертана със значение на първоматерия, от която се пораждат двете противоречиви, взаимосблъскващи се и взаимопроникващи субстанциални сили - Ян и Ин. И не само те...
И още едно уточнение, преди да се върна към темата за Календара на българите. Вече споменах, че учението И-Дзин, пренесено в земите на днешен Китай, е част от древната философия на българите. Има доста открити доказателства за това. Ето и какво пише в сп. „Усури” Георги Велев, един от изследователите на древния български календар: „Първият културен герой на китайците е легендарният император Фу Си. Има го изобразен на глинен похлупак от около 2500 г. пр. Хр. Той е с европеидни черти и с кичур от върха на главата надолу. Обаче, за да има император, трябва да има империя. По онова време в Китай няма култура - има племена, които даже не знаят огън да си запалят. За да има империя, трябва да има държавност, трябва да има писменост, институции, календар. Няма ли държавност - няма империя! Фу Си е бил културен герой. Той е научил хората да пекат месото на огън, да хващат рибите с мрежи, научил ги е на писменост, учел ги е на триграми и хексаграми, показвал им какви идеи са заключени в тях, учел ги на култура. По-късно китайците са го обожествили. Но той не е император - по онова време в Китай е нямало държавност. Първата китайска държава, както се знае от историята, е Шан Ин (ХVІІІ - ХІІ в. пр. Хр.). Тя пада под ударите на племената Чжоу, които са хунски или хунорски племена. От тях произлизат протобългарите.” Като изчистим емоцията от думите, остават фактите, които звучат логично.

Всички уточнения дотук сега е време да ги приложим към Календара. Той всъщност е най-яркото доказателство, че именно древните българи са дали на китайските племена, както и на другите си съседи, велико познание и философия. То включва и онова, което по-късно е наречено от китайците И-Дзин. Така вече става ясно защо Денят на Великия Предел няма дата - този ден не може да бъде броен, защото той е илюстрация на Времето, в което всичко ОЩЕ е Непроявено! Няма броене, защото няма осъзнаване на Времето. Има пълна тъмнина /21 срещу 22 декември – най-дългата нощ/. Има пълна тишина /Тиха нощ, Свята нощ/. Има очакване и напор за раждане на Новото начало /На Игнажден се пее песен „Замъчи се Божа майка”/.
В противовес с измъчените аскетски физиономии, които се напъват да докарат върху лицата си днешните миряни в Тихата и Свята нощ на Рождество Христово, древните българи са почитали този Ден без дата като най-свят, весел и пъстър празник. Наричали са го Сур – запазено и до днес сред Волжките българи. Значението на тази дума доказва най-добре отношението към деня - в санскритски: surkshati – почит, уважение; в персийски: sorur - радост, удоволствие, веселие; в иранските езици: sourb – свят, обичан, почитан; при чувашите: сурхури, което в днешния ирански буквално означава "свято слънце".
По-интересно е обаче другото българско име за този Ден без дата – наричан е Колада, т.е. в него се съдържа цялата Колада, която от следващия ден ще се „отвори” и ще започне Новото броене. С близката по звуков състав дума "Колода" и до днес в много езици се нарича комплектът от 52 карти - 52 са и седмиците в българската година – 364. И още нещо: в стария български език Колада се е пишела „Коленда” /за „ен” е използвана малката носовка / ѧ /. Когато звукът „о” е бил неударен, често е бил произнасян като „а”/запазено е и до днес в руския език/. Така се получава думата „КАЛЕНДА”, откъдето произлиза и общата за много езици дума „календар”. По-късно, благодарение на езиковия развой малката носовка отпада и в повечето случаи преминава в звука „е”. Така се получава днешното име Коледа и коледари. /В някои български говори все още дните от Коледа до Йордановден, се наричат „Календи”./
Да вмъкнем тук и още две наименования:
Денят 21 декември, който по същност съвпада с последния ден в българската година – 30 декември, е отбелязвал края на ин-периода. От тук и наименованието Иняжден. /Заигравам се с думите в това име и се получава „ Ин изяде, погълна Деня./ А първият ден от Новата година, след Деня без дата, е наричан Сурова-ки. Разсъжденията за неговото име също са интересни – родила се е новата енергия – Сурова Ки. Думата „суров” в някои днешни български диалекти се употребява като „млад, неопитен”. Със Суроваки започва именно периодът на суровата, новата Ки – Ян, оттук и – Ян-уари, следва периодът на повече светлина Фев/б/- руари, периодът на уравновесяване на Ин-Ян – илюстриран от мартеницата, и прочее разсъждения могат да се направят в тази посока, нали? …
Интересно е и нещо, което ми дойде наум, докато разглеждах сурвакниците, които сега се продават на всеки ъгъл. Отворих сайтове и с радост открих, че оригиналните сурвакници, т.е. онези, които са направени според българската традиция, задължително съдържат в себе си украшения в бял, червен, жълт и син цвят. А това нали са цветовете, съответстващи на татвите: Апас Татва е бяла; Притхви е жълта; Агни е червена; Ваю е синя, Акаша засенчва всички останали цветове. Ако се среща зелен, той е все пак комбинация между син и жълт, нали? И още нещо се сетих – сурвакницата традиционно е с формата на голяма Осмица – знакът за Безкрайност…

Така че изключително интересна е тази триада от свети за древните българи дни – Иняжден, Колада и Суроваки. „Добрата” църковна институция не успява да преломи почитта на българите към тях и затова се принуждава да им прикачи големи библейски събития: Свети Игнат – Богоносец и родилните мъки на Божията майка - езиково идеално се връзва с Иняжден – става ИГнажден. Колада става ден, в който се ражда Божия син Христос, макар че вече е доказано, че Исус е роден на 17 април, а на Първи януари – Сурваки, е подреден Св.Васил Велики и Светото Обрезание Господне – каквото и да значи туй. В наричанията и на Коледари, и на Сурвакари току чуваме, че е намърдан някой библейски сюжет …


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Нед Дек 28, 2008 3:12 pm 
Много пълно обобщение! Страхотен труд!

Според мен в текста има важни неща, които трябва да се уточнят. Едно от тях е „денят без дата”.
Ти правиш аналогия между Деня на Големия Предел или на Големия Преход, представени в учението „Пътят на ДАО" , с Непроявения Бог, обяснен от мен.
Според теб Непроявения Бог това е нулевият ден или „денят без дата”. Прекрасно си обобщила знанието за дните и месеците през годината /30+30+31=91; 91х4=364/, а със нулевия ден те стават общо 365 дни.
От тази позиция правиш аналогия с „Великата пустота/празнота”, която е обяснена чрез учението И-дзин в китайската „книга на промените”. Така затвърждаваш мнението, че И-дзин, пътят на ДАО и Непроявеният Бог са едно и също нещо, което е заложено като знание в българския календар, чрез нулевия ден.
Когато прочетох коментара ти на пръв поглед всичко ми изглеждаше смислово и логично издържано. Но след това се сетих за статията на Кр.Минев. Нека си припомним, какво се казва в нея за дните в годината:
Цитат:
„В Българският вечен календар продължителността на една година е определена с изключително висока точност - 365, 2421875…дни.”


Забележи, че след запетаята на тези 365 дни има още 2421875 части.
Петър Петров /Календарни системи, 1999/ споделя, че тази цифра /2421875/, за четири години образува един пълен ден. Така на всеки четири години се образува още по един нулев ден, наречен Високосен. Високосната година има общо 366 дни като два от тях са НУЛЕВИ и не се броят. За 12 календарни години вече е ясно, че ще има общо три Високосни години.
Така че нулевите дни в нашия календар всъщност са ДВА, а не един.
Така че от тази позиция, тезата, че Непроявения Бог играе роля на нулев ден в българския календар е неиздържана, защото в календара всъщност има два нулеви дни, което означава, че и Непроявените богове трябва да са два.., а те не са два! Океанът на Съзнанието или по друг начин казано Непроявеният Бог е един!

И така… разбрах, че това е загадка в днешно време и много сериозен проблем!!!
Как да се обяснят тези два нулеви дни? Може ли знанието, което съм споделил във форума и книгите да помогне, за да се разбере тази мистерия? Защото вече стана ясно, че И-дзин и ДАО не могат да обяснят феномена с двете нули в нашия календар спрямо Съзнанието…
Според мен проблемът с нулите може да бъде обяснен, но, за да стане това, трябва да припомня формата на Крешака. Ето го:
Прикачени файлове:
14.jpg
14.jpg [ 36.26 KiB | Прегледано 830 пъти ]


Вече знаеш, че Вселената и Пара Брахман са едно неделимо цяло /средния пласт на Крешака/. Знаеш, че трита основни пласта /богове/ не са отделни Съзнателни същности, а са свързани помежду си чрез Силата, родена от татвите.
Българският календар изобразява дните /364/, които Земята извършва около Слънцето за една година с двете равноденствия помежду си /през март и септември/. А двата нулеви дни в календара са в края на декември и в края на юни, и те визират Силата, която идва от другите два пласта на Крешака. В случая това са Вишну /пласта на любовта/ и Шива /пласта на самосъзнанието/.
Вече сигурно разбираш, че в края на декември Силата на любовта /Вишну/ се проявява на Земята като нулев ден. А след четири години в края на юни /втория нулев ден/ същата Сила се проявява на Земята, само че от пласта Шива.
По времето на Премъдрите, хората, от онова време, са тачели само тези два нулеви дни през годината. Единият е бил мъжки, а другият женски празник и са ги празнували през четири години. Съответно това са празниците на сърцето /силата любовта/ и на самосъзнанието /силата на избора/.

Saradiva, в твоя текст анализът ти за сурвакницата и коледата е повече от перфектен. Ти обърна внимание за цветовете и формата на сурвакницата –осморката. Както самата каза за нея - осмицата е символ на безкрая.
Какво правим, когато децата започнат да ни сурвакат? Даваме си гърбовете, нали? Но забележи, че в тази област на гърба се намира чакрата анахата. Когато детето започне да ни потупва по гърба, то всъщност въздейства върху чакрата анахата. Тази чакра в нас е като гара-разпределителна за енергиите на Силата на любовта в нас. Така че през този нулев ден, чрез сурвакането /където сурвакницата е символ на безкрая/, децата „отварят” каналите силата на любовта в човек и я „свързват” със Силата на пласта на Любовта /в случая това е богът Вишну/. Това е така, защото през този ден енергиите на Силата на Любовта обливат цялата Земя.
Същото е и със Силата на Шива, която се проявява на Земята в края на месец юни. По времето на Премъдрите, децата, тогава са правели венци от цветя и са ги слагали върху главите на хората. А вече знаеш, че самосъзнанието в нас /като център/ се намира над главата.

През 364 дни от годината всеки човек използва и черпи сили директно от Брахман, а по този начин се развива нашата еволюция и цивилизация като човечество. А когато „пристигнат” двата нулеви дни в годината, то тогава ние черпим по естествен път Сила и от другите два основни Бога. Така през годините, хората, като съзнания, пият от трите бездънни извора на Сила – Брахман, Вишну и Шива.

По този начин обяснен /чрез Крешака/ българският календар с двата нулеви дни е пълен и издържан спрямо Съзнанието.


Последна промяна sum на Нед Дек 28, 2008 5:20 pm, променена общо 2 пъти

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: Вечният календар на българите
Ново мнениеПубликувано на: Нед Дек 28, 2008 3:28 pm 
В тази връзка /с празниците по Коледа и Богът на Любовта/:
Цитат:
ЛИЧЕН-ДЕНЪ КОЛЕДОВЪ-ДЕНЪ.

Деца-та като исходювали кащи-те и коледували, тога са събирали момчета-та и моми-те, та играели опако хоро, и пеели следоющата песна до два часа презъ нъщья.

Песна 12.

Застигналъ ми, мале,
Личенъ-день Коледовъ-день.
Слезалъ ми Коледа Бога
Слезалъ ми фафъ гора-та,
Та ми седналъ пудъ даро-ту 5
Пудъ даро-ту на чешма-та;
Я ми йоще ни тралъ
Да ми седи пудъ дароту
Пудъ даро-ту на чешма-та,
Чи ми седи пудъ дароту 10
Та ми виде утъ гора-та
Що станалу на земе-та.
Юнаци ми на чешма-та,
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ, 15
Та на Бога пригришили
Пригришили грехъ сторили.
Налютилъ са Вишну Бога
Налютилъ са разедилъ са,
Та си наетъ сторилъ 20
Да си фарли люта грома
Люта грома, люта срела
Да погуби юнаци-те
Юнаци-те и моми-те:
Юнаци са на чешма-та, 25
Малки моми вода точетъ
Съсъ юнаци са глуметъ.
Коледа си Бога каилъ ни станалъ,
Я му дума и говори:
«Боже ле, Вишну ле, 30
И язъ, Боже, каилъ ни ставамъ
Да погубишъ млади юнаци
Млади юнаци, малки моми:
..........................................

линк към целия текст:
http://members.tripod.com/~ziezi/mitologia/koleda12.htm


Върнете се в началото
  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 88 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 9  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"