ТИ СИ ТОВА ◦◦◦ Tat Tvam Asi ◦◦◦ Thou Art That

Форум за Познанието
Дата и час: Сря Юни 28, 2017 8:23 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 60 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Автор Съобщение
 Заглавие: Големият Боцман !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:36 pm 
Отдавна се каня да отворя тази секция в Библиотеката тук.
Днес реших.
Ще поствам не само проучвания и открития на Големия пират, атакуващ официозната ни история - Борислав Георгиев - Боцмана, но и негови словесни бисери, които са сред най-мощните торпеда по ватерлинията на изгнилия кораб от БАН.

Но започвам с неговата Римска теза за произхода на названието "Българи".

Според мен РТ завари българския масов читател неподготвен за новаторския подход на Боцмана. За разлика от "папагалите", както той, а вече и много други форумци, наричат тътрузите от БАНята и техните слуги, Боцмана не търси историята на "хиляда" етноса, за да достигне до ... поредната каша от наименования, изчезванки, претопяванки и прочее глупости...
Напротив, кои са етносите за неговата РТ е абсолютно без значение. Нещо повече - в РТ изобщо не става дума за етнос "българи"...
В границите на една империя има много и различни етноси. Как така и защо изведнъж през 4 в. се появява названието "българи"?

В момента Боцмана подготвя второ допълнено издание на Римската теза...

Не ви пожелавам "Приятно четене!" - 100% съм убедена, че то ще е такова.


Последна промяна saradiva на Нед Окт 03, 2010 8:07 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:37 pm 
Римска военна теза за българското име

Увод

На любителите на приключения и странни открития, предлагам едно дедуктивно разследване в . . . българската история. Официалната българска и европейска истории, предлагат четива в които преобладават повече героично-митологичните сцени, отколкото реалните исторически събития. В тях свободният избор на гледна точка е предопределен предварително и предлаганите версии се втълпяват за единствено възможни. Това лишаване на личността от свободен избор е залегнало дълбоко в човешката природа. Да вземем едно дете, като обект. Наложено му е име, което то не е избирало, а впоследствие трябва да се гордее с него. Родено е от майка и баща, по прищявка на Нейно Величество Генетично-Селективната Случайност и му се втълпява, че е тяхно (с явен акцент на притежание) дете, без то да ги е избирало. Кръщават го и го противопоставят на всички некръстени, обрязани и т.н. Обучава се на език, за да се разбира с околните, но не и по-далечните от човешкия вид. Дава му се образование, което в най-добрия случай го противопоставя на по-долните или по-горните по ценз и това човешко същество е заставено да мисли, че е в една общност със всички тези, които го насилваха до момента. Ето така на съвременният човек му е внушено, че всичко това е правилно и дори в някои случаи е заставен да воюва с други хора по причини неизвестни на воюващите, но известни на тeзи, които се познават и довчера са се потупвали дружески по раменете. На това му се казва Цивилизация. И така, като цивилизовани хора, загубили своята свобода още с първата глътка въздух, навлизаме в историческата джунгла. За да си отговорим има ли смисъл такова разследване, би трябвало да сме наясно каква е, и какво е била България в най-близкото минало. Нека изберем краткия период 100-120г. назад, т.е. този, който формира сегашното представяне на историята.
България в този период с кратки прекъсвания е (за съжаление) определено сателитна държава. Възстановена през 1878г. в граници
(няма да коментираме тези граници, политически ли са, етнически ли са и т.н.) почти по картата на Равенския козмограф от 354г. в продължение на споменатия около 120 годишен период, България непрекъснато е манипулирана от Големите Играчи в Европа – Австроунгария, Турция, Германия, Русия и др. На тези, на които вече им е неприятно, че са граждани на марионетна държава, ще напомня за успокоение, че никой не избира Родината си. Доста по-големи народи от българския ( поляци, каталунци, кюрди ) и по – мотивирани ( чехи, фини, унгарци ) са се опитвали да се откопчат от лапите на Големите Играчи, обаче отскубнали се от единият в тях забива нокти другият. Европа и околностите й са с твърде скромни размери и не позволяват по-мащабни маневри на дребосъците.
Това подчинено политическо положение на България, е формирало и съответното васално-приспособленческо поведение на нейните управленчески структури, в нашият случай, тези които формират националното самосъзнание - Министерства на културата, на образованието, училища, университети и т.н. Когато се е сменял „диригента” (Големият брат) и националният оркестър е променял своят „тон”. Това многодесетилетно „мачкане” от горе надолу е оформило и облика на българската историография, която винаги е „припявала” на вълчия вой на Големите, естествено с подобаващо смирено кучешко джафкане. Ето какво казва за такъв интелектуален диктат и унизителна социална атмосфера Джордано Бруно:
„ Ако аз работех с плуга, пасях стадо, обработвах градина, правех дрехи, никой нямаше да ми обръща внимание, малцина биха се вглеждали в мен и аз щях да угодя на всички. Но аз измервам полето на природата, стремя се да паса душите, мечтая да обработвам ума и да поправям навиците на интелекта – ето защо онзи който ме гледа, ме заплашва, който ме следи ме напада, който ме догонва ме ухапва. А който ме хване – изяжда ме и това вършат не един и двама, а мнозина и почти всички .”
Както виждате през последните 500г. нравите не са се променили в Европа.

Последният Голям Брат - Русия, наложи панславизма в българската история и тъй като Сталин (по други сведения – Ленин) прекръсти Булгаристан на Татарстан, за българските историци се предоставиха „свободни” пространства зад Татарстан – там да си търсят корените на българщината, защото българина винаги държи на предците си – да бъдат винаги по-велики от предците на комшиите! Натам се отправиха в стегната стъпка рекрутираните български историци и като резултат – копия с конски опашки монголо-арабски образец, полуразвалено месо изпод седлото за закуска и обяд, хански филми в които кроманьонски монголоиди реват „Хане, победихме” и т.н. Всичко както си му е редът. Но. . . „Живота си тече” ( филм с Мики Руни), Дядо Иван и Чичо Сам подписаха САЛТ-2 и си поделиха света – всеки да си продава пушкалата в неговата си част, „железните” германци ядосани от тоталните военни поражения в почти всички войни, измислиха мутанта Обединена Европа, трудолюбивата жълта раса заля света с всевъзможна продукция, обаче маршът на българската историография напарфюмирана с розово масло, достигна Китайската стена и се очаква в скоро време да прецапа и Куросива . Ако се вкарат още пари в тази „експедиция”, може да се включат и вулканолози, които да открият в кратерите, например черният базалт, Свещеният камък на Черните българи, или астрономи да открият конски фъшкии зад предела на Роше, от прочутите „звездни български коне”. Всичко е възможно.
Тези и подобни други „интелектуални” откривателски въжделения, много успешно са красифицирани от Освалд Шпенглер в неговата гениална схема-таблица за развитието на цивилизациите (която разбира се няма нищо общо с национал-социализма) и успешно прилагани от цяла плеада титуловани измамници, начело с „първоучителите” Ягич и Шафарик, та до „бащицата” Васил Златарски. Това е най-черното дело на тези „учени”, откровени агенти на Големите Братя, чийто идеи за азиатщината на българите и до ден днешен марширува по българските улици и училища. Разследването по Римската теза показва, че Големите Братя са имали своите основания, българите да се търсят в Азия и по никакъв начин да не се свързват с Европа, а за Балканите да се „доказва”, че са заселени от полудиви варвари ( не става въпрос само за българите, но и за сърбите, хърватите, черногорците, власите и т.н.) на които порядък могат да създадат само Големите Братя. Допълнителен „ред”, много по-древен, е реализиран от православните християни, които хиляда години „чистят” историческите извори от „дяволски писмена”, еретически или „безбожни слова”, следствие на което в Балканската история липсват дори съчиненията на Константин Велики, затова пък има „елински” източници отпреди 2000г. Нека да видим какво е оцеляло и какво „говорят” първоизточниците, защото те, както ще се убедите, определено не казват това, което се излага от напарфюмираната история.
И така, каква е Римската теза, която ще се доказва оттук нататък? Смятам за по-удачно да съобщя предварително каква е тезата, за да се има пред вид при разглеждането на източниците. Така ще е по-удобно за читателя, който ще може постепенно да акумулира своето становище за нейната основателност.
Тезата е, че ИМЕТО “БЪЛГАРИН” ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕДИ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАРОДНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА СЪЩЕСТВУВА ( В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СТОТИЦИ ГОДИНИ ) КАТО СЛУЖЕБНА, ТИТУЛНА ДУМА В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПА.
Конкретно Римската теза ще доказва, че COMITAE = BULGARI . Случайно или не, но прочита на comitae (граничен страж) звучи буквално като “комита е “.
/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:38 pm 
Изложение

Като понятие, “българин” има две характеристи: външна (формална,нарицателна) и вътрешна (съдържателна, смислова), които ще обознача като І (формален) белег и ІІ (смислов, народностен ) белег. Тезата в голяма степен изяснява именно невиждането (неразбирането) на разликата мужду І и ІІ белег на думата. Доказването на наличие на тези два белега в думата «българин» изяснява противоречивите изводи до които стигат д-р Г.Ценов и други по-древни автори, именно в неразбирането или неудоточняването на тези белези.

I. Къде срещаме “българин” в близкото минало?:

1.Паисий – “Онны Болгари имеали намерение и съгласие...” ( Г. Ценов „Произхода на българите. . .” стр.460)

2. Паисий - “. . . поради що се срамиш да се назовеш Болгарин ?...”

3. Славянски превод на Манасий по поръка на Иван Александър (1331-1356)
“ При Анастасии цари начеше блъгари поемати землю сию...”, (Г.Ц. „ Произхода...” стр.180)

4. Солунска легенда за Курил: Заглавие - „Слово Курила Философа како оувери словинию рекше блъгаре”
Ив.Добрев, „Солунска легенда”, КМЕ 3/2003.

- Курил пита Митрополит Йоан, къде е българската земя на който въпрос митрополита не отговаря, а се впуска в обяснения колко са опасни “блъгарите”(Г.Ц.—Произхода...стр.264). Т.е. Кириловото питане е питане за наличието на ІІ белег, а отговора на Митропорит Йоан е в сферата на І белег – какви са българите, а не кои са.

5. От приведените примери :
Името “българин” не е с точно установен изказ в продължение на стотици години от самите нас българите, което предполага името да не е народностна характеристига и „исконно българско”, а дума с “особен” характер, която по ред исторически причини се е превърнала впоследствие на етноним.
Тук му е мястото да спомена една друга дума „palatini”,( която ще разгледам по надолу, където са римските чинове) имаща съвсем различно „поведение” в българския език. Тази дума е внедрена в употреба от император К. Велики (роден в Ниш) за назоваване на гвардейците охраняващи императорския дворец. Че думата е българска по произход се указва от двойното множественото число „и-ни”, което при романската подгрупа е „s”. Думата има само един корен „палат”. Тази дума „палат” и нейното значение за „дворец” са се запазили в българският език 1700г. без да се променят. Явно, че при нейното „внедряване” като понятие за вид войска, Константин е имал за основание, същата дума на разположение при същият смисъл, защото при романската подгрупа, в испанският тя се е изменила на „palacio” – палацио, а в италиянският „palacio” – палачио, където пък дава основа на друга дума – палячо (палячи). Вижда се, че думите променят своите структури и се „самонагласят” спрямо езиковите изисквания на новият език в който „влизат”. А това, че „палат” не се променя в българският е много сериозно основание да предположим, че не се е променила, защото самият й първообраз е спрямо българската речева особеност, и съседната романска не може да „търпи” тази особеност и я оформя спрямо своите речеви специфики. Ето защо различният изговор на „българи” от българи в миналото, в гореизложените писмени документи е основание да се предположи, че тази дума е в процес на „усвояване, приспособяване” към българските речеви изисквания в споменатият период, а не е възникнала на основата на българският. Заслужава си да споменем и най-родственият на българският език – сърбохърватският. Сърбите произнасят (ни наричат) „бугари” и това „бугари” си е точно bulgari с асимилация на „Л”, но не и на някой от споменатите български древни изговори на думата и носи своя първообраз директно от латинския. Защо - ще видим по-надолу.
Да не говорим, че в нито един надпис от Тервел, Омуртаг или Крум (смятани за «българи» по народност от официалната история) не е споменато името “българин”, нито пък те се самонаричат така. Има всевъзможни и многообразни титли, гранични наименованиа, роднински връзки, но име “българин” като народностен белег няма.
Извод: Името “българин” (до около VІ в.) съществува само в смисъла на І белег – формалния . Разбира се VІ в. е твърде условна граница, защото, тогава съществува и „българин” като етноним, но предполагаемия преходен период е около VІ в – Х в. Разбира се не мога да поставя по-точни граници поради недостига от документи на разположение, още повече, че има автори които пишат по-късно от Х в., а вече употребяват „българи” за етноним, когато говорят за времена преди Х в., дори за ІV в. Това, че те „привнасят” своето от по-ново време разбиране за името „българин”, като етнос, не е доказателство, че то е било такова в описвания от тях период. Меродавни са мненията и свидетелствата на тези, които са съвременници, на това време ІІІ – Vв., но не и на по-късни. А от съвременниците на ІІІ – V, VІ в. никой не говори за българите като етнос.
Нека погледнем и „особеното” местоположението на Плиска и Преслав като бивши български столици, като преди това изразим съмнение че те са изначално българско творение. И основание за това съмнение е Codinus, De origene Constantinop. Bonnae, p. 22-23., където е казано, че съвременните Преслав, Плиска, Констанца и Силистра са построени от Константин. Дори тези крепости да са построени от него на мястото на по-стари селища на които старото име не се е запазило или новото е негов репит, то това не променя основанието, че не са изначално построени от българите, а вероятно само са подобрени или разширени от тях впоследствие.

(Тук мисля му е мястото да спомена едно „странно” съвпадение. Една крепост в Североизточна Испания, край р. Евро (Ебро) от ІІІ в. пр.н.е. се нарича Contrebia Belaisca (Контребия Белаиска). Не съм запознат откъде са първите сведения за името на столицата Плиска, но ако са елински, то те са изопачили Б на П, понеже нямат подходящ звук. Също както родното място на Ал. Македонски – Пела си е било Бела, древното племе „белазги”, а не „пелазги” и т.н., и столицата се е наричала Блиска и съответно Преслав – Бреслав (има такива запазени имена в славянските езици и то на градове). От древната испанска Белаиска до българската Блиска разликата е нищожна).

Като такива (столици), те би следвало да са построени на места недостъпни и труднопревзимаеми, още повече, че удачни места има и то в непосредствена близост до споменатите столици. Плиска и Преслав са изградени върху бивши римски селища, както споменахме по-горе, но защо българските строители отиват на тези същите места, след като римляните определено не са мислили, че поставят основите на столици? Нима основанията на римляните и българите при избора на място са били еднакви? Или подобни? Защо не се избира място, подобно на Царевец например? Подходящи плата (със естествен каменен откос 20 – 25м) които са прородни крепости има доста, едно от друго по-внушителни. С минимални строителни усилия те биха се превърнали в непристъпни крепости, по-непристъпни дори от Цариградската. Защо е пренебрегната тяхната очевидна и естествена пригодност? Да оставим височините. Не са използвани и водните препятствия при избор на място. При владеене територията на цяла Северна България (по надолу ще се убедите, че не само Сев. България, но и целият Балкански п-в), не е използвано затруднението, което създава при нападение, една река например или морето. Какъвто избор например имаме при строежа на древната крепост на Никопол (на р. Дунав). Или Калиакра. Тези естествени природни препятствия, като възвишенията и водните прегради очевидно са пренебрегнати, понеже явно се е мислило за нещо друго. И това „друго” нещо, не е било свързано с обезпечаване на някаква тотална отбрана, защото и най-примитивните народи са използвали споменатите природни фактори за защита. Едва ли българите са се смятали и за недосегаеми, човешката и европейска история не познават такава „недосегаемост”. Няма народ или племе, което да не е било побеждавано или да не е побеждавало, така че едва ли подобна мисъл като „недосегаемост” се е оказала определяща, дори за най-горди от гордите. Поглеждайки картата, забелязваме, че Плиска и Преслав се намират почти в средата на една обширна хълмиста равнита, чудесна за преходи или разгръщане на сили от всякакъв род за атака. Тази равнина се знае като Малка Скития и от незапомнени времена е била арена на преселения и нашествия. И на най-удобното за атакуване място, нашите предшественици определят своите столици – нещо което не е правено нито преди тях, нито след тях. Нека засега приемем, че този избор не е случаен, а си има своите логични и исторически основания, съвсем различни от тези, споменатите градове да бъдат непристъпни. Да не говориим, че на фона на тези строежи с тяхното „странно” местоположение, стават немислими прехвалените строителни умения на българите, изтъквати от официалната история, построили „някога, някъде, някакси” в Азия, грандиозни строежи и културни империи. Дори да не са открити – по въпроса се „копае”, защото е „сигурно” че са там, в Азия, но не и в Крит или на дъното на варненското езеро да предположим.
Нека разгледаме две прочути колони в българската история – Крумовата и Омуртаговата. Няма да се спирам на тяхното конкретно съдържание засега, понеже не е нужно за целта, ще разгледаме само смисъла на изложеното в тях.
Омуртагова колона: Заявява се кой е владетелят, къде е местоположението по отношение север-юг и строителни подробности по съграденото от него. Изложението е изцяло в информационен стил, липсват хвалебствените и ласкателни за владетелите изрази или такива изобразяващи техни подвизи, победи над враговете или нещо подобно. Заявено е какви са разстоянията до Дунав и Балкана, и т.н., все неща с неясно предназначение. Индикира се област и не е ясно кому е нужна тази информация. Явно не е за враговете, тъй като тя само би ги улеснила, не е и за Омуртаг – след като знае разстоянията, защо му е да ги записва на колона, да не ги забрави ли ?! Не е и за болшинството от народа му, който едва ли е знаел да чете гръцки. Неизвестният евентуален ползвател на колоната остава засега загадка.

/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:39 pm 
Крумова колона: Тук липсват описания за извършени строежи или ако ги е имало – не са се запазили. Изреждат се командирите и тяхната подчиненост спрямо Крум, така и подчинеността помежду им, кой коя страна да заеме в местност, за чието име има изказана една хипотеза към края. Официалното тълкуване е, че Крум увековечил някоя от победните си заповеди предшестващи някакво победоносно нахлуване, нанякъде. Това едва ли е правилното тълкуване по няколко съображения.
(А) Това не могат да бъдат предварителни нареждания за поход, защото никой не е толкова тъп, че да документира поход върху камък, който не е известно как ще завърши за него.
(Б) Всички подобни надписи са се правили (и се правят) за походи (войни) завършили успешно, а не за предполагаемо успешни.
(В) От момента на издаване на заповедите до самият поход, войските едва ли са чакали да се издълбае колоната за удоволствие на Крум. (Г) Самият поход би свършил преди за се издълбае и половината от колоната.
(Д) Какъв е този поход, който се разгласява предварително ? За улеснение на тези които ще бъдат атакувани ли, да могат добре да се подготвят или да избягат, че Крум не е обичал да се бие с неподготвени врагове – джентълмен е бил. Най-големите документирани победи на Крум, обаче са именно с изненади и засади. Така, че те не се вързват и с предварителното оповестяване.
(Е) Явно това са публични заповеди, които недвусмислено трябва да се изпълняват и от цивилно население, за разлика от военните, които не се разгласяват.
Всички тези съображения идват да покажат необосноваността на предположението, че това са заповеди за военен поход. Ако не са за поход, за какво са тогава? Най-вероятно е, да са за придвижване с цел заемане на дадени области и това движение изключва промяната на началниците или някакво установяване различно от заявеното от надписа. Тоест това е заповед, която изключва промяна (която би била нещо естествено за боен поход с цел по-добро приспособяване към обстановката) на указаните посоки, така също изключва и промяна на командирите, което при бойни действия също е немислимо.Тя изключва дори и военни действия, които биха променили местоположението на войските. Кого тогава би обслужвал този надпис и за каква цел? Изключвам от този надпис да се ползвал и „глупавият” Крум, за да си „припомня” къде, кого е изпратил. Надписа няма значение и за изпратените, тъй като те също не са в досег с него и едва ли е служил и на техните близки. Този надпис (тъй като е издълбан на камък) има смисъл единствено като писмено доказателство (добре защитено срещу природните стихии) което ще обслужи едно бъдеще време, където ще бъде нужно да се доказва кой, къде е бил и от кога. Надписа не касае и бъдещото потомство на Крум след 1000г. например, а много по-близкото бъдеще, защото при този случай съдържанието би било по-различно, както всички от подобен завещателен стил: Аз, еди кой си, син на. . ...роден еди къде си, владетел на....победител на. . . неща все в този стил, който би имал смисъл за потомците, че предците йм не са били случайни хора, а велики личности. Докато надписа на Крум си е точно военен доклад за свършеното. Кого е визирал Крум с тази информация и е държал тя да бъде фиксирана във времето? Омуртаг дори препраща тази информация и след своята смърт („човек и добре да живее – умира и друг се ражда и нека родения последен. . .”) до своят предполагаем приемник, по-точно приемници. Той предполага, че тази информация ще е нужна и не трябва да се изгуби. Кои са тези конкретни получатели на военните доклади? Едва ли такива прочути бойци и военоначалници са смятали, че с такива декларации за владяна територия биха улеснили своите приемници – ако на тези велики пълководци не им е било ясно, че за владеенето на територия е валидно само моментното състояние на силите, аз не виждам на кого другиго би било ясно това. Кого са искали да информират Крум и Омуртаг и с каква цел?
Гледната точка на Римската теза е, че Омуртаг и Крум, ако не през цялото време на управлението си, то поне за част от него действат, като съюзници ( федерати) на Римската империя и за тази цел са създадени и тези надписи върху камък. Те са доказателство за охраната и контрола върху местността, което ще бъде публично основание за изискване на съответното възнаграждение. И за да не остане съмнение, кога са поети тези задължения от тях и какво са свършили, те документират това което са направили. То е както доказателсто, за свършената дейност, така и документирано основание, което владетелите ще заявят на водените войски от тях , ако е необходимо да се наложат съответни „санкции” на Римската империя при положение , че не изпълни задълженията си по плащанията. Смятам, че Крум пред стените на Цариград получава именно такова плащане , забравено от „разсеяните” византийци. Иначе защо ще отпуска „вълчия капан” в който е стегнал империята ? Ами защото не му е било нужно да „убива кравата даваща мляко”. Освен това Империята плаща да контролира северните й граници, обаче Крум не плаща тя да пази неговите южни от арабите, които по това време са много сериозна сила. Изгодата е двойна и Крум няма никакъв интерес да я съсипва, само няколко здрави ритника да си изплати борчовете. Той това и прави и затова не предприема никакви опити за тотално унищожение. Крумовата империя е най-голямата в българската история – От Горна Панония ( днешна Чехия и Унгария) до Златния Рог и от Охрид и околностите – до Карпатите и Седмоградско. И тази империя не е изградена върху някаква постоянна сила от типа на конните пълчища на племенните империи ( тимурова, хазарска, чингиз ханова и т.н.), а е стегната от стоманените гарнизони на потомците на римските bulgari пръснати по невралгичните точки на Крумовата империя, на същите места където са били поставени те от римляните – около Белград, В Мизия около р. Янтра, по цялата дължина на Дунав от Вълтава надолу, в Добруджа около н. Калиакра и т.н. И всеки гарнизон си е пазил околността срещу което се е препитавал от тази околност. Ето защо при описанието на войната срещу Крум от Никифор ( както и на Юстиниян ІІ срещу Телериг), имаме изрази като, ”победил българите и продължил, ОБАЧЕ ДРУГИ БЪЛГАРИ ги пресрещнали и ги разбили” и т.н. Ако ставаше въпрос за една войска, която на едното място е претърпяла поражение, но на другото, следствие на получени подкрепления е победила, това „други” звучи странно. Дори прилича на индикиране на друга сродна народност или племе. Това „други” става понятно, само ако се има пред вид, че българите са разположени в гарнизони, в модули, които за „забелязани” и записани като „ различни” (други) от пишещият редовете.
Подобно е тълкуването на местоположението на Плиска и Преслав според Римската теза. Те не са крепости избрани с цел „непревзимаемост”. Те са на тези места именно за да спират и поемат ударите на евентуалните нападатели. Те са там, за да не могат да бъдат „пренебрегнати” (заобиколени), да пречат на разположилите се в равнината. Ето тази тяхна „буферна служба” е довела до многократното им завладяване и в крайна сметка от тях са останали само основите. За разлика от много по невзрачни крепости, но на удачно място – като Асеновата крепост например.
Тъй като стана въпрос за примитивното, „ханско” тълкуване на надписите от колоните на Омуртаг и Крум, ще спомена още един примитивизъм, внушаван от официалната история. Става въпрос за Лаврентския летопис от ХІVв., където се споменава за писмото на древните славяни. Това е всеизвестният израз, че те са писали с „чрътами и резами”, което се декодира като „черти и резки”.
( На това се учат децата още от малки, както са ме учили и мен. Едва ли има българин който да не е бил унижен през последните 100г. с това тълкуване, което заявява, че предците му са тотални неграмотници и като такива, разбира се трябва да се търсят в пустините и чукарите на Азия!)
С което се прави много „интелигентното” тълкуване, че славяните са писали с „черти и резки”, но пък затова се „забравя” да се уточни каква е разликата между „черта” и „ резка”.
( За тази своя интелигентна пост-трактовка, българското гъркофилско лоби почива за сметка на домакините по плажовете на бившата българска Беломорска Тракия. За Сочи, „екскурзиантите” са други. Те са от азиатското лоби. Пробългарското лоби си копае доматите на село през лятната почивката, защото не може да си позволи да ги купи от пазара. „. . и всекиму своето” – казва Исус Христос )
Смятам, че се говори за съвсем друго. Досегашното тълкуване излиза от една предварително заявена позиция за превъзходство, което превъзходство се вменява на четящия като основателно и естествено. С други думи, ето, ние съвременниците пишем с букви закръглени, елегантни и красиви, а славяните, като по-тъпи и диви са писали с черти и резки. ( За етноса „ славяни” съм приел съжденията на Ив. Иванов : славяни ~ склавони ~ скити, като една и съща дума, изказана различно, от разни хора, в различни времена, за обозначаване на един и същ етнос накратко ). При декодирането на пиренейските руни обаче се уверих, доколко подобна изходна позиция не е основателна и как руните са носители на едно учудващо, дълбоко философско разбиране на света. След получената „рунна забележка” по отношение на древните паметници, още при препрочитането на текста ми стана ясно, че се говори за друго, и с това „друго” аз вече бях се срещнал при руните. И това „друго” е, че в Лаврентският ръкопис не се обяснява как е изглеждал външният вид на древното писмо, а се указва по какъв начин се е прилагало то. Т.е. „ с чрътами и резами” не трябва да се тълкува като „ с черти и резки”, а „чрез чертане ( писане) и изрязване (дълбане )”. От втория начин „с резами” при руните срещнах два „подначина”. По – древният (V-ІVв.пр.н.е.) е изчукване на буквите посредством пунктир от точки (с пробой върху бронз) и по новият (по-нов с около 400г.) чрез изрязане с длето също върху бронз, от който по-нов начин е и израза „резами” в споменатият ръкопис. От първият начин „ с чрътами” ( с чертане, писане ) едва ли ще се намерят документи оцелели след 2000г. християнско усърдие да се унищожават „нечестивите” писмена. От вторият имаме два начина, както вече споменах. Тази констатация идва да покаже, колко много е казал” необразования и неук” древен писар само с две думи и колко тонове хартия изписаха” учените” му съвременниците без да разберат какво им е съобщено.
/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:40 pm 
По нататък с Римската теза:

ІІ. По – стари автори за името “българин”:
1. Йордан (VІ в.) : “Отвъд агазирите, пак над Черно море се простират селищата на българите, които са станали прочути поради злините, що ни нанисаха следствие нашите грехове. От тук хуните като силни и многобройни разпространиха в две части яростта си върху народите.” ( Произходът . . . Г.Ц. стр. 46)
1.0. Йордан говори за селища (укрепления) на българите, т.е българите са локализирани във селищата.
1.1. За хуните казва “от тук” т.е. от мястото “Отвъд...над Черно море..” . Това “място” не е идентично със селищата, подразбира се самият район, в който (вътре) са селищата.. Ако беше идентично Йордан би написал – “от тези селища” или нещо в този смисъл, но той не го написва. Той свързва българите със селищата , а хуните със мястото. Хуните са етноса който живее по тези места, а българите са тези от селищата (укрепленията ) , т.е. “българите” са име с І белег, а хуните с ІІ белег.

1.2. Другата гледна точка основана на израза “ хуните . . . разпространиха в две части яростта си . . .” е, че хуните и българите са разбирани като хуни ( тъй като “двете части” са равнопоставени и обяснени като “хунска ярост”) , но българите са били и „още нещо”, поради което са наречени българи. От това следва, че “българите “ са носители на І и ІІ белег – „хуните” – на ІІ белег.

1.2.1 Друга отправна точка от която може да се разглежда тази „ярост в две части ” е понятието „двойно право” заявено от Анастасий Библиотекар. Това двойно право според него касае (а) правото на народността и (б) правото на църквата. Въпреки неговата отдалеченост (на Атанасий) от времето на Йордан смятам, че може да има аналогия, понеже и двамата са християни и е вероятно да са имали това предвид – като основно за християнството, нещо което е валидно и за нашето „модерно” време. Християнството на българите е заявено от Римската църква за V в. така, че не виждам причина, те да не са такива и през VІ в. – времето на Йордан. От тази гледна точка става по-разбираема репликата „следствие нашите грехове”, тоест, той признава за някаква справедливост. Това прието наказание, като справедливост, едва ли би било заявено от Йордан, ако българите и хуните бяха варвари, тогава всичко би се скрило зад варварството на атакуващите. Докато легитимността основана върху християнството на атакуващите, наверно го кара да размисли и да приеме наказанието като справедливо, защото е наложено от равнопоставени по вяра, а не от неверници. Освен това е вероятно израза „ в две части” да е неудачен превод . Ако наместо „части” е употребено „основания”, тогава връзката с двойното право би била очевидна. Ако е употребено „направления” то за такава връзка не би могло да се говори. Ако пък „части” е абсолютно точният превод, то неяснотата на тази дума остава за сметка на недостатъчната образованост на Йордан по отношение на латинския, което впрочен си го признава и сам, а оттам и неяснотата на самият израз.
1.2.2. Видно е също, че „ злините” на българите са следствие на „греховете” на римляните, тоест те са в някакви отношения помежду си. И тези отношения от гледна точка на Римската теза са именно неуредените плащания (определени като „грехове” от Йордан) между имперската администрация и подопечните й гранични войски. Върху основата на тези неуредици възникват и грабежите на българите и нахлуването на остроготите на територията на Италия, която е съвсем запусната и занемарена административно след преместването на столицата в Константинопол. На тази основа възникват и националните държави споследствие, въпреки, че аварите установяват за известно време племенно управление, което се оказва неефикасно спрямо правното римско управление прилагано преди това.

1.3 Агатия, живял след Йордан споменава само хунските племена кутригури, утригури, ултизури и буругунди. (Произхода..Г.Ц. стр.46)

2. Почти 300 г. след Агатия живее Теофан който говори за селищата на оногундури, българи и котраги.
( «Произхода....», Г.Ц ..стр. 44).

3. Малала обаче, казва върху това следното:
„ В неговото ( Анастасовото, б.а.) царуване започна да тиранствува тракиецът Виталиан под предлог за заточените владици и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса (Варна) и Анхиало, начело на голямо множество хуни и българи « Mal.p.402»

За да говорят за хуни и българи ( а не за, хуни наречени българи или, хуни или българи) без да ги отъждествяват, древните явно са имали своите основания. Точно тези ”основания” се игнорират от съвременните историци, които се обосновават, че древните са се обърквали или заблуждавали . ( Колко прости са били тези древни, добре че се родиха умници през ХХв. да ги коригират, иначе тъй щяхме да си умрем заблудени !) По елементарна демагогия едва ли може да съществува, но именно върху тази демагогия е изградена българската история. Акцентува се върху желаното (от Големите Братя) минало, украсено с юначни препратки в Памир и Китай, а не върху реалното фактологично минало, написано “черно на бяло”!

4. Малала (VІв.) и Теофан ( 818г.) - ( автори отдалечени на повече от 200 г. един от друг във времето ) не смесват имената “ хуни” и “българи” . Никъде не казват „хуни или българи”, а казват “хуни и българи”. Съвременните умници обаче заявиха “хуните са българи” и. . . хайде в Китай и Хиндукуш. Е, после в Сочи. Струва си и още как, да твърдиш подобни дивотии.

4.1. Според Малала, Илирия е населена с хуни. Той разправя, че:
„ Когато Юстиниан станал император, той назначил Мундо за илирийски военоначалник. Този Мундо едно време подпомагаше император Анастасий и с разни разбойнически шайки изтезаваше българите. Българите обаче водени от илирийският военоначалник Сабиниан го притиснали на р. Морава и щели да го унищожат, но го спасили готите на крал Теодорих. Съединените готски и Мундови сили разбили българите. От благодарност за помоща която получил от Теодорих, Мундо му се подчинил и му служил. Теодорих умрял една година преди Юстиниан да стане император. Щом Юстиниан станал император, Мундо му предложил услугите си срещу българите. Юстиниан го назначил за илирийски военоначалник. Но илирийските хуни, които Мундо разби край Морава и даде възможност да заточат техните владици, бяха неприятелски разположени към него, когато Мундо дошъл в Илирия да приеме длъжноста, те (илирийците, б.а.) го нападнали”.
Mal .p 451
4.2 Същите тези илирийски хуни, които имат владици, Римската църква нарича „българи” и Илирия „тяхно Отечество”, в Свидетелствата на Анастасий Библиотекар за Вселенския VІІІ Събор.
4.3. Според Малала, Илирия е населена с хуни. На това място населено с хуни действат българите водени от илирийския военоначалник Сабиниан! Тук “българите” са разграничени от местното население и след като се водят от военоначалник (началник на военни), явно са организирана военна сила.
- „Сабиан, синът на Великия Сабин и военоначалник, като бил определен срещу гета Мундо, събра войска от 10 000 въоръжени, водейки със себе си принадлежности и кола натоварена с оръжие и продоволствие, пристъпи да се бие. Сражението стана до Хореа – Марга. Много отвойниците му бидоха изгубени и избити в реката. Освен това се изгуби и колата и избяга с малцина в кастела, който се казва Nato. Толкова отпадна надеждата на войниците в тая плачевна битка, колкото при смъртни едва ли някога се случва.”

Mariellini Comitis Chronicon. Migne LI, год.505 – „Произхода...”

4.3.1. Тук нека да отбележим някои несъобразности.
- Води 10 000 войници и. . . една кола с оръжие и продоволствие. Явно има разминаване с броя на войниците и числото на коли в обоза, защото по една ябълка да е имало предназначена за войник по време на похода, една кола пак не би стигнала.., че и оръжие отгоре на това. След това изрично отново се говори за загубата на тази кола с оръжие и продоволствие. На фона на 10 000 войници, една кола едва ли има толкова важно значение и когато се споменава на два пъти, явно е била единствена. Лично на мен нулите ми изглеждат на двойно повече. При положение, че нулите са реални, то израза „събра войска” в началото на изложението добива странност, понеже 10 000 си е число на редовна римска кохорта и тя е формирана предварително и не се „събира”. Освен това:
- Сабиан явно въпреки загубената битка, контролира цялата околност щом се скрива в кастела. Това едва ли е била единствената крепост под негов контрол.
- Загубата едва ли е била толкова съсипителна, защото виждаме същите войници отново да се противопоставя на Мундо, само след една година, когато той отново посещава Илирия. И то се противопоставят с оръжие в ръка, а не на думи. И тъй като Мундо се връща в Илирия да заеме мястото на Сабиан, като magíster militum, то това съпротивление явно има за основа някакво народностно или верско недоволство. Моето предположение е да е верско, тъй като именно от тази област впоследствие бяха заточени владиците от Анастасий, и Римската църква за това време обяви, че „това Отечество е наречено българско по името на тези българи”.
- Тези хора изрично са наречени от Комес Марцелий „войници” в неговите Комитски хроники в година 505. Припомням, че „комити” са войниците от граничната армия на Римската империя, за нея се говори в тези хроники.

4.4 Сред визиготите (везеготите) в Септимания също са индикирани българи. В писаните около 610 г. визиготски писма има и подписани като „Bulgar comes Septimanie”. „Визиготи” определено са етностно име и сред тях някой се нарекъл „булгар” и то в официален документ. В контролираните от визиготи територии подобно фриволно изтъкване на друга народност едва ли би било допустимо, т.е. нормалното обяснение е, че някой от визиготите е наречен булгар (комита) и това не е индикиран различен етнос.
Monumenta Germaniae historica, Bd.3, c.677

4.5 Друго свидетелство от Комес Марцелий от 499 г :
„ Арист, началника на илирийските войски . . . тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят се завърза при р. Цурта, гдето бяха убити повече от 4000 наши „
( A.C.499. Aristus Illiricinae doctor militae . . . contra Bulgares Thraciam devastantes profectus est. Bellum juxta Zurtam fluvium concertum, ubi plus quam IV millia nostrorum . . . interempla sunt )
„Хуните, които. . .” Г. Ценов, стр. 30.

- Тази битка е 6г. преди битката на Сабиновите българи с Мундо. Тук българският военоначалник не е упоменат, а само началника на действащата ( comitatences) войска. Тук имаме няколко важни момента, които ще разгледаме един по един.

4.5.1. Ако Марцелий разбира под „наши” войската на Арист (от представеният цитат това не е съвсем ясно да е така) то загиването на 4000 римляни предполага и загиването на почти толкова българи. Това сражение е едно от най-големите по това време, а броят на падналите говори за ожесточеният му характер.
4.5.2. Тъй като Марцелий е от имперската канцелария на Юстиниян, тази загуба (или дори да не е загуба, дори битката да е завършила „реми”) може да има пряко отношение към решението на Юстиниян да създаде Архиепископия Първа Юстинияна с оглед на невъзможността на империята да контролира довчерашните си comitae и подопечните йм територии.

4.5.3. Освен силов контрол българите явно налагат и верски контрол (българкото верую) тъй като точно Юстиниян признава „особеното битие” на българите ( Което е потвърдено от Василий ІІ половин век по-късно) за което е създадена и Първа Юстинияна.

4.5.4. Създадената погранична армия comitae като имперска единица преди около 200 г. виждаме сега да се сражава като народностно обединение, за собствените си интереси, а не за имперските. Тези интереси обаче в този момент далеч не са „народни”, защото виждаме, че комитите компенсират имперските си липсващи заплати със вземания, от контролираните от тях райони в Илирия и Тракия.

4.5.5. Тази битка, поради нейната значимост, може да се постави като отправна дата в оформянето на бъдещите народностни държави в Югоизточна Европа, като начална в „народното” разбиране за верую, а не такова индикирано с имперски укази. По надолу, около 10 т. имаме и сражения на българи срущу Зап. част на Римската империя на страната на Източната. Това обаче само указва, че името българи не се припознава като етностно едновременно от всички носители на името, а процеса продължава дори до ІХ в. по цяла Централна и Югоизточна Европа.

4.5.6. И като последно тази битка ярко илюстрира понятието „военна анархия” изразило се в битки между формированията на самата империя, които откъсват части от нея и ги обявяват за отделни владения ( бъдещите национални държави). Това е което я довежда до колапс и в края на краища през ХVв. под римляни (ромеи) се разбират само жителите на Константинопол.

5. Освен военоначалници българите имат и застави :

/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:41 pm 
5.1 СКАЗАНИЕ ЗА ДЪЩЕРЯТА НА ШАН

Епос на Волгокамските Българи, Михаил Бащу, 882 г.
( Руски оригинал в Ziezi.net )

5.1.2 В глава четвърта, шеста песен, стих 28 се казва, че българите са разположени в “заставы”—на български – застави.

5.1.3 Малко по-нагоре се казва дословно:

„А весь народ переселившийся и сабанский принял ислам
и прозвался в честь друзей булгарским. Стала земля Атиль бескрайняя и благостная. Одной родиной для всех и прозвалась Булгарией. „
Имаме «ставане» на българи от народ, който преди сказанието не се е наричал така, и «ставане» на Атиловата земя на България. С други думи те се припознават в „българи” и заявяват, че от този момент и земята Атил е България т.е. охраняема зона през която се преминава само с разрешение. Желанието да се стане митничар явно не е от вчера. 

5.2 В девети век е записано, как сабаните, савирите (етноним) се провъзгласяват за българи ! Очевидно «българи» в този случай не е етнос, защото никой не може да смени по желание своята природна «порода»! Видно е също че името «българи» носи един висок смисъл, има висок ранг, съответстващ на ранга на една религия – в случая – исляма. С приобщаването си, припознаването си като «българи» те могат да съществуват в бъдещето поне с три наименования: български сабани, сабански българи или само българи ( носители на І и ІІ белег). В тази точка е записано как става това, което беше само загатнато в т. 1.2. Същите разсъждения са валидни и за ”Переселившийся” (преселилият се) народ, който нямам време да търся как се нарича.
Никакви други извори да не съществуваха за доказване на Римската теза, а само тези двата от точки 5.2 и 5.1 (по оригиналната подредба в епоса „Сказание за дъщерята на Шан) и те са абсолютно достатъчни за доказване прехода от етноним в служебна дума разбирана като етноним, плюс изричното указание, че българите са разположени в застави. В заставите както е известно са разположени гранични стражи, а не скотовъдци или земеделци. Още в тази точка се „вижда”, че българи = гранични стражи , т.е. bulgari = comitae (гранични стражи).

5.3 В момента на „лишаване” на този материал от „залепените” файлове с латински цитати от Г. Ценов и оформянето му в този вид, мойт приятел Юрий Симов изказа съмнение, че „булгарским” и „Булгарией” може да не са изказани като „стражи”, а като име на съюз или обединение. Въпреки, че фанариотите наричат дори Симеон І, (който е живял много по - късно) „мизиец обладан от скитско безумие” не е възможно по това време българите, да не се знаят като народност за писара изказал горните характеристики.. Те (гърците) знаят етимологията на „българин” и затова му отричат правото ( на Симеон) да се нарича „българин”, защото, ако го признаят за такъв, то го признават за „по – римлянин” и от Императора, защото Е такъв по име, докато Императора е такъв по служба. От друга гледна точка, ако „българи” произтичаше от древното „вроугари”( за гърците това са крепостници, роби) те едва ли щяха да му спестят тези епитети пък и не само за него. С други думи, те не го припознават като българин, защото българин продължава да носи високото „съдържание” на своето име, та дори сабаните се стремят към него. В девети век не съществува „съюз” наречен „България” или Голяма България, защото „Голяма България” се споменава като топоним, а не съюз. Тя не е индикирана със сигурност и на север от Черно море, защото основанията да е край Босфора (днешния) са толкова убедителни, колкото и да е на север от Черно море. Например привържениците на Голяма България край Азовско море изхождат от географските съобщения на Теофан. Самата география на Теофан, пък е абсолютна „мъгла”, коя река къде е, и накъде отива, влива се ( р. Волга според Теофан се влива в Черно море) т.е. той сам доказва липсата си на познания по география. От друга страна за Голяма България край Цариград, тежест има само определението, което няма нищо общо с географията и то е „ че там (където е Голяма България) морето тече като река”- и това място несъмнено е сегашният Босфор, понеже няма друго място в цяла Европа, където „морето тече като река” освен край Златния рог. И това са негови лични наблюдения, а не географски понятия. Освен тези основания, от чисто емпирични съображения следва, че където е малката, там или наоколо е и голямата, т.е. би следвало Голяма България да е на Балканите,тъй като „малката” България е обозначена в Мизия още през ІV в., Малко Конаре е до Голямо Конаре, Малката мечка е до Голямата мечка, така че едно предположение, че Голяма България обхваща и другата ( 500г. по-древна България в Мизия) по-малка България съвсем не е за пренебрегване. Където и да е била Голяма България, Край Азовско море или край Босфора (сегашния) това няма отношение към Римската теза. Ето това са „Българиите” от миналото, които могат да дадат основание на сабаните да се нарекат българи и държавата си България. Никъде не е споменато някоя от тези Българии да е съюз. Дори напротив. Такъв няма.
Прокоп казва:
„ . . . След тези племена е разположен крайморския град Боспор, който неотдавна бе подчинен от римляните. Ако се тръгне от гр. Боспор към гр.Херсон, който се намира в крайморската област и отдавна е подчинен на римляните, цялата област мужду тях е заета от варварите от племето на хуните. Два други по-малки града до Херсон, наричани Кепи и Фанагория, от древни времена са подчинени на римляните и такива бяха също по мое време. . .”.
Като оставим настрана, че Фанагория, която е на Таманския п-в се оказва близко до Херсон в Крим, нещо типично за прокоповата „трансцедентална” география, се заявява, че „Фанагория от древни времена е подчинена на римляните. . .”. и тъй като това сведение не е свързано с прокоповата „география”, нямаме основания да го игнорираме. Има още един Херсон на брега на Южна Тракия, но който и Херсон да се има пред вид, това не променя смисъла и насоката на това възражение. По този начин пада един основен мит за „Кубратовата империя и неговата столица Фанагория”, тъй като Прокоп е съвременник на тези събития ( VІ в.) и заявява, че Фанагория от древността е римска крепост и продължава да е такава. Освен това говори, че околността е заета от хуни. Това е много сериозно основание срещу „Велика българия” и в частност, съществуването на съюз с име България в споменатия район, което да дава основание на сабаните да се припознават с „този съюз”. Други „Българии” няма. Има „Велики Болгар”- град и „българи” , но България няма като съюз.
5.3 Дори напротив: всички „племена” водач на които е Кубрат са българи, край реки, големи, малки, вътрешни и т.н., но са българи определено. Това е разгледано по-надолу в този материал. За другата България в Мизия, точно е съобщено, че е „Мизия, която сега е (наречена, б.м.) България”. Мизия също не е съюз, а топоним. След като едната България е топоним, логично е да се предположи, че и другата е топоним, но със друго вътрешно съдържавие. Разбира се това е формална логика, която често се оказва погрешна по отношение на исторически събития, но и не може да се пренебрегне като такава, преди да се уверим в нейната неоснователност. Друго формално основание срущу съюз е : Ако България е съюз, то защо е необходимо, сабаните да се „прекръстват” на българи. Няма съюз в който съюзниците да се преименуват, по простата причина че в съюза се предполага някакво равноправие и липсва диктаторски елемент по отношение на етносите . Ако има някакъв диктат , то това не е съюз, а нещо друго. Дори в такива железни „съюзи” като РСФСР или Китай такава пренаименователна „мярка” не е била наложителна и не е извършвана. Никъде не е написано също, че „българи” е съюз. Говоря за древни автори, не за повечето днешни „кадри по история”. Ако има някакво обединение, в което съставляващите го хора да се наричат българи, то това са comitae, стражите на Римската империя, но това обединеие си има име – гранична армия. Ако има някъде споменат съюз в древните източници с името „българи” или „България” нека да го видим този източник – автор, заглавие и текст, пък тогава ще коментираме, аз досега не съм срещал. Приказки обаче от рода на „там в Памир някога е имало” или „ в Азия още витае духът на древните българи..” са за тези които четат детски приказки.

/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:42 pm 
По нататък с Римската теза.

6. Житие на Св. Климент Охридски (Охридска легенда, Legenda Ochridica)
6.1 Авторът - Охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва следното:
“Този велик наш отец и светилник на България (св. Климент Охридски) бил по род от европейските мизи, които народът обик- новено знае и като българи.” Е.Живков – „Траките са българи” - Ziezi .net
Тук също не е обяснено от архиепископа, как така народа „знае” мизите като българи... Нито от кого го знае, нито от къде го знае. (От кого го знае е доказано в следващите точки). Това „знаене” се е превърнало в народен фолклор, а корените на фолклора са в началото на века в Европа, а не в Авганистан и Памир. „Мизи” започват да се наричат хуните поселили се от двете страни на р. Дунав след разпадането на Атиловата империя., след като приемат (или им е припознато) името на топонима. Мизи има и в Мала Азия, но те са преселници от Балканите.
- Ако Хоматиян предполагаше, че българите са етнос, който преди се е наричал мизи, то изложението не би имало тази „странна” подредба. Например за разказвателният простонароден стил на изложението би било съвсем естествено да се каже : „европейските мизи, които са днешните българи”, „ европейските мизи които народът нарича днес българи” и т.н. и тогава би било съвсем ясно, че българите са изказани като етнос. Това обаче не е направено и причината според мен е във все още неустановената етностна припознатост на понятието „българин”. Това „знаене” което употребява Хоматиян, изважда контекста на името от сегашното време на изложението и го препраща някъде назад в миналото, когато е станало това наименование, продължаващо като процес и в момента на разказа. С други думи процесът на припознаване в „българи” продължава и при Хоматиян, което го принуждава да направи този неопределен и двусмислен изказ, за да бъде точен.

7. Д-р Ганчо Ценов в книгата си “Хуните които основаха българската държава, техният произход и тяхното християнство ” от 1910 г. пише:
7.1. „Тъй аз още в 1908 и 1910г. доказах : (а) че хуните са наречени българи, и (б) че хуните, които се нарекоха българи са живяли в Тракия и Илирия преди VІ в., т.е. преди мнимото нахлуване на славяните и преди Аспаруха, затова аз казах, че българите не са късни пришълци на Балканският полуостров, а стари трако-илирийци. Едвам след тия мои доказателства, Иречек и Златарски почнаха да идентизират българите и хуните ”
7.2. Доктор Ценов достигна до извода, че ”хуните “ , ”които се нарекоха българи” са сегашните българи, НО той не идентифи- цира българите като хуни или обратно, тъй като има времева последователност на имената - хуните “стават” българи. Плагиатщината и папагалщината идват след Иречек и Златарски, а оттам в сегашните “компетентни” историци, а оттам и в сегашната напарфюмирана история.

Къде на друго място имаме «ставане» на българи?
8. В същият източник от т. 3 ( Сказание за дъщерята....) песен четвърта, другарите Ат и Тарвил се самонаричат българи, «стават» българи, т.е. те не са българи по рождение. Очевадно е , че «българин» не е употребено като народност, а в смисъл като този от т. 5.2., тъй като никой не може да смени народността си по желание: « Ат и Тарвиль становятся друзьями и называют себя булгар».
8.1 .Това самоназоваване се извършва около река «Дулос» и «Седморечието». Именно делтата на р. Дунав се нарича по времето на писане на поемата «Сказание за дъщерята....882г....» Седморечие по броя на ръкавите й вливащи се в Черно море.

От всичко казано и цитирано дотук се вижда и разбира, че „българи” са ставали християни и мюсулмани, хуни и “алпы”, хора от различни религии и различни народности. Това ставане на българин, най-логично и точно е обяснено от:
9. Комес Марцелий, който ги нарича войници (т.4.).

Къде в източниците намираме, че българите са войници?:
9.1 “В сказание за дъщерята....” българите са разположени в застави.
9.2 Имат военоначалник (Сабиниан) според К. Марцелий.
9.3 Комес Марцелий съобщава за българи под предводителството на Юстиниановия военоначалник Йоан през 548г в Италия:
„Юстиниановият военоначалник Йоан, братовчед на Виталиан, претърпял веднъж през 548г. в Италия нападение от страна на Тотила, поради издайничеството на своите българи...”
И тук българите са упоменати, като римски войници под командването на Йоан, който е на длъжност magíster militum, в Източната Римска Империя. Това „издайничество” комуникира пряко с Тотила, което говори, че българите на Йоан и войните на Тотила стоят в някакви близки отношения. Тъй като Тотила е племенен водач, а Йоан имперски, предположението е , че войните на Тотила и тези на Йоан са с близки племенни или родствени връзки. Те са „издайници” по служба, но не и предатели „по род”.
Marcellini Chronicon ad.a.548, („ Хуните които основаха...”. стр.62 Г.Ценов)
10. Камъкът намерен от датчанина Кинг през 1898г.на север от Солун, край Вардаровци:
„ В година от създаването на света 6412, индикт 7, (904 от н.е. б.а.) граница между ромеи и българи. По време на Симеон, от бога княз на българите, в време на Теодор олгъ тракан, в време на Дристръ комита ” (Произходът на . . . Г.Ценов- стр.210 , 211 ).

10.1 Какво е интересно от този източник ? През десети век е така наречения “златен” век на българската държава. Симеон е наречен княз на българите, като българите вече носят и ІІ белег. С една дума всичко ни е българско. С едно малко, но съществено уточнение – титлата, военният чин “комита” на Дристъръ е римска. Предполага се, че изброените хора са на служба при Симеон, а Дристръ носи римска титла – страж от граничната Римска армия. Обаче не може да се изключи и възможността да се изброяват хора от двете страни на граничната линия, а не само от едната.
- (Тук искам да отворя една скоба за израза «сътворението (създаването) на света », което всячески се свързва с азиатския начин на летоброене. Това понятие е пряко свързано с последният катаклизъм в района на Европа ( не само в Европа, но останалите засегнати райони няма да коментираме). Достоверността на това събитие е потвърдено от много частни науки като археология, океанология и т.н., и е доказано неговото най-силно проявление в районите на Европа и Америките. В споменатите райони водата се е покачила с 10 м. ( за района на Франция), докато в легендите водите покриват планините.. Така, че само в тези континенти можем да предположим «унищожението на света» и неговото повторно «сътворение». За Азия (Китай) водата се е отдръпнала далече навът- ре в океана ( по същото време) и това е отбелязано, като събитие в китайската история. Т.е. имало е отлив, който е компенсирал прилива в другото полукълбо, несъмнено катаклизъм от планетарен мащаб. Така, че в Китай «унищожение » на света не е имало и съответно не е могло да възникне понятие, като второ (или поредното) «сътворение» на света. За района на индоевропейския праезик, за какъвто се смята Северен Иран и околностите, потопа е бил fifthy – fifthy, т.е. почти никакъв, като се има предвид и високата надморска височина на тези райони. За Европа обаче потопа е бил реалност и неговото отбелязване, например в шумерски източници (далече от Европа, но с надморска височина 0.00) е документирано. Същият шумерски епизод впоследствие е преразказан от Библията, за гълъба, маслинената клонка и т.н.). Като генерално заключение, понятие „сътворение на света” може да възникне само там, където е имало унищожение на „свят”, а именно на запад от Инд и Ганг по меридиана. Така че българското летоброене и неговата отправна точка „сътворението на света” е логично да възникне в Европа и най-много до Кавказ на изток, а не в Азия, където такова унищожение е нямало, за да има и „сътворение”. Което предполага и култура (Крито-Микенска или предхождаща) формулирала поня- тията „унищожение на света” и „сътворение на света”, и тази култура е пряко свързана с българското летоброене тук, в Европа.)

10.3 Подобно нещо имаше и при военните титли по време на Крум. А споменаването на такава титла край границата може да означава, че и при Симеон «комита» има такава служба, каквато има преди 500г. и при Константин Велики. И споменатите римски звания преминават в българската войска със същото значение, на същата служба. От тази констатация съвсем друго значение има заявлението на Симеон пред стените на Цариград, че той е « законният владетел на тези земи, по правото на дедите си.» Той заявява родовото си право на владетел «на българи и ромеи», а не Римската империя, която няма отношение към това, кой от какъв род е. Ето това родово разделение на империята, най-вече между гърците и останалите славяноговорящи балканци я лишава от «имперската й същност» и поставя началото на националните държави.
Това народностно самоопределение «разформирова» Римската империя, като такава, а не някакви митологични нашествия от Азия, служещи за оправдаване диктатът на Големите Братя върху Европа.

/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:44 pm 
11. Отварям една друга скоба – нека спрем вниманието си върху някои военни римски наименования и предполагаемите тълкувания на други имащи пряко отношение към българската история. Защо да е пряко? Защото ако се елиминират тези наименования от българската история, ще се отвори „празнина” в нейното разбиране тъй като тези наименования нямат равностоен еквивалент. С други думи те са уникални за българската реч.
11.1 Нека разгледаме военните понятия утвърдени без никакво съмнение от император Константин Велики (роден в Ниш), който завършва военните реформи започнати от Диоклециан (черногорец). Кои са те? Ето някои от тях:
- Сomitatenses - Основно ядро на армията с което се водят военни операции. Единственият корен е «комита».
- Сomitatus или palatini - елитно звено (звена) вътре в армията, което замества Преторианската гвардия. Корени “комита” (комитет) и “палат”. В тази дума особено значение има двойната реализация („и-ни”) на окончанието за множествено число „и”, характерно за българският език, а не за езиците от латинската подгрупа. Подобно българско означение за дублиращо мн.ч. имат и войските на федератите (foederati – федерати) наричани „букеларии”. Тази граматическа характеристика идва да покаже, че думите са възникнали върху основата на българският език, а не на латинският. Което пък е косвено доказателство за народността на К.Велики и неговият баща, на Юстиниан, на Юстин и Виталиан и т.н.
- Scolae (сколае). - Суперелитно звено вътре в Гвардията. Нещо като днешните червени и зелени „барети”. Всяко звено е съставено от 500 бойци. Съществували са 5 звена на запад и 7 на изток по отношение на Константинопол. Корен «скола, школа». Аз не съм чувал друга армия в света да има звание «школник». Името е запазено, като лично име (фамилия) Скола в италианският език, в испанският съществува като escoltas – лични охранители (гардове). В българският обаче означава училище. По друг начин казано, смисълът на думата „школа” – училище е изведен (или синоним) от императорската лична гвардия ( въведена на мястото на бившата преториянска гвардия). Е, как става така едно толкова познато и близко до българската душевност име „школо” да е свързано с военните звания на Константин Велики ? Това важи и за комита, ординарец, и т.н. ( И тези понятия се появиха още с първият досег с римските източници и съвсем не са дело на едно задълбочено и последователно търсене). Нали българите бяха азиатско племе и говореха : „шегом елем, доану, ха, шо” и други „исконни прабългарски” слова по уверенията на азиатските напарфюмирани търсачи, които „ровят” в Азия вече 100г. ?!

- Сomitae или limitanei – Гранични войки. За „комитае”, разсъжденията са аналогични на горните. За „лимитанеи” - корен «лимит». Интересното е, че думата „лимитанеи” не е запазена нито в нашата, нито в романоезичната и подгрупа за обозначаване на гранични войски. Те също използват термина «гранични войски» в съответния превод: испански: tropas de frontera (войски за (на) границата), френски: des troupes de frontière de, португалски: de tropas de borda, италиански: truppe di frontiera . Тази дума е запазена в математиката като limit (край) и нейната производна limes (граница).
11.2 В края на 4в. (((395 по времего на Аркадий ((“ардадците” са тракийско племе заварено от елините, ( които са толкова древни, че са живяли на Земята, преди появана на Луната в небето по техни твърдения). Елините така и ги наричат “долунни”, дума която спекулативно се изопачава впоследствие на “долоуни”-роби)) син на Теодосий))) плътността на войските е следната:
Comitae – Infantería: 250.000 hombres. Caballería: 25.000 hombres. Comitatenses - Infantería: 180.000 hombres. Caballería: 44.000 hombres. „Инфантерия” значи пехота, hombres (хора - омбрес) Войниците от пехотата са наричани „pedes” – педес. Мисля, че подобието на една съвременна жаргонна дума изобщо не е случайно и далеч по-пикант- но от сегашният „слег” за пехотинци – кашици. Някои чинове: ordinarii в близкото минало – ординарец, eireitor - едва ли е нужен превод – ефрейтор, bulgos – прост войник, domestici – доместики, корени „дом” и „мести” (място) – уредници в двореца по военните въпроси, Vicarii – областен управител. Вижда се, че граничните войски са доста повече от действащата войска. Разположени са така: Първи Италиански, Шести Отечествен, и Първи Арменски легиони по Дунав, Армения и Месопотамия (въпреки, че съвременните западни историците разполагат Арменския легион в Месопотамия, по-вероятно е това да е било в Закавказието или сегашна Източна Турция тъй като Римската империя владее Месопотамия за съвсем кратко време). Както се вижда още през ІV в. има разположени имперски легиони (събрани предимно от балканите) в областите, където списвателите на напарфюмираната история днес откриват „български етноси” пристигнали от Памир и Алтай. От пръв поглед се вижда, че щом има шести би трябвало да има и пети и четвърти и т.н. Видно е че най-малко 75% от армията е тракийска и тази армия е разположена от Панония по Дунав, до Каспийско море като comitae – гранични войски. Като казвам „по Дунав” трябва да се разбира десният бряг на тази река, защото още през 275г. император Марк Аурелио издърпва римските войски на юг от Дунав и до времето на Константин Велики няма сведения римски войски да са настанявани на север от Дунав.
11.3 Разположението указва, че цяла Централна и Източна Европа и Мала Азия са покрити от comitae - комити. Съотношевието на конница към пехота при комитите е 1:10, докато при действащата армия е 1:4,5. Това съотношение допълнително подсказва, че гранични войски има значително по-малко кавалерия и това е в унисон с охранителните функции на тази армия, за разлика от „действащите” на които е нужна по-висока подвижност.
За справки: http://www. Los ejércitos de Bizancio.net

12. Името “българи” се появява за първи път в Европа написано с латиница като bulgari. Ние, българите се самоназоваваме: бългъри - “бъл-гър-и”. Думата има два корена – “бъл” и “гар”. При търсене корените на българщината, почти винаги (неизвестно защо) се има предвид първия корен “бъл”: 1. Бъл-гарин. 2. “Болгарино поради що се срамиш...”.3. Бал-хария, бал-хар (укр.ез.). 4. Bul –gar-os.5. Бал- кар. Какво означава bulgar? Bul – възвишение, издатина. Gar – страж, охранител. Os – мн.ч. Болгарино: бол – много (остар.) гар – име (Гарин, Гагарин, Гаро) – ино - оконч.за обръщение. Балхария, балхар : бал–име (Балик, Балтача и др.), хар – нищо. България (произнасяме “балгария”): бал – име (Балю, Балван, Балкан и др.), гар – нищо. Всяко име е тълкувано етимологично спрямо езика носител: българските спрямо българския, латинските спрямо латинския. Вижда се, че в така наречената славянска подгрупа на протоиндоевропейския език, “гар” няма смисъл, докато в родствената романска, смисъла се е запазил: guarda – пазач, страж; garante – гаранция (gar – пазя, ante – предварително), guardarropa (исп) – гардероб (guardar – пазя, ropa – дреха); Garona (фр) – гранична река и др. По отношение на “бал” нещата изглеждат, като че ли по същия начин: (На исп. ез. прочита на “B” и “V” е един и същ, като се произнася нещо средно м/у двете): Valldemoro – мароканска долина, Valldemorillo – долината на мъртвите, Vallderossa - долината на розите, Tribal – трите долини или могили, тепета и т.н. В примерите по-горе се вижда, че “бал” е долина (клисура), възвишение, име. За “гар”- име, страж. Ето защо смятам, че “гар” е по-важния корен в името “българин”, тъй като е преди всичко човешка характеристика, докато “бал” е и топоним. Къде намираме “гар” (гър): - гърло, гърди, гърчав (хилав), гръб (напомням, че не можем да произнесем “г” без “ъ”), гръбнак, гръклян (гръцмул), и др. - и в народностните имена българи, гърци, унгарци (Hungaros) и хървати. Прехода на “г” в “х” е разгледан отдавна и нещо любопитно, една пълна аналогия в бъл. и чешки език: Прага (столица) и праг (на вратата, на къщата), Praga (чете се Праха) – столица и prag (прах) - праг (на вратата, на къщата). Праг, но на какво? И този праг не е ли свързан смислово с другите две „крайни” – Украйна и Хърватска ? И след като българи, гърци, унгарци и хървати носят “гар” като основен корен в имената си, няма да е погрешно да предположим, че става въпрос за „клони” от едно и също служебно име. Защо да е служебно? Защото по времето когато възникват тези имена, в Европа са известни населяващите я етноси.Това са хуни, сармати, авари (абари), готи, агатирзи, гепиди, херули и т.н. По-древни скити, даки, гети и т.н. Няма обаче държави Хуния, Готия, Гепидия и т.н. В съвременният свят съществуват България, Унгария, Гърция и т.н. И нито едно от тези етнически племенни имена не е послужило за отправна точка, словообразуваща на споменатите bulgari, greci, hungari, hrvati (българи, гърци, унгарци и хървати).
12.1 Бъл-гар-и (бъл-гар-ци): Стражи на върховете, долините или стражи на проходите и клисурите (клисурци). Гър-и (гър-ци): Само стражи. Ун-гар-ци (Hun-gar-y): стражи хуни (за името “хуни” вж. доктор Г. Ценов). Хър-ват-и (гър-ват (бат)-и): Стражи роднини или по-старши стражи. И етимологичното им тълкуване е спрямо латинския, тъй като те за пръв път се появяват там, и е правилно да се търси етимологията в езика – майка, отколкото на друго място.
12.2 От гледна точка на Римската теза, точка гърците не са сродни с елините. Те са „ балкански стражи”, запазили името си „гърци”, но приели „културният” език – елинският.
Те са тези, които внасят сегашните 12 % славянски думи в елинския.
Те са тези, които оварваряват древноелинският до съвременният простонароден гръцки.
Те са тези които претендират за господство в Източната Римска империя, която по същество е Балканска.
Те са тези които твърдят че Ал. Македонски е грък и наверно са прави, но единственият начин да го докажат е да се „приобщят” към езика на Македонски, който не е гръцки, а те не си спомнят този език, защото са го загубили, когато са се припознали като „граждани” чрез гръцкият.
Те са тези, които допреди 100 наричаха държавата си Гърция и едва в по-ново време я прекръстиха на Елада. Какви са основанията за такива „свирепи” еретически твърдения:
- Името „гърци” до ІV в. не съществува. Върху днешните гръцки територии има еллас, ахайяс, мирмидони, данайци и др., но гърци – не. Така, че тяхното име, не може да се роди от „нищото”. Може да е служебна дума според Римската теза ( и според арменският език ), може да е взета от топонима Magna Graecia, може да е някаква друга, но е сигурно, че преди ІV в. не съществува. Най-вероятното предположение е да са ромеи доведени от Диоклециан (за когото се знае, че въдворява такива войски по елинските земи), тъй както след него Хераклий въдвори хърватите на днешните йм територии, като имперски войски. И тези ромеи – гърци (и двете имена са нарицателни и не касаят етнос) внасят своят „принос” елинския да се развие до „нивото” на днешният простонароден гръцки, т.е. днешните гърци са древните елини, колкото днешните джапанки са древните цървули!
- Гръцкият (простонародният) е от индоевропейската група, но не е сроден с нито една от подгрупите й. Той е език мутант. Това не идва ли да покаже, че индоевропейската му същност е „иплантирана” върху основа от съвсем друго семейство и като резултат се е получил съвременният „стерилен” гръцки. Няма стар индоевропейски, които да не е дал „отроче”: старобългарския , германския, латинския. Английският и българския от по-ново време - всички имат своите големи и малки разклонения.
(Отрочето на българският е македонският. Въпреки, че този „език” в момента съществува на ниво диалект на българският, историческото му развитие не може да се предскаже. Ако съвременното несъмнено желание на македонците да имат „свой” език съществува още 150-200г. е вероятно с механизмите на държавността, той да се оформи и като език. Мутанта Обединена Европа обаче действа в посока „размиване на политическите и етнически граници” и желанието на македонците може да се окаже неосъществимо.)
Гръцкият именно затова е „муле” – защото двете семейства „дърпат” в различни посоки и не може да има развитие, казано по – просто. Това разбира се не са лингвинистични изводи, а статистически.
- Защо Малала твърди, че мирмидонците са българи, а не гърци, а Римската църква чрез Анастасий Библиотекар признава за български, територии, където живеят хуни, сармати и авари, дори Ахая, Тесалия и двата Ерира ? Тези твърдения могат да имат за основание нещо много сериозно и непоклатимо. И аз считам, че това сериозно основание е именно езиковата идентификация на „българите”, която изключително „лесно” приобщава, припознава, хуни, сармати, авари, та чак до мирмидонците като българи. Тази езикова определеност на Балканите е индикирана още през V – ІVв. пр.н.е. на Пиренеите. (Пише се Pirineus. „еус” е окончание. Остава корен „пирин”. Това също е дума от един азиатски народ живял някога, някъде ). Очевидно е, че bulgaros още със първоначалното си назоваване, като Римски военни части, не са „буламач” от народности, а „сума” от сродни по език етноси, чийто родство е на базата на диалекти, а не на отделни езици. И тази древна балканска еднородност на езика е била позната на Малала (VІв.), която съчетана с воинското „обозначение” за „българи”, кара гъркът Малала да „прати” мирмидонците (заедно с Ахил) при българите , а не при гърците. Основното е че са били “гъри”(гари) и след това всеки се е нарекъл по своему: Планинските (или „ долинните”) стражи са продължили да се наричат българи, тези от Пелопонес – гърци, хуните – хунгари и т.н. Това прецедент ли е ?
Не, не е.
Французите носят името на германските франки, американците на италианския географ Америко Веспучи, грузинците – стражи-узи, арменците се самонаричат хайи, германците на племенен вожд (Дойц), маджарите наричаме унгарци, повече от половината Америка се нарича „Латинска” въпреки, че връзката на латиноамериканците с латинците е такава, каквато е между ескимосите и масаите и т.н. и т.н.
И когато служебното име е започнало да се предава от баща на син през поколенията се е превърнало в етноним. И тази родовата предопределеност на военната служба е запазена и до днес в Европа, където не са влезли болшевиките. Такава предопределеност е имало и в Римската империя, където освен това е била и поощрявана.

Но иначе всички са служили на империята и като такива са си били римляни. И не става въпрос за някаква група, а за 275 000 армия – мъже които имат зад себе си поне 1 500 000 роднини от първо коляно! Тук би следвало да дойде въпроса: След като почти цялата имперска армия е Балканска и повечето от тях са гранични стражи, те защо не са се наричали българи? Ами наричали са се - Козмографа от Равена (ІV в.) няма да си измисля – Мизия това е България! ”Bulgaria”- етимологически означава „Охраняема долина”. И след като района (Долна Мизия в района на р. Янтра) е „забелязан” и записан като Bulgaria - Охраняема долина, охранителите й как би трябвало да се наричат – тохарци ли? Освен това Римската църква по времето на VІІІ Вселенски Събор потвърждава, че територията на днешните Чехия, Словакия, Словения, Унгария, Босна и Херцеговина, Хърватска, Сърбия, Черна гора, Македония и 80% от днешна Гърция се нарича „България по името на тези българи и е тяхно отечество по правото на силата”. А единственото „варварско” нахлуване в споменатите територии е по времето когато умира Атила ( ~ 466г) и етносите съставляващи хунската империя се завръщат по местата, където са били преди основаването на империята. Това, че напарфюмираната история не го съобщава, не значи, че българите не са съществували в Европа през ІVв. под друго етносно название.
Нека да видим още „Що е това „варварство” и има ли то почва у нас ”? Популярното тълкуване е, че това са всички народности, които не са елини и е въведено от елините. Къде е основанието обаче на най-учената народност да ги нарече варвари, а не някакви други не е уточнено. Основанието че вар-вар идва от бър-бър според мен не е сериозно, въпреки, че не може да се изключи като предположение. Римската теза предлага следното основание:
- Известно е от древната история, че всички охранителни (полицейски) функции в древните елински градове са изпълнявани от скити. Дали елините не са могли да се защищават сами поради некадърност или от мързел не е известно, но явлението е факт.Т.е. скитите не са непознато племе за елините и имат тяхното доверие да изпълняват една такава деликатна работа поверена на чужденци.
- Известно е, че скитите или поне тези от Централна Европа и на Балканите впоследствие се идентизират с хуните.
- Известно е, че част от хунската войска по неясни засега причини се е наричала „варъ”. Дали това е персийската дума за град или нещо друго е без значение. Важното е, че тази част, която е притежавала по-елитни воински качества е индикирана в историята като „варъ”. И най-вероятно е кръстницата на днешна Варна – бившият Одесос, който е бил в съседство (име привнесено от най-малкият и любим син на Атила - Ирник, който след разпадането на бащината му племенна империя се заселва в Малка Скития – днешната Добруджа), и с което име започва да се нарича тази милетска колония именно през този период от време.
- Известни са също така и други населени места приели името „варъ” – най-вече на територията на днешна Унгария, там където е била „резиденцията” на Атила – Негешвар, Гостивар и др.
- Тоест не подлежи на съмнение, че една част от хуните са били варъ-хуни (или хуни-вар), също както остро-готи, визи-готи, ути-гури, кути-гури и т.н. Засега не е уточнено на каква основа „стои” спомената „вар”, на етностна или служебна. От дадените примери се вижда, че „варъ” има служебна функция. Това е констатация само по аналогия. (Тази госпожица Аналогия обаче, досега си е направила толкова грозни шегички с радетелите на етностните теории, че изобщо не я искам за компания в Римската теза, дори само за една вечер !). Не е известно в дълбочините на историята тази служебна дума не е ли била и етностен носител. Така, че едно словосъчетание като „вар-вар-и”(лични имена Варвара, Барбара, Варава, Варшава и др.) съвсем не е чуждо на по-новите „кръщавания” на скитите при което старото „вар” се е запазило, като е загубило ( за нас ) по-старият си етимологичен смисъл. Такива словосъчетания с тавталогия на първа сричка означаващи племена в световната история има много. Така, че варвари (вар-вар-и) може да е било название на скитско (хунско) племе с точно определени функции в древното елинско общество, което поради известните ни (или неизвестни) стечения на обстоятелствата да е приело презрителното си сегашно разбиране и да е запазило значението си при именуването на скитите като хуни. Такава дума, жаргон, в съвременният български език е „чингизи” – милиционери, имаща за прототип историческото име Чингиз хан, „вандал” като нарицателно име имащо за основа реален етнос и др.
/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:46 pm 
Македония или Швейцария например, но « държавни белези» е носела само Римската империя. Тези държавни белези включват правни закони, военни закони, строителни закони, семейни закони, данъчни закони, пенсионни закони и т.н., закони, каквито по това време притежава само Римската империя в Европа).

13.2. Именно от този промеждутък от време (Военните Реформи от ІІІв. – Равенския козмограф VІ) името « българин» внесено като служебно име, започва да се употребява и като народностно, за хората ангажирани с тази служба по-късно и продължава да е такова (носител на І и ІІ белег) и след разпадането на организационната структура на comitae – римската гранична армия.

13.3. Subordinados a los magistri estaban los duces (en griego, strategos), quienes no sólo dirigían los ejércitos de campaña, sino que incluso podían firmar acuerdos con el enemigo. Por último, entre los mandos superiores no podemos dejar de citar a los protectores domestici, oficiales seleccionados que formaban la casa militar emperador.

13.3.1. Подчиненные magistri были duces (в греке, strategos), кто не только руководили армии кампании, но они даже могли подписывать договоры с врагом. В конце концов, между верхними руководителями мы не можем прекращать упоминать защитников domestici, чиновники, выбранные, что формировали военный дом, императора.
(превода е от http://translation.paralink.com/ т. е. той е машинно „свръхобективен” въпреки липсата на ясен изказ).
- „доместики” също съдържа два корена със славянска, а не латинска етимология. Това са „дом” и „место”- място. Тези два корена и до днес не са в „обръщение” в латинската подгрупа, което отново доказва техният славянски, български първообраз.
13.3.2. Тези дукове (стратези) впоследствие са родоначалниците на националните държави и започват да се споменават като крале, кнезове, кнъязове, принцове, регес и др. подобни титли от писарите, които са били предимно духовни лица, ангажирани с опознаване и пропагандиране на християнската вяра, но не и нещо от светския живот. Историята загубва фактологичната си стойност и започва да се оценява по християнски и котерийни критерии от тогава, та до днес. Европейската Цивилизацията навлиза в последният си, „тъмен” период.

14. « Тук тай нападна върху Бабая, княза на сарматите, които тогава бе победил римският предводител Кунимунда и надут от високомерие князуваше в своята държава, уби го при нападението, опустоши фамилията му, зема имота му и се завърна с победа при баща си. След това той взе градът Сингидунум /Белград/, който бе зает от самите сармати, обаче не го предаде на римляните, а го присъедини към своята държава. (Jord. LV.) “Произхода. . . Г. Ц. Стр.120 “

Д-р Ценов цитира Йордан ( ІVв.), който описва превземането на Сингидунумъ от Теодорих. Градът е населен със сармати.
&35 : Нека запомним времето и името на населението – сармати.

15. По нататък е предадена речта на Тицинският владика Енодий (р.475г.) която той държал през 505г. в Рим за възхвала на Теодорих. Енодий е по-стар, древен във времето писател от гореспоменатия Йордан:

«Обаче какво да правя аз, който гледам богатата сеитба на твоите дела, които всички са различни. Не зная кои класове да вкарам в хамбара и кои да оставя. Гледам българският княз (к.м.) победен, следствие отнетата му от твойта десница свобода.Нито съвсем здрав, нито пък ще може да живее с гордост.....Това е народът (българите, б.Г.Ц.), на който преди тебе е принадлежало всичко, каквото е поисквал у който е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството с кръвта на противниците си, у който полесражението е общо родно място, защото чийто оръжия във време на сражение повече почервеняваха, той е считан без заобикалки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротивление, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, изпречилите се реки, лишенията за най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко. Там по-преди се виждаше, че могат да ходят където щат, сега обаче се считат за затворени в такава част земя, каквато ти би пожелал. » Migne LXIII, 171
(„ Произхода . . .” Г.Ц. стр.123)

Докато Енодий говори за “bulgarum ductor” (в оригинала) – «български полковник», д-р Ценов от родолюбие говори за “княз”от същите гореспоменати котерийни подбуди, в случаят народностни и патриотични. Владиката за да се хареса на Теодорих привнася на понятието «народ» качества на елитна воинска част. Ако този народ след като е «ходил където си иска», не е признавал никакви прегради и се е хранил само с мляко би изчезнал за съвсем кратко време, защото когато един «народ» пътува, то това са ¾ жени и деца и възрастни и ¼ бойци при най-доброто съотношение. Такъв «народ» изобщо няма да счита «бойното поле» за «родно място» защото още след първата битка от този народ ще останат само бойците, докато останалите ще са погинали естествено. Такова преселение влиза в битка само при крайни обтоятелства, именно защото битките го обезкървяват, като народ. Че под «народ» Енодий е разбирал бойци от един етнос ще проличи по-надолу където се доказва, че този народ има друго, етностно име.

(“Duce”- Дуке, съкращение на ductor. В жаргонна форма „дуке” е съхранено като „дуки”. Пример: „Ще станеш – дуки!” – като смисъла е „никога няма да станеш” с мръсен подтекст. Ако мястото на „дуки” се заеме от първообраза „дуке”, то израза добива вида „ще станеш - пол- ковник!”. Смисъла на „никога няма да станеш” се запазва, т.е. жаргона запазва смисъла на първообраза – „никога няма да станеш!”, но значително занижен по „стил”, да го изкажем по-културно.).
- “Duce” е втората длъжност след “магистър” (упорито наричана в нашата история от гъркофилите с гръцкия превод “стратег”) в Римската гранична армия – “comitae”! В този случай “Bulgarum ductor” (ако приемем за приравнение българският чин генерал, който е равен на magister) се превежда като “полковник на стражи на проходите”.
- Другата особеност на това свидетелство е употребата няколко пъти на понятието „народ”, обаче никъде Енодий не казва, че народа се нарича български. Г. Ценов „подразбира” това и го пояснява със собствени скоби, но то не е индикирано от Енодий. Енодий само казва, че водача на този народ (племе) е булгарум дуктор. И допълнително пояснени като „млиекопиещи”. Като млекопийци в европейската история и то много преди „великото брожение на народите” са индикирани мизите на Омир, майстори в близкият бой.
- Може и да е смятал подчинените на bulgarum ductor за българи тъй като са изминали 200 г. от прилагането на новите воински римски звания, но не го е изказал и това разследване се води именно заради това какво е казано и какво не, а не да се фантазира какво е искал да каже Енодий или някой друг.


/следва/


Върнете се в началото
  
 
 Заглавие: Re: ГОЛЕМИЯТ БОЦМАН !!!
Ново мнениеПубликувано на: Нед Окт 03, 2010 7:47 pm 
Да продължим с римските чинове.
Чинът „bacalar” –( bacalarii –мн.ч.) е чин под „ейрейтор”, по-точно „кандидат-ефрейтор” !. В романската подгрупа имаме бакалавър – научна титла, в българският обаче, бакалар запазва „нивела” си и вероятно е първообраза на бумите бакалин, бака, бакар ( войник или матрос наказан с непоряд да чисти и мие в кухнята) и т.н.
Името “limitanei” не се е оказало подходящо за граничният род войска род войска и всички зараждащи се националности са започнали да се наричат гранични стражи или само стражи, всеки по своему, а ние българите сме приели служебното име, името с което са ни нарекли или сме се припознали под това име – bulgari.
Ето и едно доказателство на Kenneth M. Setton в Speculum, Vol. 25, No. 4 (Oct., 1950), pp. 502-543 дадено от Seti – abv.bg/istoria:
„. . 528 . . came to call themselves by the  limitrophi ( name applied to them by the Greeks. The garrison existence of so many 'Bulgars,' in isolated military colonies, without women, led to their being bougres and practicing bougrerie) cf. DuCange, Gloss. lat., I [reimpr. 1937], p. 772, s.v. Bulgari)...”
Тук българите са наречени съвсем директно гранична войска „..изолирана военна колония, без жени..” По ясно не може да се каже.

По народност може да си бил всякакъв, но на римска служба ставаш граничен страж (bulrar) и толкоз . Както е и сега (т.е. както беше доскоро). Влизаш в казармата и ставаш войник или матрос. Няма турци, няма арменци, няма българи. Само матроси и войници. Името «сърбин» също има своите „римски” основания за съществуване. Едва ли някой сърбин може да представи смислена сръбска етимология на «србин». Докато римското serрia има латинската етимология - змия, змии – serpes. Това предположение има две основания за съществуване. Първото е, че сърбохърватите пристигат на Балканите „някъде от запад” по заповед на Хераклий и несъмнено от римска територия, като римски подразделения. Второто е, че римските елитни войници са носели изрисувани змии на сандалите си. Били са нещо като днешните мокасини, най-напомнящи всеизвестните ни дядовски цървули без допълнителните топлещи навои за лятото и с навои през зимата.
(Това, че по филмите римските войници са обути предимно с елински сандали е далеч от истината, понеже голяма част от римските войски са действали по места с люти студове, съпроводени от дъждове и снеговалежи ( Алпите, Балкана, Мала Азия, Британските о-ви и др.) където използването на ”плажни” сандали е невъзможно.)
А сърбохърватите пристигат несъмнено като войници, а не като екскурзианти. Освен това тази дума serpia е много близка със българската (славянската) - сърп („серп” на руски и украински) и е твърде вероятно, древната индоевропейска да е имала за значение и сърп, и змия. Другата възможност е, че едната подгрупа (романската или славянската) е предала думата и значението на „комшийската” и се е променило смисловото значение, но не и визуалното за сърпа или змията. От тази гледна точка Сърбия (Сербия) има етимологично значение „Страната на змиите” (на бойците змии), като разликата от латинския е само вокализацията на лабиалната „п”. Ето защо „българин, сърбин, хърватин, грък, унгарец, арменец” нямат никакво смислено обяснение на етнонима от собствените си езици, по простата причина че те не са произлезли от тези езици, а са привнесени като служебни от латинския. При гърци и арменци дори съществува парадокса да се самонаричат с друго име, с каквото светът не ги познава, съответно елла (грък) и хайа (арменец). Едва ли „случайно” арменците наричат гърците „хунастан” – хунски народ. Едва ли и под това име са имали пред вид интелектуализма на елините. По скоро имат предвид хунската същност на гърците и това, че гърците за тях не са, нито еллас, нито ахаяс.
От приведената повърхностна справка (по Интернет) за имената и чиновете в Римската армия в периода Диоклециан – К. Велики, когато е проведена структурна военна реформа (по същество това е почти пълна „балканизация” на армията и „славянизация” на военните понятия), се вижда, че от времето на Крум до днес в българския език имаме запазени (и употребявани) наименования на римски военни чинове във войската и бита. Да продължим с историческите паметници.

13. Равенския анонимен козмограф в началото на VІІ в пише:
« В Тракия или Македония и Долна Мизия само българи живеят, които са излезли от гореспоменатата Голяма Скития, понеже Марцианопол се намира в Долна Мизия, както ми свидетелства често споменавания козмограф Йордан, който разправя, че градът Марцианопол е построен от император Траяна от любов към сестра си Марция. През средата на тоя Марцианопол ( гр.Девня, б.м.) тече река, която се казва Потамия.»
«Произхода. . .» Г.Ценов, стр.185.

( Това име Марция, както и българските Мара, Марица, Марин, Марко и паразитното обръщение „мари” православието много успешно и хитро „извежда” от библейските книги. Преди да се появи Библията обаче, тези имена си съществуват и са производни от старото име на Рим – Марот. С ликвидна метатеза се е появило съвременното звучене Рома. В момента, в романската група имаме фамилии Марото, Марат и др.,които етимологически означават „римлянин”. Така, че имената Мара, Марица, Марин и т.н. може да имат за първооснова римската дума „римлянин, римлянка”. В следващият материал от книжката е доказано, че българската реч съществува поне от V – ІVв. пр.н.е. , така, че днешният български народ едва ли е „чакал” да се напише Библията за да се „сдобие” с тези имена.)

13.1. Какви са тези «само българи»? Те идват от Скития - значи са скити по народност, по името на топонима. Освен това са и (или) готи по народност, тъй като готите завладяват Марцианопол през ІV в. и те също идват от Скития. И вместо да запише, че в Тракия, Македония и Долна Мизия живеят скити, готи или скито-готи (както Страбо записа келто-скити), Равенския козмограф записва «само българи живеят»!
Явно козмографа не използва името «българин» като народностна характеристика и затова уточнява с думата «само», защото има друго пред вид, а именно, че името «българин» по това време, все още не е народностна характеристика. Разликата е много тънка (и никога не е правела впечатление на българските историци, за които беше важно да владеят добре руски, но не и български) и затова ще дам един пример от детската литература за яснота:
« . . . . търсиш си белята, само вълци ходят горе в планината...».

И тук «само вълци» не уточнява животинският вид - породата «вълци», а акцентува на неказаното, на подтекста, а той е , че вълците са опасни в планината. ”Вълци” не са свързани пряко, не са изказани пряко, като опасност, това е изказано косвено, чрез думичката „само”. Ето това неказаното, което е индикирано със «само» остава неразбрано от историците, а то е закодирано в латинското име “bulgar”- страж на долините (или проходите, понеже “бул” има смисъл и на клисура). Затова на картата на Евсевий, която ползва Козмографа има „само (modo) bulgare” в района около р. Янтра, един от първите и най-дълговечни български гарнизони. (Приказната история кръщава тези гарнизони на държави. По територия те наистина може да са били като една
/следва/


Върнете се в началото
  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 60 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2008 - 2013 форум "ТИ СИ ТОВА"